АВТОРЕФЕРАТ - Св. Климент Охридски

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ
КАТЕДРА ПО ТЮРКОЛОГИЯ И АЛТАИСТИКА
РАЙНА МИТКОВА ИВАНОВА
Следлозите в съвременния турски книжовен език
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен
„ДОКТОР”
професионално направление: 2.1. Филология (Съвременен турски език)
София
2012

Дисертационният труд „Следлозите в съвременния турски книжовен език” съдържа 199 страници и
се състои от увод, четири глави, заключение и библиография на използваната литература (152
заглавия).
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от Катедрата по Тюркология и алтаистика на
Факултета по класически и нови филологии на СУ “Св. Климент Охридски”.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на ............................. от .......................... ч. в зала
................. на ЦИЕК при ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в стая .............. на ЦИЕК при
ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“, както и на сайта на университета www.uni-sofia.bg.
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ В АВТОРЕФЕРАТА СЪКРАЩЕНИЯ
ABL – аблатив
DAT – датив
GEN – генитив
LOC – локатив
N – име
NOM – номинатив
NP – именна фраза
N rel – релационно име
NUM – число
P – предлог / следлог
PL – множествено число
POSS – притежателен суфикс
SG – единствено число
3 – трето лице
Ø – нулев суфикс
2

УВОД
1. Актуалност на темата
Изследванията за адлозите като цяло са много, съсредоточени в различни аспекти от
особеностите им, някои концентрирани върху семантичните им, други базирани върху
синтактичните им особености. Сред множеството теории преобладават тези, посветени на
пространствените адлози, като може би това е продиктувано от факта, че според локалистичните
теории именно топологичните адлози са залегнали в основата на всички други производни от тях
значения на адлозите.
Редица типологични изследвания си поставят за цел да установят някаква зависимост, общи
черти в проявленията на адлозите в естествените езици по света. Много учени като Асбъри (2005),
Ботвиник-Ротем (2004), де Мело (2005), Зварт (2005), Звартс (2010), Златев (2007), Кабак (2006),
Крахт (2005), Свенониус (2007), Фортис и Фагар (2010) и други работят по въпроса за адлозите, но
може да се каже, че няма една универсална теория за адлозите, за всичките им разновидности във
всички езици. И ако едни открития или заключения важат за реалностите в един език, то за друг
могат да се окажат изключения. Нужно е да се отбележи, че обстойни изследвания в областта на
адлозите са направени в индоевропейските и в угро-финските езици. Съществуват специално
разработени модели за описание, както и синхронни и диахронни изследвания на адлозите в
английския (Бенет 1975 1 ), на адлозите в немския (Леман и Щолц 1992, Ромар 2004), на адлозите във
френския (Вандьолоаз 1985 2 , 1991 3 ), на адлозите в норвежкия (Тунгсет 2006), на адлозите в
унгарския (Корпонай 1988 4 ), на адлозите във финския (Грюнтал 2003 5 ) и много други. На фона на
всеобхватната научна литература в областта на адлозите като цяло и конкретно по въпроса за
предлозите и следлозите липсата на систематизирано и задълбочено описание на този лингвистичен
проблем и в турския език е много осезателна. Това поражда необходимостта от цялостно и подробно
изследване, посветено само на следлозите в съвременния турски книжовен език.
2. Обект, цели и задачи на изследването
Обект на настоящия дисертационен труд са следлозите в съвременния турски книжовен език.
Основни цели на изследването са:
- да се класифицират и систематизират следлозите в турския език с оглед на видовите им
различия, особено следлозите-имена да се обособят в отделни групи според характерните
им структурни особености, които са показател за степента им на граматикализация;
- да се определят семантичните значения на следлозите и видовете релации, които
денотират.
1 Бенет 1975: Bennett, D. C. Spatial and Temporal Uses of English Prepositions. London: Longman, 1975.
2 Вандьолоаз 1985: Vandeloise, C. Description of Space in French. PhD Dissertation University of California, San Diego, 1984.
Essen: LAUD, 1985.
3 Вандьолоаз 1991: Vandeloise, C. Spatial Prepositions: A Case Study from French. Chicago, The University of Chicago Press,
1991.
4 Корпонай 1988: Korponay, B. Postpositions. Debrecen, KLTE, 1988.
5 Грюнтал 2003: Grünthal, R. Finnic Adpositions and Cases in Change. Helsinki, 2003.
3

За постигането на така формулираните цели е необходимо последователно да бъдат
изпълнени следните конкретни задачи и подзадачи:
- да се разгледа проблемът за същността и класификацията на адлозите като категория;
- да се приведат налични в научната литература дефиниции за адлозите като цяло и
предлозите и следлозите, в частност;
- да се опише въпросът за произхода на адлозите, да се посочат основните начини за
образуване на адлозите и възникването на полисемантичността им;
- да се очертаят основните параметри на граматикализацията, да се изложат основните
постановки в теорията за граматикализацията на адлозите на Кристиан Леман, които ще
послужат за отправна точка при класификацията и структурния анализ на следлозитеимена
в турския език;
- да се разгледа ролята на адлозите като денотатори на различни релации – пространствени,
темпорални и абстрактни, като се изложат принципите на някои теории за локативите,
елементи от които ще бъдат проектирани върху следлозите с пространствени значения в
съвременния турски книжовен език;
- да се направи преглед на научната литература по въпроса за следлозите в диахронен и
синхронен аспект;
- да се ексцерпират примери от корпуса на изследването, с цел да се илюстрират
изследваните реалности за следлозите в турския език;
- регистрираните в емпиричния материал следлози и следложни фрази да се анализират от
структурна гледна точка и да се класифицират според видовите и формалните им
особености, като следлозите-имена се групират според структурните им белези, които са
показател за степента им на граматикализация:
- да се подложат на семантичен анализ ексцерпираните примери, като следлозите се
групират въз основа на типа релации, които денотират – пространствени, темпорални и
абстрактни.
3. Корпус на изследването
В настоящото изследване следлозите в съвременния турски книжовен език се разглеждат на
синхронно ниво. Емпиричният материал в дисертацията е извлечен от десет романа на новата турска
художествена литература, с което се цели да се отрази съвременното и реално състояние на езика.
Освен че цитирането е много по-прецизно, достоверно и надеждно, причината да бъде избран само
този функционален стил за подбор на илюстративен материал в труда е, че следлозите не се
различават в отделните жанрове по отношение на структура и семантика, а именно тези аспекти на
проблема за турските следлози са обект на изследване в дисертацията. От своя страна различната
тематика и стил на изразяване на авторите на произведенията, от които са ексцерпирани примерите,
способстват в корпуса на изследването да попаднат текстове с разнообразна лексика, което
позволява да се създаде пълна картина на следлозите в съвременния турски книжовен език.
4

4. Метод на изследването
За да бъдат постигнати оптимални резултати, при осъществяването на това изследване са
комбинирани няколко метода на работа. Методът на лингвистичното проучване е съчетан с методите
анализ и синтез, както и с метода на интроспекцията (интроспективно-логическия метод).
Съвкупността от тези методи дава възможност изследването да се осъществи на две нива –
теоретично и практическо, като при проучването на езиковите явления се тръгва от общото към
частното, от теоретичното към практическото.
ПЪРВА ГЛАВА
АДЛОЗИТЕ КАТО КАТЕГОРИЯ
1.1. Проблемът за класификацията на адлозите в лингвистиката
„Въпреки че през последните два века е постигнат огромен напредък в науката за езика,
адлозите общо взето си остават доведените деца на лингвистичната теория. Причината за това е, че
те са на границата между граматиката и лексикона” (де Мело 2005: 1). Тъй като адлозите притежават
отличителни черти, присъщи и на глаголите, и на имената, са правени много опити да бъдат
причислени към едната от двете категории (Тунгсет 2006: 3). „В началните етапи от развитието на
лингвистичната теория категорията P (тоест предлог/следлог) е била разглеждана като синтактически
незначителна. „Класификацията на P е преминала от ‘лексикална’ през ‘семи-лексикална’ до
‘функционална’” (Ботвиник-Ротем 2004: 1).
Всъщност, някои езици притежават „по-лексикални, а други по-функционални” адлози
(Асбъри, Герке, Риемсдийк, Звартс 2008: 1) и отговорът на въпроса за природата на категорията P
никога не би могъл да е еднозначен. Тунгсет красноречиво нарича категорията P „хамелеон”
(Тунгсет 2006: 2) и уместно заключава, че адлозите „стоят с единия крак във всеки лагер” – и на
лексикалните, и на функционалните категории (Тунгсет 2006: 2).
1.2. Дефиниции за адлозите
Дефинирането на понятието адлог, подобно на определянето статута на категорията P, се
оказва не по-малко предизвикателство за лингвистичната теория. Поради тази причина в науката за
езика съществуват множество най-различни дефиниции за адлозите като цяло, и предлозите, и
следлозите в частност. Например Блейк (1994) 6 изразява интересното становище, че „адлозите могат
да се считат за аналитичните еквиваленти на синтетичните суфиксални падежни маркери” (Лестрад
2006: 19). Ана Асбъри споделя тази идея като казва, че „адлозите маркират видовете отношения,
които се маркират от падежите в морфологично по-богатите езици” (Асбъри 2005: 80).
Според Мария Мая Брала, след като предлозите са „по дефиниция релационни думи тогава, за
да разберем природата на тяхното значение, тоест вида релация, която могат да установяват, трябва
да спрем за момент и да се замислим за нещата, които поставят в релация” (Брала 2002: 35). Относно
следлозите пък Тахир Балджъ казва, че „следлогът е един от най-неясните термини в граматиката;
много е трудно да си представим какво изразява” (Балджъ 2003: 7).
Според Иван Куцаров „предлогът е неизменяема служебна дума, която означава отношения
между явления, изразени с пълнозначни части на речта” (Куцаров 2007: 136). Руселина Ницолова се
6 Блейк 1994: Blake, B. J. Case [Cambridge Textbooks in Linguistics]. Cambridge: Cambridge University Press, 1994 (Цит. по
Лестрад 2006: 19).
5

