21.07.2015 Views

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

Автореферат на дисертацията - Технически Университет - София

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДАктуалност <strong>на</strong> проблемаПри разработването <strong>на</strong> мултимедийни обучителни материали (за онлайн или офлайнразпространение) авторите използват среда за разработка, избра<strong>на</strong> по определени критерии –такава с лесен интерфейс или тази, която е закупе<strong>на</strong> и/или внедре<strong>на</strong> от образовател<strong>на</strong>таинституция, в която преподават. Съществува голямо разнообразие <strong>на</strong> мултимедийни среди,които се използват в обучението. Това разнообразие обаче <strong>на</strong>лага необходимостта да сесъздадат условия за лесно преми<strong>на</strong>ване от ед<strong>на</strong> среда в друга, за улесне<strong>на</strong> преносимост <strong>на</strong>създадените продукти за обучение от ед<strong>на</strong> среда в друга.Възниква необходимостта да се предложи технологично решение за провеждане,изследване, а<strong>на</strong>лизиране и управление <strong>на</strong> обучението. Решение, което преподавателите отсредното и висше образование да прилагат в учебния процес. което позволява и допри<strong>на</strong>ся зауправление <strong>на</strong> обучението и за повишаване <strong>на</strong> ефективността му.Цел и задачиЦел:Да се изследват съществуващите подходи и програмни средства, да се създаде метод ида се разработи решение, което интегрира възможностите <strong>на</strong> мултимедийни среди спедагогически и структурни модели, описващи функцио<strong>на</strong>лното развитие <strong>на</strong> учебния процес иавтоматизация <strong>на</strong> оценяването и управлението <strong>на</strong> процесите <strong>на</strong> обучение. То е пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>чено даоблекчи създаването и въвеждането <strong>на</strong> дидактически материали и улеснява преми<strong>на</strong>ването ипре<strong>на</strong>сянето от ед<strong>на</strong> обучител<strong>на</strong> среда в друга. Предоставянето <strong>на</strong> различни електроннидидактически материали <strong>на</strong> учениците и студентите, в зависимост от формите и етапите <strong>на</strong>обучение, ще създава възможност за по-добра организация <strong>на</strong> учебния процес. Натрупанитерезултати в бази данни да позволяват автоматизира<strong>на</strong> обработка, визуализация и по-коректнотоим тълкуване. Всичко това трябва да улесни учителите и преподавателите в управлението <strong>на</strong>обучението.Задача 1. Да се изследват и подложат <strong>на</strong> сравнителен а<strong>на</strong>лиз мултимедийни среди. Да сеизберат тези, които са <strong>на</strong>й-подходящи за създаване и приложение <strong>на</strong> електронни дидактическиматериали в онлайн или офлайн среди.Задача 2: Да се изследват известните педагогически подходи и модели <strong>на</strong> обучение. Дасе оценят ползите и ограниченията им при приложението им в електронното обучение.Задача 3: Да се създаде модел <strong>на</strong> развитието <strong>на</strong> учебния процес в средното и висшетообразование. Да се изследва използването <strong>на</strong> този модел за подпомагане вземането <strong>на</strong> решенияза управление <strong>на</strong> учебния процес въз основа <strong>на</strong> автоматизира<strong>на</strong> обработка <strong>на</strong> данни.Задача 4: Да се изследват възможностите за въвеждане <strong>на</strong> дидактически материали,които могат да се използват в избраните среди. При необходимост да се разработят средства иосигурят условия за създаването им по <strong>на</strong>чин, удобен и достъпен за по-широк кръг обучители,независимо от техните компетенции в областта <strong>на</strong> ИТ.Задача 5: Да се изследват и подберат <strong>на</strong>учните методи за оценка качеството <strong>на</strong>създадените дидактически материали, тях<strong>на</strong>та <strong>на</strong>деждност, трудност и дискрими<strong>на</strong>тив<strong>на</strong> сила<strong>на</strong> тестовите задачи .Задача 6: Да се изследва доколко статистическите данни, получени като резултат отизползването <strong>на</strong> дидактически материали в мултимедийните среди подлежат <strong>на</strong> един<strong>на</strong>обработка и визуализация. При необходимост да се създаде средство, което да тълкувамаг. инж. Йоа<strong>на</strong> Михайлова Минкова 2


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванефазите <strong>на</strong> ежеседмичен контрол. В някои случаи, в зависимост от специфичните особености <strong>на</strong>изучавания предмет и използва<strong>на</strong>та методика, преди „Предоставянето <strong>на</strong> нови з<strong>на</strong>ния“ или в„Самоподготовка 1“ може да бъде заложен „Входящ тест“.След това добавяме и учебните форми и средства, използвани <strong>на</strong> всеки от етапите <strong>на</strong>учебния процес (фиг.18), при което се получава модел, приложим не само във висшето, но и всредното образование.фигура 18 Модел <strong>на</strong> учебния процес с включени учебни форми и средстваУчебният процес започва с предоставяне <strong>на</strong> нови з<strong>на</strong>ния - лeкция или нов урок. Те могатда бъдат предшествани от входящ тест. Специфичното разпределяне <strong>на</strong> въпросите в под теми иприблизителното разбиране <strong>на</strong> предварител<strong>на</strong>та подготовка <strong>на</strong> учащите се може да помогне <strong>на</strong>преподавателя да се ориентира за готовността <strong>на</strong> обучаваните за възприемане <strong>на</strong> новия учебенматериал.Сaмocтoятeлнaта пoдгoтoвкa нa cтудeнтитe/учениците пpeди (CП1) и cлeд (CП2)практическите занятия следва да допринесе за осмислянето и задълбочаването <strong>на</strong> придобититез<strong>на</strong>ния. Методически поглед<strong>на</strong>то, като хронология, самостоятел<strong>на</strong>та работа трябва да бъдеразположе<strong>на</strong> след лекцията и преди лабораторното (или семи<strong>на</strong>рното) упражнение.Самоподготовката пpeди практическите занятия включва както препрочитане,запаметяване <strong>на</strong> новия материал, така и тест за самопроверка, който да даде представа, неоценка, <strong>на</strong> самия обучаем за нивото <strong>на</strong> придобитите з<strong>на</strong>ния, за възможни пропуски, коитотрябва да бъдат <strong>на</strong>ваксани. За придобиването <strong>на</strong> практически умения може да се използватразлични форми: ceминapни зaнятия/ упpaжнeния, експериментал<strong>на</strong> работа в специализиранилаборатории, разработка <strong>на</strong> курсов проект/задача, като целта естествено е да се приложат вдействие, <strong>на</strong> практика придобитите поз<strong>на</strong>ния.По време <strong>на</strong> упражненията или семи<strong>на</strong>рните занятия преподавателите дискутираттеоретичните постулати от предход<strong>на</strong>та лекция, както и резултатите и евентуалните проблемипри разработените от студента домашни задачи.Практическите умения могат да се придобият и задълбочат и чрез самостоятел<strong>на</strong>разработка <strong>на</strong> курсов проект, чиято сложност и обем да съответства <strong>на</strong> задачите, които биватмаг. инж. Йоа<strong>на</strong> Михайлова Минкова 6


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванезадавани по време <strong>на</strong> контролно. Така подготовката <strong>на</strong> обучаемият е по-спокой<strong>на</strong> и той можесам да определи готовността си за текущия контрол.След провеждането <strong>на</strong> практическите занятия, под ед<strong>на</strong> или друга форма, обучаемиятотново трябва да положи усилия и да <strong>на</strong>прави самоподготовка, която може да бъде съпътства<strong>на</strong>с разработка <strong>на</strong> домаш<strong>на</strong> работа.Описаните до момента фази <strong>на</strong> учебния процес, покриват ед<strong>на</strong> учеб<strong>на</strong> седмица, oтpaзявaйкиcмeнитe нa фopмитe нa учeбнaтa дeйнocт пpи изучaвaнe нa мaтepиaлa в дaдe<strong>на</strong> тема нa учeбнияпpeдмeт. С цел осъществяване <strong>на</strong> периодич<strong>на</strong> проверка <strong>на</strong> придобитите з<strong>на</strong>ния и умения е добрепреподавателят да провежда ежеседмичен контрол било то чрез проверка <strong>на</strong> домашни работи,или чрез проверка <strong>на</strong> разработе<strong>на</strong> част от проекта или чрез кратък тест.Но от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> един семестър / срок, тези повтарящи се ежеседмични събития сепрекъсват два или три пъти в семестъра за т.<strong>на</strong>р. текущ контрол, oтpaзявaйки зaвъpшвaнeтo нaизучaвaнeтo нa дaдeн paздeл oт учeбния мaтepиaл. Получе<strong>на</strong>та текуща оценка оказвасъществено влияние върху край<strong>на</strong>та оценка за курса.Текущия контрол би било редно да се провежда по няколко <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>: в теоретич<strong>на</strong>та сичаст с помощта <strong>на</strong> специално разработени тестове или чрез писмено развиване <strong>на</strong> теоретичнивъпроси. Практическите умения следва да се проверят с подходящо зададени задачи,съответстващи <strong>на</strong> спецификата <strong>на</strong> материала и обобщаващи з<strong>на</strong>нията и уменията придобити повреме <strong>на</strong> курса.Естествено край<strong>на</strong>та фаза в учебният процес представлява фи<strong>на</strong>лният изпит. Начинитеза провеждането му са идентични с тези за провеждане <strong>на</strong> текущуят контрол, като разликатаестествено е в обхвата и обема <strong>на</strong> материала, върху който се поставя оценка <strong>на</strong> обучаемите. Акоед<strong>на</strong> от формите <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>лният изпит е тест, той трябва да даде възможност за по-вероятно исравнително по-точно оценяване <strong>на</strong> обема, смислеността, обвързването, решението и другихарактеристики <strong>на</strong> усвояването <strong>на</strong> з<strong>на</strong>ния по конкрет<strong>на</strong>та тема.Проследявайки фазите <strong>на</strong> учебния процес можем да видим къде могат да <strong>на</strong>мерятприложение информационните технологии (фиг. 19).При първият етап – предоставяне <strong>на</strong> нови з<strong>на</strong>ния, преподавателят може да изнесе устнолекция <strong>на</strong> аудиторията. Но освен това, <strong>на</strong> база <strong>на</strong> препоръчаните от Министерството иливодещия преподавателски екип учебници, подходящи <strong>на</strong>учни книги и енциклопедии, може дабъде оформен като реферат (част от електрон<strong>на</strong> книга), съдържащ вътрешни и външни линковеи о<strong>на</strong>гледен с подходяща презентация, оформе<strong>на</strong> с Power Point, Flash или други средства.Използването <strong>на</strong> тестове в този етап е безсмислено, поради това, че обучавания се<strong>на</strong>мира в процес <strong>на</strong> запоз<strong>на</strong>ване с нов материал, който не е изучен, упражнен и запомнен.При самоподготовката пpeди практическите занятия (СП1) би било полезно застудентите ако могат да прочетат в електронен вариант допълнителен текстов материал(реферат), с цел улесненото и задълбочено възприемане <strong>на</strong> новите з<strong>на</strong>ния.маг. инж. Йоа<strong>на</strong> Михайлова Минкова 7


