Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

Изследване на възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди на дидактически материали за оценяване3. Методи за оценка характеристиките на дидактически материали заоценяване3.1. Определяне трудността на тестови задачиОсновната характеристика, по която се избират задачите в теста е степента на тяхнататрудност. Трудността на задачите е параметър, който може да се определи чрез оценките занивото на усвояване на знанията на студентите. Такъв анализ може да покаже предимствата инедостатъците на измерителните качества на теста, напр. лошо конструирани въпроси илинеподходящо прогнозирани и съставени възможности за отговори. Обикновено такива тестовивъпроси не са добре съгласувани с останалите и при анализа се характеризират с големиамплитуди, т.е. очертават се като много лесни или много трудни. Коефициентът на трудност натестовата задача с избираем отговор може да се изчисли по следната формула [13]:AiPi(2)Ni, където:Pi – трудност на i- тия въпрос,Ai – брой верни отговори на i- тия въпрос,Ni – общ брой студенти отговорили на i- тия въпрос.Броят на възможните отговори на задачата оказва влияние при тълкуване на оценката натрудността й. Според [65] се приема се, че при задача с множествен избор, съдържаща 5алтернативи, средната трудност трябва да бъде около 45% (табл. 21):Табл. 21: Тълкуване на коефициента на трудност за задача с 5 алтернативиТип Много лесна Лесна Оптимална Трудна Много труднаТрудност(%) 84 - 100 69 - 84 37 - 68 21 - 36 0 - 203.2. Определяне индекс на дискриминацияИндексът на дискриминация е изключително полезен инструмент за измерванекачеството на тестови въпроси. Той представлява степента, в която въпросът разграничавастудентите с високи постижения от тези с ниски постижения. Очаква се студените, които саполучили висок резултат на целия тест да се справят с отделния въпрос по-добре от тези, чииторезултат от теста е по-нисък. При анализ на индекса на дискриминация на тестов въпрос сеопределят две групи от студенти – „силна група” и „слаба група”. За целта най-напред енеобходимо да се подредят студентите в зависимост от получените резултати на теста. Първите25% или 27% от студентите с най-висок резултат формират „силната група”, а последните 25%или 27% от студентите с най-нисък резултат формират „слабата група”.Индексът на дискриминация е разликата от трудността на въпроса за студентите с високрезултат на теста и трудността на въпроса за студентите с нисък резултат [52]:(3) D = P U -P L , къдетоP U - трудност на въпроса за студентите от „силната” група (U);P L - трудност на въпроса за студентите от „слабата” група (L).Стойностите на индекса на дискриминация варират между 0 и 100. Колкото по-висок еиндексът на дискриминация, толкова повече въпросът прави по-добро отделяне на студентите,получаващи висок общ резултат от тези, получаващи нисък общ резултат. При равни другиусловия колкото са по-големи стойностите на дискриминационния индекс на въпросите,толкова по-надежден е теста.Йоана Минкова 11