26 ¡⁄À√¿–Ÿ»Õ¿25 - 31 МАРТ 2014Ч<strong>е</strong>твъртата ни кауза<strong>е</strong> <strong>по</strong>св<strong>е</strong>т<strong>е</strong>на на борбатаза об<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>Акад. Григор В<strong>е</strong>л<strong>е</strong>вАкад. В<strong>е</strong>л<strong>е</strong>в, кактостана ясно отпр<strong>е</strong>дишния ниразговор, тр<strong>е</strong>татани национална кауза(1870-1878) завършва с Априлскотовъстани<strong>е</strong>...- Сл<strong>е</strong>д залавян<strong>е</strong>то и об<strong>е</strong>сван<strong>е</strong>тона Васил Л<strong>е</strong>вскипр<strong>е</strong>з 1873 г. д<strong>е</strong>йността наБългарския р<strong>е</strong>волюцион<strong>е</strong>нкомит<strong>е</strong>т <strong>е</strong> силно разстро<strong>е</strong>наи <strong>по</strong>чти парализирана.Р<strong>е</strong>дица вод<strong>е</strong>щи р<strong>е</strong>волюцион<strong>е</strong>риса залов<strong>е</strong>ни, съд<strong>е</strong>ни иизпрат<strong>е</strong>ни на заточ<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>.БРЦК прави няколко <strong>по</strong>р<strong>е</strong>дниопита за възстановяван<strong>е</strong>тона организацията.Атанас Узунов, а <strong>по</strong>къснои Ст<strong>е</strong>фан Стамболовн<strong>е</strong> успяват да я възстановят,нито да дадаттласък в развити<strong>е</strong>то є. Вкрая на 1874 г. ср<strong>е</strong>д чл<strong>е</strong>нов<strong>е</strong>т<strong>е</strong>на БРЦК настъпваразрив. Причината <strong>е</strong> различияв мн<strong>е</strong>нията им за сл<strong>е</strong>дващит<strong>е</strong>стъпки на борбата.Пр<strong>е</strong>з лятото на 1875 г.Люб<strong>е</strong>н Карав<strong>е</strong>лов <strong>е</strong>отстран<strong>е</strong>н от пр<strong>е</strong>дс<strong>е</strong>дат<strong>е</strong>лския<strong>по</strong>ст и Ц<strong>е</strong>нтралниякомит<strong>е</strong>т. Пропагандатана БРЦК с<strong>е</strong> възлага наХристо Бот<strong>е</strong>в.- Историцит<strong>е</strong> свързватизбухван<strong>е</strong>то на Босн<strong>е</strong>нско-х<strong>е</strong>рц<strong>е</strong>гов<strong>е</strong>нскотовъстани<strong>е</strong>с нашата националнаистория. Каква <strong>е</strong> връзкатам<strong>е</strong>жду тях?- Под влияни<strong>е</strong>то на товавъстани<strong>е</strong> БРЦК р<strong>е</strong>шава в<strong>е</strong>днагада вдигн<strong>е</strong> на оръжи<strong>е</strong> ибългарския народ, за да с<strong>е</strong>из<strong>по</strong>лзва р<strong>е</strong>волюционнатавълна. За ц<strong>е</strong>лта комит<strong>е</strong>тътза<strong>по</strong>чва с<strong>е</strong>риозна<strong>по</strong>дготовка. Но то избухвапр<strong>е</strong>жд<strong>е</strong>вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>нно пр<strong>е</strong>з <strong>е</strong>с<strong>е</strong>нтана 1875 г. само в Старозагорско,Шум<strong>е</strong>нско и Търновско.Н<strong>е</strong>усп<strong>е</strong>хът му дов<strong>е</strong>ждадо нова криза вЦ<strong>е</strong>нтралния комит<strong>е</strong>т. Тозипът Христо Бот<strong>е</strong>в си даваоставката. Посл<strong>е</strong>дният инай-усп<strong>е</strong>ш<strong>е</strong>н опит на БРЦК<strong>е</strong> <strong>по</strong>дготовката и вдиган<strong>е</strong>тона Априлското въстани<strong>е</strong>пр<strong>е</strong>з 1876 г. То <strong>е</strong> най-яркатад<strong>е</strong>монстрация на самож<strong>е</strong>ртватана българскиянарод в им<strong>е</strong>то на л<strong>е</strong>л<strong>е</strong>янатасъс стол<strong>е</strong>тия м<strong>е</strong>чта засвобода, описана <strong>по</strong> н<strong>е</strong><strong>по</strong>дража<strong>е</strong>мначин от ЗахариСтоянов. Така българскатанационална кауза "Борба засвободна и н<strong>е</strong>зависима българскадържава" о<strong>става</strong> н<strong>е</strong>осъщ<strong>е</strong>ств<strong>е</strong>насъс собств<strong>е</strong>нисили и ср<strong>е</strong>дства. Тозиид<strong>е</strong>ал с<strong>е</strong> р<strong>е</strong>ализира сл<strong>е</strong>д Руско-турскатавойна, нар<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>наот българския народ Освободит<strong>е</strong>лна. С акад. Григор В<strong>е</strong>л<strong>е</strong>в разговаряРум<strong>е</strong>н Л<strong>е</strong>онидов- Стигнахм<strong>е</strong> до сл<strong>е</strong>дващата,ч<strong>е</strong>твърта националнакауза, която във Вашатакнига <strong>е</strong> датиранаот Освобожд<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то нипр<strong>е</strong>з 1878 г. и стига до социалистич<strong>е</strong>скаБългария1944 г.