ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ–СОФИЯ АВТОРЕФЕРАТ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДАКТУАЛНОСТДизайнът е странна дума. Някои хора мислят,че дизайн означава как нещо изглежда.Но, разбира се, ако човек задълбае,всъщност означава как нещото работи.За да направиш наистина добър дизайнна каквото и да е, трябва да го проумееш.Човек трябва напълно да се отдаде на нещо,за да го разбере изцяло, да го сдъвче,а не просто да го преглътне набързо.Повечето хора не отделят време за това.Стив ДжобсВ последните години масово се говори за дизайн и терминът придоби голямапопулярност. Той се използва свободно и непрекъснато за всичко, което е модерно иатрактивно. И като всяко такова явление привлича масовата аудитория. Но каквовсъщност стои зад тази модерна думичка „дизайн”? Това е въпрос, който няма еднозначенотговор.Само в английския език има около петнадесет различни значения на думата. Всеки влаганещо свое, индивидуално, в разбирането за дизайн. И така всички мислят, че е ясно, но сеоказва, че разбиранията са съвсем различни. От тук и множеството идеи за теоретичнитеоснови на дизайна. Какво е той? Чисто художествена или проектантска дейност или пъкнякаква взаимообвързаност между тях, където водещо е артистичното, а другото е някаквомаловажно допълнение, непознаването на което може да бъде извинено с прекаленатаартистична нагласа на дизайнера.Друга, немаловажна причина за неяснотата относно разбирането на дизайна и естествотому като професия и по-конкретно на инженерния дизайн като такава е масоворазпространеното твърдение, че теоретична основа на дизайна е промишлената естетика.Ако това е било достатъчно във времето на зараждането и утвърждаването на дизайнакато професия, днес вече не е така. Естетиката все още е и винаги ще бъде неразделна частот дизайна, но паритетна с останалите, а не водеща. Ето защо е назрял момента занамирането на друга теоретична основа за дизайна, която може да изведе еднозначниразбирания и принципи за същността му въз основа на неговата интегративност. Следвада се потърси научна теория, която да съумее да обедини всички компоненти на дизайна –технически, художествени, ергономични, екологични и т.н. Една такава теория еформираната през 50 -те години на 20 век Обща теория на системите (ОТС).В тази работа се прави опит да се анализират съществуващите много и различнидефиниции за дизайн, както и някои основни понятия в неговата област, да се изведаткомплексни такива. Това ще доведе до улеснение на разбиранията за дизайн както отстрана на специалистите, така и от страна на широката аудитория.Въз основа на ОТС и като се изтъкне нейната универсалност и комплексност, тя да можесе използва за теоретична основа на инженерния дизайн според съвременните разбиранияи изисквания на потребителите.Дизайнът е интердисциплинарно понятие. Той е интегративен процес, съчетаващзависимости от много и различни научно–технически направления. Дизайнерскитепродукти са сложно единство от утилитарно и естетическо. Естетическите изисквания надизайна се обуславят от специфичните потребности на клиентите при потреблението надизайнерския продукт. Спецификата на продукта и средата, в която се извършвапотреблението му, трябва да носят на клиентите удовлетворение. То се създава както чрез3

инженерните съоръжения, така и благодарение на естетическото чувство ихудожествената интуиция на дизайнера. Тези две области определят границите на дизайнапри проектирането и реализацията на продукта. Дизайнерските продукти трябва даобединяват в себе си единство от полезност и красота, както и да притежават силата давнушават, че са създадени и работят именно в услуга на клиента.Когато хората, занимаващи се с дизайн, осъзнаят необходимостта от преосмисляне напрофесията им и нейната специфика, ще осъзнаят и необходимостта от излизане извънпределите на тяхната област. Тогава ще се формира ново мислене, нов поглед върхудизайна, нехарактерен за този, който го е обусловил стилово и предметно по времето нанеговото формиране като професия. Това осъзнаване е възможно с помощта на философияна науката, което да изведе теоретичната основа на инженерния дизайн на едно новотеоретично ниво.След като се предлага нова теоретична основа на инженерния дизайн следва да сепредложи и адекватен начин за представянето й. Това означава да се внесат изменения вметодиката на обучение по инженерен дизайн, съобразени с интегративността на дизайна,неговият теоретичен, приложен и практически аспект.В тази връзка, в дисертационния труд се очертават следните проблеми:• избор на философията и методологията на дизайна;• анализ на съществуващите понятия и разбирания за дизайн.Изложеното до дук показва необходимостта от разглеждането на инженерния дизайн отнова, различна гледна точка, за което е нужно да се намери на нова теоретична основа занеговото осмисляне, както и актуалността на темата на тази разработка.ЦЕЛТА на дисертационния труд е прилагане на ОТС за теоретични изследвания вдизайна и по-конкретно в инженерния дизайн. От тук се определят и следните подцели:• анализ и дефиниране на изследователско поле на дизайна;• представяне на ОТС като теоретична основа на инженерния дизайн.Като очаквани резултати могат да се посочат следните:• класифициране на видовете и подвидовете дизайн за разпознаване на технитеотделни признаци, черти, свойства, елементи, функции и др.,• извеждане на унифицирани понятия;• формиране на методични принципи за обучение по теоретични основи наинженерния дизайн основаваща се на принципите на ОТС.ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО на дисертационния труд са определенията за дизайнспоред съвременните разбирания и интерпретации, техните особености и характеристики.Представяне на същността на ОТС, анализ на някои основни понятия в дизайнерскияпроцес и представянето им от гледна точка на ОТС.ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО са конкретизация на видовете и подвидове дизайн доразпознаване на техните отделни признаци, черти, свойства, елементи, функции и др.,вследствие на което до дефиниране и изясняване същността на универсални понятия.МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕВ дисертационния труд са използвани системен подход, аналитичен и емпиричен метод наизследване.МЯСТО НА ИЗСЛЕДВАНЕАнализът на дизайна като цяло и по-конкретно на инженерния дизайн, както иприлагането на разработената методика се осъществява на територията на ТУ–София.4

НАУЧНА ЗНАЧИМОСТ И НОВОСТНа основата на проучване и анализ на съществуващите теоретични постановки вдисертационния труд са изведени научни обобщения относно същността на инженерниядизайн и принципите за създаване на дизайнерските продукти – материални иливиртуални.Направеният литературен обзор показва, че няма общоприето определение за „дизайн”, итерминът има различни значения в различните области. Дизайнът може да се разглеждакато пряко изграждане на един обект или като проект за виртуален или материаленпродукт. Всеки влага нещо свое, индивидуално, в разбирането за дизайн. И така всичкимислят, че само като се каже „дизайн” за всички е ясно какво се има предвид, но се оказва,че разбиранията са съвсем различни. Във всяка област на човешката дейност – изкуство,строителство, образование или дори в политиката, се употребява понятието дизайн.Като новост в разработения дисертационен труд може да се приеме направенитекласификационните модели на дизайна:• по обект на обособеност на резултатите от дизайнерските процеси, съответно нарекламен, транспортен и т.н.;• по подход на овеществяване на дизайнерските идеи, съответно артистичен иинженерен дизайн;• по начин на съществуване на дизайнерските продукти, съответно веществени ивиртуални;както и конкретните интерпретации в аспекта на ОТС на някои от по-основните понятия вдизайна.ПРАКТИЧЕСКА ПОЛЕЗНОСТ И ПРИЛОЖИМОСТРазработената в дисертационния труд методика за обучение по дисциплината „Въведениев дизайна”, която е включена в учебния план на специалност „Инженерен дизайн” къмТУ–София може да се използва и при обучение на студенти в аналогични специалности. Внея са зададени системни принципи, на базата на които следва да се разработват темите,по които се осъществява обучението. Изведен е и системен принцип на оценяване нарезултатите от обучението по дисциплината чрез прилагането на общосистемен метод замногокритериална оценка с ранжиране на предпочитанията.АПРОБАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТОРазработената методика за обучение и оценяване на резултатите от обучението се прилагав дисциплината „Въведение в дизайна” от учебния план на специалност „Инженерендизайн” към ТУ–София. Части от дисертационния труд са докладвани, обсъждани ипубликувани в международен научен конгрес, научна конференция с международноучастие и в научно списание.ПУБЛИКАЦИИВъв връзка с дисертационния труд са направени 3 самостоятелни публикации.СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДУводПЪРВА ГЛАВАОпределения и разбирания за дизайн, видове, изследователско поле на дизайна1. Въведение в проблема1.1. Дизайн – произход, същност, значения1.2. Философия на дизайна1.3. Дизайн подход1.4. Обект на дизайна1.4.1. Основни категории на обекта на дизайн5

