Проф. Цекомир Воденичаров, експерт по здравеопазване: Здравното застраховане става фактор, ако е масово
16ДОВЕРИЕ ONLINE25 - 31 МАРТ 2014Вероника ХРИСТОВАВНЕЗАПНИ И НЕУДЪРЖИМИПОЗИВИ ЗА УРИНИРАНЕИЗДАВАТ ПРОБЛЕМ С д-р Васил Василев, основател на сайта www.urology.bg,разговаря Георги ГеоргиевЗа лечението на сърдечносъдовитезаболяванияе необходим комплексенподход, тъй катоте са свързани с редицаендокринни и неврологичнипроблеми, заявипроф. д-р Мария Цековапри откриването наВтората научна конференцияна Българска сърдечнаи съдова асоциация(БССА). Събитието вПлевен събра над 300кардиолози, ендокринолози,невролози, общопрактикуващилекари,студенти и специализанти.Темата на форумабе "Лечение на сърдечнитеи съдовите заболявания- екипна дейност"и се проведе съвместно сплевенския Медицинскиуниверситет."Участието на специалистиот всички областии дискусията междутях осигурява широкпоглед върху пациентасъс сърдечни и съдови заболяванияи помага да бъдереализирана идеятаза интердисциплинарени "отборен" подход къмболния", допълни проф.Цекова, която е съпредседателна БССА.Основните сесии в научнатапрограма бяхапрофилактика и лечениена предсърдно мъждене,камерни аритмии, кардиопулмоналнаресусцитация,бъдеще в лечениетона дислипидемиите,трудна за лечение артериалнахипертония, артериалнахипертонияпри деца, аортна аневризмаи аортна дисекация.В лекционната частза пръв път участваха идокторанти от цялатастрана."Решихме да им дадемчаст от времето, тъйкато много от младитеЛЕКАРИ ОБСЪДИХА СЪВРЕМЕННИПОДХОДИ ПРИ СЪРДЕЧНОСЪДОВИ БОЛЕСТИхора правят научни темии дисертации, а няманикаква форма за връзкамежду тях", посочипроф. Цекова. Тя допълни,че Българската сърдечнаи съдова асоциацияще награди три отнай-добрите разработкина докторанти, катоотличеният на първомясто млад лекар щебъде спонсориран с таксаучастие за Европейскияконгрес по кардиологияв Барселона.Българската сърдечна исъдова асоциация е основанапрез пролетта на 2013 г. сидеята за мултидисциплинарноств подхода към лечение.Нейни председателиса проф. д-р Мария Цекова,проф. д-р Стефан Денчев идоц. д-р Елина Трендафилова.Първата националнаконференция на БССА сесъстоя в София от 29 ноемвридо 1 декември м.г. снад 800 регистрираниучастници. Всяка годинаасоциацията ще провеждапо две научни сесии - пролетнаи есенна.Д-р Василев, заболяванели е свръхактивниятпикоченмехур?- Свръхактивният пикоченмехур не е заболяване.Товаеклиниченсиндром,който включва групаот симптоми. Найчестосрещаният оттях е внезапната неотложнанужда за уриниране,която не може да секонтролира или задържи.Внякоислучаитоваможеда доведе до изпускане наурина - инконтиненция.Честото уриниране презденя и нощта (никтурия)е друг симптом, койтоподсказвазапроблема.Свръхактивният пикоченмехур оказва сериозновлияние върху качествотона живот на пациентите.Те се страхуват даизлязат на разходка, даотидат на кино, да пътуват.През деня ходят дотоалетнаповечеот8пъти,като може да стигнати до 15-20 пъти. Нощновреме пък се будят по5-6 пъти, което нарушавасъня им и тяхнататрудоспособност.- Какво точно се случвав организма?- Функцията на пикочниямехур е не само даскладира урината, но и дая изхвърля. Внеговатастена има рецептори, коитореагират на разтяганетои дават информацияна мозъка до каквастепен се е напълнил. Когатое препълнен, се появяватнеудържимипозивиза уриниране. Обичайнопри около 100-150 млурина в пикочния мехурчовек има умерена необходимостза уриниране,при 250-300 мл позивът епо-силен, а при над 350-400 мл е наистина неудържим.При свръхактивния пикоченмехур тези показателиса значително пониски.Пациентът изпитвасилна нужда даотиде до тоалетна при100 мл, а при 200 мл необходимосттае неудържима-можедасестигнеидо изпускане на урина.Важно е да се подчертае,че позивът не идва постепенно,а се появява рязко,изведнъж.- Какви са причинитеза този проблем?- Предполага се, че честотатана разпространениесред населението емежду 10 и 20%. Засегнатиса както мъже, така и жени.Неможемдакажемсъссигурност на какво седължи. Често пъти дорине откриваме физиологичнапричина. При мъжетеможе да се предполага,че е възможно зарадипроблеми с простатата,но при жените трябва дасе търси друга причина.- Как се поставя диагнозата?- Най-обективният начинсат.нар.уродинамичниизследвания, чрез коитоизмерваме контрактилитета- възможносттана пикочния мехурда се стяга или отпускаспрямо определено количествоурина.