в Австрия Българите

Българитев АвстрияBulgaren in ÖsterreichDie einzige bulgarische Zeitschrift in ÖsterreichБройAusgabePreis 2 €226–7/2010www.bulgaren.orgДоц. д-рВелизар СадовскиДуховността и езикътпред новипредизвикателстваUniv.-Doz. Dr.Velizar SadovskiDie Geistigkeit unddie Sprache vor neuenHerausforderungenШеста световнасреща набългарските медииVI. Weltkongress derbulgarischen Medienin Wien

InhaltEditorialСкъпи читатели,През май Виена става домакин на Шестата световна среща набългарските медии, чиято основна тема е Новите Изток–Запад(стр. 9).На тази тема е посветен и новият брой на списанието.Интервюто с доц. д-р Велизар Садовски (стр. 4) разкривавръзката между езиците и значението на 24 май за нас, всичкибългари.Паралела между Изтока и Запада ще усетите в рубриките Мемоари(стр. 12) и Есе (стр. 14), в които една австрийка и еднабългарка разказват за своите впечатления от първия си досег счуждата култура.Приятно четене!Ваша Елица КараеневаLiebe LeserInnen,im Mai wird Wien Gastgeber des Sechsten Treffens der bulgarischenMedien im Ausland, dessen diesjähriges Thema Die Neuen Osten undWesten sein wird (Seite 9).Die neue Ausgabe ist auch dieses Themas gewidmet.Das Interview mit Doz. Dr. Velisar Sadovski verrät den Zusammenhangzwischen den Sprachen und welche Bedeutung 24. Mai für dieBulgaren hat (Seite 4).Eine Parallele zwischen Osten und Westen wird in der Rubrik Memoirenauf Seite 13 und im Essay auf Seite 15 gezogen. Hier können Sielesen, welche Erfahrungen eine Österreicherin und eine Bulgarin beiIhrem ersten Treffen mit der fremden Kultur machten.Wir wünschen Ihnen viel Vergnügen beim Lesen!Ihre Redakteurin Elitsa Karaeneva34–812–1314–15199–111617Wir stellen vor...Nestor Kovatchev/Bulgarisch und Deutsch/PortraitUniv.-Doz. Dr. Velizar Sadovski/Bulgarisch und Deutsch/MemoirenBulgarien in kleinen Schritten/Bulgarisch und Deutsch/EssayÜber Wien mit Liebe und Verwunderung/Bulgarisch und Deutsch/Für die KinderOsterseite und 24. Mai/Bulgarisch und Deutsch/AktuellVI. Weltkongress der bulgarischenMedien in Wien/Bulgarisch und Deutsch/Das unbekannte BulgarienEtăr – wo die Handweke wiederaufleben /Bulgarisch und Deutsch/Das unbekannte ÖsterreichWillkommen in Salzburg/Bulgarisch und Deutsch/1820–2122–2324–2526–2728–2928–293031GeschichteDie Frauen als Heiduck/Bulgarisch /GesetzeDie Familienbeihilfe in Österreich/Bulgarisch und Deutsch/Studieren in Österreich/Bulgarisch/FinanzenAktuelles von Financecoaching/Bulgarisch und Deutsch/ProjekteDimitrana Schinogl/Bulgarisch und Deutsch/Kultur & InformationPetrustag/Bulgarisch und Deutsch/Programm der bulgarischenKirchen /Bulgarisch/Kulturprogramm/Bulgarisch und Deutsch/Anzeigen/Bulgarisch und Deutsch/IMPRESSUMHerausgeber: KulturvereinBulgaren in ÖsterreichAdresse: 1020 Wien,Vorgartenstrasse 122/460ISSN 2074–2746 (Print)ISSN 2074–8450 (Online)Chefredakteurin: ElitsaKaraeneva DevrnjaGrafik & Design: ElitsaKaraeneva Devrnja, GoranDevrnja, Julia Kovatchev(JUKO), DonikaTsvetanova Korrektur:Bulgarisch – MariaKasherova, LyubomiraDimitrova, Yordan GergovÜbersetzung undKorrektur: Deutsch –Krasimira Plachetzky,Blaga Zlateva, ChristinaOppermann-Dimow,Dimana PiperovaMarketing: TatyanaRibarska FreieMitarbeiterInnen: DimitarDunkov, Elitsa Tsenova,Donika Tsvetanova,Julia Kovatchev, YordanGergov, Emilia KirilovaVerteilung: TatyanaRibarska, Chavdar RibarskiDruck: Prime Rate Kft.Erscheinung: Bulgaren inÖsterreich erscheint jedenzweiten Monat Preis: 2 €Abonnement: KulturvereinBulgaren in Österreich,Erste Bank, PLZ 20111,Kontonr. 287140740002СЪДЪРЖАНИЕБългарите в Австрия • 6—7/2010

Нестор Ковачевмежду реалнияживот и мечтитеBulgaren in Österreich • 6—7/2010ТЕКСТ Елица КараеневаСНИМКИ Архив Нестор КовачевРоден през 1981 г., Нестор Ковачев учи до 2002 г. въвФакултета по изобразителни изкуства към ВТУ„Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, и презсъщата година идва във Виена. Завършва класа на проф.Франц Граф Erweiterter malerischer Raum в Академиятаза изящни изкуства през 2005-а.Несторе, как избра Виена за продължение на своя творчески път?Случи се доста неочаквано. Запознах се с художничката ЮлианаДо, която по това време учеше в класа на проф. Франц Граф.Тя ми предложи да кандидатствам в Академията, защото професорътù много уважавал рисунката като медия. Идеята да продължаобучението си във Виена ми се стори предизвикателна ивсъщност така се озовах тук.От няколко години работиш с Галерия „Хайке Куртце“. Напрестижния Viennafair 2010 тя за пореден път представи твоитворби. Защо е необходима на твореца галерия, която да гопредставя?Едно от най-важните неща за всеки млад творец е да добие поголямапопулярност, което може да се постигне само ако има койда го представя. Затова е добре всеки да работи с галерия – такадостига до много по-широка публика.Твоите рисунки са с акрил, с молив, правиш и колажи. С коиматериали обичаш да работиш най-много и защо?Да, в последно време работите ми са предимно с молив, акрилнибои и изрезки от вестници. Живописта изисква повече пространство,което в момента ми липсва.Освен с рисуване ти реши да се изявиш и с филм. Разкажи минакратко за филма „Der letzte Beamte“, който си заснел. Какво енеговото основно послание?Филмът е под формата на интервю с един човек, чиято мечта е дастане полицай, по-точно – да работи за спецчастите на Австрия(WEGA), но който от 32 години е просто чиновник пощальон.Оттам и заглавието – „Последният чиновник“. Лентата показвасъбитията около съкращаването на чиновниците в Австрия отминалата година. Посланието се крие в противоречията, коитосюжетната линия пресъздава – между реалния живот и мечтите,от една страна, и свободното срещу работно време, от друга. Nestor Kovatchevzwischen dem realenLeben und den TräumenNestor Kovatchev, geboren 1981, studierte Bildende Künstean der Universität Veliko Tărnovo bis 2002. Im selben Jahrkam er nach Wien, wo er 2005 die Akademie der bildendenKünste in der Klasse von Prof. Franz Graf Erweitertermalerischer Raum absolvierte.TEXT Elitsa KaraenevaÜBERSETZUNG Blaga ZlatevaFOTOS Archiv Nestor KovatchevNestor, wie ist es dazu gekommen, dass du Wien als nächste Stationauf deinem künstlerischen Weg gewählt hast?Es war ziemlich unverhofft. Ich lernte die Malerin Juliana Do kennen,die damals in der Klasse von Prof. Franz Graf studierte. Sie schlug mirvor, mich an der Akademie zu bewerben, weil ihr Professor besondersdas Bild als Medium fokussierte. Mir schien die Idee, mein Studiumin Wien fortzusetzen, eine ziemliche Herausforderung zu sein, und sokam ich dann nach Wien.Du arbeitest seit einigen Jahren mitder Galerie Heike Kurtze. Im Rahmendes angesehenen Viennafair2010 wurden dieses Jahr wiederWerke von dir präsentiert. Warum istes so wichtig für einen Künstler, voneiner Galerie vertreten zu werden?Eine der wichtigsten Prioritäten einesjeden jungen Künstlers ist, bekannter zu werden, was nur dann zu realisierenist, wenn er eine professionelle Vertretung hat. Es ist deswegengut und sinnvoll, mit einer Galerie zu arbeiten, weil die Werke so einviel breiteres Publikum erreichen können.Deine Bilder sind mit Acrylfarben und Bleistift gemalt, du machstauch Collagen. Mit welchen Materialien arbeitest du am liebstenund warum?Ja, in letzter Zeit arbeite ich vor allem mit Bleistift, Acrylfarben undZeitungsausschnitten. Die Malerei erfordert viel mehr Raum, über denich momentan nicht verfüge.Du hast dich außer als Maler auch als Filmemacher vorgestellt. Erzählmir kurz über den Film „Der letzte Beamte“, den du gedrehthast. Was ist seine Kernbotschaft?Der Film hat die Form eines Interviews mit einem Mann, dessen Traumes ist, Polizist zu werden, genauer gesagt für die österreichische SondereinheitWEGA zu arbeiten, der aber seit 32 Jahren als Postbeamtearbeitet. Daher heißt der Film „Der letzte Beamte“ und handelt von derLage der Beamten nach den Kürzungen, die letztes Jahr in Österreichvorgenommen wurden. Die Botschaft des Films steckt in den Gegensätzen,die er zeigt – zwischen dem realen Leben und den Träumen aufder einen Seite und der Freizeit bzw. der Arbeitszeit auf der anderen. WIR STELLEN VOR...3

Доц. д-рВелизар СадовскиДуховността и езикътпред новипредизвикателстваТЕКСТ Елица ЦеноваСНИМКИ Елица КараеневаАрхив Австрийска академия на наукитеВелизар Садовски е роден през 1972 г. в Кюстендил,България. Доктор по философия на Виенския университет.Доцент по индоевропеистика (2010). Заместникдиректорна Института по иранистика в Австрийскатаакадемия на науките, където работи от самотому създаване. Гост-професор по иранска филология вБолонския университет от 2005-а. Изнася лекции посравнително-историческа лингвистика и санскрит вредица европейски университети (Рим, Мюнхен, Лайден,Неапол, Осло). Доц. д-р Садовски води курсове постароирански, старобългарски и съвременен българскиезик към Виенския университет.Завършил е с пълно отличие Националната гимназияза древни езици и култури – София. Вече 19 години с гордостноси пръстена с инициалите на елитното училищекато символ на българския си произход и любовта сикъм историята.Univ.-Doz. Dr.Velizar SadovskiDie Geistigkeit unddie Sprache vor neuenHerausforderungenTEXT Elitsa TsenovaÜBERSETZUNG Blaga ZlatevaFOTOS Elitsa KaraenevaArchiv Österreichische Akademie der WissenschaftenVelizar Sadovski wurde 1972 in Kyustendil (Bulgarien) geboren. Promotionzum Doktor der Philosophie an der Universität Wien. Universitätsdozentfür Indogermanistik (2010). Stellvertretender Direktor des Institutsfür Iranistik an der Österreichischen Akademie der Wissenschaften,an dem er seit seiner Gründung tätig ist. Gastprofessor im Fach IranischePhilologie an der Universität Bologna (Italien) seit 2005. Univ.-Doz. Dr.Sadovski hält Vorlesungen in Historisch-Vergleichender Sprachwissenschaftund Sanskrit an vielen europäischen Universitäten (Rom, München,Leiden, Neapel, Oslo). Er unterrichtet Altiranisch, Altbulgarisch(Altkirchenslawisch) und Neubulgarisch an der Universität Wien.Velizar Sadovski absolvierte das Nationale Gymnasium für alte Sprachenund Kulturen, Sofia, mit Auszeichnung. Bereits 19 Jahre lang trägter mit Stolz den Ring mit den Initialen dieser Eliteschule – als Symbolseiner bulgarischen Herkunft und seiner Liebe für die Geschichte.4 ПОРТРЕТБългарите в Австрия • 6—7/2010

Езикът и религията са едни от основните белези на всяка цивилизация.В последните години се алармира, че SMS и имейлобщуването унищожават майчиния език, който говорим отпоколения. Доколко е застрашен езикът ни?Новата електронна среда, парадоксално, възроди забравенотописане на писма като ценна културна форма на социална комуникация.Въпросът е на какво ниво на езикова компетентност протичатози разговор. И тук количествените натрупвания не водятнепременно до качествени изменения. Сред комуникационнатамаса трябва да се съхрани ценното. В хипер информационнатасреда днес възниква въпросът за отсяването и запазването на съдържателнитеценности – така написаното остава, ала къде са носителитему днес? Навремето словото е било изрязвано в камък– и вече хилядолетия оцелява, въпреки катаклизмите. Докато припреходността на „оперативната памет“ на компютъра може да сеокаже, че цяло интелектуално наследство е в състояние да се самоунищожив един момент, ако липсва бдителност.Вече дори имаме нов термин – „електронно моделирана комуникация“,за да изразим особеностите на съвременното общуване.О, да. Възникна дори цял дял от лингвистиката относно езикана новите медии: на блоговете, на социалните платформи. Тойизследва как осъществяваната в реално време минималистичнакомуникация функционира като речев акт. Любопитното е, чеезикови формули и структури, които позна ваме от най-далечноминало на човечеството, се повтарят дори в съвършено друга комуникационнасреда. Очевидно основните принципи на общуванесе запазват и стойностното остава в сила независимо от типакомуникация.Следователно може да се успокоим, че езикът ни не е в опасност...Опасността е в „обезсмислянето“ на езика, в загубата на тъкан-Заедно с проф. Хайнц Миклас на Синайската планина (2007)Mit Prof. Heinz Miklas auf dem Berg Sinai (2007)FOTO Ernst-Georg Hammerschmid6 ПОРТРЕТIst es leicht in Zeiten, die durch den Materialismus dominiert werden,auf dem Gebiet der Geisteswissenschaften zu arbeiten?Nein, weil die Versuchungen der Konsumgesellschaft von allen Seitenher lauern. Noch in den 80er Jahren ist ja das Madonna-Lied „We areliving in a material world and I am a material girl!“ für viele schlagartigzu einem Selbstidentifikationsmotiv der Selbstdefinition geworden.Trotz aller zweifel los vorhandenen idealistischen Neigungen desjungen Menschen kommt es offenbar nicht selten dazu, dass die Berührungmit dem Materiellen und der harten Realität ihn (oder sie)befremdet, bestürzt – und verändert. Leider ist ein solcher Übergangvom extremen Idealismus zum extremen Materialismus viel zu oft zubeobachten.Nicht von ungefähr formuliert der Psychologe Erich Fromm die Fragefolgendermaßen „Haben oder sein?“. Der Unterschied ist fundamental,und die richtige Entscheidung zu treffen ist schmerzvoll. So, wie imGespräch von Jesus mit seinem reichen Nachfolger, der ihn fragt, waser Gutes tun solle, um das ewige Leben zu gewinnen: „Geh, verkaufdeinen Besitz und gib das Geld den Armen; so wirst du einen bleibendenSchatz im Himmel haben“, lautet die Antwort. Der evangelischeText fährt so fort: „Als der junge Mann das hörte, ging er traurig weg,denn er hatte ein großes Vermögen.“ In einem Moment kann uns dasGewicht des Materiellen, das uns schwerkraftmäßig zu dem Hier-und-Jetzt heranzieht, dem Wesentlichen entreißen, wonach wir gestrebt haben– so dass wir uns in der Realität des Unrealisierten gefesselt sehenkönnen.Sprache und Religion zählen zu den Kennzeichen jeder Zivilisation.In den letzten Jahren wird öfters Alarm geschlagen, dass dieSMS- und E-Mail-Kommunikation die Muttersprache zerstören,die wir seit Generationen sprechen. Inwieweit ist unsere Sprachegefährdet?Das neue elektronische Medienambiente hat paradoxerweise das vergesseneSchreiben von Briefen wiederbelebt als eine wertvolle Kulturformsozialer Kommunikation. Die Frage ist, auf welchem Niveausprachlicher Kompetenz dieser Diskurs stattfindet. Auch in diesemFall führen die „quantitativen Akkumulationen“ nicht unbedingt zuqualitativen Veränderungen. In der Kommunikationsmasse ist dasqualitativ Hochwertige zu bewahren. Im heutigen hyperinformativenMilieu entsteht die Forderung nach dem Aussieben und der Erhaltungder inhaltlichen Werte – das Geschriebene bleibt zwar, aber wo sindseine Träger heute? Früher wurde das Wort in Stein gemeißelt – undblieb über Jahrtausende hinweg trotz aller Schicksalswenden bestehen.Indes kann es sich im Hinblick auf die Vergänglichkeit des „operativenSpeichers“ des Computers herausstellen, dass ein ganzes intellektuellesErbe sich selbst in einem Augenblick zerstören kann, wenn es an Sensibilitätund Wachsamkeit mangelt.Es gibt jetzt den neuen Terminus der „elektronisch modelliertenKommunikation“, der die Besonderheiten der modernen Kommunikationsformenzum Ausdruck bringen soll.O ja. Es ist sogar ein ganzer Bereich der Linguistik entstanden, der sichmit der Sprache der neuen Medien, der Blogs, der „sozialen Plattfor-Българите в Австрия • 6—7/2010

