Зъби

Микроскопска характеристика

Микроскопска характеристикаДентин, dentinum – основна зъбнамаса покрита отЕмайл, enamelum – в областта накороната иЦимент, cementum - в областта накоренаПулпа, pulpa dentis – съединителнатъкан, нерви и кръвоносни съдове,запълващи кухината на зъба

Дентинсветложълта, твърда, аваскуларна тъкан- Substantia eburneaСъстав:• 70% неорганична материя (калциевхидроксиапатит, калциев фосфат, флуор)• 10% вода• 20% органична материя (колаген)

СтруктураTubuli dentes –многобройни радиерни каналчета,пронизващи дентина (1-2µm), които съдържат: израстъци на одонтобластите - влакна на Томес(Tomes) и амиелинови нервни влакна – в каналчетата напредентина

Структураканалчетата са по-плътно разположени околопулпатав корена каналчетата се разклоняват по цялотоси протежение, а в коронката само терминално -около емайла*на границата с цимента образуват анастомозиращиаркадиканалчетата обезпечават трофиката на дентина*

Структура Одонтобласти –постилат вътрешната(пулпна) повърхност назъба; произвеждаторганичния матрикс надентинаВ израстъците на одонтобластите еустановена ацетилхолинестераза – роля впредаването на нервния импулс

Видове дентин Перитубуларен дентин –около тубулите, с малкоорганични вещества Интертубуларен дентин– по-слабо минерализиранИнтерглобуларендентин – области нахипо- или аминерализация Зърнест слой на Томес –в периферния дентин накорена, близо до цимента**

Видове дентинМантиен дентин – под емайла,слабо минерализиран с многоколагенни влакна (на von Korff)Предентин – дентиногенназона около cavitas pulparis,неминерализиран*Вторичен – образува се следпробива на зъбитеРепаративен – при уврежданена дентина, слабо минерализиранс неправилни каналчета.*

Емайлбяло-жълта безклетъчна тъкан, която покривакоронката на зъба. Силно минерализирана, тя енай-твърдата тъкан в човешкото тялоДебелина: на шийката – 0,1mm, на туберкулите – 2,5mmСъстав:• 87% минерално вещество(хидроксиапатит, флуор, калциевкарбонат)•

СтруктураПризми – основниструктурни единици наемайла.Диаметър 5-9 µm.Дължината е равна надебелината на емайла.Изградени са от кристаликалциев хидроксиапатит

СтруктураПризми – основниструктурни единици наемайла.Диаметър 5-9 µm.Дължината е равна надебелината на емайла.Изградени са от кристаликалциев хидроксиапатит На напречен пререз –кръгла, овална,хексагонална, дъговиднаформа и др.

Структура Призмите са с S-образенход. Линии на Хънтър-Шрегер– при изследване споляризационенмикроскоп. Линии на Ретциус –набраздявания,напречно на призмите.Дължат се на ритмичнатаминерализация наемайла.

Структура Призмите са с S-образенход. Линии на Хънтър-Шрегер– при изследване споляризационенмикроскоп. Линии на Ретциус* –набраздявания,напречно на призмите.Дължат се на ритмичнатаминерализация наемайла.*

СтруктураИнтерпризматична субстанциябогата на органична материя иапатитни кристали. повърхностен емайловпласт – апризматичен,дебелина 20-30 µm. повишена резистентност

СтруктураВ определени граници емайла е проницаем завода, йони, витамини, глюкоза, аминокиселинии др. вещества, проникващи от устната кухина.Основна роля в този процес играе слюнката.Проницаемостта се повишава под действиетона киселини, спирт, калцитонин, дефицит вхраната на калций, фосфор, флуор и др.

Зъбна кутикула – тънка мембрана (30nm-5µm)от колагенни влакна с изключителна здравина,която покрива емайла Амелобласти – секретиратограничния матрикс;атрофират и изчезват следсъзряването на емайла иформирането на кутикулата.*

Циментпокрива корена на зъба и контактува с емайлав областта на шийката на зъба. Най-слабоминерализираната твърда тъкан на зъба.част от прикрепващия апарат на зъба.наподобява костна тъкан, но е аваскуларен.Състав• 65% неорганично вещество• 12% вода• 23% органична материя

СтруктураКлеткиЦиментобласти – поповърхността на цимента,върху която отлагаторганично вещество.Растеж на дебелина.Циментоцити – вдълбочина на циментаразположени в лакуни*.Притежават дългиизрастъци, разположени вканалчета. Ниска активност.*

СтруктураМеждуклетъчно вещество – влакна, основнасубстанция и кристали хидроксиапатитВлакна – (главно колагенови)• Матриксни – образуват се от циментобластите.Успоредно на дългата ос на корена.• Шарпееви – проникват ветрилообразно отпериодонциума. Образуват се от периодонталнитефибробласти. Свързват корена на зъба с алвеолата.Основна субстанция – гликопротеиниПрецимент – неминерализиран покривен слой съсзапочваща минерализация.Пластове на цимента Безклетъчен – непосредствено над дентина в горнатачаст на корена. Преобладават Шарпеевите влакна. Клетъчен – в долната трета на корена. Наличие нациментобласти и в дълбочина на циментоцити влакуни. Преобладават матриксните влакна.

