Руслан И. Костов ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ ...

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ПЛАНЕТАТА
ЗЕМЯ 2008
INTERNATIONAL YEAR OF PLANET EARTH 2008
Руслан И. Костов
ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ:
АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
(БИБЛИОГРАФИЯ)
Второ допълнено издание (Интернет версия)
Ruslan I. Kostov
GEOARCHAEOLOGY AND ARCHAEOMINERALOGY:
ARTEFACTS AND SITES FROM BULGARIA
(BIBLIOGRAPHY)
Second Revised Edition (Internet version)

София Sofia – 2008
2

© Руслан Иванов Костов – съставител, 2008
© Ruslan Ivanov Kostov – compiler, 2008
© Издателска къща “Св. Иван Рилски”, София
© Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia
3

ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ:
АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
(БИБЛИОГРАФИЯ)
Руслан И. Костов
Настоящата библиография “Геоархеология и археоминералогия:
артефакти и обекти от България” включва публикации от български автори
или такива, отнасящи се до артефакти и обекти от България и свързани с
българските земи и история научни направления като: геоархеология в
широк смисъл на понятието включващо приложение на геонауките в
изследване на миналото на човешката цивилизация и опазване на
паметниците на културата; археоминералогия – изучаване на произхода,
състава, обработката и разпространението на минерални и скални артефакти
и обекти, пигменти и соли, биоминерални материали, включително
глиптика и произведения на ювелирното изкуство (археогемология);
мегалитни и скално­изсечени паметници; археометалургия – добив, преработка
и разпространение на метали и сплави (древна рударска дейност и
минно дело; златарско изкуство; металопластика); геоморфоложки и
геоложки процеси, свързани с културно­исторически обекти и паметници;
геофизични методи в археологията; консервация и опазване на артефактите
и паметниците на културата изградени от природни материали.
Тя е изготвена в приетата от ООН и ЮНЕСКО Международна година
на планетата Земя 2008 и във връзка с организираната през същата година в
София Международна конференция “Геоархеология и археоминералогия”.
Съставителят благодари на всички колеги, които допълниха някои свои
публикации към библиографията.
4

GEOARCHAEOLOGY AND ARCHAEOMINERALOGY:
ARTEFACTS AND SITES FROM BULGARIA
(BIBLIOGRAPHY)
Ruslan I. Kostov
The present bibliography “Geoarchaeology and Archaeomineralogy:
Artefacts and Objects from Bulgaria” includes publications by Bulgarian authors
or related to artefacts and objects from Bulgaria and the Bulgarian lands and
history scientific branches as: geoarchaeology in the broad sense of the term
including the application of the geosciences in the study of the past of human
civilization and preservation of the cultural monuments; archaeomineralogy –
study of the origin, composition, properties, the cut and distribution of mineral
and rock artefacts and objects, pigments and salts, biomineral materials,
including glyptic art and pieces of jewellery (archaeogemmology); megalithic
and rock­cut monuments; archaeometallurgy – production, dressing and
distribution of metals and alloys (ancient mining; goldsmith art; metal plastics);
geomorphological and geological processes related to cultural historical
monuments; geophysical methods in archaeology; conservation and preservation
of the artefacts and monuments of culture made by natural materials.
The bibliography is compiled in the declared by both the UN and UNESCO
International Year of Planet Earth 2008 and for the organized in the same year in
Sofia International Conference “Geoarchaeology and Archaeomineralogy”. The
compiler wish to thank all the colleagues, which added some of their
publications to the bibliography.
5

Авдев, С. 1988. Старият златодобив край София. – Год. Нац. политехн. музей, 17,
118­123.
Авдев, С. 1996. Голямата златно­сребърна мина на Витоша през XVI­XVII в. –
Геология и минерални ресурси, 1, 21­24.
Авдев, С. 1996. Средни съдържания на благородните метали в средновековните
мини. – Геология и минерални ресурси, 5­6, 35.
Авдев, С. 1996. Чипровският рударски хас през XV­XVII в. – Геология и
минерални ресурси, 3, 25­28.
Авдев, С. 1997. Исторически етапи на златодобива по българските земи. – Геология
и минерални ресурси, 8­9, 24­26.
Авдев, С. 2002. Античният и средновековен златодобив в Краището. – Изв. Истор.
музей Кюстендил, 4, 329­333.
Авдев, С. 2002. Златните и сребърните мини в Източните Родопи през
Средновековието. – Минно дело и геология, 1, 33­37.
Авдев, С. 2005. История на златодобива по българските земи. С., “Бесике”
ЕООД, 359 с.
Авдев, С. 2005. Монетната система в Средновековна България през XIII­XIV в. С.,
238 с.
Авдев, С. 2007. Българските средновековни монети. С., “Бесике” ЕООД, 250 с.
Авдев, С. 2007. Разрушителните исторически земетресения в София. С.,
“Бесике” ЕООД, 120 с.
Авдев, С., П. Ставрев, Х. Рязков, И. Лозенски. 1981. Геофизични методи при
проучването на антични и средновековни некрополи. – В: Национален
симпозиум Физични методи за откриване, изследване и опазване на
пеметници на културата. Резюмета, С., 15­16.
Авдев, С., Р. Радков, П. Ставрев, И. Лозенски. 1983. Геофизични методи при
проучване на антични некрополи. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 184­190.
Аврамова, М. 1986. Накити от праисторическия некропол при с. Дуранкулак. –
Добруджа, 3, 75­84.
Азартс, П., С. Т. Иванов, С. В. Сиракова. 1978. Муселиевското палеолитно
находище и неговата геологическа среда. – Археология, 4, 1­13.
Аладжов, Д. 1994. Археологически паметници край Харманлийска река. –
ИМЮИБ, ХVІІ, 111­112.
Аладжов, Д. 1997. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково,
16­20.
Аладжова, Д. 2007. Монети и монетосечене по българските земи (V в. пр. Хр. – V в.
сл. Хр.). – Древните цивилизации в българските земи. С., НАИМ БАН,
99­105.
Александров, Г. 1975. Добив на злато в района на античната Монтана. – В: Първи
симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа. Варна,
България 3­6 ноември 1975, I, 118­126.
Александров, Г. 2007. Нови данни за металообработването в района на Монтана. –
In: Prae. In Honorem Henrieta Todorova. NAIM BAS, Sofia, 135­138.
7

Анастасов, Д., В. Ковачев, Б. Рангелов. 2001. Специализирана минна технология за
проникване и укрепване на подмогилното тракийско съоръжение до с.
Старосел. – Минно дело и геология, 5, 21­27.
Анастасов, Д., Ц. Кадийски, В. Попов. 2006. Прокарване на галерия за
микроклиматичното осигуряване на гробницата в с. Александрово. – Минно
дело и геология, 9, 38­41.
Ангелов, К., Б. Константинов, А. Лаков, С. Стойнев. 1993. Инженерногеоложките
условия на площадката на Рилския манастир. – Год. Минно­геол. унив., 39, св.
1, 127­132.
Ангелов, Н. 1959. Златното съкровище от Хотница. – Археология, 1, 1­2, 38­46.
Ангелов, Н. 1961. Работилница за плоски костени идоли в селищната могила при с.
Хотница, Търновско. – Археология, 3, 2, 34­38.
Ангелов, Н. 1970. Търновград. Център на приложно изкуство през XIII­XIV вв. С.
Андонов, Б., Е. Андонов. 2005. Усвояване и обработка на минералните суровини в
българските земи в древността. – В: Международен симпозиум
“Металургията в Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”.
26­30 септември 2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 67­71.
Андреев, А. 1921. Някогашната желязна индустрия у нас. – Изв. Нац. етнографски
музей, 3­4, 125­139.
Антонов, Д. 2007. Изделията от благороден метал в Северна Тракия. Враца, 178
с.
Атавин, А. Г., Я. М. Паромов. 1991. Болгарское погребение с золотым поясным
набором из Нижнего Прикубанья. – В: Древности Северного Кавказа и
Причерноморья. М., 151­155.
Атанасов, В. 2002. Геоложки данни за района на “Мадарския конник” и едно мнение
за неговата златоносност. – Минно дело и геология, 7­8, 22­26.
Атанасов, В. 2002. Древния рудник за злато Перперикон край село Стремци,
Кърджалийско. – Год. МГУ “Св. Иван Рилски”, 45, св. 1, Геология, 89­96.
Атанасов, Г. 1999. Инсигниите на средновековните български владетели: корони,
скиптри, сфери, оръжия, костюми и накити. Плевен, 192 с.
Атанасов, Г., Д. Чешмеджиев 1990. Средновековният скален манастир до Варна
(Аладжа манастир). – Известия на Народния музей ­ Варна, 26 (40), 110­140.
Атанасова, Й. 1969. Погребения от некропола на Рациария. – Изв. Бълг. музеи, 1,
94.
Бакалов, Г. 2006. Предговор. – В: Р. И. Костов. 2006. Скъпоценните минерали и
метали в живота на древните българи. С., Тангра ТанНакРа, 7.
Бакалов, Г. 2006. Своеобразна енциклопедия с геоложко­географска информация
[рец.]. – Геология и минерални ресурси, 9, 41.
Бакалов, П. 1922. Златото и добиването му в България. – Природа, 22, 7­8.
Баласчев, Г. 1922. Антична златоносна рудница в с. Радомир (Чирпанско). –
Училищен преглед, 5­6, 461­466.
Балкански, И. 1978. Крумовград. Археологически паметници. С., Септември, 47 с.
Балкански, И. 1978. Кърджали. Археологически паметници. С., Септември, 54 с.
8

Балтаков, Г. 1988. Кватернерна геоморфология и палеогеография. С., Софийски
университет „Климент Охридски”, 275 с.
Балтаков, Г. 2005. Палеогеографската обстановка в Добруджа през VII в. с
коментар върху френска военна карта от 1704 година (къде се е намирал
заселеният от Аспарух остров Певки). – В: Корени на българската
цивилизация. С., Изд. “Бул­Корени”, 173­180.
Балтаков, Г., Р. Кендерова. 1988. Кватернерна палеогеография. Варна, Малео­63,
324 с.
Балтаков, Г., Р. Кендерова, Е. Фитова. 1999. Система за геолого­геоморфоложко
изследване и картиране, свързана с археологическо проучване. – Минно дело и
геология, 54, 6­7, 56­59.
Балтаков, Г., Р. Кендерова, A. Сарафов. 2002. Методика на палеогеографските
изследвания при археологическите проучвания. – В: География и туризъм.
Доклади на конференция ”Китен­2000”. С., УИ “Св. Кл. Охридски”, 37­46.
Библиография на българската археология (С. Георгиева, В. Велков). 1974. С.,
БАН, 478 с.
Бобринский, А. А. 1912. Перешчепинский клад. – Матер. археол. России, 34, Пг.
Боев, Н. 2000. Белинташ разкрива хилядолетни тайни. Пловдив, Изд. ИМН, 99 с.
Боев, Н. 2001. Белинташ – светилището на бесите. Пловдив, ИМП, 111 с.
Боев, Н. 2003. Блясъкът на Белинташ. Пловдив, ИМП, 74 с.
Божилова, Е., И. Иванов. 1985. Екологични условия в района на Варненското езеро
през енеолитната и бронзовата епоха според палинологични,
палеоетноботанични и археологически данни. – Изв. Нар. музей, Варна, 21
(36), 43­48.
Бонев, К., Д. Вангелов. 1988. Геоложка характерискита на скалите от местността
Боженишки Урвич, Софийска област. – В: Първи национален симпозиум
“Археоастрономия”, Толбухин, 101.
Бончев, Г. 1900. Мегалитните паметници по Сакар планина. – Год. Бълг.
природоизп. д­во, III, 4, 92, 115­119, фиг. 1­2.
Бончев, Г. 1901. Мегалитните паметници в Сакар планина. – Сб. НУНК, XVII,
659­703 и прил. – карта.
Бончев, Г. 1912. Драгоценни камъни. – Естествознание, III, 5, 257­271; 6, 321­338;
7, 391­407; 8, 463­479; 9, 557­573; 10, 590­607.
Бончев, Г. 1920. Старото рударство в България и Македония. – Спис. БАН, 19,
Клон прир.­матем., 9, 1­50.
Бончев, Г. 1932. Долмен в Средна­гора. – Бълг. истор. библиотека, V, т. 2, с. 166.
Бончев, Г. 1948. Земетресенията и потопът. С., БАН, 38 с.
Борисов, И., К. Кънчев. 1968. Използването на камъка и кариерното дело през
неолита, енеолита и бронзовата епоха. – Музеи и паметници на културата, 2,
5­8.
Бояджиев, Я. 1981. Мраморни и костни идоли от епохата на късния енеолит в
България. – Изкуство, 9­10, 85­88.
9

Бояджиев, Я. 2004. Ролята на околната среда за възникване на най­ранната каменна
архитектура. – В: Археологията – интердисциплинарни изследвания (НБУ,
Департамент Археология, 6). С., 16­21.
Буюклиев, Х. 1976. За наличието на тежковъоръжени конници в римска Тракия. –
Музеи и паметници на културата, 2, 18­28.
Буюклиев, Х. 1986. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски
окръг. Разкопки и проучвания, XVI. С., БАН.
Буюклиев, Х. 1986. К вопросу о фракийско­сарматских отношениях в I – начале II
века н.э. – Росс. археолоогия, 1, 37­46.
Бънов, П., В. Демирев. 1988. Мегалити в Сливенско и култът към Слънцето. – В:
Първи национален симпозиум “Археоастрономия”, Толбухин, 99­100.
Бърлиев, А., Х. Малинов. 1957. Развитие на рударството по нашите земи. – Минно
дело, 3, 63­67.
Вагалински, Л. 2008. Късноримска гема от Transmarisca. – В: Югоизточна Европа
през Античността (VI век пр. Хр. – VI век сл. Хр.) Studia in honorem
Aleksandrae Dimitrova­Milcheva (ред. Е. Генчева). С., НАИМ БАН,
492­495.
Ваклинов, С. 1977. Формиране на старобългарската култура. С., Наука и
изкуство, 253 с.
Ваклинов, С., М. Ваклинова. 1983. Съкровището от Над Сент Миклош. С., 88 с.
Ваклинова, М. 1993. Материали и производство на Преславска каменна пластика. –
Преслав, 5, 68­101.
Вангелов, Д., К. Бонев, А. Цончева­Бонева. 1990. Литоложки особености на скалите
в местността Боженишки Урвич, Ботевградско, тълкувани като астрални знаци.
– Интердисциплинарни изследвания, 17.
Вандова, В., А. Султанов. 2002. Обобщение на резултатите от лабораторни анализи
на фрагменти от керамични съдове от неолитното селище Кременик край
Сапарева баня. – Трудове на научната група, Исторически музей Кюстендил,
том II. Кюстендил, 5­24.
Василева, К. 1990. Още веднъж за каменните дискове. – Интердисциплинарни
изследвания, АИМ БАН, 17.
Василева, М. 1990. Гора, бог и имя: о некоторых фрако­фригийских паралелях. –
Вестник древней истории, 3, 94­101.
Василиев, А. 1959. Каменни релефи. С., 372 с.
Василиев, А. Т. Силяновска­Новикова, Н. Труфешев, И. Любен. 1973. Каменна
пластика. С., БАН, 523 с.
Вацов, С. 1901­1905. Землетресения в България. 1­5, С.
Велков, И. 1933. Стари селища и градища южно от Сакар планина. – Год. Нар.
музей, V, 169­187.
Велков, И. 1955. Рударството във Витоша с оглед на златодобиването. – Природа, 4,
3, 87­90.
Велков, И. [1954­1957]. Боснек, един стар рударски център край Витоша. – VjesDal.,
Split, 1, 163­167.
10

Велков, В. 1972. Рударството и минното дело в Древна Тракия. – Год. Нац.
политехн. музей, 2, 23­39.
Велков, В. 1983. Резултати от електросондиране на археологически обекти край
село Дуранкулак. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 196­198.
Beлков, В., Г. Михайлов, В. Бешевлиев, Т. Герасимов, И. Венедиков, С. Станчев.
1956. Мадарският конник. С., Изд. БАН.
Велчев, В. 1975. Към въпроса за разработването на рудните находища в Балкана в
миналото. – В: Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизточна
Европа. Варна, България 3­6 ноември 1975, 180­187.
Венедиков, И. 1961. Панагюрското съкровище. С., 30 с.
Венедиков, И. 1971. Загадка в скалите. – Космос, 7, с. 8.
Венедиков, И. 1974. Панагюрското златно съкровище. С., 20 с.
Венедиков, И. 1976. Проблеми на мегалитните паметници в Тракия. – В: Тракийски
паметници. Том I. Мегалитите в Тракия. С., Наука и изкуство, 31­35.
Венедиков, И. 1976. Скални гробници. – В: Тракийски паметници. Том I.
Мегалитите в Тракия. С., Наука и изкуство, 82­127.
Венедиков, И. 1976. Тракийските долмени, долмените в Кавказ и гробниците в Мала
Азия. – В: Тракийски паметници. Том I. Мегалитите в Тракия. С., Наука и
изкуство, 76­81.
Венедиков, И., Д. Аладжов. 1976. Долмените като паметници на тракийската
култура. – В: Тракийски паметници. Том I. Мегалитите в Тракия. С., Наука и
изкуство, 52­76.
Венедиков, И., Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. С., 373 с.
Венков, В., Н. Косев. 1974. Изследване на скалите в района на Мадарския конник за
консервация на паметника. – В: Изследвания и консервация на културни
паметници в България. С., 83­97.
Вернер, Й. 1988. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат – хан
на българите. С., Изд. БАН, 58 с.
Викторов, А. 1994. Резултати от комплексните геолого­геофизични работи на обект
“Царичина”. – В: Случаят “Царичина”. С., 21­35.
Викторов, А. 2003. Потопът в Черно море. – Минно дело и геология, 9, 18­21.
Владимирова­Аладжова, Д. 2005. Златото като аргумент в отношенията между Рим
и варварите през V век и нумизматичните данни от България. – В: Монетите и
банкнотите – възможни прочити. Велико Търново, 136­143.
Владкова, П. 2006. Обработка на кост и рог. – В: Археология на българските земи.
2. С., 245­278.
Вут, Ф. 1973. Заселването на средновековните рудари сакси в българските земи. –
Год. Нац. политехн. музей, 2, 53­60.
Вут, Ф. 1975. Принос към историята на Витошкия железодобив. – В: Първи
симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа. Варна,
България 3­6 ноември 1975, 150­165.
Вълев, П. 1983. Геодезични и геофизични методи в подготовката на
археологическото проучване. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 173­177.
11

Вълев, П., И. Джаков. 1979. Геодезически и геофизични работи за археологически
цели. – Интердисциплинарни изследвания, III­IV, АИМ БАН, 23­30.
Вълев, П., А. Каменаров. 1982. Работни мрежи за геофизично теренно разузнаване и
археологически проучвания. – Интердисциплинарни изследвания, IX, АИМ
БАН, 71­88.
Вълчанов, А. 2003. Влияние на процесите на Земята върху популацията на
човечеството. – Год. МГУ, 48, св. IV, Хуман. и стоп. науки.
Выжарова, Ж. Н. 1968. Памятники Болгарии конца VI­IX в. и их этническая
принадлежность. – Сов. археология, 3, 148­159.
Гавазов, С. 2007. Минната дейност по българските земи в историческите извори. –
Геология и минерални ресурси, 4, 31­33.
Гала, Я., В. Навроцки. 1983. Електромагнитни изследвания на дебелината на стени и
подземни структури. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 199­203.
Ганева, С. 2001. Вълчитрънското съкровище – идеи и преоценки. – Seminarium
Thracicum, 5, 69­76.
Ганецовски, Г., Р. Златева. 2008. Селище и ями за добив на кремъчна суровина през
ранния неолит. – Геология и минерални ресурси, 3, 33­38.
Гацов, И. 1992. Характер и специфика на кремъчното производство през неолита в
днешна Западна България. – Археология, 2, 1­13.
Гацов, И. 1993. Типология на каменните оръдия от късния палеолит. – Археология,
3, 1­18.
Генова, Е. 2004. Църковните приложни изкуства от XV­XIX век в България. С.,
Генчев, Ж. 1983. Честотни характеристики на подповърхностните радиочестотни
сигнали. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 204­208.
Георгиев, Г. К. 1938. Железодобивната индустрия в Пирин, Алиботуш – Китка
планина. – Просвета, 3, 5, 576­588.
Георгиев, Г. К. 1946. Втори принос към изучаванията за историята на
железодобивната индустрия в Алиботуш и съседните и планини. – Год.
Варненски унив., Техн. фак., 1­32.
Георгиев, Г. К. 1953. Железодобивната индустрия в Мървашко. – В: Рударството в
Югозападна България и Югоизточна Македония. Част I. С., БАН, 1­100.
Георгиев, Г. К. 1955. Археологически данни за железодобиването в Североизточна
България през средните векове. – Природа, 5, 5, 65­73.
Георгиев, Г. К. 1978. Старата железодобивна индустрия в България. С., Изд.
БАН, 206 с.
Георгиев, Г. К. 1987. Полезните изкопаеми от времето на траките. С.,БАН, 134
с.
Георгиев, Г. К., И. С. Желев. 1975. Древният “златодобив” в района на Говедарската
котловина – Рила планина. – В: Първи симпозиум по история на минното
дело в Югоизточна Европа. Варна, 3­6 ноември 1975, 109­117.
Георгиев, Ж. Г. 1928. История на минното дело и развитие на металургията. С.,
272 с.
Георгиев, П. 1996. Диадемата от Преславското златно съкровище. – В: Бог и цар в
българската история. Пловдив, 78­84.
12