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванефигура 19 Модел <strong>на</strong> учебния процес, обезпечен с електрони образователни ресурсиНа същият този етап обучаемият може сам да провери степента <strong>на</strong> усвояване <strong>на</strong>материала чрез подготвен от преподавателя „тест за самопроверка”. Ако тестът е в електрон<strong>на</strong>форма и предвижда подходяща „обрат<strong>на</strong> връзка”, която да обясни допус<strong>на</strong>тата грешка, той щеподпомогне обучаемия да усвои в максимал<strong>на</strong> степен новите з<strong>на</strong>ния, да придобие увереност, чее разбрал и осмислил учебния материал и да бъде достатъчно подготвен, за да ги приложи <strong>на</strong>практика. Такъв тип тест може да се използва и като „входящ тест”, предшестващ упражнениеили лабораторно занятие.Етапът <strong>на</strong> придобиване <strong>на</strong> практически умения би могъл да се реализира по множество<strong>на</strong>чини в зависимост от спецификата <strong>на</strong> изучава<strong>на</strong>та материя. В болшинството случаи <strong>на</strong> тозиетап информационните технологии се използват по-скоро като инструмент при провеждането<strong>на</strong> лабораторни/ семи<strong>на</strong>рни занятия.След провеждането <strong>на</strong> практическите занятия, под ед<strong>на</strong> или друга форма, обучаемиятотново трябва да положи усилия и да <strong>на</strong>прави самоподготовка, която може да бъде съпътства<strong>на</strong>с разработка <strong>на</strong> домаш<strong>на</strong> работа и/или да му бъде предоставен мултимедийно приложение засамообучение, тюториал 1 или симулационни програми.Съществен елемент в процеса <strong>на</strong> обучение е контрола и оценката <strong>на</strong> придобитите отобучаемите з<strong>на</strong>ния.Оценката <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията се извършва периодично във времето - срок или семестър, катозадължително има и компонент с по-голяма тежест – семестриален изпит, клас<strong>на</strong> работа,изпитване за оформяне <strong>на</strong> сроч<strong>на</strong>/годиш<strong>на</strong> оценка. Ед<strong>на</strong> от <strong>на</strong>й-активните форми за контрол <strong>на</strong>придобитите з<strong>на</strong>ния е тестът. При тестовете е <strong>на</strong>лице обективно оценяване <strong>на</strong> резултатите,което от своя стра<strong>на</strong> повишава интереса <strong>на</strong> студентите/учениците към процеса <strong>на</strong> обучение и гистимулира.1 Реализира<strong>на</strong> чрез компютър<strong>на</strong> програма система от инструкции, която съдържа информация, упражнения, тестове идр. и е пред<strong>на</strong>з<strong>на</strong>че<strong>на</strong> за самообучение [Webster's New World College Dictionary Copyright © 2010 by Wiley Publishing, Inc.,Cleveland, Ohio. Used by arrangement with John Wiley & Sons, Inc. ]маг. инж. Йоа<strong>на</strong> Михайлова Минкова 8


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеЕфективността <strong>на</strong> оценяването чрез тест зависи от способността <strong>на</strong> преподавателя дасъставя <strong>на</strong>деждни тестове в сферата <strong>на</strong> конкретния предмет.Тестовото изпитване е <strong>на</strong>й-удачно да бъде компютъризирано, макар този процес да изисквапо-слож<strong>на</strong> система за автоматизиран контрол, повече време за разработването <strong>на</strong> специфичниконтролни задачи и техните варианти. Но пък проверката и а<strong>на</strong>лиза <strong>на</strong> резултатите са многопо-облекчени.В компютърните системи за конструиране и провеждане <strong>на</strong> тестове има възможностипроверка <strong>на</strong> отговорите <strong>на</strong> обучаемия, за предаване резултата от теста към системата зауправление <strong>на</strong> обучението, рестартиране <strong>на</strong> теста. Ако тестовете са с обучител<strong>на</strong> цел,съществуват средства за реализиране <strong>на</strong> обрат<strong>на</strong> връзка с обучаемия– <strong>на</strong>пример при грешенотговор да се изведе съобщението “Не е вярно” и да се обясни кой е верният отговор и защо.При стартиране <strong>на</strong> теста е желателно да се идентифицира потребителят <strong>на</strong> теста, така че присъхранение <strong>на</strong> резултатите от теста, срещу тях да бъде съпоставено и името <strong>на</strong> обучаемия.Други полезни характеристики <strong>на</strong> компютърно-базираните тестове е изпращането <strong>на</strong>резултатите от теста по e-mail до преподавателя и/или студента.Компютъризираните тестове могат да се създават основно по два <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>: ползвайкиспециализира<strong>на</strong> авторска среда (за offline употреба) или чрез използване <strong>на</strong> платформа заелектронно обучение (за online употреба). И в двата случая е добре да се предвиди възможностсъздадените тестове да могат да се използват многократно.Тъй като преподавателите не изпитват затруднения да <strong>на</strong>пишат тестовите въпроси съссъответните възможни отговори в текстообработваща програма, <strong>на</strong>пр. MS Word, би билополезно да се създаде приложение (интегратор), което да осигури въвеждането <strong>на</strong> тестовете,подготвени в един документ, както в авторска среда, така и в платформа за електроннообучение, т.е. да се интегрира входа <strong>на</strong> тестовете. От друга стра<strong>на</strong>, след провеждането <strong>на</strong> тест, енеобходимо освен да се види край<strong>на</strong>та оценка <strong>на</strong> обучаемите, получените статистически даннида се обработят и а<strong>на</strong>лизират. Целта естествено е от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong> да се подобри качеството <strong>на</strong>самия тест, изследвайки <strong>на</strong>деждност, трудност <strong>на</strong> въпросите и др. критерии, а от друга – да сеподобри качеството <strong>на</strong> обучението като цяло.Полезно за преподавателя би било <strong>на</strong>личието <strong>на</strong> едно приложение, което освен да обработии а<strong>на</strong>лизира резултатите от проведен тест, да визуализира получените статистически данни соглед <strong>на</strong> по-ясното им възприемане, да дава <strong>на</strong>соки и съвети <strong>на</strong> преподавателя как и каквотрябва да коригира по отношение <strong>на</strong> въпросите и дистракторите.Въпросното приложение трябва да обработва данни от теста, независимо от <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>,използван за създаването му – авторска среда или платформа за електронно обучение, т.е. да сеинтегрира изхода от проведен тест.Ето защо моделът е разширен, като са добавени от ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong> преподавателят, катоактив<strong>на</strong> роля в управление <strong>на</strong> процеса <strong>на</strong> обучение, и от друга стра<strong>на</strong> е добавен модул –„интегратор”. Интеграторът се <strong>на</strong>мира <strong>на</strong> входа <strong>на</strong> учебния процес, осигурявайки <strong>на</strong>преподавателя лесно създаване и вграждане в учебния процес <strong>на</strong> средства за оценяване. Но внего постъпват данни също и от изхода <strong>на</strong> процеса – резултатите от проведеното оценяване зада улесни преподавателя при вземането <strong>на</strong> решения за <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> управление и повишаванекачеството <strong>на</strong> обучението.маг. инж. Йоа<strong>на</strong> Михайлова Минкова 9


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванефигура 31 Модел <strong>на</strong> учебния процес, обезпечен с електрони образователни ресурси, създадени от преподавателя с помощта <strong>на</strong> интегриращо входа и изходаприложениеЙоа<strong>на</strong> Минкова 10


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване3. Методи за оценка характеристиките <strong>на</strong> дидактически материали заоценяване3.1. Определяне трудността <strong>на</strong> тестови задачиОснов<strong>на</strong>та характеристика, по която се избират задачите в теста е степента <strong>на</strong> тях<strong>на</strong>татрудност. Трудността <strong>на</strong> задачите е параметър, който може да се определи чрез оценките занивото <strong>на</strong> усвояване <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентите. Такъв а<strong>на</strong>лиз може да покаже предимствата инедостатъците <strong>на</strong> измерителните качества <strong>на</strong> теста, <strong>на</strong>пр. лошо конструирани въпроси илинеподходящо прогнозирани и съставени възможности за отговори. Обикновено такива тестовивъпроси не са добре съгласувани с оста<strong>на</strong>лите и при а<strong>на</strong>лиза се характеризират с големиамплитуди, т.е. очертават се като много лесни или много трудни. Коефициентът <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong>тестовата задача с избираем отговор може да се изчисли по след<strong>на</strong>та формула [13]:AiPi(2)Ni, където:Pi – трудност <strong>на</strong> i- тия въпрос,Ai – брой верни отговори <strong>на</strong> i- тия въпрос,Ni – общ брой студенти отговорили <strong>на</strong> i- тия въпрос.Броят <strong>на</strong> възможните отговори <strong>на</strong> задачата оказва влияние при тълкуване <strong>на</strong> оценката <strong>на</strong>трудността й. Според [65] се приема се, че при задача с множествен избор, съдържаща 5алтер<strong>на</strong>тиви, сред<strong>на</strong>та трудност трябва да бъде около 45% (табл. 21):Табл. 21: Тълкуване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> трудност за задача с 5 алтер<strong>на</strong>тивиТип Много лес<strong>на</strong> Лес<strong>на</strong> Оптимал<strong>на</strong> Труд<strong>на</strong> Много труд<strong>на</strong>Трудност(%) 84 - 100 69 - 84 37 - 68 21 - 36 0 - 203.2. Определяне индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>цияИндексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция е изключително полезен инструмент за измерванекачеството <strong>на</strong> тестови въпроси. Той представлява степента, в която въпросът разграничавастудентите с високи постижения от тези с ниски постижения. Очаква се студените, които саполучили висок резултат <strong>на</strong> целия тест да се справят с отделния въпрос по-добре от тези, чииторезултат от теста е по-нисък. При а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong> тестов въпрос сеопределят две групи от студенти – „сил<strong>на</strong> група” и „слаба група”. За целта <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред енеобходимо да се подредят студентите в зависимост от получените резултати <strong>на</strong> теста. Първите25% или 27% от студентите с <strong>на</strong>й-висок резултат формират „сил<strong>на</strong>та група”, а последните 25%или 27% от студентите с <strong>на</strong>й-нисък резултат формират „слабата група”.Индексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция е разликата от трудността <strong>на</strong> въпроса за студентите с високрезултат <strong>на</strong> теста и трудността <strong>на</strong> въпроса за студентите с нисък резултат [52]:(3) D = P U -P L , къдетоP U - трудност <strong>на</strong> въпроса за студентите от „сил<strong>на</strong>та” група (U);P L - трудност <strong>на</strong> въпроса за студентите от „слабата” група (L).Стойностите <strong>на</strong> индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция варират между 0 и 100. Колкото по-висок еиндексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция, толкова повече въпросът прави по-добро отделяне <strong>на</strong> студентите,получаващи висок общ резултат от тези, получаващи нисък общ резултат. При равни другиусловия колкото са по-големи стойностите <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ционния индекс <strong>на</strong> въпросите,толкова по-<strong>на</strong>дежден е теста.Йоа<strong>на</strong> Минкова 11