- Ч<strong>е</strong>твъртата ни кауза <strong>е</strong><strong>по</strong>св<strong>е</strong>т<strong>е</strong>на на борбата низа об<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то на България,за В<strong>е</strong>лика България.- Какви са историч<strong>е</strong>скит<strong>е</strong><strong>по</strong>води за възникван<strong>е</strong>тона тази кауза?- С<strong>по</strong>м<strong>е</strong>нът за Стара В<strong>е</strong>ликаБългария винаги <strong>е</strong> вълнувалбългарския <strong>по</strong>литич<strong>е</strong>ски<strong>е</strong>лит. Затова в <strong>по</strong>къснивр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>на той с<strong>е</strong>пр<strong>е</strong>връща в национал<strong>е</strong>н зав<strong>е</strong>т,чиято р<strong>е</strong>ализация с<strong>е</strong><strong>по</strong>ставя на дн<strong>е</strong>в<strong>е</strong>н р<strong>е</strong>д вборбата чр<strong>е</strong>з ид<strong>е</strong>ала ни заоб<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> на Българиясл<strong>е</strong>д разкъсван<strong>е</strong>то є <strong>по</strong>вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на Б<strong>е</strong>рлинския конгр<strong>е</strong>с.В им<strong>е</strong>то на тази каузаза<strong>по</strong>чват и с<strong>е</strong> водят войнит<strong>е</strong>за национално об<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>.По този начин ид<strong>е</strong>ятаза об<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> на Българияс<strong>е</strong> трансформира встр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>ж за създаван<strong>е</strong> нанова В<strong>е</strong>лика България.- Ид<strong>е</strong>ята за В<strong>е</strong>лика Българиян<strong>е</strong> <strong>е</strong> нова, но възраждан<strong>е</strong>тоє <strong>е</strong> свързано сняколко важни историч<strong>е</strong>скимом<strong>е</strong>нта. Каква <strong>е</strong> тяхнатахронология пр<strong>е</strong>з различнит<strong>е</strong>в<strong>е</strong>ков<strong>е</strong>?- Тя тръгва от същ<strong>е</strong>ствуван<strong>е</strong>тона Стара В<strong>е</strong>ликаБългария и минава пр<strong>е</strong>з Българияна три мор<strong>е</strong>та <strong>по</strong>вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на цар Иван Ас<strong>е</strong>н ІІ. Вкрая на османското владич<strong>е</strong>ствотя отново с<strong>е</strong> възражда.Повод за това <strong>е</strong>оч<strong>е</strong>ртаван<strong>е</strong>то на границит<strong>е</strong>на българското <strong>е</strong>тнич<strong>е</strong>скоз<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong>, ко<strong>е</strong>то <strong>е</strong> р<strong>е</strong>ш<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>на в<strong>е</strong>ликит<strong>е</strong> сили,зас<strong>е</strong>даващи <strong>по</strong> вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на Цариградската<strong>по</strong>сланич<strong>е</strong>ск<strong>ако</strong>нф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нция (1876-1877).Сл<strong>е</strong>два Про<strong>е</strong>ктът за пр<strong>е</strong>дварит<strong>е</strong>л<strong>е</strong>нСанст<strong>е</strong>фанскимир<strong>е</strong>н договор (1878), вкойто отново са оч<strong>е</strong>ртаниграницит<strong>е</strong> на България.Но ощ<strong>е</strong> същата година за<strong>по</strong>чват.нар. Б<strong>е</strong>рлинскиконгр<strong>е</strong>с (1878-1879), койторазкъсва българското <strong>е</strong>тнич<strong>е</strong>скоз<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong>, ко<strong>е</strong>то<strong>става</strong> причина да възникн<strong>е</strong>нов национал<strong>е</strong>н ид<strong>е</strong>ал заоб<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> на българскиянарод и з<strong>е</strong>ми.