Георгиева, Р. 1990. Разкопки на долмен в с. Главан (експедиция “Марица­Изток”). –
Археологически открития и разкопки 1989. Кюстендил, 34­35.
Георгиева, С. 1961. Българските средновековни накити. – Археология, 1, 4­10.
Георгиева, С., Д. Бучински. 1990. Старото златарство в град Враца. С., 280 с.
Георгиева, С., В. Велков. 1974. Библиография на българската археология
(1879­1966). С., Изд. БАН, 478 с.
Герасимов, Т. 1946. Гема с образите на Септимий Север, Каракала и Гета от
Стъклен (Novae). – Изв. Арх. инст., 15, 184­185.
Герасимов, Т. 1957. Антични и средновековни монети в България. С., Български
художник.
Гергова, Д. 1977. Тракийски накити в българските земи през старожелезната
епоха (IX­VI в. пр.н.е.). Автореферат на дисертация. С.
Гергова, Д., И. Кулев. 1991. Втора конференция по археометрия в Делфи. –
Археология, 4.
Геров, Б. 1965. Към въпроса за използването на мините в Тракия през римско време.
– Изв. Нар. музей Бургас, 2, 63­73.
Гешев, Е., С. Куприянов. 1983. Специфика на прилагането на геофизичните методи
при осигуряване на експедиционни изследвания. – Изв. Нац. ист. музей, 4,
163­172.
Горов, Г. 1960. Долмените в Странджа. – Турист, т. 5, 3, 11.
Григоров, В. 2007. Метални накити от средновековна България (VII­XI в.). С.,
НАИМ БАН, 254 с.
Гринченко, В. А. 1950. Пам’ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запорiжжi. –
Археологiя, Кiев, 3, 37­63.
Гюров, Р. 2001. Открит ли е в Родопите най­големият в света златодобивен
картел на Античността С., 17­24.
Гюров, Р., Б. Рангелов. 2001. Предварителни резултати от геофизичните измервания
в района на светилище Перперек. – В: Перперек I (състав. В. Фол), С., НБУ,
218­225.
Гюров, Р., Б. Рангелов. 2002. Източнородопските скалноиздълбани феномени –
загадки и действителност. – В: Сборник доклади на конференция в памет на
проф. Д. Яранов. С., БАН, 94­97.
Гюрова, М. 1988. Каменные орудия труда конца позднего палеолита Болгарии в
свете экспериментально­трасологических исследований. Диссертация. Л.
Гюрова, M. 2001. Кремъчна колекция от Ваксево – типологическо описание и
трасологически анализ. – Ваксево, Праисторически селища. В.Търново, 22­33.
Гюрова, M. 2001. Кремъчна колекция от праисторическото селище Михалич
(разкопки 1998­1999). – Год. Археологическия институт с музей, I, 192­203.
Гюрова, M. 2001. Функционален анализ на кремъчен ансамбъл от селищна могила
Капитан Димитриево. – Aрхеология, 3­4, 38­47.
Гюрова, M. 2002. Кремъчен материал от обект Саите (Чирпанско). – Год.
Археологическия институт с музей, 2, 135­139.
Гюрова, M. 2004. Първи българо­гръцки научен симпозиум „Родопите – древната и
непозната планина”. – Археология, 3­4, 117­120.
13

Гюрова, М. 2005. Кремъчните артефакти в контекста на диагностичните находки. –
Год. Департамент Археология, НБУ, VI, 88­103.
Гюрова, М., И. Гацов. 1997. Новото в изследването на праисторическите каменни
ансамбли. – В: Човекът зад находките. Археологията днес и утре. С., 1­13.
Даскалов, П., В. Иванов. 2001. Приносът на рударството по нашите земи в
цивилизацията на Европа. – Български векове, 3, 56­66.
Девис, О. 1937. Най­ранната железорудна промишленост в България. – Изв. Бълг.
арх. институт, 11, 295­307.
Делев, П. 1975. Долмените в България. – Студентски проучвания, 3, 79­109.
Делев, П. 1978. Родова гробница или хероон­мавзолей Разкопки на един тракийски
долмен. – Thracia Antiqua, 3, 89­107.
Делев, П. 1982. Сакар планина и Източни Родопи. – В: Тракийски паметници. Том
III. Мегалитите в Тракия. 2. Тракия Понтика. С., Наука и изкуство, 137­262.
Делев, П. 1982. Проблеми на тракийските мегалитни паметници. – В: Тракийски
паметници. Том III. Мегалитите в Тракия. Част 2. Тракия Понтика. С.,
Наука и изкуство, 398­427.
Делев, П. и др. 1982. Странджа планина. – В: Тракийски паметници. Том III.
Мегалитите в Тракия. Част 2. С., Наука и изкуство, 263­390.
Делев, П. 1984. Долмените в Странджа. – Странджанско­Сакарски сборник,
Малко Търново, I, 214­216.
Делирадев, П. 1953. Принос към историческата география на Тракия. С., БАН, т.
1, 351 с.; т. 2, 488 с.
Дерменджиев, В., П. Вълев, С. Калоянов, Я. Шопов. 1987­1988. Първична
документация и интерпретиране на скалните вдълбавания в местността “Кози
камък”, Западни Родопи. – Експедиционен годишник на СУ, 3­4.
Дерменджиев, В., П. Вълев, С. Калоянов. 1988. Първична документация и
интерпретиране на скалните вдълбавания в местността “Кози камък”, Западни
Родопи. – Първи национален симпозиум “Археоастрономия”, Толбухин, 102.
Дерменджиев, К. 2005. Въгледобивът в света, на Балканите и у нас – от древността
до края на XIX век. – В: Международен симпозиум “Металургията в
Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”. 26­30 септември
2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 211­216.
Дерменджиев, С. 2002. Петрографски изследвания върху суровините за неолитни
каменни оръдия (от фонда на Археологически музей – Пловдив). – Год.
Археол. музей Пловдив, IХ, 1, 33­35.
Джамбов, И., Г. Митрев. 2000. Експедиция “Боровица 2000”. Резултати, проблеми,
перспективи. – Научни трудове Пловдивски унив., 38, 1, Филологии, 641­647.
Джамбов, Х. 1960. Тракийски некропол край рудник в Родопите. – Археология, 3,
50­52.
Джингова, Р., И. Кулев, И. Пенев. 1992. II. Изследване на археологически находки
от Калиакра, Каварна и Балчик. – Изв. Народния музей Варна, 28(43),
333­352.
Джорджето, Д. 1988. Съкровище от златни накити и сребърни предмети от
Рациария. – Археология, 30, 3, 30­38.
14

Димитров, Б. 2001. Атлантида, потопът и Черно море. С., Унив. изд., 93 с.
Димитров, Д. 1963. Аладжа манастир. 2 изд., Варна, 16 с.
Димитров, Д. 1963. Златното съкровище от Варна. – Изкуство, 13, 8, 18­21.
Димитров, Д. 2007. Скалните ниши в Родопите. – Усури, 6, 49, 34­39.
Димитров, Д. Ил., A. Маргос. 1967. Ранновизантийско златно съкровище от Варна. –
Изв. Народния музей ­ Варна, III (ХVIII), 65­79.
Димитров, К. 2007. Медната металургия по Западния бряг на Черно море
(средата на V – началото на IV хил. пр. Хр.). Автореферат на дисертация. С.
Димитров, М. Д. 1929. Златните съдове от гробницата на цар Аспарух. С., 128 с.
Димитров, П. 2000. Черно море – ключ към загадката всемирен потоп. – В: Райън,
У., У. Питман. 2000. Ноевият потоп. Варна, Славена, 257­265.
Димитров, П. 2005. Черно море и потопът. – В: Древните българи в основите на
световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията.
С., Изд. “Дафна”, 7­12.
Димитров, П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове.
Варна, Славена, 91 с.
Димитров, П., Д. Димитров, К. Славова. 2008. Геокатастрофални събития в найновата
геоложка история на Черно море и човешкото присъствие. – В:
Геонауки 2008, С., 113­114.
Димитрова, Д. 2007. Сондажни разкопки на скално светилище в землището на с.
Бузовград, община Казанлък. – В: Археологически онкрития и разкопки през
2006 г. С., НАИМ БАН, 116­119.
Димитрова­Милчева, А. 1968. Геми амулети с гностически изображения. –
Археология, 10, 3, 24­29.
Димитрова­Милчева, А. 1969. Антични геми и камеи от Тракия и Мизия. –
Изкуство, 19, 4, 1969, 37­38.
Димитрова­Милчева, А. 1969. Камеи с женски портретни изображения от първата
половина на III в. н.е. – Археология, 11, 2, 43­50.
Димитрова­Милчева, А. 1970. Две портретни изображения върху геми от римската
епоха. – Нумизматика, 3, 11­15.
Димитрова­Милчева, А. 1972. Грили от Националния археологически музей в
София. – Археология, 14, 1, 39­46.
Димитрова­Милчева, А. 1975. Паметници на глиптиката от римската епоха в
България. – Векове, 3, 67­72.
Димитрова­Милчева, А. 1980. Антични геми и камеи от Националния
археологически музей. С., Септември, 187 с.
Димитрова­Милчева, А. 1982. Развитие и стилови особености на ювелирното
изкуство в Тракия и Мизия през I­III в. – Проблеми на изкуството, 3, 33­39.
Димитрова­Милчева, А. 1987. Златото на Рациария. – Музеи и паметници на
културата, 4, 42­43.
Димитрова­Милчева, А. 1988. Камея от Августа Траяна. – Музеи и паметници на
културата, 3, 39­41, 59­60.
15

Димитрова­Милчева, А. 2005. Антични геми от исторически музей – Ямбол. – В:
Heros Hephaistos. Studia in Honorem Liubae Ognenova­Marinova. Велико
Търново, 423­438.
Димитрова­Милчева, А. 2005. Геми и камеи от историческия музей в гр. Плевен. –
Studia Archeologica Universitatis Serdicensis. Suppl. IV. Sofia, 264­276.
Димитрова­Милчева, А. 2007. Гръко­египетски геми и нагически амулети от Тракия
и Долна Мизия (I­III в.). – Изв. Старозаг. ист. музей, III, 165­175.
Динков, П. 2005. Систeмата от древни металургични центрове по българските земи
и тайната на тракийския метал. – В: Международен симпозиум
“Металургията в Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”.
26­30 септември 2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 117­123.
Добрев, И. 2005. Златното съкровище на българските ханове от Атила до
Симеон. С., Рива, 509 с.
Дойчинов, С., Х. Даиев. 1983. Приложение на неутронноактивационния анализ и на
спектрофотометрията на отразена светлина за изследване на замърсители на
въздуха и влиянието им върху живописните пигменти. – Изв. Нац. ист. музей,
4, 296­302.
Домарадски, М. 1994. Култови места край скали и върхове. – Епохи, 4, 33­36.
Дончев, П., Н. Ненов. 1981. Търсене и проучване на археологически обекти в
куполна могила по геолого­геофизични признаци. – В: Национален симпозиум
Физични методи за откриване, изследване и опазване на пеметници на
културата. Резюмета, С., 17.
Дончев, П., Н. Ненов. 1983. Търсене на археологически обекти в могила по
геофизичен път. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 191­195.
Дончева, М. 2003. Римски накити от Варна и Варненско. Варна, 24 с.
Дончева­Петкова, Л. 1980. За металодобива и металообработването в Плиска. –
Археология, 4, 27­36.
Древните цивилизации в българските земи. 2007. С., НАИМ БАН, 143 с.
Дремсизова, Ц. 1966. Мадара. Шумен, 40 с.
Друмев, Д. 1976. Златарско изкуство. С., БАН, 647 с.
Дуйчев, И. 1939. Едно изучаване върху нашето старо рударство. – Българска мисъл,
3, 194­197.
Евстатиев, Д. Р. Рашев, П. Георгиев. 1983. Почвената основа на Плиска. – Музеи и
паметници на културата, 23, 5­6, 18­23.
Ефимова, А. М. 1951. Металургические горны в городах Болгара. – Кор. сообщ. о
докладах и полевых работах Института истории материальной культуры
АН СССР, 38, 128­135.
Ефимова, А. М. 1960. Бутаевский клад ювелирных изделий волжких болгар. – Сов.
археология, 3, 196­200.
Загадка в скалите. 1970. – Космос, 9, с. 7.
Загадката остава загадка. 1971. – Космос, 7, 7­8.
Захариева, Л. 1999. Мегалитни архитектурни паметници в България и в други
страни. С., Агатó, 79 с.
16

Захариева, Л. 2000. Поглед към най­древната култура в нашия свят. Културно
начало. Мегалити. Непознати енергии. С., Акад. изд. “Проф. М. Дринов”,
Книгоизд. “Перо”, 153 с.
Залесская, В. Н., З. А. Львова, Б. И. Маршак, И. В. Соклова, Н. А. Фонякова. 1997.
Сокровища хана Кубрата. Перещепинский клад. СПб.
Зидаров, Н. 2007. Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от
България и тяхното значение в гемологията [рец.]. – Геология и минерални
ресурси, 7­8, 49.
Зидаров, П. Н. 2005. Проблемы установления месторождений нефрита, жадеита и
лазурита, использованных для изготовления топоров­скипетров, найденных в
Трое. ­Археоминералогия и ранная история минералогии. Сыктывкар,
124­126.
Златарски, Г. 1882. Материали по геологията и минералогията на България. – Пер.
Сп. Бълг. книж. друж., Средец, 2, 1­27; 3, 84­131; преп. Материали по
геологията и минералогията на България. Рудите в България. Средец, 1­74.
Златева­Узунова, Р., В. Курчатов. 2002. Параметры каменного производства и
пути распространения видов сырья в раннебронзовую эпоху на территории
Верхнефракийской низменности, Болгария. – Восточноевропейский
археологический журнал, 3(16), май­июнь.
Иванов, Д. 1975. Сребърното съкровище от Борово. – Изкуство, 3­4, 14­21.
Иванов, Ж. 1992. Безславният край на операция “Слава”. Авантюрата “Царичина” и
поуките от нея. – Стандарт, 11.12.1992, с. 7.
Иванов, Ж., И. Катевски. 1994. Мнение на геоложката група на комисията за
характера на “обекта” и хода на досегашното провеждане на “операцията” за
неговото търсене и откриване. – В: Случаят “Царичина”. С., 90­101.
Иванов, Ж., Х. Пимпирев. 2005. Геоложко и петрографско изследване на скални
образци от тракийски могили и тяхната корелация с теренни образци от района
на с. Свещари, Исперихска област. – Хелис, 4, 169­178.
Иванов, И. 1974. Енеолитният некропол при Варна. – Музеи и паметници на
културата, 3­4, 44­47.
Иванов, И. 1975. Енеолитният некропол при Варна. – Векове, 1, 106­111.
Иванов, И. 1975. “Золотой” некрополь Варны. – Природа, 2, 50­57.
Иванов, И. 1978. Раннохалколитни гробове до град Варна. – Известия на Народния
музей Варна, ХIV (ХХIХ), 81­93.
Иванов, И. 1978. Съкровищата на Варненския халколитен некропол. С.,
Септември, 126 с.
Иванов, И. 1988. Потопът и Варненската цивилизация. – Морски свят, 6, 47­51.
Иванов, И. 2000. Библейският потоп, Черно море и археологията. – В: Райън, У., У.
Питман. 2000. Ноевият потоп. Варна, Славена, 266­271.
Иванов, И., М. Аврамова. 1997. Варненски некропол. С., Агатó, 50 с.
Иванов, М. 1967. Златарските произведения от XVI­XIX в. в музея на Бачковския
манастир. С., Изд. БАН, 136 с.
Иванов, П. 1986. Откриването на тракийското съкровище от Рогозен. – Изкуство, 6,
5­7.
17

Иванова, М. Д. 1988. Ювелирството в Тракия през елинистичната епоха.
Дисертация за прис. на научната степен к.и.н., С.
Иванова, С., М. Златкова, Н. Спасов, Г. Нехризов, Б. Гяурова, В. Митева, С. Танева,
Р. Спасов. 2007. Сондажни изследвания в пещерата Велкова дупка – Западните
Родопи. – Геология и минерални ресурси, 7­8, 34.
Иванова, С., М. Златкова. 2008. Книга от камък. Насоки на проучванията на
скалните структури в Източните Родопи и встъпителна интерпретация на
ролята и значението на трапецовидните скални ниши. – Геология и минерални
ресурси, 15, 1­2, 15­18.
Илиев, И., Д. Евстатиев, В. Риццо. 1993. Свлачището при Преображенския манастир.
– Спис. Бълг. геол. д­во, 54, 2, 3­12.
Илиев, С. 2007. Спасителни археологически разкопки на два долмена без могилен
насип в м. Ешмеджика в землището на с. Оряхово, община Любимец,
Хасковска област. – В: Археологически онкрития и разкопки през 2006 г. С.,
НАИМ БАН, 128­130.
Илков, Х., М. Маринов. 1983. По въпроси за термолуминисцентното датиране на
млади археологически керамики. – Изв. Нац. ист. музей,4, 233­236.
Илчева, В. 2008. Още за металургията на траките. – Изв. Старозаг. ист. музей, III,
124­126.
Йонов, М. П. 1988. История на рударството в Чипровския край (XIII­XVII в.). –
Год. Нац. политехн. музей, 17, 30­57.
Калинин, Н. Ф. 1943. Болгарское искусство в металле. Казань.
Калоянов, А. 1991. Девташларите и русалските гробища. – В: Историкоархеологически
изследвания. Велико Търново, 187­198.
Калоянов, А. 1991. Пирин планина в българския фолклор. Към проблема за
етническото усвояване на пространството. – Проблеми на българския
форклор, VIII, 165­178.
Калчев, П. 1992. Очаг для плавления медной руды в доисторическом поселении в
районе Первостепенной больницы в г. Стара Загора. – Studia Prehistorica,
11­12, 236­239.
Калчев, П. 2005. Неолитни жилища Стара Загора. Каталог на експозицията.
Стара Загора, Регионален исторически музей, 64 с.
Калчева, В. 1982. Археологията в помощ на изследванията на земния магнетизъм. –
Интердисциплинарни изследвания, IX, АИМ БАН, 71­88.
Канурков, Г. 1994. Железодобивът по нашите земи преди Освобождението. – Минно
дело и геология, 49, 9, 42­43.
Караогланов, З. 1925. Намиране и добиване на злато в България. С.
Касабова, Н., А. Атанасов, С. Факиров. 1983. Електронно­микроскопско изследване
на археологически паметници на културата. – Изв. Нац. ист. музей,4, 257­262.
Катевски, И. 1985. Възможности на геофизичните методи при проучване на
археологически обекти в СИ България. – В: Североизточна България –
древност и съвремие. С., 280­287.
Катевски, И., В. Янев, Л. Никова, А. Цветков. 1981. Геофизични изследвания в
Плиска, Велики Преслав и други археологически обекти. – В: Национален
18

симпозиум Физични методи за откриване, изследване и опазване на
пеметници на културата. Резюмета, С., 16­17.
Катевски, И., В. Янев, Л. Никова. 1983. Особености на геофизичните изследвания
при търсене и изследване на археологически обекти. – Изв. Нац. ист. музей, 4,
178­183.
Кендерова, Р. 2001. Палеогеографско изследване на светилището Адата в района на
бъдещия ХВ “Мадан”. – В: Ардино, 61­65.
Кендерова, Р. 2001. Холоценско развитие на левия бряг на река Марица в района на
Харманлийския праг. – Год. Соф. унив., 94, кн. 2, География.
Кендерова, Р., А. Сарафов. 2006. Природна среда (морфохидрографска и
геоморфоложка характеристика) в района на могилен некропол до с. Виница. –
В: Спасителни археологически разкопки по трасето на жп линията
Пловдив­Свиленград, 2004 г. Велико Търново, Фабер, 548 с.
Кендерова, Р., А. Сарафов, Г. Нехризов. 2004. Географски и археологически
изследвания на ямно светилище от желязната епоха в Свиленград. – Год. Соф.
унив., 98, кн. 1, География.
Кендерова, Р., Н. Борисова, Ж. Пейчева. 2004. Геоморфоложки и седиментоложки
изследвания в района на праисторическо селище с. Орлица (Източни Родопи). –
В: Географията вчера, днес, утре. С., 311­326.
Кендерова, Р., А. Сарафов, П. Райкова. 2005. Палеогеографски изследвания на
праисторическа селищна могила в Старозагорски минерални бани. – Созопол,
23­25.ІХ.2005, Фондация ЛОПС.
Кинов, В. 1999. Аладжа манастир. Варна, Славена, 23 с.
Кисьов, Д. 2004. Технология на графитната украса на халколитна керамика в
Тракия. – В: Праисторическа Тракия (ред. Николов В. и др.), С., 497­499.
Кисьов, К. 1990. Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина,
представени с археологически материали и обекти от Смолянско и
Пловдивско. – В: Тракийската култура в Родопите и горните поречия на
Марица, Места и Струма. Смолян, 64­74.
Китов, Г. 1979. Използване на геофизична и земекопна техника при проучване на
надгробни могили. – Интердисциплинарни изследвания, АИМ БАН, 3­4,
31­44.
Китов, Г. 2003. .Долината на тракийските царе. Варна, Славена, 46 с.
Китов, Г. 2003. Тракийски култов център Старосел. Варна, Славена, 47 с.
Китов, Г. 2005. Долината на тракийските владетели. Варна, Славена, 99 с.
Китов, Г. 2003 (2006). Панагюрското съкровище. Варна, Славена, 127 с.
Ковачев, В. 1994. Медните находища в България и възможностите за тяхната
експлоатация в древността. – Труд. Минно­геол. унив., 4, 90­119.
Ковачева, М. 1975. Археомагнитно датиране на текето Демир Баба, Разградски
окръг. – Музеи и паметници на културата, 3, 22­23.
Ковачева, М. 1979. Събиране на образци за археомагнитни изследвания. –
Интердисциплинарни изследвания, III­IV, АИМ БАН, 45­48.
Ковачева, М. 1982. Археомагнитни изследвания на селищната могила Овчарово. – В:
Разкопки и проучвания, 8, 119­125.
19

