Numark NS7FX - Pro Audio & Lighting Magazine

EQ, в Toys In The Attic много от ефектите
са импровизация. „През повечето време
записвахме ефектите директно на лента”,
спомня си Месина. Докато ефектите са
записвани директно върху лентата при някои
от вокалите, при барабаните има отделни
писти за: бас барабана, малкия барабан,
една стерео двойка, както и Sennheiser 405
Shotgun Mic, насочен директно към барабанчето
и компресиран. Дори съвсем малко
от този звук дава по-„отворено” звучене на
барабаните.
Aerospace
Гледайки през стъклото на апаратната
зала на “Studio A”, човек понякога можеше
да види на какво прилича акустичната
кабина по време на записите на Toys In
The Attic: понякога сетът барабани на Джои
Краймър беше поставян върху дървен
„практикабъл” - съвсем близо до китаристите.
Други пъти барабаните бяха в отделна,
„мъртва” кабина.
„Не сме изолирали всяко отделно нещо,”
казва Месина. „Много пъти имаше прослушване
от барабаните в микрофоните на
китарите, както и обратното – прослушване
на китари в оувърхед микрофоните на барабаните.
В повечето случаи записвахме китарите
на една писта. Това означаваше моно
източник, но останалите микрофони в стаята
им придадоха обем и „някакво” стерео.”
„Когато барабаните бяха извън кабината,
имах повече височина, с която да
работя, така че насочвах Shotgun микрофона
към малкия барабан. Все пак, когато
барабаните бяха в кабината, за да получа
по-”мъртъв” звук, използвах два Neumann
U87 за томовете. За големия барабан
използвах Sennheiser е-902, както и двойка
87-ци за оувърхед.
През повечето време Стивън пееше
заедно с групата и обикновено го озвучавахме
с U87. Освен слушалки, до него имаше
и двойка монитори. Мисля, че бяха Yamaha
NS10. Това е един трик, който научих,
докато правех джингли: слагаш мониторите
в противофаза, докато микрофонът е в
„специалната” точка на мониторите. Това
позволяваше на Стивън да пее без слушалки,
когато поиска – с енергията и силата като на
сцената. Албумът стана много бързо. Това
може би се дължи на факта ,че имахме само
16 писти и вземахме много от решенията
“мимоходом”.
Всички ръце на Масата!
Освен периодите на протягане от късния
следобед до „малките” часове, звукозаписните
сесии на ‘Toys In The Attic’ се провеждаха
шест дни в седмицата.
„Никога не се отказвахме от повече ръце
върху миксера,” казва Месина, който междувременно
работи върху няколко проекта
на своя домашен ProTools сетъп, в който е
интегрирана и много аналогова апаратура.
„Много пъти използвахме асистента или пък
някой от групата - ако имаше бутон, който
трябва да се натисне или фейдър, който да се
“...добрият продуцент би искал да задоволи композитора,
както и музикантите. Всеки от тях има
виждане за звука на завършения материал. Но
той трябва да може да осъществи тази мечта.”
придвижи. ‘Toys In The Attic’ е групово усилие.
Това е „играта” на Стивън и Джо. Продуцентът
Джак Дъглас просто поддържаше групата в
позитивно настроение, и благодарение на
него, в студиото винаги имаше добро настроение,
което помогна на работата.
(текстът е компилация от материали
от сп. Studio Sound, EQ, Sound On
Sound, EM, MIX, както и източници от
интернет)
Вокална теория
Джей Месина с Джои Креймър (вляво) и Стивън Тайлър (вдясно)
„Може да прекалиш с рисуването
на една картина, ако отидеш прекалено
далече,” забелязва Месина.
„Всичко е в това да знаеш кога да
спреш – и това е очевидно в този
албум. Да не затормозяваме артиста
със звукозаписния процес е
нещо, което с Джак винаги сме се
опитвали да постигаме в студиото.
За една група, свикнала да свири по
клубове и големи концерти е трудно
да влезе в студиото, да сложи „онези
неща” на ушите, и да засвири. Общо
взето, става дума за музиката, а
звукозаписният процес е улавяне на
тези магически моменти. Например,
ако вокалистът е „загрял” и е готов да
пее, а ти загубиш 20 минути, за да
направиш най-добрия звук на гласа
му, тогава всичко вече е „отишло на
кино”.”
В случая със Стивън Тайлър, след
като изпълняваше вокалите си с
групата, правеше още един дубъл
в дървената „жива” зала на Студио
А. Може би най-предизвикателното
нещо в техническо отношение при
този албум беше работата с ограничен
брой писти. Често пъти, искахме
да добавим дайре, и тъй като
нямахме достатъчно писти за такива
„дреболии”, използвахме празни
места в други писти. Дори ако беше
на вокалната писта съм слагал дайре,
но много внимателно.
#26, ЮЛИ 2010 • www.protechnica.bg 33