В Синайския манастир: палеографскоизследване на старобългарскияръкопис „Синайски мисал“ от XIвек (2007)Am Sinai-Kloster: PaläographischeUntersuchungen am altbulgarischenManuskript „Missale Sinaiticum“ vomXI. JahrhundertFOTO Ernst-Georg Hammerschmid(2007)та на посланието. Но ако човек остане свободомислеща, независималичност – въпреки менливата конюнктура, социалната принудаи ситостта на консумативното общество – същностното везика, онова, което Вазов нарича „гласът, дето вика, мисълта, щогрей, истината вечна, що вечно живей“, никога няма да се загуби.Разкажете ни нещо повече за „Синайския мисал“.През 1996-а, още като студент, бях поканен от проф. ХайнцМиклас с проект в рамките на Балканската комисия към Австрийскатаакадемия на науките да се заема с разчитането на тозилитургиен старобългарски ръкопис. Той бе намерен през 1975 г.в манастира „Св. Екатерина“ на полуостров Синай в днешен Египеткато клъбце от пергаментни откъслеци в окаяно състояние.Затова и години наред остава неизследван, но проф. Миклас и азсе захванахме с анализа на паметника. Моята задача бе именноразчитането на този глаголически текст: десетки силно избелелилистове!В „Кирило-Методиевската енциклопедия“ в статиятана проф. Боряна Велчева вие двамата сте посочени катопървопро учватели на този ръкопис.Това беше, практически, неизвестен паметник и жанр, защотолитургия от времето на св.св. Кирил и Методий и дори от 100–200години след тях не е запазена. След разчитането на текста се заехда открия и гръцки, латински и славяноезични паралели. Средстотици литургийни ръкописи се намериха цяла поредица паралелина този старобългарски паметник. Сега работата прераснав национален проект на няколко институции със силна компютърно-техническаподдръжка.В навечерието сме на един от най-светлите български празници– 24 май. Какво е вашето лично разбиране и отношениекъм този ден?Основно измерение на този празник е тържеството на духовността,видяна, както и сетне през Възраждането, през призматана християнството и на Българската православна църква катогарант за оцеляване в условията на несвобода. Водещ културенмомент е възходът на нашата словесност, а оттам – на познаваmen“auseinandersetzt. Es wird untersucht, wie die minimalistischeEchtzeitkommunikation als Sprechakt funktioniert. Das Interessanteist, dass sprachliche Formeln und Strukturen, die wir seit der tiefstenVergangenheit der Menschheit kennen, stets wiederkehren – sogar ineinem völlig neuartig gestalteten kommuni kativen Milieu. Offensichtlichwerden die Grundprinzipien der Kommunikation beibehalten,und das Wertvolle verliert keineswegs an Gültigkeit, unabhängig vomKommunikationstypus.Man kann also beruhigt sein, dass die Sprache nicht gefährdet ist?Die Gefahr besteht in der „Entsinnhaftung“, der Sinnentleerung derSprache, dem Verlust der Botschaftssubstanz. Aber wenn man eine freidenkende, unabhängige Persönlichkeit bleibt, trotz der veränderlichenKonjunkturlage, des sozialen Zwangss und der Übersättigung derKonsumgesellschaft, dann wird das Wesentliche an der Sprache, das,was Ivan Vazov „die Stimme, die aufschreit, der Gedanke, der strahlt,die ewige Wahrheit, die ewig lebt“ nennt, nie verloren gehen.Erzählen Sie uns etwas mehr über das „Missale Sinaiticum“.Im Jahr 1996, noch als Student, wurde ich von Prof. Heinz Miklas eingeladen,mich im Rahmen eines Projekts der Balkankommission derÖsterreichischen Akademie der Wissenschaften mit der Erschließungdieser altbulgarischen liturgischen Handschrift zu beschäftigen. DasManuskript wurde 1975 im St. Katharinenkloster auf der HalbinselSinai (im heutigen Ägypten) als ein Bündel loser Pergamentstückein einem miserablen Erhaltungszustand entdeckt. Darum ist es jahrelangunerforscht geblieben, aber Prof. Miklas und ich übernahmendie Analyse dieses Kulturdenkmals. Meine genaue Aufgabe bestand inder Entzifferung dieses glagolitischen Textes – mehrerer Dutzend starkverblichener Blätter!Sie beide werden in einem Artikel von Prof. Boryana Velcheva inder Kyrillo-Methodianischen Enzyklopädie (Kirilo-Metodievska enciklopedija,Bd. III) als erste Erforscher dieser Handschrift genannt.Das war ein praktisch unbekanntes literarisches Denkmal – und Textgenre,weil die Liturgie aus den Zeiten der hl. Kyrill und Method bzw.aus der Zeit 100–200 Jahre danach sonst nicht erhalten ist. Nach derTextentzifferung begann ich eine systematische Suche nach griechi-Bulgaren in Österreich • 6—7/2010PORTRAIT 7

VI. Weltkongressder bulgarischenMedien in WienTEXT Bulgaren in ÖsterreichÜBERSETZUNG Blaga ZlatevaFOTOS BTAЗа шеста поредна година Българската телеграфнаагенция и Асоциацията на българскитемедии по света организират световнасреща на българските медии. Тази годинафорумът ще се проведе във Виена от 16 до20 май.ТЕКСТ Българите в АвстрияСНИМКИ БТАЕкип на „Българите в Австрия“ разговаря с генералния директорна Българската телеграфна агенция (БТА) г-н Максим Минчев,който се върна години назад, за да сподели как се е зародилаидеята за провеждането на световните срещи.Началото„В началото на XXI в. имаше дебати в обществото за това колкое голяма българската диаспора навън. Правеха се различни предположения– имаше цифри от порядъка на милион-два, дори три– разказва г-н Минчев. – Предполагайки, че тези българи, живеещив много държави по света, имат собствени медии, ние решихмеда ги открием.“ От БТА се обърнали за подкрепа към българскитекореспонденти по света, Министерството на външнитеработи и Държавната агенция за българите в чужбина с молбаоттам да направят справка за българи, издаващи вестници илиръководещи телевизии или радиа. „И така обединените „разузнавателни“действия от няколко страни доведоха до внушителнацифра – открихме над 108 български медии в повече от 30 държави.Решихме, че БТА, като най-старата и една от най-големитебългарски медийни институции, е в състояние да събере тези медии,за да могат те да се опознаят или най-малкото да направимтака, че в публичното пространство да стане известен фактът, чете съществуват. Мнозина очевидно са подозирали, че има българскивестници или списания, но никой не е предполагал, честава дума за огромна духовна мощ извън България.“Част от стилистиката на световноизвестния художник, архитекти природозащитник Фриденсрайх Хундертвасер е восновата на графичните изображения на Шестата световнасреща на българските медии.Zum sechsten Mal organisieren die BulgarischeNachrichtenagentur (BTA) und die Assoziation derbulgarischen Medien weltweit (ABMS) den Weltkongressder bulgarischen Medien. Dieses Jahr findetdas Forum vom 16. bis 20. Mai in Wien statt.In einem Interview für die Zeitschrift „Bulgaren in Österreich“ erzählteder Generaldirektor der Bulgarischen Nachrichtenagentur HerrMaksim Minchev rückblickend auf die vergangenen Jahre von derEntstehung der Idee einen Weltkongress der bulgarischen Medien zuorganisieren.Der Anfang„Am Anfang des 21. Jahrhunderts gab es eine öffentliche Diskussiondarüber, wie groß die bulgarische Diaspora im Ausland ist. Es wurdeunterschiedlich geschätzt – von ein, zwei bis sogar drei MillionenMenschen – erzählte Herr Minchev. – Wir gingen davon aus, dass dieseBulgaren, die in vielen verschiedenen Ländern weltweit lebten, ihreeigenen Medien haben, und nahmen uns vor, diese zu finden. „DieBulgarische Nachrichtenagentur suchte die Auslandskorrespondentenweltweit um Unterstützung auf und wandte sich an das Außenministeriumund an die Staatsagentur für Bulgaren im Ausland mit demAnliegen, Auskünfte über Bulgaren, die Zeitungen herausgeben oderFernseh- oder Radiosender betreiben, zu bekommen. „Und so ergabendie gemeinsamen „Erkundungsbemühungen“ von verschiedenen Seiteneine beeindruckende Zahl – wir fanden 108 bulgarische Medien inmehr als 30 Ländern – erinnerte sich Maksim Minchev. – Wir glaubten,dass BTA als die älteste und eine der größten bulgarischen Medieninstitutionenin der Lage ist diese Medien zusammenzubringen,um einander kennzulernen oder zumindest um die Öffentlichkeit daraufaufmerksam zu machen, dass diese Medien überhaupt existieren.Viele haben anscheinend geahnt, dass es bulgarische Zeitungen oderZeitschriften gibt, aber es hat wohl niemand damit gerechnet, dass essich dabei um eine enorme geistige Macht außerhalb Bulgairens handelt.„Gerade diese Entdeckung motivierte BTA, einen Weltkongressder bulgarischen Medien zu veranstalten. „Danach begann die zweitePhase unserer Erkundungen und zwar mussten wir herausfinden, welchedieser Medien qualitativ hochwertig waren.“ Es stellte sich heraus,dass „eine solide Partie von Zeitungen und Zeitschriften aus der gan-Bulgaren in Österreich • 6—7/2010AKTUELL 9

Именно това откритие мотивирало БТА да организира световнасреща на българските медии. „След това започна вторият етап отнашата събирателска и изследователска дейност – да видим коиот тези медии са стойностни.“ Оказало се, че „солидна компанияот вестници и списания от цял свят“ отговаряли на поставенитекритерии – брой на читатели, година на възникване, съдържаниеи не на последно място влияние сред диаспорите ни по света.ИнициативитеПървата среща на българските медии в чужбина се провелапрез 2005 г. в София и още тогава възникнала идеята за създаванена асоциация на българските медии зад граница. След третатасреща инициаторите си поставили за цел всяко събиране да защитаваобщонационална кауза, за да може „наред с ежедневнитепрактически въпроси, които ни засягат като журналисти – информации,реклами, кореспонденти или финансиране, да обединявамеусилията си и да защитаваме нещо, което е по-голямо“.Така срещата през 2007 г. в Рим била подчинена на влизането наБългария в ЕС и на кирилицата като трета азбука на Стария континент.РезултатитеЕто каква е и практическата полза от тези срещи според генералниядиректор на БТА: „В началото обществото не знаеше засъществуването на толкова много български медии в чужбина, амедиите не знаеха, че не са сами. На първата среща в София те сезапознаха и тогава приключи процесът на идентификацията им.Разбрахме: България има над 2 млн. българи, живеещи в чужбина,и тези хора имат своите медии, които заемат важно място вживота им.“Според г-н Минчев практическата полза може да се разглежда,от една страна, за българските медии по света и от друга страна –за медиите, идващи от България. „Хората в чужбина, получавайкивръзката с България, придобиха нова сила, защото разбраха,че не са сами по себе си, а че някъде в щата Аризона или в Австралияима българска медия, например вестник. За този вестниксе знае и в България – и може да бъде четен, защото вече сеизпраща в родината.“Допълнителен положителен резултат от срещите е възможносттаза българските медии да намерят свои кореспонденти влицето на колегите си по света. От своя страна журналистите задграница се сдобиват с канали за получаване на информация отБългария.Защо АвстрияМотивите на организаторите при избора на Виена за място натазгодишната среща са от различен характер. „Австрия е държава,свързана с българската история, душевност, елит, култура инаука. В чисто икономически план през последните десет-пет-Генералният директор на БТА г-н Максим МинчевGeneraldirektor der Bulgarischen Nachrichtenagentur Herr Maksim Minchevzen Welt“ die vorgegebenen Kriterien erfüllen – Leserzahlen, Gründungsjahr,Inhalt und nicht zuletzt auch Einfluss auf unsere Diaspora.Die InitiativenDer erste Weltkongress der bulgarischen Medien fand im Jahr 2005 inSofia statt und bereits damals entstand die Idee, eine Assoziation derbulgarischen Medien im Ausland zu gründen. Nach der dritten setztensich die Initiatoren das Ziel, jede solche Zusammenkunft einemallgemeinen landesübergreifenden Thema zu widmen, um „neben denalltäglichen Fragen, die uns als Journalisten beschäftigen – Information,Werbung, Korrespondenten, Finanzierung, mit vereinten Kräftenauch für größere Ideen einstehen zu können“. So lagen die Schwerpunktedes Kongr esses in Rom 2007 beim EU-Beitritt Bulgariens undder Anerkennung der kyrillischen Schrift als drittes offizielles Alphabetin Europa.Die ErgebnisseUnd Hier ist auch der praktische Nutzen den der Generaldirektor derBulgarischen Nachrichtenagentur in diesen Versammlungen sieht:„Am Anfang wusste die Öffentlichkeit nichts über die Existenz so vielerbulgarischer Medien im Ausland und die Medien selbst wusstennicht, dass sie nicht allein waren. Bei dem ersten Kongress in Sofiahaben sie einander kennen gelernt und damit war der Prozess ihrerIdentifikation beendet. Wir erfuhren: Bulgarien hat mehr als 2 MillionenBulgaren, die im Ausland leben – diese Leute haben ihre Medien,die ihre rseits eine eigene Stellung im Leben dieser Menschen haben.“Laut Herrn Mintchev kann dieser prakitsche Nutzen zweierlei betrachtetwerden: einerseits aus Sicht der bulgarischen Medien weltweitund andererseits aus Sicht der Medien, die aus Bulgarien kommen.„Die Menschen im Ausland haben, dadurch, dass eine Beziehung zuBulgarien hergestellt wurde/durch die Herstellung einer Beziehung zuBulgarien, neue Kraft getankt, weil sie verstanden haben, dass sie nichtallein für sich stehen, sondern dass es überall, sei es in Arizona oderin Australien, ein bulgarisches Medium gibt, z. B. eine Zeitung. Unddiese Zeitung kennt und liest man auch in Bulgarien, denn sie wirdjetzt auch in die Heimat geschickt.“ Ein anderes positives Ergebnis dieserKongresse ist, dass die bulgarischen Medien die Möglichkeit habenunter ihren Kollegen weltweit Auslandskorrespondenten zu finden.10 АКТУАЛНОБългарите в Австрия • 6—7/2010