Ковачева, М. 1983. Датировка чрез физични методи. Археомагнитни изследвания в
България. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 47­57.
Ковачева, М. 1984. Археомагнитно изследване на средновековни пещи във
Варненски и Толбухински окръг. – Изв. Нар. музей Варна, 20 (35), 47­52.
Ковачева, М. 1998. Векови вариации на геоматнитното поле по археомагнитни
данни. Автореферат за получаване на научната степен д.ф.н., С.
Ковачева, М., А. Тошков. 1991 Археомагнетизмът и неолитните селища в България.
– Археология, 4, 9­13.
Коджаманова, Д. 2001. Свещената планина. – В: Овчаров, Н., Д. Коджаманова. 2001.
Източните Родопи – древната и непозната планина. Кърджали, 4­12.
Койчев, А., В. Мутафов, Б. Азманов. 1986. Съвременни методи за изследване на
металния състав на нумизматичен материал. – Нумизм. информация, 11,
36­37.
Койчев, А., В. Мутафов, Б. Азманов. 1988. Съвременни методи за изследване на
металния състав, използвани в монетознанието. – Год. Нац. политехн. музей,
17, 124­141.
Колев, К. 1975. Нумизматични данни за рудодобива на Балканския полуостров. – В:
Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа.
Варна, България 3­6 номври 1975, т. 2, 70­78.
Константинов, Б., А. Лаков, С. Стойнев. 2003. Геотехнически проблеми на
недвижимите паметници на културата в България. – Год. МГУ, 50, Св. I,
Геология и геофизика, 273­276.
Константинов, В. 1983. Приложение на геофизичните методи на проучване в
инженерната геология и археологията. – В: Първа Национална младежка
школа по геология. Доклади, 4, 63­70.
Константинов, Г. 2008. Някои исторически факти и събития от развитието на
минното дело в света. – Геология и минерални ресурси, 3, 31­32.
Константинов, М. 1949. Старото златодобиване в Краището. – Минно дело, 4, 3­4,
81­84.
Константинова, Ц. 2005. Ретроспективен преглед на българската литература,
свързана с минното дело (1879­1900). – В: Международен симпозиум
“Металургията в Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”.
26­30 септември 2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 211­216.
Коняров, Г. 1953. Принос към историята на рударството и металургията в
България. С., Изд. БАН, 172 с.
Коняров, Г. 1957. Изводи от анализи на медни оръдия на труда от каменомедната
епоха, намерени в България. – Природа, VI, 6, 47­51.
Коняров, Г. 1958. Имало ли е железни руди и железодобив през средните векове в
североизточна България. – Природа, 7, 3, 79­84.
Королев, А. П., Т. А. Хлебникова. 1960. К вопросу о черной металлургии волжких
болгар. – Материалы и исследования по археологии СССР. Вып. 80, 160 с.
Костов, Г. 1998. Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите
данни. С., ЕТ “Легиста­Костов”, 53 с., 1­79.
Костов, Г. 2003. Тая мегалитна треска. С., Легиста, 119 с.
20

Костов, Р. И. 1988. Минералогичните познания в средновековна България по данни
от “Шестоднев” на Йоан Екзарх. – Природа, 37, 1, 75­76.
Костов, Р. И. 1988. Симетрични мотиви в Рогозенското тракийско съкровище. –
Природа, 37, 2, 61­66.
Костов, Р. И. 1992. Академик професор д­р Георги Бончев – основоположник на
българската гемология. – Спис. БАН, 38, 1, 65­69.
Костов, Р. И. 1992. Аметист. Геолого­минералогическа и гемологическа студия.
С., СУБ, 249 с.
Костов, Р. И. 1993. Гемология и митология. – Природа, 42, 4, 54­61.
Костов, Р. И. 1993. Митологична гемология. Скъпоценните минерали през
вековете. С., Наука и изкуство, 213 с.
Костов, Р. 1993. Пентагондодекаедърът – земни и минерални измерения. – Природа,
42, 1, 52­58.
Костов, Р. И. 1994. Върху геолого­минераложката основа на мегалитната култура от
България. – Спис. БАН, 40, 5­6, 60­67.
Костов, Р. И. 1994. Дванадесетте скъпоценни библейски камъка. С.,
Интергеоресурс, 78 с.
Костов, Р. И. 1994. За един средновековен трактат върху скъпоценните камъни. –
Природа, 43, 1, 119­120.
Костов, Р. И. 1998. Загадката на кварца. С., Литера Прима, 159 с.
Костов, Р. И. 2001. Загадките на Земята и човешката цивилизация.
Палеоконтакти, древни и изчезнали цивилизации, проблеми “SETI” и
“CETI”: библиография. С., Литера Прима, 127 c.
Костов, Р. И. 2001. Източнородопските скални ниши – геология и морфология. –
Вселена, наука и техника, 6, 7, 40­47.
Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи.
– В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно
изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи.
С., Нов български университет, 206­217.
Костов, Р. И. 2001. Нов прочит на мегалитните паметници. – Наука, 6, с. 80.
Костов, Р. И. 2001. Тайната на централноамериканския жадеит. – Вселена, наука и
техника, 6, 2, 26­35.
Костов, Р. И. 2002. Кварцът и новите разкрития на античните оптични технологии. –
Вселена, наука и техника, 7, 4, 21­25.
Костов, Р. И. 2003. “Древнобългарският” скъпоценен шпинел. – Вселена, наука и
техника, 8, 5, 28­35.
Костов, Р. И. 2003. Загадката на “скалните кръгове” при Палеокастро. – Вселена,
наука и техника, 8, 10, 23­29.
Костов, Р. И. 2003. Минералогичните познания на древните българи по някои
средновековни източници. – Год. МГУ, 46, св. I, Геол. геоф., 127­133.
Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка,
история и приложeние (Гемология). С.­М., Pensoft, Х, 453 с.
Костов, Р. И. 2004. В търсене на истината за черноморския потоп и най­древната
цивилизация. – Геология и минерални ресурси, 11, 3, с. 41.
21

Костов, Р. И. 2004. Гемологична характеристика на нефритови праисторически
(неолитни и халколитни) артефакти от територията на България. – В:
Минерогенезис­2004. Научна сесия в чест на 90­годишния юбилей на
академик Иван Костов. Резюмета. Софийски унив. “Св. Климент
Охридски”, София, 22­23 януари, 2004 г., 42­43.
Костов, Р. 2004. Древното рударство в Памир­Хиндукушкия район на Средна Азия с
оглед на етнонима Балх (Балхара, Болор). – Год. МГУ, 47, Св. I, Геология и
геофизика, 113­117.
Костов, Р. И. 2004. История на глиптиката. – 24 Карата злато, 1­2, 22.
Костов, Р. И. 2004. Мегалитните паметници в България. – Вселена, наука и
техника, 9, 4, 29­36.
Костов, Р. И. 2004. Праисторическа тегловна система при златните изделия от
Варненския халколитен некропол. – Геология и минерални ресурси, 3, 25­28.
Костов, Р. И. 2004. Праисторически нефритови зооморфни амулети от България. –
Вселена, наука и техника, 9, 5, 28­38.
Костов, Р. 2005. Гемологична характеристика на нефритови праисторически
(неолитни и халколитни) артефакти от територията на България. – Год.
Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, ГГФ, 97, Кн. 1, Геология,
55­75.
Костов, Р. 2005. Геолого­минералогична характеристика на централноазиатския
регион – родина на древните българи. – В: Древните българи в основите на
световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията.
С., Изд. “Дафна”, 58­65.
Костов, Р. И. 2005. Древни каменни кръгове в България. – Вселена, наука и
техника, 10, 3, 34­37.
Костов, Р. И. 2005. Лазуритът от Средна Азия в контекста на етнонима Балхара. –
В: Корени на българската цивилизация. Академична интердисциплинарна
конференция. С., Изд. “Бул­Корени”, 77­92.
Костов, Р. И. 2005. Скъпоценни и декоративни минерали от халколитните
некрополи в североизточна България и тяхното значение в историята на
гемологията. – В: Proceedings of the Jubilee International Conference “80 Years
Bulgarian Geological Society”, Sofia, 2005, 208.
Костов, Р. И. 2006. Джордж Фредерик Кунц и неговото място в гемологията (150
години от рождението му). – Геология и минерални ресурси, 13, 9, 40.
Костов, Р. И. 2006. Скъпоценните минерали и метали в живота на древните
българи. С., ТАНГРА ТанНакРа, 246 c.
Костов, Р. И. 2007. Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от
България и тяхното значение в гемологията. С., Изд. къща “Св. Иван
Рилски”, 126 с., I­VIII.
Костов, Р. И. 2007. Геоархеоложки подход към загадките на Земята и древните
култури. – Геология и минерални ресурси, 14, 9, 4.
Костов, Р. И. 2007. Химичен състав на нефритови неолитни артефакти от България
в сравнение с анализи от световни находища. – Год. МГУ, 50, Св. I, Геология и
геофизика, 55­60.
22

Костов, Р. И. 2008. Аметистът като суровина в античната глиптика: произход и
символика. – В: Югоизточна Европа през Античността (VI век пр. Хр.
– VI век сл. Хр.) Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova­Milcheva (ред.
Е. Генчева). С., НАИМ БАН, 82­93.
Костов, Р. И. 2008. Геоархеология и археоминералогия: артефакти и обекти от
България (библиография). С., Изд. къща “Св. Иван Рилски”, 47 с.
Костов, Р. И. 2008. Геоархеология и археоминералогия – новите предизвикателства.
– Геология и минерални ресурси, 9, 31­35.
Костов, Р. И. 2008. Минералогични особености на антигоритовия серпентинит като
суровина сред неолитните и халколитните артефакти от територията на
България. – В: Варненският халколитен некропол и проблемите на
праисторията на Югоизточна Европа. Acta Musei Varnaensis, VI, 61­70.
Костов, Р. И. 2008. Първият минералогически трактат “За камъните” на Теофраст и
неговото място в античната природонаучна литература. – В: Теофраст. 2008.
За камъните. С., Изд. къща “Св. Иван Рилски”, 29­47.
Костов, Р. И. 2008. Теофраст. За камъните (превод, бележки и коментарна
статия). С., Изд. къща “Св. Иван Рилски”, 48 с.
Костов, Р. И., А. Бакъмска. 2004. Нефритови артефакти от раннонеолитното селище
Гълъбник, Пернишко. – Геология и минерални ресурси, 11, 4, 38­43.
Костов, Р. И., В. Генадиева. 2004. Нефритови праисторически артефакти от
Кюстендилско. – Минно дело и геология, 10, 35­37.
Костов, Р. И., Т. Димов. 2003. Минералогична и гемологична характеристика на
неметални украшения от праисторическия некропол на западния бряг на
Дуранкулашкото езеро. – Геология и минерални ресурси, 10, 10, 23­29.
Костов, Р. И., Ф. Мачев. 2007. Минераложка и петрографска характеристика на
каменни артефакти от неолитното селище Ковачево в ЮЗ България. – В:
Национална конференция “Праисторически проучвания в България: новите
предизвикателства”, Пещера, 26­29 април 2006, С., НАИМ БАН, 70­78.
Костов, Р. И., О. Пелевина. 2006. Минералого­петрографски състав на каменните
артефакти от Варненския къснохалколитен некропол. – Интердисциплинарни
изследвания, XIX, С., Археологически институт с музей, БАН, 25­31.
Костов, Р. И., В. С. Славчев. 2004. Минерален състав на пигменти в халколитна
керамика от североизточна България. – В: Минерогенезис­2004. Научна сесия
в чест на 90­годишния юбилей на академик Иван Костов. Резюмета.
Софийски университет “Св. Климент Охридски”, София, 22­23 януари,
2004 г., 44­45.
Костов, Р., В. Славчев. 2005. Минерален състав на пигменти в халколитна керамика
от североизточна България. – Год. Софийския университет “Св. Кл.
Охридски”, Геолого­географски факултет, 97, Кн. 1, Геология, 77­84.
Костов, Р., А. Стоев. 2007. Скалноиздълбаното светилище “Арката” в Източните
Родопи – уникален природен и археологически феномен. – Вселена, наука и
техника, 12, 8, 3­9.
23

Костов, Р. И., О. Пелевина, В. С. Славчев. 2003. Минералогична и гемологична
характеристика на неметалните ювелирни изделия от среднохалколитния
некропол Варна II. – Геология и минерални ресурси, 10, 9, 23­26.
Костов, Р. И., Т. Димов, О. Пелевина. 2004. Гемологична характеристика на
карнеолови и ахатови мъниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и
Варна. – Геология и минерални ресурси, 11, 10, 15­24.
Краев, Д. 1949­1950. Нашето рударство и металургия в миналото. – Минно дело,
9­10; 1­2.
Краев, Д. 1995. Нашето рударство и металургия в миналото. – Минно дело и
геология, 50, 5, 34­35.
Кристанов, Ц., И. Дуйчев. 1954. Естествознанието в Средновековна България. С.,
БАН, 40 с.
Кузманов, М. 2001. Скалните ниши – семантика в средиземноморски контекст. –
Seminarium Thracicum, 5, 113­118.
Кулев, И. 1998. Археометрични изследвания с помощта на НАА. Дисертация за
получаване на научната степен доктор на химическите науки (д.х.н.), С.,
Химически фак., Софийски университет "Св. Кл. Охридски", ИОНХ БАН.
Кулев, И., Р. Джингова. 1983. Приложение на неутронно­активационния анализ в
изучаване на археологически находки и произведения на изобразителното
изкуство. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 290­296.
Кулев, И., Р. Джингова, Г. Джингов, И. Пенев. 1991. Химически профил на находки
от сграфито керамика. ІІІ. Изследване на археологически находки от Шумен и
Червен. – Год. Музеите в Северна България, ХVІІ, 289­311.
Кулев, И., Р. Джингова, А. Александрова, И. Караджова. 1992. Комбиниран метод за
определяне на химичния състав на археологически находки от олово. – Год.
Соф. унив., Хим. фак., 84, 145­160.
Кулев, И., Р. Джингова, Г. Джингов, И. Пенев. 1993. Химически профил на находки
от сграфито керамика. ІV. Изследване на археологически находки от Велико
Търново. – Год. Музеите в Северна България, ХІХ, 131­158.
Кулев, И., Р. Джингова, И. Пенев. 1994. Химически профил на находки от сграфито
керамика. І. Изследване на археологически находки от Варна (ХІІ­ХІV г.). –
Год. Соф. унив., Хим. фак., 81, 63­78.
Кулов, Г. 1991. Тракийската култура през бронзовата и ранножелязната епоха по
средното течение на р. Арда и нейните притоци. – ИМЮБ, XVII, 73­85.
Kулов, Г. 1992. Некропол от долмени при с. Черничево, Крумовградско. – ИМЮБ,
18, 47­62.
Курчатов, В., Ц. Станимирова. 1994 (2005). Практическо приложение на физикохимическите
методи в праисторическите изследвания. – В: Началото. С., Нов
български университет, 213 с.
Кънчев, К. С. 1968. Оръдията на труда през енеолита в България. Автореферат на
дисертация. С., 27 с.
Кънчев, К. С. 1975. Петроархеологические исследования в Болгарии и их
предстоящие задачи. – Folia Prirod. Fak. UJEP Brne, 16, Geologia 27, 10, 37­42.
24

Кънчев, К. 1976. Използване на спектралния анализ в проучването на кремъчни
артефакти. – Археология, 1, 16­23.
Кънчев, К. 1977. Издирване на кремъчни находища в България. – В: Археологически
открития и разкопки през 1976 г., Русе, С., 37­38.
Кънчев, К. 1979. Спектрални анализи на кремъчните оръдия и петрографски
изследвания на каменните оръдия. – В: Езеро. Раннобронзовото селище. С.,
Изд. БАН, 132­136.
Кънчев, К. 1990. Орудия труда неолита Болгарии. Диссертация на соискании
ученой степени доктора исторических наук, Л.
Кънчев, К. 2000. Относно проучването на праисторическите кремъчни артефакти в
България. –Тракия и съседните райони през неолита и халколита. С.,
133­141.
Кънчев, К. 2006. За някои аспекти от възникването и развитието на земеделието и
поселищната система през неолита и халколита по нашите земи. –
Интердисциплинарни изследвания, XIX, С., Археологически институт с музей,
БАН, 55­69.
Кънчев, К., Б. Маврудчиев, Г. Чаталов. 1976. Петрографическое исследование
каменных орудий из многослойного селения Казанлык. – Сов. археология, 2,
93­105.
Кънчев, К., И. Начев, П. Гатев. 1990. Кремъкът от средновековния български
некропол крой с. Ковачево, Пазарджишки окръг. – В: Интердисциплинарни
изследвания, XVII, 31­41.
Лазаров, В. 1984. Инжектиране на повредени и напукани елементи и конструкции от
скални материали. – Изв. Нац. истор. музей, 6, 126.
Лазаров, М. 1990. Древните каменни котви и проблемът за най­ранните плавания в
Черно море. – Фар, 60­65.
Лазаров, М. 1994 (2005). Подводната археология и древната морска история на
Черноморието. – В: Началото, С., Нов български университет.
Лазаров, М. 1996. Потъналите селища по Западното Черноморие в контекста на
Понтийската и Средиземноморската история. – История, 1, 48­61.
Лазаров, С. 2005. Царско изкуство. Rеgal Art. С., Български художник, 171 с.
Лещаков, П. 2004. Графитните находища в България и някои аспекти на употребата
на графита през халколита. – В: Праисторическа Тракия (ред. В. Николов, К.
Бъчваров, П. Калчев). С., Стара Загора, 483­496.
Мавров, Г. 1983. Електронна сканираща микроскопия при изследване на
разрушителните процеси в камък. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 432­436.
Мавров, Г., А. Брашнарова. 1976. Допълнителни изследвания на сналата на
Мадарския конник. – Музеи и паметници на културата, 2, 44­47.
Мавродинов, Н. 1959. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото
българско царство. С., Наука и изкуство, 312 с.
Мавродинов, Н. 1966. Старобългарското изкуство XI­XIII в. С., Български
художник, 160 с.
Майрович, Е. 1950. Трудът в мините. – Минно дело, 5­6.
Майрович, Е. 1995 [1950]. Трудът в мините. – Минно дело и геология, 50, 9, 43­46.
25

Максимов, Е. 1970. Старото рударство и металургия в Чипровци. – Рудодобив и
металургия, 11­12, 26­30.
Максимов, Е. 1971. Старото рударство и металургия в Чипровци. – В: Чипровци
1688­1968, С., 136­137.
Максимов, Е. 1972. Античното и средновековното рударство по нашите земи. – Год.
Нац. политехн. музей, 1, 111­127.
Максимов, Е. 1975. Старото рударство в Рило­Родопския район. – В: Първи
симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа. Варна,
България 3­6 номври 1975, т. II, 43­58.
Максимов, Е., Г. Драганов. 1975. Първи симпозиум по история на минното дело
на страните от югоизточна Европа. 3­5 ноември 1975 г., Варна, България.
Библиография. С., 85 с.
Манова, Е. 1983. Саксонски порцелан в Никопол. – Интердисциплинарни
изследвания, 10, АИМ БАН, 73­84.
Манолакакис, Л. 2002. Функцията на големите пластини от Варненския некропол. –
Археология, 3, 5­17.
Маразов, И. 1985. Златният предмет в архаичната култура. – Изкуство, 8, 31­39.
Маразов, И. 1979. Съкровището от Якимово. С., Български художник, 96 с.
Маразов, И. 1980. 24 тракийски съда. С., Български художник, 15 с.
Маразов, И. 1980. Наколенникът от Враца. С., Български художник, 95 c.
Маразов, И. 1994. Митология на златото. С., Изд. къща “Хр. Ботев”, 335 с.
Маразов, И. 1996. Рогозенското съкровище. С., Secor Publishers, 327 c.
Маринов, В. 2005. Свещената Мадара. Шумен, 235 с.
Маринов, Ф. 1950. Останки от старото рударство с произлезлите от него
наименования на селища, местности и др. – Минно дело, 5­6, 414­416.
Марков, В. 2007. Културно наследство и приемственост. Наследството от
древноезическите свети места в българската народна култура.
Благоевград, Унив. изд. „Неофит Рилски”, 334 с.
Марков, В., А. Янков. 2003. Традиционни народни лечебни практики, свързани с
тракийски мегалитни светилища. – Изв. Истор. музей Благоевград, 3, 176­180.
Марков, Н. 1983. Металургия на желязото през османския период (XV­ 70­те г. на
XX в.). – Год. Нац. политехн. музей, 13, 135­158.
Марков, Н. 1983. Металургична обработка на желязото при самоковите по
българските земи през османския период (XV – 70­те г. на XX в.). – Год. Нац.
политехн. музей, 13, 159­179.
Марков, Н. 1985. Към историята на железодобива по българските земи през
османския период XV – 70­те г. на XX в.). Рудодобивни съоръжения и методи.
– Год. Нац. политехн. музей, 14, 185­198.
Марков, Н. 1987. Проучвания върху историята на черната металургия по
българските земи (VII­XIX век). – Трудове по история и теория на науката и
техниката, т. 3, 171.
Марков, Н. 1988. Бележки върху историята на стария чипровски металодобив. –
Год. Нац. политехн. музей, 17, 64­88.
26