1.5. Дизайнът от различни гледни точки1.5.1. Дизайнът като изкуство1.5.2. Наука за дизайна1.5.3. Дизайнът като наука1.5.4. Дизайн процес и процес на дизайна1.5.5. Дизайн и производство1.5.6. Дизайн и инженерство1.6. Направления в дизайна1.7. Изследователско поле на дизайнаИзводи към първа главаВТОРА ГЛАВАСъщност на системния подход и обща теория на системитеСистемен подход2.1. Възникване, същност и развитие на системния анализ2.2. Специфика на системния подход2.3. Системният подход и дизайнерските продукти2.4. Методологични аспекти на системния подход приложен спрямо дизайнаОбща теория на системите – същност, възникване и развитие2.5. Възникване и същност на Обща теория на системите2.6. Предпоставки за възникването и развитието на Обща теория на системите2.7. Цел на Обща теория на системите2.8. Задачи на Обща теория на системите2.9. Същност на системите2.10. Свойства на системите2.10.1. Отношение2.10.2. Декомпозиция2.11. Критерии за системност2.12. Канонично уравнение за система2.13. Обща теория на системите и други науки за системитеИзводи към втора главаТРЕТА ГЛАВАТеоретични основи на инженерния дизайн от гледна точка на обща теория на системите3.1. Същност и особености на продуктите на инженерния дизайн от гледна точка наОбща теория на системите3.2. Някои основни понятия в инженерния дизайн от гледна точка на Обща теория насистемите3.2.1. Композиция3.2.2. Сетивност3.2.3. Цвят3.2.4. Оптични илюзии3.2.5. Гещалт принципи3.2.6. Симетрия, асиметрия, диссиметрия3.2.6.1. Частни закони на простите симетрии според Обща теория на системите3.2.6.2. Тезис на Пиер Кюри за симетрията3.2.7. Фрактали и фрактална геометрия3.2.8. Хармония и дисхармония3.2.9. Пропорции и пропорциониране3.2.10. Семиотичност3.3. Интерпретация на някои процесни понятия в аспекта на Обща теория на системите3.3.1. Проектиране3.3.2. Моделиране и макетиране6

Изводи към трета главаЧЕТВЪРТА ГЛАВАПроблеми на обучението по дизайн в аспекта на Обща теория на системитеМетодични принципи за обучение по дисциплината „Въведение в дизайна” в ТУ–СофияЦикъл 1: Проблеми на методологиятаЦикъл 2: Общосистемни положенияЦикъл 3: Стратегии в инженерния дизайнЦикъл 4: Проблеми и методи на дизайнаЦикъл 5: Атрибути, свойства и характеристикии на дизайнерските продуктиОценяване на резултатите подисциплината „Въведение в дизайна” в ТУ–СофияИзводи към четвърта главааЗаключениеБиблиографияИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДПЪРВАГЛАВАОпределения и разбиранияза дизайн, видове, изследователско поле на дизайнаНяма общоприетоо определение за дизайн, и терминът има различни значения в различнитеобласти. Дизайнът може дасе разглежда като пряко изграждане на един обектили катопроект за виртуален или материален продукт. Днес понятието „дизайн” се употребява въвввсяка област на човешката дейност.Коренът на думата „дизайн” е латински – designare (мярка). Появява се през16 век изапочваа масово и еднозначно да се използва в цяла Европа. Италианският изразз „Designointero” означава „раждането в художника и внушена отБога идея” – концепцията запроизведението на изкуството. Оксфордският речник от 1588г. даваа следното тълкуванена думата: „замислен от човека планили схема за нещо, което ще бъде реализирано;;първата скица набъдещотоо произведение на изкуството”..През Ренесанса терминът disegno сеутвърждава като едно от основните понятия втеорията на изкуството. С него се обозначават както чертежа, така и проекта. През 17 веквъв Франция арттеоретиците утвърждават запазването на двупосочността на терминаdessein, който означава и идеята, и нейното представяне.През 1712г. в английската теория на изкуството е въведенаконцепцията за дизайн срещуdisegno. По този начин се противопоставя рисуването срещу дизайна, означаващидеята инейнотоо представяне чрез проект илии графика. Това двупосочно тълкуване на думатаадизайн определя разделянето на господстващитетеории на изкуствотоо по онова време.През 1750г. във Франция се разглеждат две различни семантичнизначения и се правиразграничение между dessin(практика) и dessein (идея) за да се обозначи разликата, коятоонапомня на двойствеността материя/дух на Рене Декарт. В Кралската академия заживопис и скулптура във Франция в момента се преподава изкуство на дизайна, а недизайн. .Още в началото на 20 век, с разрастване на индустриализацията в международенн аспект сеутвърждава терминът дизайн, интерпретиращ disegno като дизайн и форма.През септември 1969г., на конгреса на Международния съвет по дизайн е приетоследнотооопределение:„Под термина „дизайн” се разбира творческата дейност, чиято цел е да определиформалните качества на предметите, произведени от промишлеността. Тези качества наформата се отнасят не само до външния вид, но най-вече до структурните и функционалнивръзки, които превръщат системата в цялостно единство от гледнаточка както напроизводителя, така и на потребителя”.7

В средата на 20 век в професионалния речник за обозначаване на формообразуването впромишленото производство се използва понятието „промишлен дизайн”. По този начинсе подчертава тясната му връзка с промишленото производство и се конкретизирамногозначността на термина „дизайн. В края на 20 век проектно–художествената дейноств областта на индустриалното формообразуване започва да се нарича за по-кратко„дизайн”. Това отчасти се дължи на факта, че съвременното общество навлиза в етап напостиндустриално развитие, от което произлизат значителни промени в целите напромишления дизайн.Макар че схващанията гравитират около сходни тълкувания, то те са в много широкиграници и не може да се направи унифицирано обобщение, което води до съществуванетона много различни философии и подходи. Думата „дизайн” се прилага по различен начинв зависимост от контекста и езика, на който се правят тълкуванията. Но въпрекиестеството и лингвистичните особености, всички определения за дизайн акцентиратпредимно върху естетическите и ергономични свойства на обекта на дизайн. Ако привъзникването на дизайна и обособяването му като специфична сфера на дейност това ебило достатъчно като разбиране, то днес вече не е. Това разбиране следва да се доразвие ида се акцентира върху цялостния процес на създаване на всеки един дизайнерски продукт– материален или виртуален. Оформянето на естетичните и ергономични свойства надизайнерските продукти са отделни етапи от цялостния процес на дизайна. Днес вечедизайнът и по-конкретно инженерният дизайн се утвърждава като многоетапен процес.Много често се налага да се започне с научни изследвания, за да се установи степента наразвитието на науката и техниката в момента на създаване на продукта, дали с нивото натова развитие може да бъде произведен продукта или се налага разработване на новитехнологии и производствени процеси. Развиват се различни концепции, прави се оценкана осъществимостта, задават се изисквания към проектния етап, разработват се идейнипроекти. Отново следва етап на оценка и преминаване към работен проект. Инженер–дизайнерът участва дори в процеса на планиране на производството и на уточняване нанеобходимия инструментариум за него. Ето защо инженер–дизайнерът трябва да имаквалификацията на интегративен специалист, който трансформира техническите системи(производствени или потребителски) в изделия и продукти за човека в съответствие сергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичнитеособености на потребителите и пазарните условия. Той трябва да разбира езика наинженерните специалисти, да умее да координира дейностите по създаването на изделия,добре да познава пазара и потребителските желания и да се реализира като дизайнер–проектант, консултант и мениджър в производството и маркетинга на потребителскипродукти и професионални съоръжения 1 . Налага се изводът, че е назрял момента да сепрецизира определението за дизайн и да се доразвие.По-нататък в разработването на темата на дисертацията като работно определение сеизползва нормативно определената дефиниция за спецификата на инженер–дизайнерскатаквалификация и професия. Според нея инженерният дизайн е интегративнапроектантска дейност, при която техническите системи (производствени илипотребителски) се трансформират в изделия и продукти за човека в съответствие сергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичните особености на потребителите и пазарните условия. 21По квалификационната характеристика на специалност „Инженерен дизайн”, утвърдена от НАОА(протокол №38/10.12.2010г. на НАОА).2 Дефиницията е в съответствие с акредитационните документи на специалност „Инженерен дизайн” в ТУ–София.8

Основните ръководни принципи, насочващи дизайнера как да подходи в практиката сиформират философията на дизайна. Тясе разглежда като средство за определянее на целитеена дизайна, коитоо се дефинират за да се знае на къде да се насочат усилията.Обект на дизайнможе дабъде почти всяка нова технология, промишлено изделиее(комплект ансамбъл, комплекс, система) във всяка сфера на човешката дейност, къдетосоциално–културното е обусловено от комуникацията между хората.МасимоВинели е казал „Дизайнът е навсякъде”. И това като че лиобяснява най-точноомястотоо на дизайна в човешкия бит. Днес дизайнът вече има връзка с всяка една човешкадейност. За това разглеждането на дизайна от различни гледни точки е полезно, , обогатявааи разширява определениятаи внася яснота в понятието.Може да се направи опит загрупирането на различните аспекти в дефинициите по следния начин (фиг. 1.1.):дизайнъткато:изкуствопроцеспроизводствоинженерствонаукафиг.1.1. – дизайнът от различни гледни точкиЗа по-голяма прегледност,тази обобщена схема е развита чрез подсхеми по отделникласификационнии признаци.Приетое хората, за които дизайнът е професияда се наричат дизайнери. Нотъй катообластите, в които те работят са много и различни, се допуска уточняване нанаправлението, в което работи дизайнерът (графичен, моден и т.н.), също както приинженерите се уточнява специализацията (електро, машинен и т.н.). Без даизчерпвамногообразието на направленията, фиг. 1.7. представя част от тях.модендизайндизайн натекстил иоблеклоообразователендизайндизайннауслугиграфичендизайнархитектурендизайндизайнуебдизайнинтериоренндизайнмултимедиендизайндизайн намебелинатранспортнисредствадизайнна игри ииграчкифиг.1. 7. – направления в дизайнаа9

