GREEN BLUE ENERGY FACTORY BULGARIA - GBEfactory

G reen Blu e Energy FactoryGREEN BLUE ENERGY FACTORYBULGARIASupported byI N TELLIGEN TE U R O P EE N E R G Y16-20, Alabin Str., 1000 Sofia, BulgariaTel.: +359 2 932 09 11Fax +359 2 987 26 04E-mail: office@bia-bg.com

Анализ на българския пазар запредприятия за производство назелена енергия в секторите индустрияи търговия (с интензивно използванена енергия за отопление и охлаждане)Този анализ е разработен в рамките на проекта „Предприятие за

производство на зелена енергия (Green Blue Energy Factory – GBE Factory),номер на договора IEE/10/233/SI2.593827, финансиран по програма„Интелигентна енергия Европа” на Европейската комисия(CIP Framework Programme)

Настоящият анализ е изготвен отБългарска стопанска камара – съюз набългарския бизнес в изпълнение на задача2.5 от проекта

София 1000, ул. „Алабин” 16-20Тел. 02/ 932 09 11, факс 02/ 987 26 0416-20, Alabin Str., 1000 Sofia, BulgariaTel.: +359 2 932 09 11, fax +359 2 987 26 04E-mail: office@bia-bg.comWeb: www.bia-bg.com

Съдържание1 Цели и обхват на проекта GBE F ..........................................................................71.1 Цел на маркетинговия анализ .....................................................................82 Обобщени данни за състоянието на ВЕИ сектора в България .......................92.1 Национални цели ............................................................................................92.2 Законова рамка и институции .....................................................................102.3 Цени на енергоносителите от ВЕИ .................................................................132.4 Възможности за финансиране ...............................................................................142.5 Обобщени данни за производството и използването на ВЕИ в България ...153 Маркетингов анализ по фокус групи ....................................................................193.1 Предприятия в химическата промишленост ...................................................193.2 Търговски центрове ..............................................................................................203.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранжерии ......223.4 Общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010– 2015 г. в област Стара Загора – обобщен анализ .........................................284 Експертни оценки ..................................................................................................35

1. Цели и обхват на проекта GBE F• Име на проекта: Предприятия за производство на зеленаенергия (GBE F), съфинансиран по линия на програмата„Интелигентна енергия - Европа”, с подкрепата на Европейскатакомисия.• Цел на проекта – насърчаване на GBE F: подпомаганесъздаването и развитието на GBE F и като краен резултат постиганетона икономии на енергия и спестени емисии на СО2.• Проектът насърчава въвеждането на производство от отделниили комбинирани източници на възобновяема енергия (биомаса,соларно-топлинна, фотоволтаична, геотермална, биогаз,когенерация с използване на ВЕИ, обработка на отпадъци и др.)в новопостроени или реконструирани индустриални и търговскипомещения и сгради, с цел да се използва електрическа и/илитоплинна енергия за отопление, охлаждане, както и за нуждите напроизводствените дейности.• GBE предприятие може да бъде отделна, една или повечеиндустриални или търговски сгради, където има съоръжения запроизводство на възобновяема енергия, която е изцяло или частичнона разположение на предприятията от същата индустриална,търговска или регионална зона.• Основни партньори в проекта са публични дружества, бизнесорганизации и ESCO (фирми за енергийни услуги) от Европейскиясъюз (България, Италия, Германия, Австрия и Словакия).• Настоящият анализ се извършва в изпълнение на задача 2.5 отпроекта.7

1.1 Цел на маркетинговия анализОсновни цели и задачи на маркетинговия анализ:1. Да се оценят потребностите и предпоставките за създаването иразпространението на зелени предприятия и на готовността заразвитие на този процес в България – поне в един регион и двасектора2. Оценка на приоритетните видове ВЕИ и области на приложениепо видове сектори3. Непосредствено привличане на по 70 МСП от партньорскитеорганизации общо за Проекта4. Разпространение на резултатите от анализа сред основнитеучастници на пазара на предприятия за производство назелена енергия (не по-малко от 300 потребители, доставчици,инженерингови фирми, институции и др.)8

2. Обобщени данни за състоянието на ВЕИ секторав БългарияНастоящото проучване няма за цел да анализира в пълнота състояниетона ВЕИ сектора, а да представи обобщени данни, даващи ориентацияза обстановката в България, в която предстои да се изпълнява проектът,както и за избора на областите, в които той да се фокусира.2.1 Национални целиС Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяемиизточници се установява обща рамка за насърчаване енергията от ВИ и сезадават задължителни национални цели за общия дял на енергията от ВИв брутното крайно потребление на енергия. Задължителната националнацел на България за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потреблениена енергия през 2020 г. възлиза на 16 %.Въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО министърът наикономиката, енергетиката и туризма е разработил проект на Националенплан за действие за енергията от възобновяеми източници на Р Българиядо 2020 г. (НПДЕВИ). Индикативната крива за постигане на националнатацел през 2020 г. включва следните междинни индикативни цели:• от 2011 до 2012 – 10, 72 %;• от 2013 до 2014 – 11, 38 %;• от 2015 до 2016 – 12, 37 %;• от 2017 до 2018 – 13, 69 %.9