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеКоефициент <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция, близък до 0 показва, че тестовия въпрос е неподходящ заразграничаването <strong>на</strong> студентите, които се справят добре с теста, от тези които не се справят снего. Колкото дискрими<strong>на</strong>цията е по-близо до теоретич<strong>на</strong>та граница 100, толкова по-добревъпросът разграничава студентите, з<strong>на</strong>ещи добре материала от тези, които не го з<strong>на</strong>ят [65].3.3. Оценка <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждността <strong>на</strong> тестНадеждността е психометрично свойство <strong>на</strong> теста чрез което се определя степента <strong>на</strong>стабилност <strong>на</strong> оценката, в зависимост от случай<strong>на</strong>та грешка при измерването. Чрез изследване<strong>на</strong> резултатите <strong>на</strong> студентите може да се <strong>на</strong>прави а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждността и заключения далиизползваният тест измерва в достатъч<strong>на</strong> степен студентските з<strong>на</strong>ния, т.е., че тестът <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>мери постиженията, които е предвидено да мери. Надеждността е мярка за точността <strong>на</strong>получените оценки [65].Обикновено <strong>на</strong>деждността се определя чрез изчисление <strong>на</strong> коефициент <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност(R) или като случай<strong>на</strong> грешка, получе<strong>на</strong> от него. Като цяло коефициента <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност отизмерването не трябва да бъде по-малък от 0.60. Високата <strong>на</strong>деждност (с коефициент близък до1.0) предполага, че ако същия тест се повтори със същите студенти, резултатите ще са почтиед<strong>на</strong>кви. Колкото е по-висок коефициента <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност толкова е по-добре, т.к. това оз<strong>на</strong>чава,че имаме малка случай<strong>на</strong> грешка в резултатите. Тест с <strong>на</strong>деждност 1.0 има случай<strong>на</strong> грешканула и следователно има отлич<strong>на</strong> (пъл<strong>на</strong>) <strong>на</strong>деждност [3].Определянето <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност <strong>на</strong> теста може да се извърши по 4различни метода, всеки от който се прилага в зависимост от специфичните особености <strong>на</strong>използвания тестСлед <strong>на</strong>правен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> методите за оценка <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност избираме като <strong>на</strong>йподходящза <strong>на</strong>шите изследвания методът <strong>на</strong> KR #21, т.к всички студенти са поставени вравни условия при тяхното тестово изпитване, защото са преми<strong>на</strong>ли ед<strong>на</strong>къв курс <strong>на</strong>подготовка и следователно би трябвало да няма големи разлики в получените от тях оценки<strong>на</strong> теста. Ако се получават големи разлики в оценките им е необходимо да се а<strong>на</strong>лизиратфакторите, който причиняват дисперсията <strong>на</strong> тестовите оценки.Формулата <strong>на</strong> Кудер – Ричардсън KR #21 – използва се когато се предполага, чевсички вътрешни корелации и трудностите <strong>на</strong> отделните задачи са приблизително равни:R21kkX11 k(7)R – <strong>на</strong>деждност <strong>на</strong> теста;к – брой въпроси в теста;( kX )2, където:X – сред<strong>на</strong>та стойност <strong>на</strong> действителните резултати (точки);2- дисперсия (сред<strong>на</strong>та стойност <strong>на</strong> квадратите <strong>на</strong> разликите между измерванията и X ).При изследване <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждността <strong>на</strong> теста се отчита и фактора дисперсия <strong>на</strong> полученитеоценки, т.е. разликата в получените точки от групата студенти тествани по едно и също време ипри ед<strong>на</strong>кви условия., т.е. <strong>на</strong>деждността е и мярка, изразяваща степента в която резултатите оттеста са повторими. Дисперсия се изчислява по след<strong>на</strong>та формула [65]:(8)2 1 NNi 1X iXN – брой <strong>на</strong> студентите;2, където:Йоа<strong>на</strong> Минкова 12


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеx 1, x 2, x 3, … , x n – стойност <strong>на</strong> съответното измерване;X – сред<strong>на</strong>та стойност от измерванията.Извод 1: Разгледаните модели могат да се използват като "водещи принципи", т.е. катовид схема, за прилагане <strong>на</strong> определен педагогически подход. Но в повечето случаи моделите саабстракции и обучителите не разбират как ефективно да ги приложат в практиката си. Ето защое необходимо да се създаде един модел, който да бъде разбираем от обучителите, да бъде лесноприложим в тях<strong>на</strong>та работа, модел, който да позволява и допри<strong>на</strong>ся за управление <strong>на</strong>обучението и който да цели повишаване ефективността му, при това прилагайки върховитепостижения <strong>на</strong> информационните и комуникационни технологии, а именно мултимедиятаИзвод 2: Разработен е модел, който описва фазите и етапите <strong>на</strong> учебния процес катоедин от съществените елементи е ежеседмичният контрол. Целта е осъществяване <strong>на</strong>периодич<strong>на</strong> проверка <strong>на</strong> придобитите з<strong>на</strong>ния и умения, която да установи евентуални пропускии преподавателят да прецени какви подходи да приложи за по-доброто усвояване <strong>на</strong> учебнияматериал. Друг основен елемент в модела е вграждането <strong>на</strong> мултимедийните технологии –посочено е какви електронни образователни ресурси е подходящо да се използват <strong>на</strong> всеки етап.В модела е добавен и модул „интегратор”.Извод 3: Подбрани са методи за оценка характеристиките <strong>на</strong> дидактически материали заоценяване, които ще се използват за експерименталните изследвания.III Глава Създаване <strong>на</strong> програмен продукт, унифициращ въвеждането <strong>на</strong>дидактически материали в мултимедийни среди и извеждане <strong>на</strong> резултатите1. Проектиране <strong>на</strong> програмния продуктПри проектирането <strong>на</strong> програмния продукт <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред бяха дефинирани целите изадачите- да се осигури възможност за преносимост <strong>на</strong> тестове между мултимедийни среди(ToolBook и moodle), предлагайки следните функции:- Конвертира тест, създаден в текстообработващ редактор в база данни, от която създаватест в ToolBook (вход в ToolBook). Възможно е и директно въвеждане <strong>на</strong> тестовитезадачи в база данни;- Конвертира тест, създаден в текстообработващ редактор или база данни във форматMoodle XML. Полученият файл лесно се импортира в средата (вход в moodle).- Обработва информацията от база данни, попълне<strong>на</strong> по време <strong>на</strong> проведен тест сToolBook, като дава информация за всеки обучаем, постижението му и разпределението<strong>на</strong> оценките от теста (Обработка <strong>на</strong> резултати от ToolBook ).- Използва <strong>на</strong>трупаните статистически данни от проведен тест в среда moodle, катоосигурява възможност <strong>на</strong> преподавателите за а<strong>на</strong>лиз и графич<strong>на</strong> визуализация <strong>на</strong> важнипараметри <strong>на</strong> теста (Обработка <strong>на</strong> резултати от moodle).Продуктът следва алгоритъма, представен <strong>на</strong> фиг. 33.Йоа<strong>на</strong> Минкова 13


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванефигура 33 Алгоритъм <strong>на</strong> програмния продуктПроектира<strong>на</strong> е структурата <strong>на</strong> базата данни, в която ще се въвежда информациятаза тестовете и получените резултати:фигура 34 Структура <strong>на</strong> базата данниЙоа<strong>на</strong> Минкова 14


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеБазата данни съдържа следните таблици:- „Question”: съдържа информация за типа, името и текста <strong>на</strong> въпроса;- “Students”: съдържа информация за студентите, преми<strong>на</strong>ли теста;- “Test_ItemChoice”: съдържа отговорите и тегловните коефициенти <strong>на</strong> въпроси отизборен тип;- “Test_ItemMatch”: съдържа отговорите и тегловните коефициенти <strong>на</strong> въпроси засъпоставяне;- “Test_ItemArrange”: съдържа отговорите и тегловните коефициенти <strong>на</strong> въпроси заподреждане;- “Test_ItemFill”: съдържа отговорите и тегловните коефициенти <strong>на</strong> въпроси за попълване;- “Scores”: съдържа отговорите, дадени от студентите и общата оценка.2. Реализация <strong>на</strong> програмния продуктЗа реализацията <strong>на</strong> приложението бе избран езикът за програмиране Visual Basic тъйкато позволява изграждане <strong>на</strong> графичен потребителски интерфейс, връзка с бази даннипосредством технологията ADO, работа с XML документи.При реализацията <strong>на</strong> приложението <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред е създаде<strong>на</strong> модал<strong>на</strong> форма, даващаинформация за предлаганите функции и предоставя <strong>на</strong> потребителя възможност за избор <strong>на</strong>желаното действие (фиг. 35):фигура 35 Начален екран <strong>на</strong> продукта2.1. Интегриран подход за организация въвеждането <strong>на</strong> въпроси в компютъризиран тест2.1.1. Унифицирано форматиране <strong>на</strong> въпросите за компютърен тестЗа създаване <strong>на</strong> унифициран вход <strong>на</strong> въпросите с техните отговори, предлагаме <strong>на</strong>създателите <strong>на</strong> тестове да използват някой от широко разпространените редактори <strong>на</strong> текст,какъвто <strong>на</strong>пример е Word или да въвеждат директно в база данни тестовите въпроси, технитеотговори и тегловни коефициенти.Създаденото приложение е експериментирано за два от <strong>на</strong>й-често използваните типавъпроси – изборен метод и съпоставяне (<strong>на</strong>миране <strong>на</strong> съвпадение).При създаването <strong>на</strong> тест <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред е необходимо да се структурира учебния материал.Според тази структура се определя съдържанието <strong>на</strong> теста по раздели, теми, подтеми. Създаватсе възлови въпроси, които обхващат пълното съдържание <strong>на</strong> даде<strong>на</strong> подтема. Така че, акообучаемият отговори правилно <strong>на</strong> всички възлови въпроси върху конкрет<strong>на</strong> подтема, товагарантира, че той е усвоил материала по нея.Йоа<strong>на</strong> Минкова 15


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеЗа да се организира генерал<strong>на</strong>та съвкупност от въпроси в база данни, трябва <strong>на</strong> етапа <strong>на</strong>проектиране <strong>на</strong> теста да се даде име <strong>на</strong> всеки въпрос с цел уникалното му идентифициране. Зада могат да се изследват зависимостите в <strong>на</strong>трупа<strong>на</strong>та статистика, е необходимо в името <strong>на</strong>въпроса да се съдържа името <strong>на</strong> раздела, темата и подтемата.фигура 36 Формат <strong>на</strong> тестовите задачиПовечето среди за осигуряване <strong>на</strong> автоматизиран тестов контрол дават възможност завръзка с бази данни. Файл, създаден с MS Access е достъпен за всички среди. Някои от тях,<strong>на</strong>пример, MS ClassServer и Macromedia Authorware създават SQL заявки към базата данни.Други разполагат с програмни средства за връзка с база данни.За да се създаде база данни Access, съдържаща генерал<strong>на</strong>та съвкупност от тестовивъпроси и съответно отговори, приложението <strong>на</strong> Visual Basic предлага два избора <strong>на</strong>потребителя: възможността за използване <strong>на</strong> предварително подготвен тест в Word или ръчновъвеждане в база данни.фигура 37 Избор <strong>на</strong> метод за въвеждане <strong>на</strong> тестИ в двата случая се създава база данни, съдържаща информация за тестовите въпроси(фиг. 41).фигура 41 Създаде<strong>на</strong>та база данниЙоа<strong>на</strong> Минкова 16


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване2.1.2. Унифицирано въвеждане <strong>на</strong> въпросите в компютърен тест в авторскасреда ToolBookЕдин от <strong>на</strong>чините за о<strong>на</strong>гледяване <strong>на</strong> приложения подход е чрез използване <strong>на</strong>авторската сред ToolBook. От глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> използването <strong>на</strong> бази данни, ToolBook разпола гас програмни инструкции за четене и запис <strong>на</strong> данни в таблици <strong>на</strong> Paradox или dBase. Ето защо енеобходимо текстовия файл да се обработи така, че данните от него да съществуват като файл<strong>на</strong> Paradox. Затова следващото действие <strong>на</strong> Visual Basic приложението е да се съхрани базатаданни като файл <strong>на</strong> Paradox.По-<strong>на</strong>татък управлението се предава към създадено с ToolBook приложение, коетосъздава компютъризиран тест, чиито основни страница изглежда по <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>, показан <strong>на</strong> фиг. 45:фигура 45 Тест в ToolBook2.1.3. Интегриране <strong>на</strong> предварително подготвени тестове в среда Moodle2.1.3.2. Преобразуване <strong>на</strong> тест във формат Moodle xmlРазработеното приложение, позволяващо автоматично въвеждане <strong>на</strong> тестови въпроси итехните отговори в средата за електронно обучение ToolBook е <strong>на</strong>дградено, така че дапозволява и автоматичното въвеждане в среда Moodle <strong>на</strong> тестове, създадени втекстообработващ редактор. За целта се използва същият формат (фиг. 36) за въвеждане <strong>на</strong>условието и отговорите <strong>на</strong> тестовите задачи.След внимателно проучване <strong>на</strong> възможностите и форматите, които предлага Moodle заимпортиране <strong>на</strong> тестове, бе преценено, че <strong>на</strong>й-удачен вариант за преобразуване <strong>на</strong> базата даннив достъпен за средата формат е да се използва Moodle XML форматът.За да се осъществи преобразуването <strong>на</strong> MS Access базата данни в XML Moodle формате необходимо <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред да се осъществи връзка с базата данни чрез използване <strong>на</strong>технологията Microsoft’s ActiveX Data Objects (ADO):Dim mobjADOConn As ADODB.ConnectionDim mobjADORst As ADODB.RecordsetDim mstrSQL As String.......................................Private Sub ConvertXML_Click()Set mobjADOConn = New ADODB.ConnectionDim strQuery As StringmobjADOConn.ConnectionString = "Provider=Microsoft.Jet.OLEDB.4.0; Data Source=" &"d:\test.mdb" & ";User ID=Admin;Password="Йоа<strong>на</strong> Минкова 17