Всички гореизброени направления могат да се обединят под общото наименованиепродукт дизайн. Продуктовият дизайн е процес на създаване на нов продукт, който да сереализира успешно на пазара. Занимава се развитие на идеите, както и с ефикасното иефективно производство чрез процес, водещ до създаването на нови продукти. Може дабъде обект или на индустриалния, или на инженерния дизайн.Представената на фиг. 1.7. класификация е на направленията в дизайна споредпредметната област. Според начина на създаването на продуктите на дизайна, могат да сеопределят следните направления – (фиг. 1.8.)фиг. 1.8. – направления в дизайна според начина на създаване на продуктитеАрт дизайнът е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която сесъздават или подобряват естетичните, ергономичните и потребителските качества напродуктите. Създаване на единно цяло от форма, функция, цвят, полезност, ползваемост.Целта е също така повишаване на продаваемостта на продукта. Ролята на арт дизайнера еда създава и изпълнява дизайнерски решения относно решаването на проблемите наформата, ползваемостта, физическата ергономичност, маркетинга, развитието на маркатаи на продажбите.Инженерният дизайн създава продукти, повечето от които могат да бъдат класифицираникато изобретения и устройства или системи, създадени от човешките усилия инесъществуващи преди, или подобрения на вече съществуващи устройства или системи.Те са резултат от обединяване на науки и технологии, за да отговорят на човешкитежелания и стремежи или да решат конкретен проблем. Понякога дизайнът е резултат отусилията за по-бързо или по-ефективно решаване на задачата. Резултатът от дейносттанастъпва след определен период от време и изисква методология, позволяващарешаването на задачата стъпка по стъпка.Инженерният дизайн в много голяма степен покрива дейностите на индустриалнотопроизводство. Но много често, при даването на определения направленията индустриаленили инженерен дизайн се изписват заедно. Тогава къде е разликата? Инженерният дизайне много по-тясно свързан с инженерството като начин на мислене. Не случайно хората,обучавали се по инженерен дизайн се наричат инженер–дизайнери. При това не може дасе дава приоритет нито на инженерното, нито на художественото образование. Те сеприпокриват и образуват едно неотделимо цяло. В резултат на това инженер–дизайнеритемогат да се развиват в много от останалите направления на дизайна, тъй като иматнеобходимата теоретична подготовка. Тук от особена важност е инженерната подготовка.Това не противоречи на артистичната нагласа на този, който се занимава с тази дейност,тъй като по същество инженерството също има много художествени аспекти. Неслучайносе говори за инженерно творчество.10

Изследователското поле (известно още като работно или учебно поле) по своята същностпредставлява събиране на първични данни в естествена среда. Терминът се използвапредимно в проучванията на естествените и социалните науки. Също така намираприложение и в много направления на индустрията като общо название за събиране илисъздаване на нова информация извън лабораториите или традиционните работни места.Изследователското поле в по-малка степен е известно и като изследователска работа,която обаче се провежда извън лабораториите и се различава от експерименталнитеизследвания, провеждани в контролирана среда. Може да включва методи катосоциометрия, интервю, наблюдение и др.От гледна точка на ОТС може да се направи следната конкретизация – началната фаза натози проучвателен процес да се разглежда като област на трансформация, а резултатъткато на поле трансформация. Тази конкретизация може да се представи катоматематическа процедура, която представлява трансформация (преобразуване) от вида:y=T(x) (1)където:х е множеството от допустими значения на вектора ⎯х, който се нарича област натрансформация.Множеството на допустимите значения на вектора у се нарича поле на трансформация(фиг. 1.9.).фиг. 1.9. – област и поле на трансформацияДизайнът може да се разглежда като трансформация на идеята към нейнотоовеществяване, а изследването като процес на придобиване на знания за реализирането натази трансформация.От така представеното разбиране за изследователско поле, то следва да се интерпретиракато проучване с цел генериране на актуална информация при дизайна на конкретнипродукти, а не като процес за формиране на научни знания.ВТОРА ГЛАВАСъщност на системния подход и обща теория на системитеСистемен подходДнес системният подход се разглежда като методология и инструмент на научното знание,макар че няма претенции за отделна строга и завършена теоретична дисциплина. Използвамного от постиженията на съвременната наука и практика, както и свои специфичниформализирани методи и процедури. Определя се като един от успешните методи закомплексно изследване в един обект на свойствата и отношенията, които трудно сенаблюдават и разбират, както и чрез представянето на обектите като целенасоченисистеми, изучаването на свойствата на тези системи и взаимоотношенията между целите исредствата за тяхното изпълнение. Тук е характерен преходът от изследване на частнипроблеми към цялостен анализ, цялостна оценка и системна ефективност.Системният подход има много специфични разновидности. Но ако се разглеждат втяхната цялост, във връзка с характера на съставящите го знания, те образуват дверазлични гносеологични направления. Едното има преимуществено общотеоретичнознание, а другото – специално–научно и научнопрактическо. И двете направления11

започват да се развиват през втората половина на 20 век и намират основания заинтензивно развитие на системната методология при формирането на нови потребности.Различаването на двете направления обхваща същността на тяхното различие катоконцепции, едната от които има по преимуществено философска база знания, а другата –специално–научна и научнопрактическа. Втората се обективира в Обща теория насистемите, която ще бъде представена по-нататък.За успешното прилагане на системния подход при създаването на дизайнерски продукти еособено важно неговото разбиране, осъзнаването на същността и предимствата му преддругите подходи. С негова помощ се задават методологичната последователност напроучване на етапите и процесите, през които се преминава при създаването илиподобряването продуктите. Най-голямото му предимство от гледна точка на дизайнерскияпроцес е възможността му да се явява аналог на математиката там, където традиционнатаматематика е неприложима, което е най-вече в хуманитарния аспект на изследването ианализа на потребителските нужди и желания в процеса на овеществяване надизайнерския продукт. Чрез системния подход е лесно да се осъзнаят предимствата инедостатъците на създадените от него методики и техники във връзка с решаването наконкретни задачи при проектирането на сложни обекти, каквито са всички дизайнерскипродукти.Поради широкото тълкуване на термина „дизайн”, може да се приеме твърдението, чевъзприемането на същността му става на подсъзнателно ниво на човешкото съзнание. Втази връзка няма да е погрешно да се каже, че представлява абстракция, възникваща приизучаването на много широк и разнообразен по форма и съдържание клас емпиричниобразувания. Следователно, подходът към анализа, методите за проектиране,използването на понятиен апарат се определя не само от методологичните знания надизайнера, но и от конкретния проблем, който трябва да бъде решен. Поставената задачаопределя избора на методологията за изследване и анализ. Така дизайнерът отсява иизползва само това, което е необходимо в конкретната ситуация, интересува се, разглеждаи анализира само определени параметри, компоненти и връзки на зададения обект, койтопроектира.Спецификата на дизайнерските продукти води до необходимост от приложниизследвания. Те от своя страна пораждат необходимост от използване на качествениметоди за описание на сложни обекти. Тези методи са свързани с използването насубективна информация и често водят към неадекватно описание на изследвания обект,съдържащо редица субективни моменти наред с обективните. Това от своя страна налагатърсенето и прилагането на методи за минимизиране на субективния фактор.Дизайнерът не получава фундаментални знания за природата на вещите, а за техниясинтез. Не може да се каже, че тези знания са по-маловажни от първите, макар че крайнатацел на всяко човешко познание е да овладее законите на природата и обществото в такавастепен, че да има възможност да възпроизведе тяхното действие в реален експеримент ипромишлено производство, да ги застави да служат на човека и човечеството. Иначеказано, успешният синтез на вещите сам по себе си става важен критерий в практиката.Заедно и паралелно с философско–методологичното знание се развиват по-подробни и поинструменталниметодологични знания.Анализът на методологичните аспекти на системния подход дава възможност запредставяне на структурата му чрез следната канонично представена зависимост:S= (2)където:W – целостта на системата;{M} – множество от елементи, влизащи в състава на системата;(P) – свойствата;12