Die im Ausland tätigen Journalisten verschaffen sich ihrerseits Zugangzu Informationskanälen in Bulgarien.ТЕМИ НА СРЕЩАТА: Имиджът на Българияв Австрия, Европа и по света; София и Виена– обмен на идеи и добри практики в управлениетои бизнеса; Българският език – образованиеи грамотност на роден език; Духовности културно наследство; Българската песен наЕвровизия и др.THEMEN DES PROGRAMMS: Das Image vonBulgarien in Österreich, Europa und weltweit; Sofiaund Wien – Ideenaustausch und gute Praktikenin der Verwaltung und im Business; Die BulgarischeSprache – Unterricht und Bildung in derMuttersprache; Geistigkeit und Kulturerbe; Dasbulgarische Lied bei Eurovision usw.найсет години тя неизбежно присъства като един от най-мощнитеинвеститори и може би глобално е инвеститор номер едно вБългария. На трето място, в нея живеят много българи, има многостуденти, медии, голяма интелектуална общност и бих казал,че диаспората в Австрия е сред най-изявените. Не на последномясто е и фактът, че Австрия е може би най-близкият видим знакна Запада в България. Това, съотнесено към темата на срещататази година – „Новите Изток–Запад“, е като че ли най-доброто нипопадение. Новите Изток–Запад двайсет години след паданетона Берлинската стена е всеобхватна тема, но именно Австрия едържавата, която най-добре се вписва в този контекст“, обобщаваМаксим Минчев.Участници и темиПо думите на организаторите, на срещата тази година ще дойдатмного нови колеги от Израел, Палестина, Словакия, Обединенитеарабски емирства (ОАЕ) и се очаква Срещата в Австрияда бъде най-голямата по численост досега, тъй като (до редакционнотоприключване на броя, б.р.) над 45 медии от повече от 30държави са потвърдили участието си.Wieso ÖsterreichDie Motive der Organisatoren bei der Auswahl von Wien als Standortdes diesjährigen Kongresses waren unterschiedlicher Natur. „Österreichist ein Land, das mit der bulgarischen Geschichte, Mentalität,Elite, Kultur und Wissenschaft verbunden ist. Aus einer rein ökonomischenPerspektive trat Österreich in den letzten zehnbisfünfzehnJahren in der Rolle einer der wichtigsten Investoren auf und ist vielleichtsogar aus globaler Sicht Investor Nummer 1 in Bulgarien. Drittensleben dort viele Bulgaren, es gibt viele Studenten, Medien, es gibteine große intellektuelle Gemeinschaft und ich würde sagen, dass dieDiaspora in Österreich eine der aktivsten ist. Und nicht zuletzt giltÖsterreich vielleicht als das nahe liegendste Zeichen des Westlichenin Bulgarien. All das, bezogen auf das Thema des diesjährigen Kongresses– „Die neuen Ost und West“, scheint es wohl am besten zutreffen. „Die neuen Ost und West“ zwanzig Jahre nach dem Fall derBerliner Mauer ist ein umfangreiches Thema, aber gerade Österreichist das Land, das in diesen Kontext am besten einzuordnen ist“ – fassteHerr Minchev zusammen.Teilnehmer und ThemenDer Generaldirektor von BTA war davon überzeugt, dass dieses Jahran dem Kongress viele neue Kollegen aus Israel, Palästina, der Slowakei,den Vereinigten Arabischen Emiraten (VAE) teilnehmen werdenund äußerte ergänzend die Erwartung, dass das Forum in Österreichzahlenmäßig das bisher größte wird, da bis jetzt (bis zum Redaktionsschlussdieser Ausgabe – Anm. Red.) mehr als 45 Medien aus über 30Ländern ihre Teilnahme be stätigt haben.Traditionell bringt der Weltkongress der bulgarischen Medien Eigentümer,Chefredakteure, General- und Exekutivdirektoren und Journalistender bedeutendsten bulgarischen Medien in Bulgarien und weltweit zusammenund bietet ihnen die Gelegenheit, miteinander in Kontakt zutreten, Partnerschaften zu schließen, aber auch die Probleme und Fragender bulgarischen Emigration an die Tagesordnung zu bringen und denVertretern der staatlichen Institutionen vor Augen zu führen. Partnerder Veranstaltung ist die Austria Presse Agentur (APA). По традиция световните срещи на българските медии събиратсобственици, главни редактори, генерални и изпълнителнидиректори и журналисти от най-значимите родни медии в Българияи по света. Те имат възможността да се срещнат, да установятпартньорства помежду си, както и да поставят на дневенред проблемите и въпросите на българската емиграция пред държавнитеинституции. Официален партньор е Австрийскатаинформационна агенция АПА. Bulgaren in Österreich • 6—7/2010AKTUELL 11

България вмалки стъпкиКристина Оперман-Димов – графичендизайнер, специалист по връзки собществеността, майка на пет деца,живее и работи във ВиенаСв. Евдокия, изрисувана от Васил ДимовMosaik Hl. Evdokia, gemalt von Wasil DimowТЕКСТ и СНИМКИКристина Оперман-ДимовПРЕВОД Елица КараеневаПродължение от бр. 21Три седмици пътувах сама през цялаБългария, без да владея добре езика. Пътешествиетоми беше замислено катосближаване с прадедите ми, със земята,с културата и не на последно място сманталитета на тази страна. Баща ми,който живя в Австрия от 1942 г., си останачужденец както за страната, така и засемейството си. Сега, много години следнеговата смърт, се почувствах достатъчносвободна, за да науча нещо повече за родинатаму.Пристигнала вече в София и добре подготвеназа условията на жилищния ред вБългария, тръгнах да търся супермаркет,както бях свикнала във Виена. Търсенетоми се оказа напразно, но пък за хубаво, защотов противен случай нямаше да имамвъзможността да разговарям с българипрез първите дни на престоя си.Намерих само малки магазинчета. Такивамагазини няма при нас! Разнообразието отхранителни продукти в тях ме изуми. Открихвсичко, което търсих! Комуникациятапротичаше с мимики, жестикулации,рисунки, с малко български, английскии немски език. Тъй като трябваше да сиготвя сама, накупих основните хранителнипродукти: хляб, мляко, сирене, масло,захар, сливи, луканка. Бях много доволна.За по-нататъшното ми пътешествие солтаи захарта бяха само товар, затова направихмармалад от сливите и захарта, а солта яподарих.Като начало заедно с Катя – братовчедками, потърсих роднинския гроб на Католическитегробища в София. Гробът бешеобрасъл със здравец – растението, носещоспоред българите щастие. Надгробнатаплоча беше изчезнала преди много години,а имената вече не се разчитаха. Почистихмевсичко според силите си и запалихмесвещи. Едно женско куче с осем малкикутрета се зададе през храстите. Как ми сеискаше да си взема едно!Катя е една от многото всеотдайни българскибаби – истински стълб на българскотообщество. Пристигнала с автобусаот Стара Загора, настанена в детската стаяв малкото жилище на сина си, тя е винагиготова да помогне при отглежданетона внучето си и животът на младото семействобез нея е вече немислим. Хилядитакива баби дават възможност на младитеродители да работят и с това някога дадостигнат по-висок жизнен стандарт.Исках колкото се може по-скоро да отидадо катедралата „Св. Александър Невски“.Знаех, че дядо ми, художникът ВасилДимов (1878–1941) 1 , е изрисувал няколкофрески там. Кои точно, исках да разберасега. Димитър, студент по изкуства, с коготосе запознах още във Виена, ме придружавашеи ми превеждаше. Прекарахменяколко часа в работната стаичка наотеца в катедралата. Той изкара голямачерна книга от 1905–1912 г., в която единот главните майстори усърдно беше категоризиралработите на художниците. Отдядо бяха изрисувани шест медальона внадписите над арките, на 7 м височина,едва различаващи се в тъмното, и един голямстенопис на горния етаж на църквата(„Св. Злата Мъгленска и св. Ирина“). Тазичаст на църквата, за съжаление, не е отвореназа посещения. Обхвана ме топло, интимночувство да се разхождам из църкватаи да знам, че скъпият ми дядо е рисувалтук преди почти 100 години. Но особеносе зарадвах на мозайката на св. Евдокиянад лявата странична порта на църквата,на забележително място, която също е отнего. Почувствах се много горда.Недалеч от църквата се намира художественатаакадемия, където дядо мие основал библиотека. Малко по-късноимах уговорка с една жена – професор поистория на изкуството в Нов българскиуниверситет, която имаше много информацияза моя дядо и за разнообразните мудейности и беше възхитена от качествотона критиките му за изкуството. Дядо е билсъщо така по това време издател на списаниеза изкуство.През лятото на 1986 г. ние тримата –дядо ми Васил Димов, посмъртно, братми Васил Димов и аз, Кристина Оперман-Димов, имахме съвместна изложба в изложбенатакъща на бул. „Шипка“. Същатаизложба беше представена след това и вСтара Загора, рожденото място на дядоми.Всички, с които все още можех да разговарямза него, го описваха като добросърдечен,любезен, мил и всестранно развитчовек. Най-доброто описание, което някойможе да си пожелае.Как ми се иска да го познавах лично! 1Марин Добрев. Художниците наСтара Загора. Стара Загора, 2007.Следва продължение12 МЕМОАРИБългарите в Австрия • 6—7/2010

Bulgarien inkleinen SchrittenChristina Oppermann-Dimow,Grafikerin, PR-Fachfrau, Mutter von5 Kindern, lebt und arbeitet in WienTEXT und FOTOChristina Oppermann-DimowБългарската ми закускаMein bulgarisches FrühstückDrei Wochen lang reiste ich alleine durch Bulgarien,ohne die Sprache gut zu können. DieReise war als Annäherung an die bulgarischenVorfahren, das Land, die Kultur und nicht zuletztdie Mentalität gedacht. Mein Vater, seit1942 in Österreich, war ein Fremder gebliebenim Land und in der Familie. Jetzt, viele Jahrenach seinem Tod, fühlte ich mich frei genug,mehr über sein Land zu erfahren.In Sofia angekommen, war ich gut eingestimmtdurch die Hausordnung in dem Apartment,das ich bewohnte. Ich war gewillt, diese Hausordnungder Republik Bulgarien getreulich zurespektieren, und machte mich auf die Suchenach einem Supermarkt, wie ich ihn von Wiengewohnt war. Zum Glück war das vergebens,denn sonst wäre ich in den ersten Tagen niemit Bulgaren ins Gespräch gekommen.Ich fand viele kleine Geschäfte und die Vielfaltdes Warenangebotes erstaunte mich. Ich fandwirklich alles, was ich suchte! Die Kommunikationfunktionierte mit Mimik, Gestik, Zeichenstiftund etwas Bulgarisch, Englisch undDeutsch. Solche Läden gibt es bei uns nicht!Da ich mich selbst versorgen musste, kaufteich Grundnahrungsmittel, wie Brot, Milch,Käse, Butter, Zucker, Salz, Zwetschgen, Lukanka,und war sehr zufrieden. Bei der Weiterreisewurden Zucker und Salz zur Last undso machte ich Marmelade aus den Zwetschgenund dem Zucker und das Salz verschenkte ich.Zuerst suchte ich mit meiner Großcousinedas Grab meiner Verwandten auf dem katholischenFriedhof von Sofia auf. Es war vonZdravets, der bulgarischen GlücksbringerPflanze überwuchert (die große Abdeckplattewar schon vor Jahren gestohlen worden), dieNamen waren nicht mehr gut leserlich, wirreinigten alles nach Kräften und zündetenKerzen an. Eine Hündin mit acht (!) JungenFortsetzung von Ausgabe 21kam durch die Büsche. Gerne hätte ichihr eines abgenommen.Meine Cousine Katja ist eine von denvielen guten bulgarischen Großmüttern,die eine wahre Stütze der Gesellschaftsind: obwohl sie mit dem Bus aus StaraZagora anreisen muss und in der kleinenWohnung im Kinderzimmer übernachtet,springt sie immer wieder als Babysitterein und ist aus dem Familienlebenihres Sohnes nicht mehr wegzudenken.Tausende solcher Großmütter ermöglichenihren Kindern so die Berufstätigkeitbeider Eltern und somit irgendwann aucheinen höheren Lebensstandard.Ich wollte sobald wie möglich zur AlexanderNewski-Kathedrale gehen, da ich wusste, dassmein Großvater, der Maler Wassil Dimow(1878–1941) 1 , einige Fresken dort gemalt hatte.Welche genau das waren, wollte ich nunherausfinden. Dimiter, ein junger Kunststudent,den ich schon in Wien kennengelernthatte, war bereit, mich zu begleiten und zuübersetzen. So verbrachten wir einige Stundenim Büro des Popen in der Kathedral. Er hatteein großes schwarzes Buch, eine Art Arbeitstagebuchaus den Jahren 1905 bis 1912, in demeiner der Baumeister sämtliche Arbeiten allerMitarbeiter katalogisiert hatte. Von meinemGroßvater stammen 6 Medallions in den Seitenschiffenüber den Bögen, in 7 m Höhe, imDunkel kaum zu erkennen, und ein großesFresko im Obergeschoß der Kirche (Zlata vonMăglen und Zlata Irina). Es ist leider nicht öffentlichzugänglich. Es gab mir ein warmes,vertrautes Gefühl, mich in dieser Kirche zubewegen und zu wissen, dass mein lieberGroßvater vor fast 100 Jahren hier gemalt hatte.Besonders aber freute mich, dass das Mosaikder heiligen Evdokia über dem rechtenSeitenportal, an prominenter Stelle also, auchvon ihm ist. Das macht mich richtig stolz!Nicht weit von der Kirche ist die Akademieder Künste, wo mein Großvater die Bibliothekgegründet hat. Ich sollte später noch eine Verabredungmit einer Professorin, der Kunstgeschichtean der Neue bulgarische Universitäthaben, die viel über meinen Großvater wussteund die Vielfalt seiner Aktivitäten und dieQualität seiner Kunstkritiken lobte, er wardamals auch der Herausgeber einer Kunstzeitschrift.Im Sommer des Jahres 1986 hatten wir zu dritteine Ausstellung unserer Werke im Haus derKunst am Boulevard Shipka: der GroßvaterWassil Dimow post mortem, der Enkel WassilDimow und die Enkelin Christina Opermann-Dimow. Dieselbe Ausstellung wurde anschließendnoch in Stara Zagora, der Geburtsstadtmeines Großvaters, gezeigt.Alle Menschen, mit denen ich noch über meinenGroßvater, den Maler, sprechen konnte,beschrieben ihn vor allem als einen warmherzigen,liebenswerten, gütigen und vielseitigenMenschen, die beste Nachrede, die sich mannur wünschen kann! 1The artists of Stara Zagora,presented by Marin Dobrev, 2007Fortsetzung folgtBulgaren in Österreich • 6—7/2010MEMOIREN 13