доближава във възгледите си до мнението на Куцаров относно предлозите и счита, че те са
„неизменяеми думи, които означват отношения между разнородни части на изречението” и които са
„управляващи (региращи) думи” (Ницолова 2008: 451). Според А. Н. Кононов „следлозите са
служебни думи, които се съчетават със съществителните имена, местоименията и субстантивираните
части на речта и показват синтактичните им връзки с други думи в изречението. По своята функция
се доближават до падежните окончания” (Кононов 1956: 312).
Мария Иванова извежда своя обобщена дефиниция за понятието следлог: „следлозите са
служебни думи, които стоят след и отделно от съществителните имена, местоименията и
субстантивираните части на речта и определят синтактичните им отношения с другите думи в
изречението. Те изразяват пространствени, временни, причинни и други отношения и изискват
определен падеж” (Иванова 1981: 55).
1.3. Произход на адлозите
Според Маи Елин Тунгсет, тъй като „в някои отношения адлозите имат качества подобни на
имената”, може да се каже, че „някои адлози са се развили от номинални форми” (Тунгсет 2006: 3).
Петер Свенониус също твърди, че „граматикализацията от име до адлог е често срещана и е
източникът на някои адложни елементи в английския, включително instead of от старото име stead,
означаващо ‘място’” (Свенониус 2007: 75). Матю Дрейер предполага, че един от основните
диахронни източници за образуване на адлози са управляващите имена в генитивни конструкции,
като при словоред „име-генитив ще се образуват предлози, а при словоред генитив-име – следлози”
(Дрейер 2006: 212).
Маркус Крахт разглежда локативите като „начало на дълга верига от граматикализация и
промяна в значението” и като „деривационни елементи” от номинални или вербални източници
(Крахт 2010: 160). Според Крахт сред номиналните източници фигурират „части на тялото”,
„природни ориентири”, „абстрактни релационни имена” и „абстрактни пространствени понятия”, а за
вербални източници могат да се посочат „глаголи за локация” и „глаголи за движение” (Крахт 2010:
160). А. М. Шчербак (1987) 7 също „подчертава ролята на названията на различни части на тялото и
органи на човека, които са послужили като отправни точки за пространствена ориентация и са
повлияли върху семантичната структура на съответната група следлози” (Кирилова 1990: 57).
1.4. Граматикализация на адлозите
„Теорията на граматикализацята е била развита от две напълно независими лингвистични
традиции – индоевропейската историческа лингвистика и езиковата типология” (Леман 2002: 7).
„Граматикализацията трябва да означава процес, в който нещо става или бива превърнато в пограматично”
(Леман 2002: 8). „Семантичната промяна, която е свързана с граматикализацията на
един знак, е десемантизацията” (Леман, Щолц 1992: 42).
Смята се, че „адлозите са резултат от граматикализационни процеси” (Лестрад 2006: 19), като
в тези процеси „една форма започва да избледнява семантически и да приема повече и повече
свойства на адлози, за да се превърне евентуално в член на тази функционална категория” (Лестрад
2006: 20). Предлозите (или ние можем да добавим следлозите) се намират „в различни фази на
7 Шчербак 1987: Щербак. А. М. Очерки по сравнительной морфологии тюркских языков (Наречие, служебные части
речи, изобразительные слова). Ленинград, 1987 (Цит. по Кирилова 1990: 57).
6

превръщането си от лексеми в граматични форманти” (Леман 2002: 11). Елизабет Ромар изразява
мнението, че „предлогизацията 8 е пример за процес на граматикализация” (Ромар 2004: 44).
1.4.1. Граматикализация на адлозите според теорията на Кристиан Леман
Според Кристиан Леман релационните имена (имена, изразяващи граматични отношения),
най-общо казано, обозначават пространствени региони. „Тези имена непременно имат аргументна
позиция за именна фраза-посесор, означаваща обекта, по отношение на който се реализира
локацията” (Леман 2002: 68). Леман твърди, че „ако един език има посесивни афикси, релационните
имена със сигурност ще приемат такива”, като, ако посесорът не е изразен, винаги се разбира от
контекста” (Леман 2002: 68). Ето тук Кристиан Леман прави предположението, че „релационни
имена с посесивни афикси се развиват в адлози с лични афикси, отнасящи се до техните
комплементи...” (Леман 2002: 68). За да илюстрира хипотезата си, Леман привежда примери и от
турския език, за който казва, че притежава „богата парадигма от релационни имена”, които „могат да
функционират като обикновени имена” и „като всички други имена да получават падежни афикси”
(Леман 2002: 68). Според Кристиан Леман примерите от турския език могат да се считат за
„началната точка за развитието на адлози чрез граматикализация... Аглутинативните... падежни
маркери, както е в турския..., в повечето случаи се прибавят към именните фрази като цяло. Затова
крайните локативни падежни маркери в адвербиалните фрази... не са коконституенти... на
релационните имена (N rel )”. Така Кристиан Леман извежда следната структура на сложна адложна
фраза:
Структура на сложна адложна фраза
а. Първична структура [ [ NP-GEN N rel ] -CASE ]
б. Синтактичен реанализ [ NP-GEN [ Adposition -CASE ] ]
(Леман 2002: 69)
Основната хипотеза в теорията на Кристиан Леман за граматикализацията на адлозите гласи:
„Първото нещо, което се случва в граматикализацията на такива адвербиални фрази, е синтактичният
реанализ, който поражда структурата в „б”. Можем да предположим, че осъществяването на стъпка
„б” означава да третираме управляващия член вече не като релационно име, а като (комплексен)
адлог... Ликвидирането на синтактичната граница между релационното име и падежния маркер дава
път за тяхното последващо сливане” (Леман 2002: 70). Това явление, тази закономерност се
наблюдава при някои следлози-имена в турския език, както ще стане ясно в Трета глава на
дисертационния труд.
1.1. Адлозите като денотатори на (пространствени) релации
Разработени са много теории за адлозите, по-скоро за пространствените адлози, тъй като се
смята, че именно от топологичните релации по-късно са възникнали темпоралните, каузалните и
другите видове релации, изразявани от адлозите като цяло. И в Граматика на съвременния български
книжовен език се казва, че „първоначалното значение на почти всеки предлог е било
пространственото” (ГСБКЕ 1983: 415). Йордан Златев споделя подобно мнение. „Отдавна е известно,
че има силни паралели между пространството и другите семантични области, които рефлектират във
8 Елизабет Ромар нарича процес на предлогизация „функционалното преминаване на една дума от непредложна част на
речта, например наречие, прилагателно, съществително или глагол, в предлог” (Ромар 2004: 42).
7