Зъбна пулпа• специализирана хлабавасъединителна тъкан с характеристикина мезенхима, от който произхожда.- коронкова, пулпни рогчета- кореноваСъстав Колагенни влакна Основен матрикс – гликозаминогликани,електролити и вода Клетки – фибробласти, фиброцити,макрофаги, пулпоцити

СтруктураПериферен одонтобластен слойОдонтобласти – високо диференцирани съссинтетична и секреторна функция. Образуват дентина.Пододонтобластен слойБезклетъчен слой (на Weil) – съдово-нервносплетение разклоняващо се към периферния слойКлетъчен слой – мигрирали от централния слойклетки.Централен слой – влакна, основна субстанция икристали хидроксиапатитКлетки – пулпоцити; недиференцирани мезенхимниклетки, от които произлизат фибробласти, фиброцити,макрофаги.

Междуклетъчно вещество–Влакна – ретикуларни (млада пулпа) и колагенни (зрялапулпа)а) тънки и хаотично разположени иб) групирани в снопчета около съдове и нерви–Основна субстанция – полутечна, участва вметаболитните процеси.ФункцииПластична – образуване на дентинТрофична – добре развита мрежа от кръвоноснисъдовеСетивна – миелинови и амиелинови влакнаЗащитна – образуване на вторичен дентин приувреждане на емайла, наличие на макрофаги,лимфоцити

Прикрепващ апарат – пародонтВключва: 1) периодонта, 2) цимента, 3) алвеоларнатастена, 4) венеца (гингивата)Периодонт (периодонтален лигамент) – влакнестасъединителна тъкан между цимента и алвеолната стена.- Периодонтална цепка – 0.1-0.4 mm. Възможност за микродвижения.Влакна – колагенови, тип I и III, с характеристика нанезряла тъкан: висока скорост на протеиновметаболизъм и наличие на разтворим колаген.Видове:на алвеоларния гребен – диагоналнокъм цервикалния циментхоризонтален ход – в областта нашийкатакос ход – в средната част на коренаапикални – с радиерен ход, в областтана върха на корена

Прикрепващ апарат – пародонтКлетки – между колагеновитевлакна. Два вида:– фибробласти и– недиференцирани мезенхимниклетки, от тях – циментобластиили остеобласти; голямапластичностТъканна течност – основногликозаминогликани. Участва вметаболизма на тъканите инамалява натиска върхуалвеолата.Кръвоносни съдове и нерви(проприорецепция, високачуствителност към болка)

Прикрепващ апарат – пародонтАлвеолна стена – в непосредствен контакт с периодонта.Представлява незряла кост, в която колагенните влакна саподредени по типичния за костите ламеларен начин. Същинска алвеоларна кост – пластинка от компактнакост, която тапицира алвеолата Опорна алвеоларна кост – останалата част

Прикрепващ апарат – пародонтВенец – бледорозова матова мукоза, плътно прилягаща къмпериоста на горната и долна челюст. Състои се от многослоенплосък невроговяващ епител (паракератозен) и усиленаlamina propria.МукогингивалналинияI. Свободна част – около шийката на зъба.Нейни образувания са: Венечен ръб – приляга към зъба.• Улеен епител - некератинизиран• Свързващ епител - епително залавяне наГотлиб чрез външна базална мембрана ихемидесмозоми

Прикрепващ апарат – пародонтМеждузъбни папили – образуваниена венечния ръб- орални- вестибуларниВенечен улей – между венечния ръб ишийката на зъба (до 1 мм.)II. Прикрепена част –здраво свързана салвеоларнитеизрастъци,мукопериост

Прикрепващ апарат – пародонтLamina propria - високи папилиГрупи колагенни влакна:• Дентогингивални – към lamina propria на прикрепенатагингива• Надлъжни – по дължината на алвеоларната дъга• ligg. interdentalia – между букална и лингвална повърхностна папилата• Кръгови – fibrae circulares• Транссептални – между двасъседни зъба

Прикрепващ апарат – пародонтКръвоснабдяване – обилно от клонове наa. maxillaris.Лимфен дренаж – към ndd. l. submentales,submandibulares, cervicales profundi.Инервация – сетивна от клонове на1) n. maxillaris за горната челюст– n. palatinus major, n. nasopalatinus,- nn. alveolares superiores (plexus dentalissuperior - rami gingivales)2) n. mandibularis за долната челюст– n. lingualis, n. buccalis,- n. alveolaris inferior (plexus dentalisinferior – rami gingivales)

Кръвоснабдяване на зъбитеГорна челюст Клонове на a. maxillaris– а. alveolaris superior posterior -rr. dentales за кътници– a. infraorbitalis- aa. alveolares superioresanteriores - rr. dentales заостаналите зъбиДолна челюст– а. alveolaris inferior – клон на a.maxillaris– rr. dentales – отделят се в canalismandibularisВенозна кръв се оттича назад към a) plexus pterygoideus инапред към б) v. facialis

Кръвоснабдяване на зъбитеГорна челюст Клонове на a. maxillaris– а. alveolaris superior posterior -rr. dentales за кътници– a. infraorbitalis- aa. alveolares superioresanteriores - rr. dentales заостаналите зъбиДолна челюст– а. alveolaris inferior – клон на a.maxillaris– rr. dentales – отделят се в canalismandibularisВенозна кръв се оттича назад към a) plexus pterygoideus инапред към б) v. facialis

Лимфен оттокГорна челюст: ndd. l. submandibulares иndd. l. cervicales profundiДолна челюст: ndd. l. submentales - резци ndd. l. submandibulares –кучешки, премолари,молари ndd. l. cervicales profundi –общ краен път

ИнервацияГорни зъбиn. maxillaris rr. alveolares superiores posteriores n. infraorbitalis- r. alveolaris superior medius- rr. alveolares sup. anteriores- rr. gingivales et dentales

ИнервацияДолни зъбиn. mandibularisn. alveolaris inferior- rr. gingivales et dentales