Ботаническата градинаDer botanische GartenЗа Виена слюбов и удивлениеЗалез над ДунаваSonnenuntergang über DonauГазометърътGasometerППристигнахме във Виена преди точно 10години – с договор и с осигурена квартира.Вече познавахме града от туристическагледна точка, така че ни предстоеше да откриемзабележителни неща, за които не сепише в пътеводителите и които не се виждатна улицата.Озовахме се тук след година, прекаранавъв Франция, където броят на размененитецелувки при среща определя близосттамежду хората. Започва се с минимум три– като за запознанство. Тъкмо свикнали соткритостта на французите, се сблъскахмес официалната, дори студена култура наобщуване тук. Нямаше никакъв шанс дамина на „ти“ с дамата от горния етаж, независимопо колко пъти на ден се засичах мев асансьора и обменяхме любезности. Бяхпоразена, когато съседът ми залепи бележкана колата, за да ме помоли да паркирамс няколко сантиметра по-навътре. Каквому струваше просто да ми каже?! Навънне беше по-лесно. Прекрасните тревниплощи в Бурггартен и Щатпарк бяха строгоохранявани. Нямаше дори намек залежерния дух на английските паркове, искоро се отказах да търся шезлонги. Всичкобеше „Verboten“. Ама много забранено.На табелите не пишеше, че не е позволенода се стъпва в тревата, а че това действиее ЗАБРАНЕНО! Сигурно многобройнитезабрани и строгото им спазване осигурявахатази невероятна чистота и ред, коитони заобикаляха. В метрото всички чинносе редяха от дясната страна на ескалатораи рядко някой се осмеляваше да бързаи изпреварва. В сравнение с Париж илиЛондон животът в центъра на Виена потова време сякаш се движеше на забавенкаданс – кафенетата бяха пълни с достолепнивъзрастни дами с перфектна фризура,уличните музиканти бяха малко, всъбота магазините затваряха точно в 13 ч.Истински културен шок обаче се оказапосещението в сауната. Бях абсолютнонеподготвена за факта, че там всички саголи-голенички. Голям свян и голямо притеснениепреживях първия път. И не самотогава. Ами ако се окаже, че мъжът с адамовооблекло отсреща е учителят от курсапо немски?Адаптацията към всяко ново мястоизиск ва време и най-вече добронамерености желание да разбереш особеноститена местната култура. Постепенно започнахда свиквам и да приемам много неща,макар че невинаги ги разбирах.10 години... Достатъчно време, за даизчезне шилингът (спомня ли си някойколко много неща можеха да се купят с 10шилинга?), да изчезнат и визите, а заеднос тях – и досадното „вадене“ на покана загостуване на родители и приятели. Българиясе присъедини към ЕС с всички положителнипоследици от това. С удивлениезабелязвам колко много неща се променихав самата Виена. Отидоха си Pizza Hutи Marks & Spencer, но дойдоха KFS и Zara.Появиха се екстравагантната сграда на Газометъра,Милениум тауър и множествосинеплекси. Дори Кертнерщрасе претърпясериозен „лифтинг“. Магазините вечеработят в събота до 17 ч., а през седмицата– дори до 20!ТЕКСТ Емилия КириловаЕдин ден съседката звънна на вратата ипоиска две яйца назаем. Стана ми толковахубаво и мило, че бях готова да ù дам10! В красивите паркове обширните тревниплощи вече не са строго охранявани,а са гостоприемно отворени за младежи,излежаващи се на слънцето, и за малкидеца, правещи първи стъпки. Табелите„Забранено“ постепенно намалявати освобождават пространство за новенергичен дух, който бавно, но сигурнозавладява града и го превръща в красиви пулсиращ международен център накултури и езици. Сега Виена ми се струвапо-пъстра и по-жизнена, по-освободена,модерна. В същото време файтоните поРинга, достолепните сгради и старомоднитекафенета запазват аристократичниядух и атмосфера на града.Все още се препъвам в някои дълги немскидуми, но се чувствам по-уютно тук.Разбрах колко е важно да си напишештитлата пред името, разбрах, че правнатазастраховка е жизнено важна, че във всекидоговор, който подписваш, най-важное да прочетеш написаното в края с дрееебнибуквички и че всеки документ се пазипоне 10 години. Дори свикнах с надменносттана някои служители и се научих дазащитавам правата си. Аз съм и ще си останачужденец във Виена, но това с нищоне променя факта, че обичам този град.Е, все още не можем да отидем с приятелина сауна... 14 ЕСЕБългарите в Австрия • 6—7/2010

Кварталът на музеите, накратко Ем Кю – този културен район приютява в комплекс от сгради различни музеи, институции и инициативиDas MuseumsQuartier, kurz MQ – das Kulturareal beherbergt in mehreren Gebäuden verschiedene Museen, Institutionen und InitiativenÜber Wien mitLiebe und VerwunderungMMeine Familie kam vor genau zehn Jahrennach Wien – mit gesichertem Arbeitsvertragund einer Wohnung. Als Touristen kanntenwir die Stadt schon, nun sollten wir Dingekennen lernen, die in keinem Reiseführer stehenund auf der Strasse nicht zu sehen waren.Nach einem einjährigen Frankreich-Aufenthalt– ein Land, wo die Zahl der Begrüßungsküssedie Nähe zwischen den Menschen bestimmt,wobei bei Neubekanntschaften mitmindestens drei begonnen wird – waren wirnun in Wien. Gerade mal an die Offenheitder Franzosen gewöhnt, stießen wir auf dieoffizielle, geradezu kalte Kommunikationskulturder Österreicher. Es gab keine Chanceder Dame vom Obergeschoss das Du-Wortanzubieten, egal wie oft täglich ich sie imAufzug traf und Höflichkeiten mit ihr austauschte.Ich staunte als ich den Zettel an derWindschutzscheibe las, auf dem der Nachbarmich bat das Auto ein paar Zentimeter weiterzu parken. Was wäre, wenn er mich einfachangesprochen hätte? Draußen war es nichtviel leichter. Die herrlichen Grünflächen imBurggarten und Stadtpark waren strikt überwacht.Kein Hauch vom legeren Geist derEnglischen Parks und ich musste bald aufgeben,mich nach Liegestühlen umzuschauen.Alles war verboten. Sehr, sehr verboten. Aufden Tafeln stand nicht, es sei nicht gestattet,die Wiese zu betreten, sondern es wäre VER-BOTEN! Vielleicht waren es gerade die vielenVerbote und das strenge „аn die Regeln halten“,das diese unvorstellbare Sauberkeit undOrdnung garantierte. In der U-Bahn standenalle der Rolltreppe rechts und nur selten gabes jemand, der es eilig hatte und die anderenlinks überholte. Im Vergleich zu London undParis spielte sich das Leben im Zentrum vonWien in Zeitlupe ab: die Kaffeehäuser voll mitalten ehrwürdigen Damen mit makellosenFrisuren; die Straßenmusiker selten zu sehen,die Geschäfte am Samstag um punkt 13Uhr geschlossen. Einen echten Kulturschockerlebte ich jedoch beim ersten Saunabesuch:Ich war gar nicht darauf gefasst, dass dort allesplitternackt waren. Das war peinlich! Waswenn, der Mann im Adamskostüm gegenüberder Deutschprofessor wäre? Das Sich-Gewöhnen an einen neuen Ort fordert Zeit,aber auch Lust und Wille die Besonderheitender neuen Kultur kennen zu lernen und zuverstehen.Zehn Jahre später. Es ist genug Zeit vergangen,um den Schilling Geschichte werdenzu lassen. Erinnert sich übrigens nochjemand, wie viel man mit 10 Schilling kaufenkonnte? Die Visumpflicht und das lästigeErstellen von Einladungen für Eltern undFreunde sind auch schon vorbei. Bulgariengehört heute zur EU und erfreut sich der Vorteile,die mit der EU-Erweiterung kamen. Ammeisten überrascht mich jedoch die Tatsache,dass sich Wien in vieler Hinsicht veränderte.Es gibt kein Pizza Hut und Marks & Spencer,dafür gibt es aber KFS und Zara. Es wurdendas extravagante Gasometer-Gebäude, derMilleniumtower und Cineplex-Komplexe gebaut.Sogar die Kärtnerstraße erhielt ein seriösesLifting. Am Samstag sind die GeschäfteTEXT Emilia KirilovaÜBERSETZUNG Krassimira Plachetzkyjetzt bis 17 Uhr, an Wochentagen sogar bis 20Uhr geöffnet. Eines Tages klingelte die Nachbarinund borgte sich zwei Eier aus! Vor Freudewar ich bereit, ihr gleich zehn zu geben. Dieherrlichen breiten Wiesen in den öffentlichenGärten sind nicht mehr streng überwacht.Hier dürfen jetzt Scharen von jungen Menschenin der Sonne liegen und Kleinkinderihre erste Schritte machen. Die Verbotstafelnmachten einem neuen dynamischen Geist-Platz, der langsam, aber sicher die Stadt ineine pulsierende Metropole verwandelt. Inmeinen Augen ist Wien heute bunter und belebter,viel offener und moderner. Die Fiakerauf der Ringstraße, die historischen Gebäudeund altmodischen Kaffeehäuser bewahrtenjedoch auch den aristokratischen Geist derStadt.Zwar stolpere ich immer noch über einigeüberlange deutsche Wörter, aber ich fühlemich viel wohler als früher. Ich weiß jetzt,wie wichtig der Titel vor dem Namen, dieRechtsversicherung und das Kleingedruckteam Ende eines jeden Vertrages sind. Ich weißauch, dass jedes Dokument mindestens zehnJahre aufbewahrt werden muss. Ich gewöhntemich sogar an die Hochnäsigkeit mancherBeamter und lernte meine Rechte zu verteidigen.Ja, ich bin und bleibe eine Ausländerin inWien, das ändert jedoch nichts an der Tatsache,dass ich diese Stadt liebe, sogar wenn wiruns immer noch nicht trauen, mit Freundenin die Sauna zu gehen. Bulgaren in Österreich • 6—7/2010ESSAY 15

Етърът –занаятите оживяват!КТЕКСТ Йордан ГерговСНИМКА panoramio.comКъде са най-сладките захарни петлета и най-вкусните гевречета,поръсени с чубрица? В Етъра! Това ще извика всяко детско гласче,прекрачило поне веднъж прага на архитектурно-етнографскиякомплекс, намиращ се на 8 км южно от Габрово и носещ това име.Официално комплексът е открит на 7 септември 1964 г., но еобявен за национален (народен) парк след три години. През 1971г. получава и статута „паметник на културата“.Етърът е умален вариант на някогашно Габрово. Там си даватсреща талпената къща, сглобена от българина, придошъл отнякъде,с двукатната, кокетно нададена къща на замогналия се вечегабровец, започнал от нищото. Като единствения в България и вЮгоизточна Европа етнографски парк – музей на открито с действащаекспозиция, той заема площ от над 70 декара и е разположенсред прохладата на северните гористи склонове на Стара планина.Строен 13 години, днес музеят предлага на любопитния посетителразходка в миналото и запознаване с бита и традициите наместните хора. Най-голямата му гордост са занаятите – някогашниятпоминък на дедите ни. Тъкмо това е била задачата, а и надеждатана създателя на комплекса Лазар Донков. В мемоарите сиетнографът споделя, че иска да претвори миналото за днешнитебългари така, че то „да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране“.В миналото занаятчията произвеждал и сам продавализделията си. Днес в парка музей посетителите могат поне отчастида се докоснат до онзи стар свят – най-вече да наблюдават стариннататехнология, оригиналните инструменти, да разговарят смайсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет отметал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.С оригинални инструменти, спазвайки старите технологии,се представят около двайсетина типични за този край занаяти– резбарство, кавалджийство, бакърджийство, билкарство, ножарство,тъкачество, фурнаджийство, гайтанджийство, кожухарство,стругарство, шекерджийство, грънчарство.Особено оживен паркът става през пролетта и през лятото. Тогаватам се провеждат ежегодни фестивали, свързани с типичниизточнохристиянски празници – Цветница, Великден, Гергьовден,Еньовден и др. Наистина ни трябва малко, за да се почувствамегорди от произхода си. Етърът ни дава пълно право загордост – там, където занаятите оживяват, диша частица от животана предшествениците ни, градили стъпка по стъпка историятана изстрадалия ни, но безспорно талантлив и сръчен народ. Etăr –wo die Handwekewieder auflebenWTEXT Yordan GerovÜBERSETZUNG Blaga ZlatevaWo sind die leckersten Zuckerhähnchen und die köstlichsten Kringelmit Tschubritsa? In Etăr! – würde jedes Kind ausrufen, hätte es schoneinmal den gleichnamigen architektonisch-ethnografischen Komplexbetreten , der 8 km südlich von Gabrowo entfernt ist.Der Komplex wurde am 7. September 1964 offiziell eröffnet und erstdrei Jahre später zu einem National- und Volkspark erklärt. Seit 1971hat er den Status eines Kulturdenkmals.Etăr ist eine verkleinerte Variante des damaligen Gabrowo. Aus diesemGrund treffen im Museum, das aus Bohlen gebaute Haus desvon irgendwoher eingezogenen Bulgaren mit dem kokett über derStrasse hinausragenden zweistöckigen Haus des bereits zu Wohlstandgelangten Gabrowoers aufeinander. Dieses für Bulgarien und Südosteuropaeinzigartige architektonisch-ethnografische Freilichtmuseumerstreckt sich auf über 70 Ar in der Frische der nördlichen Waldhängedes Stara Planina Gebirges.Nach einer Bauzeit von 13 Jahren bietet Etăr dem neugierigen Besuchereinen romantischen Spaziergang in die Vergangenheit und machtihn mit der Lebensweise und den Traditionen der Ureinwohner bekannt.Sein größter Stolz sind die Handwerke- der einstige Broterwerbunserer Vorfahren. Gerade darin bestand die Aufgabe und dieHoffnung des Gründers des Komplexes Lazar Donkov. In seinen Memoirenerzählt der Ethnograph, er wolle den heutigen Bulgaren dieVergangenheit so darbieten, dass sie „sichtbar und dadurch leichterwahrzunehmen und zu begreifen wird“. Damals produzierten und verkauftendie Handwerker ihre Erzeugnisse selbst. Heutzutage haben dieBesucherInnen die Gelegenheit, die alten Produktionsverfahren undOriginalwerkzeuge zu erleben, sich mit den Handwerkern zu unterhaltenund als Erinnerung ein handgearbeitetes Produkt aus Metall,Leder, Ton, Holz, Wolle usw. mit nachhause zunehmen.Mit Originalwerkzeugen und nach den alten Technologien werdenhier etwa 20 für das Gebiet typische Handwerke gezeigt. Zu ihnenzählen die Holzschnitzerei, das Kupferschmiedhandwerk, die Flötenherstellung,das Messerschmiedhandwerk, die Weberei, das Kräutersammeln,die Bäckerei, die Zuckerbäckerei, das Kurschner-, Drechsler-und Töpferhandwerk.Besonders belebt ist der Park im Frühling und im Sommer. In diesemZeitraum werden alljährliche Festivales (Feste) organisiert, die mit dentypischen orthodoxen Festen verbunden sind, wie z. B. Palmsonntagund Ostern, Gergyovden, Enyovden usw.Es braucht nicht viel, um auf unsere Herkunft stolz zu sein. Etăr gibtuns die volle Berechtigung dafür – dort, wo die Handwerke wiederaufleben, pulsiert das Leben unserer Vorfahren, die Schritt für Schrittdie Geschichte unseres gequälten, aber ohne Zweifel begabten und geschicktenVolkes geschrieben haben. 16 НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯБългарите в Австрия • 6—7/2010