факта, че едни и същи изрази често приемат пространствени, темпорални и други, по-абстрактни
значения” (Златев 2007: 319). Разликите в теориите за пространствените адлози и топологичните
релации като цяло са концентрирани по-скоро в терминологичния апарат, докато чисто
концептуално са много близки и дори идентични. В тази област са работили Ботвиник-Ротем (2004),
Лестрад (2006), Свенониус (2007), Крахт (2002, 2005), Мансурова (2007) 9 , Звартс (2010) и др.
Звартс смята, че „при езици с локативни падежи и адлози, локативните падежи специфицират
дирекционалността, докато адлозите описват чистите локации” (Звартс 2010: 1009). Звартс също така
твърди, че ако един език използва локалните падежи за означаване на дирекционалност, тогава ще
използва по-слаби форми за кодиране на други локации – обикновено серия от деноминални
следлози (репрезентиращи локацията) в комбинация с падежни маркери, кодиращи
дирекционалностите (Звартс 2010: 1005). „Малко или много може да се каже, че падежът отговаря на
функцията път, тоест на различието между TO, VİA, FROM или отсъствието на такова понятие.
Тогава адлозите денотират функцията място, в смисъл на дефиницията място или регион в релация
към референтния обект (тоест ‘in’, ‘on’, ‘under’)” (Лестрад 2006: 24). Лестрад онагледява
репрезентациите за път със следните фигури, с помощта на които се изразява семантичната разлика
между дирекционалните значения Източник, Цел и Път:
Репрезентации на път
а) Източник б) Цел в) Път
(Лестрад 2006: 65)
1.6. Изводи
Като езикова категория адлозите са с неустановен статут в лингвистичната теория. Стремежът
да се определи принадлежността на категорията P към лексикалните или функционалните категории
е залегнал в трудовете на много учени като Ботвиник-Ротем, Свенониус, Тунгсет и други.
Проблемът за дефиницията на адлога като част на речта занимава редица езиковеди (Лестрад,
Асбъри, Куцаров, Ницолова, Кононов и т. н.), като мнозинството от мненията са обединени около
тезата, че адлозите са самостоятелни думи, изразяващи отношения. Произходът на адлозите също
буди интереса на изследователите. Според де Мело адлозите в естествените езици произлизат от
имена или глаголи и са се образували вследствие на граматикализация. В тази връзка представяме
теорията за граматикализация на адлозите на Кристиан Леман, която в Трета глава на
дисертационния труд ще ни послужи за отправна точка при класификацията на следлозите-имена в
турския език. Според Леман, когато има спояване на релационното име (в нашия случай на името,
мотивиращо следлога-име) с падежния маркер, можем да говорим за процес на граматикализация. На
базата на тази теория в Трета глава на дисертацията при класификацията и структурния анализ на
9 Мансурова 2007: Мансурова, О. Ю. Параметры классификации пространственных отношений для многоязычной
системы машинного перевода. Выражение пространственных отношений в турецком языке. В: Вестник Московского
университета – Серия 13 „Востоковедение”: Науч. журнал. – 01/2007. – N1. – С. 59-85.
8

следлозите в съвременния турски книжовен език ще обособим три групи следлози-имена според
структурните им особености, които са индикатор за степента им на граматикализация, като
следлозите-имена с константни суфикси ще са по-граматикализирани от следлозите-имена с
вариращи суфикси.
Наред с това в лингвистиката е разпространено схващането, че пространствените значения на
адлозите са първичните и от тях са произлезли другите им семантични значения – темпорални,
каузални, абстрактни и т. н. Сред локалистичните теории се открояват разработките на Крахт,
Мансурова и Звартс, елементи от които ще използваме, за да определим семантичните значения на
пространствените следлози в съвременния турски книжовен език и видовете релации, които
денотират. За тази цел в Четвърта глава на дисертационния труд ще възприемем зададените от тези
автори параметри Статика и Ненасоченост, Приближаване, Цел, Източник и Път, за да изясним
семантиката на локалните и дирекционални следлози в турския език.
ВТОРА ГЛАВА
ТУРСКИТЕ СЛЕДЛОЗИ В НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
2.1. Турските следлози в научната литература в диахронен аспект
2.1.1. Турските следлози в научната литература за старотюркския и среднотюркския език
Въпросът за следлозите в старотюркския език е разгледан в трудовете на Марсел Ердал
(2004), Анемари фон Габен (1950), Мухарем Ергин (1967), Неджметин Хаджъеминоглу (1971),
Виктор Григориевич Гузев (1987), Зейнеб Коркмаз (1962), Салих Демирбилек (2008) и др.
2.1.2. Турските следлози в научната литература за османотурския език
Данни за турските следлози през османотурския период откриваме в трудовете на Томас
Воган (1709), Артур Дейвидс (1832), Чарлз Бойд (1842), Чарлз Уелс (1880), Аугуст Мюлер (1889),
Жан Дени (1941), Ханс-Йоахим Кислинг (1960), Тахир Н. Генджан (1979), Зейнеб Коркмаз (2003) и
др.
2.2. Tурските следлози в научната литература в синхронен аспект
2.2.1. Турските следлози в научни трудове, издадени в Западна Европа
На следлозите в съвременния турски книжовен език място в научните си трудове са отделили
Херберт Янски (1943), Лудвиг Петерс (1947), Филип Рюл (1949), Джефри Люис (1967), Робърт
Ъндърхил (1976), Бригите Мозер-Вайтман (2001), Маргрете Ерзен-Раш (2004), Аслъ Гьоксел и Селия
Кърслейк (2005), Баръш Кабак (2006), Алън Либерт (2007) и др.
2.2.2. Турските следлози в научни трудове, издадени в Русия и България
Следлозите в съвременния турски език са обект на изследване и от страна на Шевкет
Сапсъйкоевич Айляров (1954), Андрей Николаевич Кононов (1956), Гълъб Гълъбов (1964), Мария
Иванова (1981), Емил Боев (1982), Исмаил Чавушев (2001), Юлия Кирилова и Мая Димитрова (2005).
2.2.3. Турските следлози в научни трудове, издадени в Турция
Повечето турски учени се отделят от всеобщото мнение и в голямото си мнозинство използват
термина „edat” като събирателно понятие за всички видове служебни думи – следлози, съюзи,
9

частици и междуметие – като границите между тях са доста размити. Гюнай Караагач уточнява, че „в
османската езиковедска традиция терминът „edat” се е използвал за всички словообразувателни и
формообразувателни наставки и известните ни днес като несамостойни думи – следлозите за
скланяне и свързване и следлозите-междуметия, които не са се превърнали в наставки” (Караагач
2009: 157). Някои от авторите, спрели се на въпроса за следлозите в съвременния турски книжовен
език, са Хайдар Едискун (1963), Тахсин Бангуоглу (1986), Зейнеб Коркмаз (2003), Йешим Аксан и
Мустафа Аксан (2003), Лейля Карахан (2007) и др.
2.3. Изводи
В научните трудове, посветени на различни периоди от развитието на турския език
(старотюркски, среднотюркски, османотурски), се наблюдава преди всичко количествена разлика по
отношение на числеността на следлозите. В по-стари времена е имало повече следлози, някои от
които с времето са отпаднали от употреба, а други са били заменени от нови форми. В диахронен
план остава отворен въпросът за произхода на следлози като için, gibi, değin и други, чието
историческо развитие занимава учени като Коркмаз, Шаик и Демирбилек. От направения преглед на
научната литература по въпроса за следлозите в съвременния турски език ясно личи, че се открояват
няколко основни проблема, по които няма единно мнение в езиковедската наука. В синхронен аспект
актуални и дискусионни са темите за дефиницията на следлог, класификацията на следлозите по
видове, наименуването им, броят им в езика и т. н. Тези въпроси остават спорни и нерешени в
езиковедската наука. Но все пак могат да се откроят някои основни направления, към които се
придържат учените.
Представителите на западната, руската и българска тюрколожки школи (Янски, Люис,
Кононов, Гълъбов и др.) са привърженици на разделението на следлозите на два вида, докато
турските езиковеди в своето мнозинство (Хаджъеминоглу, Едискун, Ергин) поставят под общ
знаменател всички служебни думи в турския език. В терминологично отношение също се наблюдава
богато разнообразие. Вариациите при наименуването на следлозите като цяло и видовете им в
частност са многобройни. Западните тюрколози използват термини като postposition или Postposition,
поради факта, че в езици като английския и немския еквивалентите на турските следлози са
предлози, а турските езиковеди в духа на османската граматична традиция разглеждат следлозите
наред със съюзи, частици, междуметия и модални думи и ги обединяват под събирателното название
edat (от араб. средство, инструмент), което води до хаотично смесване на служебните думи в турския
език. Разделението по отношение на класификацията на следлозите на видове се проявява в това, че
някои автори (напр. Генджан, Коркмаз) приемат за следлози единствено същинските следлози, а
други (Кононов, Кирилова и Димитрова) отреждат място и на следлозите-имена в системата на
турските следлози. Тук отново различията са продиктувани от принадлежността на конкретните
автори съответно към западната, руската, българската или турската тюрколожки школи. Така
например Хаджъеминоглу и Ергин защитават тезата, че думи, които са приели падежни или друг вид
суфикси вече не могат да се считат за следлози и по тази логика отричат следложния характер на
следлозите-имена. Но тези автори си противоречат, първо като приемат за следлози други, също
склонени или спрегнати думи и второ, като не вземат предвид процеса на образуване на някои
същински следлози като gibi и için, който е протекъл по същия начин – чрез сливане, спояване на
посесивния суфикс с името. Немаловажен е и проблемът за принадлежността на определени думи
към следлозите. Разнопосочните мнения по въпроса за следлозите в турския език се дължат и на
многоликия характер на тези думи, които в някои случаи имат и неследложни употреби (напр. ile,
10