Впикочния мехур сеслага катетър с датчици,чрез които определяменалягането. Впоследствиевкарваме вода, зада установим при каквистойности и с каква силапикочният мехур реагира.- Къде могат да се изследватпациентите?- Вдоболничната помощтоватрудноможеда стане, защото апаратуратаза изследванетое доста скъпа. Обикновенос подходящата техникаразполагат болниците.Самото изследване сеизвършва в амбулаторниусловия - пациентът не сенуждаеотупойка,отнякакваспециална подготовка,не се изисква да лежив болница. Цялатапроцедура продължаваоколо 30-40 минути.- А какво лечение сепровежда?-Трудноможемдаговоримзапълноизлекуване,но съществуват медикаменти,които водят дозначително подобряванена състоянието. Тези лекарствадо известнастепен блокиратдействието на рецепторитев стената на пикочниямехур.Пълния текст на интервютос д-р Васил Василев затерапията при свръхактивенпикочен мехур и диетата,която трябва да спазватпациентите, четете в credoweb.bg.ТЪРСИТЕ СПЕЦИАЛИСТ?ПИШЕТЕ МУ В CREDOWEBТърсите специалист, но не знаете къде да намеритеточния лекар за вашия проблем? Имате здравенвъпрос, но се чудите кого да попитате? CredoWeb.bgе първата социална мрежа за здраве, която помага надоктори и пациенти да се свързват и общуват полесно.Всеки регистриран лекар получава безплатенпрофил, където може да публикува информация засвоята дейност.За пациентите пък има много полезни инструменти,като изпращане на съобщение до лекар, задаванена въпрос във форума или записване на час за преглед.Те са достъпни след безплатна регистрация.CredoWeb предлага актуална информация за новостив лечението на различните заболявания. Във форумавсеки може да зададе конкретен здравен въпрос.Отговарят специалистите, регистрирани в социалнатамрежа. Форумът е разделен на специалности,така че всеки може да разгледа коментарите и подруги здравни теми, които го интересуват.В търсачката за лекари и медицински заведенияпациентите откриват данни за контакт и информацияза специалисти, болници и поликлиники.Допълнителна възможност е опцията да се зададеличен въпрос към избран лекар. CredoWeb разполагасъс собствена система за лични съобщения. Можетеда я използвате, като стигнете до конкретен лекарчрез вътрешната търсачка за специалисти в платформатаили до негов коментар във форума. Съобщениетосе изпраща, като кликнете върху символа"Писъмце" в профила на самия лекар или до името иснимката му във форума, където той е писал по поставениот пациенти въпроси. Отговора ще получитев профила си в CredoWeb. Ако имате нови съобщения,ще видите червена точка върху символа "Писмо"в менюто, след като влезете в профила си.Ако веднъж сте изпращали съобщение до конкретенлекар, той остава в списъка с вашите контакти.Така след време можете отново лесно да му пишете.
ИМЕНА25 - 31 МАРТ 201417ПОНЯКОГА САМИ ВЪРВИМ СРЕЩУЗДРАВЕТО СИД-р Ангелов, иматенемалка практикав анестезиологията,но иопитът Ви като единот първопроходците вздравното осигуряванепредполага компетентнагледна точка към състояниетона модела иподходящия за нашитеусловия избор.- Винаги съм твърдял,че където има монопол,нещата не стават кактотрябва. В моментамонопол има НЗОК ивиждате, че никой не едоволен - нито пациентите,нито лекарите,нито касата, нито обществото- и това е така,защото реално систематане се реформира.Идеята за реформа тръгнаот 2000 година, ностигна до болниците испря. Като не се реформира,системата започнаи да се корумпира, дагуби и трябваше наистинада се стигне и до болниците,там изтича найголямресурс от паритена данъкоплатците. Каквотои да си говорим, безедна сериозна концепция,която да бъде подкрепенаи от политическитесили, реформа не може дастане. Една каса за Българияне е решение, трябвада дадем правото на изборна пациентите. Многосе забавихме с фондовиямодел. Но вече мисля,че и всички политици саготови за това. Трябва дасе направи основен пакет,който касата покривасто процента, дабъде остойностен и чрезнего да има гарантирандостъп до здравни услугина всеки гражданин. Акойто има възможност,може да се включва в систематана фондовотоосигуряване и да получаваповече, по-качественоили по-добро обслужване,по-добри битови условияи по-добри консумативи.Това ще стане по времена преходния период нафондовото здравеопазване.