Учредителите на това дружество са:• Лудвиг фон Берталанфи – биолог;• Кенет Боулдинг – икономист;• Анатол Рапопорт – биоматематик;• Ралф Жерард – физиолог.Целта на дружеството е поощряване комуникациите между учените, улесняване обмена нанаучни знания и минимизиране на дублирането между научните изследвания.Мнозинството от системните концепции могат да бъдат открити в съвкупността отпринципи, отразяваща идеите на дружеството, станала известна като „Обща теория насистемите”. Системният подход дава един нов и различен начин на мислене, насочен къмизучаване на обектите и явленията като цяло. Основната му цел е развиването ипоощряването на нетрадиционното мислене в различни дисциплини. Непосредственообвързана със системния подход е Общата теория на системите.По своята същност, ОТС представлява научна и методологична концепция за изследванена обекти, които сами по себе си представляват системи. Тя е конкретизация напринципите и методите на системния подход. Тази теория е предложена първоначално отЛудвиг фон Берталанфи през втората половина на 30 -те години на 20 век. Основните идеина „Обща теория на системите” първоначално са изложени в периода 1937–38г. в лекции вЧикагския университет, а първите публикации по темата се появяват в следвоеннияпериод 1947–50г.Извежда се дефиницията, че системата е множество от елементи, намиращи се въввзаимодействие по между си и с околната среда. Това може да бъде изразено поразлични начини. Възможно е показването на няколко начина за описание на системите. Врезултат от това, могат да бъдат прилагани различни математични и логически методи.Тъй като основната предпоставка за формирането на ОТС като фундаментална наука енейната всеобщност, е необходимо тя да изхожда от пределно общи предположения,каквито са философските категории. Поради стремежът да се формира и наложи катометатеория за относително специализирани системни теории, концепции и разработки, тятрябва да се основава на фундаментални предположения, имащи философски характер.Но за да не се окаже прекалено формализирана, в основата й могат да бъдат заложениследните аксиоматични условия:1. Съществуване. Това е фундаментална системна характеристика, която има триформи:o пространствена;o времева;o динамична.2. Множество от обекти. Могат да бъдат материални или виртуални. Под обектследва да се разбира всеки един предмет както от обективната, така и отсубективната реалност. Това условие се постулира, тъй като не е възможнодефинирането на каквато и да е система без наличието на обекти, които да бъдатобединени в нея по някакъв признак.3. Единност – свойство или признак A i , характеризиращо се с еднаквост за всичкикомпозиционни разновидности на дадена система. Необходимостта от отчитанетому се обяснява с това, че която и да е i –та система се построява само отмножеството {M (0) (0)i } формирано на основание изпълнение на условието A i инаричано множество от първични елементи.4. Единство, което има двояко значение. От една страна, то се разбира като таковаотношение между първичните елементи, чрез което възникват системите,притежаващи нови, цялостни свойства, като адитивност и емержентност. От другастрана, се разглежда като отделен обект–система.14

5. Достатъчност – разбира се в смисъла на достатъченброй елементи и необходимииусловия засъществуване на системата. . Съвпада с принципа на достатъчнотоооснование, , формулиран от Лайбниц. 3Основната цел, поставена пред ОТС е да се превърне във важно регулативносредство вобластта на науката. Съществуванетона закони по подобнаструктурав различни областидава възможностза използването на системи, които са по-прости или по-известни катомоделиза по-сложни и по-малко управляемисистеми. Затова ОТС трябва да бъдеметодически важно средство за контрол и мотив за прехвърляне на принципи от еднаобласт в друга, което от своя страна води до премахване на необходимостта отмногократното откриване на едни и същи принципи в различни области, изолирани еднаот друга. В същото време, с цел формулиране на точните критерии, ОТС трябва дапредпазва от повърхностнианалогии, които са безполезнив областтаа на науката и вреднив техните практически последици.Основната задачаа на ОТС е изследването на общите законина организация на отворенитееи затворените системи. Основният акцент наОТС се поставя на база анализа наотворените системи и динамичното взаимодействие вътре в системата.За характеризиране и описание на системите сеизползватследните формалнисистемниисвойства:• цялостностт – изменението на който и да е елементоказва въздействиена всичкиидруги елементи на системата и води до изменениетона цялатаа система и обратно –изменението на който и да е елемент зависи от всички. Пример за това свойство епоказано на фиг. 2.1. 4 При отстраняване на външната част от системата се получаваанова, съвсем различна система.фиг. 2.1. – цялостностт на систематаа• адитивностт – изменението на който и дае елементзависи само от самия него иизменението на цялата системасе явява сума от изменениятана независещи единот друг елементи. В този случай взаимодействието е равно на нула. Така сеобразуват различни системи – фиг.2.2.;3Принципът на достатъчнотооснование е един от основните логически закони. Поради своятауниверсалност търпиразлични интерпретациии в зависимост от конкретиката на разглеждането.В случая туксе има предвид във вида: „Нитоо едно явление не можеда бъде истинно или действително, нито еднотвърдение не може дае вярно (справедливо), без достатъчно основание, доказващо защо това е така, а не подруг начин”.4 Илюстративният материал е на студент Ваня Павлова. Задачите са разработени в упражненията подисциплината „Формоизграждане” под ръководството на гл. ас. ЕмилияОчкова–Димитрова15

фиг. 2.2. – адитивностт на системите• йерархична организация на системата – отделните елементи представляват системаот низш порядък и/или разглежданата система се явява в качеството на елемент насистема отпо-висок порядък – фиг. 2.3. Систематасе образува чрез подрежданетона елементите в различни йерархични нива;фиг. 2.3. – йерархичност на системите• различие – обуславясе от изменението на свойствата на предметния свят впространството и времето. Ако съставът на едно множество от елементи серазличава в дадено отношение, то се говори, че това множествопритежавааопределеноо разнообразие. Чрез разнообразието от елементи сеобразуватразличниисистеми – фиг. 2.4.;фиг. 2.4. – различие на системите• разнообразие – количеството възможни състояния в дадено множество. Колкотоопо-голямо е разнообразието, толкова по-голям е изборът на възможностии толковапо-малка е възможността за избор на една от тях. С нарастване на разнообразиетоонарастват неопределеността и дезорганизацията. Марката занеопределеност сенарича ентропия. Като мярка на разнообразието може да служи броят наразличнитеелементив множеството. На фиг. 2.5. могат да се различат три отделниелемента, които образуват системата.фиг. 2.5. – разнообразие на системите16

фиг. 2.7. – линейна зависимост между елементите в системата• устойчивост – способносттада се противодейства на външни смущаващивъздействия с цел самосъхранение на системата. От това зависи жизнения цикъл навсяка система, както и нейната разпространеност. Средната устойчивост насистемите се понижава при прехода от нисши към висши йерархични равнища.Тези определениядават възможностда се въведат понятията отворени и затворенисистеми, макар черазликатаа е относителна.Изходните понятия, с коитоо се дефинира всяка една система, са елемент и множество. Тесе постулират, като тяхната взаимна обусловеност се представя чрез установяването далидаден елемент сесъдържа в определено множество или не. Елементът е най-малката,,неделима съставна част от гледна точка на дадено системно разглеждане. Съответства намотива в изобразителното изкуство.За ясното и еднозначнодефиниране на понятието система от особена важност етипологизиранетона връзките или взаимодействията между елементите. Следователно,,възниква необходимостта отпостулирането на някакви типове връзки между елементитеена системата, които да се отнасят къмвсички класове системи. Тези връзки трябва бъдатразглеждани в максималнообщ план, или по-точно в метатеоретичен аспект и да се• организираност – характеристика, която не е тъждествена на сложността. Катопонятие организираността отразява взаимовръзката между отделните елементи и топри отчитане на многообразието на тези връзки. . Взаимовръзките между едниелементи в систематаа играят по-съществена роля спрямо други. Не е задължителновръзките вътре в организирана система да бъдат абсолютно устойчиви..Следователно строгата определеност наедни части в системата не изключваизмененията в другичасти принадлежащи на системата. На фиг. 2.6. сапоказанипримери заразлична организация на елементите в дадена система. От един и същиелемент при различнаа организация се образуват различни прости системи;фиг. 2.6. – организираност на системите• сложност – ако взаимовръзката между елементите, респективно подсистемите итехните характеристики се описват с линейни зависимости (фиг. 2.7.), то исистемата като цяло е линейна и разбиването й на части не води до преопростяване..При обратния синтез тези части реализират проектираните характеристики,,свойстватаа на цялата система и такава система се нарича проста или с ниска степенна сложност. Ако въпросните зависимостии имат нелинеен характер, то и системитееса с високастепен насложност. . Дизайнерските продукти са сложни системи;17