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеmobjADOConn.OpenНеобходимо е също така да се добави библиотеката “Microsoft XML v. 3” за да сеизползват методите и свойствата <strong>на</strong> класа IXMLDOMNode за достъп до елементите <strong>на</strong> XMLфайла:Dim objDoc As DOMDocumentDim objNode As IXMLDOMNodeDim i As IntegerОсновните елементи <strong>на</strong> XML файла се създават от следните оператори:CreateProcessingInstruction objDoc, "xml", "version='1.0'"Set objNode = CreateNode(objDoc, Nothing, "quiz")По <strong>на</strong>татък процедурата продължава с четене <strong>на</strong> данните от съответните полета <strong>на</strong>таблицата Question (фиг. 34), докато не се стигне края <strong>на</strong> файла.mstrSQL = "Select * from Question"Set mobjADORst = New ADODB.RecordsetmobjADORst.CursorLocation = adUseClientmobjADORst.Open mstrSQL, mobjADOConn, adOpenStatic, , adCmdTextSet objDoc = New DOMDocumentSet objNode1 = CreateNode(objDoc, Nothing, "quiz")While Not mobjADORst.EOFstrQuery = mobjADORst.Fields("qID")ID_n = strQuerystrQuery = mobjADORst.Fields("qType")…..WendПрави се проверка за типа <strong>на</strong> текущия въпрос, като в зависимост от това дали е „изборенметод” или „съпоставяне”, се изпълнява различен код (фиг. 49, фиг. 50), който създава пореденвъзел в структурата <strong>на</strong> новия XML файл, задавайки съдържание или от таблицата„Test_ItemChoice” или “Test_ItemMatch”.фигура 49 Създаване <strong>на</strong> въпрос от изборен методфигура 50 Създаване <strong>на</strong> въпрос засъпоставянеВ резултат <strong>на</strong> описаните действия се генерира файл в Moodle XML формат, представящвсички въпроси, възможни отговори със съответните им тегловни коефициенти, съдържащи сеЙоа<strong>на</strong> Минкова 18


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванев базата данни <strong>на</strong> MS Access. След това преобразуване вече е съвсем лесно всички тестовивъпроси да бъдат импортирани в банка с въпроси в среда Moodle.Съдържанието <strong>на</strong> файла се запазва в банката и импортираните въпроси вече са <strong>на</strong>разположение <strong>на</strong> преподавателя, който може да избира кои от тях да бъдат част от даден тест.2.2. Интегриран подход за организация <strong>на</strong> извеждането <strong>на</strong> резултатите откомпютъризиран тест2.2.1. Извеждане <strong>на</strong> резултатите от компютъризиран тест, създаден вToolBook2.1.2. Проектиране и структура <strong>на</strong> базата данни2.2.1.2. Заявки в базата данниПървата стъпка за осъществяване <strong>на</strong> интегрирано извеждане <strong>на</strong> резултатите от тестовете еда се проектира нова база данни. Базата данни е създаде<strong>на</strong> в Microsoft Access и се състои отседем таблици (фиг. 34), които са празни, докато не се попълнят автоматично от ToolBookприложението.След проектирането <strong>на</strong> таблиците е необходимо също така да се създадат някои заявки,които следва да бъдат определени предварително, докато базата данни все още е праз<strong>на</strong>. Тезизаявки ще бъдат полезни за предоставяне <strong>на</strong> статистически данни за проведения тест. Ед<strong>на</strong> оттези заявки - "Общ резултат" (фиг. 34) е проектира<strong>на</strong> въз основа <strong>на</strong> таблиците " Students" и"Scores". Тя ще даде информация за постижението <strong>на</strong> всеки обучаем - факултетен номер, име,брой правилни и грешни отговори, оценка.Заявката - "Correct responses for a given" се основава <strong>на</strong> таблици "Question" и "Scores". Тяизисква въвеждане от потребителя <strong>на</strong> ID номера <strong>на</strong> въпроса и предоставя информация за товаколко и кои студенти са дали правилен отговор <strong>на</strong> този въпрос. Друга заявка - "Marksdistribution" използва връзката между таблиците "Marks" и "Scores" и показва колко студентиимат отлич<strong>на</strong> оценка, колко много добра и т.н. Тази заявка се използва за придобиване <strong>на</strong>допълнител<strong>на</strong> - визуал<strong>на</strong> информация за разпределението <strong>на</strong> получените оценки. Въз основа <strong>на</strong>тази заявка е проектира<strong>на</strong> диаграма, която да позволява <strong>на</strong> преподавателя да види дали криватапредставя нормално Гаусово разпределение <strong>на</strong> или не.2.1.3. Извеждане <strong>на</strong> резултатите от тестаКомпютърният тест е приложение, разработено с мултимедий<strong>на</strong>та авторска среда ToolBookInstructor и изграден въз основа <strong>на</strong> базата данни в Access, която съдържа общата банка стестови въпроси и съответните отговори. Тази база данни се генерира автоматично, <strong>на</strong> базата <strong>на</strong>Microsoft Word документ, създаден от преподавателя.За осъществяване <strong>на</strong> унифициран изход <strong>на</strong> резултатите от теста <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред е необходимо дасе <strong>на</strong>прави връзка с базата данни. Приложението използва Microsoft ActiveX Data Objects(ADO), за да актуализира и прави заявки към таблиците в Microsoft Access.След като се установи връзка с ADO, вече е възможно да изпълняват команди към ADO заизвличане и съхранение <strong>на</strong> данни.При стартиране <strong>на</strong> теста, първият екран, който потребителят вижда в ToolBook изисквавъвеждане <strong>на</strong> факултетен номер <strong>на</strong> студента, име, презиме и фамилия. Тези данни се задаваткато стойности <strong>на</strong> съответните полета в таблицата "Students".Йоа<strong>на</strong> Минкова 19


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеСлед попълването <strong>на</strong> личните данни, потребителят започва решаването <strong>на</strong> теста. Придвижвасе от страница <strong>на</strong> страница в ToolBook и отговаря <strong>на</strong> различни въпроси. По време <strong>на</strong> тозипроцес, скрипта в приложението следи действията <strong>на</strong> студента. В момента, когато потребителятизбере някакъв отговор, се изпълнява скрипт, който записва данните в съответните полета втаблицата "Scores" - ID <strong>на</strong> въпроса, ID <strong>на</strong> отговора и тегловният му коефициент.Последния екран <strong>на</strong> приложението предоставя информация за процента <strong>на</strong> правилнитеотговори и получе<strong>на</strong>та оценка. Тази информация също се добавя в базата данни.След затваряне <strong>на</strong> теста, цялата необходима информация е записа<strong>на</strong> в базата данни ивръзката между ToolBook и базата данни се затваря.2.1.4. Представяне и а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> резултатите от тестаВъпреки, че всички резултати са събрани в базата данни, за преподавател, чиято област не еИТ, ще бъде трудно ръчно да ги а<strong>на</strong>лизира. Ето защо създаваме ед<strong>на</strong> проста форма - "Analysis",която дава <strong>на</strong> преподавателите бърз и лесен <strong>на</strong>чин да получат статистическа информация затеста:статистическа информация за даден студент: учителят трябва да избере от падащ списъкимето <strong>на</strong> студент, който е <strong>на</strong>правил теста. В резултат ще види запис, съдържащ след<strong>на</strong>таинформация: факултетен номер и име <strong>на</strong> обучаемия, въпроси, дадени отговори итегловните им коефициенти, броя правилни и грешни отговори, край<strong>на</strong> оценка;статистическа информация за даден тестови въпрос: учителят трябва да избере от падащсписък име <strong>на</strong> тестов въпрос. В резултат <strong>на</strong> това ще получи информация за това колкостуденти са отговорили <strong>на</strong> въпроса, колко от отговори са правилни / грешни, какво еразпределението <strong>на</strong> отделните дистрактори;статистическа информация за всички студенти: тук информация може да бъдепредставе<strong>на</strong> по два <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> – текстова и графич<strong>на</strong>.2.2.2. Извеждане и обработка <strong>на</strong> резултатите от тест, създаден в moodle2.2.2.1. ВъведениеВ платформата за електронно обучение Moodle могат да се създават тестове, включващиразнообразни типове въпроси. След решаването <strong>на</strong> тестовете има възможност за получаване <strong>на</strong>статистически данни от резултатите. Но тези статистически данни са представени в таблич<strong>на</strong>или текстова форма, което <strong>на</strong>лага допълнител<strong>на</strong>та им обработка. За мнозинствотопреподаватели това представлява допълнително затруднение, още повече, че липсват обясненияза съдържанието и смисъла и статистическите данни. Необходимо е улесняване и подпомагане<strong>на</strong> преподавателите да вземат решение кои от тестовите въпроси е необходимо да се променят,за стане по-качествен и <strong>на</strong>дежден теста.2.2.2.2. Приложение за визуализация <strong>на</strong> статистически данни отпроведени в moodle тестовеДвата вида статистика получе<strong>на</strong> в moodle е възможно да бъде експортира<strong>на</strong> в три формата –текстов, електрон<strong>на</strong> таблица в excel или електрон<strong>на</strong> таблица в OpenOffice (OSD формат).Експортирането в електрон<strong>на</strong> таблица дава сериозни възможности за обработка ивизуализиране <strong>на</strong> резултатите от теста. Създаденото приложение <strong>на</strong> Visual Basic ползварезултатите и от двата вида статистика. Ето защо след стартиране <strong>на</strong> приложението иЙоа<strong>на</strong> Минкова 20


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяваненеобходимо <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред да се посочат файловете, в които са експортирани двете статистики –обобще<strong>на</strong> и детайл<strong>на</strong> (фиг. 57):фигура 57 Начални екрани <strong>на</strong> приложениетоСлед избора <strong>на</strong> двата файла, потребителят <strong>на</strong> приложението има възможност за изборкои данни да бъдат а<strong>на</strong>лизирани и представени:i. Индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция;ii. Трудност <strong>на</strong> въпросите;iii. Постижения <strong>на</strong> обучаемите;iv. Разпределение <strong>на</strong> оценките.За целта е проектира<strong>на</strong> нова форма във Visual Basic (фиг. 58), съдържаща:1. Списъч<strong>на</strong> кутия за предоставяне избор <strong>на</strong> потребителя;2.Текстово поле, даващо информация за смисъла <strong>на</strong> а<strong>на</strong>лизира<strong>на</strong>та характеристика;3. Текстово поле, предоставящо тълкуване и интерпретиране <strong>на</strong> резултатите от теста;4. Поле за изображение, в което да се визуализират получените резултати от а<strong>на</strong>лиза <strong>на</strong>избра<strong>на</strong>та характеристика.фигура 58 Форма за обработка <strong>на</strong> резултати от тестове в moodleВ зависимост от <strong>на</strong>правения избор от потребителя се извиква съответ<strong>на</strong>та процедура(“Discr_Index()”, ” Distribution()”, ”Marks”, „Difficulty()”).Извод 1: В някои среди е извест<strong>на</strong> преносимост <strong>на</strong> данни между отделните приложения,<strong>на</strong>пр. създаде<strong>на</strong> таблица в Word може да бъде пренесе<strong>на</strong> в Excel и/или Access и обратно.Установе<strong>на</strong>та липса <strong>на</strong> преносимост <strong>на</strong> тестове между избраните среди доказва необходимосттаЙоа<strong>на</strong> Минкова 21