С правото на изборще се получи конкуренциямежду болниците.Имаме вече над 400 болници,което за териториятана България е много,трябва да се преструктурирасистемата.Защото виждаме дисбаланс.Само в София вечеса около 100 болници. А надруги места хората немогат да видят лекар смесеци. И за каква профилактикаговорим, за каквообхващане на населението?Още преди десетинагодини Световнатабанка финансира инаправи цялостен анализ,който посочи колко болницигоре-долу да имаме,как да се подобри инфраструктурата,как да сепреструктурира системата,но това явно не съответствана желаниятана някои политици. Идруго - всяко правителствоидва със своитеконцепции и те си отиватзаедно с него. Заздравна карта говоримот 5-6 години и още не евъведена. И за електронноздравеопазване - вече13 години. Така че трябвавсички, ама наистинавсички политически силида се обединят около еднаконцепция за здравеопазванеи тя да се следва,независимо от това койе на власт. Ако работимна мандати, няма дастигнем доникъде.- Каква е Вашата непосредствена,реалистичнацел като директор?- Целта ми през мандатае да направя така, чеонкологично болните дазнаят - те не са отписани,имат всички права,които имат и другитеболни. Да им се създадатнормални условия за квалифициранаи навременнамедицинска помощ, добрибитови условия и даиздигнем нивото на болницатадо национална.Тук наистина работятмного висококвалифицираникадри, някои от тяхса и национални консултантии е задължителнода използваме този потенциали за обучение.Това е другото, което нилипсва, искам да станемпърво университетскаболница, да идват студенти,колегите да предаватсвоя опит - знаете,проблемът с кадритее също много сериозен засистемата. Много отчастните болници започнахада ни дърпаткадрите. Миналия месеццял наш екип отиде вчастна болница, съумяхмеда запазим отделениетобез сътресение, номалко или много това сеотразява на работатана съответната клиника.И затова казвам, четук трябва да сме и банказа кадри, за да може даизбираме добрите.- С какви конкретнистъпки и в какъв сроквиждате осъществяванетона тези намерения?- За четири месеца успяхда се ориентирам внай-назрелите проблеми.Имаме вече одобрен ивнесен проект по програма"Джесика", за да обновимизцяло клиниката нипо урология. За другитеклиники и отделения щебъде закупено високотехнологичнооборудване.Следващият проект еразширяване на клиникатани по химиотерапияили медицинска онкология,както е новото название.Колегите сега на220 кв. м площ правят чудеса,за да задоволятнуждите на пациентите.На практика три структурище получат нови,оборудвани по съвременнитехнологии помещенияпо този проект, койтосъм депозирал в министерствотои имамуверение от министърАндреева, че ще бъде финансиран.Искам нашите болни,които са с тежки диагнози,да усещат, че и държаватапоема нещата всвои ръце като добърстопанин на сградата ище имат и по-комфортнибитови условия.- Кога ще е готов дългоочакваниятлъчетерапевтиченкомплекс с новителинейни ускорители?- Подписани са договоритес проектантите,ако стартираме до месец,оптимистичниятвариант за въвеждане вексплоатация е краят нагодината. Другият е февруари-март,но колкотопо-бързо, толкова по-добре,защото разполагамесамо с един линеен ускорител,който е стар, от2000 година, постоянноаварира. Миналата годинае аварирал 10 пъти,тази само за три месеца- 7 пъти. Записваме пациентиза юни, а знаете, чеонкоболните не трябвада чакат. А те идваттук заради добрия ниекип, 60 души - различниспециалисти (освен лека- С д-р Валентин Ангелов, изпълнителен директорна Специализираната болница за активно лечениепо онкология, разговаря Галина СпасоваАко човек самне се погрижиза себе си и невземе мерки заздравословенначин на живот,няма койда го направири има биолози, инженери,ядрени физици и др.),които са подготвени моменталнода започнатработа на двата линейниускорителя.- За хората онкологичнатаболница не е катодругите. Изпитаниятаи за лекарите са различни,по-натоварващи зарадиболестта, която сесмята за най-страшната...- Нека хората, когаточуят за онкологичнатаболница, да не се стряскат,да не се страхуват.Да идват спокойни принас, ние имаме и медицинскицентър, къдетобихме могли да направимпрофилактични прегледи.Работим по това пациентитени да иматдостъп до качественотои модерно лечение, коетосе провежда в Европа.