в Австрия Българите

Ботаническата градинаDer botanische GartenЗа Виена слюбов и удивлениеЗалез над ДунаваSonnenuntergang über DonauГазометърътGasometerППристигнахме във Виена преди точно 10години – с договор и с осигурена квартира.Вече познавахме града от туристическагледна точка, така че ни предстоеше да откриемзабележителни неща, за които не сепише в пътеводителите и които не се виждатна улицата.Озовахме се тук след година, прекаранавъв Франция, където броят на размененитецелувки при среща определя близосттамежду хората. Започва се с минимум три– като за запознанство. Тъкмо свикнали соткритостта на французите, се сблъскахмес официалната, дори студена култура наобщуване тук. Нямаше никакъв шанс дамина на „ти“ с дамата от горния етаж, независимопо колко пъти на ден се засичах мев асансьора и обменяхме любезности. Бяхпоразена, когато съседът ми залепи бележкана колата, за да ме помоли да паркирамс няколко сантиметра по-навътре. Каквому струваше просто да ми каже?! Навънне беше по-лесно. Прекрасните тревниплощи в Бурггартен и Щатпарк бяха строгоохранявани. Нямаше дори намек залежерния дух на английските паркове, искоро се отказах да търся шезлонги. Всичкобеше „Verboten“. Ама много забранено.На табелите не пишеше, че не е позволенода се стъпва в тревата, а че това действиее ЗАБРАНЕНО! Сигурно многобройнитезабрани и строгото им спазване осигурявахатази невероятна чистота и ред, коитони заобикаляха. В метрото всички чинносе редяха от дясната страна на ескалатораи рядко някой се осмеляваше да бързаи изпреварва. В сравнение с Париж илиЛондон животът в центъра на Виена потова време сякаш се движеше на забавенкаданс – кафенетата бяха пълни с достолепнивъзрастни дами с перфектна фризура,уличните музиканти бяха малко, всъбота магазините затваряха точно в 13 ч.Истински културен шок обаче се оказапосещението в сауната. Бях абсолютнонеподготвена за факта, че там всички саголи-голенички. Голям свян и голямо притеснениепреживях първия път. И не самотогава. Ами ако се окаже, че мъжът с адамовооблекло отсреща е учителят от курсапо немски?Адаптацията към всяко ново мястоизиск ва време и най-вече добронамерености желание да разбереш особеноститена местната култура. Постепенно започнахда свиквам и да приемам много неща,макар че невинаги ги разбирах.10 години... Достатъчно време, за даизчезне шилингът (спомня ли си някойколко много неща можеха да се купят с 10шилинга?), да изчезнат и визите, а заеднос тях – и досадното „вадене“ на покана загостуване на родители и приятели. Българиясе присъедини към ЕС с всички положителнипоследици от това. С удивлениезабелязвам колко много неща се променихав самата Виена. Отидоха си Pizza Hutи Marks & Spencer, но дойдоха KFS и Zara.Появиха се екстравагантната сграда на Газометъра,Милениум тауър и множествосинеплекси. Дори Кертнерщрасе претърпясериозен „лифтинг“. Магазините вечеработят в събота до 17 ч., а през седмицата– дори до 20!ТЕКСТ Емилия КириловаЕдин ден съседката звънна на вратата ипоиска две яйца назаем. Стана ми толковахубаво и мило, че бях готова да ù дам10! В красивите паркове обширните тревниплощи вече не са строго охранявани,а са гостоприемно отворени за младежи,излежаващи се на слънцето, и за малкидеца, правещи първи стъпки. Табелите„Забранено“ постепенно намалявати освобождават пространство за новенергичен дух, който бавно, но сигурнозавладява града и го превръща в красиви пулсиращ международен център накултури и езици. Сега Виена ми се струвапо-пъстра и по-жизнена, по-освободена,модерна. В същото време файтоните поРинга, достолепните сгради и старомоднитекафенета запазват аристократичниядух и атмосфера на града.Все още се препъвам в някои дълги немскидуми, но се чувствам по-уютно тук.Разбрах колко е важно да си напишештитлата пред името, разбрах, че правнатазастраховка е жизнено важна, че във всекидоговор, който подписваш, най-важное да прочетеш написаното в края с дрееебнибуквички и че всеки документ се пазипоне 10 години. Дори свикнах с надменносттана някои служители и се научих дазащитавам правата си. Аз съм и ще си останачужденец във Виена, но това с нищоне променя факта, че обичам този град.Е, все още не можем да отидем с приятелина сауна... 14 ЕСЕБългарите в Австрия • 6—7/2010