2.2 аконова рамка и институцииНационалната политика се формира от законодателната рамка ивключва следните по-важни нормативни документи:• Закон за енергетиката• Закон за водите• Закон за земеделските земи• Закон за опазване на околната среда• Закон за енергийната ефективност• Закон за енергия от възобновяеми източници (в сила от03.05.2011 г.)Този закон урежда обществените отношения, свързани спроизводството и потреблението на:oooелектрическа енергия, топлинна енергия и енергия заохлаждане от възобновяеми източници;газ от възобновяеми източници;биогорива и енергия от възобновяеми източници втранспорта.Въведени са различни стимули, включително преференциалницени, приоритетно присъединяване на производителите наелектроенергия от възобновяеми енергийни източници къмелектропреносната мрежа и задължително изкупуване наелектроенергията от такива източници.Институции:Министерски съвет: определя държавната политика за насърчаванепроизводството и потреблението на електрическа енергия, топлиннаенергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници,производството и потреблението на газ от възобновяеми източници,както и производството и потреблението на биогорива и енергия отвъзобновяеми източници в транспорта;10

Министри на: икономиката, енергетиката и туризма, на околнатасреда и водите с отговорности за реализация на държавната политикав ръководените от тях министерстваАгенция по устойчиво енергийно развитие (АУЕР): има статут наизпълнителна агенция към министъра на икономиката, енергетикатаи туризма Държавната политика за насърчаване производствотои потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия иенергия за охлаждане от възобновяеми източници, производствотои потреблението на газ от възобновяеми източници, както ипроизводството и потреблението на биогорива и енергия отвъзобновяеми източници в транспорта, се изпълнява от изпълнителниядиректор на АУЕР. Агенцията включва 4 дирекции, една от които еДирекция „Възобновяеми източници на енергия”, която участва вразработването и актуализирането на Национални планове за действиеза енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), организираизпълнението на дейностите и мерките, включени в НПДЕВИ и др.Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), коятоопределя преференциални цени за изкупуването на електрическатаенергия от възобновяеми източници, разработва методика засправедливо разпределение на разликата между пазарната ипреференциалните цени на електрическата енергия, произведена отвъзобновяеми източници, между всички потребители и др.Регионални структуриОбластният управител:1. осигурява провеждането на държавната, координирадейностите по насърчаване производството и потреблението наелектрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлажданеот възобновяеми източници, производството и потреблениетона газ от възобновяеми източници, както и производствотои потреблението на биогорива и енергия от възобновяемиизточници в транспорта между общините в областта и др.Общинските съвети приемат дългосрочни и краткосрочни програми занасърчаване използването на енергията от възобновяеми източници ибиогорива.11

Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинскиясъвет общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаванеизползването на енергията от възобновяеми източници и биогорива всъответствие с НПДЕВИ.Неправителствени организации – съдействат на своите членовеза ефективно участие на пазара на услуги, свързани с използванетона ВЕИ, както и при обсъждане на свързаната с това нормативнабаза:• Асоциация на производителите на екологична енергия (АПЕЕ)• Институт за Алтернативна и Възстановяема енергия (АРЕИ)• Българска фотоволтаична асоциация• Българска соларна асоциация• Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA)• Българска ветроенергийна асоциация (БГВА)• НС „Екоенергия”• Съюз на производителите на екологична енергия-Юг• Българо-японска асоциация за вятърна и фотоволтаичнаенергия• Българска хидроенергийна асоциация• Българска асоциация за устойчива енергия• Български енергиен форум• Асоциация на енергийните инженери в България• Сдружение Хидроенергия и др.12

2.3 Цени на енергоносителите от ВЕИПреференциалните цени за изкупуване на ел. енергията от заразличните видове централи с използване на ВЕИ са по-високи отцените на ел. енергия, получавана от крайния снабдител. Оставамотивацията на производителите от тези видове ВЕИ да продавател. енергията на преференциалните цени, вместо да я консумират намясто или в региона.Наред с това, има политика за системно намаляване на разликата вцените. Правителството на България декларира своето виждане заобосновано намаляване на преференциалните цени, особено наенергията от фотоволтаичните и вятърни електрически централи, визграждането на които се отчита процес на насищане.2.4 Възможности за финансиранеВ страната съществуват сравнително добри възможности за финансиране напроекти за ВЕИ.• Кредитна линии по линия на EBRD по енергийна ефективност ивъзобновяеми източници (КЛЕЕВИ) – до 20% грант;• Български фонд за енергийна ефективност и ВЕИ –преференциален лихвен процент. Необходимост от съчетаванена мерките за ВЕИ и Енергийна ефективност• Кредитни линии, оперирани от банки (Райфайзен Банк,ПроКредит Банк и др.) с възможност за грант до 15%• Програми по линия на ОП „Развитие наконкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”с възможности за грант до 50% (Програма „Зелена индустрия”за големи предприятия) и Програма „Енергийна ефективност изелена икономика” за МСП.• Козлодуйски фонд,• Оперативна програма за развитие на селските райони• Оперативна програма „Регионално развитие”• ESCO фирми, др.13