Марков, Н. 1988. Един малко познат извор за чипровския металодобив през късното
османско средновековие. – Археология, 4, 45­51.
Марков, Н. 1998. Нова хипотеза за саксонското рударско население по българските
земи през късното средновековие. – Изв. Нац. истор. музей, 9, 116­123.
Марков, Н. 2000. Бележки за търговията с желязо по българските земи. – Изв. Нац.
истор. музей, 11, 307.
Марков, Н. 2000. Административен и социалноправен статут на рударите и
металурзите. – Изв. Нац. истор. музей,11, 85.
Марков, Н. А. 2000. Терминологичен речник на стария български железодобив. С.
(Прил. №4 на сп. Археологически вести)
Марков, Н. А. 2003. Извори за историята на рударството и металургията по
българските земи. Том І: ХVІІ–XIХ век. С., ИК Alea, 139 с.
Марков, Н. 2005. 150 години проучване на историята на рударството и
металургията в България. – В: Международен симпозиум “Металургията в
Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”. 26­30 септември
2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 23­27.
Марков, Н. 2005. За режима на работа в златодобивните рудници на Източната
Римска империя, според едно малко познато късноантично съчинение. – В:
Международен симпозиум “Металургията в Югоизточна Европа от
древността до края на XIX век”. 26­30 септември 2005 г., Созопол. Доклади.
С., Изд. НТСМДГМ, 85­89.
Марков, Х. 1898. Железните рудници и мадани в Самоковско. – Сб. народни
умотворения, 15, 266­281.
Марков, Х., Н. Марков. 1988. Предварително проучване за късносредновековните
рударски саксонски поселения по българските земи. – Год. Нац. политехн.
музей, 17, 58­63.
Маслинков, Л. 1987. Старото златарство в София. С., Български художник, 150
с.
Матова, М. 1999. Наличие на сеизмогеоекологична опасност за Ивановската скална
църква. – Минно дело и геология, 54, 6­7, 21­28.
Матова, М. 2001. Сеизмотектонска опасност за някои средновековни паметници в
София. – Минно дело и геология, 7­8, 36­40.
Мачев, Ф., Х.­Й. Бауч, А. Рускова. 1998. Сини шисти от археологическа находка. –
Геология и минерални ресурси, 4, 31­34.
Международен симпозиум “Металургията в Югоизточна Европа от
древността до края на XIX век”. 26­30 септември 2005 г., Созопол. Доклади.
International Symposium “Metallurgy in Southeast Europe from Ancient times till
the End of the 19th Century”, September 26­30 th 2005, Sozopol, Bulgaria. Reports.
С., Изд. НТСМДГМ, 221 с.
Международна конференция „Геоархеология и археоминералогия”. – Геология и
минерални ресурси, 9, 43­44.
Миков, В. 1929. Из старите рударски центрове. – Български турист, 21, 155­156.
Миков, В. 1932­1933. Долмени. – Бълг. ист. библ., V, I, 4­9.
27

Миков, В. 1933. Предисторически селища и находки в България. – Изд. НАМ, 30,
183 с.
Миков, В. 1936. Проучване следите от първобитния човек в нашите пещери. – Изв.
Българското пещерно дружество, I, С.
Миков, В. 1936. Разкопки в Сакар планина. – Изд. НАМ, 32, 99­121.
Милчева, А. Д. 1975. Памятники глиптики как источник для изучения культуры
и искусства римских провинции Фракии и Мезии первых веков н.э.
Автореферат диссертации. Л.
Минаева, О. 1990. Мадарският конник. С., Български художник, 135 с.
Митова­Джонова, Д. 1972. Археологически данни за металургията през късната
античност у нас. – Год. Нац. политехн. музей, 2, 61­67.
Митова­Джонова, Д. 1975. Металодобивът в Самоковско през късната античност в
светлината на археологическите материали от с. Поповяне. – В: Първи
симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа. Варна, 3­6
ноември 1975, 70­88.
Михайлов, С. 1955. Нови данни към въпроса за старото рударство в нашите земи. –
Природа, 2, 72­76.
Миятев, П. 1937. Железни руди във Витоша през турското време. – Мир, 3.11.1937.
Мочев, Д., М. Маринов, В. Белогушев, Н. Нишков. 2008. Генезис и приложение на
природни флинти от находища в североизточна България. – Год. МГУ, 51, св.
II, Добив и преработка на минерални суровини, 47­50.
Мърхов, Н. и др. 2002. Гранитът – вечният декоративен скален материал. – Год.
МГУ, 45, Св. I, Геология, 157­161.
Найденова, В. 1986. Скални светилища в Тракия. – В: Поселищен живот в Тракия.
II, Ямбол.
Наков, Р., У. Едуин Шарп. 2008. Антични железни шлаки от района на мина Росен,
Източно Средногорие – предварителни геоложки, минераложки и
геохроноложки резултати. – В: Геонауки 2008, С., 115­116.
Началото. Учебно пособие за студенти по археология. 1994. С., Нов български
университет, 213 с.
Начев, И., К. Кънчев. 1983. Проучване на геоложката ситуация на някои кремъчни
находища в България. – В: Археологически открития и разкопки през 1982 г.,
Плевен, 28­31.
Начев, И., К. Кънчев. 1990. Палеогенските кремъчни скали в Родопите. – В:
Интердисциплинарни изследвания, XVII, 25­30.
Начев, И., Г. Ковнурко, К. Кънчев. 1981. Кремъчните скали в България и тяхната
експлоатация. – В: Интердисциплинарни изследвания, VII­VIII, С.,
Археологически инситут и музей, БАН, 41­58.
Начев, Ч. 2008. Геоложка характеристика на находища на флинт от района на
Козарника, Северозападна България. – В: Праисторически проучвания в
България: новите предизвикателства (ред. М.Гюрова). С., НАИМ БАН,
30­38.
28

Ненов, Т. 1994. Бележки за древния златодобив по българските земи. – Труд.
Минно­геол. унив., 4, 120­121.
Ненов, Т. 2008. Геолого­структурна и тектонска закономерност при
местоположението на манастирите в България. – Геология и минерални
ресурси, 10, 18­24.
Ненов, Т., В. Ненов. 2008. По следите на древните рудари в Средна гора. – Геология
и минерални ресурси, 4, 28­36.
Нехризов, Г. 1991. Погребални практики в Източните Родопи през първото
хилядолетие пр. Хр. – Rhodopica, Смолян, II, 1, 21­34.
Нехризов, Г. 1994. Принос към проучването на скални гробници в Източните
Родопи. – Минало, 2, 4­11.
Нехризов, Г. 2004. Тракийски култов мегалитен паметник (кромлех) при с. Долни
Главанак. – Вести на Исторически музей – Хасково, 2, 123­140.
Нехризов, Г., С. Илиев. 2007. Разкопки на долменен некропол в м. Баялъка при с.
Васково, община Любимец. – В: Археологически онкрития и разкопки през
2006 г. С., НАИМ БАН, 180­183.
Никитов, С. 1978; 1981. Древните цивилизации. Загадки – находки – хипотези. 1.
С., Народна просвета, 115 с.; 1986. С., Изд. П.Берон, 160 с.
Никитов, С. 1979; 1983. Древните цивилизации. Загадки – находки – хипотези. 2.
С., Народна просвета, 115 с.
Никитов, С. 1993. Древните цивилизации. Загадки – находки – хипотези. 1. С.,
Литера Прима, 248 с.
Никитов, С. 1996. Древните цивилизации. Загадки – находки – хипотези. 2. С.,
Литера Прима, 239 с.
Николаев, В. 1952. Френският пътешественик Пиер Белон за едно минно
предприятие в Егейска Македония през 1547 год. – Природа, 1, 70­80.
Николаев, В. 1954. Характерът на минните предприятия и режимът на
рударския труд в нашите земи през XVI, XVII и XVIII в. С., Изд. БАН, 277 с.
Николов, В. 1984. Праисторически мраморни амулети от Югозападна България. –
Векове, 1, 60­64.
Николов, В. 2005. Престиж и белези на престиж в неолитното общество. –
Археология, 1­4, 7­17.
Николов, В. 2005. Първи свидетелства за най­ранното солодобиване в Европа. –
Археология, 1­4, 109­117.
Николов, Д., Х. Буюклиев. 1967. Тракийски могилни погребения от Чаталка,
Старозагорско. – Археология, 3, 10­25.
Николова, Я. 1982. По някои проблеми на материалната култура в
средновековна България (края на 12­14 век). Великотърн. унив. "Кирил и
Методий", 245 с.
Овсянников, О. В. 1971. О замках “болгарского типа”. – Сов. археология, 1,
258­260.
Овчаров, Д. 2003. Дванадесет съкровища от българските земи. С., Национален
музей на българската книга и полиграфия, 90 с.
29

Овчаров, Д., М. Ваклинова. 1978. Ранновизантийски паметници от България IV­
VII век. С., Септември, 74 с., 147 ил.
Овчаров, Н. 2005. Перперикон. Цивилизацията на скалните хора. С., Борина, 159
с.
Овчаров, Н., Д. Коджаманова. Свещенният град Перперикон. Варна, Славена, 48 с.
Овчаров, Н., Д. Коджаманова. 2001. Източните Родопи – древната и непозната
планина. Кърджали, 24 с.
Овчаров, Н., Д. Коджаманова. 2005. Мегалитният паметник при с. Татул в
светлината на една нова находка. – В: Земите на България – люлка на
тракийската култура, 2. С., 83­86.
Орачев, А. 1989. К вопроссу палеогеографических исследования Болгарского
Черноморья. – Palaeohistorica, 1.
Панайотов, И. 1976. Долмени. Историография и описание. – В: Тракийски
паметници. Том I. Мегалитите в Тракия. С., Наука и изкуство, 36­52.
Панайотов И. 1978. Метални оръдия на труда и оръжия от бронзовата епоха в
българските земи (типология и хронология). Дисертация, С.
Панайотов, И., К. Йорданов. 1975. По въпроса за минното дело и металургията в
Тракия през бронзовата и желязната епоха. – Първи симпозиум по история на
минното дело в Югоизточна Европа. Варна, 3­6 ноември 1975, I, 24­39.
Пандурски, В. 1977. Паметници на изкуството в Църковно­историческия музей,
София. С., Изд. Български художник, 439 с.
Папазова, М., А. Петракиев, Ц. Каменова. Изследване на византийски монети с
металографски и рентгенови спектрални методил – Изв. Нац. истор. музей, 6,
110­116.
Пеев, Д. 1974. Някои нови проучвания на долмените в Югоизточна България. –
Археология, XVI, 1, 24­31.
Пеев, И. 1975. Следи и веществени паметници от златодобивната дейност по
българските земи. – В: Първи симпозиум по история на минното дело в
Югоизточна Европа. Варна, 3­6 ноември 1975, 94­99.
Пеев, И. 1980. Веществени паметници от златодобива по българските земи. – Векове,
4, 48­56.
Пеев, И. 1990. Златоносните разсипни находища в България. – В: Методи и
технологии за търсене на минерални суровини. С., Техника, 92­97.
Пеев, И. 1995. Златоносните разсипи около Витоша. – Минно дело и геология, 1­2,
12­22.
Пеев, И. 1995. Разсипното злато в Кюстендилско. – Минно дело и геология, 9, 13­16.
Пейков, А. A., К. Лаутлиева. 1971. За бялото вещество върху неолитната и
енеолитната керамика. – Археология, 3, 58­62.
Перницка, Е. 1994. Състояние на природонаучните изследвания върху най­древните
метали. – В: Проблеми на най­ранната металургия. Трудове на Минногеоложкия
университет №4, С., 14­89.
Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на
хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов
български университет, 253 с.
30

Петков, А. 1985. Геофизични методи на проучването на археологическия резерват
„Яйлата”. – Североизточна България – древност и съвремие. С., 328­336.
Петков, А. 1994. Геофизични проучвания в археологическия резерват Деултум. –
Изв. Нац. истор. музей, 11, 35.
Петракиев, А., Ц. Йотов. 1983. Използване на Зееманов атомноабсорбционен
спектрален анализ при изследване на паметници на културата. – Изв. Нац. ист.
музей, 4, 303­307.
Петракиев, А., И. Димитров, Г. Димитров, Л. Георгиева, И. Колева, А. Панева, М.
Тенева. 1983. Спектрални и рентгенови изследвания на археологични обекти. –
Изв. Нац. ист. музей, 4, 274­284.
Петракиев, А., А. Савов, Л. Георгиев. 1983. Идентификация на пигменти в
стенописи чрез методите на емисионния спектрален анализ. – Изв. Нац. ист.
музей, 4, 308­312.
Петракиев, А., Ц. Йотов, А. Димиева, Л. Георгиева, М.Стефанова. 1983.
Приложение на локалния лазерен атомноабсорбционен спектрален анализ при
изследване на паметници на културата. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 284­295.
Петров, И. 1988. Някои данни за старото рударство в Чипровския край. – Год. Нац.
политехн. музей, 17, 89­97.
Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали
на България. С., БАН, 90 с.
Полубояринова, М. Д. 1991. Украшения из цветных камней Болгара и Золотой
орды. М., Институт археологии РАН, 112 с.
Попов, В. 1994 (2005). Кватернер. – В: Началото, С., НБУ.
Попов, В. 1994 (2005). Палеолонтологичната летопис – единство на време и
пространство. Относително датиране. Палеоекология. – В: Началото, С.,
НБУ.
Попов, В., И. Гацов. 1994 (2005). Геохронология. – В: Началото, С., НБУ.
Попов, В., И. Гацов. 1994 (2005). Палеомагнетизъм. – В: Началото, С., НБУ.
Попов, В., К. Мишев. 1974. Геоморфология на Българското черноморско
крайбрежие и шелф. С., Изд. БАН, 267 с.
Попов, Д. 1986. Богатствата на траките. – Българска етнография, 11, 1, 17­26.
Попов, Р. 1904. Принос към предисторията на България. Пещерите в Търновския
дервент, селището при Мадара и пещерите над Шумен.
Попов, Р. 1913. Мегалитни паметници в Средна гора. – ИБАД, 3, c. 326.
Попова, Ц. 1994 (2005). Палеоботаника. – В: Началото, С., НБУ.
Праисторически солодобиден център Провадия­Солницатал Разкопки
2005­2007г. (ред. В. Николов). 2008. С., НАИМ БАН, 351 с.
Прашков, Л. 1965. Изследване на материалите и техниката на произведения на
изкуството. – Музеи и паметници на културата, 5, 39­43.
Приставова, С. 2007. Петролого­структурна характеристика на скалите от
археологическия обект “Перперикон”, Източни Родопи. – Геология и
минерални ресурси, 4, 34­39.
Проблеми на най­ранната металургия. 1994. Трудове на Минно­геоложкия
университет №4, С., 162 с.
31

Протохристов, Х. 2000. Ядрени методи доказват високоразвита древна цивилизаця
по нашите земи. – Вселена, наука и техника, 5, 5, 30­39.
Радков, Р. 1966. Възможности за прилагане на геофизичните методи в археологията.
– Археология, 8, 2, 14­21.
Радков, Р., П. Ставрев, И. Лозенски, С. Авдев, Ч. Гюров. 1978. Геофизични
изследвания на археоложки обекти в североизточна България. – Год. ВМГИ,
24, 2, 300­308.
Радков, Р., П. Ставрев и др. 1984. Геофизични изследвания при откриването на
тракийската гробниця край с. Свещари. – Музеи и паметници на културата,
4, 35­37.
Радичев, Р., С. Димовски, С. Приставова 2003. Геофизични изследвания на античния
скален град Перперикон. – В: Доклади от Международна конференция
“Съвременни геомеханични методи в минната промишленост и подземното
гражданско и тунелно строителство”, 9­13 юни 2003, Несебър, 23­30.
Радичева, М., М. Гелев, С. Леви, Б. Христова. 1983. Термолуминисцентен метод за
датиране на археологически находки. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 226­232.
Радославов, Б. М. 1915. Рудничарството в Етрополския Балкан. – Тр. Бълг.
природоизп. друж., 8, 1­23.
Радославов, Б. М. 1918. Значението на минното дело за културата на човечеството. –
Всеобщ преглед, I, 14; Светлина, юб. книжка XXXV.
Радославов, Б. 1948. Минното дело в развитието на човешката култура. С., БАН,
140 с.
Радулов, Г. 2005. Развитието на металодобива в нашия регион в контекста на
световното му развитие. – В: Международен симпозиум “Металургията в
Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”. 26­30 септември
2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 59­65.
Радунчева, А. 1971. Един начин за добиване на мед през енеолита. – Музеи и
паметници на културата, 4, 2­3.
Радунчева, А. 1990. Скални светилища от каменно­медната епоха в Източните
Родопи. – Интердисциплинарни изследвания, 17, 141­150.
Радунчева, А. 1992. Към въпроса за рисуваните със злато енеолитни съдове. – Год.
Нац. арх. музей, VIII, 83­88.
Радунчева, А. 1997. Енеолитен занаятчийско­производствен център до с. Седларе,
Кърджалийско. – Год. Нац. арх. музей, 10, 162­176.
Радунчева, А. 1999. Родопската и Природопската област през праисторическата
епоха. – Rhodopica, II, 1, 5­19.
Радунчева, А. 2000. Организация на рудодобива и металургията в българските земи
през каменномедната епоха. – Год. Деп. Археология, НБУ, 4­5, 87­95.
Радунчева, А. 2003. Къснонеолитното общество в българските земи. – Разкопки и
проучвания, XXXII, С., 312 с.
Радунчева, А. 2006. За ролята на пещерата в религията на праисторическите
общества. – Изв. Археол. инст., 39, 57­71.
Радунчева, А. 2007. За някои праисторически скални светилища в Източните Родопи
и Тракийската низина. – Изв. Старозаг. ист. музей, III, 53­73.
32

Райчевски, С. 1986. Топонимични свидетелства за рудодобива и металодобива в
Странджа през античността и средновековието. – Странджанско­Сакарски
сборник, 4, 6, 317­326.
Райън, У., У. Питман. 2000. Ноевият потоп. Варна, Славена, 273 с.
Рангелов, Б. 2001. Комплексни геофизични изследвания в района на “Светилище
Перперек”. – В: Открит ли е в Родопите най­големият в света
златодобивен картел на античността С., 17­24.
Рангелов, Б., А. Близнаков, И. Паскалева. 2001. Моделиране на земетръсната
опасност за Ивановските скални манастирски комплекси. – Геология и
минерални ресурси, 1, 30­33.
Рашев, Р. 1992. Девташларите – мегалитни паметници на българската езическа
култура. – Плиска­Преслав, 5.
Рашев, Р. 2005. Прабългарите през V­VII век. Трето изд., С., ИК “Орбел”, 348 с.
Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VII­IX век. С., ИК “Класика и стил”,
600 с.
Рашеев, Н. 1950. Чипровското рударство от XII до XVII в. – Минно дело, 3­4,
136­140.
Рижикова, С. 1996. Световните земетръсни катастрофи. С., Унив. изд. “Св.
Климент Охридски”, 217 с.
Рошковска, А. А. 1993. Българска възрожденска глиптика. С., Седем дни, 231 с.
Рошковска, А. 1993. Възрожденската глиптика. – Бижутерия, II, 24­28.
Русев, Р. 1961. Върху технологията на някои железни предмети от XII­XIII в. –
Археология, 2, 8­14.
Русев, Р., В. Йотов, В. Славчев, О. Пелевина, Е. Русева, Й. Бояджиев, Т. Василев.
2007. Обработка на златото от халколита до средновековието в българските
земи по данни от структурния анализ на археологически находки. –
Международна научна конференция “Златото – металът на всички
времена”, 7­9 юни 2007 Варна, Доклади, С., 374­387.
Русев, Р., И. Кулев, В. Славчев, Й. Бояджиев. 2007. Вероятни суровинни източници
на изработените златни предмети от Варненския халколитен некропол,
свързани с началото на човешката цивилизация и възникването на базовите
технологии. – В: Национална конференция “Геонауки 2007”, Сборник
разширени резюмета, София, 123.
Русев, Р., В. Славчев, Е. Русева, Й. Бояджиев, Т. Василев. 2007. Най­ранното
обработвано злато: структурен анализ на находките от Варненския халколитен
некропол (4400­4200 пр. Хр.) и технология на изработката им. –
Международна научна конференция “Златото – металът на всички
времена”, 7­9 юни 2007, Варна, Доклади, С., 388­398.
Рындина, Н. 1971. Древнейшее металлообрабатывающее производство
Восточной Европе (истоки и развитие в неолите­энеолите). М., Наука, 287 с.
Рындина, Н. 1994. Две фазы в развитии Балкано­Карпатской металлургической
провинции. – В: Проблеми на най­ранната металургия. Трудове на Минногеоложкия
университет, №4, С., 139­162.
33