И този ид<strong>е</strong>ал с<strong>е</strong> осъщ<strong>е</strong>ствявапр<strong>е</strong>з 1885 г. <strong>по</strong>вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на Съ<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то,както пр<strong>е</strong>з 1908 г., когатоБългария обявява националнатаси н<strong>е</strong>зависимост. Истига, както в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong> отб<strong>е</strong>лязах,до войнит<strong>е</strong> за националнооб<strong>е</strong>дин<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>, вод<strong>е</strong>нипр<strong>е</strong>з 1912-1913 и пр<strong>е</strong>з 1915-1918 г.- Н<strong>е</strong>ка с<strong>е</strong> спр<strong>е</strong>м на <strong>по</strong>сланич<strong>е</strong>скат<strong>ако</strong>нф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нция вЦариград...- Тя с<strong>е</strong> пров<strong>е</strong>жда от23.12.1876 до 20.01.1877 г.Поводът за свикван<strong>е</strong>то єса размирицит<strong>е</strong> в Османскатаимп<strong>е</strong>рия. Това са въстани<strong>е</strong>тов Босна и Х<strong>е</strong>рц<strong>е</strong>говинапр<strong>е</strong>з 1875 г., Априлскотовъстани<strong>е</strong> в Българияпр<strong>е</strong>з 1876 г., войната наСърбия и Ч<strong>е</strong>рна гора ср<strong>е</strong>щуОсманската имп<strong>е</strong>рия пр<strong>е</strong>з1876 г., както и <strong>по</strong>дготовкатана Русия за война сТурция. Основната задачапр<strong>е</strong>д Цариградската <strong>по</strong>сланич<strong>е</strong>ск<strong>ако</strong>нф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нция <strong>е</strong> даобсъди и вз<strong>е</strong>м<strong>е</strong> р<strong>е</strong>ш<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> и<strong>по</strong> т.нар. Български въпрос.- Кои са участницит<strong>е</strong> вконф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нцията?- В н<strong>е</strong>я участват <strong>по</strong>сланицит<strong>е</strong>на в<strong>е</strong>ликит<strong>е</strong> сили, акр<strong>е</strong>дитираникъм Високата<strong>по</strong>рта. От им<strong>е</strong>то на В<strong>е</strong>ликобританиятова са сп<strong>е</strong>циалниятпълномощник маркизСолсбъри и <strong>по</strong>сланикътв Цариград сър Х<strong>е</strong>нриЕлиът, от САЩ участваЮджийн Скайлър, както ипр<strong>е</strong>дставит<strong>е</strong>ли на Г<strong>е</strong>рмания,Австро-Унгария, Франция,Италия и Русия, пр<strong>е</strong>дстав<strong>е</strong>наот граф НиколайИгнати<strong>е</strong>в. От им<strong>е</strong>то наОсманската имп<strong>е</strong>рия пр<strong>е</strong>говарятСаф<strong>е</strong>т паша и ИбрахимЕдх<strong>е</strong>м паша.- Пр<strong>е</strong>з какви <strong>е</strong>тапи пр<strong>е</strong>минаватпр<strong>е</strong>говорит<strong>е</strong>?- М<strong>е</strong>жду 30 но<strong>е</strong>мври и 10д<strong>е</strong>к<strong>е</strong>мври 1876 г. с<strong>е</strong> водятпр<strong>е</strong>говори м<strong>е</strong>жду маркизСолсбъри и граф Игнати<strong>е</strong>вотносно <strong>по</strong>литич<strong>е</strong>скотоустройство на българскит<strong>е</strong>з<strong>е</strong>ми и т<strong>е</strong>зи на Босна иХ<strong>е</strong>рц<strong>е</strong>говина. Сл<strong>е</strong>д това с<strong>е</strong>пров<strong>е</strong>ждат пр<strong>е</strong>дварит<strong>е</strong>лнизас<strong>е</strong>дания на конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нциятаб<strong>е</strong>з пр<strong>е</strong>дставит<strong>е</strong>лина Османската имп<strong>е</strong>рия.По вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на т<strong>е</strong>зи пр<strong>е</strong>дварит<strong>е</strong>лниразговори с<strong>е</strong> <strong>по</strong>ставятняколко основни задачи.На първо място, да с<strong>е</strong>опр<strong>е</strong>д<strong>е</strong>лят границит<strong>е</strong> набългарското <strong>е</strong>тнич<strong>е</strong>скоз<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong> и н<strong>е</strong>говото устройство.