Наличието на възможности за финансиране на проекти за производствои потребление на ВЕИ на място и в региона е добра предпоставка засъздаването и развитието на предприятия за производство на зеленаенергия.14

2.5 Обобщени данни за производството и използването наВЕИ в БългарияБългарската икономика е между страните с най-висока енергийнаинтензивност – около 5 пъти по-висока от средната за 27-те страничленкина ЕС.Делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление (11,6% за 2009 год.)е близък до средния за 27-те страни.Дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление (%)Години 2006 2007 2008 2009 ЦелEU (27 страни) 9 9,9 10,5 11,7 20България 9,3 9,1 9,6 11,6 16Германия 7,1 9,4 9,3 9,8 18Италия 5,6 5,5 7 8,9 17Австрия 25,1 27,2 27,9 29,7 34Словакия 6,6 8,1 8,3 10,3 14Източник: Евростат, Код: t2020_3115

На следващата таблица е показана извадка от общия енергиен балансза 2010 год. за някои сектори, представляващи интерес от гледнаточка на проекта. От нея могат да се направят следните изводи:• Химическата промишленост е един от най-значимитепромишлени консуматори (7,5 % от крайното енергийнопотребление за 2010 г.), въпреки че този дял за последните 3години е намалял с около 30%. Използваните в отрасъла ВЕИса практически незабележими на фона на общото енергийнопотребление, като потенциалът остава значителен.• Значителен консуматор са и обектите от отрасъл търговия(11,4 % от крайното енергийно потребление за 2010 г.), в коитовлизат търговските центрове – обект на специално внимание заПроекта. Както се вижда, в тези обекти използването на ВЕИ езабележимо по-голямо.ОБЩ ЕНЕРГИЕН БАЛАНС ЗА 2010 ГОДИНА (Енергия-6 1 OEB)Единица Общо Възобновяемигорива иотпадъциТоплиннаенергия отВЕИЕлектрическаенергия (безПАВЕЦ) от ВЕИПроизводствона първичнаенергияКрайноенергийнопотреблениеХимическапромишленостХранителновкусовапромишленостТърговия,обществениорганизации идруги1000 toe 10234 779 43 4951000 toe 8691 900 43 -1000 toe 648 - - -% спрямокрайно енерг.потребление7,5 - - -1000 toe 252 7 - -% спрямокрайно енерг.потребление1000 toe2,9987,00,811-37,0-20,0% спрямо11,4 1,2 86,0 -крайно енерг.потребление16

Интерес представлява разглеждането на очакваните ползи и разходиот GBE F на фона на дейностите по икономия на енергия – също смного висок приоритет. В следващата таблица са показани обобщенирезултати от изпълнени енергийни одити в над 150 промишленифирми по данни на АУЕР. Вижда се, че средният срок за изкупуванена инвестициите от предложените енергоспестяващи мерки е около3,5год. В същото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния секторса със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год.ПАРАМЕТЪР РАЗМЕРНОСТ СТОЙНОСТОбследвани обекти бр. 154Годишно потребление на енергия GWh/год. 2 927Икономия на енергия от ЕСМ GWh/год. 378Парична икономия от ЕСМ млн. лв./год. 52,1Редуцирани емисии СОхил. т./год. 187,72Необходими инвестиции за ЕСМ млн. лв. 183,4Среден срок на откупуване год. 3,5Среден дял на спестяванията % 12,6Източник: АУЕРИзводи:• Достъпният потенциал на всички ВЕИ в страната е около 6 000ktoe. Най-голям достъпен потенциал от всички ВЕИ в странатаима биомасата (~2 700 ktoe), следвана от водната енергия(~2 280 ktoe), слънчевата енергия (~390 ktoe), геотермалнатаенергия (~350 ktoe) и вятърната енергия (~280 ktoe).• Средният срок за изкупуване на инвестициите отпредложените енергоспестяващи мерки е около3,5 год. Всъщото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния секторса със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год.• Устойчиво енергийно развитие в условията на нашата страна,включващо оптимално използване на конвенционални горива,може да бъде достигнато при съчетаване на мерки, въвеждащиВЕИ с мерки по повишаване на ЕЕ.• През следващите 10 години най-значителен дял впроизводството на електроенергия от ВЕИ ще имат водната17