karşı, başka, beri и др. 10 ), което допълнително усложнява класификацията им. Плаващата граница
между думите в турския език, дава възможност една дума да се интерпретира по различни начини и
да има разнообразни употреби. Докато някои автори (Кононов, Гълъбов) застъпват тезата, че
следлозите изразяват отношения, други (Едискун, Генджан, Бангуоглу, Коркмаз) твърдо отстояват
мнението, че следлозите са непълнозначни думи, лишени от всякакъв вид семантика.
От характера на досегашните изследвания за следлозите – повечето в рамките на граматики,
учебници и статии – изпъква липсата на задълбочен анализ и цялостно описание на следлозите в
съвременния турски книжовен език. Наред с това се откроява необходимостта от подробна
класификация на турските следлози, базирана на структурните им особености, които при следлозитеимена
съгласно теорията на Кристиан Леман са и индикатор за степента им на граматикализация,
както и нуждата от съвременен, подробен и задълбочен семантичен анализ на турските следлози като
денотатори на пространствени, темпорални и абстрактни релации.
ТРЕТА ГЛАВА
КЛАСИФИКАЦИЯ И СТРУКТУРА НА СЛЕДЛОЗИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
3.1. Видове следлози в съвременния турски книжовен език
При класификацията на следлозите в съвременния турски книжовен език в настоящия
дисертационен труд ще се придържаме към западната, руската и българската тюрколожки школи,
според които следлозите в турския се разделят на два вида. За наименованието на видовете турски
следлози сме предпочели термините същински следлози и следлози-имена, тъй като смятаме, че найдобре
отразяват природата и характерните особености на двата вида следлози в турския език.
По отношение на дефиницията за следлог интерпретираме определенията, дадени от Куцаров,
Ницолова и Ромар по следния начин: Следлозите в съвременния турски книжовен език
морфологично са отделни думи, семантично изразяват отношения между лица, предмети и явления в
действителността, както и отношения между словоформите в изречението, а синтактично създават
двупозиционна релация между конституент на изречението, в повечето случаи глагол, и
предпоставен комплемент.
Същинските следлози в турския език управляват падеж, като рекцията им се предопределя от
деноминалния или девербалния им произход, докато при следлозите-имена изборът на падежния
суфикс, влизащ в структурата им, се определя от семантиката на глагола в изречението.
Подкрепяме употребата на термина падежен суфикс, вместо падежно окончание, тъй като в
турския език падежната наставка не винаги е крайна. Наред с това подчертаваме, че става въпрос за
формоизменителен, а не за словоообразувателен суфикс. Затова и по-нататък в дисертационния труд
ще използваме термина суфикс в смисъл на формообразувателен суфикс.
От гледна точка на сегашния етап от развитието на турския език предвид формата и
семантиката им приемаме думите ilişkin, değgin, uygun, aşkın, geçkin, dönük, yönelik и т. н. за
прилагателни, които назначават падеж поради девербалния си произход. Също така, за разлика от
10 По подробно за думите, употребявани като следлози и други части на речта в съвременния турски книжовен език вж.
Иванова 2012: 69-77.
11

Корнфилт, считаме, че рекцията на тези и други подобни думи, включително и на някои
прилагателни от арабски произход като напр. has, mahsus и пр., не е достатъчен критерий, за да ги
причислим към следлозите и затова не ги включваме в изготвената класификация. За следлози-имена
възприемаме тези, които се образуват от имена с посесивни суфикси и продуктивни в съвременния
турски книжовен език пространствени падежи, тоест датив, локатив и аблатив. По тази причина
изключваме от направената класификация думите boyunca, gereğince, müddetince, süresince,
mucibince, които са образувани от стар екватив, тъй като C˚A˚ вече не е падеж в съвременния език, а
суфикс за образуване на прилагателни и наречия, както и не включваме в класификацията думи като
amacıyla, aracılığıyla, dolayısıyla, itibariyle, kadarıyla, münasebetiyle, nedeniyle, sebebiyle, vasıtasıyla,
vesilesiyle, които са формирани от име, посесивен суфикс и следлога ile, тъй като той все още не е
падеж. Със същия довод не причисляваме и думите kıyasla, nispetle, oranla към следлозите, тъй като
смятаме, че могат да се разглеждат като обикновени съчетания на имена със следлога ile.
3.1.1 Същински следлози
При изготвянето на класификацията на същинските следлози в съвременния турски език ще се
позовем на Иван Куцаров, който смята, че „най-точната класификация (на предлозите – б. м.) би
могла да се осъществи по модела на категорията падеж” (Куцаров 2007: 142). Ето защо сме
обособили три групи същински следлози според падежа, който управляват. С цел в хода на анализа
да се представят схематично структурните и формалните особености на следлозите, в квадратни
скоби са означени следложните фрази, включващи следлога (същински следлог или следлог-име) и
прилежащия му комплемент (с евентуално определение към него), за да се онагледят падежните
маркери.
3.1.1.1. Същински следлози, управляващи номинатив – gibi, için, ile, kadar, olarak, üzere.
В съвременния турски книжовен език следлозите, управляващи номинатив, всъщност
изискват падежно немаркираните форми на комплементите си, тоест номинативът в турския се
реализира с нулев суфикс – Ø. Според Блейк (1994) „номинативът денотира просто обект, а не
релация между обект и предикат” (Лестрад 2006: 8).
3.1.1.2. Същински следлози, управляващи датив – dair, değin, dek, doğru, göre, kadar, karşı, karşın,
rağmen.
3.1.1.3. Същински следлози, управляващи аблатив – başka, beri, dolayı, evvel, gayri, itibaren, önce,
ötürü, sonra, yana.
3.1.2. Следлози-имена
В настоящото изследване предлагаме класификация на следлозите-имена в съвременния
турски книжовен език, която е базирана на формалната им страна или по-точно на елементите,
включени в структурата им, като при наличие на константни суфикси можем да говорим за процес на
граматикализация, тъй като съгласно теорията на Кристиан Леман се е осъществил синтактичният
реанализ, или спояване на падежния маркер с релационното име.
При следлозите-имена мотивиращата дума е име, което е съпроводено от посесивен и падежен
суфикс. Най-общо структурата на следлозите-имена може да се онагледи по следния начин:
12

N+POSS+CASE 11
А цялостната структура на следложната фраза ще изглежда така:
[[NP+GEN] [N+POSS+CASE]]
или
[[NP+NOM] [N+POSS+CASE]]
като комплементът, маркиран или немаркиран с падеж, е опционален при следлозите-имена, тоест
може да се изпуска, но се подразбира от посесивния суфикс на следлога-име.
Обяснението на Робърт Ъндърхил за (наличието или) отсъствието на генитивен суфикс на
имената, предхождащи следлозите-имена, е, че „когато следложна конструкция е използвана поскоро
в метафоричен, отколкото в чисто физически смисъл, генитивът обикновено се изпуска”
(Ъндърхил 1976: 235). А Ханс-Йоахим Кислинг смята, че генитивният маркер е единствено „въпрос
на стилистичен вкус без установени правила” (Кислинг 1960: 109). Считаме, че класифицирането на
следлозите-имена според това дали приемат комплемент в номинатив или в генитив не е достатъчно
основателен критерий, тъй като, както става ясно от корпуса на изследване, употребата на
генитивния маркер е преди всичко въпрос на предпочитание на автора. Наличието или отсъствието
на генитивен маркер влияе единствено на степента на определеност на комплементите на
следлозите-имена и може да е индикатор за степента им на граматикализация.
3.1.2.1. Следлози-имена с вариращи посесивни и вариращи падежни суфикси (I група)
3.1.2.1.1. Форми с датив – ALEYH+POSS+DAT, ALT+POSS+DAT, ARA+POSS+DAT,
ARKA+POSS+DAT, ART+POSS+DAT, BAŞ+POSS+DAT, ÇEVRE+POSS+DAT, DIŞ+POSS+DAT,
DİP+POSS+DAT, İÇ+POSS+DAT, KARŞI+POSS+DAT, LEH+POSS+DAT, ORTA+POSS+DAT,
ÖN+POSS+DAT, PEŞ+POSS+DAT, UĞUR+POSS+DAT, ÜST+POSS+DAT, ÜZER+POSS+DAT,
YAN+POSS+DAT.
Формите с датив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+DAT.
3.1.2.1.2. Форми с локатив – ALEYH+POSS+LOC, ALT+POSS+LOC, ARA+POSS+LOC,
ARKA+POSS+LOC, ART+POSS+LOC, BAŞ+POSS+LOC, ÇEVRE+POSS+LOC, DIŞ+POSS+LOC,
DİP+POSS+LOC, ETRAF+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC, KARŞI+POSS+LOC,
LEH+POSS+LOC, ORTA+POSS+LOC, ÖN+POSS+LOC, PEŞ+POSS+LOC, UĞUR+POSS+LOC,
ÜST+POSS+LOC, ÜZER+POSS+LOC, YAN+POSS+LOC.
Формите с локатив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+LOC.
3.1.2.1.3. Форми с аблатив – ALT+POSS+ABL, ARA+POSS+ABL, ARKA+POSS+ABL,
ART+POSS+ABL, BAŞ+POSS+ABL, DİP+POSS+ABL, İÇ+POSS+ABL, KARŞI+POSS+ABL,
ORTA+POSS+ABL, ÖN+POSS+ABL, PEŞ+POSS+ABL, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+ABL,
YAN+POSS+ABL.
Формите с аблатив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+ABL.
11 Филип Македонски онагледява номиналната парадигма на склонение в турския език по следния начин: STEM – NUM –
POSS – CASE (Македонски 2005: 13).
13