Прекланям се пред професионализмана колегите,но за да си добър лекар,трябва и да си човекс голямо "Ч". Добрата дума,доброто отношениеи на лекарите, и на сестрите- мисля, че това емного важно за нашатаболница, защото колегитеработят в една особенотежка среда. Когатосе постави сериознадиагноза, психо-емоционалнотосъстояние начовека се променя, ставаи по-изнервен, по-неадекватен.А ние, въпреки чесме забързани и в стресот ежедневната ни работас такива пациенти,трябва да намираме добратадума, доброто отношение.Имаме и психологкъм нашата структура,за да ни помагаименно в тези чисто човешкивзаимоотношения.Сега виждате - ижурналистите, и обществотопонякога сенастройват срещу лекарите,но аз мисля, че тазипрофесия е много поразличнаот другите.Добър лекар се ставатрудно. След завършванетотрябва да имаш понедесетина годинистаж, и то да си работилв сериозни клиники.Медицината е наука, коятосе развива постоянно,тя е по-различна от другитеи наистина е найблизодо Господа. Особенопък в моята специалност,анестезиология иреанимация, там смемежду смъртта и животаи това е наистина нещомного силно и емоционално.- Като стана дума заемоциите, кои са моментитев професията, запечатанис най-силнипреживявания?- Няма да забравя, когатов Перник ме оставихана първото ми самостоятелнодежурство, катовиеха сирените на линейкитеи караха болни, каксе притеснявах дали щемога сам да се справя.После, вече в клиникатапо анестезиология и реанимацияпри проф. Чирков...Сърдечната хирургияе висш пилотаж в медицината.Сърцето спира,машина поема и тогававече е нужен много точенсинхрон в екипа. И когатосъм бил дежурен вреанимация и ме повикат,чувам - сестрататича, това също никогане се забравя. Защотоимаш три минути да реагираш.Не се ли справиш,ситуацията е загубена,за три минути мозъкътна човек умира. И в тезитри минути трябва даси като машина и да симного добър специалист,за да се справиш със ситуацията.- Сънувате ли все ощетези драматични 3 минути,макар повече от10 години да не работитекато анестезиолог?- Много често съм сънувалоперации и сега ощесънувам, и то сърдечниоперации. Тези три минутислед това и като мениджърми помагаха много- да взимам бързи решения,да работя в екипи да се мобилизирам, дазапазя самообладание.- Профилактиката есочена като ахилесоватапета в нашето здравеопазване.- За съжаление сме напоследно място в Европав това отношение. И внашата болница виждамемного запуснати случаи.Идват хора с напредналистадии на заболяването,а при ранна диагностика30-40 на сто отонкозаболяванията могатда бъдат излекуванидефинитивно, човек дазабрави, че е бил болен.Ето например програмата"Спри и се прегледай",удължена е за втори път- до септември т.г. Хоратамогат да бъдат прегледании диагностициранипо тази европейскапрограма безплатно. Българинътняма добраздравна култура и това евсеизвестно. Вече се наблюдаваедна тенденциякъм образованост, но имаслоеве от населението,които не са ходили на лекарот години или ходятсамо когато вече положениетостане много критично.Трябва още в училищеда се говори за тазипрофилактика. В голямастепен е важно и самоучастието.Ако човек самне се погрижи за себе си ине вземе мерки за здравословенначин на живот,няма кой да го направи.Защото в много случаиние сами вървим срещусебе си, срещу своетоздраве - с лошо хранене,наднормено тегло, алкохолв сериозни количества,за пушенето да не говорим,ние сами се убиваме.- Как живеете извънболницата, в свободнитечасове, доколкото гиимате?- Преди спортувах, сегане ми остава време, но смои приятели сме серазбрали да ходим нафитнес. Защото натрупахи килограми, пък истресът не е малък. Иначеобожавам музиката,всякакъв вид, без чалга,разбира се, обичам да пътувам.С умиление сиспомням времето в клиникатана проф. Чирков,защото моят учителтам проф. Александровбеше много запален по изкуството- музика, живопис,литература - и сиправехме клинични съветина различни места,обградени от изкуство.Примерно, помня, проведохмеклиничен съвет заморфина в една галерия,свиреха ни на пиано... бешевпечатляващо.
- Page 2: 2 ИНФО БГ25 - 31 МАРТ 201
- Page 9 and 10: СЪБЕСЕДНИК25 - 31 МАР
- Page 11 and 12: 25 - 31 МАРТ 2014Реабили
- Page 13 and 14: СЕЗОН25 - 31 МАРТ 201413Д
- Page 15: ТОНУС25 - 31 МАРТ 201415Д
- Page 19 and 20: À≈◊≈Õ»≈25 - 31 МАРТ
- Page 21 and 22: ANTIAGING25 - 31 МАРТ 201421Д
- Page 23 and 24: ЗАПОЧНАХА „МАРТЕН