енергия и биомасата, а за задоволяване на нуждите от топлина,охлаждане и БГВ - биомасата и геотермалната енергия.• Съществена особеност на ВЕИ е икономическатацелесъобразност за реализация на малки инвестиционнипроекти, вследствие на разпределението на потенциала, коетоналага децентрализация на преобразуващите/преработващитемощности.В резултат на предварителния анализ на състоянието на ВЕИ секторав България пазарното проучване се насочва с приоритет към следнитеобласти:• По видове ВЕИ – биомаса, слънчеви колектори за топлиннаенергия, биогаз от преработени отпадъци, термални източници– с най-голям потенциал• Сектори – химия, търговски вериги, хотели в националенразрез – със значителна енергийна интензивност и подходящиза целите на проекта• Региони - Национален обхват и Стара Загора в широк обхват напроучваните обектиВ следващите раздели са показани резултатите от пазарните проучванияв следните фокус групи:• Предприятия от химическа промишленост, разпределени вцялата страна – 40 предприятия• Търговски центрове, разпределени в цялата страна – 10центъра• Обекти с интерес към използването на биогорива – 14 хотела и10 оранжерии• Обекти на територията на област Стара ЗагораВ допълнение е са извършени експертни оценки на състоянието напазара.18

3. Маркетингов анализ по фокус групи3.1 Предприятия в химическата промишленостИзводи:• Използвани са данни от 42 фирми от химическатапромишленост от различни подсектори: каучукова,фармацевтика, пластмаси, бои, органични и неорганичнихимикали, полимери и др. Анализът дава възможности заоценки на интереса на сектора към използването на ВЕИ. Около11% от фирмите са от региона на Стара Загора, което дававъзможност за проектиране на резултатите от анализа върхутози район.• Около 22% от фирмите са със значително енергийнопотребление – над 20% от общите производствени разходи иприлагането на ВЕИ за покриване на тези разходи или на част оттях би допринесло за увеличение на дела на зелената енергия виндустрията на България.• Около 40% от общата консумация на енергия еелектроенергия, а около 14 % на течни горива – енергоносителис високо влияние върху емисиите на парникови газове.Предприятията, използващи течни горива са сериознипотенциални кандидати за BGE F, водещи до повишенаконкурентоспособност и намалени емисии на парникови газови.• В малките и средни предприятия за отопление и БГВ сеизползват в рамките на 38-44% от общата консумация натоплинна енергия – видове консуматори с особен приоритет заПроекта GBE F.• Около 24% от общата консумация на ел. енергия се използваза отопление и охлаждане - видове консуматори с особенприоритет за Проекта GBE F.• Само 2 от проучените фирми са използвали ВЕИ като мярка за19

икономия на енергия, средства и влияние върху околната средапрез последните 3 години. В тях оценките от въвеждането им саположителни. Други 7 фирми планират въвеждането на ВЕИ, а5 – когенерационни системи през следващите 2-3 години. Товае индикация за нарастващи интерес към зелената индустрия иготовност за дългосрочно ориентирани инвестиции.• Фирмите оценяват като цяло положително степента на своятаинформираност, както и услугите, предлагани от доставчицитена системи за ВЕИ.• Посочените бариери пред въвеждането на мерки за енергийнаефективност се отнасят практически еднозначно (а в повечетослучаи – в по-голяма степен) и за използването на ВЕИ впредприятията. Между най-често споменаваните препятствия салипсата на специфична информация (техническа, експертна, занай-добри практики и др). Задачите на проекта GBE F в голямастепен са насочени към преодоляване на тези бариери.• Всички фирми проявяват интерес и готовност за участие вмероприятията, организирани от проекта.3.2 Търговски центровеИзвършено е проучване, обхващащо 10 близки по размер и функциитърговски центрове, разположени на територията на страната. Събрании обработени са следните данни:• Използвани площи• Видове използвани енергоносители• Енергийни баланси• Особености на конструкцията от гледна точка на възможностиза инсталация на соларни панели и др.20

Осреднените резултати от обработването на данните са приведени наследващата таблица.Таблица Данни за търговските центрове – средниТип предприятие Tърг. центърМестоположение :Цялата странаОтопляема площ 5 147 m 2Баланс по енергоносители kWh kWh/m 2 %Електрическа енергия 539 290 104,77 78,15%Топлинна енергия 150 764 29,29 21,85%Общо 690 054 134,06 100,00%Баланс по консуматори kWh kWh/m 2 %Отопление 113 451 22,04 16,44%Вентилация 37 313 7,25 5,41%ТВБНПомпи, компресори,5 750 1,12 0,83%вентилаториДруги – свързани със91 429 17,76 13,25%специфични технологии 442 111 85,89 64,07%Общо 690 054 134,06 100,00%Възможности за ВЕИВъзможност за соларни панели :ДаТип покрив :ПлосъкПлощ на покрива : 4 289 m 2Засенчване :НямаКакто се вижда, средната отопляема площ е над 5000 м 2 . Търговскитецентрове са значителни консуматори на ел. енергия – около 78% отобщата консумация на енергия. Отоплението, вентилацията и топлатавода за битови нужди формират един значителен дял - около 23% отобщата консумация на енергия. Тези данни показват, че търговскитецентрове са сериозен потенциален кандидат за GBE F.21