Сарафов, А., Г. Балтаков, Р. Кендерова, Б. Бориславов. 2002. Почвеногеоморфоложки
изследвания, свързани с проучване на археологически обекти.
– В: Научна конференция в памет на Д. Яранов, 2, С., БАН.
Сираков, Н. 1973. Технология и типология на каменните изделия през палеолита и
номенклатура на български език. – Археология, 2, 18­30.
Сиракова, С. 2006. Къснопраисторическа експлоатация на кремъчни находища по
долините на реките Осъм и Вит, Северна България. Светлина и цвят, С., 96
с.
Скални и мегалитни паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение.
2001. С., ИК "Нов български университет", 120 с.
Скочылос, Я., З. Валкевич. 1980. Резултаты петрографических исследований в
Novae. – В: Интердисциплинарни изследвания, V­VI, АИМ БАН, 89­92.
Славчев, С. 1977. Една загадка пътува. – Космос, 7, 15­18.
Солаков, Д., Л. Христосков, С. Симеонова. 2001. Възможни последствия от силни
земетресения на територията на България. – Минно дело и геология, 1, 52­57.
Сотиров, И. 1984. Чипровска златарска школа. С.
Ставракева, Д. 1985. Нови данни за желязодобивната индустрия в Софийско. – Год.
Нац. политехн. музей, 15.
Ставракева, Д. 2007. Минералого­петрографски изследвания на археологически
артефакти. – Минно дело и геология, 4, 41­45.
Станилов, С. 1991. Метални гарнитури за колани от Първото българско царство.
С., БАН, 15 с.
Станилов, С. 1993. Преславското съкровище и произходът на старобългарската
металопластика. – В: Преслав, 5, 138­184.
Станилов, С. 2006. Художественият метал на българското ханство на Дунав
(7­9 век). С., Класика и стил, 323 с.
Станчева, М. 1973. Тракийските златоносни рудни разработки край София. –
Археология, 15, 1, 53­59.
Стефанов, Й. 2004. Загадките на историко­археологическия резерват Сборяново
и Стомогилието. Велико Търново, Изд. ПИК, 174 с.
Стоев, А., П. Манолова, В. Гинева, Ц. Радославова. 1988. Тракийското светилище
“Белинташ” край с. Мостово, Пловдивска област – модел на древна
обсерватория. – Интердисциплинарни изследвания, 15.
Стоев, А., П. Стоева, М. Гумаров, М. Стоева, Я. Ташев, Б. Виденов. 2001.
Пространствена ориентация и акустична реверберация в пещерното светилище
Тангарлък кая край село Илиница, Кърджалийска област. – В: Перперек I.
Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на
хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов
български университет, 226­235.
Стоев, А., П. Мъглова, Д. Йовова. 2008. Мегалитен паметник край с. Бузовград,
община Казанлък – вратата на богинята. – Изв. Старозаг. ист. музей, III,
127­138.
Стоянов, И. 1904. Принос към предисторията на България, пещерата Топля при с.
Голема Железна. – Спис. Бълг. природоизп. друж., 2, 103­172.
34

Страшимиров, К. 1981. Кърджалийският край. Пътеводител. С., 132 с.
Султанов, А. 2008. Седиментоложко изследване на скалния материал, използван при
строителството на манастира „Демир Баба”. – В: Phosphorion. Sudia in
honorem Mariae Cicikova. Акад. изд. „Марин Дринов”, С., 581­605.
Султанов, А., Р. Паздеров. 1999. Пикромерит – нов минерал за България. – Минно
дело и геология, 54, 5, 27­30.
Султанов, А., Д. Радев. 1999. Глината – благодатен археологически материал. –
Минно дело и геология, 54, 1­2, 21­27.
Ташкова­Лаптева, M. 2006. Studia Pontica. Библиография на Българското
Черноморие. Том 1. Черноморска Тракия. С., Акад. изд. Марин Дринов, 137 с.
Тодорова, С., С. Василева. 2007. Богатството на един южен край. С., 135 с.
Toдорова, Х. 1974. Металообработването в българските земи през каменно­медната
епоха. – Векове, 3, 20­28.
Toдорова, Х. 1975. Най­ранни данни за употреба на метали в България. – В: Първи
симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа. Варна, 3­6
ноември 1975, 5­13.
Toдорова, Х. 1979. Энеолит Болгарии. С., София­пресс, 115 с.
Тодорова, Х. 1986. Каменно­медната епоха в България (пето хилядолетие преди
новата ера). С., Наука и изкуство, 280 с.
Тодорова, Х. 1994. Най­ранната металургия в България. – В: Проблеми на найранната
металургия. Трудове на Минно­геоложкия университет, 4, С., 5­13.
Тодорова, Х., И. Вайсов. 1993. Новокаменната епоха в България. С., Наука и
изкуство, 288 с.
Тодорова, Х., Н. В. Рындина, Е. Н. Черных. 1977. Энеолитический металь из Голямо
Делчево (Болгария). – Сов. археология, 1, 15­26.
Толмачова, М. М. 1983. Технология изготовления железных изделий в Плиске. –
Интердисциплинарни изследвания, 10, АИМ БАН, 59­72.
Тонков, Н. 2001. Геофизично проучване на тракийски надгробни могили в
Казанлъшко. – Год. Археол. инст. и музей, 1, 253­268.
Тонков, Н. 2003. Някои методически новости при електросъпротивителните
изследвания на тракийски могили край Старосел. – В: Пътят. С., 210­215.
Тонков, Н. 2005. Възможности за приложение на магнитния метод при проучване на
могили (примери от некропола при Свещари). – В: Земите на България ­
люлка на тракийската култура, 2. С., 268­275.
Тонков, Н. 2006. Геофизично проучване на могилен некропол в м. Керякова могила
до с. Виница. – В: Спасителни археологически разкопки по трасето на
железопътната линия Пловдив­Свиленград през 2004. В. Търново, 61­64,
98­99.
Тонков, Н. 2006. Геофизично проучване на тел Провадия­Солницата. – В:
Праисторически солодобиден център Провадия­Солницата (ред. В.
Николов). С., НАИМ БАН, 51­58.
Тонков, Н. 2007. Геофизично проучване на надгробни могили през 2006 г. – В:
Археологически онкрития и разкопки през 2006 г. С., НАИМ БАН, 213­216.
35

Тонков, Н., Ил. Катевски. Геофизични изследвания за определяне
дълбочината на културния слой в района на обект “Водна централа” в
Археологически резерат “Сборяново”. – Thracia Ponticа.
Тонкова, М. 2003. Произведения на тракийската ювелирна школа от втората
половина на IV в. пр. Хр. – В: Пътят. С., 216­225.
Тонкова, М. 2005. Изображения на накити върху трите канички с глава на жена от
Панагюрското съкровище. – In: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae
Ognenova­Marinova. Veliko Tarnovo, 262­276.
Тончева, Г. 1964. Потънали пристанища. Варна, 80 с.
Топузов, И. 1936­1937. За историята на железодобивната индустрия в Етрополе. –
Природа и наука, 7, 4, 62­63.
Тотев, К. 1986. Две групи паметници на стеатитовата пластика от Търновград. –
Изкуство, 3, 33­38.
Тотев, К. 1989. Стеатитовата пластика от територията на Средновековна
България XI­XIV век. Автореферат на дисертация. С., 23 с.
Тотев, К. 1990. Стеатитови кръстове от Средновековна България. – Археология, 3,
48­58.
Тотев, К. 1993. Пирамидален печат от лазурит на цар Симеон. – Преслав 5, 121­137.
Тотев, К. 1993. Стеатитови икони от Търновград. – Год. Муз. сев. България, 19,
93­108.
Тотев, К. 1995. Слонова кост с “Успение Богородично” от старите разкопки на
Трапезица. – Год. Муз. северна България, 20, 125­135.
Тотев, К. 1996. Рядък паметник на средновековната глиптика от Преславското
златно съкровище. – Изкуство, 32, 4, 25­28.
Тотев, К., Д. Станчев 1988. Творби на стеатитовата пластика. – Музеи и паметници
на културата, 4, 38­42.
Тотев, Т. 1963. За обработка на кост в средновековна България. – Археология, 5, 3,
83­92.
Тотев, Т. 1982. Преславското златно съкровище. С., Септември, 103 с.
Тотев, Т. 1986. Преславското златно съкровище. – Изв. Нар. музей Варна, 22(38),
83­107.
Тотева, Ю. 2007. Древни светилища в палеогенските скали край с. Татул. –
Геология и минерални ресурси, 4, 40.
Трифонов, И. 1924. Металургията на желязото в България. С., БАН.
Трифонов, И. 1956. Нашата стара железодобивна индустрия. – Природа, 3, 18­23.
Узунов, К. 1931. Рударството в Родопа. – Род. преглед, II, 1­2, 86­90.
Уилямс, А. 2006. Българската треска за злато. – National Geographic, 12, 64­86.
Филипович, Л. 1978. Палинологични проучвания в Старопланинската верига и
връзката им с проблемите на археологията. – Интердисциплинарни
изследвания, АИМ, 2, 70­75.
Филов, Б. 1924. Старобългарското изкуство. С., Нар. музей, 124 с.
Филов, Б. 1993. Старобългарското изкуство. С., Изд. Отечество, 127 с.
Фол, А., В. Фол. 2005. Траките. The Thracians. С., Тангра ТанНакРа, 207 с.
Фол, В. 1993. Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност. С., Агрес.
36

Фол, В. 2000. Мегалитни и скално­изсечени паметници в Древна Тракия. С., Унив.
изд. “Св. Кл. Охридски”, 159 с.
Фол, В. 2001. Гласът на метала. – Българска етнология, 27, 4, 5­9.
Фол, В. 2001. Перперек в контекста на скално­изсечените и мегалитни паметници в
Древна Тракия. – Следва, Списание за университетска култура, 1, 56­61.
Фол, В. 2001. Предговор. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му
микрорайон. С., Нов български университет, 7­8.
Фол, В. 2002. Трон и стела на Майката на боговете. – В: Изследвания в чест на
проф. Иван Маразов. Studia in honorem Prof. Iv. Marazov. С., Анубис, 232­236.
Фол, В. 2007. Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през
древността. Studia Thracica 10, С., 479 с.
Фол, В. 2008. Орфей тракиецът. С., Тангра ТанНакРа, 146 с.
Хавезов, И., Е. Русева. 2005. Данни за производство на сол край Провадия в края на
късния неолит: химични изследвания. – Археология, 1­4, 117­119.
Хаджиев, Г. 1975. Минералого­петрографски изследвания върху разкритата част на
амфитеатъра на Филипопол. – Археология, 4, 74­77.
Хаджиев, Г., Н. Кацков, Ц. Цанков. 1980. Геолого­структурна обстановка в района
на Ивановските скални черкви. – Музеи и паметници на културата, 20, 6.
Ханджийски, А. 1985. Обители в скалите. С., Септември, 152 с.
Хозер, А. 2003. Находки на обсидиан в Югоизточна България. – В: Праисторическа
Тракия. Стара Загора, 477­482.
Христов, Е. 1981. Възможности за използуване на космическото лъчение и
изкуствените електромагнитни източници за търсене и проучване на дълбоко
погребани археологически обекти. – В: Национален симпозиум Физични
методи за откриване, изследване и опазване на пеметници на културата.
Резюмета, С., 19­20.
Христов, Е. 1983. Възможности за използуване на космическото лъчение и
изкуствените електромагнитни източници за търсене и проучване на дълбоко
погребани археологически обекти. – Изв. Нац. ист. музей, 4, 209­214.
Христов, И. 1996. Принос към проучването на скални ниши в Източните Родопи. –
Минало, 2, 5­17.
Христов, И. 1998. Ролята на планината в историческото развитие на предримска
Тракия. – Минало, 2, 5­16.
Христов, И. 1999. Използване на алпийски методи и съоръжения при проучването на
скални археологически обекти. – Минало, 4, 5­7.
Христов, И. 1999. Планинска Тракия – население, култура и религия в
древността. В. Търново, Faber, 255 с.
Христов, И. 2002. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към
историческата география на древна Тракия. В. Търново, Faber.
Христов, И. 2002. Тракийска накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. В. Търново.
Христов, И. 2005. Проучване на тракийското скално светилище "Беланташ" в
Родопите – Изв. Нац. истор. музей, 15, 16.
Христов, И. Х. 2006. Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище
на одриските царе в Средна гора (V­IV в. пр. Хр.). В. Търново, Faber.
37

Христов, И. 2007. Светилища на траките в Централен Хемус. В. Търново, Faber.
Христов, И., Т. Киприна, М. Иванова, С. Бакърджиев. 1993. Проучвания на
тракийски култов обект в Източните Родопи. – Епохи, 3­4, 137­148.
Христов, М. 2005. Могилен некропол от ранната бронзова епоха край Дъбене,
Карловско (предварително съобщение). – Археология, 1­4, 127­137.
Христов, С. 1970. Загадка в скалите. – Космос, 7, 27­30.
Цинцов, З. 1992. Уникални златни находки от алувиалните пясъци на България или
откритието на минералога. – Куриер на ЮНЕСКО, юли, 36­37.
Цинцов, З. 1993. Алувиалните златни съкровища на България. – Природа, 1, 43­52.
Цинцов, З. 1993. Изучаване на археологическо злато чрез методите за минераложко
изследване. – Минно дело и геология, 3, 21­23.
Цинцов, З., Х. Попов, Б. Банушев. 2006. Археометалургични проучвания в района на
с. Вълче поле, Хасковско. – Год. МГУ, 49, св. I, Геол. геоф., 79­84.
Цонев, М., Н. Марков. 1988. Някои теоретико­методични проблеми на историята на
минното дело и металургията в България. – Год. Нац. полит. музей, 17, 7­18.
Цонев, Ц. 2008. Праисторически мрежи за комуникация и размяна през неолита и
енеолита на Източните Балкани. – В: Праисторически проучвания в
България: новите предизвикателства (ред. М. Гюрова). С., НАИМ БАН,
252­257.
Чапъров, Б. 1980. Сондажни разкопки и теренни проучвания в Северните Родопи. –
Археологически открития и разкопки през 1979, Хасково, С., 64­67.
Черных, Е. Н. 1974. Аи­Бунар – древнейший рудник Европы. – Наука и жизнь, 3,
142­145.
Черных, Е. Н. 1974. Об основных Этапах древнейшей металлургии на территории
Болгарии. – Thracia, III.
Черных, Е. Н. 1975. Аибунарский медный рудник IV тысячелетия до н.э. на
Балканах. – Сов. археология, 4, 132­153.
Черных, Е. Н. 1976. На пороге несостоявшейся цивилизации. – Природа, М., 2.
Черных, Е. Н. 1978. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. С., Изд.
БАН, 387 с.
Черных, Е., А. Радунчева. 1972. Старите медни рудници около гр. Стара Загора. –
Археология, 14, 1, 61­67.
Чиликов, Д., Х. Протохристов. 2007. Съкровището от Казичене – електрохимичен
елемент – Вселена, наука и техника, 12, 8, 40­47.
Чолова, Ц. 1988. Естественонаучните знания в Средновековна България. С.,
Наука и изкуство, 401 с.
Чохаджиев, С., С. Венелинова. 2008. Новооткрит халколитен некропол край
Смядово. – В: Праисторически проучвания в България: новите
предизвикателства (ред. М.Гюрова). С., НАИМ БАН, 211­218.
Шкорпил (братя). 1888. Паметници из Българско. I. ч. I, Тракия, Пловдив, 90 с.
Шкорпил (братя). 1890. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански
страни в Южна България. – Сб. НУНК, III, 3­40.
Шкорпил (братя). 1896. Първобитните люде в България. Пловдив.
38

Шкорпил, К. Х. 1913. Археологически бележки от Странджа планина. – ИБАД, III,
235­262.
Шкорпил, К. 1925. Мегалитни паметници и могилища (Част I). С., 10­41.
Шкорпил, К. Х. 1892. Североизточна България в географическо и археологическо
отношение. – Сб. НУНК, VII, 44­49.
Шкорпил, Х. 1882. Изкопаеми богатства, намерени досега в целокупна България,
с особено значение за геоложката карта. Сливен, с. 84.
Шкорпил, Х. 1884. Природни богатства в целокупна България. Пловдив, 64 с.
Шкорпил, Х. К. 1896. Първобитните люде в България. Пловдив, Хр.Г.Данов, 29 с.
Янев, В., Г. Хаджиев, Л. Богданов, В. Катевски, А. Цветков. 1976. Геофизични
проучвания във Вътрешния град на Плиска. – Музеи и паметници на
културата, 2, 40­44.
Янев, В., И. Петков, И. Катевски, Л. Никова. 1981. Приложение на геофизиката в
археологията – проблеми и насоки на развитие. – В: Национален симпозиум
Физични методи за откриване, изследване и опазване на пеметници на
културата. Резюмета, С., с. 1.
Янева, М., Г. Китов, Д. Димитрова, С. Приставова, А. Сарафов, Р. Кендерова. 2005.
Геолого­геоморфоложки изследвания на подмогилни зидани постройки от
долината на тракийските владетели. – В: Сборник. Юбилейна международна
конференция“80 години Българско геологическо дружество”, С., 222­224.
Янков, Д. 2007. Средновековен пръстен с антична гема на Серапис. – Изв.
Старозаг. ист. музей, III, 338­340.
Ajdanlijsky, G., G. Nehrizov, E. Ilieva, D. Zlatanov. 2008. Mineralogical peculiarities of
the heavy mineral fraction from pottery fragments and the sediments from the
archaeological site “Ada Tepe”, Kroumovgrad District. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 77­82.
Ajdanlijsky, G., B. Valchev, G. Nehrizov, D. Zlatanov. 2008. The foraminiferal analysis
as a method for determination of source material for the pottery fragments from the
“Ada Tepe” archaeological site, Kroumovgrad District (Eastern Rhodopes). – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 282­287.
Aleksiev B., E. Djourova, G. Nehrizov, Z. Milakovska, V. Vladimirov. 2000. Zeolitic
rocks from the NE Rhodopes – natural building and architectural material. – Ann.
de l’Universite de Sofia "St. Kl. Ohridski", Fac. de Geologie et Geographie, L.1­
Geologie, 92, 167­175.
Anastasova, E. 2002. The stone еnsembles from the Early Neolithic settlement Galabnic
near by Pernik, SW Bulgaria. – В: Древнейшие общности земледельцев и
ското­водов Северного Причерноморья (V тыс. до н.э. – V век н.э.).
Тирасполь, 29­33.
Anastassova, E. 2008. Stone tools from the Early Neolithic site Dobroslavsti, Sofia
Region. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
39

Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 51­54.
Anastasova, E. Ch., J. Pavúk. 2001. Die Felsgessteingeräte aus der neolithischen
Tellsiedlung in Gălăbnik, Westbulgarien. – Slovak Geol. Mag., 7, 4, 397­408.
Apostolova, K. 2008. Palaeogeographic conditions in the Black Sea area during the
Neolithic and Chalcolithic according to archaeological research. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 299­302.
Atanasov, V. A. 2000. The ancient gold mine near the village of Stremtsi, District of
Kardjali, Bulgaria. – In: International Symposium ‘Mineral Diversity – Research
and Preservation’. Sofia, 6­9 th October 2000, Abstracts, 9.
Atanasov, V. A. 2000. Thracian mines on Bulgarian lands. – In: International Symposium
‘Mineral Diversity – Research and Preservation’. Sofia, 6­9 th October 2000,
Abstracts, 26.
Avdev, S., Ch. Tsankov. 2008. Ancient gold mining at the Southern slopes of the Vitosha
and Verila Mountains. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 253­257.
Avramova, M. 2000. Myth, ritual and gold of a “civilization that did not take place”. – In:
Varna Necropolis. Agato, Varna, 15­24.
Avramova, M. 2002. Der Schmück aus den Gräbern von Durankulak. – In: Todorova, H.
(Hrsg.). Durankulak. Bd. II. Berlin, DAI, 191­206.
Avramova, M. 2005. The caves and the ancient inhabitants of the Rhodope Mountain. –
In: International Conference “The Rock­Cut Sacred Places of Thracians and Other
Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6 November 2005, Stara Zagora
Spa, Abstracts, p. 20.
Avramova, M. 2005. Magic axes – votive objects and/or amulets. – Thracia, XVI,
123­136.
Avramova, M. 2007. More gold from the Chalcolithic age. – In: Prae. In Honorem
Henrieta Todorova. NAIM BAS, Sofia, 139­140.
Avramova, M. 2008. “Special” stones in prehistoric practices: cases from Bulgaria. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 211­215.
Bachmann, H.­G., Z. Tsintsov. 2003. Placer gold in SW Bulgaria: past and present. –
Gold Bulletin, 36, 4, 138­143.
Bailey, D. W. 2004. Varna. – In: Ancient Europe 8000 B.C. – A.D. 1000. Vol. 1. The
Mesolithic to Copper Age (c. 8000­2000 B.C.). Scribner’s, New York, 341­344.
Baltakov, G. 2008. Culture layers as geological objects. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 274­276.
40