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеи <strong>на</strong>лага създаването <strong>на</strong> специален програмен продукт. Продуктът е реализиран с програмниятезик Visual Basic, избран като <strong>на</strong>й-подходящ за осигуряване <strong>на</strong> функцио<strong>на</strong>лните възможности заобмен <strong>на</strong> данни между средите. Продуктът създава банка с въпроси в среда MS Access,използвайки тест, предварително подготвен в текстообработващ редактор. Базата данни сеползва за генериране <strong>на</strong> тест в среда ToolBook или moodle. Унифицира се въвеждането <strong>на</strong>дидактически материали, автоматизира се процеса и се минимизира възможността за допускане<strong>на</strong> грешки, съществуваща при ръчно въвеждане <strong>на</strong> данните.Извод 2: Известни са много среди, които съхраняват и извеждат резултатите си втаблич<strong>на</strong> форма, което в повечето случаи затруднява потребителите да разберат смисъла им.Решението <strong>на</strong> този проблем се търси в графич<strong>на</strong>та визуализация. ToolBook и moodle съхранявати представят статистиката в таблич<strong>на</strong> форма. Това обосновава необходимостта от търсене <strong>на</strong>графично представяне и интерпретиране <strong>на</strong> резултатите.Генерираният тест в ToolBook е програмиран с вграденият в средата език запрограмиране OpenScript, така че автоматично да попълва база данни с резултатите от теста.Продуктът, разработен с Visual Basic а<strong>на</strong>лизира и визуализира получените резултати.Статистическите данни от проведен тест в moodle се съхраняват в два файла <strong>на</strong> Excel.Единият съдържа информация за общите резултати от теста, а другият статистика за всякатестова задача. Създаденият продукт използва данните от тези два файла като а<strong>на</strong>лизира ивизуализира следните параметри:- Трудност <strong>на</strong> въпросите (процентът <strong>на</strong> решилите правилно задачата спрямообщия брой тестирани лица);- Индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция (разликата от трудността <strong>на</strong> въпроса застудентите с висок резултат <strong>на</strong> теста и трудността <strong>на</strong> въпроса за студентитес нисък резултат )- Постижения <strong>на</strong> обучаемите – броят <strong>на</strong> верните отговори <strong>на</strong> всеки преми<strong>на</strong>лтеста;- Разпределение <strong>на</strong> оценките, показващо доколко то съвпада с Гаусовоторазпределение, определено от Европейската Система за Трансфер <strong>на</strong>Кредити (ECTS).- Точността <strong>на</strong> измерване <strong>на</strong> теста - неговата <strong>на</strong>деждност.Това улеснява и подпомага преподавателите да вземат решение кои от тестовите въпросие необходимо да се променят, за стане тестът по-качествен и <strong>на</strong>дежден, как да редактиратдидактическите материали и как да предлагат информация за вземане <strong>на</strong> управленски решенияза процеса <strong>на</strong> обучение.Йоа<strong>на</strong> Минкова 22


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеIV Глава Експериментално изследване <strong>на</strong> работоспособността <strong>на</strong>разработеното технологично решение1. Експериментиране <strong>на</strong> разработения модел при обучение <strong>на</strong> учениции студентиПредложеният модел е реализиран и приложен при обучението <strong>на</strong> студенти в първикурс, програма „Компютърни медийни технологии” в НБУ в курса „Структури впрограмирането и ИТ”, както и при обучението <strong>на</strong> ученици в 9-ти клас <strong>на</strong> Част<strong>на</strong> гим<strong>на</strong>зия помултимедия, компютърен графичен дизайн и анимация по предмета Информатика.Всяка лекция/урок се о<strong>на</strong>гледява със слайдове, описващи и обосноваващи основнитетеоретични постановки и о<strong>на</strong>гледяващи практическите приложения с използване <strong>на</strong> действащипримерни програми. След урока преподавателят качва в платформата за електронно обучениеmoodle файл в PDF формат, съдържащ теоретичен материал по темата. Този материал съдържаинформацията от лекцията, но в по-разширен и подробен вид от презентацията, както и връзкикъм допълнителни източници.PDF файловесинформа цияпо тематафигура 59 Електронни материали вmoodleфигура 60 Въпроси за самопроверка вmoodleфигура 61 Тест за самопроверка в moodleЙоа<strong>на</strong> Минкова 23


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеТези материали се използват <strong>на</strong> етапа „Самоподготовка 1” от модела <strong>на</strong> фиг. 31 с целусвояване и задълбочаване <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> учениците/студентите. След това обучаемите трябвада <strong>на</strong>правят тест за самопроверка, съдържащ 10-12 въпроса с отворен отговор и качен в moodle.Придобиването <strong>на</strong> практически умения става чрез семи<strong>на</strong>рни/ лабораторните упражнения, вкоито преподавателите проверяват и задават въпроси <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред върху теоретич<strong>на</strong>та част, апосле и върху съставените от студента задачи по време <strong>на</strong> упражнението. Практическитеумения могат да се усъвършенстват и демонстрират и чрез разработване <strong>на</strong> курсов проект. Ощепо голяма увереност в своите з<strong>на</strong>ния, пък и <strong>на</strong>трупване <strong>на</strong> опит за представяне <strong>на</strong> теоретич<strong>на</strong>тачаст <strong>на</strong> предстоящо контролно, се придобива след самоконтрола с тестовете предложени следвсяка тема. Това става <strong>на</strong> етап „Самоподготовка 2” в предложения модел. Тестовете са отизборен метод, съдържащи по пет отговора, от които само един е верен. Тъй като са качени вmoodle, то времето за отговор е ограничено, а и системата автоматично оценява отговорите ипоставя оценка. Следващият етап е ежеседмичния контрол. Той включва проверка <strong>на</strong> домашниработи и разработе<strong>на</strong> част от курсовия проект. Текущият контрол би било редно да се провеждапо няколко <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>: в теоретич<strong>на</strong>та си част с помощта <strong>на</strong> специално разработени тестове исистема за тяхното оценяване или чрез писмено развиване <strong>на</strong> теоретичните проблеми, като и вдвата случая, изтеглени чрез случаен избор <strong>на</strong> въпросите и темите. Окончателният контрол илиизпитът се провежда по традиционните <strong>на</strong>чини за писмено (<strong>на</strong> ръка) описание <strong>на</strong> изтегленитечрез случаен избор теоретични въпроси и текстови код <strong>на</strong> програмите описващи решението <strong>на</strong>поставените задачи. За подготовка служат всички изброени по-горе дидактически материалипредоставяни в електрон<strong>на</strong> форма или върху хартиен носител.2. Експериментиране <strong>на</strong> компютъризиран тестов контрол2.1. Създаване <strong>на</strong> тестове за текущ и фи<strong>на</strong>лен контролТекущият контрол <strong>на</strong> студентите в курса “Структури в програмирането” се провеждапод формата <strong>на</strong> два теста по време <strong>на</strong> семестъра.Тестовете са създадени чрез технологията, описа<strong>на</strong> в III глава и реализирани в авторскасреда ToolBook, която осигурява възможности за обрат<strong>на</strong> връзка, проследяване действията <strong>на</strong>тестваните лица, автоматич<strong>на</strong> оценка. Тъй като от тези тестове зависи край<strong>на</strong>та оценка <strong>на</strong>обучаемите, следва да <strong>на</strong>правим статистически а<strong>на</strong>лиз, за да проверим дали създаденитетестови въпроси са коректни и <strong>на</strong>деждни. Основ<strong>на</strong>та задача <strong>на</strong> тестовете е да бъдат инструментза обективно оценяване <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентите. Провеждането <strong>на</strong> тестов контрол <strong>на</strong>з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентите с помощта <strong>на</strong> компютърните технологии ни дава възможност да се<strong>на</strong>трупат достатъчно статистически данни, за да можем да решим и друга задача – даа<strong>на</strong>лизираме дали този инструмент е достатъчно добър. Според класическата теория <strong>на</strong>тестовете основните измерителни характеристики <strong>на</strong> тестовете са трудност, дискрими<strong>на</strong>ция и<strong>на</strong>деждност2.2. Статистически а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> създадените тестове2.2.1. Определяне <strong>на</strong> вероятност за брой верни отговориЗа определяне <strong>на</strong> оценъчните интервали, първото важно условие е да се определятвероятностите за различен брой верни отговора (от 0 до n), които може да въведе един студентпри случаен избор <strong>на</strong> отговор (при абсолютно непоз<strong>на</strong>ване <strong>на</strong> учебния материал).Вероятността за к <strong>на</strong> брой верни отговора се изчислява по формулата <strong>на</strong> Бернули:Йоа<strong>на</strong> Минкова 24


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване(9)n!k nP p (1 p)k k!(n k)!kкъдето:n – брой въпроси;k – брой верни отговори;(n-k) – брой грешни отговори;p – вероятност за верен отговор;(1-p) –вероятност за грешен отговор.Това представяне се получава по следния <strong>на</strong>чин <strong>на</strong> разглеждане <strong>на</strong> събитието А - {n-тепроведени опита са независими, като k от тях завършват с “успех”, а оста<strong>на</strong>лите (n-k) - с“неуспех”, където k = 0,1,…,n}. Вероятността за еднократ<strong>на</strong> реализация <strong>на</strong> събитието А порадинезависимостта <strong>на</strong> опитите е рав<strong>на</strong> <strong>на</strong> p k (1- p) n-k . Остава да умножим последния израз по броя <strong>на</strong>различните <strong>на</strong>чини, по които може да се сбъдне събитието А. За <strong>на</strong>с е без з<strong>на</strong>чение реда <strong>на</strong>отчитане <strong>на</strong> “успехите” - само искаме те да бъдат k <strong>на</strong> брой. Броят <strong>на</strong> различните <strong>на</strong>чини зареализиране <strong>на</strong> събитието А е отношението:(10)n!k!(nk)!Тогава:p = 1/5 = 0. 2 - един верен отговор измежду 5 възможни1- p = 1- 0.2 = 0.8 - четири неверни отговора измежду 5 възможниМатематическото очакване и дисперсията <strong>на</strong> случай<strong>на</strong> величи<strong>на</strong> се пресмятат поформулите:(11) E (X) = np и2(12) np(1p)x,където n = 35 (общият брой въпроси).Ако представим в графич<strong>на</strong> форма получените данни за вероятността един студент даотговори <strong>на</strong> определен брой въпроси без да з<strong>на</strong>е нищо се получава:фигура 62 Разпределение <strong>на</strong> вероятносттаОт графиката ясно се вижда, че при случаен избор <strong>на</strong> отговори, при пълно нез<strong>на</strong>ние <strong>на</strong>материала, <strong>на</strong>й-голяма е вероятността да се въведат 7 верни отговора.Математическото очакване е:(13) E ( x)np 35.0,2 7А дисперсията е:Йоа<strong>на</strong> Минкова 25


