Bolgár tanulmányok IV. (A Hajdú-Bihar Megyei ... - Déri Múzeum

Имре Данко
ЕТНОГРАФСКИ ВЂПРОСИ НА ББЛГАРСКИТЕ ПАЗАРИ И ПАНАИРИ
БЂлгарската култура а в неината рамка културата на стокообмена е резултат на ДЂЛЂГ
интеграционен гроцес. Това годчертават и бЂлгарските думи, означавахци пазар-панаир.
Думите си имат свое значение. Панаирг>т е от грЂцки гроизход и ни гредстави агора-ганаир,
имеетц класически-грЂК, леленистически характер. Тгрггт е славлнска дума и означава такова
мисто, кЂдето се сЂбирали хора-кугувачи, и на КЂде са гриносили товар от далечните места.
ПрисЂСТвие на тази дума е характерно в местните имена (ТЂрговише). Пазар има индииски
гроизход и самата дума е разгространена с госредство на турскил език. И тази дума е гознат
като местно име (Пазарджик).
В средните векове стокообменЂт се основава ВЂрху фактическип обмен. ТЂрговци гредлагат
свои стоки (метали инструменти, кожени и текстилни изделич, стЂклени гродукти и др.)
за обмен. От ХШ-ти век стокообменЂТ се гродЂЛжава на газари и ганаири, но вече голзува
се и гари. Ползуването на гарите на бЂлгарските газари и ганаири тлсно се свЂрзва с ВЂЗНИКването
и развитието на бЂлгарската тврговил, с диференгиацинта на гроизводството. БЂлгарските
газари-ганаири се лвлват госредници на стремнванцш КЂМ север стокообмена.
Отговарлики на това бЂлгарските ганаирни места се ВЂЗникват гри главните ПЂтигца
водешите се от к>г КЂМ север. В средните векове бЂлгарските ТЂрговци са достигли даже в Каргатската
долина (Брашов), вЂгреки това че ТЂрговин с тнх са водили рагузи и венегианци.
Турското робство унигцожава бЂлгарскин стокообмен. Преди всичко унишожава ориентациита
на бЂлгарската тЂрговил КЂМ север. БЂЛгарските ТЂрговци се разгрЂсват го страната,
а самата тЂрговин се цели КЂМ Турцич (Истамбул). От бЂЛгарските територии се изгонва
вслкаква чужда ТЂрговил, само на ргузи е разрешено да ТЂргуват в БЂлгарин. В центЂра на госелени
места се ВЂЗНикват чаршии и се разгространи ока като мдрка. Продуктите на бЂлгарските
земеделци и занантчии гогадат се на изток. На големите места до чаршии гостроени
са огромни хали, безистени (Лмбол, Шумен). Посредство на тези безистени голлмо значение
голучават ориенталските стоки. Тврговилта се гогада в рЂцете на ГЂрци, албанци, арменци,
нинцари. СЂЗдават се огромни, турски тЂрговски места като Узунджово, Ески-Джуман и др.
По време на «вЂзраждането» бЂлгарскиит стокообмен се гретЂршва голнмо развитие
и изменение. Всички видове и форми на на стокообмена се скЂСва с ориенталски черти. Новиит
бЂлгарски стокообмен гак се ориентира КЂМ север чак до Дунава, до Виена. Но и в този нов
стокообмен гродЂлжава се фактическин обмен, гонеже гродуктите на РЂЧНО изделие се дават
за лешд, гшеница, кашкавал, сирене и др. Но като значителна обмена стоиност се голзува
овце. В госледнин четвЂрт на миналин век значително гораства бролт на тЂрговци и гродавци.
Преди всичко се развива седмининт-пазар, а така наречени големи ганаири се уреждат само
един ПЂТ в годината. Известните големи турски ганаири загубили са значението си. На техните
места гоствгват бЂлгарските ганаирни места. Особенно голимо значение добиват есенните
ганаири. Понеже селските хора есента имат ВЂЗМО НОСТ да кугуват. Благодарн на тези
ганаири се вЂЗНикват така наречени народни марки като нагример гавровски тЂкани, особенно
абата, тронски грЂНЦи, самоковски метални отделин и др.
Прл греминаването от фактическил стокообмен на стокообмен чрез госредника се теглене,
(мерене) на стоката место на горции. В началото това става в системата-ока, но голзува
се и местните мерки. Ползуването на мерки основавашите се на десетобална числителна система
(метр) става обш, чак краи на миналил век и началото на този век.
В статилта си авторвт говори за стоки, за начини на гродажбата, за газари-ганаири,
за техните интеретнически врЂзки и истории. РедЂт на бЂлгарските ганаири е регулирано
от ТЂрговскин закон, грието в 1935 година. Тези мерогринтин дават ВЂЗМО НОСТ на гролвлението
на местните обичаи. В социалистическата ВЂЛгарил газари-ганаири се остават на заден
глан. Чак в госледното време, гри греорганизацвдта на бЂлгарского стоганство гочват гак
да развиват ганаирите.