Baltakov, G., R. Kenderova, E. Fitova. 1996. Geomorphplogical and paleogeographical
environmental conditions of the town of Pistiros (3 rd ­2 rt century BC). – In: Pistiros
I. Еxcavations and Studies, Prague, 181­187.
Baltakov, G., R. Kenderova, E. Fitova. 2003. Composing a geomorphological map of the
Pistiros Area for archeological purposes. – In: Pistiros II. Exavations and Studies.
Prague, King Charles University Press, 303­306.
Baltakova, A. 2008. Geomorphological research of the paleoenvironment in the area of
ancient villa “Armira” (I­IV century AD) near Ivaylovgrad, South­East Bulgaria
(preliminary results). – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 315­319.
Bonev, A. 1997. Some problems concerning the Vulchitrun gold treasure. – Archaeology
in Bulgaria, 1, 1, 52­56.
Bontscheff, St. 1896. Dolmen in sudl. Bulgarien. – Korespondenzblatt der Deutschen
antropologischen Geselschaft, 4, Munchen, N41896.
Boyadjiev, K. 2008. Real arrows or “darts from heaven” Some ideas on the
interpretation of belemnites from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 288­290.
Bruchev, I., G. Frangov, N. Dobrev, A. Lakov. 2004. Geological and geotechnical
hazards of major natural and archaeological monuments. – 32 nd Intern. Geological
Congress. Florence, Italy, August 20­28, 2004. Field Trip Guide Book PW06, 28 p.
Cardell, F. C., V. Todorov, V. Dekov, R. V. Grieken. 2001. Environmental conditions
controlling the chemical weathering of the Madara Horseman monument, NE
Bulgaria. – J. Cult. Heritage, 2, 43­54.
Černych, E.N. 1991. Ancient gold in the Circumpontic area. – In: Découverte du Metal.
Paris, 387­396.
Chapman, J. 2000. Fragmentation in Archaeology. People, Places and Broken Objects in
the Prehistory of Southeast Europe. Routledge, London.
Chapman, J. 2004. Spondylus bracelets – fragmentation and enchainment
in the East Balkan Neolithic and Copper Age. – In: V. Slavchev
(Ed.). Festschrift für Prof. Dr. Habil. Henrieta Todorova. Dobrudzha,
21, 63-87.
Chapman, J. 2007. The elaboration of an aesthetic of brlliance and colour in the Climax
Copper Age. – In: Stephanos Aristeios. Archäologische Forschungen zwischen Nil
und Istros. Festschrift für Stefan Hiller zum 65. Geburtstag (Eds. F. Lang, C.
Reinholdt, J. Weilhartner). Phoibos Verlag, Wien, 65­74.
Chapman, J. 2007. Engaging with the exotic: the production of early farming
communities in South­East and Central Europe. – In: Spataro, M., Biagi, P. (Eds.)
A Short Walk through the Balkans. The First Farmers of the Carpathian Basin and
Adjacent Regions. Quaderno 12. Trieste; Società per la preistoria i protostoria della
regione Friuli­Venezia Giulia, 207­222.
41

Chapman, L. B. Gaydarska. 2003. The provision of salt to Tripolye mega­sites. – In:
Tripolian Settlements­Giants. The International Symposium Materials. Korvin
Press, Kiev, 203­210.
Chapman, J., B. Gaydarska, R. Kostov, A. Raduntcheva, I. Petrov. 2007. Local shell
ornament production in South East Bulgaria. – In: Spondylus in European
Prehistory: New Data and Approaches. 13th EAA Annual Meeting, Croatia, Zadar,
18­23 September 2007, Abstracts, 5­6.
Chapman, J., B. Gaydarska, V. Slavchev. 2008. The life histories of Spondylus shell rings
from the Varna I Eneolithic cemetery (Northeast Bulgaria): transformation,
revelation, fragmentation and deposition. – Acta Musei Varnaensis, 6, 139­162.
Chilikov, D., Ch. Protochristov. 2008. Electrochemical properties of the Kazichene
treasure. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 263­265.
Cholakov, N., A. Sultanov, N. Cizdova, K. Kunchev. 1984. The petrographic research of
stone tools from the Late Neolithic settlement Kalougerovo (Pazardjik district). –
IIIrd Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv, 27­30 August 1984, 376­380.
Christian Art in Bulgaria. 2001. Borina, 232 p.
Christoskov, L., D. Gergova, I. Iliev, V. Rizzo. 1995. Traces of seismic effects on
archaeological sites in Bulgaria. – Annali di Geofisica, 38, 5­6, 907­918.
Christov, C. 2008. On the age of some gold artefacts from the Kraishte Region in South­
West Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 219­221.
Christov, C. 2008. Preliminary observations on the gold spirals from the ritual structures
near Dubene, Karlovo Region. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds.
R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
222­224.
Craddock, P. T. 1995. Early Metal Mining and Production. Edinburgh University Press,
Edinburgh, xix, 363 p.
Cui, Y., K. L. Verosub, A. P. Roberts, M. Kovacheva. 1995. Mineral magnetic
investigation of archaeological samples from Bulgaria; sample selection criteria for
paleointensity studies – In: International Union of Geodesy and Geophysics, 21
General Assembly, Abstracts, Week B 116.
Cui, Y., K. L. Verosub, A. P. Roberts, M. Kovacheva. 1997. Mineral magnetic studies of
archaeological samples; implications for sample selection for paleointensity
determinations (in Paleosecular variation and intensity). – Journal of
Geomagnetism and Geoelectricity, 49, 4, 567­585.
Davies, O. 1935. Roman Mines in Europe. Claredon Press, Oxford.
Davies, O. 1936. Prehistoric copper mines near Burgas. – Man, 36, 118­141, 92­93.
Davies, O. 1937­1938. Ancient mining in the Central Balkans. – La Revue internationale
des études balkaniques, III, 6, 405­418.
Delev, P. 1980. Problems of the Thracian megalithic culture. – Pulpudeva, 3, 189­192.
42

Delev, P. 1982. La Thrace Pontique et la culture mégalitique Thrace. – Thracia Pontica,
1, 125­129.
Delev, P. 1984. La culture megalithique Thrace. – In: Dritter Internationaler
Thracologischer Kongress zu Ihren W.Tomaschek, Sofia, II.
Delev, P. 1984. Megalithic Thracian tombs in South­Eastern Bulgaria. – Anatolica, 11,
17­45.
Dergacev, V., P. Dolukhanov. 2008. Black Sea levels flunctuationas, climate change and
the neolithisation of the North Pontic Area and the Balkans. – Acta Musei
Varnaensis, 6, 19­42.
Dimitrov, P., D. Dimitrov. 2003. The Black Sea, the Flood and the Ancient Myths.
Slavena, Varna.
Dimitrov, P., D. Dimitrov, K. Slavova. 2000. Geocatastrophic events at the boundary
Pleistocene­Holocene in the Black Sea. – Geological Conference, 11­13 October
2000, Sofia, Book of Abstracts, 205­206.
Dimitrova, A. 1975. Magische Gemmen aus Thrakien und Moesien in der Romerzeit. –
Зборник Нар. музеjа, 8, 121­133.
Dimitrova, C. 2008. Pottery production in ancient Greece. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 108­110.
Dimitrova, D. 2005. Facility (astronomical observatory) in Cholakova tumulus near the
village of Staro Zhelezare. – In: International Conference “The Rock­Cut Sacred
Places of Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6
November 2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, p. 26.
Dimitrova­Milčeva, А. 1975. Magische Gemmen aus Thrakien und Moesien in der
Romerzeit. – Зборник Народног музеjа, 8, 121­133.
Dimitrova­Milčeva, А. 1977. Die gemmen und Kameen vom unteren Donaulimes in
Bulgarian. – Studien zu den Miltargrenzen Rom. II. Vorträge des 10. Intern.
Limeskongresses in der Germania Infereior. Köln, 283­287.
Dimitrova­Milčeva, А. 1980. Antike Gemmen und Kameen aus dem Archaeologischen
Nationalmuseum in Sofia. Sofia.
Dimitrova­Milčeva, А. 1983. Des gemmes et des camées antiques dans les terres
bulgares. – In: Bulgarie d’aujourd’hui, 426, 19.
Dimitrova­Milčeva, А. 1987. Gemme e camei del Museo storico communale di Svištov. –
Ratiariensia, 3­4, 193­208.
Dimitrova, E., K. S. Kunchev, G. Schwarz­Mackensen, W. Schneider. 1984. Neue
Erkenntnisse zur Herkunft des Rohmaterials frühneolithischer Steinbeil und Axte in
Mittel­Europa. – IIIrd Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv, 27­30 August
1984, 192­200.
Djingova, R. I. Kuleff, I. Penev. 1990. INAA of reference materials for archaeometric
investigations of pottery. – J. Radioanal. Nucl. Chem., 144, 397­406.
Djingova, R., I. Kuleff. 1991. Provenance study of pottery and glass by INAA. – In:
Neutron Activation and Plasma Emission Spectrometric Analysis in Archaeology.
British Museum Occasional Paper 82, British Museum, London, 121­141.
43

Dobrev, N. 2008. Faulting and rock deformations established at the ruins of Perperikon
(Eastern Rhodopes) and their relation to recent seismic activity. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 295­298.
Dobrev, N. E. Avramova­Tacheva, B. Košťák. 2008. Monitoring of cracks affecting the
“Madara Horseman” rock bas­relief, North­East Bulgaria. – In: Geoarchaeology
and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings
of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 385­390.
Echt, R., W.­R. Thiele, I. Ivanov. 1991. Varna ­ Untersuchungen zur kupferzeitlichen
Goldverarbeitung. – In: Die Kupferzeit als historische Epoche. B. 2, Bonn, 633­665.
Éluére, C., D. Raub. 1991. Investigations on the gold coating
technology of the great dish from Varna. – In: J.-P. Mohen (Ed.).
Découverte du métal. Picard, Paris, 13-30.
Errera, M., A. Hauzeur, P. Pétrequin, T. Tsonev. 2006. Étude spectroradiométrique d’une
hache trouvée à Svoboda, district de Chirpan (Bulgarie). – Интердисциплинарни
изследвания, XIX, С., АИМ БАН, 7­24.
Die Erste Gold der Menschheit. Die alteste Zivilisation in Europa. 1986. 2. Aufl.,
K.Schllinger Verlag, Freiburg i.Br., 144 S.
Evstatiev, D., R. Rashev. 1988. Engineering geological conditions of the earliest
Bulgarian capitals Pliska and Preslav. – In: Engineerng Geology of Ancient Works,
Monuments and Historical Sites (Ed. by P. Marinos, G. K. Koukis), Balkema,
Rotterdam, Netherlands, 1679­1685.
Evstatiev, D., D. Gergova, B. Vachev. 2004. Archaeological and geological analogues for
the safety of radioactive waste repositories. – Annual Report. Institute for Nuclear
Research and Nuclear Energy, 84­88.
Evstatiev, D., D. Gergova, B. Vachev. 2004. Archaeological and geological analogues for
the safety assessment of radioactive waste repositories. – International symposium
INSINUME 2004. In situ Nuclear Metrology as a Tool of Radioecology.
Radioprotection of the Environment. Abstracts. Albena 27­30 September 2004, 18.
Evstatiev, D., D. Gergova, B. Vachev. 2004. Archaeological and geological
analogues for the safety of radioactive waste repositories. – Annual Report.
Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy, 84­88.
Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria (Ed. by B. Ginter, J. K. Kozlowski, H.
Laville). 1994. Jagellonian University Press, Krakow.
Fol, A. 1989. The Rogozen Treasure. Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 195 p.
Fol, V. 1997. Megalitii sacri din Tracia. – Arta cultura Sud­Est civilizatie, 4, 30, 42­45.
Fol, V. 1998. Megaliths in Thrace and Phrygia. – In: Thracians and Phrygians: Problems
of Parallelism. Proc. Intern. Symposium on the Archaeology, History and Ancient
Languages of Thracie and Phrygia. Ankara, 3­4 June 1995, METU, Fac.
Architecture Press, Ankara, 17­27.
44

Fol, V. 2000. The rock and the fire. – In: Fol, A., K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol.
Ancient Thrace. Intern. Found. ‘Europa Antiqua’, Institute of Thracology, BAS,
Sofia, 171­192.
Fol, V. 2005. A terminological introduction. – In: International Conference “The Rock­
Cut Sacred Places of Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian
People”. 2­6 November 2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, 29.
Fol, V. 2008. The rock as a topos of faith. The interactive zone of the rock­cut
monuments – from Urartu to Thrace. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy
(Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
153­162.
Fol, V., R. I. Kostov. 2008. The “unknown” megalithic and stone­cut monuments of
Europe (megalithic and rock­cut sites in Southeast Bulgaria). – In: Field Trip Guide
Book. International Conference “Geoarchaeology and Archaeomineralogy”. Sofia,
29­30 October 2008. Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 3­10.
Fol, V., A. Stoev, P. Stoeva, G. Kitov, D. Dimitrova. 2006. The Thracian Cosmos – the
Sacred Realm of Kings. BAS, Sofia.
Frangov, G., N. Dobrev. 2000. Destructive processes affected the rock Aladja Monastery,
NE Bulgaria. – In: Proc. 8 th Intern. IAEG Congress, 4007­4010.
Frangov, G., P. Ivanov, N. Dobrev, I. Iliev. 1992. Stability problems of the rock
monument "Madara horseman". – In: Proc. of the 7th International Congress on
Deterioration and Conservation of Stone, Lisboa, Portugal, 1425­1435.
Gale, N. H., Z. Stos­Gale, A. Radouncheva, I. Ivanov, P. Lilov, T. Todorov, I. Panayotov.
2000. Early metallurgy in Bulgaria. – Ann. Dep. Archaeology, New Bulgarian
University, 4­5, 102­168.
Gatsov, I. 1993. Neolithic Chipped Stone Industries in Western Bulgaria. Krakow.
Gaul, J. 1942. Possibilities of prehistoric metallurgy in the East Balkan Peninsula. –
Amer. J. Archeology, 46, 400­409.
Gaydarska, B. 2003. Preliminary research on prehistoric salt exploration in Bulgaria. – In:
Добруджа, 21, 110­122.
Gaydarska, B., J. Chapman. 2007. Salt research in Bulgaria. – In: L’exploitation du sel à
travers le temps (Eds. D. Monah et al.). Piatra Neamţ, Cucuteni International
Research Centre, 147­160.
Gaydarska, B., J. Chapman. 2008. The aesthetics of colour and brilliance – or why were
prehistoric persons interested in rocks, minerals, clays and pigments – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 63­66.
Gaydarska, B., J. Chapman, I. Angelova, M. Gurova, S. Yanev. 2004. Breaking, making
and trading: the Omurtag Eneolithic Spondylus hoard. – Archaeologica Bulgarica,
8, 2, 11­34.
Georgiev, G. K. 1971. Die alte Eisengewinnungsindustrie in Bulgarien. – Geologie, 20,
4­5, 597­608.
45

Georgiev, G. K. 1971. Bemerkungen zur Entwicklung der Kentnisse uber die nutzbaren
Bodenschätze in Bulgarien vor seiner Befreiung von der Türkenherrschaft (im Jahre
1878). – Geologie, 20, 4­5, 529­541.
Georgiev, G. K., R. I. Raskov. 1974. Les resources naturelles de l’epoque des Thraces. –
Thracia, III.
Georgiev, M., K. Velkovski, D. Stoev. 2002. Development of southern Bulgarian Black
coast during the last 8000 years. – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress and
Exhibition, 24­28 June 2002, Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 371­373.
Georgiev, M., K. Velkovski, D. Stoev. 2002. Geophysical prospecting and reconstruction
of ancient settlement Promahon­Topolnitsa. – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress
and Exhibition, 24­28 June 2002, Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 374­375.
Georgiev, M., K. Velkovski, D. Stoev. 2002. Prospecting of tumoli and ancient
necropolis using electrical methods. – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress and
Exhibition, 24­28 June 2002, Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 376.
Gergova, D. 1992. Interdisciplinary approach in the investigations of Sboryanovo. –
Xeлис, II, C., 9­22.
Gergova, D. 1992. The problem of the "plundered" Thracian tombs and its proposed
solution: a new method applied during excavations. – In: H. Schliemann.
Grundlagen und Ergebnisse moderner Archеologie. 100 Jahre nach Schliemann
Tod. Berlin, 283­292.
Gergova, D. 1995. The treasure from Vulchitran and the amber route in the Balkans. – In:
The Early Hallstatt Period (1200­700 B.C.) in South Eastern Europe. Alba Julia
1994, Apulum, 69­79.
Gergova, D. 1998. The tumular cemeteries near Sveshtari, NE Bulgaria – problems and
methods of investigations. – In: 2nd Southern­European Conference on
Archeometry. Delphi, April, PACT, 199, 119­121.
Gergova, D. 2008. Geoarchaeological studies in the Sboryanovo National Reserve
(North­East Bulgaria). – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 367­373.
Gergova, D. I. Katevski. 2008. Archaeology and geophysics in the Sboryanovo National
Reserve (North­East Bulgaria). – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy
(Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
374­379.
Gergova, D., R. I. Kostov. 2008. Role of Bulgaria in the history of world’s jewellery art.
– In: Field Trip Guide Book. International Conference “Geoarchaeology and
Archaeomineralogy”. Sofia, 29­30 October 2008. Publishing House “St. Ivan
Rilski”, Sofia, 11­19.
Gergova, D., I. Iliev, V. Rizzo. 1995. Evidence of a seismic event on Thracian tombs
dated to the Hellenistic period (Sveshtari, Northeastern Bulgaria). – Annali di
Geofisica, 38, 5­6, 919­926.
Gergova, D., D. Evstatiev, V. Rizzo. 2005. Geoarchaelogical characteristics of the
Thracian tumuli in Bulgaria. – In: Хелис ІV. Изследвания, резултати и
46

проблеми в “Сборяново”, Helis IV. Investigations, Results and Problems in
“Sborianovo”. Sofia, Marin Drinov Academic Publishing House, 156­168.
Giourova, M., V. Stchelinski. 1994. Etude tracéologique des outillages gravettiens et
epigravettiens. – In: B. Ginter, J. Kozlovski, H. Laville (Еds.), Temnata Cave.
Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria, Vol. 1, Part 2. Krakow, 123­168.
Gonthier, E. 2008. Métallurgie précieuse dans l’empire d’Orphée. – In: Geoarchaeology
and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings
of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 225­231.
Gotsev, A. 1998. New data on the dolmens in the Sakar Mountain Region. – In: James
Harvey Gaul In Memoriam In the Steps of James Harvey Gaul. 1, Sofia, 247­254.
Gotsev, A. 2004. Thracian cult places in West Rhodopa Mountains during the I
Millennium B.C. Some aspects of the surveys. – In: Art and Culture with no Limits.
Neofit Rilski, Blagoevgrad, 15­24.
Gurov, R., B. Ranguelov. 2002. The oldest world biggest gold cartel in the Eastern
Rhodopes and some geophysical investigations of its environment. – In: 3 rd Balkan
Geophysical Congress, 24­28 June 2002, Sofia, Book of Abstracts, 379­380.
Gurova, M. 2001. Analyse fonctionnelle des assemblages en silex d’Ilipinar, phases X et
IX. – In: The Ilipinar Excavation II, Pihans 93. Leiden, 297­325.
Gurova, M. 2001. Eléments de tribulum de la Bulgarie – références ethnographiques et
contexte préhistorique. – Archaeologia Bulgarica, V, 1, 1­19.
Gurova, M. 2002. Mobilier en silex de la nécropole Dourankulak ­ analyse fonctionnelle.
– In: H. Todorova (ed.), Durankulak, Band. II, Teil 1, Die prähistorischen
Gräberfelder von Duranlkulak. Sofia, 247­256.
Gürova, М. 2002. Feursteininventar aus Sondage O 19 in Tell Karanovo: typologische
und funktionale Analyse. – Karanovo, II, De Ausgrabungen in O19. Wien, 149­175.
Gurova, M. 2003. Mаtières premières et tracéologie: trajectoires implicites. – In: The
Humanized Mineral World: Towards Social and Symbolic Evaluation of Prehistoric
Tehnologies in South Eeastern Europe. Proc. ESF workshop: Sofia 3­6 September
2003, ERAUL 103. Liège­Sofia, 59­65.
Gurova, M. 2004. Evolution and Retardation: Flint Assemblages from Tell Karanovo. –
In: Prehistoric Thrace. Sofia­St. Zagora, 239­253.
Gurova, M. 2004. Die Feuerstenartefakte im kontext der diagnostischen Fund. – In: Von
Domica bis Drama. Gedenkschrift fur Jan Lichardus, Sofia, 181­189.
Gurova, M. 2004. Outils agricoles des assemblages néolithiques en silex de la Bulgarie –
un contexte plus large. – BAR Intern. Series 1303, 37­51.
Gurova, M. 2005. Eléments de faucilles néolithiques en silex de la Bulgarie: évidence et
contexte. – Archaeologia Bulgarica, IX, 1, 1­14.
Gurova, M. 2005. Feuersteinartefakte. Functionanalyse. – In: Karanovo, IV, Die
Ausgrabungen im Nordsüd­Schnitt, 1993­1999. Wien, 387­409, Taf. 215­220.
Gurova, M., I. Gatsov. 2000. Research Problems of the Early Neolithic Flint
Assemblages from Thrace (Bulgaria). – In: S. Hiller, V. Nikolov (Hrsg.), Karanovo,
III, Beitrage zum Neolithikum in Südosteuropa. Wien, 155­163.
47