Както и да с<strong>е</strong> р<strong>е</strong>шатпробл<strong>е</strong>мит<strong>е</strong> на Западнит<strong>е</strong>Балкани и да с<strong>е</strong> установимир м<strong>е</strong>жду Сърбия иОсманската имп<strong>е</strong>рия.- До какви р<strong>е</strong>ш<strong>е</strong>ния дов<strong>е</strong>ждатпродължит<strong>е</strong>лнит<strong>е</strong>дискусии?- Конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нцията р<strong>е</strong>шавада с<strong>е</strong> създад<strong>е</strong> автономнаобласт от Босна и <strong>по</strong>-голяматачаст от Х<strong>е</strong>рц<strong>е</strong>говинанач<strong>е</strong>ло с глав<strong>е</strong>н управит<strong>е</strong>л.Сърбия <strong>по</strong>лучава <strong>по</strong>правкана границата, Ч<strong>е</strong>рнагора с<strong>е</strong> разширява т<strong>е</strong>риториалнов Южна Х<strong>е</strong>рц<strong>е</strong>говинаи С<strong>е</strong>в<strong>е</strong>рна Албания.- А за България?- Относно бъд<strong>е</strong>щотоустройство на българскит<strong>е</strong>з<strong>е</strong>ми с<strong>е</strong> разгл<strong>е</strong>ждат двапро<strong>е</strong>кта, които пр<strong>е</strong>движдатбългарското <strong>е</strong>тнич<strong>е</strong>скоз<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong> да възлиза на215 кв. км.Руско-ам<strong>е</strong>риканскиятпро<strong>е</strong>кт <strong>е</strong> изработ<strong>е</strong>н откняз Ал<strong>е</strong>кс<strong>е</strong>й Ц<strong>е</strong>р<strong>е</strong>т<strong>е</strong>л<strong>е</strong>в иам<strong>е</strong>риканския консул ЮджийнСкайлър. Той пр<strong>е</strong>движдасъздаван<strong>е</strong> на <strong>е</strong>диннабългарска автономна област,включваща Софийски,Пловдивски, Слив<strong>е</strong>нскисанджак от Одринския вила<strong>е</strong>ти нас<strong>е</strong>л<strong>е</strong>нит<strong>е</strong> с българичасти от Мак<strong>е</strong>дония.Другият <strong>е</strong> Австро-Унгарско-английскипро<strong>е</strong>кт навъншния министър графАндраши и британскияпр<strong>е</strong>дставит<strong>е</strong>л маркизСолсбъри, пр<strong>е</strong>движдащ разд<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>тона българскит<strong>е</strong>з<strong>е</strong>ми на дв<strong>е</strong> области - източнаи западна.- Ко<strong>е</strong>то означава, ч<strong>е</strong>т.нар. про<strong>е</strong>кт "България"също <strong>е</strong> във<strong>е</strong>д<strong>е</strong>н вд<strong>е</strong>йстви<strong>е</strong>...- Това <strong>е</strong> изключит<strong>е</strong>лно важ<strong>е</strong>нмом<strong>е</strong>нт от българскатанационална история.Сл<strong>е</strong>д <strong>по</strong>чти 500 години османсковладич<strong>е</strong>ство и свързанит<strong>е</strong>с н<strong>е</strong>го р<strong>е</strong>пр<strong>е</strong>сии иг<strong>е</strong>ноцид върху българскиянарод в<strong>е</strong>ликит<strong>е</strong> сили р<strong>е</strong>шаватда опр<strong>е</strong>д<strong>е</strong>лят т<strong>е</strong>риторията,върху която жи-Посланицит<strong>е</strong> на в<strong>е</strong>ликит<strong>е</strong> сили, участващи в Цариградската конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нция. В ср<strong>е</strong>дата ср<strong>е</strong>дс<strong>е</strong>дналит<strong>е</strong> са сър Х<strong>е</strong>нри Елиат и граф Николай Игнати<strong>е</strong>вв<strong>е</strong><strong>е</strong> и умира, работи и твори,къд<strong>е</strong>то ков<strong>е</strong> н<strong>е</strong>радостнатаси съдба българскиятнарод. В окончат<strong>е</strong>лнияплан на конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нцията с<strong>е</strong>налага Австро-Унгарскоанглийскиятпро<strong>е</strong>кт. Съгласнон<strong>е</strong>го България с<strong>е</strong> разд<strong>е</strong>ляв<strong>е</strong>ртикално на дв<strong>е</strong> автономниобласти: Източнаавтономна област сц<strong>е</strong>нтър В<strong>е</strong>лико Търново иЗападна автономна областс ц<strong>е</strong>нтър София.- Какви т<strong>е</strong>риториивключват т<strong>е</strong>зи дв<strong>е</strong> области?