формулират общи критерии за системност. Започвайкиот най-слабото изискване засистемност и достигайки до анализ на системи с максимална плътност на връзките, ,какватое например кристалната решетка на диаманта, седостига до дефинирането наседем общовалидни критерия за системност.Тъй като при системите се наблюдаваа единство на елементите и свойствата, проявяващоосе в наличието на общи за цялотоо множество свойства и функции, всяка системапритежава относителна автономност на своето поведение.. Основните характеристики навсяка една система са нейният състав, структура, , връзки между съставящите я елементи, апри отворените системи и взаимодействието й с околната среда. Всички те образуватсложноо единство, което най-добре се описва чрезследното, , т.нар. канонично уравнение засистема:S=def{F dis[F s (M,R,Z)Q 1 Q 2 ]G}(6)където: :M – множествотоот съставните елементи на системата;R – отношениятамежду съставните елементи на системата; ;Z – закон за композицията,представляващ най-общо вид подреденост и изявяващ се чрезструктурата на системата;Q 1 – условия за съществуване на системата;Q 2 – активни външни условия;G – резултат от съществуването и дейността на системата.Един от важните проблеми на ОТС сеявява класификацията на системите. Най-общо темогат да бъдат разделени на адитивни и емержентни. Адитивни са тези системи, чийтосвойства представляват сумаот свойствата на съответните елементи:n∑A s≈ a ii=1(7)Примерр за адитивна система е показан на фиг. 2.16. Това е система за опаковане напродукти на промишленотоо производство, хранителни продукти и за произведения наизкуството.фиг. 2-16. – адитивна системаЕмержентните системи се характеризират с това, че освен сумата от свойствата наотделните елементи, притежават и такива, обусловени от целостта на системата.nEs≈ ∑ ai+ Emi=1(8)E m – емержента.Това са интегративни свойства на системата, които не са присъщи наелементите поотделно, на нейните подсистеми и блокове, а също така сума от елементи, ,несвързани с някакви особени системообразуващи връзки, , несводимост на свойствата насистемата към сумата на нейните компоненти.Тези свойства не могат да съществуваттсамостоятелно и не могат да бъдат разделяни на части. Примери за такива системи сададени на фиг. 2.17. Тук ясно се очертават и забелязват емержентните свойства наполучените системи.18

фиг. 2.17. – емержентни системиКато правило се счита, че адитивнитесистеми сапрости или с нискастепен на сложност, ,докато емержентните са сложни. Сложността се измерва чрез естеството на множествотоона елементите и състава на множеството на отношенията.По отношение на взаимодействиетоси с околната среда системите се разделят наотворени и затворени.Макар и възникнало в античността, днес понятието „система” може да се разглежда катонова парадигмав науката. . ОТС е разработена с помощта на много и разнообразниподходи в различни областина интереси, които подходи изясняват както различни научниаспекти, така и принципите залегнали в тях, и служат за различни предположения стеоретична и практическа същност. Широкообхватносттаа и универсалносттана ОТС еудобна за разработванетона новиизследователски полета. Различнитеи отчастипротивоположниподходи могат да сеинтегрират, ако се осъзнае, чевсяка една отделнаобласт сама по себе си е по-специална от другите и като цяло могатда бъдат показваникато еквивалентнии или допълващи се. Именно такива разработки иматмясто в ОТС.ТРЕТАГЛАВАТеоретични аспекти на инженерния дизайн от гледна точка на обща теория насистемитеДизайнерският продукт – веществен или виртуален – е единство на функция–форма––материал. Това се постигасъс задълбочени знания в областите на трите съставящикомпоненти. Пътят за тяхното създаване е творчески, итеративен, отворен процес. Тозипроцес започва със зараждане на идея, разработванена концепция, проектиране,,взаимообвързванеи естетическо оформяне на компонентите и елементите, влизащи всъставаа на продукта. Това обаче, в наши дни е необходимо, но недостатъчно условие заполучаване на добър и полезен краен резултат. Освен творчески, процесът на създаване напродуктите е и инженерен, като едното не противоречина другото. Много отдавна еразработено и изследваноинженерното творчество, но тук не става въпрос за еднамеханична взаимовръзка между двете. Напротив – необходимое дълбоко и ясноразбиране на принципите и законитена фундаменталните, инженерните и приложнитенауки.В тази връзка, всеки единдизайнерски продукт е подходящо дасе разглежда катоспецифична система, т.е. като единство, коетоо се състои от компоненти и елементи, ,обединени в структури. Тези структури се определят от различни видове връзки иизпълняват в рамките на тази система определени и строго детерминирании функции. .Категориите цялост, системи, структури, елементи, връзки и функции са обект наизследване на ОТС. Като цяло продуктите на дизайна съставляват отделен клас системи. .Те трябва да се разглеждат както по отделно, т.е. продуктът сам за себе си като сложнасистема, така и като неразделна част от системата продукт–потребител–среда. Иначеказано, оформя се един комплексенпроблем за разбирането на продуктитекато еднонеделимо цяло само по себе си, и отново еднонеделимоцяло на продукт–потребител..19

Всяка една от тези две зависимости има своитехарактеристики и особености. Или, туктрябва да се разглежда целостта от гледна точка на противоположностите на единството имножеството. Цялото е съвкупност, представляваща единство, или има някаквоединство, ,представляващо множество. . ∗Дизайнерските продукти и самостоятелно, и в отношение с потребителя, следва да серазглеждат като емержентни системи с много йерархичнии нива. Следователно, за всекиедин продукт са в сила системнитесвойства и могат да се прилагат критериите засистемност, кактои всички операции, присъщи за която и да е система.Дизайнерските продукти днес не са само веществени, а и виртуални, които притежаваттмного от характеристиките и свойствата на реалните, но имат и свои собствени, ,неприсъщи на веществените. Продуктите на дизайна се превърнаха от резултат нахудожествено–естетическаи предметно–практическа област, в интегративни,сложни иемержентни системи, принципите и закономерностите на които се описват чрез ОТС иследва да се разглеждат презнейната призма.Друга водеща предпоставкаа за основаването наОТС е единството на продуктите катопредмет–свойство–отношение. Продуктите, веществени или виртуални, сами по себе сипредставляват обект, притежаващ определени свойства, който обект има отношение сдруги обекти, които могатда бъдаткакто продукти, така и техните ползватели, т.е. .потребителите напродуктите, които от своя страна същопритежават някаквисвойства(характер, знания, ценностии т.н.) и влизат в отношения с околната си среда. Тозизатворен, но безкраен цикълнаподобява на апориите на Зенон, но както те имат своетоорешение, така и посоченият проблем може да бъде разрешен чрез ОТС.Следващ аргумент за разглеждането на дизайнерските продукти като системи от гледнаточка на ОТС е, че в нея са проведени много изследвания, отнасящи се до нови схващанияза същността на категории като композиция, хармония, симетрия, проектиранее и др., т.е. .понятия, които сатрадиционни за изкуството и дизайна.Всичкии аспекти на естеството на дизайнерскитее продукти, техните характеристики, а оттам и на теоретичните основи на дизайна следва да бъдат подробно анализирани ипречупени през ОТС. За представянена част откомпонентите на продуктите на дизайнааможе да се използва структурата, изобразена на фиг. 3.4.компоненти надизайнерскитепродуктитехнологичнипсихологическиергономичнистепеннаразвитие натехнологиите иматериалитеестетичнииергономичнифиг. 3.4. – компоненти на дизайнерските продукти∗Би билополезно тези идеи да се разглеждат от гл. т. на холистичната епистемология – бел. на автора.20

Дизайнерският продукт трябва да задоволява конкретни човешки нужди и очаквания, даотразява особеностите и взаимодействието на различните културни, естетически,етнически, дори религиозни възгледи и традиции на потребителите. За това е необходимопознаването и съчетаването на материалното и духовното, изразени с определенипараметри и свойства, а също така символи и знаци, които изразяват смисъла ипосланието, адресирано до потребителя. Дизайнерският продукт е посредник междудизайнера и потребителя, изявяващ тяхната култура и възгледи за света.Създаването на дизайнерския продукт винаги следва да започва с определяне нафункцията му, т.е. с идентификация и дефиниране на моделируемата система. Иначеказано, трябва да се създаде многослоен качествен „портрет” на продукта. След това сепресъздават всички негови детайли.Продуктите на дизайна могат да бъдат разглеждани като категориално изграден модел,като единство на много и различни по характер теории, науки и принципи. Резултат отразвитието на абсолютната идея, системните теории, системно организирани категории –наука, изкуство, техника, философия. Зараждането на идеята за продукта е резултат от т.нар. сетивно съзнание, основаващо се на културно–историческите и идеологическите муформи. В зависимост от това, дали се създава изцяло нов продукт или се подобрява вечесъществуващ, се преминава през процес на опредметяване или разпредметяване.Все още в книгите и учебниците, описващи теорията на дизайна, дизайнерските продуктисе асоциират като наследници на занаятите, а за теоретична основа се приема естетикатаили принципите на художественото изграждане и оформяне на вещите или предметите.Но дизайнерските продукти днес не са само веществени, а и виртуални, които притежаватмного от характеристиките и свойствата на материалните, но имат и свои собствени,неприсъщи на веществените. Продуктите на дизайна се превърнаха от резултат нахудожествено–естетическа и предметно–практическа област, в интегративни, сложни иемержентни системи, принципите и закономерностите на които се описват чрез ОТС иследва да се разглеждат през нейната призма.Всеки един дизайнерски продукт се състои от различен брой части, които на свой ред сеобособяват като отделна система, съставляваща едно цяло сама за себе си и в някаквоотношение с други автономни системи и така се получава сложно йерархично равнище,обуславящо целостта, а именно – крайния продукт.Представянето на продуктите като обект–система и въз основа на това изявяването натехните емержентни свойства е първото, което препраща към методологическитеизисквания на ОТС.Резултатът от дейността на инженер–дизайнера е продукт, бил той веществен иливиртуален. Този продукт се състои от непосредствено или опосредствено свързани помежду си елементи, които имат някакви отношения по между си и са обединени в единноцяло, образуващо композиция, което съответства на шести критерий за системност,описващ сложни системи с множество йерархични нива.До края на трета глава са анализирани, систематизирани и интерпретирани от гледнаточка на Обща теория на системите някои от основните понятия в дизайна, които санеделимо цяло от всеки един дизайнерки продукт, бил той веществен или виртуален. Тезипонятия са:• композиция;• оптични илюзии;• гещалт принципи;• симетрия, асиметрия и диссиметрия;• хармония и дисхармония;• пропорциониране и др.21