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване(14) np( 1 p)20.0,2.0,8 2, 37x2.2.2. Определяне обема <strong>на</strong> извадката от въпросиНа теста са отговорили 49 студента. С цел да се а<strong>на</strong>лизират данните, получени <strong>на</strong> теста ида се изчислят мерките <strong>на</strong> разсейване по метода <strong>на</strong> сигмалните отклонения, можем да въведемданните в табл. 23:Табл. 23: Мерки <strong>на</strong> разсейванеОценки(бр.точки) винтерваленвариационенредЧестотаСреди <strong>на</strong>интервалаАбсолют<strong>на</strong>разликаf x x. f | x x | | x x | . fКвадрат <strong>на</strong>разликатаПроизведениеПроизведениеПроизведение22| x x | | x x | . f1 2 3 4 5 6 7 85 - 9 2 7 14 11,39 22,78 129,68 259,3610 - 14 13 12 156 6,39 83,04 40,80 530,4415 - 21 19 18 342 0,39 7,37 0,15 2,8622 - 28 13 25 325 6,61 85,96 43,72 568,3829 - 35 2 32 64 13,61 27,22 185,29 370,5949 901 226,37 1731,63Средният брой точки, получени от един студент се изчислява по формулата запретеглено средно аритметично:x.f 901(15) x 18, 39 ,f 49т.е. средният брой верни отговори, дадени от един студент е ~ 18.За да се получи средното аритметично отклонение, първо<strong>на</strong>чално се изчисляватабсолютните разлики (коло<strong>на</strong> 5) и получените се претеглят по съответните честоти (коло<strong>на</strong> 6).По <strong>на</strong>татък изчислението <strong>на</strong> средно аритметично отклонение се извършва по формулата:| xx | .ff226,3749(16) δ4,62Изчисляването <strong>на</strong> дисперсията преми<strong>на</strong>ва през последователното повдигане <strong>на</strong>разликите от коло<strong>на</strong> 5 <strong>на</strong> квадрат и получените квадрати се умножават по съответнитечестоти. Резултатите са посочени в коло<strong>на</strong> 8, а сумата от тях представлява числителя <strong>на</strong>формулата за дисперсията. По този <strong>на</strong>чин са <strong>на</strong>лице необходимите стойности, за да изчислимдисперсията:22 | x x | . f 1731,6335,34(17)f 49Средното стандартно отклонение се получава като корен квадратен от дисперсията:| x x | . f35,34 5,94f(18)От получените данни можем да пресметнем и коефициента <strong>на</strong> вариация <strong>на</strong> среднотостандартно отклонение:Йоа<strong>на</strong> Минкова 26


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване(19)Vx% x.1005,94.10018,3932,3%Полученият коефициент <strong>на</strong> вариация позволява да се <strong>на</strong>прави извода, че съществуватголеми различия в успеваемостта <strong>на</strong> студентите.Както бе споме<strong>на</strong>то тестът, <strong>на</strong> който се явяват студентите се състои от 35 въпроса.Всъщност тези въпроси са избрани по случаен приз<strong>на</strong>к от база, съдържаща 150 тестови въпроса.Тези 150 въпроса покриват целия преподаван до теста материал. За да преценим дали извадкатаот 35 въпроса е представител<strong>на</strong> и отразява обективно з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентите е необходимо дасе пресметне нейния обем. От известните от статистиката формули за определяне <strong>на</strong> обема <strong>на</strong>извадката (n) ще използваме тази, която се прилага при зададе<strong>на</strong> грешка в проценти и при малкастойност <strong>на</strong> N (единиците в генерал<strong>на</strong>та съвкупност):t2 2V%n2t2V2 %(20) % NВъпросът, който си поставяме е: какъв обем <strong>на</strong> извадката ще бъде достатъчен, акоискаме броя <strong>на</strong> въпросите, съдържащи се в теста да отразяват преподавания материал, катооценката <strong>на</strong> този показател да бъде валид<strong>на</strong> с относител<strong>на</strong> грешка не по-голяма от 10% (∆),т.е. при 90% гаранция за сигурност. Във формула (20) се използва гаранционният множител t,чиито стойности е известно, че варират от 1 до 3. Избираме неговата сред<strong>на</strong> стойност: 2. Отпредишните <strong>на</strong>блюдения сме пресмет<strong>на</strong>ли (8) коефициента <strong>на</strong> вариация V % =32,3. Прилагайкиформула (20) можем да изчислим обема <strong>на</strong> представител<strong>на</strong>та извадка:n2t2V%2 2t V2 %% N21022.32,3222.32,321501004.1043,294.1043,291504173,16 4173,16 4173,1632,64173,16 100 27,82 127,82100(21) 150От полученият резултат, приблизително равен <strong>на</strong> 33 въпроса става ясно, че този бройвъпроси покрива с 90%-ова гаранция преподавания материал.2.2.3. А<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> получените оценкиНаправеният а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> резултатите от проведен експериментален тест в курса“Структури в програмирането” показва, че избраният брой въпроси – 35 отразява в достатъч<strong>на</strong>степен преподаваният материал в първата част <strong>на</strong> курса (тестът се провежда след първатаполови<strong>на</strong> <strong>на</strong> семестъра). При този брой въпроси <strong>на</strong>й-голяма е вероятността да бъдат отгат<strong>на</strong>тислучайно 7 верни отговора. Експерименталните данни потвърждават теоретичните. Товадоказва, че избраният интервал от точки (0-9) да съответства <strong>на</strong> оценка две е подходящоподбран.Йоа<strong>на</strong> Минкова 27


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеПърви тестов контрол в НБУ са преми<strong>на</strong>ли 49 студента, а втори тестов контрол - 53.Процентното разпределение <strong>на</strong> получените оценки е визуализирано <strong>на</strong> фиг. 65.фигура 65 Процентно разпределение <strong>на</strong>оценките в НБУфигура 66 Процентно разпределение <strong>на</strong>оценките в професио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>та гим<strong>на</strong>зияПри експериментиране <strong>на</strong> същите тестове, учениците в средно училище получават понискиоценки фиг. 66.Можем да сравним разпределението <strong>на</strong> оценките, получени от студентите и ученицитесъс скалата <strong>на</strong> оценките (пунктира<strong>на</strong>та крива), определе<strong>на</strong> в съответствие с критериите заоценки <strong>на</strong> Европейската система за трансфер <strong>на</strong> кредити. Тази крива всъщност представя еднонормално Гаусово разпределение, при което максималният процент студенти получават оценкаДобър. Плътните криви представя разпределението <strong>на</strong> оценките <strong>на</strong> обучаемите от двата теста.Забелязва се, че кривите имат приблизително ед<strong>на</strong>кво разпределение.2.2.4. Експериментално определяне трудността <strong>на</strong> тестовите въпроси <strong>на</strong>база <strong>на</strong> сравнителен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> резултатите <strong>на</strong> студентите в ТУ- <strong>София</strong> иНБУЗа оценка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентите по дисципли<strong>на</strong>та Информатика I във ЕМФ в ТУ –<strong>София</strong> и в НБУ се използва компютъризиран тестов контрол.За определяне <strong>на</strong> коефициентите <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong> използвания компютъризиран тест сеа<strong>на</strong>лизират резултатите <strong>на</strong> всички студенти явили се <strong>на</strong> първи и втори тестови контрол, като сеотчитат параметрите: номер <strong>на</strong> раздел, номер <strong>на</strong> въпрос от този раздел, случайно генериранвариант <strong>на</strong> въпроса, вид отговор <strong>на</strong> студента (верен/грешен) и процента <strong>на</strong> студентитеотговорили вярно <strong>на</strong> дадения инвариант спрямо общия брой студенти отговаряли <strong>на</strong> тозиинвариант.На първи тестов контрол в ТУ – <strong>София</strong> са се явили общо 133 студента.Той се състои от 35въпроса, равномерно разпределени и структурирани в 7 основни раздела. Съвкупността отполучените резултати, е описа<strong>на</strong> в таблица, показваща оценката <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> въпросите пораздели.Построяваме хистограмата, визуализираща това разпределение (фиг.67), от която се вижда,че коефициента <strong>на</strong> трудност при тестовите задачи за първо контролно варира между 6% и 63 %.Повечето от генерираните варианти <strong>на</strong> въпросите попадат в интервала от 35 до 55 %, коетопоказва, че имат оптимален коефициент <strong>на</strong> трудност.А<strong>на</strong>логичните резултати, получени в НБУ са представени <strong>на</strong> фигура 68.Йоа<strong>на</strong> Минкова 28


трудност (%)трудност (%)Трудност (%)Трудност (%)Трудност (%)Трудност (%)Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване80757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5 Раздел 6 Раздел 7въпрос 1въпрос 2въпрос 3въпрос 4въпрос 580757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5 Раздел 6 Раздел 7въпрос 1въпрос 2въпрос 3въпрос 4въпрос 5фигура 67 Процентно разпределение <strong>на</strong>трудността <strong>на</strong> тестовите въпроси по раздели от 1-воконтролно в ТУ - <strong>София</strong>фигура 68 Процентно разпределение <strong>на</strong>трудността <strong>на</strong> тестовите въпроси по раздели от 1-воконтролно в НБУОценка <strong>на</strong> трудността по раздели <strong>на</strong> първо контролноОценка <strong>на</strong> трудността по раздели <strong>на</strong> първо контролно80757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5 Раздел 6 Раздел 780757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5 Раздел 6 Раздел 7фигура 69 Оценка <strong>на</strong> трудността по разделиот 1-во контролно в ТУ-<strong>София</strong>фигура 70 Оценка <strong>на</strong> трудността по разделиот 1-во контролно в НБУВижда се, че трудността <strong>на</strong> въпросите варира между 22% и 77 %, което е доста широкинтервал. Но ако пресметнем разпределението <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> въпросите, се получава, че 80 %от въпросите са в границите <strong>на</strong> оптимал<strong>на</strong>та трудност:От фигура 69 се вижда, че степента <strong>на</strong> трудност по разделите обхващащи материала за 1-воконтролно е в интервала 36% до 52% , следователно може да се <strong>на</strong>прави извода, че оценката <strong>на</strong>коефициента <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong> задачите от първи тестов контрол е оптимал<strong>на</strong>.А<strong>на</strong>логич<strong>на</strong>та графика, получе<strong>на</strong> при провеждането <strong>на</strong> 1-во контролно в НБУ (фиг.70),показва, че трудността <strong>на</strong> въпросите варира в интервала 39% - 62%. Т.е. същите въпроси са полесниза студентите в НБУ или те са по-силно мотивирани да учат, т.к. изследването епроведено със студенти от програма “Компютърни медийни технологии”, и тази дисципли<strong>на</strong> етясно свърза<strong>на</strong> с тях<strong>на</strong>та бъдеща професио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> реализация. А<strong>на</strong>логично построяваметаблицата с данни и фигурите с процентното разпределение трудността <strong>на</strong> задачите от II-ритестов контрол. На втори тестов контрол в ТУ – <strong>София</strong> са се явили общо 124 студента.Той сесъстои от 30 въпроса, структурирани в 5 основни раздела. (фиг.71, фиг. 73):80757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 51 въпрос2 въпрос3 въпрос4 въпрос5 въпрос6 въпрос7 въпрос80757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5въпрос 1въпрос 2въпрос 3въпрос 4въпрос 5въпрос 6въпрос 7фигура 71 Процентно разпределение <strong>на</strong>трудността по раздели от 2-ро контролно в ТУ -<strong>София</strong>фигура 72 Процентно разпределение <strong>на</strong>трудността по раздели от 2-ро контролно в НБУЙоа<strong>на</strong> Минкова 29