Stadtansicht mit SalzachДобре дошлив ЗалцбургЗТЕКСТ Юлия КовачевСНИМКИ www.salzburg.infoЗалцбург, столицата на едноименната провинция, със своите 150000 жители е четвърти по големина в Австрия. Старият град, живописноразположен между река Залцах и хълмовете Мьонхсберги Капуцинерберг, често е наричан „Рим на Севера“. Той спира дъхас бароковите си куполи и впечатляващата крепост „Хоензалцбург“,която се извисява на един от многобройните хълмове над града.Включен през 1997 г. в Списъка на световното културно и природнонаследство на ЮНЕСКО, той се радва на многобройни гостиот цял свят и до днес е запазил облика си от XVI и XVII век. Архиепископите,които някога били едновременно духовни и светскиводачи, наредили да се разрушат цели улици там, а най-известнитеиталиaнски майстори за времето си изградили великолепни общественисгради, църкви и площади. И до днес над сто църкви идворци допълват впечатляващата му архитектура.Дълги години основният източник на средства за архиепископитебилa солта. Залцбург (от немски – „замък от сол“) дължи иметои благополучието си на бялото злато, тъй като търговията със солстояла в основата на икономическия му просперитет.В резултат на историческото си развитие в него са се обособилиСтар и Нов град. В Стария град се намират катедралата и бароковитецъркви, а също и замъкът „Мирабел“, известен с мраморнитестълбища и прекрасните градини.За градската част са характерни Гетрайдегасе − главната улицана Залцбург, където е и рождената къща на Волфганг Амадеус Моцарт,и Линцергасе, на която се намира гробището „Св. Себастиан“.Встрани от шума на туристите човек може да се наслади на грададори още по-добре, като се разходи из живописния квартал „Кай“,нагоре към хълма Норнберг или като посети манастира „Св. Петърсфридхоф“,който е сред най-старите манастири в немкоговорещиясвят.От крепостта „Хоензалцбург“, която лежи на хълма Мьонхсберг,се открива прекрасна гледка.Сред най-посещаваните обекти в Залцбург е и замъкът „Хелбрун“с невероятния парк и най-запазените ренесансови водоскоци.Независимо дали за кратко посещение или за по-дълга почивка,мога най-горещо да препоръчам на всички читатели да посетятграда. Willkommenin SalzburgSTEXT Jilia KovatchevFOTOS www.salzburg.infoSalzburg, die Hauptstadt des gleichnamigen Bundeslandes, ist mitknapp 150.000 Einwohnern die viertgrößte Stadt Österreichs. Die Altstadtist malerisch zwischen dem Fluß Salzach und dem Mönchsbergund Kapuzinerberg eingebettet. Sie wird oft als das „Rom des Nordens“bezeichnet und besticht heute mit ihrer Silhouette aus barockenKuppeln und der beeindruckenden Festung Hohensalzburg.Die Geburtsstadt Mozarts, die seit 1997 zum Weltkulturerbe derUNES CO gehört, zieht unzählige Gäste aus der ganzen Welt an. Ihrjetziges Aussehen hat die Residenzstadt im 16. und 17. Jahrhunderterhalten. Die Erzbischöfe, die zugleich die weltlichen und geistlichenHerrscher waren, ließen ganze Straßenzüge abreißen. Die berühmtestenitalienischen Baumeister errichteten dort herrliche Repräsentationsbauten,Kirchen und Plätze. Heute noch bestimmen überhundert Kirchen, Schlösser und Paläste das prächtige Erscheinungsbildder Stadt.Die Haupteinnahmequelle der Erzbischöfe war lange Jahre das Salz.Salzburg verdankt dem „weißen Gold“ seinen Namen und seinenWohlstand, denn der Salzhandel war die Basis für die wirtschaftlicheEntwicklung der Stadt.Historisch gesehen hat man die Altstadt in eine Fürstenstadt und eineBürgerstadt unterteilt. Das „fürstliche“ Salzburg wird geprägt vomDom und den barocken Kirchen, aber auch vom Schloß Mirabell, daswegen seiner Marmortreppe und der wunderschönen Gartenanlageberühmt ist.Für das „bürgerliche“ Salzburg stehen vor allem Getreidegasse mit ihrenvielen schmalen Durchgängen und dem Geburtshaus von WolfgangAmadeus Mozart und die Linzergasse, in der man auch denFriedhof St. Sebastian besuchen kann.Fernab der Touristenströme kann man die Stadt noch besser genießen:Bei einem Spaziergang durchs malerische Kaiviertel, hinauf zumNonnberg oder mit einem Besuch am stimmungsvollen St. Petersfriedhof,der zum ältesten Kloster des deutschen Sprachraumes gehört.Unvergessliche Ausblicke kann jener Gast erwarten, der nach dem Besuchder Festung Hohensalzburg, den Mönchsberg entlang, zum Museumder Moderne wandert.Zu den meistbesuchten Attraktionen Salzburgs gehört das Schloß Hellbrunnmit seinem herrlichen Park und den Wasserspielen.Allen Lesern kann ich die Stadt, ob für einen Kurzbesuch oder einenlängeren Aufenthalt, wärmstens empfehlen. Bulgaren in Österreich • 6—7/2010DAS UNBEKANNTE ÖSTERREICH17

Жените хайдутиТЕКСТ Ас.-проф. д-р Искра ШварцПрез последните години нашумяха кактов научнопопулярни публикации, така ив научни изследвания теми като женатаи бойното изкуство, жената амазoнкa,жената воин, жената по време на война.Този интерес е продиктуван от съвременнотосхващане за ролята на жената висторическия процес и от новия изследователскиподход. Темата за ролята на женатав хайдушкото движение може да серазглежда като един от аспектите на тазипроблематика, в която традиционниятмодел войната е мъжки занаят и мъжкидомен се поставя под въпрос.Приносът на жената в българското обществопрез епохата на османското владичествосе свежда в историческата наукапреди всичко до образа на жената – майкаи покровителка на патриархалния дом, коятозапазва народните обичаи и традициии активно подпомага българските възрожденскидейци в борбата за националноосвобождение. Жената войвода оставаизвън сферата на научните проучвания.Една от причините за това е оскъдният изворовматериал. Могат да се споменат запискитена Панайот Хитов, на Ефрем Каранов,а също и редица предания, легендии народни песни. Последните възпяватподвизите на войводи, които с дружинитеси въстават срещу турските насилия исвоеволия.Хайдушките песни отразяват нов, по-късенетап в развитието на народното съзнаниеи може би поради това в тях липсвамитологичен пласт и се откроява ясна историческададеност. Те разказват за конкретниисторически личности – Инджевойвода, Чавдар войвода, Стоян, Дойчин.Беседата е из цикъла „Произход и духовникорени на българите“. Организатори на срещата,проведена на 22 април, бяха Българскатакултурно-просветна организация „Кирил иМетодий“ – Виена, и Българският културенинститут „Дом Витгенщайн“ – ВиенаЕдин немалък дял от хайдушкия националенепос възпява жените войводи, катоБояна войвода, Стояна войвода, Цветавойвода, Недка войвода, Вида войник,Манда, Еленка, Тодорка, Богдана, Гуга,Янка и др. Може да се каже, че хайдушкитепесни не са просто разказ за подвизите натези изключителни жени, а израз на обич,възхищение и преклонение. Чрез песентажените хайдути остават безсмъртни в народнатапамет.Хайдутските дружини били мъжки общества,в които, както и при казаците идалматинските ускоки, не се допускалоприсъствието на жени. В Закона на хайдушкитедружини на Бойчо войвода сеизисквало от хайдутите, докато са с дружината,да нямат срещи или каквато ида е работа със своята или с друга жена.Но българката не се колебаела да захвърлихурката и да запаше сабя, излизайки вгората наравно с мъжете, нещо повече –като техен войвода. Песните убедителноговорят, че жената не само не отстъпвалапо безстрашие, ум и хладнокръвие на мъжете,но и ги надминавала.Какви са историческите реалии. И днесшироко известна е песента за Сирма войводаот с. Тресанче, Дебърско, чиито четницидълго не знаели, че тяхната предводителкае жена:Дека се чуло, виделомома войвода да бидитна седемдесет сеймени,на тия гори зелени...Сирма войвода действала по Дебърско иКичево, но за нея се носят легенди и в районана Белово и Родопите. Димитър Миладиновлично видял тази знаменита женаи разговарял с нея през 1856–1857 г. Катосе има предвид, че при срещата им била на80 години, може да се предположи, че е роденаоколо 1776 г. И като старица – пишеМиладинов – тя все още държала пищовитеси под възглавницата, а пушк ата –Петрана Обретенова –дъщерята на баба Тонка отРусе, облечена като четник ижена войвода, 1876 г.окачена настената надлеглото.Историческисведенияса запазени и за Румена войводаот Гюшево, Кюстендилска област, която сеподвизавала със своята чета около 1858–1862 г. из Осоговската планина. За нея сеговорело, че била ненадмината песнопойка,изумителна жена и вървяла така бързо,че ножът от бързото ходене сам излизалот ножницата. Жените тай но ù завиждали,мъжете ù се възхищавали. Интересене фактът, че успяла да убеди и други женида станат хайдути – като Цвета от Узем(паланешко село). Според някои сведенияРумена во йвода паднала убита от ръкатана предател, според други напуснала кюстендилскиякрай и се прехвърлила с другаряси – байрактаря Стоян, във Влашко.Особено популярна в СеверозападнаБългария е Янка войвода, която всяваластрах у турците в района между Огоста иЦибрица. Войводата загинала в бой с турскиаскер през есента на 1839 г. На мястото,където е убита, край с. Вълчедръм,нейните четници ù издигнали паметник,т.нар. „Янкин камък“. Този паметник билзапазен до 1937 г., а през 1981 г. на мястотона стария бил издигнат нов.Интересен е фактът, че до началото на19. в. жената войвода запазва своята анонимност,преоблича се като мъж и действакато мъж (Сирма, Манда, Тодорка).По-късно, както показват историческитеизвори, тя се гордее, че е жена, и подчертавапринадлежността си към женскияпол. Рядко в сръбския фолклор се срещаинформация за жени войводи, каквитосведения почти не са засвидетелствани ив народните песни на други страни. Етозащо проблемът за участието на женивойводи в хайдушкото движение може дасе разглежда изключително като българскифеномен, който все още чака своетопроучване. 18 ИСТОРИЯБългарите в Австрия • 6—7/2010

1 юни – Международенден на дететоЧестит празник навсички малки, порасналии не чак толковапораснали деца! Бъдетездрави, усмихнати,жизнерадостни илюбопитни! Играйте,пейте, тичайте и сесмейте – много, аманаистина много! Пожелавамеви прекраснооранжево детство ивесел, изпълнен със забавления1 юни!От редакциятаКъде ли ще сезабавляваме на този денSchonbrunnen TiergartenMinopolisKinder MuseumTechnisches MuzeumNaturhistorisches MuzeumMarionettentheater SchlossSchönbrunnLainzer TiergartenFamilypark-NeusiedlerseeAm Herd pfeift eine Lokomotiveund es duftet nach Brennessel.Der Zug is doch kein echter.Es ist ein...Детство(Teekessel)На печката като малка гаралокомотивче пуска гъста пара.Шуми, защото в него ври водата,и в кухнята се носи ароматана чайовете дъхави, омайни.А пък локомотивчето е ...Schreibtische gibt’s in jeder Schule.Sie wären doch unbrauchbarohne ein paar...Даже и да има маса –в кухнята или във хола,тя ще служи за украса,ако няма няколко...(Stühle)(Стола)Аз слънце на ресниците си носяи вятър – на протегнатите длани,и тичам пак усмихната и босапо камъчета бели и огряни.Дърветата коси зелени свеждати облаци – платна издути, бели –очите ми усмихнати поглеждат,поглеждат ме и птици, полет спрели.Аз тичам като пролет волнокрила,по-бърза от лъчите, ветровете,и бисери на радост в мен съм скрила,на детството най-хубавото цвете.Петя Дубарова(Чайник)Оранжева песенМУЗИКА Певзнер Константин ГригориевичТЕКСТ Аркадий Арканов и Григорий ГоринВтори ден рисувам аз просто без да спирам,а бои – бои у нас само си избирай!Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.Припев:Оранжево небето, оранжево морето,оранжева тревата, оранжев и градът.С оранжевите майки – оранжеви дечица,оранжеви китари оранжево звънят.Ала чичко строг, брадат появи се вкъщи.Щом рисунката видя, мигом се намръщии отсече важно: Не! Ти грешиш, така не е!Припев...Но лъчите си над нас слънцето разплискаи тъй както исках аз, всичко боядиса.Слисан, чичкото мълчи, гледа и върти очи.Припев...Тази песничка навред все така ще пея.Знам добре – и занапред ще дружа със нея.Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...Припев...Bulgaren in Österreich • 6—7/2010FÜR DIR KINDER19