- Page 25 and 26: —⁄œ-»◊¿—“ÕŒ—“25
- Page 27 and 28: ŒÕ ”-—25 - 31 МАРТ 201427
- Page 29 and 30: Õ¿¬»√¿“Œ-25 - 31 МАРТ
- Page 31 and 32: СПОРТ¬≈“≈-¿Õ»25 - 31
16ДОВЕРИЕ ONLINE25 - 31 МАРТ 2014В<strong>е</strong>роника ХРИСТОВАВНЕЗАПНИ И НЕУДЪРЖИМИПОЗИВИ ЗА УРИНИРАНЕИЗДАВАТ ПРОБЛЕМ С д-р Васил Васил<strong>е</strong>в, основат<strong>е</strong>л на сайта www.urology.bg,разговаря Г<strong>е</strong>орги Г<strong>е</strong>орги<strong>е</strong>вЗа л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то на сърд<strong>е</strong>чносъдовит<strong>е</strong>заболявания<strong>е</strong> н<strong>е</strong>обходим компл<strong>е</strong>кс<strong>е</strong>н<strong>по</strong>дход, тъй катот<strong>е</strong> са свързани с р<strong>е</strong>дица<strong>е</strong>ндокринни и н<strong>е</strong>врологичнипробл<strong>е</strong>ми, заявипроф. д-р Мария Ц<strong>е</strong>ковапри откриван<strong>е</strong>то наВтората научна конф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нцияна Българска сърд<strong>е</strong>чнаи съдова асоциация(БССА). Събити<strong>е</strong>то вПл<strong>е</strong>в<strong>е</strong>н събра над 300кардиолози, <strong>е</strong>ндокринолози,н<strong>е</strong>вролози, общопрактикуващил<strong>е</strong>кари,студ<strong>е</strong>нти и сп<strong>е</strong>циализанти.Т<strong>е</strong>мата на форумаб<strong>е</strong> "Л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> на сърд<strong>е</strong>чнит<strong>е</strong>и съдовит<strong>е</strong> заболявания- <strong>е</strong>кипна д<strong>е</strong>йност"и с<strong>е</strong> пров<strong>е</strong>д<strong>е</strong> съвм<strong>е</strong>стно спл<strong>е</strong>в<strong>е</strong>нския М<strong>е</strong>дицинскиунив<strong>е</strong>рсит<strong>е</strong>т."Участи<strong>е</strong>то на сп<strong>е</strong>циалистиот всички областии дискусията м<strong>е</strong>ждутях осигурява широк<strong>по</strong>гл<strong>е</strong>д върху паци<strong>е</strong>нтасъс сърд<strong>е</strong>чни и съдови заболяванияи <strong>по</strong>мага да бъд<strong>е</strong>р<strong>е</strong>ализирана ид<strong>е</strong>ятаза инт<strong>е</strong>рдисциплинар<strong>е</strong>ни "отбор<strong>е</strong>н" <strong>по</strong>дход къмболния", допълни проф.Ц<strong>е</strong>кова, която <strong>е</strong> съпр<strong>е</strong>дс<strong>е</strong>дат<strong>е</strong>лна БССА.Основнит<strong>е</strong> с<strong>е</strong>сии в научнатапрограма бяхапрофилактика и л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>на пр<strong>е</strong>дсърдно мъжд<strong>е</strong>н<strong>е</strong>,кам<strong>е</strong>рни аритмии, кардиопулмоналнар<strong>е</strong>сусцитация,бъд<strong>е</strong>щ<strong>е</strong> в л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>тона дислипид<strong>е</strong>миит<strong>е</strong>,трудна за л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> арт<strong>е</strong>риалнахип<strong>е</strong>ртония, арт<strong>е</strong>риалнахип<strong>е</strong>ртонияпри д<strong>е</strong>ца, аортна ан<strong>е</strong>вризмаи аортна дис<strong>е</strong>кация.В л<strong>е</strong>кционната частза пръв път участваха идокторанти от цялатастрана."Р<strong>е</strong>шихм<strong>е</strong> да им дад<strong>е</strong>мчаст от вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong>то, тъйкато много от младит<strong>е</strong>ЛЕКАРИ ОБСЪДИХА СЪВРЕМЕННИПОДХОДИ ПРИ СЪРДЕЧНОСЪДОВИ БОЛЕСТИхора правят научни т<strong>е</strong>мии дис<strong>е</strong>ртации, а няманикаква форма за връзкам<strong>е</strong>жду тях", <strong>по</strong>сочипроф. Ц<strong>е</strong>кова. Тя допълни,ч<strong>е</strong> Българската сърд<strong>е</strong>чнаи съдова асоциациящ<strong>е</strong> награди три отнай-добрит<strong>е</strong> разработкина докторанти, катоотлич<strong>е</strong>ният на първомясто млад л<strong>е</strong>кар щ<strong>е</strong>бъд<strong>е</strong> с<strong>по</strong>нсориран с таксаучасти<strong>е</strong> за Европ<strong>е</strong>йскияконгр<strong>е</strong>с <strong>по</strong> кардиологияв Барс<strong>е</strong>лона.Българската сърд<strong>е</strong>чна исъдова асоциация <strong>е</strong> основанапр<strong>е</strong>з прол<strong>е</strong>тта на 2013 г. сид<strong>е</strong>ята за мултидисциплинарноств <strong>по</strong>дхода към л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>.