- Източната българскаавтономна област включвасанджацит<strong>е</strong> Търновски,Рус<strong>е</strong>нски, Тулчански, Варн<strong>е</strong>нски,Слив<strong>е</strong>нски, Пловдивски(б<strong>е</strong>з каазит<strong>е</strong> Султан<strong>е</strong>рии Ахъч<strong>е</strong>л<strong>е</strong>би в Родопит<strong>е</strong>),както и каазит<strong>е</strong> Лоз<strong>е</strong>нградска,Свил<strong>е</strong>нградска и Елховскаот Одринския санджак.В Западната българскаавтономна област влизатсанджацит<strong>е</strong> Софийски, Видински,Нишки, Скопски, Битолски,част от С<strong>е</strong>рски икаазит<strong>е</strong> Струмишка, В<strong>е</strong>л<strong>е</strong>шка,Тикв<strong>е</strong>шка и Костурска.От така оч<strong>е</strong>ртанотобългарско национално з<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong><strong>е</strong> откъснато Бяло мор<strong>е</strong>.Извън н<strong>е</strong>го о<strong>става</strong>трайони, нас<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни с българи,като Вод<strong>е</strong>нско, Кукушко,Дойранско, Западна Тракияи <strong>по</strong>-голямата част от ИзточнаТракия, и пр<strong>е</strong>обладаващатачаст от Родопит<strong>е</strong>.- Защо дв<strong>е</strong>т<strong>е</strong> области сав<strong>е</strong>ртикално разд<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни?- Това <strong>става</strong> <strong>по</strong> настояван<strong>е</strong>на английския пр<strong>е</strong>дставит<strong>е</strong>л.Той държи да с<strong>е</strong><strong>по</strong>дч<strong>е</strong>рта<strong>е</strong>, ч<strong>е</strong> в източнатаобласт жив<strong>е</strong>ят турци игърци, на които трябва дас<strong>е</strong> осигури самостоят<strong>е</strong>лноуправл<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>. Така с<strong>е</strong> създаватпр<strong>е</strong>д<strong>по</strong>ставки за ограничаван<strong>е</strong>възможносттана Русия при <strong>е</strong>в<strong>е</strong>нтуалнавойна армията є да ср<strong>е</strong>щн<strong>е</strong>с<strong>е</strong>риозни пр<strong>е</strong>чки <strong>по</strong> пътяси към Цариград и проливит<strong>е</strong>.- Кой <strong>е</strong> трябвало да управляват<strong>е</strong>зи т<strong>е</strong>ритории?- Това са т<strong>е</strong>риториит<strong>е</strong>,нас<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни с пр<strong>е</strong>обладаващобългарско нас<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>, в рамкит<strong>е</strong>на Османската имп<strong>е</strong>рия.Пр<strong>е</strong>движдало с<strong>е</strong> <strong>е</strong> т<strong>е</strong>да плащат данък на Високата<strong>по</strong>рта, но да иматхристиянско правит<strong>е</strong>лствои м<strong>е</strong>стна милиция. Вт<strong>е</strong>зи т<strong>е</strong>ритории н<strong>е</strong> с<strong>е</strong> <strong>е</strong>пр<strong>е</strong>движдало да с<strong>е</strong> дислоциратурска войска. На конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нциятас<strong>е</strong> оч<strong>е</strong>ртават<strong>е</strong>ст<strong>е</strong>ств<strong>е</strong>нит<strong>е</strong> граници набългарското националноз<strong>е</strong>млищ<strong>е</strong>, възлизащо на 250кв. км.Тази т<strong>е</strong>ритория включвавсички градов<strong>е</strong> и с<strong>е</strong>ла, къд<strong>е</strong>тожив<strong>е</strong>ят българи. С<strong>е</strong>лищатаса били локализираниглавно в п<strong>е</strong>т провинции.- Н<strong>е</strong>ка в края на тозиразговор да ги с<strong>по</strong>м<strong>е</strong>н<strong>е</strong>м,а р<strong>е</strong>акцията на Цариградщ<strong>е</strong> просл<strong>е</strong>дим сл<strong>е</strong>дващатас<strong>е</strong>дмица...- П<strong>е</strong>тт<strong>е</strong> провинции сасл<strong>е</strong>днит<strong>е</strong>: Българска Морава(Поморави<strong>е</strong>), Мизия (т<strong>е</strong>риториятам<strong>е</strong>жду Дунав иСтара планина, включващаС<strong>е</strong>в<strong>е</strong>рна и Южна Добруджа),Тракия (С<strong>е</strong>в<strong>е</strong>рнатачаст от Източна и ЗападнаТракия) и Мак<strong>е</strong>дония(Вардарска и Ег<strong>е</strong>йска). Про<strong>е</strong>ктътн<strong>е</strong> с<strong>е</strong> при<strong>е</strong>ма от Високата<strong>по</strong>рта, но за товащ<strong>е</strong> стан<strong>е</strong> дума сл<strong>е</strong>дващияпът.Ако искат<strong>е</strong> да научит<strong>е</strong> <strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong> <strong>по</strong>дробности<strong>по</strong> т<strong>е</strong>мата, <strong>по</strong>търс<strong>е</strong>т<strong>е</strong> в книжарницит<strong>е</strong> книгата„Българската национална кауза 1762-2012“на акад. Григор В<strong>е</strong>л<strong>е</strong>в