3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранОбобщени резултати на анализа, включващ 14 хотела (потенциалниКонсумация на енергиNo. Наименование Населено мястоДизелово горивоПрироде(t/год.)(МWh/ год.)(1000nm3/год.)1 Александър СПА Хотел гр. Банско 80 9242 Хотел Самоков кк. Боровец 6963 СПА Хотел Девин гр. Девин 107 12364 Хотел Финландия кк. Пампорово 155 17915 Хотел Гайтани гр. Хисаря 55 6356 Хотел Пирин гр. Банско 110 12717 Хотел Зареницас. Нареченскибани55 6358 Хотел Родопски дом гр. Чепеларе 86 9939 Хотел Ал Макс гр. Благоевград 70 80910 Хотел Еделвайс гр. Банско 66 76211 Хотел Боровец кк. Боровец 54512 Хотел Алпин кк. Боровец 39013 Хотел Рила кк. Боровец 62014 Хотел Каменград гр. Панагюрище 50 578Общо: 834 9635 2251Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 31 20022

жериипотребители) са показани на следващите таблиция за отопление и БГВРазходи на енергия за отопление и БГВ, без ДДСн газаОбщоДизеловогоривоПрироденгазЕлектроенергияЕлектроенергияОбщо(МWh/год.)(МWh/год.)(МWh/год.)(BGN/год.)(BGN/год.)(BGN/ год.)(BGN/год.)24 948 176000 2424 1784246475 96 6571 582237 9696 59193354 1290 235400 5454 24085491 1882 341000 9211 35021119 655 121000 1939 12293942 1313 242000 4242 24624222 657 121000 2182 12318243 1037 189200 4363 19356326 835 154000 2666 15666634 796 145200 3394 1485945070 50 5121 343350 5090 3484403628 43 3671 245700 4363 2500635768 53 5821 390600 5333 39593316 594 110000 1616 11161620941 614 31189 1834800 1561887 61974 3458661MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.

Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомасNo.НаименованиеКонсумацияна енергияза отоплениеи БГВРазходи наенергия заотопление иБГВКонсумация на чипс(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.)Александър СПА1Хотел948 178424 4132 Хотел Самоков 6571 591933 28633 СПА Хотел Девин 1290 240854 5624 Хотел Финландия 1882 350211 8205 Хотел Гайтани 655 122939 2856 Хотел Пирин 1313 246242 5727 Хотел Зареница 657 123182 2868 Хотел Родопски дом 1037 193563 4529 Хотел Ал Макс 835 156666 36410 Хотел Еделвайс 796 148594 34711 Хотел Боровец 5121 348440 223112 Хотел Алпин 3671 250063 160013 Хотел Рила 5821 395933 253614 Хотел Каменград 594 111616 259Общо: 31189 3458661 13590Общата икономия на разходи за енергия е около 1 780 хиляди BGN при средна 7590 t/год.Обобщени резултати на анализа, включващ 10 оранжерии (потенциални потр

а за отоплени и БГВ в хотелите са показани на следващата ТаблицаРазходи на чипс заотопление и БГВ, безДДСРазходи наел.енергия заС.Н.ИкономииИнвестиции,без ДДССрок наоткупуване(BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)49578 1939 126906 426684 3,4343574 7757 240602 792445 3,367456 4363 169035 580544 3,498395 7369 244447 846814 3,534226 1551 87162 294560 3,468641 3394 174208 551357 3,234352 1745 87085 269361 3,154207 3491 135866 414680 3,143663 2133 110870 392479 3,541624 2715 104255 345487 3,3267739 4072 76629 358436 4,7191966 3491 54607 242309 4,4304347 4266 87320 395803 4,531039 1293 79284 290872 3,71630807 49579 1778275 6201830 3,6ен срок за изкупуване 3,6 год. Очакваните икономии на емисии се оценяватебители) са показани на следващите таблици25

Консумация на енергия заNo. НаименованиеНаселеноДизеловомястогоривоПрироден газа(t/ (МWh/ (1000nm3 (МWh/год.) год.) /год.) год.)1 Одесосстрой гр. Варна 182 2103ООД2 МТЖ ООД гр. Берковица 90 10403 Еурогреен ЕООД гр. Павликени 154 17794 К-РБ ЕООД гр. Нови пазар 111 12825 ПИВИ ООД гр. Разград 83 959Булгарцвет ЕО6 гр. Елин Пелин 190 2195АД7 Навона ООД гр. Първомай 540 5024Булком плюс8 гр. Пловдив 710 6605ООД9 ЕТ Ангел Пейчев гр. Пазарджик 730 6791ДЖИ ЕН СИ10ООДгр. Перущица 485 4512Общо: 810 9357 2465 22932Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 32 400 MОбобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомасNo.НаименованиеКонсумацияна енергия заотоплениеРазходи наенергия заотоплениеКонсумацияна чипсОбщата икономия на разходи за енергия е около 1 640 хиляди BGN при среде(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.)1 Одесосстрой ООД 2115 401660 9222 МТЖ ООД 1052 199285 4593 Еурогреен ЕООД 1791 340012 7804 К-РБ ЕООД 1296 245606 5655 ПИВИ ООД 971 183860 4236 Булгарцвет ЕО АД 2208 419333 9627 Навона ООД 5037 341557 21958 Булком плюс ООД 6619 448682 28849 ЕТ Ангел Пейчев 6805 461306 296510 ДЖИ ЕН СИ ООД 4524 306762 1971Общо: 32419 3348064 14126на 7626 t/год.26