3.1.2.2. Следлози-имена с вариращи посесивни и константни падежни суфикси (II група)
3.1.2.2.1. Форми с датив – AD+POSS+DAT, AKİS+POSS+DAT, TERS+POSS+DAT.
Формите с датив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+DAT.
3.1.2.2.2. Форми с локатив – HAK+POSS+LOC, SAYE+POSS+LOC.
Формите с локатив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+ LOC.
3.1.2.2.3. Форми с аблатив – TARAF+POSS+ABL, YÜZ+POSS+ABL.
Формите с аблатив на следлозите-имена имат общата структура N+POSS+ABL.
3.1.2.3. Следлози-имена с константни посесивни и константни падежни суфикси (III група)
3.1.2.3.1. Форми с локатив – CİVAR+POSS+LOC, ÇERÇEVE+POSS+LOC, DOĞRULTU+POSS+LOC,
ESNA+POSS+LOC, KAT+POSS+LOC, KONU+POSS+LOC, SIRA+POSS+LOC, SONUÇ+POSS+LOC,
SU+POSS+LOC, YOL+POSS+LOC, ZARF+POSS+LOC.
Формите с локатив на следлозите-имена имат общата структура N+3SG.POSS+LOC или
N+3PL.POSS+LOC.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЕМАНТИЧЕН АНАЛИЗ НА СЛЕДЛОЗИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН
ЕЗИК
4.1. Следлози, денотиращи пространствени релации
Разглеждаме първо пространствените значения на следлозите в съвременния турски книжовен
език, тъй като се смята, че от тях водят началото си останалите значения на адлозите като цяло, тоест
пространствените значения са първоизточникът в образуването и разгръщането на семантиката на
адлозите, в това число и на някои от следлозите в турския език.
Вземайки предвид специфичните семантични особености на същинските следлози и
следлозите-имена, денотиращи пространствени релации в турския език, като параметри за
семантичния анализ задаваме понятията Статика и Ненасоченост за локалните следлози и
Приближаване, Цел и Източник и Път за дирекционалните следлози.
Считаме за уместно да обединим параметрите Статика и Ненасоченост, тъй като и в двата
случая обектът остава в рамките на локацията, без значение дали отсъства движение изобщо, тоест
обектът е в покой по отношение на локацията, или се извършва движение без направление, като не се
напуска локацията; а също и параметрите Източник и Път, поради факта, че те често се застъпват и
си взаимодействат.
Докато при същинските следлози падежът на комплемента и следлогът се превръщат в
неразривно цяло, което денотира пространствената релация, при следлозите-имена тази роля
изпълняват мотивиращата дума и прилежащият ù падежен маркер.
4.1.1. Същински следлози, денотиращи пространствени релации
4.1.1.1. Същински следлози, денотиращи Статика и Ненасоченост – karşı.
14

4.1.1.2. Същински следлози, денотиращи Приближаване – doğru.
4.1.1.3. Същински следлози, денотиращи Цел – değin, dek, kadar.
4.1.1.4. Същински следлози, денотиращи Източник и Път – beri, sonra, yana.
4.1.2. Следлози-имена, денотиращи пространствени релации
4.1.2.1. Следлози-имена, денотиращи Статика и Ненаправление – ALT+POSS+LOC,
ARA+POSS+LOC, ARKA+POSS+LOC, ART+POSS+LOC, BAŞ+POSS+LOC, ÇEVRE+POSS+LOC,
DIŞ+POSS+LOC, DİP+POSS+LOC, ETRAF+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC,
KARŞI+POSS+LOC, ORTA+POSS+LOC, ÖN+POSS+LOC, PEŞ+POSS+LOC, ÜST+POSS+LOC,
ÜZER+POSS+LOC, YAN+POSS+LOC.
4.1.2.2. Следлози-имена, денотиращи Цел – ALT+POSS+DAT, ARA+POSS+DAT,
ARKA+POSS+DAT, ART+POSS+DAT, BAŞ+POSS+DAT, ÇEVRE+POSS+DAT, DIŞ+POSS+DAT,
DİP+POSS+DAT, ETRAF+POSS+DAT, İÇ+POSS+DAT, KARŞI+POSS+DAT, ORTA+POSS+DAT,
ÖN+POSS+DAT, PEŞ+POSS+DAT, ÜST+POSS+DAT, ÜZER+POSS+DAT, YAN+POSS+DAT.
4.1.2.3. Следлози-имена, денотиращи Източник и Път – ALT+POSS+ABL, ARA+POSS+ABL,
ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL, BAŞ+POSS+ABL, DİP+POSS+ABL, İÇ+POSS+ABL,
KARŞI+POSS+ABL, ORTA+POSS+ABL, ÖN+POSS+ABL, PEŞ+POSS+ABL, ÜST+POSS+ABL,
ÜZER+POSS+ABL, YAN+POSS+ABL.
4.2. Следлози, денотиращи темпорални релации
4.2.1. Същински следлози, денотиращи темпорални релации – beri, değin, dek, doğru, evvel, gibi, için,
itibaren, kadar, karşı, önce, sonra.
4.2.2. Следлози-имена, денотиращи темпорални релации – ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL,
BAŞ+POSS+LOC, ESNA+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC, ORTA+POSS+LOC,
SIRA+POSS+LOC, SU+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+DAT,
ÜZER+POSS+ABL, ZARF+POSS+LOC.
4.3. Следлози, денотиращи абстрактни релации
4.3.1. Същински следлози, денотиращи абстрактни релации
4.3.1.1. Същински следлози, денотиращи съпровождане, съвместност и инструмент – ile.
4.3.1.2. Същински следлози, денотиращи причина и цел – dolayı, için, ile, ötürü, üzere.
4.3.1.3. Същински следлози, денотиращи предназначение – için.
4.3.1.4. Същински следлози, денотиращи сравнение, уподобяване и прилика – gibi, göre, kadar, olarak.
4.3.1.5. Същински следлози, денотиращи относителност – dair, için.
4.3.1.6. Същински следлози, денотиращи предназначение и мнение – göre, için.
4.3.1.7. Същински следлози, денотиращи приблизителност – kadar.
4.3.1.8. Същински следлози, денотиращи противопоставяне, противоречие, контраст – karşı, karşın,
rağmen.
15