ŒÕ ”–—25 - 31 МАРТ 201427В<strong>е</strong>роника ХРИСТОВАСтарият бряст вц<strong>е</strong>нтъра на Слив<strong>е</strong>нстана <strong>по</strong>б<strong>е</strong>дит<strong>е</strong>л вконкурса "Европ<strong>е</strong>йскодърво на годината2014". Дървото <strong>е</strong>природ<strong>е</strong>н ф<strong>е</strong>ном<strong>е</strong>нна възраст около1100 години. То <strong>е</strong> отвида Ulmus kampestris(Полски бряст) и <strong>е</strong>обяв<strong>е</strong>но за защит<strong>е</strong>ноб<strong>е</strong>кт. Височинатаму достига 10 м<strong>е</strong>тра,а обиколката н<strong>ако</strong>р<strong>е</strong>на му <strong>е</strong> над 5,65м<strong>е</strong>тра. Призът б<strong>е</strong>ш<strong>е</strong>връч<strong>е</strong>н на официалнац<strong>е</strong>р<strong>е</strong>мония в Брюкс<strong>е</strong>лна 19 март. На н<strong>е</strong>яприсъства км<strong>е</strong>тътна Слив<strong>е</strong>н Кольо Мил<strong>е</strong>вза<strong>е</strong>дно с общ<strong>е</strong>ств<strong>е</strong>ници,журналистии изпълнит<strong>е</strong>ли отслив<strong>е</strong>нския Ансамбълза народни п<strong>е</strong>сни итанци.Надпр<strong>е</strong>варатаКонкурсът за <strong>е</strong>вроп<strong>е</strong>йскодърво с<strong>е</strong> пров<strong>е</strong>жда запръв път пр<strong>е</strong>з 2011 г. и в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>има 4-годишна история.Инициативата <strong>е</strong> нач<strong>е</strong>шката Фондация"Партньорство" и М<strong>е</strong>ждународниясъюз за защитана природата и природнит<strong>е</strong>р<strong>е</strong>сурси (IUSN).Всъщност конкурсъттърси н<strong>е</strong> най-старото,най-високото, най-д<strong>е</strong>б<strong>е</strong>лото,най-красивото илинай-р<strong>е</strong>дкия вид дърво. Ц<strong>е</strong>лта<strong>е</strong> да бъд<strong>е</strong> отлич<strong>е</strong>нонай-обичаното дърво, това,ко<strong>е</strong>то с<strong>е</strong> <strong>е</strong> зап<strong>е</strong>чаталов сърцата и умов<strong>е</strong>т<strong>е</strong> нахората и тяхната общност,обясняват от Фондация"Партньорство". Затовав надпр<strong>е</strong>варата с<strong>е</strong>допускат само дърв<strong>е</strong>та синт<strong>е</strong>р<strong>е</strong>сна история и такива,които са <strong>е</strong>мбл<strong>е</strong>матичниза дад<strong>е</strong>н град илим<strong>е</strong>стност.В първото издани<strong>е</strong> нан<strong>е</strong>обичайното съст<strong>е</strong>зани<strong>е</strong>280-годишната дива крушаот унгарския град ГьодьольоСтарият бряств Слив<strong>е</strong>н стана любимодърво на Европа за 2014участват само п<strong>е</strong>т <strong>е</strong>вроп<strong>е</strong>йскидържави. Пр<strong>е</strong>з всякасл<strong>е</strong>дваща година обач<strong>е</strong>с<strong>е</strong> включват вс<strong>е</strong> <strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>страни, ж<strong>е</strong>ла<strong>е</strong>щи да <strong>по</strong>кажатнай-любимото си дърво.Всяка държава пров<strong>е</strong>ждапр<strong>е</strong>дварит<strong>е</strong>л<strong>е</strong>н конкурси излъчва свой национал<strong>е</strong>н<strong>по</strong>б<strong>е</strong>дит<strong>е</strong>л, който да с<strong>е</strong>съст<strong>е</strong>зава за eвроп<strong>е</strong>йскодърво на годината. Гол<strong>е</strong>миятм<strong>е</strong>ждународ<strong>е</strong>н <strong>по</strong>б<strong>е</strong>дит<strong>е</strong>лс<strong>е</strong> опр<strong>е</strong>д<strong>е</strong>ля чр<strong>е</strong>з <strong>е</strong>дном<strong>е</strong>с<strong>е</strong>чно<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ктронно гласуван<strong>е</strong>в инт<strong>е</strong>рн<strong>е</strong>т.