Направена е интерпретацияна следните процесни понятияя в аспектаа на Обща теория насистемите• проектиране;• моделиране и макетиране.От гледна точка на ОТС композицията е основно свойство на всеки един дизайнерскиипродукт, задаващо задължително условие за неговото съществуване и регламентиращоотношенията между елементите, съставящи тозипродукт. Чрез композициятав дизайнаасе постига психическа и емоционалнаа адаптация на потребителя към света, в името нанеговияхомеостазис 5 . Всичко това обаче трябва да се разглежда като отделни компонентина една система, организирани в неделимо цяло, подчиняващо се и отговарящо наусловието за наличие на свързани помежду сиелементиМ, взаимодействащи се чрезнякаквоотношение R, групирани и обединени според строго зададени правила отзаконите Z, на които са подвластни и обуславящи изпълнението на основната функция Fна съответната система:F=(M, R, Z)(13)Оптичните илюзии могат да се групират в различнии категории в зависимост отспецификата им. Най-общо категориите са: (фиг. 3.6.–1÷4)• двойствени образи;• пространствени илюзии;• илюзиии за движение;• невъзможни обекти.123фиг. 3.6. – категории оптични илюзииПсихологичнотовъзприятие на дизайнерскитепродукти е неотделимо от принципите,,залегнали в Гещалт психологията. Думата „гещалт” произлиза от немски език и означаваацялост, , форма, конфигурация,свързаностна елементите,затвореност. Гещалтпсихологията се описва чрезГещалт теорията, която е резултат от конкретни изследванияв психологията, логиката и епистемологията. Формира сепаралелно с ОТС и двете сеосновават на еднии същи разбирания. В нея също се залагат принципи на систематичносъбиране и обобщение на данни. Връзката на Гещалт теорията с ОТС се определя отобщотоо и за дветее науки понятие цялост. Целостта е еднаот важните характеристики насистемите. За характеристиките на целостта са разсъждавали многоо учени и философи. .Още Аристотел е казал, че: „цялото е по-важно от частите”. . Но в ОТСи в Гещалт теориятасе дава научно обяснение нацелостта и нейните характеристики. И в двете разглежданетона цялото се свежда до следните две изходни хипотези:1. цялото не е сходимо към суматаа на своитесъставящи, т.е. цялото е емержентно;2. частта зависи от цялото и неможе дасе отделя без отчитане свойствата нацелостта. Отделянетона всяка една част трябва да се съгласува с останалите, такааче да не се разруши целостта, зада не се възприеме като друга система.45Понятието „хомеостазис” е въведено от биолога Уилям Кенън при описанието набиологичното саморегулиране на функциите в организмапроцеса на222

Симетрията и асиметрията са основни естетични категории. Но в ОТСте се интерпретиратткато всеобщо свойство на реалния свят. В съответствие с принципите на ОТС е изведеноследното определение за симетрия и асиметрия: симетриятае свойството насистемите да съхраняват своитепризнаци преди и след някакъв краен бройизменения, настъпващив системата, докато асиметрията е свойство насистемите да несъхраняват признаците си след измененията. Симетрията може дабъде спрямо елементите, спрямо системата и спрямо комбинациите.Ако има нарушаване на симетрията, но не е достигнато пълното й разрушаване, т.е. иманаличие на объркване на симетрията, тогава се казва, че в системата има диссиметрия.Симетрията, асиметрията и диссиметрията могат да се разглеждат в три аспекта: :• като фундаментални,, общосистемни обективни закони;• като особен предмет на изследване;• като средство за познание.В последния аспект се изявяват не самостоятелно, а като резултат от адекватно отражениеена съответните научни и естетически категории.Освен популярните прости симетрии (билатерална, аксиална, центрова, винотва), в ОТСса дефинирани и сложни симетрии, чиято база за трансформация е сложна за човешкитеесетива. Освен това разглежда и симетрията в неевклидовото пространство,при коетоомогат да се обособят две категории:• конформнасиметрия– нелинеен закон на симетриране на частите от цялото, ,базирана на блоковия строеж на двигателния апарат на животните и хората и впроцесите на зрителното възприятие. Пример за конформна симетрия в дизайна едаден на фиг. 3.26.фиг. 3.26. – конформна симетрия• фрактална симетрия – възникнала първоначално в компютърната графика на даденобект.Един пример за приложението на фракталната симетрия в дизайна е инсталацията „Аура”на Захаа Хадид, създадена през 2008г. по време на Венецианското биенале и по повод 5000годишнината от рождението на Андреа Паладио – италиански архитект от епохата наРенесанса (фиг. 3.27). Инсталацията себазира на атрактора на Лоренц– фиг. 3.28.фиг. 3.27. – инсталация „Аура” на Заха Хадид23

фиг. 3.28. – атракторр на ЛоренцОт гледна точка на човешкото възприятиехармонията означава психофизическоосъстояние на равновесие, при което дисимилацията и асимилациятаа на субстанцията навиждане са с еднаква големина. Основният принцип на хармонията се извеждаот законааза физиологичното изискване за допълване. Когато две или повечее системи имат нещообщо, което е част от тяхната значимост, те са в хармония, , която се измерва със степентана общото междутях. Хармонията се увеличава с нарастване илии на общото междуелементите, или на общите елементи. Намалява с изявяването навсяка разлика илииконтраст.В аспекта на ОТСхармонията се интерпретира като взаимодействие между две или повечееавтономни системи, докатоо композицията и симетриятаса свойства на целостта насистемата.Проектирането е творчески процес, поставящ под съмнение предпоставките, залегнали всъществуващите форми. То е резултатт от възникването на някаква нужда, необходимост,,трансформиранав конкретни желания и стремежи. Резултатът се подлага наанализ иинтерпретация в последващата творческа дейност и завършва с изготвянетона проект. .Проектирането е следствие на вземане на решение за реализация на някоя от възникналитеидеи в резултат отдефинираните желания и стремежи. Всеки един проект преминава най--на десетстъпки, , обобщаващи цялостния процесна проектиране.Въз основа на общосистемните принципи можеда се изведе илюстрирания с фиг. 3.33. .общо през три фази – предпланиране, оценка и реализация, които са разлагатуниверсален алгоритъм за проектиране.извеждане на всички възможникомбинациии от връзки между елементитена новообразуваната система и избор наоптималнатаизменение на композицията нановополученото множество, при което тясе оказва идентична с тази на първичнитеелементизадаване натези първични елементи настрого определени отношения наединствотоо R(1)i и образуване на ситема{M(1)i } съгласно закона закомпозицията Z(1)i избор на някаква съвкупност от първичниелементи {M(0)i }, въз основа на еднозначнооснование A(0)i от универсума {U}фиг. 3.33. – универсален алгоритъм за проектиране24

