в Австрия

Загубени в
информацията
ТЕКСТ Людмила Ханджийска
ННощта на оперния бал, най-голямото светско събитие в Австрия,
беше новина номер едно дори за Австрийската пресагенция
– една от най-сериозните медии в Европа. Чак на второ място
тя класира съобщението, че Гърция е на прага на фалита. Главните
герои на оперния бал – Рихард Лугнер и новата му приятелка
Анастасия Сокол, се радват на изключителна популярност в медиите.
Според едно проучване само 4 % от австрийското население
не знаят кой е Рихард Лугнер, докато един средностатистически
министър е познат едва на 70 процента от хората.
В последните години никой друг журналистически жанр не се
развива толкова успешно, колкото отразяването на новините от
сферата на шоубизнеса. Сериозни политически издания като австрийските
Die Presse, Standard, Falter и дори Profil не могат повече
да си позволят да пренебрегват случващото се в хайлайф
средите, макар и да избягват да се занимават с личния живот на
звездите, а основно да наблягат на обществените им изяви.
На какво се дължи огромният публичен интерес към така наречените
„звезди“ и може ли той да се превърне в заплаха за сериозната
журналистика? Според някои психолози потребността на
хората да се занимават с клюки е важна за поддържане на връзката
с общността. В днешното време на глобални медии и разрастващ
се индивидуализъм хората трудно намират общи теми и
загубват контакта с околните. Животът на известните личности е
винаги подходящ повод за разговор, освен това не са необходими
специални знания, за да говориш по тази тема.
Една друга, по-обезпокоителна причина за големия интерес към
звездите е нарастващата незаинтересованост на хората към случващото
се на политическата сцена и към политиката по принцип.
У много от тях се е загнездило убеждението, че те по никакъв
начин не могат да влияят на решенията относно управлението на
държавата. В очите на обикновения избирател мнозинството от
днешните политици изглеждат безпринципни и лишени от нови
идеи. Партийните им програми са изпълнени с популизъм и не
засягат истинските проблеми на хората. Много по-интересни в
този случай са Рихард Лугнер и приятелката му или поредното
осиновено дете на Брад и Анджелина, защото предлагат, макар и
закратко, бягство от реалността и ежедневните проблеми. Медиите
също в голяма степен допринасят за засилващата се апатия
на хората към политическия живот. Следвайки комерсиалните
си интереси, те отделят все по-малко време на случващото се
на политическата сцена за сметка на новините от шоубизнеса.
Част от тях се отказаха от усилието да формират общественото
мнение и станаха по-популистки и конюктурни, позволявайки
на пазара да победи над ценностите и идеите. Все повече се набляга
на развлекателните формати, защото тяхната продукция е
по-лесна и са по-атрактивни за рекламодателите, докато задълбочените
журналистически разследвания са скъпи и не могат да
гарантират висок рейтинг. Жълтата преса победоносно завзема
нови пространства. Публиката, от своя страна, все повече свиква
с такъв тип новини и се отучва да изисква сериозно съдържание
от медиите.
Как да се върне интересът на хората към случващото се в политическото
пространство? Решение на този проблем може да се
крие в подбора на личностите, които избираме да управляват от
наше име. Но тук отново опираме до нежеланието на повечето
хора да гласуват за определена личност. Затворен кръг? Как медиите
и обществото да противодействат на тази тенденция?
Някои политици опитват да повишат рейтинга си, като участват
в различни шоуформати. Така например губернаторът на Долна
Австрия Ервин Прол наскоро взе участие в предаването на
Доминик Хайнцъл по ORF 1 „Чили“. За голяма негова изненада
господин Прол беше представен на публиката като „забавен пич“.
Проблемът при такъв тип предавания е, че съответният политик
не може да се подготви за въпросите на един хайлайф репортер.
Освен това чрез участието си в подобни предавания повечето политици
по-скоро губят от авторитета си, защото техните избиратели
престават да гледат на тях сериозно. Според медийния експерт
Улрих Сарчинели един политик трябва да притежава високи
14 ЕСЕ
Българите в Австрия • 4—5/10