Призът с<strong>е</strong> връчва на търж<strong>е</strong>ств<strong>е</strong>нац<strong>е</strong>р<strong>е</strong>мония <strong>по</strong>вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на З<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ната с<strong>е</strong>дмицав Брюкс<strong>е</strong>л.В съст<strong>е</strong>зани<strong>е</strong>то тази годинас<strong>е</strong> включиха дърв<strong>е</strong>таот д<strong>е</strong>с<strong>е</strong>т <strong>е</strong>вроп<strong>е</strong>йски държави- Ч<strong>е</strong>хия, Унгария, Словакия,Ирландия, Полша,Шотландия, Франция,Италия, У<strong>е</strong>лс и, разбира с<strong>е</strong>,България.Слив<strong>е</strong>нското дървоучаства като българскипр<strong>е</strong>дставит<strong>е</strong>л в <strong>е</strong>вроп<strong>е</strong>йскияконкурс, сл<strong>е</strong>д като сп<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>линационалната надпр<strong>е</strong>вара"Дърво с кор<strong>е</strong>н".За да <strong>по</strong>дкр<strong>е</strong>пят символана Слив<strong>е</strong>н, в <strong>е</strong>л<strong>е</strong>ктроннотогласуван<strong>е</strong> с<strong>е</strong> включихад<strong>е</strong>с<strong>е</strong>тки хиляди българи иприят<strong>е</strong>ли на България.Инициативата успя да с<strong>е</strong>пр<strong>е</strong>върн<strong>е</strong> в общонационалнакауза и така Стариятслив<strong>е</strong>нски бряст събра н<strong>е</strong>вижданит<strong>е</strong>в историятана <strong>е</strong>вроп<strong>е</strong>йския конкурс 77526 гласа. Това <strong>е</strong> с <strong>по</strong>чти40 000 гласа <strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong> от отлич<strong>е</strong>натана второ мястодива унгарска круша.Хилядол<strong>е</strong>тниятбряст в Слив<strong>е</strong>нПоб<strong>е</strong>дит<strong>е</strong>лятХилядол<strong>е</strong>тният брястот Слив<strong>е</strong>н <strong>е</strong> част от някогашнатав<strong>е</strong>ковна гораMagna Silva Bulgaricа, коятос<strong>е</strong> простирала от Родопит<strong>е</strong>чак до Ч<strong>е</strong>рно мор<strong>е</strong>.От огромния л<strong>е</strong>с дн<strong>е</strong>сса оц<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ли <strong>е</strong>два 20 дърв<strong>е</strong>та,<strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>то в с<strong>е</strong>ло Самуиловодо Слив<strong>е</strong>н. С<strong>по</strong>р<strong>е</strong>дпр<strong>е</strong>данията точно на мястотооколо Стария бряствъзниква Слив<strong>е</strong>н като с<strong>е</strong>лищ<strong>е</strong>.Дървото <strong>става</strong> н<strong>е</strong>изм<strong>е</strong>н<strong>е</strong>нсвид<strong>е</strong>т<strong>е</strong>л на бурнотои г<strong>е</strong>роично миналона града.Пр<strong>е</strong>данията разказват,ч<strong>е</strong> <strong>по</strong> вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> на османскотовладич<strong>е</strong>ство в Слив<strong>е</strong>нна клонит<strong>е</strong> на този брястса об<strong>е</strong>свали залов<strong>е</strong>нит<strong>е</strong>хайдути. За тази ц<strong>е</strong>л надървото имало и сп<strong>е</strong>циалнихалки.Край н<strong>е</strong>го са с<strong>е</strong> пров<strong>е</strong>ждалимного значими за градаи общността събитияи са го пр<strong>е</strong>върнали в зн<strong>ако</strong>водърво.При Стария бряст <strong>е</strong> изм<strong>е</strong>рвананякога надморскатависочина на Слив<strong>е</strong>н -265,75 м. Край н<strong>е</strong>го са пр<strong>е</strong>минавалии всички д<strong>е</strong>монстрациии маниф<strong>е</strong>стации.Хилядол<strong>е</strong>тното дърво <strong>е</strong>най-ясният ори<strong>е</strong>нтир за<strong>по</strong>с<strong>е</strong>тит<strong>е</strong>лит<strong>е</strong> и гостит<strong>е</strong>на града. Дн<strong>е</strong>с <strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>тохора в Слив<strong>е</strong>н уговарятср<strong>е</strong>щит<strong>е</strong> си <strong>по</strong>д дървото.Точно ср<strong>е</strong>щу н<strong>е</strong>го <strong>е</strong> <strong>по</strong>стро<strong>е</strong>наи най-важната сграда,тази на общинскатауправа.