Трудност (%)Трудност (%)Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеОценка <strong>на</strong> трудността по раздели <strong>на</strong> 2-ро контролноОценка <strong>на</strong> трудността по раздели <strong>на</strong> второ контролно80757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 580757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5фигура 73 Оценка <strong>на</strong> трудността пораздели от 2-ро контролно в ТУ-<strong>София</strong>фигура 74 Оценка <strong>на</strong> трудността пораздели от 2-ро контролно в НБУОт фиг. 71 се вижда, че коефициента <strong>на</strong> трудност при тестовите задачи за второ контролноварира между 25% и 63 %. Повечето от генерираните варианти <strong>на</strong> въпросите попадат винтервала от 35 до 55 %, което показва, че имат оптимален коефициент <strong>на</strong> трудност.Получените данни в НБУ са представени <strong>на</strong> фиг.72 и фиг. 74.Забелязва се, че коефициента <strong>на</strong> трудност варира в интервала 26% -72%. Но ако пресметнемразпределението <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> въпросите, се получава, че 73 % от въпросите са в границите<strong>на</strong> оптимал<strong>на</strong>та трудност:Оценката <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> целия 2-ри тест по раздели е представе<strong>на</strong> <strong>на</strong> фиг. 73 и фиг. 74.Вижда се, че степента <strong>на</strong> трудност по разделите обхващащи материала за 2-ро контролно е винтервала 30% до 48% в ТУ-<strong>София</strong> и 36% до 53% в НБУ, следователно може да се <strong>на</strong>правиизвода, че оценката <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong> задачите от втори тестов контрол също еоптимал<strong>на</strong> до леко труд<strong>на</strong>.Трудността <strong>на</strong> въпросите при проведени тестове в средното училище варира при първитестов контрол в интервала от 28% до 93%, а при втори тестов контрол в интервала от 13% до47%.2.2.5. Изследване индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong> въпросите в използванитетестове за оценка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> студентитеИндексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция е а<strong>на</strong>лизиран <strong>на</strong> базата <strong>на</strong> събрани статистически данни отпроведените тестове в НБУ и в ЧПГ по мултимедия, компютърен графичен дизайн и анимация.На първият тестов контрол са се явили 71 студента. Резултатите <strong>на</strong> първите 18 от тях,които са получили <strong>на</strong>й-високи резултати формират „сил<strong>на</strong>та” група, а последните 18 с <strong>на</strong>йнисъкрезултат, формират „слабата” група. А<strong>на</strong>лизирани са отговорите <strong>на</strong> всеки един въпрос <strong>на</strong>тези 36 студента, въз основа <strong>на</strong> което е изчислен индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong> въпросите впървия тест.От фиг. 75 се вижда, че коефициентът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция при тестовите въпроси за първоконтролно варира между 23 и 80.10095908580757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5 Раздел 6 Раздел 7въпрос 1въпрос 2въпрос 3въпрос 4въпрос 510095908580757065605550454035302520151050Раздел 1 Раздел 2 Раздел 3 Раздел 4 Раздел 5въпрос 1въпрос 2въпрос 3въпрос 4въпрос 5въпрос 6въпрос 7фигура 75 Индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong>въпросите в първия тестфигура 76 Индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong>въпросите във втория тестЙоа<strong>на</strong> Минкова 30


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеИнтерпретирането <strong>на</strong> индексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция е представено в табл. 36.Табл. 36 Интерпретиране индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>цияИндекс <strong>на</strong>З<strong>на</strong>чениедискрими<strong>на</strong>ция (D)D >= 40Отлични въпроси30


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеполучава:Сред<strong>на</strong>та стойност от всички получени точки X = 11,39. Следователно за дисперсията сеR2= 22,14. Прилагаме формула (7) <strong>на</strong> KR #21:21kk11Xk( kX )230301111,39 (30 11,39)30 22,14(23)От полученият коефициент <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност R=0,70 <strong>на</strong> втори тестови контрол се вижда, четой също е <strong>на</strong>дежден в достатъч<strong>на</strong> степен и може да се окачестви като добър инструмент заоценка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията.Сравняваме получените резултати от двата тестови контрола (фиг. 77). Забелязва се, чесъотношението <strong>на</strong> основните измерителни параметри при двата тестови контрола ееквивалентно, като се има предвид, че броя <strong>на</strong> тестовите задачи във втория тест е по-малък (30),което води и до по-малка дисперсия <strong>на</strong> получените резултати и следователно до по-голяма<strong>на</strong>деждност <strong>на</strong> теста.Сравнение между получените данни за първи и вторитестов контрол25,0020,000,7015,0010,005,000,00Сред<strong>на</strong> стойностот полученитеточкидисперсия KR #21фигура 77 Сравнение между получените данни за първи и втори тестов контрол2.3. Статистически а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> създадените тестове с използване <strong>на</strong>разработения програмен продуктПриложението за а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> получените резултати предлага <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред кратко обяснениеза смисъла и з<strong>на</strong>чението <strong>на</strong> индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция (фиг. 78). След това за всеки отвъпросите (посочени с техните име<strong>на</strong>) е определе<strong>на</strong> стойността <strong>на</strong> индекса и са групираниспоред интервала, дефиниран от [18]. Дадени са <strong>на</strong>соки за това дали може да продължава да сеизползва конкретният въпрос или е необходимо да бъде преработен. Графиката визуализирастойностите <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ционния индекс <strong>на</strong> всеки въпрос.тест 1тест 2фигура 78 Индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong>въпроситефигура 79 Трудност <strong>на</strong> въпроситеЙоа<strong>на</strong> Минкова 32


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванефигура 80 Постижения <strong>на</strong> обучаемитефигура 81 Разпределение <strong>на</strong> оценкитеЕкранът <strong>на</strong> приложението отново дава кратка информация относно смисъла <strong>на</strong>параметъра „трудност” <strong>на</strong> въпроса, а след това посочва кои са трудните, лесните, оптималнитевъпроси, кои е необходимо да се преразгледат като структура и като алтер<strong>на</strong>тиви и кои могат дапродължат да се използват (фиг. 79). Графичното представяне <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> въпроситепозволява бърза ориентация за преподавателя каква е степента <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong> теста.Друга опция която имат <strong>на</strong> разположение потребителите <strong>на</strong> приложението <strong>на</strong>гледно давидят постиженията <strong>на</strong> всеки един от обучаемите (фиг. 80). Графиката показва поименнотестваните лица и броя <strong>на</strong> верните отговори <strong>на</strong> всеки от тях.Послед<strong>на</strong>та опция в приложението визуализира разпределението <strong>на</strong> получените оценки(фиг. 81). Графичното представяне <strong>на</strong> оценките позволява <strong>на</strong> преподавателят да види далирезултатите от теста е в съответствие с критериите за оценки <strong>на</strong> Европейската система затрансфер <strong>на</strong> кредити (представени в Помощ<strong>на</strong>та таблица <strong>на</strong> страница И-3 от практическоторъководство <strong>на</strong> ECTS), според които максималният процент студенти получават оценка„Добър”, при което резултат<strong>на</strong>та графика представя нормално Гаусово разпределение.Извод 1:Болшинството от създадените тестови задачи имат коефициент <strong>на</strong> трудност в границите37%-68 %, който се счита за оптимален.Разгледани са въпросите с екстремни показатели <strong>на</strong> трудност. В резултат <strong>на</strong> което еобър<strong>на</strong>то внимание <strong>на</strong> два въпроса от първи текущ контрол които се открояват като по-лесни,както и <strong>на</strong> един въпрос от втори текущ контрол, открояващ се като много труден и за дветегрупи обучаеми.При изследване <strong>на</strong> коефициента <strong>на</strong> трудност <strong>на</strong> тестов контрол със студенти от ЕМФ,ТУ-<strong>София</strong> и от НБУ се забелязват отклонения от 3% до 10 % в трудността за двете групи, коетоможе да се обясни с това, че студентите в НБУ са по-силно мотивирани да изучаватИнформатика, т.к. изследването е проведено със студенти от програма “Компютърни медийнитехнологии” и тази дисципли<strong>на</strong> е тясно свърза<strong>на</strong> с тях<strong>на</strong>та бъдеща професио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> реализация.Изследванията <strong>на</strong> трудността <strong>на</strong> въпросите при проведени тестове в средното училищепоказва, че въпреки, че преподаваният материал е един и същи, проведените тестове се оказватпо-трудни за учениците, което е обяснимо от глед<strong>на</strong> точка <strong>на</strong> тях<strong>на</strong>та възраст и образовател<strong>на</strong>степен.Извод 2:А<strong>на</strong>лизът <strong>на</strong> индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция от проведените тестове със студенти в НБУсочи, че:- Няма въпроси с индекс по-нисък от 19, които не трябва да бъдат използвани.Йоа<strong>на</strong> Минкова 33


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяване- По-голямата част от въпросите (79 % за първи тест и 84% за втори тест) могат да сеокачествят като „отлични” тъй като за тях D>=40.- Необходимо е още веднъж да се огледат някои въпроси (16 % за първи тест и 13% завтори тест), за които индексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция е в интервала 30>D>=39, т.е. следва да се<strong>на</strong>прави опит да се преработи въпроса.- Съществуват и три въпроса с дискрими<strong>на</strong>ция между 20 и 29. Това се дължи <strong>на</strong> факта, чедва от тях са много лесни, а третият – много труден.- Един единствен е въпросът, който е с индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция 29 и е задължителнодистракторите да се заменят с по-кратки и ясни съждения.При провеждане <strong>на</strong> тестовете с ученици в гим<strong>на</strong>зията индексът <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция варира всходни граници. От първият тестов контрол с индекс <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция D>=40 са 65% отвъпросите, а за 25% от въпросите D e в интервала 30-39. При вторият тестов контрол данните сасъответно 80% и 17%. Въпросите с дискрими<strong>на</strong>ция между 20 и 29 съвпадат и за двете групиобучаеми.Извод 3:При сравнение <strong>на</strong> оценките, получени от студентите в НБУ и в средното училище сезабелязват следните тенденции:- Оценките <strong>на</strong> студентите са по-високи от оценките <strong>на</strong> учениците;- Съществените разлики (в рамките <strong>на</strong> 9%-15%) са при оценки „добър” и„много добър”, което е допустимо, имайки предвид разликата във възрасттаи образовател<strong>на</strong>та степен <strong>на</strong> експерименталните групи. При разпределението<strong>на</strong> оста<strong>на</strong>лите оценки резултатите са почти идентични (с отклонения от 2 до4%).- Разпределението <strong>на</strong> оценките и <strong>на</strong> двете групи се приближава додефинираното от практическото ръководство <strong>на</strong> ECTS.Извод 4:Статистическият а<strong>на</strong>лиз, <strong>на</strong>правен съгласно формулата <strong>на</strong> Кудер – Ричардсън #21показва, че коефициентът <strong>на</strong> <strong>на</strong>деждност и <strong>на</strong> двата теста е <strong>на</strong>д 0.60 (съответно R=0,68 за тест 1и R=0,70 за тест 2). Това показва, че използваните тестове за измерване <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong>студентите и учениците са в достатъч<strong>на</strong> степен <strong>на</strong>деждни за оценка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията.Извод 5:Разработен е инструмент (софтуерно реализиран в глава III), който а<strong>на</strong>лизиракачеството <strong>на</strong> тестови задачи. А<strong>на</strong>лизът помага за оптимизиране <strong>на</strong>деждността <strong>на</strong> тестовете,контролиране <strong>на</strong> трудността и индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong> тестовите задачи и подпомагауправлението <strong>на</strong> обучението. Проведените експерименти с три различни групи обучаеми – двегрупи студенти в различни университети и ед<strong>на</strong> група ученици, водят до сходни резултати.Получените отклоненията при измерването <strong>на</strong> трудността, индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция иразпределението <strong>на</strong> оценките са в интервала 3%-15%. Смятаме, че са допустими зарадиразликата в образовател<strong>на</strong>та степен (ученици-студенти) и в характеристиката <strong>на</strong> дватауниверситета (инженерен-технологичен). Резултатите показват, че предложеното технологичнорешение работи ед<strong>на</strong>кво добре и с трите експериментални групи.Йоа<strong>на</strong> Минкова 34