Семейнитепомощи вАвстрияСемейна помощ в Австрия може да сеполучи независимо от гражданството,правото на работа или размера надоходаТЕКСТ Адвокат Борис МетодиевТел. 0043 (0) 650-968-5-948СE-Mail boris@metodiev.atСемейната помощ (СП) е достъпна за всички правомерноустановени в Австрия родители, вкл. европейски граждани ичужденци. СП е предпоставка за получаването и на помощи заотглеждане на малки деца до тригодишна възраст (ПМД – вж.най-долу). Настоящото изложение представя в най-кратък видстандартния случай на СП. В голяма част от случаите специалноторазглеждане на конкретната ситуация, вкл. при вечезапочнато изплащане на СП, може да доведе до допълнителниплащания за семейството.Предпоставки и компетентен орган за СППраво на СП имат родители (по принцип майката):• чийто център на жизнени интереси се намира в Австрия(за европейски граждани е необходима специална регистрацияна пребиваването) и• чиито деца (вкл. адоптирани и т.н.) живеят с тях в еднодомакинство или за които се плаща издръжка (ако не живеятв същото домакинство).Искане за получаване на СП може да се предяви по всяко времеот родителите пред данъчната служба по постоянно местожителство.Размер и продължителност на СПРазмерът на СП се определя от възрастта на децата, кактоследва:• от раждането – 105,50 €;• от 3 г. – 112,75 €;• от 10 г. – 131,00 €;• от 19 г. – 152,75 €.Автоматично заедно със СП (без изрично искане) месечно народителите допълнително се изплаща т.нар. детски негативенDieFamilienbeihilfein ÖsterreichDie Gewährung von Familienbeihilfe in Österreichist unabhängig von der Staatsbürgerschaft,der Erwerbstätigkeit und von der Höhe desEinkommensTEXT Advokatur Mag. Boris MetodievTel. 0043 (0) 650-968-5-948E-Mail boris@metodiev.atDie Familienbeihilfe (FBH) wird allen in Österreich rechtmäßigniedergelassenen Eltern gewährt und ist Voraussetzung für das sog.Kinderbetreuungsgeld (siehe unten). In diesem Beitrag werde ich sehrkurz die wichtigsten Voraussetzungen der FBH beschreiben, ohneauf besondere Situationen einzugehen. Allerdings kann die Berücksichtigungauch der besonereren Situationen unter Umständen beider Mehrheit der Familien zusätzliches Geld bedeuten.Voraussetzungen und ZuständigkeitEinen Anspruch auf FBH haben Eltern (in der Regel die Mutter):• deren Lebensmittelpunkt in Österreich ist (bei EU-Bürgern isteine Anmeldebescheinigung notwendig) und• deren Kind (auch Adoptivkind etc.) in einem gemeinsamenHaushalt lebt oder für das sie überwiegend Unterhalt leisten(falls keine Haushaltszugehörigkeit).Die Familienbeihilfe kann durch die Eltern jederzeit beim zuständigenWohnsitzfinanzamt beantragt werden (Antragsformular).Höhe und DauerDie Höhe der FBH wird durch das Alter des Kindes bestimmt undbeträgt:• ab Geburt – 105,50 €;• ab 3 Jahre – 112,75 €;• ab 10 Jahre – 131,00 €;• ab 19 Jahre – 152,75 €.20ЗАКОНИБългарите в Австрия • 6—7/2010

данък (ДНД) в размер на 58,50 € за всяко дете (СП 105,50 € + ДНД58,50 € = 164,00 € и т.н.). От второто дете общата сума на СПсе увеличава допълнително с 12,75 €; от третото с 47,75 €; от четвъртотос 97,75 €, а за всяко следващо дете – с 50,00 €. През месецсептември СП се изплаща двойно (т.е. имаме тринайсет плащанияна СП за една година).За третото и всяко следващо дете може да се търси със специалнодопълнително искане т.нар. допълнително плащане за многодетствоот 36,50 € месечно. За дете със значителни увреждания(мин. 50 %) може със специално допълнително искане да се потърсит.нар. повишена СП от 138,50 € месечно. СП се губи, когатопълнолетното дете има собствен годишен доход, по-голям от9000 €.По принцип СП може да се получава до навършване на 26-годишнавъзраст. След пълнолетие (18 г.) предпоставка за получаванена СП е професионалното обучение, вкл. следването в университет(доказване на годишни изпити от минимум 16 ECTS =16 европейски кредитотрансферни точки).В следващия брой ще разгледам новия подобрен режим от1.1.2010 г. на изплащане на гореспоменатите т.нар. помощи за отглежданена малки деца до максимум тригодишна възраст (ПМД= Kinderbetreuungsgeld). Размерът на помощите е значителен и взависимост от вариантите на изплащане е минимум 435,00 € месечно.Най-важна предпоставка за ПМД е получаването на СП. Automatisch mit der FBH (ohne Antrag) wird zusätzlich monatlichder sog. Kinderabsetzbetrag (eine Negativsteuer) von 58,50 € pro Kindausgezahlt (105,50 € + 58,50 € = 164,00 € etc.). Ab dem zweiten Kinderhöht sich der Gesamtbetrag der FBH zusätzlich um 12,75 €; ab demdritten um 47,75 €; ab dem vierten um 97,75 € und für jedes weitereKind um 50,00 €. Im September wird die FBH doppelt ausbezahlt (13FBH pro Jahr).Für das dritte und jedes weitere Kind kann zusätzlich ein sog. Mehrkindzuschlagvon 36,50 € mit gesonderten Antrag beantragt werden.Für erheblich behinderte Kinder (mind. 50 %) kann mit gesondertenAntrag eine erhöhte FBH von 138,50 € beantragt werden.Grundsätzlich kann die FBH bis zur Vollendung des 26. Lebensjahresdes Kindes bezogen werden. Ab Volljährigkeit (18 Jahre) ist die Gewährungvon FBH an eine Berufsausbildung bzw. Studium gebunden(Prüfungen von 16 ECTS sind nachzuweisen). Der Anspruch auf FBHentfällt, wenn ein volljähriges Kind über eigenes Einkommen vonmehr als 9000 € pro Jahr verfügt.Ausblick auf das nächste BeitragsthemaIn der nächsten Ausgabe werde ich das ab 1. 1. 2010 verbesserte Systemder Gewährung von Kinderbetreuungsgeld (KBG) ab der Geburtbis längstens zur Vollendung des 3. Lebensjahres des Kindes erklären (z.B. abhängig von der Auszahlungsart mindestens 435,00 € monatlich).Die wichtigste Voraussetzung der KBG ist die Bewilligung der FBH. :-( :-))KeiNelehrstelle?Wir wisseNweiter.gratis uNdNur iN WieN!WerbungEine Initiative von Vizebürgermeisterin Renate BraunerBulgaren in Österreich • 6—7/2010GESETZE 21

Да бъдеш студентв АвстрияПреди началото на новата учебна 2010/2011 година тематаза следване на български граждани в Австрия е отново актуална.Ето защо в този брой ще очертаем особеностите, свързанисъс статута на нашите студенти в алпийската държава.За повече информация можете да ни откриетена тел. 0699/190-35-035 (всеки работенден от 9 до 17 ч.) и на нашата интернетстраница www.eukompass.at.ТЕКСТ Информационен център „Компас“Студенти с гражданство от страна –членка на ЕС, биват допускани до следванепри същите условия, както и австрийскитестуденти. Голяма част от специалноститеса със свободен прием. Това означава, чевсеки българин, притежаващ диплома зауспешно завършено средно (с матура – зазавършилите след въвеждането на матуритев България) или висше образование(според програмата, за която се кандидатства– бакалавърска, магистърска илидокторска), може да подаде формуляр закандидатстване в желания университет.Сроковете за подаване на документи зазимния семестър 2010 /2011 са от юни дооктомври, като всеки университет определяразлични дати. Препоръчително е даподадете документите си преди началотона септември, за да може до началото насеместъра – 1 октомври, всички формалностида бъдат изчистени. Дипломите засредно и висше образование, които не саиздадени от австрийско учебно заведение,трябва да бъдат преведени от заклет преводачв една от двете държави.Достъпът до висшите учебни заведенияможе да бъде и ограничен или чрез предварителенприем, или чрез селекция настудентите, която се извършва най-многодва семестъра след приема. В момента специалностисъс селектиран прием са психология,медицина, стоматология и ветеринарнамедицина.Друг необходим документ за приемавъв висшите учебни заведения е удостоверениетоза ниво на владеене на немскиезик. Ако кандидатът е положил матура внемскоговореща страна или е завършилнемска гимназия или гимназия със засиленоизучаване на немски език(подготвителен клас), не е необходимода представя удостоверение.Удостоверението, доказващовладеене на немски език,трябва да отговаря минимум наниво B2 по единните европейскикритерии за познания по чуждиезици. Изпити, които се признават,са например ÖsterreichischesSprachdiplom, Goethe Zertifikat,DSH, DSD I, TestDaF и др.ВАЖНО! В някои австрийскивузове удостоверението не езадължителен документ. Обикновеноучебните заведенияпредлагат също и възможностиза курсове по немски в рамките на три семестъра.Курсовете са на цена между 300и 400 €. През този период от обучениетоси студентите са със статут „извънреднистуденти“. Едва след успешно полагане наизпита по езика те имат право да сменятстатута си на „редовни студенти“ и да сеявяват на изпити и т.н.Редовните студенти от Австрия или отстрана – членка на ЕС, са освободени отуниверситетска такса за определения отуниверситета минимален срок на обучение,за който трябва да завършат следванетоси, плюс два бонус семестъра (за различнитеспециалности срокът е различен).Сумата, която заплаща студентът, ако е врамките на тази определена продължителност,възлиза на 16,86 € за семестър. Акосрокът бъде превишен, семестриалнататакса се повишава на 363,36 €.ВАЖНО! В случай че студентът е надвишилминималния срок на обучение, ное легално зает и получава определен годишендоход (висшите учебни заведенияпубликуват всяка година каква е границатана дохода, необходима за освобождаванеот такса), той може да представи данъчнадекларация, издадена от финансоватаслужба по местоживеене. След решение нависшето учебно заведение да бъде освободенот таксата 363,36 € студентът плащасамо горепосочените 16,86 € за семестър.Студентският живот в Австрия е свързани с редица други социални придобивки,като безплатна банкова сметка, намаленияза културни учреждения, спортни клубове,библиотеки и т.н. Както във всякаевропейска държава, така и тук студентскиятстатут е свързан с получаването нанякои социални облекчения и придобивки,като евтина здравна застраховка, намаленицени на градския транспорт, достъпнивъзможности за живеене в студентскообщежитие. Студентската семестриална22 ЗАКОНИБългарите в Австрия • 6—7/2010

карта за градския транспорт е достъпназа ненавършилите 26 години преди започванетона семестъра. За закупуването накартата са необходими студентска книжка(Studentenausweis) и актуално уверение, издаденоот университета, в който следва студентът.Здравната застраховка, в случай чеследващият не притежава друга, е на стойност24,42 € на месец (данните са от 2010 г.).За да сключи застраховката, застрахованияттрябва да отговаря на определени условия,като спазване на горна граница на дохода нагодишна база, различен за наети и самонаетилица, спазване на средната продължителностна времето, определено за следване,плюс четири семестъра постоянна адреснарегистрация в Австрия. Студенти, получаващитрудово възнаграждение в размер,който не надвишава осигурителния минимумот 366,33 € месечно (2010 г.), могат да сезастраховат не като студенти, а като работещина минимална работна заплата. Тазизастраховка включва, освен здравни, и пенсионниосигуровки (48,83 € за 2010 г.).Важен аспект от живота на българскитестуденти в Австрия е правото на работа.Българските студенти по презумпция иматправо на трудова заетост, но това право неим е гарантирано свободно. Условията заполучаване на разрешително за работа еналичието на работодател, който има готовностда наеме българския студент и даподаде за целта заявление в кварталнотоподразделение на службата по заетостта.При това трудово отношение студентътняма право да получава месечно повече от366,33 €. След получаване на разрешителнотоза работа (Beschäftigungsbewilligung)и непрекъсната трудова заетост на същотоработно място от една година, студентътима право да подаде заявление за разрешителноза трудова заетост, даващо мудостъп до целия трудов пазар в Австрия(Freizügigkeitsbestätigung). Допълнителна информация с полезнилинкове по темата можете да намерите всайта на Информационния център „Компас“www.eukompass.at.В следващия брой ще обърнем внимание наспециалностите с ограничен прием.АнкетаЛесно ли се завързватприятелства вуниверситета?Мила Кирилова:Зависи най-вече от личната нагласа.По принцип трудно се завързват контакти,тъй като хората са затворени.Но ако човек има желание, винагиможе да си намери приятели, да намерисреда и да пречупи австрийците понякакъв начин. А пък ако не с тях, имадостатъчно хора от други страни.Дияна Ковачева:Аз съм възпитаничка на Икономическияуниверситет. В началото там епочти невъзможно да си намериш лесноприятели. Причината е, че студентскитепотоци са огромни и студентитесе разминават в множеството. Славабогу по-нататък по време на следванетоима лекции, за които присъствиетое задължително и групите са малки.Там шансът за завързване на някакъвконтакт е по-голям. Освен това е полеснода се сприятелиш със сънароднициили с други чужденци. Вероятносттада създадеш контакт с австриеце малка, да не говорим за приятелство.Мария Велизарова:Не се завързват лесно. От първия семестървсички странят един от друг. Вначалото това ме учуди и след няколконеуспешни опита да завържа контактис колегите си се отказах. След годинивидях обаче, че вече имах изградениконтакти, но аз не бях разбрала точнокак е станал номерът... В началото симислех, че проблемът е в мен, защотосъм чужденка и не говоря добре немски,но всъщност проблемът е общ.Bulgaren in Österreich • 6—7/2010GESETZE23