4.3.1.9. Същински следлози, денотиращи отношение – karşı.
4.3.1.10. Същински следлози, денотиращи изключване, разграничаване, отделяне – başka, gayri.
4.3.1.11. Същински следлози, денотиращи съобразност – göre.
4.3.1.12. Същински следлози, денотиращи пристрастие – yana.
4.3.2. Следлози-имена, денотиращи абстрактни релации
4.3.2.1. Напълно десемантизирани следлози-имена, денотиращи абстрактни релации –
HAK+POSS+LOC, SAYE+POSS+LOC, UĞUR+POSS+DAT, YOL+POSS+LOC, YÜZ+POSS+ABL.
4.3.2.2. Частично десемантизирани следлози-имена, денотиращи абстрактни релации –
AKİS+POSS+DAT, ALT+POSS+LOC, ARKA+POSS+LOC, DIŞ+POSS+LOC, İÇ+POSS+DAT,
İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC, TERS+POSS+DAT, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+LOC,
ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+LOC.
4.4. Полисемантичност и синонимност на следлозите
Полисемантичността е характерна особеност на следлозите в съвременния турски книжовен
език. От направения семантичен анализ на турските следлози ясно личи, че същинските следлози
karşı, doğru, değin, dek, kadar, beri и sonra освен за денотиране на пространствени релации, служат и
за изразяване на темпорални отношения, а следлогът karşı има и абстрактни значения. Следлогът
yana има и пространствена, и абстрактна семантика. Същинският следлог için изразява причина, цел
и предназначение, а ile съпровождане, съвместност, инструмент, причина. От следлозите-имена
полисемантични са ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL, BAŞ+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC,
İÇERİ+POSS+LOC, ORTA+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+DAT,
ÜZER+POSS+ABL, тъй като могат да се използват и в пространствено, и в темпорално значение, а
ÜST+POSS+DAT и ÜZER+POSS+DAT имат и абстрактни значения. Наред с пространствените
ÜST+POSS+LOC и ÜZER+POSS+LOC имат и абстрактни значения.
Що се отнася до синонимността на следлозите в съвременния турски книжовен език, от
проучения емпиричен материал става ясно, че пълни синоними са същинските следлози değin, dek и
kadar (и с пространствена, и с темпорална семантика), karşın и rağmen, dolayı и ötürü, başka и gayri,
beri и itibaren, evvel и önce. С лек нюанс в значенията синонимни са и gibi (за сравнение по качество)
kadar (за сравнение по количество) olarak (за сравнение по „идентичност” 12 ). Същинският следлог
kadar и следлозите-имена CİVAR+POSS+LOC и SU+POSS+LOC са синонимни, когато изразяват
приблизителност. Като денотатори на каузални релации синоними са и dolayı, ötürü, için,
ÜZER+POSS+DAT и YÜZ+POSS+ABL.
Думите arka и art, akis и ters, çevre и etraf, iç и içer(i), üst и üzer(i), които мотивират
съответните следлози-имена, формират синонимични двойки. Формите в датив, локатив и аблатив на
следлозите-имена, образувани от yan и baş, и ön и karşı са също близки по значение. Peş е синоним
на arka и art, но само, когато е налице пространствена релация, за която е характерно „преместване
след движещ се обект” 13 вътре или извън рамките на локацията.
12 (срв. Кислинг 1960: 105)
13 (вж. Ъндърхил 1976: 237).
16

В определен контекст, както личи от примерите, дадени в Четвърта глава на дисертационния
труд, синонимни са и dair, HAK+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜZER+POSS+DAT,
ÜST+POSS+LOC, ÜZER+POSS+LOC; както и ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL,
ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+ABL.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение можем да кажем, че поставените в увода цели на дисертационния труд, а
именно да се създаде една нова, съвременна класификация на следлозите в съвременния турски
книжовен език, адекватна и отговаряща на статута, развитието и характерните им типологични
особености; както и да се анализират семантичните значения на следлозите, като се проследят
видовете релации, които денотират, бяха постигнати поетапно чрез изпълнението на набелязаните
задачи и подзадачи.
В първите две глави на труда се очертава теоретичната постановка на проблема за адлозите
като цяло и за следлозите в турския език в частност.
Представените в Първа глава теория на граматикализацията и някои теории за локативите,
имат много допирни точки с турските следлози. Много реалности от проблема за турските следлози
се вписват в тези теории. Чрез теорията за граматикализацията се потвърждава, че някои от
следлозите-имена в турския език са в процес на граматикализация. Теориите за локативите пък
спомагат за изясняването на семантичните значения на пространствените следлози в съвременния
турски книжовен език.
Чрез направения във Втора глава преглед на въпроса за турските следлози в научната
литература в диахронен и синхронен аспект се проследява как се е развивала през годините
концепцията за следлозите в научните среди, как са се разгръщали идеите за класификация на
следлозите в турския език, показва се гледната точка на западните тюрколози, отдава се дължимото
на българската и руската тюрколожки школи, представят се становищата на турските езиковеди.
Направената между тях съпоставка показва, че школите са обособени предимно в две направления,
макар че има вариации в гледищата относно проблематиката, свързана с турските следлози.
Различията в терминологично отношение са продиктувани от концептуалните различия. Картината,
която възниква в резултат от този преглед, служи за фон и най-вече за база за сравнение с изградения
в настоящия дисертационен труд модел на представяне на структурните и семантични особености на
следлозите в съвременния турски книжовен език.
В следващите глави на дисертационния труд се обръща внимание на практическата
приложимост на теоретичните постановки конкретно върху следлозите в турския език, откъдето
произтичат и основните изводи, до които се достига в резултат на събрания емпиричен материал.
В Трета глава от дисертационния труд следлозите в турския език се класифицират, като
предвид спецификата им се разделят на две големи групи – същински следлози и следлози-имена.
Докато същинските следлози се разглеждат традиционно – според падежа, който регират,
следлозите-имена се групират в гнезда, като критерии за причисляването им към някое от тях са
опозициите вариращи-невариращи посесивни маркери и вариращи-невариращи падежни маркери. В
случаите, в които се наблюдава спояване на падежния маркер със следлога-име, (или също и
инвариантност на посесивните суфикси), според теорията на Кристиан Леман се осъществява
синтактичният реанализ, в резултат на който от релационно име се образува комплексен адлог. Тъй
като този синтактичен реанализ, за който говори Кристиан Леман, се е осъществил за две от групите
17

следлози-имена (II и III група), но и поради факта, че могат да се изолират отделни представители от
I група, които в дадени свои значения – темпорални или абстрактни (напр. ART+POSS+ABL,
ÜZER+POSS+DAT и др.) – също се използват с константни посесивни и падежни суфикси, тоест са
‘с едни гърди напред’ в процеса на превръщането си в комплексни следлози, можем да заключим, че
граматикализацията (пък и десемантизацията) на следлозите-имена в турския е процес, който
продължава и има интензивност.
При следлозите-имена aleyh, leh и uğur формите в датив доминират, а формите в локатив се
срещат изключително рядко, тоест има тенденция към отпадането им и съответно преминаването им
към групата на следлозите-имена с вариращи посесивни и константни падежни суфикси, а това от
своя страна ще означава, че ще се е осъществил синтактичният реанализ, или спояване на падежния
суфикс с релационното име, за които говори Кристиан Леман, и ще е налице процес на
граматикализация. Колкото по-непродуктивен и по-малко вариантен е крайният суфикс, толкова поголяма
е степента на граматикализация. И съответно в толкова по-удобен изразител на абстрактни
отношения се превръща даден следлог-име. В процеса на граматикализация се наблюдава (пълната
или частична) загуба на лексикалното значение на дадена дума и превръщането ù в граматичен
елемент. А точно това се случва при някои следлози-имена (напр. HAK+POSS+LOC,
SAYE+POSS+LOC, UĞUR+POSS+DAT, UĞUR+POSS+LOC, YOL+POSS+LOC, YÜZ+POSS+ABL,
AKİS+POSS+DAT, TERS+POSS+DAT и др.). Ето защо е важна, не само структурата, но и
семантиката на следлозите. Следлозите в процеса си на граматикализация постепенно се
десемантизират, като започват да се използват не само в конкретен, но и в по-абстрактен смисъл.
Предвид тези фактори, следлозите-имена, които имат по-силно изразено поведение на
‘истински’ следлози, са следлозите-имена от II и III група и може да се каже, че интензивността на
процеса на граматикализация протича във възходящ ред на номерацията на групите, тоест пограматикализирани
са следлозите от втора и трета група, като в скалата на граматикализация
степента отслабва в обратна посока. Следователно степента на граматикализация на следлозитеимена
в съвременния турски книжовен език може да се представи схематично по следния начин:
Таблица: Степен на граматикализация на следлозите-имена в съвременния турски книжовен
език
Следлози-имена – III група
Следлози-имена – II група
Следлози-имена – I група
Граматикализация
18