Н<strong>е</strong>йни пр<strong>е</strong>дс<strong>е</strong>дат<strong>е</strong>лиса проф. д-р Мария Ц<strong>е</strong>кова,проф. д-р Ст<strong>е</strong>фан Д<strong>е</strong>нч<strong>е</strong>в идоц. д-р Елина Тр<strong>е</strong>ндафилова.Първата националн<strong>ако</strong>нф<strong>е</strong>р<strong>е</strong>нция на БССА с<strong>е</strong>състоя в София от 29 но<strong>е</strong>мвридо 1 д<strong>е</strong>к<strong>е</strong>мври м.г. снад 800 р<strong>е</strong>гистрираниучастници. Всяка годинаасоциацията щ<strong>е</strong> пров<strong>е</strong>жда<strong>по</strong> дв<strong>е</strong> научни с<strong>е</strong>сии - прол<strong>е</strong>тнаи <strong>е</strong>с<strong>е</strong>нна.Д-р Васил<strong>е</strong>в, заболяван<strong>е</strong>ли <strong>е</strong> свръхактивниятпикоч<strong>е</strong>нм<strong>е</strong>хур?- Свръхактивният пикоч<strong>е</strong>нм<strong>е</strong>хур н<strong>е</strong> <strong>е</strong> заболяван<strong>е</strong>.Това<strong>е</strong>клинич<strong>е</strong>нсиндром,който включва групаот симптоми. Найч<strong>е</strong>стоср<strong>е</strong>щаният оттях <strong>е</strong> вн<strong>е</strong>запната н<strong>е</strong>отложнанужда за уриниран<strong>е</strong>,която н<strong>е</strong> мож<strong>е</strong> да с<strong>е</strong>контролира или задържи.Внякоислучаитовамож<strong>е</strong>да дов<strong>е</strong>д<strong>е</strong> до изпускан<strong>е</strong> наурина - инконтин<strong>е</strong>нция.Ч<strong>е</strong>стото уриниран<strong>е</strong> пр<strong>е</strong>зд<strong>е</strong>ня и нощта (никтурия)<strong>е</strong> друг симптом, който<strong>по</strong>дсказвазапробл<strong>е</strong>ма.Свръхактивният пикоч<strong>е</strong>нм<strong>е</strong>хур оказва с<strong>е</strong>риозновлияни<strong>е</strong> върху кач<strong>е</strong>ствотона живот на паци<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong>.Т<strong>е</strong> с<strong>е</strong> страхуват даизлязат на разходка, даотидат на кино, да пътуват.Пр<strong>е</strong>з д<strong>е</strong>ня ходят дотоал<strong>е</strong>тна<strong>по</strong>в<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>от8пъти,като мож<strong>е</strong> да стигнати до 15-20 пъти. Нощновр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> пък с<strong>е</strong> будят <strong>по</strong>5-6 пъти, ко<strong>е</strong>то нарушавасъня им и тяхнататрудос<strong>по</strong>собност.- Какво точно с<strong>е</strong> случвав организма?- Функцията на пикочниям<strong>е</strong>хур <strong>е</strong> н<strong>е</strong> само даскладира урината, но и дая изхвърля. Вн<strong>е</strong>говатаст<strong>е</strong>на има р<strong>е</strong>ц<strong>е</strong>птори, коитор<strong>е</strong>агират на разтяган<strong>е</strong>тои дават информацияна мозъка до какваст<strong>е</strong>п<strong>е</strong>н с<strong>е</strong> <strong>е</strong> напълнил. Когато<strong>е</strong> пр<strong>е</strong>пълн<strong>е</strong>н, с<strong>е</strong> <strong>по</strong>явяватн<strong>е</strong>удържими<strong>по</strong>зивиза уриниран<strong>е</strong>. Обичайнопри около 100-150 млурина в пикочния м<strong>е</strong>хурчов<strong>е</strong>к има ум<strong>е</strong>р<strong>е</strong>на н<strong>е</strong>обходимостза уриниран<strong>е</strong>,при 250-300 мл <strong>по</strong>зивът <strong>е</strong><strong>по</strong>-сил<strong>е</strong>н, а при над 350-400 мл <strong>е</strong> наистина н<strong>е</strong>удържим.При свръхактивния пикоч<strong>е</strong>нм<strong>е</strong>хур т<strong>е</strong>зи <strong>по</strong>казат<strong>е</strong>лиса значит<strong>е</strong>лно <strong>по</strong>ниски.Паци<strong>е</strong>нтът изпитвасилна нужда даотид<strong>е</strong> до тоал<strong>е</strong>тна при100 мл, а при 200 мл н<strong>е</strong>обходимостта<strong>е</strong> н<strong>е</strong>удържима-мож<strong>е</strong>дас<strong>е</strong>стигн<strong>е</strong>идо изпускан<strong>е</strong> на урина.Важно <strong>е</strong> да с<strong>е</strong> <strong>по</strong>дч<strong>е</strong>рта<strong>е</strong>,ч<strong>е</strong> <strong>по</strong>зивът н<strong>е</strong> идва <strong>по</strong>ст<strong>е</strong>п<strong>е</strong>нно,а с<strong>е</strong> <strong>по</strong>явява рязко,изв<strong>е</strong>днъж.