Gurova, M., J. Chabot. 2007. Typologie, fonction, traces d’usure et contexte: où est le
juste milieu Exemples de Bulgarie, de Troie et de Mésopotamie septentrionale. –
BAR Intern. Ser. 1700, 75­87.
Gurova, M., S. Ivanova. 2008. The rock shelter Arkata, Eastern Rhodopes: preliminary
archaeological report. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 22­28.
Gurova, M., Ch. Nachev. 2008. Formal Early Neolithic flint toolkits: archaeological and
sedimentological aspects. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 29­35.
Handjiyski, A. 1985. Rock Monasteries. Sofia.
Hartmann, A. 1977. Erebnisse der spectralanalytischen Untersuchung aneneolithischer
Goldfunde aus Bulgarien. – Studia Praehistorica, 1­2, 27­45.
Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B.
Dimitrova. 2008. New AMS radiocarbon dates for the Varna Eneolithic cemetery,
Bulgarian Black Sea coast. – In: Варненският халколитен некропол и
проблемите на праисторията на Югоизточна Европа (ред. В. Славчев). Acta
Musei Varnaensis, 6, 95­114.
Iliev, S. 2008. Observations upon the constructional connections of the dolmens in
Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 175­176.
Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87–96.
Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna
(1972­1976). – Studia Praehistorica, 1­2, 13­26.
Ivanov, I. 1980. Les outils des silex de la nécropole chalcolithique а Varna. Bochum.
Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe
and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network
Cultural Society, 21­24.
Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste
Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30­42.
Ivanov, I. 1988a. Die Ausgrabungen des Gräberfeldes von Varna. – In: Fol, A., J.
Lichardus (Hrsg.). Macht, Herrschaft und Gold. Moderne-Galerie des
Saarlands-Museum, Saarbrüken, Krüger, 49­66, 67­78.
Ivanov, I. 1988b. Das Gräberfeld von Varna. Katalog. – In: Fol, A., J. Lichardus (Hrsg.).
Macht, Herrschaft und Gold. Saarbrücken, Krüger, 183­208.
Ivanov, I. 1989. La nécropole chaliolithique de Varna et les cites lacustres voisines. – In:
Le premier or de l’Humanité en Bulgarie – le 5e millénaire. Paris, 49­56.
Ivanov, I. 1991. Der Bestattungsritus in der chalkolitischen Nekropole
von Varna (mit einem Katalog des wichstigsten Gräber). – In: J.
Lichardus (Ed.). Die Kupferzeit als historische Epoche. Saarbrücker
Beiträge zum Altertumskunde 55, Saarbrücken, Saarland Museum,
125-150.
48

Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In:
Découverte du metal. Paris, 9­12.
Ivanov, I. 1993. А la question de la localisation et des études des sites submergés dans les
lacs de Varna. – Pontica, XXVI, 19­26.
Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization.
Agató Publishers, Sofia, 55 p.
Ivanova, S. 1994. Рaleolithic sites and raw material sources in the Western Rhodopes
(Bulgaria). – Preistoria Alpina, 28, 149­163.
Ivanova, S. 1994. Some aspects of investigation of the earliest traces of human
occupation in the Western Rhodopes. – Archaeology in Bulgaria, 1, 1, 5­14.
Ivanova, S. 2008. Early human presence and rock­cut structures in the Eastern Rhodopes.
– In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 185­192.
Ivanova, S., I. Kuleff. 2008. Archaeometric investigations of amber from the late Bronze
Age and the Iron Age from the territory of present Bulgaria. – In: Geoarchaeology
and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings
of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 75­76.
Jordanova, N., E. Petrovsky, M. Kovacheva. 1997. Preliminary rock magnetic study of
archaeomagnetic samples from Bulgarian sites of BC time. – J. Geomagn.
Geoelectr., 49, 543­566.
Jordanova, N., M. Kovacheva, M. Kostadinova. 2004. Archaeomagnetic investigation
and dating of Neolithic archaeological site (Kovachevo) from Bulgaria. – Physics of
the Earth and Planetary Interiors, 147, 2­3, 89­102.
Kabakchieva, G. 2008. The Big Mound and ancient villa Armira – archaeological data on
earthquakes in the Eastern Rhodopes. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 380­384.
Kănchev, K. 1978. Microwear studies of the weapons and tools from the chalcolithic
necropolis at the city of Varna. – Studia Praehistorica, 1­2, 46­49.
Kanchev, К., Ch. Nachev. 2003. Characteristics of stone artifacts from the early
Eneolithic settlement of Rakitovo, Pazardzhik region (South Bulgaria). – In: The
Humanized Mineral World: Towards Social and Symbolic Evolution of Prehistoric
Technologies in South Eastern Europe (Ed. by Ts. Tsonev, E. Montagnari Kokeri).
ERAUL 103, Proc. ESF Workshop, Liège – Sofia, 67­69.
Kanitz, F. 1868. Gebirgsarten und Petrefakten aus dem Balkangebeit. – Verh. Geol.
Reichsanst., 2, 16, 406­407.
Katevski, I. 1986. Etude geophysique d’une necropole Thrace sous tumulus en Bulgarie
du nord­est. – Proc. First South­Europian Conf. Archaeometry, Pact 15, 169­173.
Katevski, I. 1992. Geophysical prospecting of tumuli in Sboryanovo – approaches and
effectiveness. – Helis, 2, 115­117.
49

Katevski, I. 1996. A contribution of the geoelectrical studies to expedient archaeological
excavations of a Thracian tumulus as a part of a necropolis – the village of Sveshtari
in the North­East of Bulgaria. – In: Proc. Second South­Europian Conference on
Archaeometry, Pact, 45, 395­400.
Katevski, I., D. Monna. 2005. I tumuli della Tracia: Tipologia, morfologia e prospezzioni
geoeletrice. – Helis, 4, 151­156.
Kenderova, R. 2004. Geomorphologic investigation of rock religious complex
Perpericon, Eastern Rhodopes. – Proc. First International Conference “Human
Dimensions of Global Change in Bulgaria”, Univ. Press, Sofia, 177­183.
Kenderova, R. 2000. Geomorphological investigations of Dubene – Sarovka area and the
sanctuary near the village of Dositeevo. – In: Technology, Style and Society.
Contributions to the Innovation Between the Alps and the Black Sea in Prehistory,
BAR International Series 854, Oxford, 375­385.
Kenderova, R. 2003. Paleogeographical Research in the Region of The Thracian Town of
Pistiros. – Год. СУ, ГГФ, т. 93, кн. 2, География, 137­151.
Kenderova, R. 2004. Geomorphological investigations of rock religions complex
Perperikon, Eastern Rhodopes. – Ist International Conference Human Dimensions
of Global Change in Bulgaria, Sofia, 177­183.
Kenderova, R. 2008. Geomorphological survey of the area of archaeological site
Bosilkovo (Banite municipality), South Bulgaria. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 312­314.
Kenderova, R., E. Fitova. 2002. Developmen of the left banks of the Maritza River on the
territory of Pistiros. – In: Pistiros II. Exavations and Studies. Prague, 321­327.
Kenderova, R., G. Baltakov, E. Fitova. 2007. Palaeohydrological evolution of the Maritsa
plain in the area of the ancient emporion Pistiros during the last 2500 years (Upper
Thracian Lowland, Bulgaria). – In: Pistiros III. Excavation and Studies. Charles
University in Prague, Faculty of Philosophy. Prague, 272­279.
Kitov, G. 1999. Royal insignia, tombs and temples in the Valley of the Thracian Rulers. –
Archaeologica Bulgarica, 1, 1­20.
Kitov, G. 2005. The newly discovered tomb of the Thracian Ruler Seuthes III. –
Archaeologia Bulgarica, 2, 39­54.
Kitov, G. 2005. Thracian tumular burial with a gold mask near the City of Shipka,
Central Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 3, 23­37.
Kitov, G. 2005. Hellenistic age golden ornaments from tumuli near Kazanluk. – In:
Heros Hephaistos. Studia in honorem L. Ognenova­Marinova. Veliko Tarnovo,
251­261.
Kitov, G. 2005. The Valley of the Thracian Rulers. 2 nd Ed., Slavena, Varna, 99 p.
Kolev, D., L. Tsonev, A. C. Gonzalez Garcia, V. Koleva. 2008. Orientations of dolmens
in Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 169­174.
50

Konstantinov, B., A. Lakov, S. Stoynev. 2003. Geotechnical problems or the cultural
heritage monuments in Bulgaria. – Ann. Univ. Mining and Geology, 46, Part I,
Geology and Geophysics, 255­258.
Kostak, B., N. Dobrev, P. Zika, P. Ivanov. 1998. Joint monitoring on a rock face bearing
an historical bas­relief. – Quarterly Journal of Engineering Geology, 31, 1, 37­46.
Kostov, R. I. 1995. Geology beyond nature: symmetry cases in culture. – Symmetry:
Culture and Science, 6, 2, 312­315.
Kostov, R. I. 2001. The Enigmas of Earth and Human Civilization: А Bibliography.
Litera Prima, Sofia, 127 p.
Kostov, R. I. 2003. The mineralogical knowledge of the ancient Bulgarians according to
some Medieval sources. – Ann. University of Mining and Geology, 46, part I,
Geology and Geophysics, 87­92.
Kostov, R. 2004. Lazurite from Central Asia according to the ethnonym Balkhara. – In:
Annual Scientific Conference of the Bulgarian Geological Society “Geology 2004”,
16­17 December 2004, Sofia, Proceedings, 38­40.
Kostov, R. I. 2005. Gemmological significance of the prehistoric Balkan “nephrite
culture” (cases from Bulgaria). – Ann. University of Mining and Geology, 48, Part
I, Geology and Geophysics, 91­94.
Kostov, R. 2005. Megalithic and stone­cut rock monuments – geological aspects of the
cosmogeochronic analysis. – In: International Conference “The Rock­Cut Sacred
Places of Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6
November 2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, p. 32.
Kostov, R. I. 2005. Precious and decorative minerals from the Eneolithic necropoli in
Northeastern Bulgaria and their significance in the history of gemmology. – In:
Proceedings of the Jubilee International Conference “80 Years Bulgarian
Geological Society”, Sofia, 2005, 205­207.
Kostov, R. 2005. The stone­cut circles at Paleocastro – a geological and mineralogical
approach. – In: International Conference “The Rock­Cut Sacred Places of
Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6 November
2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, p. 29.
Kostov, R. I. 2007. Notes and interpretation on the ‘Thracian stone’ in ancient sources. –
Ann. Univ. Mining and Geology, 50, Part I, Geology and Geophysics, 99­102.
Kostov, R. I. 2008. Geoarchaeology and Archaeomineralogy: Artifacts and Sites from
Bulgaria (Bibliography). Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 47 p.
Kostov, R. I. 2008. Geological and mineralogical background of the megalithic and rockcut
sites in Bulgaria and some other European countries. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 163­168.
Kostov, R. I. 2008. Orphic Lithica as a source of Late Antiquity mineralogical
knowledge. – Ann. Univ. Mining and Geology, 51, Part I, Geology and Geophysics,
109­114.
Kostov, R. I., F. Lang. 2005. Nephrite artefacts from the Karanovo prehistoric site,
Bulgaria. – Geology and Mineral Resources, 12, 9, 35­39.
51

Kostov, R. I., O. Pelevina. 2008. Complex faceted and other carnelian beads from the
Varna Chalcolithic necropolis: archaeogemmological analysis. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 67­72.
Kostov, R. I., J. Chapman, B. Gaydarska, I. Petrov, A. Raduntcheva. 2007. Turquoise –
archaeomineralogical evidences from the Orlovo prehistoric site (Haskovo district,
Southern Bulgaria). – Geology and Mineral Resources, 14, 7­8, 17­22.
Kovachev, V., Е. Djourova, D. Anastasov, B. Alexiev, Z. Milakovska, B. Ranguelov.
2002. Mining technology for the upgrade and geological investigations of the
archeological site, Starosel – Central Bulgaria. – In:“Modern Problems of the
Bulgarian Geology”, Annual Scientific Conference, Bulgarian Geological Society,
Abstract Volume, Sofia, November 21­22, 2002, 66­68.
Kovacheva, M. 1982. Archeomagnetic investigations of geomagnetic secular variations. –
Phil. Trans. Roy. Soc. London, A306, 79­86.
Kovacheva, M. 1984. Archаeomagnetic study of the prehistoric site Telish. – Бълг.
геофиз. спис., 10, 2, 112­119.
Kovacheva, M. 1995. Bulgarian archaeomagnetic studies. – In: Prehistoric Bulgaria.
Monographs in World Archaeology 22, Prehistory Press, Madison, 209­224.
Kovacheva, M. 2008. Specific magnetic mineralogy of baked clay archaeological
artefacts. Archaeomagnetic dating. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy
(Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
339­340.
Kovacheva, M., Y. Bojadziev. 2002. Towards archaeomagnetic reference curves
elaboration for the prehistory. – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress and
Exhibition, 24­28 June 2002, Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 385­386.
Kovacheva, M., N. Jordanova. 2001. Bulgarian archaeomagnetic studies: a review of
methodological progress and applications in archaeology. – Proc. Workshop
“Archaeometry in Archaeology: New Trends”, Rhodos 3­6.11.1999, Intern. J.
Radioanal. Nucl. Chem., 247, 3, 685­696.
Kovacheva, M., G. Zaigniy. 1985. Archeomagnetic results from some prehistoric sites in
Bulgaria. – Archaeometry, 27, 2, 179­184.
Kovacheva, M., I. Hedley, N. Jordanova, M. Konstantinova, V. Gigov. 2002.
Archaeomagnetic dating of Swiss and Bulgarian archaeological sites. – In: 3 rd
Balkan Geophysical Congress and Exhibition, 24­28 June 2002, Sofia, 387­388.
Kovacheva, M., N. Jordanova, M. Kostadinova, V. Karloukovski, V. Gigov, D. Gergova,
D. Genov. 2002. Summary results of the аrchaeometric studies of the Bronze Age
tell Djadovo, district of Sliven, South Bulgaria. – Archaeol. Bulgarica, 6, 1, 1­17.
Kristov, I. 2000. The Rocky Sanctuaries in Mountain Thrace. Faber, Велико Търново.
Kuleff, I., R. Djingova. 1990. Activation analysis in archaeology. – In: Activation
Analysis (Ed. Zeev Alfassi), CRC­Press, Inc., Boca Raton, Florida, vol. 2, 427­489.
Kuleff, I., R. Djingova. 1996. Chemical profile of the pottery production in the ceramic
centre near Nicopolis ad Istrum. – Analytical Laboratory, 5, 238­244.
52

Kuleff, I., R. Djingova. 1996. Provenance study of pottery: Choice of elements to be
determined. – Revue d'Archeometrie, 20, 57­67.
Kuleff, I., R. Djingova. 1998. Chemical profile of medieval sgraffito ceramics finds. V.
Investigation of archaeological finds from Nessebar and Sozopol (Bulgaria). –
Berliner Beiträge z. Archäometrie, 15, 217­236.
Kuleff, I., R. Djingova. 2001. Archaeometric investigation of sgraffito ceramics from
medieval Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, V, 3, 71­82.
Kuleff, I., R. Djingova. 2007. Archaeometric investigations at the University of Sofia. –
Archaeometry, 49, 2, 245­253.
Kuleff, I., R. Djingova, I. Penev. 1986. INAA of pottery for provenance study. – J.
Radioanal.Nucl.Chem., 99, 345­358.
Kuleff, I., R. Djingova, G. Djingov. 1989. Provenance study of sgraffito ceramics (XIII­
XIV c.) from Shumen, Varna, and Tcherven (Bulgaria). – Proc. 25­th Symp.
"Archaeometry", Athens, 1986, Archaeometry, Elsevier, Amsterdam, 533­542.
Kuleff, I., R. Djingova, A. Alexandrova, Chr. Angelova. 1991. INAA and AAS of ancient
lead anchors found along the Bulgarian Black Sea coast. – Proc. Int. Symp.
„Archaeometry­90“, Heidelberg, 1990, Birkhäuser Verlag, Basel, 199­208.
Kuleff, I., R. Djingova, A. Alexandrova, V. Vakova, B. Amov. 1995. INAA, AAS, and
lead isotope analysis of ancient anchors from the Black Sea. – J. Radioanal. Nucl.
Chem., 196, 65­76.
Kuleff, I., R. Djingova, P. Balabanov. 1998. Archaeometric investigation of pottery from
Thracian town Deultum (VI­IV c. BC). – Berliner Beitr. Archäometrie,15, 199­236.
Kuleff, I., R. Djingova, G. Kabakhcieva. 1999. On the origin of the Roman pottery from
Moesia inferior (North Bulgaria). – Archaeologia Bulgarica, III, 29­38.
Kuleff, I., R. Djingova, M. Arnaudov, D. Gergova. 2002. Provinance study of iron age
amber from Bulgaria. – Proc. Int. Symposium "Archaeometry", Budapest, 27 April ­
May 3, 1998, Archaeometry 98 (Ed. by E. Jerem, K. Biró), BAR International Series
1043 (II) and Archaeolinqua Central European Series 1, Oxford, 757­760.
Kuleff, I., M. Junk, L. Vagalinski. 2002. Archaeometric investigation of eagleheadbuckles
from Bulgaria. – Historical Metallurgy, 36, 2, 77­83.
Kuleff, I., E. Pernicka, D. Gergova, I. Iliev. 2003. Chemical and lead isotope
compositions of lead artifacts from Ancient Thracia. – In: Proc. 3 rd Intern.
Conference Instrumental Methods of Analysis Modern Trends and Application,
Thessaloniki, 23­27 September 2003, 15­18.
Kunov, А., A. Hauzeur, G. Trnka. T. Tsonev. 2003. The Bulgarian obsidian: myth or
reality The view of geologist and archaeologists. – In: The Humanized Mineral
World: Towards Social and Symbolic Evolution of Prehistoric Technologies in
South Eastern Europe. ERAUL 103, Proc. ESF Workshop, Liège – Sofia, 71­76.
Lazarov, S. 2008. The challenges facing the diamond edge in its contact with the precious
stone when engraving gems (intaglios and cameos). – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 98­102.
Lechev, D. 2003. Madara. Slavena, Varna, 47 p.
53

Lehrberger, G. 1995. The gold deposits of Europe: An overview of the possible metal
sources for prehistoric gold objects. – In: Prehistoric Gold in Europe: Mines,
Metallurgy and Manufacture. NATO ASI Ser. E, 280, Kluwer, Dordrecht, 115­144.
Leshtakov, P. 2006. The sources and distribution of graphite as a means
of decoration in the Bulgarian Chalcolithic. – In: D. Monah, Gh.
Dumitroaia, J. Chapman, O. Weller (Eds.), Cucuteni. 120 ani de
cercetaˇri:293–297. Piatra Neam: Centrul de Cercetarea culturii
Cucuteni.
Lichardus, J., I. Gatsov, M. Gurova, I. Iliev. 2000. Geometric microliths from the Middle
Neolithic site Drama­Gerena (southeast Bulgaria) and the problem of Mesolithic
tradition in south­eastern Europe. – Eurasia Antiqua, 6, 1­12.
Macheva, L. 2008. Determination of the provenance of the archaeological monument
“Samuilov Kamak”. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 126­129.
Macht, Herrschaft und Gold (A. Fol, J. Lichardus). 1988. Krüger, Saarbrucken, 282 S.
Maksimov, E. 1971. Der alte Erzbergbau Bulgariens. – Geologie, 20, 4­5, 553­561.
Manolakakis, L. 1994. La production des outils en silex dans les sociétés hiérarchisées
de l’énéolithique en Bulgarie: évolution, traditions culturelles et organisation
sociale. Thèse de Doctorat, Université de Paris I, Paris.
Manolakakis, L. 1996. Production lithique et émergence de la hierarchie
sociale: l’industrie lithique de l’énéolithique en Bulgarie. – Bulletin
de la Société Préhistorique Française, 93, 1, 119-123.
Manolakakis L. 2005. Les ateliers de taille du silex du Chalcolithique en Bulgarie nordorientale.
– In: Archéologies, 20 ans de recherches françaises dans le monde.
ADPF, Ministère des Affaires Etrangères. Paris, 104­105.
Manolakakis, L. 2005. Les industries lithiques énéolithiques de Bulgarie. Rahden.
Manolakakis, L. 2008. Le mobilier en silex taille des tombes de Varna I. – In:
Варненският халколитен некропол и проблемите на праисторията на
Югоизточна Европа (ред. В. Славчев). Acta Musei Varnaensis, 6, 115­138.
Marazov, I. 1996. The Rogozen Treasure. Sofia, 327 p.
Marazov, I. 2005. Thracian Warrior. Sofia, 184 p.
Marinova, I., P. Nenova. 2008. Petrography and geological setting of a Thracian rockhewn
sanctuary to the South of the village of Raven, Momchilgrad District, Eastern
Rhodopes. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 193­200.
Markov, N. 1992. La “problème Saxon” dans l’histoire bulgare pendant le Moyen Age.
Une nouvelle hypothèse. – SOF, 51.
Markov, N. 2005. The bellows – a technological problem of the Medieval Bulgarian and
Byzantine metallurgy. – In: Международен симпозиум “Металургията в
Югоизточна Европа от древността до края на XIX век”. 26­30 септември
2005 г., Созопол. Доклади. С., Изд. НТСМДГМ, 95­100.
54