За последните години китайците осигуряваха на американцитегодишни кредити на стойност около 1000 млрд. $. Тези пари, имитиращидопълнителна покупателна способност, се раздаваха на американскотонаселение под формата на изгодни кредити, които пъкот своя страна биваха похарчени за китайски играчки, електроника,дрехи и т.н. Китайското правителство има намерение в бъдеще драстичнода редуцира кредитните средства за САЩ, за да ги предоставина собственото си население с цел покачване на потреблениетов страната. По този начин в Китай ще се създаде платежоспособнасредна класа от 250–350 млн. души, БВП ще нарасне и това ще доведедо постигане на стабилен икономически растеж.Четирите бързо развиващи се страни Бразилия, Русия, Индия иКитай (т.нар. БРИК държави) са стигнали през 2009-а до споразумениеза обща външна политика и са поставили за своя цел да сеоттласнат от влиянието на американския долар чрез въвежданетона обща БРИК валута. Сумата от БВП на четирите държави се намирашеоще през 2008-а на трето място след БВП-тата на ЕС и САЩи преди Япония. Държавната задлъжнялост на БРИК държавите есред една от най-ниските в интернационален мащаб, като пример затова е отличничката Русия с едва около 10 %.Япония е държавата с най-висок външен дълг сред западните индустриалнидържави, който възлиза на около 190 % от нейния БВП, коетоот своя страна прави много вероятно валутата ù да бъде обезценена.Капиталови инвестиции. Икономическите отрасли на бъдещетоса суровините, възобновяемата енергия, водните ресурси, аграрнитеи горските масиви, биоводните култури, електроавтомобилитеи електромотопедите, както и електровелосипедите. В много от изброенитепо-горе отрасли ЕС вече е набрал преднина. Тенденциите,които са следствие от глобалното изменение на климата, биват многопоследователно преследвани в Европа.Златото остава все така атрактивно. Според информация на Световнатакомисия за злато Китай има златно обезпечение на своятавалута само от 1,6 %, докато международните директиви препоръчватто да бъде 10 %.Финансиране. Лихвите остават на същото ниско ниво, а банкитеса рестриктивни при даване на нови заеми или увеличаване на съществуващите.Кредитите в чужди валути попадат отново под натиск поради настоящитеразменни нива на валутите. Институцията на финансовиянадзор в ролята си на защитник на интересите на банките се опитвада помогне за техния оздравителен процес, като издава забрана заотпускане на нови заеми, въпреки че с никой банков закон финансовиятнадзор не е упълномощен да налага подобни забрани. Отървавайкисе от конкуренцията на финансиранията в CHF и JPY, банкитемогат да увеличат печалбата си от маржа. Едно евентуално връщанев евро при сегашните нива трябва да бъде много добре обмислено.Особено ако става въпрос за падеж на плащането далеч във времето,трябва да се има предвид, че съществува реален шанс обстановкатада се подобри.Застраховки. Премиите за автомобилните застраховки са многоизгодни поради засилена конкуренция и да се направи сравнениемежду отделните предложения, се препоръчва горещо.Недвижимо имущество. Тенденцията да се инвестира в недвижимоимущество продължава да е актуална. Важни за определянето на ценатана един обект са разходите за енергия и местоположението му. ziellen Gestaltungsraum für weitere Konjunkturpakete. Durch dieExportorientierung profitiert die EU enorm von dem Boom derBRIC Staaten.In den letzten Jahren gaben die Chinesen den US Amerikanernjährlich rd. 1. 000 Mrd. $ Kredit. In Form von sehr günstigenKrediten an die Bevölkerung flossen diese Gelder als zusätzlicheKaufkraft, die hauptsächlich für chinesisches Spielzeug, Elektronik,Textilien u. s. w. ausgegeben wurden. Die Regierung in Chinawill in Zukunft die Kredite für die USA massiv reduzieren und dereigenen Bevölkerung Kredite gewähren, um den Konsum daheimanzukurbeln. Es soll eine kaufkräftige Mittelklasse von 250–350Mio. Menschen entstehen, das BIP steigt und ein nachhaltigesWirtschaftswachstum wird generiert.Die BRIC-Staaten – Brasilien, Russland, Indien und China, haben2009 beschlossen verstärkt gemeinsam aufzutreten und haben daserklärte Ziel durch eine neue BRIC-Währung die Abhängigkeitvon dem US $ zu reduzieren. Die Summe des BIP der BRIC Staatenwar bereits im Jahr 2008 an dritter Stelle nach der EU, USAund vor Japan. Die Staatsschuldenquote der BRIC Länder ist amgeringsten im internationalen Vergleich, positiver Spitzenreiter istRussland mit rd. 10 %.Japan hat mit rd. 190 % des BIP die höchste Verschuldung unterden westlichen Industrieländern, was u. a. eine Abwertung der JPYsehr wahrscheinlich macht.Kapitalanlagen. Die Zukunftsbranchen sind u. a. Rohstoffe, ErneuerbareEnergien, Wasser, Agrarland, Wälder, Bio Aquakulturen,Elektroautos/Mopeds und -fahrräder. In vielen dieser Schlüsselbranchenhat die EU bereits einen Vorsprung. Die durch denKlimawandel eingeläuteten Trends werden in Europa viel konsequenterumgesetzt.Gold bleibt weiterhin interessant. Laut Information des WorldGold Council hat China derzeit nur 1,6 % der Währungsreservenin Gold angelegt, die internationalen Richtlinien empfehlen 10 %!Finanzierungen. Die Zinsen bleiben weiterhin tief, die Bankensind restriktiv bei der Neuvergabe und Prolongation.Aufgrund der momentanen Wechselkurse sind bestehendeFremdwährungskredite zusätzlich unter Druck geraten. DieFinanzmarktaufsicht als Interessensvertretung der Bankenversucht denen beim Sanieren zu helfen und hat ein de factoVerbot für Neuaufnahmen ausgesprochen, obwohl keine bestehendeRegelung des Bankwesens die Aufsichtsbehörde zueiner solchen Vorgangsweise ermächtigt. Ohne Konkurrenzdurch die langfristig billigeren Finanzierungen in SFR und JPYkönnen die Banken viel höhere Margen verrechnen. Ein eventuellerAusstieg zu den jetzigen Kursen sollte gut überlegt sein.Vor allem bei langen Restlaufzeiten besteht die Chance, dasssich die Lage wieder beruhigt.Versicherungen. Die Prämien für die Autoversicherungen sindaufgrund des Wettbewerbs sehr günstig. Ein Vergleich lohnt sich!Immobilien. Der Trend zur Anlage in Sachwerten ist weiterhinungebrochen. Die Energieeffizienz und die Lage spielen eineausschlaggebende Rolle in der Preisbildung. 1Heiße Zukunft, Горещо бъдеще, ISBN 9783901852114Bulgaren in Österreich • 6—7/2010FINANZEN25

Димитрана Шиногъл:Приготвянето на храната е ритуалМечтаете си за делници с уханна супа от репички или от мечи лук; закнедли с рибен пълнеж; за картофена тарта или за тестени розички;за следобед, изпълнен с уханието на бриоши, на ароматни сладкии ябълков щрудел; или за прекрасния вкус на ягодова вита торта?Тогава е достатъчно да надникнете в света на Димитрана (dimitranas.blogspot.com), за да разберете, че не мечтаете за невъзможни неща.ТЕКСТ Доника ЦветановаСНИМКИ Архив Димитрaна ШиногълДимитрана Шиногъл е българка, живее вАвстрия от почти девет години, омъжена еза австриец. Казва за себе си, че е стеснителен,скромен, толерантен, подреден и изключителнопозитивно настроен човек, аза кулинарните си творения – че не търсипрофесионални успехи и че всичко, коетоправи, сътворява в рамките на кухнята зарадост на близките си хора и за свое собственоудовлетворение. Решава да споделяв интернет пространството кулинарнотоси хоби, придружено със снимки, съвети, сотношение към храната и приготвянето ù,Димитрана разрязва вита тортаDimitrana beim Ausschneiden eine Torteи преди две години създава своя кулинаренблог с името „Тайната на нашата вечеря“.Госпожо Шиногъл, защо избрахте точнотова име и визия за своя блог?Останах поразена след посещението сив Миноритенкирхе от прекрасната стеннамозайка – огромно копие на известнатакартина на Леонардо да Винчи. Снимах яи впоследствие стана част от дизайна наблога. Заглавието се оформи спонтаннои в хармония с визията. „Тайната вечеря“съотнесох към „Тайната на нашата вечеря“– символично заглавие, което разкрива тематичнатаориентация на блога. Представяи отношението ми към приготвянетона храната – ритуал, извършван с желаниеи добро чувство, и към самото хранене –приятно изживяване. Срещата на масатаслед изминалия ден за мен е специаленакт: уют, задушевен разговор, близост исподеляне, израз на обич, белег за сигурности съпринадлежност.Кога се запалихте по кулинарнотоизкуство?Кулинарията стана мое хобипостепенно, след като се омъжих.Вместо да се превърне в ежедневнарутина, приготвянето на хранатавсе повече ме интригувашеи се превръщаше във все по-интересно,носещо удоволствие занимание.Започнах да изпробвамрецепти, да експериментирам различни,нови за мен вкусови комбинации,да предизвиквам себе си кактов кулинарията, така и в сладкарството, апаралелно с тях – и във фотографията.Вашата кулинарна слабост?Витите торти. Правя ги винаги по специаленповод и влагам повече от обикновеноточувство и старание, като преди реализациятаимам вече оформена визия заготовата торта. Витите торти изискват определенопит, но технологията им е сравнителнолесна. Направата на празничноукрасена торта отнема 4–5 дни.Бутерки с пълнеж от моркови и топено сиренеKarottenblumen mit RauchkäseКак се чувства една българка в Австрия?Наистина добре. Имах късмета да откриятук всичко, което ми е ценно: любови съпруг, семейство, дом, уют и сигурност.Никога не съм се чувствала чужда. И дадобавя, че за мен Виена не е точно Австрия,а образец за голям, космополитени модерен град. Австрия е много повече– харесвам я и дори заобичах тази страна.Сравнявате ли различните култури?Винаги съм се стремила да избягвам съпоставкамежду двете култури. Не мисля,че сравнението би било подходящ методза събиране на опит, нито че е верен пътза оформяне на изводи. Всяка културапритежава своите ценни характеристики,интересни страни, които само губят от самобитносттаи очарованието си, когато гисравняваме.Кое ястие според вас представя най-добреБългария, респективно Австрия?Натъквала съм се на дискусии относнонай-традиционното, типично българскоястие. С предложения за мусака, лозовисармички, чушки с боб, шкембе чорба. Замен обаче – и без никакво съмнение – найбългарскиса разкошните пити, обреднитехлябове, питите с пълнеж, тараторът итиквеникът.В процеса на опознаване на австрийскатакухня опитвам разнообразни, непознатии вкусни ястия. Трудно ми е дареша кое от тях би представило най-добреАвстрия. Всеки регион предлага своитевкуснотии. 26 ПРОЕКТИБългарите в Австрия • 6—7/2010

Dimitrana Schinogl:Die Zubereitung der Speisen ist ein RitualTEXT Donika TsvetanovaÜBERSETZUNG Krasimira PlachetzkyFOTOS Archiv Dimitrana SchinoglWenn Sie von duftender Radieschen- oder Bärlauchsuppe, von Knödelnmit Fischfüllung, Tarte aux Pommes oder Teigröschen träumen, wennSie sich nach Nachmittagen mit schmackhaften Brioches, köstlichenKeksen und Apfelstrudel oder nach einer herrlichen Wickeltorte sehnen,dann brauchen Sie nur in die Welt der Bulgarin Dimitrana (dimitranas.blogspot.com) einen Blick zu werfen: Sie werden gleich verstehen, dass Sienicht vom Unmöglichen träumen.Пита със сиренеRundbrot mit KäseDie Bulgarin Dimitrana Schinogl ist seit fastneun Jahren in Österreich verheiratet. Sieselbst hält sich für eher schüchtern, bescheiden,toleranter, ordentlich und äußerst positivMensch. Über ihre kulinarische Kreativitätsagt sie, dass sie keinen beruflichen Erfolganstrebt, sondern alles, was sie zwischen deneigenen vier Küchenwänden zur Freude ihrerNächsten und Liebsten kreiert, aber auch zueigenem Vergnügen macht. Dimitrana wollteihr kulinarisches Interesse mit Anderen teilenund öffnete vor zwei Jahren ein eigenes Webblogmit dem Namen „Unser Abendmahl“. Siestellt dort Fotos, Ratschläge sowie Ihre eigeneEinstellung zur Nahrung und ihre Zubereitung.Frau Schinogl, wie kam die Idee für den Namenund Layout des Blogs?Nach einer Besichtigung der Minoritenkirchein Wien war ich erstaunt über das gewaltigeMosaik, das eine Kopie des berühmtenGemäldes „Das Abendmahl“ von Leonardoda Vinci darstellt. Ich machte ein Foto vomMosaik, das später Teil des Layouts wurde.Die Wahl dieses Namens folgte spontan undim Einklang mit der Gesamtgestaltung. DaКартофени кнедли с рибен пълнеж иромантичен сос от касисKartoffelknödel mit Lachsfüllung undromantischer KasissoßeVinci’s „Abendmahl“ wurde zu unseremAbendmahl. Die Überschrift ist symbolischgemeint. Sie verrät die thematische Orientierungdes Blogs und zugleich meine eigeneEinstellung zur Zubereitung unserer Speisen,nämlich ein Ritual, das man mit Lust undLiebe ausführt, was den Verzehr zu einemeinzigen Vergnügen macht. Das zusammenkommenum den Tisch nach einem Arbeitstagfinde ich etwas Besonders. Das soll ein gemütlicherAusklang des Tages sein, mit eineminnigen Gespräch, mit Zeigen von Nähe undLiebe, mit einem Gefühl von Geborgenheitund Zusammengehörigkeit.Wann entdeckten Sie die Leidenschaft fürdie Kochkunst?Nachdem ich geheiratet hatte, wurde das Kochenallmählich zu meiner Leidenschaft. Stattzur Alltagsroutine zu werden, interessiertemich das Kochen immer mehr und mehr.Die Zubereitung der Mahlzeiten fand ichimmer interessanter, aber auch vergnüglich.Ich begann neue Rezepturen zu probieren,mit neuen Geschmackskombinationen zuexperimentieren und zu improvisieren. Ichsuchte nach Herausforderungen sowohl inder Koch- und der Konditoreikunst als auchin der Fotografie.Was ist ihre kulinarische Vorliebe?Das sind bestimmt die Wickeltorten. Ich bereitesie immer nur für spezielle Anlässe zu undlege mehr als das übliche Gefühl und Müheein. Ich weiß immer im Voraus, wie die fertigeTorte aussehen soll. Zur Zubereitung vonWickeltorten wird eine gewisse Erfahrung gefordert.Das Verfahren hingegen ist relativ einfach.Die Zubereitung einer solchen Torte mitfestlicher Verzierung dauert vier bis fünf Tage.Wie fühlen Sie sich in Österreich?Gut, wirklich gut. Ich hatte das Glück, allesWertvolle in Österreich zu finden; die Liebe,meinen Ehemann, meine Familie, meinZuhause, aber auch Gemütlichkeit und Sicherheit.Ich fühlte mich nie fremd hier. Ichdenke jedoch, dass Wien nicht mit Österreichgleichzustellen ist. Wien ist zwar eine großemoderne Metropole, aber Österreich ist vielmehr als nur Wien. Ich kann sogar sagen, dassich dieses Land liebe.Ziehen Sie Vergleiche zwischen beiden Kulturen?Ich bemühe mich jegliche Vergleiche eher zumeiden. Denn ich denke nicht, dass das Vergleicheziehen der richtige Weg ist, Erfahrungzu sammeln oder über eine fremde KulturSchlussfolgerungen zu ziehen. Jede Kulturbesitzt etwas Wertvolles. Durchs Vergleichengeht nur die Identität und der Reiz verloren.Welches Gericht würde am besten Bulgarienbzw. Österreich repräsentieren?Diskussionen darüber, welches das traditionellstebulgarische Gericht wäre, habe ichmehrmals erlebt. Vorschläge gibt es viele:Moussaka, Dolmasi, Iskembe oder mit Bohnengefüllte Paprika. Für mich jedoch sinddie herrlichen bulgarischen Ritualbrote, dieRundbrote mit Füllung, das Tarator – einekalte Joghurtsuppe mit geriebener Gurke,und der Kürbisstrudel absolut typisch für diebulgarische Küche. Hier in Österreich probiereich immer neue Speisen, um die hiesigeKüche kennen zu lernen. Welches jedoch dastypischste österreichisch e Gericht ist, ist fürmich schwierig festzulegen, denn jede Regionhat ihre eigenen Köstlichkeiten zu bieten, wiebei uns in Bulgarien. Bulgaren in Österreich • 6—7/2010PROJEKTE 27