- Какви са причинит<strong>е</strong>за този пробл<strong>е</strong>м?- Пр<strong>е</strong>д<strong>по</strong>лага с<strong>е</strong>, ч<strong>е</strong> ч<strong>е</strong>стотатана разпростран<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>ср<strong>е</strong>д нас<strong>е</strong>л<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то <strong>е</strong>м<strong>е</strong>жду 10 и 20%. Зас<strong>е</strong>гнатиса както мъж<strong>е</strong>, така и ж<strong>е</strong>ни.Н<strong>е</strong>мож<strong>е</strong>мдакаж<strong>е</strong>мсъссигурност на какво с<strong>е</strong>дължи. Ч<strong>е</strong>сто пъти дорин<strong>е</strong> откривам<strong>е</strong> физиологичнапричина. При мъж<strong>е</strong>т<strong>е</strong>мож<strong>е</strong> да с<strong>е</strong> пр<strong>е</strong>д<strong>по</strong>лага,ч<strong>е</strong> <strong>е</strong> възможно зарадипробл<strong>е</strong>ми с простатата,но при ж<strong>е</strong>нит<strong>е</strong> трябва дас<strong>е</strong> търси друга причина.- Как с<strong>е</strong> <strong>по</strong>ставя диагнозата?- Най-об<strong>е</strong>ктивният начинсат.нар.уродинамичниизсл<strong>е</strong>двания, чр<strong>е</strong>з коитоизм<strong>е</strong>рвам<strong>е</strong> контрактилит<strong>е</strong>та- възможносттана пикочния м<strong>е</strong>хурда с<strong>е</strong> стяга или отпускаспрямо опр<strong>е</strong>д<strong>е</strong>л<strong>е</strong>но колич<strong>е</strong>ствоурина.Впикочния м<strong>е</strong>хур с<strong>е</strong>слага кат<strong>е</strong>тър с датчици,чр<strong>е</strong>з които опр<strong>е</strong>д<strong>е</strong>лям<strong>е</strong>наляган<strong>е</strong>то. В<strong>по</strong>сл<strong>е</strong>дстви<strong>е</strong>вкарвам<strong>е</strong> вода, зада установим при каквистойности и с каква силапикочният м<strong>е</strong>хур р<strong>е</strong>агира.- Къд<strong>е</strong> могат да с<strong>е</strong> изсл<strong>е</strong>дватпаци<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong>?- Вдоболничната <strong>по</strong>мощтоватрудномож<strong>е</strong>да стан<strong>е</strong>, защото апаратуратаза изсл<strong>е</strong>дван<strong>е</strong>то<strong>е</strong> доста скъпа. Обикнов<strong>е</strong>нос <strong>по</strong>дходящата т<strong>е</strong>хникараз<strong>по</strong>лагат болницит<strong>е</strong>.Самото изсл<strong>е</strong>дван<strong>е</strong> с<strong>е</strong>извършва в амбулаторниусловия - паци<strong>е</strong>нтът н<strong>е</strong> с<strong>е</strong>нужда<strong>е</strong>оту<strong>по</strong>йка,отнякаквасп<strong>е</strong>циална <strong>по</strong>дготовка,н<strong>е</strong> с<strong>е</strong> изисква да л<strong>е</strong>жив болница. Цялатапроц<strong>е</strong>дура продължаваоколо 30-40 минути.- А какво л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> с<strong>е</strong>пров<strong>е</strong>жда?-Трудномож<strong>е</strong>мдаговоримзапълноизл<strong>е</strong>куван<strong>е</strong>,но същ<strong>е</strong>ствуват м<strong>е</strong>дикам<strong>е</strong>нти,които водят дозначит<strong>е</strong>лно <strong>по</strong>добряван<strong>е</strong>на състояни<strong>е</strong>то. Т<strong>е</strong>зи л<strong>е</strong>карствадо изв<strong>е</strong>стнаст<strong>е</strong>п<strong>е</strong>н блокиратд<strong>е</strong>йстви<strong>е</strong>то на р<strong>е</strong>ц<strong>е</strong>пторит<strong>е</strong>в ст<strong>е</strong>ната на пикочниям<strong>е</strong>хур.Пълния т<strong>е</strong>кст на инт<strong>е</strong>рвютос д-р Васил Васил<strong>е</strong>в зат<strong>е</strong>рапията при свръхактив<strong>е</strong>нпикоч<strong>е</strong>н м<strong>е</strong>хур и ди<strong>е</strong>тата,която трябва да спазватпаци<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong>, ч<strong>е</strong>т<strong>е</strong>т<strong>е</strong> в credoweb.bg.ТЪРСИТЕ СПЕЦИАЛИСТ?