Markov, V. 2008. The ancient Thracian megalithic sanctuary “Markov Kamak” at Tsarev
Peak in Rila Mountain: semantic and functional analysis. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 177­179.
Matova, M. 1999. Seismogenic landslides and rockfalls in the vicinity of the Horseman of
Madara (NE Bulgaria). – IUGS­UNESCO; IGCP; Project N0 425 "Landslide
Hazard Assessment and Mitigation for Cultural Heritage Sites and Other Locations
of High societal Value". Reports and Sub­Project Proposals, 111­115.
Matova, M. 2001. Preliminary notes about land subsidence danger for historical
monuments in Sofia Region. – Proceedings of Final Conference. International
Project "Expert Assessment of Land Subsidence Related to Hydrogeological and
Engineering Geological Conditions in the Region of Sofia, Skopje and Tirana",
27­30 June, 2001, Sofia, Bulgaria, 135­140.
Matova, M. 2001. Dangerous seismotectonic situation for Ancient and Mediaeval
monuments in Sofia city (Bulgaria). – Bull. Geological Society of Greece, XXXIV,
5; 9th Intern. Congress of the Geologocal Society of Greece, 2001, 1765­1771.
Matova, M. 2001. Seismotectonic danger for the Mediaeval Dragalevtsi monastery
(Sofia, Bulgaria). – 3rd Seminar on Historical Constructions (Guimaraes,
Portugal), 2001, 897­902.
Matova, M. 2002. Seismotectonic danger for two cultural monuments of Sofia city
(Bulgaria). – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress and Exhibition, 24­28 June 2002,
Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 89­90.
Matova, M. 2003. Karst significance for appearance and deformation of the Aladja rock
monastery (NE Bulgaria). – Proc. 4th Symposium on Karst Protection, Beograde,
Serbia­Cherna Gora, 2003, 65­67.
Matova, M. 2004. Environmental geology of the resort Golden Sands and Aladja
Monastery (Varna City, Bulgaria). – 5th International Symposium on Eastern
Mediterranean Geology, 2004, 2, 1002­1004.
Matova, M. 2005. Seismotectonic danger for three cultural monuments in Sofia city
(Bulgaria). – In: Proc. Jubilee International Conference “80 Years Bulgarian
Geological Society”, Sofia, 209­212.
Matova, M. 2008. Geoenvironmental problems for world cultural heritage in North­East
Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 362­366.
Matova, M., Sh. Aliaj. 2006. Geological hazard for several monuments in Albania and
Bulgaria. – In: National Conference “Geosciences 2006”, Proc., Sofia, 280­283.
Matova, M., G. Frangov. 2001. Gravitational and earthquake­induced phenomena in the
region of the historic monument "The Horseman of Madara". – Landslide Risk
Mitigation and Protection of Cultural and Natural Heritage. Proceedings of
UNESCO/IGCP Symposium, 15­19.1.2001, Tokyo, Japan, 67­83.
55

Monroe, E., V. Kovachev, R. Nedialkov. 2004. Building stones in Bulgaria from ancient
times to present (selected examples). – In: Annual Scientific Conference of the
Bulgarian Geological Society “Geology­2004”, Proceedings, 54­56.
Nachev, I., K. Kunchev. 1984. Aptian and quaternary flint in North­East Bulgaria. – In:
IIIrd Seminar in Petroarchaeology. Reports. Plovdiv, 65­82.
Nandris, J. 1975. A re­consideration of the south­east European sources of archaeological
obsidian. – Bulletin of the University of London Institute of Archaeology, 12, 71­94.
Nekhrizov, G. 2000. A cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes. – In:
Technology, Style and Society: Contributions to the Innovations between the Alps
and the Black Sea in Prehistory (Ed. by L.Nikolova). BAR Intern. Ser. 854, 319­324.
Nenov, T. 2008. Geoarchaeological monuments of ancient mining in Sredna Gora
Mountain. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 258­262.
Nenova, P., O. Vitov, I. Staykova, L. Staykova­Alexandrova. 2008. Petrographic study of
artefacts from a temple of Sabasius in the village of Porominovo, Kyustendil
District, Western Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R.
I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 116­119.
Nikolov, V. 1985. Die Kunst der späten Kupferzeit in Bulgarien. – In: Das erste Gold der
Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 22­28.
Nikolov, V. 1994. Der soziale und religios­mythologische Kontext des Goldes in der
Nekropole bei Varna. – Год. Департамент археология, НБУ, I, 4­7.
Ognjanova­Rumenova, N. 2008. Palaeoenvironment and archaeology: the use of diatom
analysis in archaeology. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 291­294.
L’Or des Cavaliers Thraces. Tresors de Bulgarie. 1987. Montreal, 320 p.
Őzdoğan, M. 2007. The Black Sea, the Sea of Marmara and Bronze Age archaeoloy: an
archaeological predicament. – In: Prae. In Honorem Henrieta Todorova. NAIM
BAS, Sofia, 203­214.
Panayotov, I. 1980. Metal types and the Early Bronze Age in Bulgaria. – Pulpudeva, 3,
333­335.
Panayotov, I. 1980. Problems of the Late Bronze Age metallurgy in the Bulgarian lands.
– IIe Congres International de Thracologie, 4­10 Septembre, Bucarest, 1976, Actes
T. 1, Bucuresti, 105­111.
Pawlikowski, M. 1992. The origin of lithic raw materials. – In: Temnata Cave
Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria. 1, Krakow, 241­280.
Peev, P. 2008. Underwater sites in the area of Cape Shabla (North­East Bulgaria). – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 303­304.
Pejkov, A. 1986. Zwei interessante Kultgegenstände aus der neolitischen Siedlung in
Kărdzăli. – Studia Praehistorica, 8, 208­211.
56

Pernicka, E., F. Begemann, S. Schmitt­Strecker, G. A. Wagner. 1993. Eneolithic and
Early Bronze age copper artefacts from the Balkans and their relation to Serbian
copper ores. – Praehistorische Zeitschrift, 68, 1­54.
Pernicka, E., F. Begemann, S. Schmitt­Strecker, H. Todorova, I. Kuleff. 1997. Prehistoric
copper in Bulgaria: Its composition and provenance. – Eurasia Antiqua, 3, 41­180.
Petrova, P. 1992. Remote investigation of ancient and mediaeval settlements in the area
of Isperih municipality. – Xeлис, II, 40­49.
Petrova, S., P. I. Petrov. 2008. Architectural­decorative details in the Basilica N4 at the
town of Sandanski (ancient Parthicopolis), South­West Bulgaria. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 120­122.
Popova, R. 2005. Caucasian­Thracian relationship in the megalithic culture – problems of
the research. – In: International Conference “The Rock­Cut Sacred Places of
Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6 November
2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, 22­23.
Preshlenov, Ch, 2008. Morphodynamics of the coastal zone of the Nessebar Peninsula
(Bulgaria): archaeological and geological benchmarks. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 305­30.
Radev, D., A. Sultanov. 2008. Research methods and methodological problems during
restoration of prehistorical pottery. Part I. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 353­357.
Raditchev, R., S. Dimovski. 2004. Evaluation the background effect of burial mounds
form during application of electrical resistivity surveying in archaeology. – In: 4 th
National Geophysical Conference, 4­5 October, 2004, Sofia, 172­175.
Raduncheva, A. 2005. The period of establishing and active functioning of the Perperek
sanctuary, and of the system of rock sanctuaries in and outside of the Rhodope
Mountain. – In: International Conference “The Rock­Cut Sacred Places of
Thracians and Other Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”. 2­6 November
2005, Stara Zagora Spa, Abstracts, 16­17.
Raduncheva, A. 2008. Prehistoric rock sanctuaries in the Eastern Rhodopes and some
other mountain regions in Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy
(Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
180­184.
Ranguelov, B., A. Bojkova. 2008. Archaeoseismology in Bulgaria. – In: Geoarchaeology
and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings
of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 341­346.
57

Ranguelov, B., E. Mircheva, I. Lazarenko, R. Encheva. 2008. The archaeological site –
possible evidence about multihazard ancient events. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 347­352.
Renfrew, C. 1978. Varna and the social context of early metallurgy. – Antiquity, 52, 206,
199­203.
Renfrew, C. 1980. Ancient Bulgaria's golden treasures. – National Geographic, July,
112­129.
Renfrew, C. 1982. Varna and the social context of early metallurgy. – In: The First
Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon
Television Network Cultural Society, 122­124.
Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The
Social Life of Things: Comodities in Cultural Perspective. Cambridge University
Press, Cambridge, 141­168.
Ruseva­Slokoska, L. 1991. Roman Jewellery. A Collection in the National Archeological
Museum – Sofia. Cromwell Editions, London, 220 p.
Ryan, W. B. F., W. V. Pitman III. 1998. Noah’s Flood: the New Scientific Discoveries
about Events that Changed History. Simon & Schuster, New York, 320 p.
Ryan, W. B. F., W. V. Pitman III, C. O. Major, K. Shimkus, V. Moskalenko, G. A. Jones,
P. Dimitrov et al. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. – Marine
Geology, 138, 119­126.
Ryan, W. B. F., C. O. Major, G. Lericolais, S. L. Goldstein. 2003. Catastrophic flooding
of the Black Sea. – Ann. Review Earth Plan. Sci., 31, 525­554.
Sarafov, A. 2007. Contemporary environment in the ancient Emporion Pistiros in Thrace.
– In: Pistiros III. Excavation and Studies. Charles University, Prague, 280­282.
Schleifer, N., S. Angelova, V. Petrova. 2006. Neue Erkenntnisse zum Verlauf der
historischen Festungsmauern von Silistra (Durostorum, Drastar), Bulgarien, durch
Anwendung von Geoelektrik. – Interdisciplinary Studies, Sofia, XIX, 32­42.
Schwarz­Mackensen, G., W. Schneider. 1983. Wo liegen die hauptliefergebiete für das
rohmaterial Donauländischer steinbeile und ­äxte in Mitteleuropa –
Archäologisches Korrespondenzblatt, 13, 305­314.
IIIrd Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv, 27­30 August 1984, 380 p.
Shopov, Y., D. Stoykova, A. Petrova, V. Vasilev, L. Tsankov. 2008. Potential and
limitations of the archaeo­geophysical techniques. – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 320­324.
Sirakov, N. 2002. Flint artefacts in prehistoric grave­good assemblages from the
Durankulak necropolis. – In: Durankulak, Bd. II. Die Prähistorischen Gräberfelder
von Durankulak, T. 1. Berlin–Sofia, 299­322.
Sirakov, N., J. K. Kozlowski, H. Laville. 1989. Une nouvelle sequence geologique et
archeologique dans les Balkans: La grotte Temnata a Karloukovo (Bulgarie du
Nord). – L’Anthropologie, 93, 1, 159­172.
58

Sirakov, N., M. Cremades, H. Laville, N., J. K. Kozlowski. 1995. Une pierre gravee de
50000 ans B.P. dans les Balkans. – Paleo, 7, 201­209.
Skoczylas, J., Z. Walkiewicz. 1974. Badania geologiczne na terenie rzymskiego miasta
Novae w Bulgarii. – Przeglad Geol., 5, 219­220.
Stavrakeva, D. 2008. Chemical and petrographical characteristics of pottery fragments
from the Neolithic and Chalcolithic site Bulgarchevo, Blagoevgrad Region. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 55­59.
Stoev, A., P. Stoeva. 2006. Sanctuary near the village of Buzovgrad, Kazanluk
municipality: megalithic “Solar Gate”. – In: Thracia Cosmos – the Sacred Realm of
Kings. Plovdiv, 24­29.
Stoev, A., P. Muglova, M. Stoeva, Y. Tashev, B. Videnov, R. Velkov, V. Velkov, M.
Stoyanova. 2004. An archaeoastronomical investigation of the Harman Kaya rockcut
megacomplex in the region of Dolna Chobanka village, Momchilgrad
municipality. – Thracia, XV, 323­334.
Stoev, A., P. Muglova, V. Fol. 2005. Target vectors with astronomical character in the
area of the megalithic complex “Buzovgrad” near the town of Kazanluk. – In:
International Conference “The Rock­Cut Sacred Places of the Thracians and other
Palaeo­Balkan and Ancient Anatolian People”, 2­6 November, 2005, Stara Zagora
Spa, Abstracts, 27­28.
Stoev, D. 1997. Development of Bulgarian Black Sea coast in the last 8000 years. –
Thracia Pontica, 7.
Stojanova, V., K. Kunchev. 1984. Exploration of the siliceous rocks from Izbegly
(Plovdiv district). – In: IIIrd Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv, 55­61.
Stojanova, V., K. Kunchev. 1984. The petrographic examination of stone tools from the
Tell site of Kazanluk. – In: IIIrd Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv,
27­30 August 1984, 282­299.
Stoyanova, R., O. Vitov, I. Marinova. 2008. Study of the composition of stone tobacco
pipe from the archaeological reserve “Pautalia­Velbuzhd­Kyustendil”, Bulgaria. –
In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 141­146.
Stoyanova, V., K. Kunchev. 2008. Quarry sources of stone implements from the Azmak
Tell near Stara Zagora (South Bulgaria). – In: Geoarchaeology and
Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of
the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 46­50.
Sultanov, A., N. Cholakov, K. Kunchev. 1984. Sedimentological characteristic of the
rocks – raw material for the “Demir Baba” monastery (Rasgrad district). – In: IIIrd
Seminar in Petroarcheology. Reports, Plovdiv, 27­30 August 1984, 358­369.
Tchorbadjiev, S. 1968. The early days of chemistry in Bulgaria. – Centaurus, 12,
289­302.
Todorova, H. 1978. The Eneolithic Period in Bulgaria. B.A.R. Intern. Ser., 49, 182 p.
59

Todorova, H. 1981. Kupferzeitlichen Äxte und Beile in Bulgarien. Prahistor.
Bronzefunde, Abt. IX, B. 14, C. H. Beck, Munchen, 66 S.
Todorova, H. 1999. Die Anfräge der Metallurgie an der westichen Schwarzmeer küste. –
In: The Beginnings of Metallurgy. Der Anschnitt. Zt. für Kunst und Kultur in
Bergbau. Beiheft 9, Bochum, Verlag des Deutschen Bergbau­Museums, 237­246.
Todorova, H. 2000. Die Spondylus Problematikum heute. – In: Hiller, S., V. Nikolov
(Hrsg.) Karanovo III. Beiträge zum Neolithikum in Südosteuropa. Wien, 415­422.
Todorova, H., I. Vajsov. 2001. Der kupferzeitliche Schmuck Bulgariens. Fr. Steiner
Verlag, Stuttgart, 121 S.
Tonkov, N. 1996. Geophysical survey of tumuli in the Valley of the Kings, Central
Bulgaria. Prognosis and archaeological evidence. – Archaeol. Prosp., 3, 209­217.
Tonkov, N. 1996. Some observations on the magnetic prospecting of tumuli near the
village of Sveshtari, Northeastern Bulgaria. – In: Proc. Second South­Europian
Conference on Archaeometry, Pact, 45, 459­469.
Tonkov, N. 2002. Electroresistivity survey of Late Iron Age settlements and tumuli from
the territory of Bulgaria. – In: 3 rd Balkan Geophysical Congress and Exhibition,
24­28 June 2002, Sofia, Bulgaria, Book of Abstracts, 396­397.
Tonkov, N. 2006. Possibilities of magnetic method in tumulus prospecting (case studies
from Sveshtari necropolis). – Interdisciplinary Studies, XIX, Sofia, 43­54.
Tonkov, N. 2008. Geophysical survey of the Thracian site at Halka Bunar locality in the
area of the Chirpan Heights. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R.
I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 329­332.
Tonkov, N. 2008. Resistivity survey of Thracian burial mounds. – In: Geoarchaeology
and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings
of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St.
Ivan Rilski”, Sofia, 325­328.
Tonkov, N., M. H. Loke. 2006. A resistivity survey of a burial mound in the “Valley of
the Thracian Kings”. – Archaeological Prospection, 13, 129­136.
Tonkova, M. 1997. Hellenistic jewellery from the colonies on the west Black Sea coast. –
Archaeology in Bulgaria, 1, 83­102.
Tonkova, M. 1997. Traditions and Aegean influences on the jewellery of Thracia in Early
Hellenistic times. – Archaeologica Bulgarica, 2, 18­31.
Tonkova, M. 2008. Archaeological evidence for the exploitation of gold ore deposits at
the villages of Kolyo Marinovo (Sarnena Sredna Gora) and Babyak (Western
Rhodopes) in Antiquity. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 266­270.
Tsintsov. Z. 1992. Unique finds of golden articles in alluvial placers. – Compt. Rend.
Acad. Bulg. Sci., 45, 6, 59­61.
Tsintsov, Z. L 2000. Unique finds of golden articles in alluvial placers in Bulgaria. – Jap.
Mag. Mineral. Petrol. Sciences, 29, 2, 52­58 (in Japanese with an English abstract).
60

Tsintsov, Z. 2005. Gold artifacts from the alluvial sediments of Bulgaria – indicators for
gold mining and metallurgy during the Bronze Age. – In: Bulgarian Geological
Society, 80th Anniversary, Sofia, 217­220.
Tsintsov, Z. 2005. The archaeomineralogy – independent interdisciplinary direction in the
archaeometry and the Bulgarian science. – In: National Conference “Geosciences
2006”, Sofia, Proceedings, 151­154.
Tsintsov, Z. 2008. Distribution and typology of gold artefacts from the Bronze Age in the
alluvial sediments in Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds.
R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
216­218.
Tsonev, Ts. 2008. The social dimension of distance in prehistory: a jadeite axe case from
Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B.
Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30
October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 60­62.
Vaklinova, M. 1981. Mittelalterliche Schmuckstücke aus Bulgarien. Sofia.
Vasileva, M. 2008. Archaeometric study of Iron Age copper alloy artefacts from the
South­East Bulgaria. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 271­273.
Velkoff, I. 1938. Dolmen graves in Bulgaria. – Antiquity, XII, 48, 483­488.
Velkov, V. 1971. Bergbau und Huttenwessen bei den alten Thraken. – Jb.
Wirtschaftsgeschichte, 2, 175­192.
Vladimirov, V. D. 2005. Nondestructive X­ray analysis and petrophysical evaluation of a
Cybele votive plaque. – Nuclear Instruments and methods in Physics Research B,
239, 122­126.
Vladimirov, V. D. 2006. Non­destructive study of Qumran pottery. – In: The Qumran
Workshop Proceedings May 2005 (Ed. by J. Gunneweg, C. Greenblatt, А.
Adriaens), Fraunhofer IRB Verlag, Stuttgart, 165­170.
Vladimirov, V. D 2006 Non­destructive evaluation of some physical and mechanical
properties of museum objects. – In: COST Action G8: Non­destructive Analysis and
Testing of Museum Objects (Ed. by A. Denker, A. Adriaens, M. Dowsett, A.
Giumlia­Mair), Fraunhofer IRB Verlag, Stuttgart, 128­133.
Welkov, I. 1935. Eine Gotefestung bei Sadovetz (Nordbulgarien). – Germania, 19, 2,
149­158.
Welkow, I. 1952. Der Fels im Kultus der Thraker. – Beitrage zür älteren europäischen
Kulturgeschichte. Bd. I, Festschrift für R.Eggre, Klagenfurt, 27­36.
Werner, J. 1984. Der Grabfund von Malaja Pereščepina and Kuvrat, Kagan der
Bulgaren. Bayerischen Akad. Wissenschaft. Filol.­hist. Kl. (n.F.), München, 91.
Werner, J. 1994. Chinesischer Schwerttragbügel der Han­Zeit aus einem thrakischen
Häuptlingsgrab von Čatalka (Bulgarian). – Germania, 72, 1, 269­282.
Yaneva, M., G. Kitov, D. Dimitrova, S. Pristavova, A. Sarafov, R. Kenderova. 2005.
Geological and geomorphological study of tumuli from the valley of the Thracian
kings. – Proc. Jubilee Int. Conf. 80 Years Bulgarian Geological Society, Sofia, 221.
61

Yanko­Hombach, V., A. S. Gilbert, N. Panin, P. M. Dolukhanov (Eds.) 2006. The Black
Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement.
Springer, XXVIII, 971 p.
Yanko­Hombach, V., A. S. Gilbert, P. M. Dolukhanov. 2007. Controversy over the great
flood hypothesis in the Black Sea in light of geological, paleontological, and
archaeological evidence. – Quaternary International, 167­168, 91­113.
Zagorchev, I. 2008. Earth sciences and culture: natural and cultural heritage in the
International Year of Planet Earth. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy
(Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International
Conference, 29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia,
15­17.
Zidarov, P. 2008. Green bone pin from Pietrele: possible evidence for intentional
colouration of bone artifacts during the Copper Age in the Balkans. – In:
Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M.
Gurova). Proceedings of the International Conference, 29­30 October 2008 Sofia,
Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 73­74.
Zlateva, B., M. Kuzmanov, I. Kuleff, R. Djingova, D. Gergova. 2003. Multi­element
analysis of bones for dietary analysis of bones of the inhabitants of Thracia at
Hellenistic times (Bulgaria). – Berliner Beitrage zur Archaeometrie, 20, 117­131.
Zlateva­Uzunova, R., V. Kurchatov. 2005. Late Eneolithic stone assemblage from site
Adata, South Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 9, 2, 1­15.
Zlatkova, M. 2008. Rock­cut structures in the Eastern Rhodopes and their relation to
prehistoric mining. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I.
Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conference,
29­30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 201­204.
62