Като знак на признани<strong>е</strong>Старият бряст присъствадори на г<strong>е</strong>рба наКато <strong>по</strong>б<strong>е</strong>дит<strong>е</strong>л Стариятслив<strong>е</strong>нски бряст щ<strong>е</strong><strong>по</strong>лучи сп<strong>е</strong>циализиранигрижи, които да го запазятв добро състояни<strong>е</strong>възможно най-дълго вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>.Най-голямата наградаза хилядол<strong>е</strong>тника обач<strong>е</strong><strong>е</strong> любовта на он<strong>е</strong>зиблизо 80 000 души, коитодадоха гласов<strong>е</strong>т<strong>е</strong> сиза н<strong>е</strong>го.града. Той щ<strong>е</strong> продължи дабъд<strong>е</strong> марк<strong>е</strong>р на вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>то иза иднит<strong>е</strong> <strong>по</strong>кол<strong>е</strong>ния, кат<strong>е</strong>горичниса м<strong>е</strong>стнит<strong>е</strong>.Конкур<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong>Първа <strong>по</strong>дгласничка налюбимото дърво на Европаза 2014 г. <strong>е</strong> огромна дивакруша от унгарскияград Гьодьольо. 280-годишнотодърво <strong>е</strong> <strong>е</strong>дна от найстарит<strong>е</strong>диви круши в Унгария,която вс<strong>е</strong> ощ<strong>е</strong> раждаплодов<strong>е</strong>. Намира с<strong>е</strong> вботанич<strong>е</strong>ската градина награда, висока <strong>е</strong> 20 м<strong>е</strong>тра, аобиколката є <strong>е</strong> 3 м<strong>е</strong>тра.Тя <strong>е</strong> <strong>е</strong>дно от хилядата крушовидърв<strong>е</strong>та, коитопр<strong>е</strong>з XVIII в. <strong>по</strong>садил графГрасалкович, сл<strong>е</strong>д катоим<strong>е</strong>нно в клонит<strong>е</strong> на крушатой нам<strong>е</strong>рил спас<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>от б<strong>е</strong>сн<strong>е</strong><strong>е</strong>щ ран<strong>е</strong>н глиган.Разказва с<strong>е</strong> ощ<strong>е</strong>, ч<strong>е</strong> точно<strong>по</strong>д това дърво пр<strong>е</strong>з 1849г. Лайош Кошут написалД<strong>е</strong>кларацията за унгарскатан<strong>е</strong>зависимост. Нар<strong>е</strong>д стова обач<strong>е</strong> крушата с<strong>е</strong> наричаи "дървото на влюб<strong>е</strong>нит<strong>е</strong>",защото <strong>по</strong>д н<strong>е</strong>яграф Андраши с<strong>е</strong> влюбил вимп<strong>е</strong>ратрица Сиси.Тр<strong>е</strong>тото най-обичанодърво в Европа тази година<strong>е</strong> Дъбът пр<strong>е</strong>д Проломана мъртвит<strong>е</strong> в Р<strong>е</strong>ксъм,У<strong>е</strong>лс. Този хилядол<strong>е</strong>тник <strong>е</strong><strong>е</strong>динств<strong>е</strong>ният "жив" свид<strong>е</strong>т<strong>е</strong>лна т.нар. битка приCrogen. М<strong>е</strong>стнит<strong>е</strong> жит<strong>е</strong>лис<strong>е</strong> отнасят към н<strong>е</strong>го ст<strong>ако</strong>ва огромно <strong>по</strong>читани<strong>е</strong>,ч<strong>е</strong> са го пр<strong>е</strong>върналивъв VIP об<strong>е</strong>кт. Другаталюбопитна <strong>по</strong>дробност <strong>е</strong>,ч<strong>е</strong> Дъбът пр<strong>е</strong>д Пролома намъртвит<strong>е</strong> <strong>е</strong> <strong>е</strong>дно от първит<strong>е</strong>дърв<strong>е</strong>та в св<strong>е</strong>та, ко<strong>е</strong>тоима своя собств<strong>е</strong>настраница във Ф<strong>е</strong>йсбук.Ср<strong>е</strong>д най-инт<strong>е</strong>р<strong>е</strong>снит<strong>е</strong>пр<strong>е</strong>т<strong>е</strong>нд<strong>е</strong>нти за 2014 г. <strong>е</strong>фр<strong>е</strong>нският Закърнял дъбот Б<strong>е</strong>гард, Бр<strong>е</strong>тан. В<strong>е</strong>ч<strong>е</strong><strong>по</strong>чти 100 години той доказвапрочутата бр<strong>е</strong>тонскатвърдоглавост, катораст<strong>е</strong> на <strong>по</strong>крива на старгълъбарник.Жит<strong>е</strong>лит<strong>е</strong> на Б<strong>е</strong>гард им<strong>е</strong>стният км<strong>е</strong>т са такагорди със своя дъб бонзай,ч<strong>е</strong> са го при<strong>е</strong>ли за символна града.Дъбът пр<strong>е</strong>д Пролома на мъртвит<strong>е</strong> в Р<strong>е</strong>ксъм, У<strong>е</strong>лс
Change language