Bolgár tanulmányok IV. (A Hajdú-Bihar Megyei ... - Déri Múzeum
Bolgár tanulmányok IV. (A Hajdú-Bihar Megyei ... - Déri Múzeum
Bolgár tanulmányok IV. (A Hajdú-Bihar Megyei ... - Déri Múzeum
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Ибон В. Сатмари<br />
ЖИВ БЂЛГАРСКИ ОБИЧАИ: МАРТЕНИЦА<br />
ИнтересЂт КЂМ бЂлгарската народна култура и народен бит от страната на унгарските<br />
изследователи не е ново лвление. Авторката в статилта си говори за изследователската работа,<br />
свЂрзвана с бита и обичаи на бЂлгарскии народ, колто от средата на миналил век има губликации<br />
на унгарски език. Даже от 1870—80 години излизат зборници от Фениск Каниц Фтнвоп,<br />
Адонф Штраус, изгреварват самите бЂлгарски автори. В загознаването на бЂлгарската етнографин<br />
значителни заслуги имат Геза Цирбус, Зонтан Синарди, Иштван Дворфи и бившинт<br />
директор на дебреценскич музеи «Дери» Иштван Ечеди.<br />
Авторката гримикан КЂМ историко-сравнително изследване, загознава с един жив бЂлгарски<br />
обичаи, мартеницата. В статинта си тл годчертае, че центЂра на изследователската работа<br />
на бЂлгарските етнографи (Хр. Вакарелски, Арнаудов, Колева, Василева, Иорданова, И. Погова)<br />
често бе обектЂт мартеницата. Изследователите едногласно годчертават, че слагането<br />
на мартеницата е наи-разгространен обичаи между бЂлгарските, традиционални, гроелтни<br />
обичаи. ПЂрви март е гразник на гролетта, а мартеницата е знак, гредвестник на гролетта.<br />
На този ден на всички живи СЂгцества се свЂрзва мартеница за здраве, за шдстие и др.<br />
В статинта се годчертава, че гри изследването на традициита мартеница трабва да взема<br />
год внимание, че гЂрви март е началото на гролетта и го старин календар тл бе началото<br />
на годината. Затова обичаи, свЂрзвани на този ден се смесват.<br />
Сгоред народното вирване мартеницата, усукан конец от червено и бнло, се свЂрзва<br />
като средство за гредгазване от лошите дузове. Своиството на гредгазване дават цветове<br />
червено и бнно. СвЂрзва се на новородени, млади животни, разцЂфнали ДЂрвета и др. Мартеницата<br />
се свЂрзва на ПЂрви март, но времето на носенето е различно (от 1 до 9 март, цил месец,<br />
до гристигането на ПЂрвата ластовичка или ШЂркел). Названието мартеница или мартеничка<br />
излезе от името на месец март.<br />
Авторката в работата си говори и за формата, и начин на григотвлне на мартеницата.<br />
говори и затова как се развива формата на мартеницата от старата, гроста форма до сложната,<br />
днешна.<br />
Традицич на обичач мартеницата е гознат и гри другите славннски народи, даже има<br />
данни за СЂшествуване на този обичаи в РумЂшш и Албанин.<br />
Традицилта гЂрви март в унгарската народна влра не е гознат в смцата си форма, но<br />
обичаи, ис характер на гредгазване има. Като единна традицил мартеницата се свхранлва<br />
само в бЂлгарската народна влра. Старото значение и тук не е загазено, гонеже ролнта за<br />
гредгазване на цветовете червено и блло разменива се и голучава ново значение. Цветовете<br />
стават символ на здраве, сила и живот. И в наши дни с това ново значение живее обичаи<br />
на мартеницата.