BackstageI s l e O f W i g h tFestival SoundМузикалните фестивали на остров Уайт, провеждани през периода1968-70 година събраха стотици хиляди любители на музиката;след дълга почивка мероприятието е възобновено. Хората, коитонаправиха звука на фестивала тогава, и сега разказват ...Първият музикален фестивал на островУайт е организиран като кампания засъбиране на средства за построяванетона обществен плувен басейн. Той сепровежда през 68-ма, привлича около10 000 души, а хедлайнери са JeffersonAirplane. Второто издание изкачва БобДилън отново на сцената - след самоналоженотому изгнание - и в рамкитена два дни събира над 150 000 душипублика. По времето на третия фестивал,на който Джими Хендрикс правипоследната си изява във Великобритания,събитието вече трае цели пет дни и епосетено от над 600 000 “хипари”. Тованалага британският парламент да излезес нарочно решение, забраняващо провежданетона музикални събития на тозималък и тих - до този момент - остров.Последното изпълнение на ДжимиХендрикс във Великобритания на Isle ofWight Music Festival през 1970.26 <strong><strong>Pro</strong><strong>Technica</strong></strong>Едно поколение по-късно, бунтовницитеотдавна са се предали имузикалните фестивали вече се приематкато стандартен начин за забавление.Възстановеният Isle of WightFestival дори се спонсорира от известенмобилен оператор. Променено ене само отношението към събитието;апаратурата е коренно различна въпреки,че част от музиката е сходна.Първите рок-фестивали стават възможни,когато звуковите технологии еволюиратот основния сетъп, който е използваноще от ранните дни на рокендрола.По онова време, Чарли Уоткинс, съдържателна музикален магазин в Лондон, вечее известен със своите китарни усилвателии лентовото ехо Copicat, когато започвада работи по PA системата на фестивала.“През 61-ва или 62-ра, китарната музикаизживяваше възход и имаше много китаристиот ранните дни на рока. По товавреме, те вече притежаваха собствениусилватели, благодарение на мен, Selmerи VOX. За певците обаче, нямаше нищо- те включваха своите лентови микрофониLustraphone или Reslo в китарнитеусилватели. Резултатът, разбира се, бешеплачевен. Онеправданите фронтменипостоянно държаха ръка до ухото си зада разберат какво прави акомпанимента- беше ужасно. Големите студиа имахамиксери, но те не бяха за хора като нас.”Според Уоткинс, финансовите възможностиза музикантите са ограничениот апаратурата, с която разполагат потова време. “Ако имате 6-членна банда,то можехте да работите само в някой пъб,или да свирите в местния скаутски клуб,тъй като не можете да свирите някъде,където харата не ви чуват.” Промотеритеосъзнават, че китарните групи могат дасвирят пред по-многобройна публикаако апратурата може да се справи.Уоткинс разработва система от паралелниусилватели, което означава, чевече е възможно създаването на многопо-мощни звукови системи, така чеучастията вече не се озвучават само снискомощни беклайн усилватели. По товавреме, повечето говорители са с мощност25W и Уоткинс осъзнава, че ако поставипо четири от тях във всеки бокс и ги захранисъс 100W усилватели, то вокалистътима шанс да пробие над инструментала.По-високото ниво обаче, не може давъзпроизведе звука, който той търси.“Още в ранните стадии на работа открих,че по-голямата част от проблема небеше в усилвателите, а в говорителите.Китарните говорители не звучаха добрес гласове; имах нужда от говорители,които звучат като уредбата ми вкъщи.Isle of Wight Music Festival е, можеби последният фестивал отпсихеделичната ера.