От общосистемнагледна точка, моделите представляватт възпроизведени материални,,веществени, времеви, функционални, генетични, кибернетични,знакови и другиструктури, съобразно целите, характера и аспектаа на изследване на обекта.Моделите се обособяват по следната класификация – фиг. 3.34.типовемоделипредметномоделиранепредметно–математическомоделиранезнаковомоделиранеабстрактно–математичномоделиранеабстрактно–логическомоделиранефиг. 3.34. – типове моделиВ ОТС са дефинирани постулати на моделирането, които регламентират изискванията иограниченията към моделите. Постулатите биват:• общометодологични,, на коитоо трябва да отговаря всеки обект и процес намоделиране.• на машинното моделиране, отнасящи се към кибернетичнотоустройство. Те иматпо-специфичен характер.ЧЕТВЪРТА ГЛАВАПроблеми на обучението по дизайн от гледна точка на Обща теория на системитеОбучението по всяка една дисциплинатрябва дасе осъществява по внимателноизготвенаметодика, която да дава систематизирани знания, служещиза надстройка на обучениетоопо последващи дисциплинии в крайнаа сметка да се формира сложна, емержентна система, ,която образува учебния план и която дава трайни знания на обучаващия се. Предаванетона знания може да се осъществява с помощта наразлични методи. Всеки един метод имавъзможност да бъде прилаган с различна степен на задълбоченост, така че да бъдеприложим както при работа по различни научно–изследователски и художествено––творчески проекти, дисертационнитрудове, така и при изготвянето на курсови идипломни работи и проекти. . Високо качество на обучение се постига само ако процесът сеосъществява като взаимосвързана дейност на обучаващия и обучаваните.Методични принципи за обучение по „Въведение в дизайна” в ТУ–СофияПо своята същност методиката е правило, алгоритъм,процедураза провеждане наопределени целенасочени действия.Основният предмет на всяка една методика наобучениее е да осигури образователнияпроцес. . Да се дефинира предмета наметодиката означава да се конкретизира нейнотоопредназначение или иначе казано, дасе дефинират закономерностите на протичане наобучението по съответнатадисциплина. С прилагането на методиката трябва да може дасе достигне до усъвършенстванена образованието,знаниетои оценката чрезпредвидените форми на обучение – лекции, упражнения, екипни задачи, курсови работи ипроекти, самоподготовка.Методиките, в т.ч. и тези наобучение са системии от процедури за конкретно приложениеена определени методи. За разлика от методите обаче, не изискват от изпълнителя тяхнотоотеоретично обосноваване.С други думи, методиките саалгоритмични процедури заорганизация на действията в процеса, за койтоо се съставят. На базата на едни и същитеоретични положения могат да се прилагат като равноценни различни методики.25

Всяка учебна дисциплина, особено такава, разглеждаща теоретични положения в даденаобласт, трябва да представя репродуктивни, продуктивни и творчески знания и умения.Репродуктивните знания са въпрос на научаване и се задават в лекционния курс, чиятоосновна цел е представянето на този вид знания.Продуктивните знания се отработват в упражненията по окрупнени теми. Целта е да сеизяви способността на студентите да интерпретират различни теоретични постановки.При тях се развива ейдетическата интуиция 6 на студентите. Продуктивните знанияпредставляват знание за резултатите и знание за начините за достигане до тях.Творческите знания позволяват практическото приложение на получените теоретичнизнания при разработването на различни проекти в процеса на създаване на новидизайнерски продукти или при търсенето на начини и възможности за подобряването(редизайна) на съществуващи такива. Творческите знания задават знание чрез опита ивъзприятието. Проявяват се при разработване на курсови работи и проекти, както и приекипни задачи.Дисциплината „Въведение в дизайна” представя философията на специалност„Инженерен дизайн” в Технически университет–София чрез знания за широкоторазбиране на понятието проектиране. 7 За теоретична база на дизайна като процес и знаниесе взема Обща теория на системите, интерпретирана като метод за обучение.Дисциплината задава понятийния апарат на дизайна, неговата методология, теоретичнитеоснови на дизайна и го разглежда и като обект и като процес. Представят се основнитепринципи и положения на инженерния дизайн, пречупени през понятийния апарат на ОТСи се очертават основите му чрез експлициране 8 на общите основания на техническото ихудожествено проектиране, единството на функцията и формата при дизайнерскитепродукти – веществени или виртуални, както и интегративния характер на теоретичната ипредметно-практическата дейности в областта на анализа и синтеза на естетичнифункционални системи.Процесът на обучение по дисциплината „Въведение в дизайна” започва с изясняване наосновни понятия, задаване на понятиен апарат, преминава през различни психически ипсихологически процеси, свойства, състояния и мисловни операции, интуитивни исетивни усещания и възприятия, тяхната роля и значение при създаването и използванетона дизайнерски продукти и достига до първи съзнателен опит за направа на дизайнерскипроект чрез прилагане на получените теоретични знания. (фиг. 4.1.) Курсът на обучение етеоретичен и съдържателен фундамент, подпомагащ повечето конкретни испециализирани дисциплини, необходими на обучаващите се инженер–дизайнери, катосъздава предпоставки за продуктивно и творческо прилагане на преподаваната теория припроектиране или оптимизиране на материални и/или виртуални дизайнерски продукти,както при индивидуална работа, така и при работа в екип. Целият теоретичен материал сеструктурира и представя на обучаващите се по начин, който да ги интригува и мотивира замаксимално усвояване на предоставяната информация и постигане на високи крайнирезултати.6 Ейдетическата интуиция е преход от понятие към образ. Този преход се обуславя от взаимовръзката напонятието и образа. Благодарение на нея може да се оперира с понятията, мислено да се създаваткомбинации от образи, съотнасящи се с тях и да се формира нагледна представа за изучавания предмет.Съществува тясна връзка между образ, дума и понятие.7 Изясняването на съдържанието на тази методика е осъществено с голямото съдействие от страна надоц.д-р инж. Мирослав Денчев и гл. ас. София Ангелова от катедра „Инженерен дизайн” приТехнически университет–София, за което искрено им благодаря!8 експлициране – изваждане наяве, показване.26

изведенопонятиесетивноствъзприятияанализпроектпродуктфиг. 4.1. – последователност на етапите на процеса на обучениеОбучението се осъществявачрез лекции и упражнения,като не сеправи категоричнооразделяне между тях, т.е. и в едните и в другите се предоставя научна информация, коятооне се повтаря, а седопълва и се поставят и решават практически задачи.Съдържанието на курса на обучение сеструктурира в пет тематични цикъла:• проблеми на методологията;• общосистемни положения;• стратегии в инженерния дизайн;• проблеми и методи на дизайна;• атрибути, свойства и характеристики на дизайнерските продукти.В учебния план на специалност „Инженерен дизайн” при ТУ–София в дисциплинатаа„Въведение в дизайна” е заложена курсова работа. Тя е предназначенаа да докажеумениятана студентите даприложат теоретичните си знания при практическото решаване наконкретни проблеми, срещани при анализа, разработката и оценката на дизайнерскиипродукти. Тя представляваа първи съзнателенопит за самостоятелно разработване надизайнерски проект.Освен с курсовата работа, за проверка на творческите знания на студентитее се задавааекипна задача, която се представя в края на семестъра предцелия поток, като студентитееучастват в оценяването на представянето на екипите. Основната цел на тази задача е да сеформират уменияза работаа в екип. Всеки студент да анализира своите силни и слабистрани, , да прецени с кои от своите колеги би могъл да работи добре в синхрон за да успеееда даденай-доброто от себе си. Темата за екипната задача се задава от асистента и ееднакваа за всичкии екипи. Оценяванетое по пет критерия, всеки с различен коефициент натежест. .Оценяване на резултатитепо дисциплината „Въведениее в дизайна” в ТУ–СофияОбучението по дисциплината „Въведение в дизайна” завършва с изпит, който е подформата на тест. В него са заложени различни поестество въпроси, които са и с различнаатрудност. С тях сепроверяват аналитичните и репродуктивни възможности на студентите.Тъй като основната цел на обучениетоо по дисциплината е да формирасистемно знание, тои оценяването следва да е на системен принцип. На базаа ОТС са разработени няколкооуниверсални метода, наречени общосистемни, нов случая е най-подходящо да се използваметод за многокритериалнаоценка с ранжиране на предпочитанията.Съгласно този методпърво се определят критериите, по които ще се осъществява оценяването. В случая товаса:• критерий 1 – активност и качество на работа в семестър;• критерий 2 – качествои изчерпателност накурсова работа;• критерий 3 – оценка на предложението за решение на екипна задача;• критерий 4 – оценка от изпит.27

На следващ етап се определят тегловите коефициенти (T i ) на критериите. Приоритетите сезадават в интервала [0,1; 0,9]. Тегловите коефициенти на така дефинираните критерии саследните – табл. 4.1.Таблица 4.1.(T i )критерий 1 0,4критерий 2 0,3критерий 3 0,2критерий 4 0,6Оценяването се извършва по формулата:Σ 1,5Примерна схема за образуване на крайната оценка в съответствие с горепосоченитекритерии и теглови коефициенти е представена в табл. 4.2.:Таблица 4.2.Критерий Ti Пример 1 Пример 21. активност и качество на работа в 0,4 5,75 2,3 3,25 1,3семестър2. качество и изчерпателност на0,3 4,75 1,425 4,00 1,2курсова работа3. оценка на предложението за0,2 4,25 0,85 3,75 0,75решение на екипна задача4. оценка от изпит 0,6 5,00 3,00 3,00 1,8Крайна оценка: 5,05 3,40Така разработените методични принципи обхващат пълния цикъл на процеса обучение поинженерен дизайн – понятие, възприятие, характеристики, проблем, проект, работа в екип.При следването й и усвояването на всички предоставени научни постижения иинформация, обучаващите се постигат високи резултати в края на курса на обучение,което е предпоставка за трайно усвояване и затвърждаване на получените знания и от там– постигане на конкурентост и успешна професионална реализация.28

ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ ОТ ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД1. Съществува голямо многообразие на схващания за дизайн, обусловени от много иразлични фактори. Различието на контекста, който се влага в тях до голяма степен езависимо от езика на който се правят тези тълкувания. Въпреки това, те са в многошироки граници. От тук следва и невъзможността за задаването на уеднаквено обобщениеи тълкувание, което да е достатъчно приемливо без значение на какъв език се прави.2. Инженерният дизайн се определя като компонент или процес, който отговаря нажеланието и потребностите на потребителите. Това е процес (често повтарящ се) навземане на решение, в който се прилагат математиката, хуманитарните и инженернитенауки за оптимално преобразуване на ресурсите, за да се постигнат обявените цели.Изведено е работно определение, според което инженерният дизайн е интегративнапроектантска дейност, при която техническите системи (производствени илипотребителски) се трансформират в изделия и продукти за човека в съответствие сергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичнитеособености на потребителите и пазарните условия.3. Системният подход е аналог на математиката когато традиционната математика енеприложима. Това обикновено е в хуманитарния аспект на изследването и анализа напотребителските интереси в процеса на овеществяване на дизайнерските продукти.Системният подход борави с понятието „система”. Същността, свойствата и особеноститена системите се обясняват от Обща теория на системите (ОТС).4. В ОТС са изведени понятия и закономерности с които се борави в дизайна. Товаопериране е на интуитивно ниво. Чрез изучаване принципите на ОТС се извеждат научнообосновани принципи и съждения, които могат да се изучават при обучението по дизайн ида се прилагат след осъзнаване на теорията.5. Дизайнерският продукт – веществен или виртуален – е единство на функция–форма–материал. Това единство се постига със задълбочени знания в областите на тритесъставящи компоненти. Пътят за създаването на дизайнерските продукти е творчески,итеративен, отворен процес. Освен творчески, процесът на създаване на продуктите е иинженерен, като едното не противоречи на другото. За да бъде един дизайнерски продуктуспешен е необходимо дълбоко и ясно разбиране на принципите и законите нафундаменталните, инженерните и приложните науки. Крайният резултат от дейността наинженер–дизайнера е взаимообвързаност и неделимо цяло от методологични,математически, физични, технически, художествени, естетични и ергономични елементи,които са свързани по между си чрез някакви отношения и подчинени на действащитеспрямо тези елементи закони, наречени общо закон за композицията. Подходящатеоретична база за изучаването и разбирането на всички тях е Обща теория на системите.6. Дизайнерският продукт – веществен или виртуален, е сложна, емержентна система, вкоято свойствата на цялото е повече от свойствата на отделните елементи. Всеки единпродукт се състои от непосредствено или опосредствено свързани по между си елементи,които имат някакви отношения по между си и са обединени в единно цяло, образуващокомпозиция, което съответства на шести критерий за системност, описващ сложнисистеми с множество йерархични нива.7. Разработените методични принципи за обучение по дисциплината „Въведение вдизайна” от учебния план на специалност „Инженерен дизайн” в Техническиуниверситет–София представят разбирането за дизайн от гледна точка на Обща теория насистемите, приложена като метод. Тези методични принципи дават възможност да бъдеосъществено системно обучение чрез предоставяне на обучаващите се на комплекснаинформация, която обхваща различни теоретични и практически аспекти на дизайна,пречупени през философска и научна гледна точка. Заложените в процеса на обучение29

самостоятелни и екипни задачи стимулират творческата изява на тези, които иматжелание да се обучават и се развиват техните знания и умения. Това задава предпоставкиза успешна професионална реализация и от там за подобряване на жизнената среда нахората, повишаване стандартите на живот и опазване на околната среда.ПРИНОСИкъмДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУДнамаг. инж.–мениджър Боряна Георгиева ГеоргиеваКато се следва класификацията за творчески приноси в науката на акад. Азаря Поликаров,резултатите от първа и от трета глава по съвкупност могат да се разглеждат като наученпринос от типа – нов метод на изследване, приложен към стар проблем.Като научно приложни приноси следва да се разглеждат класификационните модели надизайна, разработени в първа и трета глава на изследването. Тези класификации са:• по обектна обособеност на резултатите от дизайнерските процеси, съответно нарекламен, транспортен и т.н.; (стр. 30–33)• по подход на овеществяване на дизайнерските идеи, съответно артистичен иинженерен дизайн; (стр. 33)• по начин на съществуване, дизайнерските продукти биват веществени и виртуални.(стр. 9, 88, 92, 97)Приноси с научно–приложен характер имат и конкретните интерпретации в аспекта наОТС на някои от по-основните понятия, представени в трета глава, както следва:• композиция (стр. 98–101);• цвят (стр. 103–104);• оптични илюзии (стр. 104–107);• гещалт принципи (стр. 107–113);• симетрия, асиметрия и диссиметрия (стр. 108–122);• хармония и дисхармония (стр. 123–125);• пропорциониране (стр. 125–128);• моделиране и макетиране (стр. 135–138) и др.Методичните приноси са разработени в четвърта глава. Там е изведена методика заобучение по конкретна дисциплина, а именно „Въведение в дизайна”, която е включена вучебния план на специалност „Инженерен дизайн” към ТУ–София. Тази методика може дасе използва и при обучение на студенти в аналогични специалности. Зададени са системнипринципи, на базата на които следва да се разработват темите, по които се осъществяваобучението. Изведен е системен принцип на оценяване на резултатите от обучението подисциплината чрез прилагането на общосистемен метод за многокритериална оценка сранжиране на предпочитанията.30

СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИкъмДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУДнамаг. инж.–мениджър Боряна Георгиева Георгиева1. Georgieva B., Theoretical Aspects of Engineering Design, IX International Congress„MACHINЕS, TECHNOLОGIES, MATERIALS 2012”, September 19–21 2012, VARNA,BULGARIA, symposium “INDUSTRIAL DESIGN ENGINEERING&ERGONOMICS 2012’’,VOLUME 2, ISSN 1310-3946, p. 47–492. Георгиева Б., Ролята и значението на цвета в обучението по теоретични основи надизайна, научен семинар с международно участие „Цвят и образование 2012”, София, 20декември 2012г., електронно издание на група Цвят–България, ISSN 1314-5142, стр. 38–523. Георгиева Б., Същност и видове симетрии в аспекта на Обща теория на системите иприложението им в инженерния дизайн, Българско списание за инженерно проектиране,брой 18, април 2013, ISSN 1313–7530, стр. 37–4431

ABSTRACTWhat is “Design”? Purely artistic or design activities, or any correlation between them, which isleading the artistic and the other is a minor addition, the lack of knowledge that can be excusedby excessive artistic attitude of the designer.At the time of the formation and confirmation of Design as a profession, and in particular theEngineering Design for the theoretical basis is adopted Industrial Aesthetics. Today it is notenough. The moment is ripe to find another theoretical basis for the Design, which can displayunique conceptions and principles for its nature based on its integrative aspects. Should lookingfor a scientific theory which to be able to integrate all components of the Design – technical,artistic, ergonomic, ecological, etc. One such theory is formed in the 50s of the 20th centuryGeneral Theory of Systems (GTS).This study attempts to analyze the existing many different definitions of Design and some basicconcepts in his field, to deduce complex ones. This will lead to facilitate understanding ofDesign as well as by specialists and by the general public.Based on GTS, and in emphasizing its universality and complexity, it can be used for thetheoretical basis of Engineering Design according to modern concepts and user requirements.The expected outcome is the development of methods for teaching the course “Introduction inDesign” from the curriculum of the specialty “Engineering Design” at Technical University ofSofia.The study is structured in four chapters. They represented the object and tools of research,analyzed and interpreted the basic Design concepts in General Theory of Systems point to view.Appears training methodology for course “Introduction in Design” based on the GTS, viewed asa method. In the study have been summarized:• etymology of the term “Design” in various European languages;• philosophy and field research of Design;• the nature and characteristics of the System Approach and the General Theory ofSystems;• classification of the directions in Design.From the General Theory of Systems point of view have been analyzed, systematized andinterpreted some of the basic concepts in the Design that are indivisible from each designproduct, nevertheless be it material or virtual. Some of them are:• Composition;• Optical Illusions;• Gestalt Principles;• Symmetry, Asymmetry, Dissymmetry;• Harmony and Disharmony, etc.It has been made an interpretation of some process terms of the aspect of the General Theory ofSystem such as:• Project Process;• Models and Modelling.Displayed methodological principles for the course “Introduction in Design” can be used in thetraining of students in similar disciplines. There are given a system principles on which shouldbe developed topics to be taught. It has been displayed a systematic basis to evaluate the resultsof the course by applying a systemic method of multi–criteria evaluation ranking of preferences.32