в Австрия

Градът музей Копривщица
и възстановка на Априлското въстание
Т
В живописната долина по течението на река Тополница, в
сърцето на Същинска Средна гора, се намира Копривщица.
Високи планини опасват града и сякаш му помагат да запази
тайната на възникването си.
Тайната за възникването на Копривщица
ни отнася към края на Второто българско
царство, в годините след падането на България
под турска власт (1393 г.), когато в
красивата средногорска местност се заселват
бежанци – потомци на стари родове и
скотовъдци със своите големи стада. Професор
Иречек пък споменава, че измежду
първите заселници имало една красива
българка от село Рила. Тя получила от
султана ферман, с който се давали големи
Възстановка на Априлското въстание
Wiederherstellung des Aprilaufstands
привилегии на селището, което било наречено
Аврат алан, в превод от турски език
означава Женска поляна. Според Найден
Геров, виден копривщенски деятел, основите
на днешния град били положени от
боляри, които напускат столицата Търново
и се изтеглят към отдалечената и
непроходима Централна Средна гора. За
това свидетелстват близостта на езика на
копривщенци до езика на търновци, както
и болярските имена Радомир, Десимир,
Дебелян.
Колкото е загадъчна най-старата история
на Копривщица, то толкова ярко е
нейното присъствие в епохата на Българското
възраждане. Тук се създава първото
българско килийно, а по-късно и класно
училище, изгражда се читалище, заделят
се средства за печатане на книги и благоустрояване
на града.
ТЕКСТ Доника Цветанова
СНИМКИ www.koprivshtitza.com
„В Копривщица има нещо магично, което
може би се дължи и на това, че градът
е запазен такъв, какъвто е бил по време
на Възраждането, с красивите си къщи, с
малките улички, духът на онова време още
витае из въздуха“, разказва Невена Жекова,
която поддържа личен информационен
сайт за града. И не би могло да бъде
другояче, когато именно тук, в този приказен
град, са родени много именити българи
– писателят и революционер Любен
Каравелов, поетът Димчо Дебелянов, революционерите
Тодор Каблешков и Георги
Бенковски. В „Българи от старо време“
самият Каравелов пише: „В Копривщица
няма плодовита земя – само камъни, пясък
и глина, но както се види, по причина
на тая неблагодатна и сиромашка почва
Копривщица е едно от най-живите и деятелни
села. Нейната безплодна земя, която
изисква големи трудове и изобилен пот, не
е допуснала човеците да потънат в сънливата
азиатска бездеятелност, но напротив,
водила ги е постоянно към силната воля,
към енергията и към постоянния труд и
създала е из тях деятелни промишленици
и многополезни мислители.“ Именно тук
на 20 април 1876 г. (стар стил) е изстрелян
първият куршум срещу турския поробител
и е поставено началото на Априлското
въстание, което се разглежда като своеобразен
връх на българското националноосвободително
движение.
Всяка година през месец май (тази година
на 2 май) в Копривщица се представя
спектакъл – възстановка на моменти от
обявяването на Априлското въстание.
„За Копривщица това е едно от големите
събития през годината – споделя г-жа
Жекова. – Неговата подготовка започва
седмици преди събитието, правят се множество
репетиции, независимо че възстановката
се провежда всяка година. В
спектакъла всеки участник има свой костюм
и своя роля, която се приема с голяма
отговорност – продължава Невена, – а
хората, които представят отделните случки
покрай въстанието, обикновено около
100-тина човека, са предимно от Копривщица,
а не артисти. В последните години
се включват и членове на дружество „Традиция“,
които внасят допълнителен колорит
в цялото събитие.“
Невена Жекова разказва, че в деня на
спектакъла градът е препълнен от хора,
желаещи да се потопят в атмосферата на
онова велико време и в едно от най-значимите
събития от историята на България.
„В края на възстановката пуква черешовото
топче, което е и символът на въстанала
България“, завършва разказа си тя и добавя,
че е трудно човек да разкаже подобно
изживяване.
В Копривщица има много история – скрита
зад големите дървени порти и дуварите
на възрожденските къщи, бликаща от многобройните
стари чешми, преминаваща
каменните мостове. Затова и тесните калдъръмени
улички често се изпълват с туристи,
дошли да се докоснат до миналото и
да открият красотите на Средна гора.
Изглед от Копривщица – Кантарджиевата къща
(синя), Каблешковата къща (оранжева) и църквата
„Успение Богородично“ (на заден план)
16 НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯ
Българите в Австрия • 4—5/10