отоплениеРазходи на енергия за отопление, без ДДСЕлектроенергияОбщоДизеловогоривоПрироденгазаЕлектроенергияОбщо(МWh/ год.) (МWh/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN /год.)12 2115 400400 1260 40166013 1052 198000 1285 19928512 1791 338800 1212 34001214 1296 244200 1406 24560612 971 182600 1260 18386013 2208 418000 1333 41933313 5037 340200 1357 34155714 6619 447300 1382 44868214 6805 459900 1406 46130612 4524 305550 1212 306762130 32419 1782000 1552950 13114 3348064Wh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.а за отоплени и БГВ в оранжериите са показани на следващата ТаблицаРазходи на чипсза отопление,без ДДСРазходи наел.енергия заС.Н.ИкономииИнвестиции,без ДДССрок наоткупуване(BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)110588 1134 289938 930601 3,255029 1156 143100 484117 3,493650 1091 245271 850752 3,567777 1265 176564 570340 3,250788 1134 131938 427382 3,2115458 1200 302675 971582 3,2263374 1222 76961 357629 4,6346080 1244 101358 509646 5,0355821 1265 104220 530796 5,1236545 1091 69126 298579 4,31695111 11802 1641151 5931425 3,9н срок за изкупуване 3,9 год. Очакваните икономии на емисии се оценяват27

3.4 Общински програми за насърчаване използването наВЕИ за периода 2010 – 2015 г. в област Стара Загора –обобщен анализ3.4.1 Макроикономически тенденции за област Стара ЗагораСтойностите по основни макроикономически показатели в периода2005 -2008 очертават паралелни положителни тенденции на промяна:ПОКАЗАТЕЛИ 2005 2008ПРОМЯНАБългарияБВП - млн. лв. 42797 56520 +32,1%БВП/човек - лв. 5529 7379 +33,5%Приходи от продажби - млн. лв. 123110 209257 +70,0%ДМА - млн. лв. 49552 97287 +96,3%Предприятия - бр. 252519 307831 +21,9%Заети лица - бр. 1945492 2266485 +16,5%Област Стара ЗагораБВП - млн. лв. 2157 2489 +15,4%БВП/човек - лв. 5974 6971 +16,7%Приходи от продажби - млн. лв. 5043 7376 +46,3%ДМА - млн. лв. 2619 5247 +100,3%Предприятия - бр. 11564 12913 +11,7%Заети лица - бр. 94910 102436 +7,9%Обобщени характеристики на общините в областтаСт. Загора Раднево Казанлък Гълъбово П. Баня Чирпан Гурково Б. Даскалово Мъглиж ОпанНиколаево2005 г. 54,3% 18,9% 12,6% 10,1% 1,4% 1,2% 0,5% 0,4% 0,2% 0,2% 0,1%2008 г. 58,5% 16,5% 11,9% 8,0% 1,2% 1,9% 0,5% 0,3% 0,3% 0,6% 0,1%НЕТНИ ПРИХОДИ ПО СЕКТОРИ дялТърговия и ремонт на мпс 35,1%Преработваща индустрия 22,4%Енергия и газообразни горива 14,0%Строителство 11,9%28

Добивна индустрия 5,4%Селско, горско и рибно стопанство 3,0%Други от третичен сектор 8,3%Източник: НСИ - текуща статистикаМежду целите и Област Стара Загора до 2013 год. са :• дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление 9,0%• повишаване на енергийната ефективност 8,0%• намаляване на енергийната интензивност на БВП 16,0%Източник: Актуализиран документ за изпълнение на областната стратегия за развитиена Област Стара Загора 2011-2013 г.3.4.2 Подход при подготовката на програмитеВ област Стара Загора са разработени общински програми занасърчаване използването на ВЕИ за периода 2010-2015 год. вследните общини:• Стара Загора• Казанлък• Гълъбово• Гурково• Николаево• Мъглиж• ОпанТези документи са създадени в рамките на проекта „Европейскосътрудничество за европейски просперитет”, който се осъществява сфинансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие”2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейскияфонд за регионално развитие с активното участие на Търговскопромишленапалата – Стара Загора.Програмите са с унифицирана структура, което улеснява обобщаванетона резултатите на областно ниво. В програмите са включени следнитераздели:29