В Четвърта глава на дисертационния труд следлозите в съвременния турски книжовен език се
групират според вида релации, които денотират – пространствени, темпорални и абстрактни.
Основните изводи от направения семантичен анализ показват, че сравнително малко
представители на същинските следлози изразяват пространствени отношения (karşı, doğru, değin, dek,
kadar, beri, sonra, yana), докато, за разлика от тях, като денотатори на топологични релации имената,
мотивиращи следлозите-имена, а оттам и всичките им форми, са повече на брой (alt, ara, arka, art,
baş, çevre, dış, dip, etraf, iç, içeri(i), karşı, orta, ön, peş, üst, üzer(i), yan). Това от една страна показва
пропорционалния дисбаланс между пространствените същински следлози и следлози-имена, но от
друга страна би могло да индикира, че същинсите следлози като по-стари следлози са подесемантизирани
и вече са ‘превъзмогнали’ пространствените значения, които са залегнали в
основата на някои от тях (için, sonra, önce и др.). Така може да се обясни и численото им
превъзходство най-вече в абстрактната сфера.
В хода на анализа стана ясно, че пространствените същински следлози могат да денотират
Статика и Ненасоченост (karşı), Приближаване (doğru), Цел (değin, dek, kadar), Източник и Път (beri,
sonra, yana), докато пространствените следлози-имена денотират Статика и Ненасоченост (alt, ara,
arka, art, baş, çevre, dış, dip, etraf, iç, içer(i), karşı, orta, ön, peş, üst, üzer(i), yan), Цел (alt, ara, arka, art,
baş, çevre, dış, dip, etraf, iç, karşı, orta, ön, peş, üst, üzer(i), yan), Източник и Път (alt, ara, arka, art, baş,
dip, iç, karşı, orta, ön, peş, üst, üzer(i), yan).
При темпоралните релации, денотирани и от двата вида следлози в съвременния турски
книжовен език, не се регистрира съществена количествена разлика между същинските следлози и
следлозите-имена. Времеви отношения изразяват 12 същински следлога (beri, değin, dek, doğru, evvel,
gibi, için, itibaren, kadar, karşı, önce, sonra) и 14 следлози-имена (ARKA+POSS+ABL,
ART+POSS+ABL, BAŞ+POSS+LOC, ESNA+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC,
ORTA+POSS+LOC, SIRA+POSS+LOC, SU+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL,
ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+ABL, ZARF+POSS+LOC).
Абстрактните значения на същинските следлози в турския език са най-многобройни, тъй като
са се развили в резултат на десемантизация на следлозите, които попадат в различен контекст при
употребата си в езика. А и абстрактно значение развива почти всеки следлог-име, който попадне в
обкръжението на думи с абстрактни значения.
Според настоящото изследване броят на същинските следлози в съвременния турски
книжовен език е 25, а борят на следлозите-имена – 39. От същинските следлози номинатив (или
генитив) изискват – 6 следлога (gibi, için, ile, kadar, olarak, üzere), датив регират 9 следлога (dair,
değin, dek, doğru, göre, kadar, karşı, karşın, rağmen), а аблатив управляват 10 следлога (başka, beri,
dolayı, evvel, gayri, itibaren, önce, ötürü, sonra, yana).
Що се отнася до другия вид следлози в съвременния турски книжовен език, към групата на
следлозите-имена с вариращи посесивни и вариращи падежни суфикси са причислени 21 имена
(aleyh, alt, ara, arka, art, baş, çevre, dış, dip, etraf, iç, içer(i), karşı, leh, orta, ön, peş, uğur, üst, üzer(i),
yan), сред следлозите-имена с вариращи посесивни и константни падежни суфикси попадат 7 имена
(ad, akis, ters, hak, saye, taraf, yüz), а в групата на следлозите-имена с константни посесивни и
константни падежни суфикси място заемат 11 имена (civar, çerçeve, doğrultu, esna, kat, konu, sıra,
sonuç, su, yol, zarf).
19

От арабски произход са 6 същински следлога (kadar, dair, rağmen, evvel, gayri, itibaren) и 9
следлози-имена (akis, aleyh, etraf, leh, hak, taraf, civar, esna, zarf), а от персийски 2 следлози-имена
(peş, saye).
Два падежа управляват 4 следлога (gibi, için, ile, kadar), като основен е номинативът, а
генитивът се проявява при прономиналните комплементи – ben (аз), sen (ти), o (той, тя, то; онзи,
онази, онова), biz (ние), siz (вие), kim (кой), bu (това; този, тази, тези), şu (ей това; ей този, тази, тези).
Както стана ясно от направения структурен анализ на следлозите, единственият следлог в
турския език, който може да управлява три падежа – номинатив, генитив и датив – е kadar.
Семантичният анализ показа, че, когато изисква комплемент в номинатив или генитив, kadar
денотира абстрактни релации и изразява подобие или сравнение по количество, а когато регира датив
денотира пространствени релации и показва цел, насоченост, предел.
Семантиката на същинските следлози се доуточнява с падежа, който следлозите предписват
на комплемента си, докато семантиката на следлозите-имена в турския е двустранно или дори
тристранно мотивирана. От една страна тя зависи от мотивиращата следлога-име дума (освен в
случаите, при които се наблюдава пълна десемантизация – напр. HAK+POSS+LOC,
SAYE+POSS+LOC, YÜZ+POSS+ABL), а от друга от посесивния и падежния маркер, влизащ в
структурата му.
От направения семантичен анализ в Четвърта глава на дисертационния труд ясно личи, че
първичните следложни значения на следлозите-имена са пространствените. От тях вследствие на
процеса на граматикализация, тоест при наличие на константност на суфиксите, възникват и се
развиват и разгръщат и други значения. При наличие на константност на суфиксите, което е
показател за граматикализация според теорията на Кристиан Леман, сме свидетели на разширяване
на семантичното значение на следлозите-имена от пространствено в темпорално
(ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL, BAŞ+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC,
ORTA+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+ABL) и
от пространствено в абстрактно (ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+LOC, ÜZER+POSS+DAT,
ÜZER+POSS+LOC). Тоест граматикализацията води до разширяване на пространствените значения
на следлозите-имена към абстрактни.
При следлозите-имена от I група първичното е пространственото значение, като от него водят
началото си вследствие на процеса на граматикализация темпоралните и абстрактните значения на
следлозите. Тоест граматикализацията води до разширяване на пространствените значения и
придобиване на нови темпорални и абстракатни значения. Колкото по-граматикализиран и
десемантизиран е даден следлог, толкова по-удобен изразител на абстрактни значения става той и
толкова по-малко пространствени значения изразява. Както твърди Лураги, всеки локативен предлог
или следлог, употребен с абстрактно име, започва да развива и абстрактно значение. Така е и в
турския език. Отдалечаването от конкретното пространствено значение води до образуване на нови
абстрактни значения – темпорални, каузални и т. н. В случаите, когато комплементите на следлозитеимена
са абстрактни имена, се наблюдава частична десемантизация на имената, мотивиращи
следлозите-имена, а също и граматикализация, тъй като в тези случаи следлозите-имена биват с
константни посесивни и падежни суфикси. Следлозите-имена от I група, при които се регистрира
употреба, различна от конкретното им пространствено значение, а именно при чиито форми се
очертават ясно темпорални и абстрактни значения (ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL,
BAŞ+POSS+LOC, İÇ+POSS+LOC, İÇERİ+POSS+LOC, ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL,
20

ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+ABL), са по-граматикализирани от останалите, които запазват
само тясното си пространствено значение и не допускат разширяване на семантиката си
(DİP+POSS+LOC, ETRAF+POSS+DAT, KARŞI+POSS+LOC, ÇEVRE+POSS+LOC и др.). При
следлозите-имена падежният суфикс, който влиза в структурата им, носи пространствена семантика.
Следлозите-имена от I група и самите имена, мотивиращи ги, имайки пространствни значения, като
се комбинират с пространствените падежи – датив, локатив и аблатив, изразяват цялата възможна
палитра от пространствени семантични значения. При изготвянето на класификацията на следлозитеимена
са взети под внимание само продуктивните и пространствени падежи в съвременния турски
книжовен език. Следлогът ile не се включва, тъй като все още не е падеж, а C˚A˚, защото вече не е
падеж. Суфиксът C˚A˚ в съвременния език е словообразувателен и служи за образуване на
прилагателни и наречия. Следлогът ile е в процес на преход от следлог в падежен суфикс, но този
процес все още не е завършил. Има реални шансове в скоро време ile да се превърне в падежен
суфикс. Първо защото, както показват данните от изследването на Баръш Кабак, цитирани на стр. 60
в дисертационния труд, честотността на суфиксалната форма на следлога ile – (y)lA˚ е много поголяма
в сравнение с отделно изписания му вариант. И второ защото вече дори при прономинални
комплементи ile започва да отхвърля генитивния маркер и да изисква номинатив (вж. 3.1.1.1.3. –
примери (17) и (18)). Когато тези две „пречки” – отделното изписване и генитивът при
местоименията, не съществуват, ile ще се граматикализира напълно и от следлог ще се превърне
окончателно в падежен суфикс. Тогава ще можем да причислим и думите münasebetiyle, vasıtasıyla,
amacıyla и пр. към следлозите-имена, и то към групата на следлозите-имена с константни посесивни
и константни падежни суфикси. Тези тенденции са един възможен сценарий, тъй като, както твърдят
привържениците на теорията за граматикализацията, тя е процес, който няма ясно разграничими
начало и край.
Същинските следлози са изразители на по-малко пространствени значения за сметка на
абстрактните, тъй като са по-стари по произход и съответно по-граматикализирани. Следлозитеимена
денотират предимно пространствени релации, но следлозите-имена с вариращи посесивни и
константни падежни суфикси (AD+POSS+DAT, AKİS+POSS+DAT, TERS+POSS+DAT,
HAK+POSS+LOC, SAYE+POSS+LOC, TARAF+POSS+ABL, YÜZ+POSS+ABL) и следлозите-имена с
константни посесивни и константни падежни суфикси (CİVAR+POSS+LOC, ÇERÇEVE+POSS+LOC,
DOĞRULTU+POSS+LOC, ESNA+POSS+LOC, KAT+POSS+LOC, KONU+POSS+LOC,
SIRA+POSS+LOC, SONUÇ+POSS+LOC, SU+POSS+LOC, YOL+POSS+LOC, ZARF+POSS+LOC)
изразяват темпорални и абстрактни отношения. Следлозите-имена с вариращи посесивни и вариращи
падежни суфикси денотират предимно пространствени отношения, но част от тях се
граматикализират и разширяват семантиката си (ARKA+POSS+ABL, ART+POSS+ABL,
ÜST+POSS+DAT, ÜST+POSS+ABL, ÜZER+POSS+DAT, ÜZER+POSS+ABL). Тогава конкретно при
темпоралните и абстрактни значения на тези следлози-имена се наблюдава спояване на падежния
маркер с релационното име и константност на суфиксите, и съответно граматикализация. От една
страна имаме константност на суфиксите, а от друга разширяване на семантиката на следлозитеимена.
Тоест граматикализацията върви ‘ръка за ръка’ с полисемантичността на следлозите. Колкото
по-граматикализирани са следлозите, толкова повече нарастват възможностите им за изразяване на
абстрактни значения. В това се изразява и връзката, зависимостта между фомалната страна на
следлозите-имена и семантичните им особености.
21

СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИЯТА
o Настоящият дисертационен труд представлява цялостно подробно изследване за следлозите в
съвременния турски книжовен език, базирано на елементи от теорията за граматикализацията
на адлозите и на някои теории за локативите.
o Направена е детайлна класификация на следлозите (същински следлози и следлози-имена) в
турския език, като за първи път се изготвя класификация на следлозите-имена в съвременния
турски книжовен език според структурните им особености, които са показател за степента им
на граматикализация.
o При семантичния анализ следлозите в турския език се разглеждат като денотатори на
пространствени, темпорални и абстрактни релации.
o Резултатите от дисертационния труд могат да служат като отправна точка за съпоставителни и
типологични изследвания, както и могат да намерят практическо приложение при методиката
на преподаване на турския език на чужденци.
o Работата може да послужи и в преводаческата практика, тъй като е направен превод на
ексцерпираните примери, в който са дадени функционалните еквиваленти на турските
следлози в българския език, а след това и са обобщени в таблица.
22

ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА
1. Следлози с темпорално значение в съвременния турски книжовен език. Сборник с доклади от
Шеста конференция на млади учени във Факултета по класически и нови филологии (май
2009). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2011, стр. 35-40.
2. Думи от арабски и персийски произход, изпълняващи функцията на следлози в съвременния
турски книжовен език. Сборник с доклади от Седма конференция на млади учени във
Факултета по класически и нови филологии (май 2010). Университетско издателство „Св.
Климент Охридски”, София, 2011, стр. 81-90.
3. Думите ile, doğru, karşı, başka, beri, önce и sonra като следлози и като други части на речта в
съвременния турски книжовен език. Сборник с доклади от Осма конференция на млади учени
във Факултета по класически и нови филологии (май 2011). Университетско издателство „Св.
Климент Охридски”, София, 2012, стр. 69-77.
23

БИБЛИОГРАФИЯ НА ЦИТИРАНАТА В АВТОРЕФЕРАТА ЛИТЕРАТУРА
1. Асбъри, 2005: Asbury, A. Adpositions as Case Realisations. Structures and Consequences. In
Martin Salzmann & Luis Vicente (eds.), Leiden Papers in Linguistics 2.3 (2005), (69-92).
2. Асбъри 2008: Asbury, A. B. Gehrke, H. Van Riemsdijk, J. Zwarts. Syntax and Semantics of Spatial
P. In: Syntax and Semantics of Spatial P. Edited by Anna Asbury, Jakub Dotlacil, Berit Gehrke, Rick
Nouwen. John Benjamins: Amsterdam and Philadelphia, 1-35.
3. Балджъ 2003: Balcı, T. Edat Bağlamında Sözcük Türlerine Yeni Bir Yaklaşım. In: Dil Dergisi, Sayı
122, 7-16.
4. Ботвиник-Ротем 2004: Botwinik-Rotem, I. The Category P. Features, Projections, Interpretation.
PhD Thesis, Tel-Aviv, 2004.
5. Брала 2002: Brala, M. M., Understanding Language Specificity: Causes and Consequences. In:
Psychology of Language and Communication. Vol. 6, No. 2, 2002. pp. 33-46.
6. ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том ІІ. Морфология.
София: БАН, 1983.
7. де Мело 2005: De Melo, W. D. C., Adpositions in General Grammar and in Kru Languages. MA
Thesis, London, 2005.
8. Дрейер 2006: Dryer, M. S. 2006. Descriptive theories, explanatory theories, and basic linguistic
theory. In Catching Language: Issues in Grammar Writing, edited by Felix Ameka, Alan Dench, and
Nicholas Evans, pp. 207-234. Berlin: Mouton de Gruyter. 2006.
9. Звартс 2010: Zwarts, J. A Hierarchy of locations: Evidence form the encoding of direction in
adpositions and cases. Linguistics 48.5, 983-1009.
10. Златев 2007: Zlatev, J. Spatial Semantics. In: The Oxford Handbook of Cognitive Linguistics.
Oxford. 2007. 318-350
11. Иванова 1981: Иванова, М. Думата ile в системата на турските следлози, нейните функции
и съответствията й в българския език. Съпоставително езикознание VI, 1, 1981.
12. Иванова 2012: Иванова, Р. Думите ile, doğru, karşı, başka, beri, önce и sonra като следлози и
като други части на речта в съвременния турски книжовен език. Сборник с доклади от Осма
конференция на млади учени във Факултета по класически и нови филологии (май 2011).
Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2012, стр. 69-77.
13. Караагач 2009: Karaağaç, G. Edat Üzerine Düşünceler. In: Gazi Türkiyat, Güz 2009 / Sayı 5, s.
157-169.
14. Кирилова 1990: Кирилова, Ю. Рецензия на А. М. Щербак. Очерки по сравнителньной
морфологии тюркских языков (Наречие, служебные части речи, изобразительные слова).
Ленинград, 1987. 150 стр. В: Съпоставително езикознание, XV, 1990, 2, 56-58.
15. Кислинг 1960: Kissling, H. J. Osmanisch-Türkische Grammatik. Wiesbaden, 1960.
16. Кононов 1956: Кононов, А. Н. Грамматика современного турецкого литературного языка.
М.- Л., 1956.
17. Крахт 2010: Kracht, M. Language and Space. Bielefeld and Los Angeles, 2010.
18. Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив:
УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.
19. Лестрад 2006: Lestrade, S. Adpositional Case. MA Thesis, Nijmegen, 2006.
20. Леман, Щолц 1992: Lehmann, Ch., Ch. Stolz. Bildung von Adpositionen im Deutschen. Erfurt,
1992.
21. Леман 2002: Lehmann, Ch. Thoughts on Grammatikalization. Erfurt, 2002.
24

22. Македонски 2005: Makedonski, Ph. Finite State Morphology: The Turkish Nominal Paradigm. BA
Thesis, Tübingen, 2005.
23. Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Климент
Охридски“, 2008.
24. Ромар 2004: Romare, E. Präpositionen und Präpositionalisierungsprozesse (Der räumliche Bereich
im Alt- und Mittelniederdeutschen). Göteborger Germanistische Forschungen 44, 2004.
25. Свенониус 2007: Svenonius, P. Adpositions, particles and the arguments they introduce. In:
Reuland, Eric, Tanmoy Bhattacharya and Giorgos Spathas (eds.), Argument Structure. 2007. xviii,
243 pp. (pp. 63–103).
26. Тунгсет 2006: Tungseth, M. E., Verbal Prepositions in Norwegian: Paths, Places and Possetion.
PhD Thesis, 2006.
27. Ъндърхил 1976: Underhill, R. Turkish grammar. Cambridge, 1976.
25