ProTechnica Oct 05 - Pro Technica

Звукозаписза характера на песента без да отнемат фокуса от музиката.Дори в парчета като Spitfire, където вокалите звучат доста по-“в лицето”, все още има усещане, че главното е музиката.”“Повечето от вокалите бяха записани в The Mews седин лампов микрофон Neumann и много комресия,” обясняваЛиам. “Не използвахме някаква специална формула.Обикновено правехме опити с наличната апаратурав студиото и преценявахме кое работи най-добре.”Вокалните партии на Лиам Галагър и Джулиет Люис не сазаписани в The Mews. Лиам Галагър записва нещата си в неговотостудио в Есекс, докато Джулиет е записана в Whitfield Street.Смесване на всичко в едноАкустичната кабина в The Mews Recording Studios.Писането на песните и записването им трае 10 месеца. Следтова работата продължава в Whitfield Street. Лиам обяснява:“Предполагах, че ще използваме това студио само да балансирамемиксовете на големи монитори. Бях смесил пистите в TheMews, като използвах Yamaha NS10 и знаех, че трябва да ги прослушамеи на големи колони, за да сме сигурни, че всичко е наред.Мислех си, че само ще пуснем пистите през голямата маса Neveи всичко ще си дойде на мястото. След като ми отне един ден дасмеся парчето Spitfire, реших да пресмеся целия албум наново.Напълнихме студиото със стара апаратура, което много ми харесваше.Новите смесвания ни дадоха звука, койти искахме. Запазвахатраш-звученето на Prodigy, но беше, някак си, по-свежо.”Always Outnembered, Never Outgunned е мастериранв Lodge Studios, Ню Йорк от Емили Лазар. “Тя е брилянтна,работи много хип-хоп и наистина разбира от бас,” казваЛиам. “И успява да направи нивата, както никой друг. Отидохв Ню Йорк за мастерирането и звукът беше чудовищен.Все едно бяхме превключили на по-висока скорост.Лек срещу претоварване от апаратураАпаратната зала в The Mews Recording Studios.За смесването в Whifield Street, Лиам Хаулет затрупвастудиото с отбрана Vintage лампова апаратура.След като е написал този албум леглото, как ще постъписъс следващия? Ще се върне ли в студиото си в Есекс, къдетоцялата претовареност с апаратура толкова го подтиска?Отговорът е прост: “... не, имотът е обявен за продан.”“Имам нужда от място, където мога да седна удобно. Щемахна всичко, ще сложа едно канапе и ще махна всички боксовеи ракли. Връщам се към основите с 2-3 от любимитеми аналогови свирки и един хубав еквалайзер Manley. Ще сизапазя Akai Z8 и няколко компресора, но ще махна всичкоцифрово. Цялата тази апаратура си върши добре работата, ноискам да се върна към начина, по който работих в началото- всичко да е в главата ми и да не се влияя от апаратурата.”Това, което ще запази от апаратурата си е ясно описано:лаптопа, Reason, библиотеката със семпли, въображениетоси и приятелите си диджеи, Ноби и Джеймс. Смята да запазии един 4-гласен Oberheim, Korg MS20, един дисторшън наVulture Culture, компресор Phoenix и Korg Micro Keyboard“Когато сте в студио, обкръжаващата среда трябва да бъдеприятна,” казва той. “Имам нужда да се чувствам щастлив, въпрекиче звукът е агресивен. Пиша музика защото постоянно себоря със себе си. Обичам да се форсирам. Винаги искам данапиша нещо още по-добро и по-здраво. За младежите, коитосега правят първите си стъпки, вдъхновението идво лесно;но когато си по-напред в кариерата трябва да търсиш вдъхновението,правилното състояние, в което да изпаднеш.по материали от сп. Sound On Sound22 ProTechnica