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеV. ЗаключениеСравнителният а<strong>на</strong>лиз и оценка <strong>на</strong> авторски системи и такива с отворен код за създаване<strong>на</strong> мултимедийни обучителни материали показват, че <strong>на</strong>й-подходящи за създаване иразпространение <strong>на</strong> обучителни материали в училища и университети са авторската средаToolBook и платформата за електронно обучение Moodle. Те осигуряват подпомагането <strong>на</strong>учебния процес и в онлайн и в офлайн режим. Изследването е <strong>на</strong>сочено към интегрираното имизползване и с проверка <strong>на</strong> възможността за обмен <strong>на</strong> информация между тях.Мултимедийните среди поддържат SCORM стандарт и предоставят възможности засъздаване <strong>на</strong> тестове в самата среда, но не позволяват да се осъществи преносимост <strong>на</strong> тестовемежду двете среди и лесното интегриране, визуализиране и автоматизирано интерпретиране <strong>на</strong>резултатите.След разглеждане <strong>на</strong> различни модели и подходи, прилагани в обучението се <strong>на</strong>лагасъздаването <strong>на</strong> модел, който да е разбираем от обучителите, да е лесно приложим в тях<strong>на</strong>таработа. Моделът описва фазите и етапите <strong>на</strong> учебния процес, като посочва какви електронниобразователни ресурси е подходящо да се използват <strong>на</strong> всеки етап. Включва и софтуеренпродукт, явяващ се интегратор <strong>на</strong> мултимедийните среди. Софтуерният продукт осигурявавъзможност за автоматизирано въвеждане в мултимедийни среди <strong>на</strong> тестови въпроси,предварително създадени в широко разпространен и лесен за използване продукт, <strong>на</strong>пр. MSWord, създавайки база данни – банка въпроси. Използването <strong>на</strong> <strong>на</strong>трупаните статистическитеданни от проведен тест в среда Мoodle или ToolBook осигурява възможност <strong>на</strong> преподавателитеза а<strong>на</strong>лиз и графич<strong>на</strong> визуализация <strong>на</strong> някои параметри <strong>на</strong> теста. Това улеснява и подпомагапреподавателите при вземането <strong>на</strong> управленски решения за процеса <strong>на</strong> обучение.Докторантския труд разработва, експериментира и прилага технологично решение заизследване <strong>на</strong> учебния процес и тълкуване <strong>на</strong> резултатите с цел подпомагане управлението <strong>на</strong>процеса. Технологичното решение представлява премере<strong>на</strong> съвкупност от методи и подходи,включващи създадения модел и мултимедийни среди.Проведените експерименти (в средно училище и два университета) за проверка <strong>на</strong>модела и оценка <strong>на</strong> създадените дидактически материали показват, че разработенототехнологично решение помага за оптимизиране <strong>на</strong>деждността <strong>на</strong> тестовете, контролиране <strong>на</strong>трудността и индекса <strong>на</strong> дискрими<strong>на</strong>ция <strong>на</strong> тестовите задачи и подпомага управлението <strong>на</strong>учебния процес. Проведените експерименти с три различни групи обучаеми – две групистуденти в различни университети и ед<strong>на</strong> група ученици, водят до сходни резултати, сотклонения от 3% до 15%. Смятаме, че са допустими заради разликата в образовател<strong>на</strong>та степен(ученици-студенти) и в характеристиката <strong>на</strong> двата университета (инженерен-технологичен).Резултатите показват, че предложеното технологично решение работи ед<strong>на</strong>кво добре и с тритеекспериментални групи.Натрупаните резултати ще инициират възможност да се разшири инструментариума, дасе развият дидактическите материали и да се подготви по голям експеримент за изследване <strong>на</strong>връзката между получените резултати, планираните стратегии и тактики с инструментите зауправление <strong>на</strong> обучението.Йоа<strong>на</strong> Минкова 35


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеОтделни части от <strong>дисертацията</strong> са докладвани <strong>на</strong> <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лни и между<strong>на</strong>родни <strong>на</strong>учниконференции:Конференция№ <strong>на</strong> статия отсписъка спубликацииInternational scientific conference “Computer Science 2004”, [1]Sofia, BulgariaSecond International scientific conference “Computer Science [2]2005”, Halkidiki, Greece,Third international Bulgarian - Turkish conference „Computer [3]Science 2006”, Istanbul, TurkeyFourth international Bulgarian- Greek conference „Computer [5], [6]Science 2008, Kavala, GreeceProc. of Fifth international Scientific conference „Computer [7]Science 2009, Sofia, BulgariaXX юбилей<strong>на</strong> между<strong>на</strong>род<strong>на</strong> <strong>на</strong>учно-техническа [8]конференция АДП 2011, Созопол, БългарияМеждинни резултати от <strong>дисертацията</strong> са отчетени при работата <strong>на</strong> кандидата по няколко<strong>на</strong>учни проекта:Проект <strong>на</strong> МОН „Изследване, моделиране и избор <strong>на</strong> методи и техническисредства за електронно обучение... ”, по договор № I1207/02. Темата е от пла<strong>на</strong> <strong>на</strong><strong>на</strong>учния съвет за „Научни изследвания” <strong>на</strong> МОН; смесен колектив – НБУ, ТУ-<strong>София</strong>;Проект <strong>на</strong> НИС <strong>на</strong> ТУ-<strong>София</strong>, ВHИ № 555/05 <strong>на</strong> тема „Изследване <strong>на</strong> модели исъздаване <strong>на</strong> дидактически материали за контрол и оценка качеството <strong>на</strong>обучение в два курса по Информатика в условията <strong>на</strong> Е-обучение в локал<strong>на</strong>тамрежа <strong>на</strong> ТУ-<strong>София</strong> и Интернет.”;STELLA: Science Teaching In LifeLong Learning /2008-2009/, Програма Лео<strong>на</strong>рдода Винчи, "Учене през целия живот";Между<strong>на</strong>роден проект STENCIL: Science Teaching European Network Contributingto Innovation in Learning /2011-2013/; Програма Лео<strong>на</strong>рдо да Винчи, "Учене презцелия живот".Забелязани са 7 цитата и 5 автоцитата <strong>на</strong> посочените в <strong>дисертацията</strong> публикации потемата.VI. Приноси1. Изследване и сравнителен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong> мултимедийни среди и модели <strong>на</strong> обучение./<strong>на</strong>учно-приложен/2. Създаване <strong>на</strong> модел <strong>на</strong> развитието <strong>на</strong> учебния процес, приложим в средното ивисшето образование. /<strong>на</strong>учен/3. Проектиране и реализация <strong>на</strong> програмен продукт, унифициращ въвеждането <strong>на</strong>дидактически материали в мултимедийни среди и извеждане <strong>на</strong> резултатите. /приложен/4. Експериментално изследване <strong>на</strong> разработеното решение /<strong>на</strong>учно-приложен/Йоа<strong>на</strong> Минкова 36


Изследване <strong>на</strong> възможности и средства за интегриране в мултимедийни среди <strong>на</strong> дидактически материали за оценяванеVII. Публикации[1] Jelev Gospodin, Minkova Yoana. Determination of representative sample size and knowledgeassimilation test results processing. Problems & discussion. Proc. of International scientificconference “Computer Science 2004”, Sofia, Bulgaria; pp. 274-279[2] Jelev Gospodin, Minkova Yoana. An Integrated Approach for Organization of Questions Inputin a Computerized Test. Proc. of Second International scientific conference “Computer Science2005”, Halkidiki, Greece, part II, pp. 253-258,ISBN 954 438 526 6[3] Jelev Gospodin, Minkova Yoana. Automated output and processing of the computerized test.Proc. of Third international Bulgarian - Turkish conference „Computer Science 2006”,Istanbul, Turkey, part II, pp. 164-169[4] Jelev Gospodin, Minkovska Daniela, Minkova Yoana. Еxamination of reliability anddiscrimination index of test items for knowledge assessment // Computer engineering, 2008, №1, pp. 86 – 89[5] Jelev Gospodin, Minkova Yoana. Comparative Analysis of Authoring Tools for MultimediaApplication Development, Proc. of Fourth international Bulgarian- Greek conference„Computer Science 2008, Kavala, Greece, part III, pp. 978-983, ISBN: 978-954-580-256-0[6] Jelev Gospodin, Minkova Yoana. An Integrated Approach for Organization of theComputerized Test Results’ Output. Proc. of Fourth international Bulgarian-Greek conference„Computer Science 2008, Kavala, Greece, part III, pp. 973-977, ISBN:978-954-580-256-0[7] Minkova Yoana. Integrating Document Based Quizzes in moodle LMS. Proc. of F ifthinternational Scientific conference „Computer Science 2009, Sofia, Bulgaria, part II, pp. 395-400, ISBN:978-954-438-853-9[8] Йоа<strong>на</strong> Минкова, Господин Желев. Мултимедийни приложения за обучение поCAD/CAM. Сборник доклади от XX юбилей<strong>на</strong> между<strong>на</strong>род<strong>на</strong> <strong>на</strong>учно-техническаконференция АДП 2011, Созопол, БългарияЙоа<strong>на</strong> Минкова 37


Research of possibilities and methods for integrating in multimedia environments of didactical materials for assessmentResearch of possibilities and methods for integrating in multimedia environmentsof didactical materials for assessmentSummaryThe aim of the thesis is to perform a research on existing approach and program tools, to createa method and to develop a solution that integrates the capabilities of multimedia environments withpedagogical and structural models describing the functional development of the learning process,automation of assessment, management of educational processes. The solution aims to facilitate thecreation and implementation of teaching materials and their transfer between different educationalenvironments. Providing students with various electronic teaching materials, depending on the formsand stages of training, an opportunity for a better organization of the educational process will becreated. Collecting results in databases should allow automated processing, visualization and theircorrect interpretation. All this should facilitate teachers and lecturers in training management.The comparative analysis and evaluation of authoring and open-source systems fordevelopment of multimedia training materials indicates that the most suitable for the creation anddistribution of educational materials in schools and universities are ToolBook authoring tool and e-learning platform Moodle. They provide support of learning in online and offline mode. The study isaimed at integrating their use and inspection of the ability to exchange information between them.After reviewing different models and approaches in training, the creation of a model that isunderstood by trainers and is easily applicable in their work is imposed. The model describes thephases and stages of the learning process, stating what electronic educational resources are suitable tobe used at each stage. It includes a module, which integrates multimedia environments. This moduleenables automated input in multimedia environments of test questions, previously created in awidespread and easy to use product, e.g. MS Word, creating a database – test bank. Using the statisticsof tests carried out in Moodle or ToolBook environment provides the possibility for teachers to getanalysis and graphical visualization of some parameters of the test. This facilitates and assists teachersin making management decisions about the learning process.PhD thesis develops, experiments and implements technology solution for analyses ofeducational process, interpreting the results in order to help the process management. Technologicalsolution is a measured set of methods and approaches, including the developed model and multimediaenvironments.The experiments (in vocational school and two universities) for model validation andevaluation of the developed teaching materials indicate that the technological solution helps tooptimize the reliability of the tests, to control difficulty index and the discrimination of the tests andhelps to manage the educational process. Experiments, conducted with three different groups ofstudents - two groups of students in different universities and a group of students in a school, led tosimilar results, with deviations from 3% to 15%. We consider that they are admissible because of thedifference in educational level (secondary – high education) and because of the characteristics of theuniversities (Engineering - Technology). The results show that the proposed solution works equallywell with all three experimental groups.Collected outcomes will initiate opportunity to extend the toolkit for development of didacticmaterials and to prepare a bigger experiment for research and analyses of relationships between theresults obtained, planned strategies and tactics, and tools for management of education.Yoana Minkova 38

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!