• Въведение• Национални цели и законодателна рамка• Регионални цели• Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ• Потенциал на ВЕИ в общината• Опазване на околната среда• Общинска програма за насърчаване на използването на ВЕИ(ОПНИВЕИ)• Стратегическа цел, приоритети и цели и на ОПНИВЕИ• Оценка на ресурсното обезпечаване на поставените цели• SWOT анализ• Оценка на риска• Разработване на местен устойчив енергиен план• Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаванена използването ВЕИ• ЗаключениеИнформационна основа на ОПНИВЕИИнформационна основа за разработването на ОПНИВЕИ са:• Плана за развитие на община Стара Загора 2005 - 2013 г.;• Информация и данни, получени от национални и регионалниинституции и организации.• Информация и данни, поучени от община Стара Загора.• Доклад - Оценка на потенциала на възобновяемите енергийниизточници, разработен в рамките на проект „Европейскосътрудничество за европейски просперитет” за обмен на добрипрактики и насърчаване на развитието на ВЕИ в Старозагорскирегион по Оперативна програма “Регионално развитие” спрограмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциална ВЕИ в общината.30

3.4.3 Общински програми за насърчаване на използването на ВЕИ(ОПНИВЕИ) – основни приоритетиПриоритет №1: Намаляване на консумацията на енергия в общинскиясектор чрез използване на ВЕИЦел 1.1: Намаляване на консумацията на енергия в общинските сградичрез използване на ВЕИОчаквани резултати:а/ Намаляване на разходите на горива и енергия с 5% годишно:б/ Намаляване емисиите от СО2 и постигнат екологичен ефект с 5%годишно:в/ Подобрен комфорт на обитаване в обновените сгради;Инвестиционни проекти:Общо за 6-те общини1.1.1. Инсталиране до 2015 г. на 55 термосоларни инсталации затопла вода на общински сгради с целогодишно използване (общинскаадминистрация, детски и социални заведения).1.1.2. Инсталиране до 2015 г. на 10 фотосоларни инсталации загенериране на електричество за потребление от общинския сектор.1.1.3. Инсталиране до 2015 г. на фотосоларни инсталации с мощностдо 16 MWp, инсталирани, на покриви, или върху рециклирани площиПриоритет №3: Повишаване на използването на ВЕИ от местниябизнесЦел 3.1: Насърчаване на използването на ВЕИ в предприятията натериторията на общината.Очаквани резултати:а/ Намаляване на консумацията на енергия в промишления сектор с10% до 2015 г. ;б/ Намаляване на емисиите парникови газове и постигане на31

екологичен ефект;в/ Повишаване на конкурентоспособността на бизнеса.Инвестиционни проекти:За Стара Загора3.1.1. Изграждане на 115 термосоларни инсталации за топла вода.3.1.2. Изграждане на 15 отоплителни инсталации на биомаса.Цел 3.2: Насърчаване на бизнеса и привличане на инвеститори заизграждане на големи ВЕИ инсталации територията на общината.Неинвестиционни дейности:3.2.1. Популяризиране на потенциала на ВЕИ в общината, установенв рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейскипросперитет” за обмен на добри практики и насърчаване на развитиетона ВЕИ в Старозагорски регион по Оперативна програма “Регионалноразвитие” с програмен продукт REScan за анализ на енергийнияпотенциал на ВЕИ в община Стара Загора.3.2.2. Популяризиране на източници за финансиране на ВЕИ проекти.3.2.3. Привличане на инвеститори и създаване на ПЧП.Приоритет № 4: Въвеждане на система за управление на енергиятанатериторията на общините, вкл. ВЕИЦел 4.1: Изграждане на общински капацитет с кадри, специализиранив сферата на ЕЕ и ВЕИОчаквани резултати:а/ Обучени общински ръководители и специалисти за работа вобщинската администрация в областта на ЕЕ и ВЕИ.б/ Основаване на общинско звено по ЕЕ и ВЕИ с обучени специалистиза работа в него.Неинвестиционни дейности:4.1.1. Осъществяване на обучения на общински ръководители32

и специалисти в сферата на ЕЕ и ВЕИ за работа в общинскатаадминистрация.Цел 4.2. Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение напрограмите по ЕЕ и ВЕИ енергийната програма на основата на широкопартньорство с бизнеса и организации на гражданското общество.Очаквани резултати:а/ Осигурена широка обществена подкрепа за изпълнението наобщинските програми по ЕЕ и ВЕИ.б/ Установено трайно партньорство между общинска администрация,бизнеса и гражданите.в/ Въведена система за енергийно управление на територията наобщината.Неинвестиционни дейности:4.2.1. Подготовка и провеждане на широка разяснителна кампаниясред населението и местния бизнес за целите на общинските програмипо ЕЕ и ВЕИ и за необходимостта от партньорство между участниците внейното изпълнение.4.2.2. Въвеждане на постоянно наблюдение, анализ и оценка насъстоянието на изпълнението на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ ипубликуване на периодични информации.SWOT анализ на програмите:Силни страни• Наличие на добър потенциал на ВЕИ в общината;• Добре структуриран и балансиран енергиен сектор;• Добри комуникации и инфраструктура;• Политическа воля от местната власт за насърчаванеизползването на ВЕИ;• Наличие на специализирани организации, фирми испециалисти в общината за разработване и изпълнение напроекти в сферата на ВЕИ;33