Обърнах се към компанията Goodmans,които произвеждаха 12-инчовия моделAxiom 301. Той звучеше добре с гласове,но му липсваха ниски. Наложи се даизползвам техните 12-инчови вуфериAudiom 60, които имаха долна границаот 50Hz. Осъзнах, че ако сложа четириброя Axiom 301 в един бокс, и четириAudiom 60 в съседен бокс, започвам даполучавам звука, който търся. Тук сепояви един зруг проблем, в честотнаталента над 10KHz нямаше нищо. Порадитази причина, използвах едни туитерхорнина Celestion, като поставих триот тях в тясна колона между другитеОтвъд бариерата от 1 kWПървите системи WEM доказаха,че музикалните фестивали на откритомогат да привличат отлични изпълнителии огромна публика, но имат нужда отдопълнително развитие. Уоткинс обяснява:“Имах два основни проблема предсебе си. Единият беше, че не можеш дачуеш китарите защото пеенето звучешемного силно. При групи като Beach Boysтова не беше проблем, но акомпаниментане можеше да се чуе, независимоколко Маршали поставите в беклайна.”“На свободните концерти в ХайдПарк (които започнаха през 68-ма), организаторътПитър Дженингс ми каза, чепо-назад в публиката звукът е ужасен.Реших да свържа три миксера Audiomasterи да озвуча с микрофони апаратуратав беклайна. Сега обаче, бас-китаристане можеше да чува инструмента си.Наложи се да го усилвам, което доведедо повреда в говорителите. Постопеннорешихме проблемите един по един иповече усилвателна мощност. “Когато TheWho излязоха с 1000W, Pink Floyd искаха2000. Нещата малко излязоха извънконтрол. Налагаше се да наемем апаратура,която вече бях продал на различнигрупи. Нямах толкова колони, но исках дасложа минимум 1500W. Наех няколко отT-Rex. Всички други също се включиха.Така беше по онова време, бяхме катоистинско семейство; ако някой има участие,всички други му даваха апаратура.”Хендрикс на остров УайтС опита, който има от фестивали,Уоткинс е очевидният избор за човека,който трябва да достави и да работи с PAсистемата на остров Уайт. Въпреки, че потова време вече е наясно с технологията,други неща остават извън неговия контрол.“Сцената беше разположена на върхана един хълм и вятърът духаше срещунас. Накарах роудитата да се разходятнаоколо и по радиостанциите да ни кажаткак взучи. Усилихме презънса, което еПървите рок-фестивали стават възможни,когато звуковите технологии еволюират отосновния сетъп, който е използван още отранните дни на рокендрола.“Флайване” на Line Array системата нановия Isle of Wight Festival.два бокса с по четири ‘дванайсетки’.”Тези ранни PA системипредлагаха ивъзможност за смесване на вокалите наживо и имаше възможност да се постигнев някаква степен баланса от студийнитепродукции. “Построих един 5-каналенмиксер, който нарекох Audiomaster, а посъщото време RCA изкараха безтрансформаторнитранзисторни усилватели.Ламповите усилватели просто не вършехаработа, тъй като, ако не използвахаогромни тпрансформатори, качествотоим беше далеч от Hi-Fi.” На националнияДжаз и Блус фестивал в Уиндзор през67-ма, на който Fleetwood Mac направихасвоя дебют, беше използвана 1000Wсистема Watkins Electric Music (WEM).Този фестивал, като че ли поставистандартите за озвучаване на подобентип мероприятия за години напред.започнахме да получаваме добър баланс.Друг проблем беше това, че вокалиститене можеха да чуват гласовете си. Решихпроблема като изпратих сигнала от изходаза слушалки на миксера към 100W усилватели една колона, която поставих насцената. По този начин успях да получаконтролируема мониторна система.”Когато става дума за записването назвука от фестивали, ограниченията примиксерите налагаха, в повечето случаи,използването на два микрофона на стойката;често пъти залепени един към друг- единия за PA системата, а другия за миксера,свързан към магнетаофона. Уоткинсопитва да интегрира звукозаписванетокъм системата си, но среща трудности припосрещането на различните изискванияна живия и записвания звук. “Направихмеедин буферен бокс с еквалайзер,който излизаше от миксера Audiomasterи имаше около 10 изхода. Звукозаписнитетонрежисьори можеха да направятдобър микс от това, но те не искахабаланса, който отива към публиката.”Появява се нещо като съревнованиемежду главните групи, като всяка слагафалшив звук, но поне можехме да го чуемдобре. След това, един от организаторитесе обади по телефона и ми каза ‘Чарли,уцели го; какво и да си направил, продължавайв същия дух’. Попитах го къдесе намира къщата му в сравнение съссцената и когато разбрах, че е на околочетири мили, разбрах какво се е случило.(следва)по материали от сп.Sound On Sound27 <strong><strong>Pro</strong><strong>Technica</strong></strong>