Numark NS7FX - Pro Audio & Lighting Magazine

Classic Tracks
записването на
Aerosmith
‘Walk This Way’
През далечната 1975-та
година Aerosmith промениха
мейнстрийм рока с албума
са ‘Toys In the Attic’, като едва
тогава ли са знаели, че дават
тон за повече от десетилетие
West coast хеви метъл.
Хапливостта на Rolling Stones, блус-бугито
на Led Zeppelin – това бяха Aerosmith в
средата на 70-те. Свободната им „разсъблечена”
форма на хеви метъл, в комбинация
с Power баладите (новост за онова време)
създаде силен коктейл. Въпреки всички
претенциозни прогресив рок музиканти и
целия нездрав мистицизъм, модерен сред
съвременниците на Aerosmith по това
време, третият албум на групата ‘Toys In The
Attic’, Aerosmith, „удари всички в земята” с
праволинеен, прецизно изпипан рокендрол,
със сексуално заредени текстове и улична
реч. Това може би доближи групата до
изпълнители като Stones и доказа, че тези
музиканти имат достатъчно оригинален
талант и привличане.
Групата е създадена през 1970 г. в
Бостън и след само две години вече имат
договор с Columbia Records, а през 73-та
излиза дебютният им албум. Благодарение
на многото „живи” участия, както и на
самата музика, към тях проявяват интерес
продуцентът Джак Дъглас и тонрежисьорът
Джей Месина, които имат дейно участие
в мулти-платинения албум Get Your Wings
(1974). Но всъщност Aerosmith изграждат
своята репутация около феновете си.
Въпреки всичко, ‘Toys In The Attic’ (април
1975) е албумът, който изведе групата на рок
мейнстрийма, както сред феновете, така и
сред журналистите. Първият сингъл от албума
Sweet Emotion бързо се изкачва до No.36 в
Billboard Top 100. Следва „изкачването” и
на самия албум, както и на преиздадения
вариант на Dream On, който достига до No.6
в началото на 76-та. Не само че вокалният,
нео-рап стил на Стивън Тайлър беше изпреварил
времето си, но цялата група заедно
вече имаше своя химн.
„Много пъти Стивън Тайлър и Джак
Дъглас са се разхождали около студиото... и
след някакви части от диалог, които просто
плуваха във въздуха, се връщаха с почти
готова песен,” казва Джей Месина, който
е записвал и смесвал ‘Toys In The Attic’.
„Всичко се случи една неделя, когато влязохме
в студиото и Джак започва да се шегува,
припявайки: Walk This Way, Walk This way.
Стивън каза: ‘Това е!’ Вече имахме повечето
писти, но нямахме никакъв текст - и тогава
Стивън сътвори магията на песента.”
Измежду асистентите, с които Месина
първоначално работи в Record Plant Studio
е Джак Дъглас, с когото бързо започват „да
говорят на един език”. „В много случаи дори
не трябваше да казвам каквото и да било,
и Джак беше там с точния микрофон, или с
помощта, от която имах нужда – без дори да
комуникираме,” обяснява Месина.
По времето, когато Aerosmith канят
Джак Дъглас да продуцира ‘Get Your Wings’,
той вече е работил с велики за времето си
артисти като Джон Ленън и The Who. Джей
Месина е нает като тонрежисьор... освен
другите си задължения...
„Когато бяхме готови да смесим песента
Sweet Emotion, нещо в баса като че ли започна
да липсва”, спомня си Месина. “Джак
знаеше, че умея да свиря на вибрафон,
така че ме помоли да дублирам партията с
маримба. И аз го направих - малкото интро
след първия припев. Малката атака в баса
идва от звука на бас маримбата. За мен
беше голямо предизвикателство, тъй като
не бях свирил от много години.”
Що се отнася до Aerosmith, те също
участват в продукционния процес – особено
Стивън Тайлър и Джо Пери. Нека не
забравяме, макар и по-късното им, кавър
изпълнение на Walk This Way, съвместно с
Run DMC.
„Не мога да се сетя за много проекти
при които артистът практически не е бил и
ко-продуцент... но „последната дума” винаги
остава за същинския продуцент,” отбелязва
Месина. “Все пак добрият продуцент би
искал да задоволи композитора, както и
музикантите. Всеки от тях има виждане
за звука на завършения материал. Но той
трябва да може да осъществи тази мечта.
Така беше и с Aerosmith.”
Toys in the Attic
“За този албум звукозаписните сесии
основно се провеждаха в Record Plant
“Studio A”, където апаратната зала ебеше
оборудвана с 30-Input Spectrasonics миксер,
монитори Westlake, 1/4-инчов лентов Ampex,
както и модифициран 16-пистов, 2-инчов
MCI рекордер.”
„Миксерът Spectrasonics звучеше много
чисто,” казва Месина. „Беше страшен за
записване на писти и същевременно „минимилистичен”
по тношенеие на шините за
ефекти. Не беше много гъвкава система, но
бързо свикнахме.” Въпреки че тонрежисьорите
от Record Plant разполагаха с EMT 140
plate, компресори Meyer и Fairchild, Universal
Audio Teletronix LA2As, Urei LA4A, Urei 1176,
Eventide фезър и фленджер, както и Pultec
32 www.protechnica.bg • #26, ЮЛИ 2010