Слаби страни• Липса на достатъчен капацитет в местната администрация всферата на ВЕИ;• Липса на достатъчна информация, мотивация и ресурси узаинтересованите страни за използване на ВЕИ;• Недостатъчни финансови ресурси за провеждане на местнатаполитика в областта на ВЕИ.Възможности• Европейско и национално законодателство стимулиращопроизводството и потреблението на електроенергия от ВЕИ;• Наличие на национални и европейски програми занасърчаване използването на ВЕИ;• Наличие на организации на фирми и специалисти в общинатаи региона с опит в разработване и изпълнение на проекти всферата на ВЕИ;• Наличен ресурс за привличане на местни и чуждестранниинвестиции• Потенциал за създаване на нови работни места.• Потенциал за съхранение на екологията и намаляване навъглеродните емисииЗаплахи• Липса на достатъчен собствен ресурс за реализиране наефективна общинска политика за насърчаване използването наВЕИ и реализиране на конкретни проекти;• Непоследователна национална политика в областта на ВЕИ,влияеща върху инвестиционния интерес в сектора;• Възможна бъдеща промяна на националната политика занасърчаване използването на ВЕИ.34

4. Експертни оценкиВ допълнение към анализите по фокус групи е извършена експертнаоценка на състоянието на пазара на предприятия за производствона зелена енергия с участието на 14 водещи експерти в тази област.Основни изводи от оценките:• Най-перспективни типове GBE F за българския пазар –базирани на биомаси и слънчеви термични колектори• Най-перспективни сектори – дървообработване и търговскицентрове• Предлагането на оборудване и технически средства надвишаватърсенето им• Нивото на информираност е недостатъчно• Съществуващата структура на цените на ВЕИ в България е едноот най-големите препятствия пред GBE Factories•• Резултатите в графична форма са показани по-долу:35

Expert Assessments - Average Values0 1 2 3 4 5 6 7 8H o w d o y o u e s t i ma t e t h e p r o s p e c t i v e f o r G B E F i n t h en e x t 3 y e a r s u s i n g t h e f o l l o w i n g t y p e s o f R E S :P h o t o v o l t a i c sT h e r ma l S o l l a r C o l l e c t o r sWi n d g e n e r a t o r sB i o m a s s f o r :h e a t p r o d u c t i o ne l e c t r i c i t y p r o d u c t i o nc o g e n e r a t i o nP r o c e s s e d w a s t e s a n d w a s t e s w a t e r sh e a t p r o d u c t i o ne l e c t r i c i t y p r o d u c t i o nc o g e n e r a t i o nG e o t h e r ma l e n e r g yH o w d o y o u e s t i ma t e t h e p r o s p e c t i v e f o r G B E F i n t h en e x t 3 y e a r s f u n c t i o n i n g i n t h e f o l l o w i n g s e c t o r s :C h e mi c a l i n d u s t r yF o o d i n d u s t r yMe t a l l u r g yWo o d p r o c e s s i n gMa c h i n e b u i l d i n g a n d e l e c t r o n i c sC o m m e r c i a l b u i l d i n g sO t h e r ( p l e a s e , d e s c r i b e )H o w d o y o u e s t i m a t e t h e s u p p l y o f e q u i p m e n t f o r G B EF i n t h e B u l g a r i a n m a r k e tH o w d o y o u e s t i m a t e t h e d e m a n d f o r e q u i p m e n t f o rG B E F i n t h e B u l g a r i a n m a r k e tH o w d o y o u e s t i m a t e t h e f i n a n c i a l t o o l s f o r G B E F i n t h eB u l g a r i a n m a r k e tH o w d o y o u e s t i m a t e t h e l e v e l o f a v a i l a b l e i n f o r m a t i o nr e l a t e d w i t h G B E F .H o w d o y o u e s t i m a t e t h e l e v e l o f f o l l o w i n g o b s t a c l e sb e f o r e G B E FL a c k o f i n f o r ma t i o nL a c k o f e x p e r t sH i g h p a y b a c k p e r i o d o f i n v e s t me n t sE x i s t i n g s t r u c t u r e o f p r i c e s f o r R E SOt h e r p r i o r i t i e s : t e c h n o l o g y i n n o v a t i o n s , e n e r g ye f f i c i e n c y , e t c .

www.gb e factory.euPicture: Aerial Photo of the Padua Logistic Hub (Padua, Italy).The Padua Logistic Hub has been finished in 2010 and it represents the biggest photovoltaic roof of Italy: in facton the roofs around 12.3 million of Watt has been installed, and 7 shelters used as parking covers. The energyproduced by the plant is able to provide energy to 4000 families.