БЬЛГАРСКИ ПРАВОСЛАВЕНПАРАКЛИС„Св.св. Кирил и Методий“1040 Виена, Клагбаумгасе 4Тел./факс 01/581-30-04 (Цьрковен)Мобилен 0699/195-85-481www.orthodoxes-kloster.atСлужи се на църковнославянскии новобългарски езикПрограма за юни и юлиПетровденДата ЧасЮни5 186 1019 1820 1026 1827 1029 8Юли3 184 1010 1811 1017 1818 10Вечерно богослужениеСв. литургияВечерно богослужениеСв. литургияВечерно богослужениеСв. литургияСв. литургия. Св. апостоли Петъри ПавелВечерно богослужениеСв. литургияВечерно богослужениеСв. литургияВечерно богослужениеСв. литургияНабрах си биле на Еньовден,да го вардя за Петровден,да ми изгрее на Павльовден*.На 29 юни (Петровден) и на 30 юни(Павловден, или по църковному Съборна светите славни и всехвални дванадесетапостоли – б.р.) християнската църквапочита паметта на светите апостолиПетър и Павел. В посланията си те сазавещали основните правила на християнскатавяра и живот. Всеотдайнитеразпространители на християнството саразпнати на кръст през 67 г. по нарежданена император Нерон.Според народното поверие св. Петъре имал още четирима братя юнаци. Приподялбата на небето и земята именно наПетър се паднало да е „ключар“ за рая.Св. Петър е главен съдник на човешкитедела и определя коя душа е праведна идостойна да влезе в рая и коя не.В иконографията светите апостоли Петъри Павел се изобразяват обикновенозаедно, един до друг, държащи църква,а понякога и прегърнати. Св. Петър сеизобразява като старец в бели одежди,Петър и Павел, 19 век, СамоковPetar und Pavel. 19. Jh. SamokovТЕКСТ Доц. д.ф.н.Димитър Дунковкойто в дясната си ръка държи ключоветена райските порти.Свети апостол Павел държи в десницатаси своите 14 послания като книга илив отделни свитъци.Петровден е един от най-тачените летнипразници в България. На този ден завършватдвуседмичните Петрови постии се принася жертвено животно – найчестомладо пиле – в чест на светеца.На утринна служба в черквата се носятза благослов обреден петровски хляб„колак“ и ранни ябълки „петровки“. Наместа в българската етнографска областсготвеното пиле, хлябът и ябълките сераздават за здраве на роднини и на съседи.Имен ден имат Петър и Петрана, Петя,Павел, Павлин и Павлина, Поля, Пoлинаи Камен (гр. πέτρος ‘скала, камък’).На именниците – честито и за многогодини! 1В етнографската литература празникът Павльовденсе среща и с имената Павловден, Павлувден(б.р.).208Св. литургия. Св. пророк ИлияПЕТРОВСКО ПИЛЕ24251810Вечерно богослужениеСв. литургияПриготовлениеПродукти1 пиле150 г маслоСолЧубрицаЧервен и черен пиперПилето се изчиства и се измива,поръсва се с черен и счервен пипер и се посоляваотвън и отвътре, по желание −и с чубрица. Във вътрешносттаму се слага маслото. Пече седо зачервяване, като се заливас малко топла вода или с бира.28 КУЛТУРА И ИНФОРМАЦИЯБългарите в Австрия • 6—7/2010

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА„Св. Иван Рилски“1040 Виена, Кюнплац 7Тел. 01/894-72-49 или 0664/224-43-70www.bok.at, info@bok.atPetrustagAm Johannestag pflückte ich das Heilkraut,um es für den Petrustag zu bewahren,damit am Paulustag seine Blüte erscheint.Ранни ябълки (петровки) / PetrusäpfelTEXT und ÜBERSETZUNGDr. Dimitar Dunkov, Univ.-Doz.Дата ЧасЮни6 10,1513 10,15Програма за юни и юли2-ра неделя след Петдесетница – на всичкибългарски светии. Злат св. лит. Енор. кафе3-та неделя след Петдесетница. Злат св.лит. Енор. кафеAm 29. Juni, dem Petrustag, bulg. Petróvden,und am 30. Juni, dem Paulustag,bulg. Pávljovden (kirchlich: die Versammlungder zwölf Apostel), begeht dieKirche den Festtag der hl. Apostel Petrusund Paulus. Durch ihre Tätigkeit und dieBeschreibung in den Apostelbriefen vermittelnsie die Grundregeln des christlichenGlaubens und des christlichenLebens. Diese unermüdlichen Verfechterdes Christentums wurden im Jahre 67 aufAnordnung des römischen Kaisers Nerogekreuzigt, bzw. enthauptet.Nach dem Volksglauben hatte der Hl. Petrusnoch vier Brüder. Bei der Aufteilungvon Himmel und Erde wurde Petrus zum„Wächter“ des Paradieses bestimmt. Petrus,der Himmelspförtner, entscheidet,welche Seele wohlgefällig und ohne Sündeist und somit des Paradieses würdig,und welche nicht.In der Ikonographie werden die hl. ApostelPetrus und Paulus normalerweisenebeneinander, seltener einander umarmend,dargestellt; in der linken Handtragen sie eine Kirche. Der hl. Petrus wirdals Greis dargestellt, in einem weißen Gewand,mit den Schlüsseln zu den Paradiestorenin seiner rechter Hand. Der hl.Apostel Paulus hält in der rechten Handseine 14 Apostelbriefe als Buch oder alsPergamentrollen.Petróvden ist eines der beliebtesten Sommerfestein Bulgarien. An diesem Tag endeteine zweiwöchige Fastenzeit, das sog.Petersfasten. Man isst traditionellerweiseein junges Hähnchen, eine Art Opfergabezur Ehre der hl. Apostel. Zum Morgengottesdienstbringt man in die Kirche„Petrusbrot“, ein rituelles BrotgenanntKolák, sowie „Petrusäpfel“, bulg. Petróvki,die die erste reife Apfelsort des Jahres.Das gekochte Hähnchen, das Brot und dieÄpfel werden vom Priester gesegnet unddann an Verwandte und Nachbarn zurStärkung ihrer Gesundheit verteilt.Namenstag haben Petăr, Petrana und Petja,Pavel, Pavlina und Polja und ... Kámen„Stein“, denn Petrus ist ja der Fels, Stein(aus dem griech. Πέτρος)Allen diesen Namenstagskindern: herzlicheGlückwünsche für viele Jahre! 202729Юли411182010,15 4-та неделя след Петдесетница. Злат св.лит. Енор. кафе10,15 5-а неделя след Петдесетница. Злат. св. лит.Енор. кафе10–12 Св. първовърховни апостоли Петър и Павел(Петровден). Църквата е отворена, за да сизапалите свещ и да се помолите10,15 6-а неделя след Петдесетница. Злат. св.лит. Енор. кафе10,15 7-а неделя след Петдесетница. Злат. св. лит.Енор. кафе10,15 8-а неделя след Петдесетница – на cв. отциот 6-те вселенски събора. Злат. св. лит.Енор. кафе10–12 Св. пророк Илия (Илинден). Църквата еотворена, за да си запалите свещ и да сеPETERSHÜHNCHENпомолитеZubereitung2510,159-а неделя след Петдесетница. Злат. св. лит.Енор. кафеZutaten1 Hühnchen150 Gramm ButterSalzRote PaprikaPfefferDas Hühnchen putzen, waschen und mit roterPaprika und Pfeffer würzen und sowohl außenals auch innen salzen. Die Butter platziertman im Inneren des Hühnchen. Das Ganzewird gebraten bis es eine goldbraune Farbe hat;knusprig wird es, indem man immer wiederein wenig warmes Wasser oder Bier darübergießt, wenig.27Св. великомъченик Пантелеймон. Св. равноапостолиСедмочисленици. Успение насв. Климент, архиепископ ОхридскиBulgaren in Österreich • 6—7/2010Възможност за изповед – всеки неделен ден следпредварително уговорен час (по телефона)KULTUR K UR& INFORMATIONON29

Предстоящи събития24. 05. 2010БКИ „Дом Витгенщайн“Wien 3, Parkgasse 1824 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТАПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НАСЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ16 ч. Поднасяне на цветя пред паметникана светите братя Кирил и Методийв двора на БКИ „Дом Витгенщайн“.16,30 ч. Програма на децата от Българо-австрийскотоучилище за заниманияв свободното време във Виена „Детствомое“ и постановка на училищниятеатър „Приключения опасни с героисладкогласни“ по Недялко Йорданов19,30 ч. Приветствие към нашите сънародниции дейци на културата, наукатаи образованието, живеещи в Австрия,от посланик Ради Найденов и връчванена наградите на Министерството накултурата на Република България20 ч. Празничен концерт21 и 23. 05. 2010ЧЕТВЪРТИ СЪБОР НАБЪЛГАРИТЕ В ЕВРОПАВ рамките на събора е заложенаконференция, посветена на130-годишнината от организиранотобългарско присъствие почешките земи, която ще се проведена 21 май в Прага.На 22 май – Четвърти събор набългарите в МикулчицеОчаква се делегация от Българияс участието на председателя на Народнотосъбрание на Р Българияг-жа Цецка Цачева, заместникпредседателяг-н Георги Пиринскии министър Божидар Димитров,патрон на изявата.За повече информация: инж. ДимитърХрис тов, тел. 0042/07390-60-163, e-mail info@bgklub.cz4 и 5. 06. 2010БОТЕВИ ТЪРЖЕСТВА 2010Традиционните Ботеви тържества тази годинаще се проведат под мотото „Недостижимият“и ще бъдат под патронажа и с участието наминистър Божидар Димитров.В БКИ „Дом Витгенщайн“ Ботевата вечер щебъде на 4 юни от 19 ч., а тържеството пред паметникана Христо Ботев във ВИП парка наЮНЕСКО в Голс ще бъде на 5 юни от 15 ч.В програмата ще участватартистката от Йозефщат ДесиУрумова и фолклорният състав„Китка“.27. 05. 2010ТеатърЧЕРНИ ОЧИ ЗАСЛУЧАЙНИ СРЕЩИпо Любомир ПеевскиС участието на актриситеЛина Гладийскаи Деси Урумова.Концертната залана БКИ „Дом Витгенщайн“,Wien 3, Parkgasse 18ВХОД 10 €Werbung19. 06. 2010БКИ „Дом Витгенщайн“Wien 3, Parkgasse 18INTERNATIONALEART CONNECTIONaus Österreich (Peter Kubelka,Alex Rinesch), Bulgarien (NestorKovatchev, Juliana DO)und Deutschland (CorneliaKrafft).VIB: Öffnungszeiten täglich 6:30 - 21:001030 Wien, Erdbergstrasse 200 A, Tel. 01 - 798 29 00 - 0*Der Kulturverein IDEA Societyin Zusammenarbeit mitdem Bulgarischen Kulturinstitut„Haus Wittgenstein“präsentiert die InternationaleART connection mit KünstlernJuliana DOЕВРОПЕЙСКАТА ЗДРАВНАКАРТА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНАПРИ ПЪТУВАНЕ ИЗВЪНБЪЛГАРИЯДокументът, който удостоверява,че притежателят муси е плащал здравните вноскии има право на безплатнаспешна помощ в ЕС, няма да езадължителен при напусканена България. Това гласувахабългарските депутати в краяна март, приемайки променив Закона за здравното осигуряване.Така картата отново ще есамо препоръчителна. Законътна практика не се спазваше,тъй като не указваше койтрябва да следи за спазванетому на границата, нито какви сасанкциите, ако хора без картапътуват за ЕС.Българите в Австрия • 6—7/2010

Българитев АвстрияКак да се абонирате за списаниетоГодишен абонамент – 9 €Банкова сметкаKulturverein Bulgaren in Österreich,Erste Bank, PLZ 20111,Kontonr. 28714074000Ако извършвате превода електронно с e-banking:– в полето Приложение (Verwendungszweck)напишете Abonnement;– в полето Допълнителен текст (Zusatztext)напишете името и адреса си.Wie ist die Zeitschrift zu abonnierenJahresabonnement – 9 €KontoKulturverein Bulgaren in Österreich,Erste Bank, PLZ 20111,Kontonr. 28714074000E-banking:– im Feld Verwendungszweck schreiben Sie bitteAbonnement;– im Feld Zusatztext geben Sie Ihren Namen undAdresse bekannt.Немски засво бодното времеНямаш ли очи наглавата си?Когато някой попитанякого дали „нямаочи на главата си“,го предупреждава впреносен смисъл давнимава.Вече два пъти почтида ме съборите – няматели очи на главатаси?Keine Augen im KopfhabenWenn man jemandenfragt, ob er „keine Augenim Kopf habe“, dann wirftman ihm – in umgangssprachlicherAusdruckweise– vor, dass er besserhätte aufpassen sollen.Sie haben mich schon zweimalfast umgerissen – habenSie denn keine Augenim Kopf?Mag. Zlatka BojtchevaGERICHTS- UNDKONFERENZDOLMETSCHERINBulgarisch, Russisch, Italienisch1050 Wien, Pilgramgasse 11Mobil 0664/355-72-62Е-Mail zlatka_bojtcheva@hotmail.comMag. Vessela MakoschitzALLGEMEIN BEEIDETER GERICHTS-DOLMETSCHER FÜR BULGARISCH1060 Wien, Luftbadgasse 11/1Tel. 0664/412-67-25, Fax 01/585-20-68Е-Mail Vessela.Makoschitz@chello.atMag. Hristina WolfsbauerGERICHTSDOLMETSCH UNDÜBERSETZERIN FÜR BULGARISCH1020 Wien, Heinestr. 24–28/3/29Tel. 01/212-53-80, Fax 01/219-78-04,Mobil 0676/498-73-60Mag. Dora IvanovaGERICHTSDOLMETSCHERINBULGARISCH UND RUSSISCH1040 Wien, Margaretenstr. 21/1/4Tel. 01/586-63-34, Fax 01/586-22-69,Mobil 0676/421-39-10Е-Mail dora.ivanova@chello.athttp://dora.ivanova.atВажни адресиSICHERHEIT ZUGÜNSTIGEN PREISENMAUER locking systems TÜV-CERT• Hoch-Sicherheits-Zylinder MAUERLOGO® (Секретни ключалки спатентован профил)• Balkenschlösser für ein- und zweiflügeligeTüren1060 Wien, Lehar Gasse 17Tel. 0676/303-71-78УСЛУГИБояджийски и гипсаджийски услугиТел. 0650/237-91-88COMPUTERREPARATURSchnell und günstigTel. 0650/338-76-52NK-BUCHHALTUNGS OGFirmengründung, Buchhaltung,Lohnverrechnung, JahresabschlussWir sprechen Ihre Sprache: Bulgarisch,Serbisch, Russisch, DeutschTel. 01/971-30-28, 0676/360-23-18,0650/72-72-220Посолство на Р България1040 Wien, Schwindgasse 8Тел. +43 1/505-31-13,www.bulgaria.bgБългарски културен институт„Дом Витгенщайн“1030 Wien, Parkgasse 18Тел. +43 1/713-31-64,www.haus-wittgenstein.atБългаро-австрийско училище зазанимания в свободното време„Св.св. Кирил и Методий“1040 Wien, Kühnplatz 7/10Тел. +43 699/818-44-088,www.bulgarische-schule.atBulgaren in Österreich • 6—7/2010KULTUR & INFORMATION 31