ПИШЕТЕ МУ В CREDOWEBТърсит<strong>е</strong> сп<strong>е</strong>циалист, но н<strong>е</strong> зна<strong>е</strong>т<strong>е</strong> къд<strong>е</strong> да нам<strong>е</strong>рит<strong>е</strong>точния л<strong>е</strong>кар за вашия пробл<strong>е</strong>м? Имат<strong>е</strong> здрав<strong>е</strong>нвъпрос, но с<strong>е</strong> чудит<strong>е</strong> кого да <strong>по</strong>питат<strong>е</strong>? CredoWeb.bg<strong>е</strong> първата социална мр<strong>е</strong>жа за здрав<strong>е</strong>, която <strong>по</strong>мага надоктори и паци<strong>е</strong>нти да с<strong>е</strong> свързват и общуват <strong>по</strong>л<strong>е</strong>сно.Вс<strong>е</strong>ки р<strong>е</strong>гистриран л<strong>е</strong>кар <strong>по</strong>лучава б<strong>е</strong>зплат<strong>е</strong>нпрофил, къд<strong>е</strong>то мож<strong>е</strong> да публикува информация засвоята д<strong>е</strong>йност.За паци<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong> пък има много <strong>по</strong>л<strong>е</strong>зни инструм<strong>е</strong>нти,като изпращан<strong>е</strong> на съобщ<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> до л<strong>е</strong>кар, задаван<strong>е</strong>на въпрос във форума или записван<strong>е</strong> на час за пр<strong>е</strong>гл<strong>е</strong>д.Т<strong>е</strong> са достъпни сл<strong>е</strong>д б<strong>е</strong>зплатна р<strong>е</strong>гистрация.CredoWeb пр<strong>е</strong>длага актуална информация за новостив л<strong>е</strong>ч<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>то на различнит<strong>е</strong> заболявания. Във форумавс<strong>е</strong>ки мож<strong>е</strong> да задад<strong>е</strong> конкр<strong>е</strong>т<strong>е</strong>н здрав<strong>е</strong>н въпрос.Отговарят сп<strong>е</strong>циалистит<strong>е</strong>, р<strong>е</strong>гистрирани в социалнатамр<strong>е</strong>жа. Форумът <strong>е</strong> разд<strong>е</strong>л<strong>е</strong>н на сп<strong>е</strong>циалности,така ч<strong>е</strong> вс<strong>е</strong>ки мож<strong>е</strong> да разгл<strong>е</strong>да ком<strong>е</strong>нтарит<strong>е</strong> и <strong>по</strong>други здравни т<strong>е</strong>ми, които го инт<strong>е</strong>р<strong>е</strong>суват.В търсачката за л<strong>е</strong>кари и м<strong>е</strong>дицински зав<strong>е</strong>д<strong>е</strong>нияпаци<strong>е</strong>нтит<strong>е</strong> откриват данни за контакт и информацияза сп<strong>е</strong>циалисти, болници и <strong>по</strong>ликлиники.Допълнит<strong>е</strong>лна възможност <strong>е</strong> опцията да с<strong>е</strong> задад<strong>е</strong>лич<strong>е</strong>н въпрос към избран л<strong>е</strong>кар. CredoWeb раз<strong>по</strong>лагасъс собств<strong>е</strong>на сист<strong>е</strong>ма за лични съобщ<strong>е</strong>ния. Мож<strong>е</strong>т<strong>е</strong>да я из<strong>по</strong>лзват<strong>е</strong>, като стигн<strong>е</strong>т<strong>е</strong> до конкр<strong>е</strong>т<strong>е</strong>н л<strong>е</strong>карчр<strong>е</strong>з вътр<strong>е</strong>шната търсачка за сп<strong>е</strong>циалисти в платформатаили до н<strong>е</strong>гов ком<strong>е</strong>нтар във форума. Съобщ<strong>е</strong>ни<strong>е</strong>тос<strong>е</strong> изпраща, като кликн<strong>е</strong>т<strong>е</strong> върху символа"Писъмц<strong>е</strong>" в профила на самия л<strong>е</strong>кар или до им<strong>е</strong>то иснимката му във форума, къд<strong>е</strong>то той <strong>е</strong> писал <strong>по</strong> <strong>по</strong>став<strong>е</strong>ниот паци<strong>е</strong>нти въпроси. Отговора щ<strong>е</strong> <strong>по</strong>лучит<strong>е</strong>в профила си в CredoWeb. Ако имат<strong>е</strong> нови съобщ<strong>е</strong>ния,щ<strong>е</strong> видит<strong>е</strong> ч<strong>е</strong>рв<strong>е</strong>на точка върху символа "Писмо"в м<strong>е</strong>нюто, сл<strong>е</strong>д като вл<strong>е</strong>з<strong>е</strong>т<strong>е</strong> в профила си.Ако в<strong>е</strong>днъж ст<strong>е</strong> изпращали съобщ<strong>е</strong>ни<strong>е</strong> до конкр<strong>е</strong>т<strong>е</strong>нл<strong>е</strong>кар, той о<strong>става</strong> в списъка с вашит<strong>е</strong> контакти.Така сл<strong>е</strong>д вр<strong>е</strong>м<strong>е</strong> мож<strong>е</strong>т<strong>е</strong> отново л<strong>е</strong>сно да му пиш<strong>е</strong>т<strong>е</strong>.
Change language