По принуда в бранша Unter Zwang in der Branche - A4
05.06.2013 • Aufrufe
Teilen Einbetten Melden

По принуда в бранша Unter Zwang in der Branche - A4

По принуда в бранша Unter Zwang in der Branche - A4

По принуда в бранша Unter Zwang in der Branche - A4

MEHR ANZEIGEN
WENIGER ANZEIGEN
ePAPER LESEN
ePAPER HERUNTERLADEN
bulgaren.org

Sie wollen auch ein ePaper? Erhöhen Sie die Reichweite Ihrer Titel.

YUMPU macht aus Druck-PDFs automatisch weboptimierte ePaper, die Google liebt.

JETZT STARTEN

ISSN 2225-9120<br />

www.bulgaren.org<br />

Nr. 6/2012<br />

2,50 €<br />

Зелени офиси<br />

DIE EINZIGE<br />

BULGARISCHE<br />

ZEITSCHRIFT IN<br />

ÖSTERREICH<br />

<strong>По</strong> <strong>принуда</strong> <strong>в</strong> <strong>бранша</strong><br />

<strong>Unter</strong> <strong>Zwang</strong> <strong>in</strong> <strong>der</strong> <strong>Branche</strong><br />

Mitten iM tanz

2<br />

4<br />

6<br />

8<br />

12<br />

16<br />

17<br />

18<br />

19<br />

24<br />

Aktuell<br />

nachrichten<br />

Problemlos <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er<br />

Mietwohnung wohnen!<br />

Hauptthema<br />

<strong>Unter</strong> zwang <strong>in</strong> <strong>der</strong> <strong>Branche</strong><br />

Autogramm<br />

ivan Krastev: Die Wahrnehmung<br />

<strong>der</strong> zukunft hat sich durch<br />

die Krise verän<strong>der</strong>t<br />

Im Fokus<br />

Der naschmarkt <strong>in</strong> Wien –<br />

exotik und Bus<strong>in</strong>ess<br />

Blickw<strong>in</strong>kel<br />

Konferenz zum thema<br />

Bulgaren im ausland<br />

Gesellschaft<br />

Wiener Charta<br />

Deutsch für Bulgaren<br />

Bulgarisch für Österreicher<br />

Beratung von „Kompass“<br />

6/2012<br />

Екипът на списание А4 поздра<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<br />

с<strong>в</strong>оите <strong>в</strong>ерни читатели с настъп<strong>в</strong>ащите<br />

коледни и но<strong>в</strong>огодишни празници и<br />

<strong>в</strong>и кани на уханна кулинарна разходка из<br />

А<strong>в</strong>стрия и България.<br />

20<br />

Bus<strong>in</strong>ess und F<strong>in</strong>anzen<br />

Das Klimaschutz-Hochhaus<br />

Gesetze<br />

21 Schadenersatzrecht<br />

22<br />

23<br />

24<br />

26<br />

27<br />

28<br />

29<br />

Das Team <strong>der</strong> Zeitschrift <strong>A4</strong> wünscht Ihren<br />

treuen Leser<strong>in</strong>nen und Leser e<strong>in</strong>e schöne<br />

Adventszeit, frohe Festtage und e<strong>in</strong>en guten<br />

Rutsch <strong>in</strong>s neue Jahr. Wir laden Sie zu e<strong>in</strong>em<br />

kul<strong>in</strong>arischen Spaziergang nach Österreich<br />

und Bulgarien e<strong>in</strong>.<br />

<strong>Unter</strong>wegs<br />

Kovachevitsa<br />

Schöckl: <strong>der</strong> Hausberg <strong>der</strong> Stadt<br />

Leben<br />

Weihnachtsdüfte aus Omas Küche<br />

Geschichte<br />

Der athoskoster „Heiliger Georg <strong>der</strong><br />

Maler“ – Hort burgarischer Kultur<br />

Tradition<br />

Mitten im tanz<br />

Wer, wann, wo<br />

Hermann Maier<br />

nachrichten<br />

Veranstaltungen <strong>in</strong> Österreich<br />

Bücher<br />

30 nachrichten<br />

RUBRIKEN<br />

<strong>in</strong>halt, editorial – S. 2–3 Handbuch für Bulgaren <strong>in</strong> Österreich – S. 30<br />

Kle<strong>in</strong>anzeigen und abonnement – S. 31<br />

i M P R e S S U M<br />

ZEITSCHRIFT <strong>A4</strong><br />

Nr. 6 (6), 1. Jg.<br />

November–Dezember 2012<br />

MEDIENINHABER UND<br />

HERAUSGEBER<br />

Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren <strong>in</strong> Österreich“<br />

1020 Wien, Vorgartenstraße 122/460<br />

e-Mail vere<strong>in</strong>@bulgaren.org<br />

spodeleno@bulgaren.org<br />

Homepage www.bulgaren.org<br />

Weblog www.bulgaren.org/<br />

melangebulgaren<br />

CHEFREDAKTEURIN<br />

Mag. elitsa Karaeneva Devrnja<br />

STV. CHEFREDAKTEUR<br />

MMag. elitsa tsenova<br />

LEKTORAT<br />

Christ<strong>in</strong>a Oppermann-Dimow (Deutsch)<br />

Romana alt<strong>in</strong>ger (Deutsch)<br />

KORREKTORAT<br />

Valent<strong>in</strong>a Petrova (Bulgarisch)<br />

ÜBERSETZUNG<br />

Blaga zlateva<br />

Karol<strong>in</strong>a Dimitrova<br />

neli Kail<br />

Mag. Krassimira Plachetzky<br />

MITARBEITER DIESER AUSGABE<br />

Mag. Donika Drentcheva<br />

Lyubomira Karaleeva<br />

Mag. Lyudmila Handzhiyska<br />

Maria Koleva<br />

Svetoslava todorova<br />

Mar<strong>in</strong> Dimov<br />

Dr. Dimitar Dunkov, Univ.-Doz.<br />

LAYOUT<br />

Mag. elitsa Karaeneva Devrnja<br />

DRUCK<br />

Prime Rate Kft.<br />

VERTEILUNG & MARKETING<br />

market<strong>in</strong>g@bulgaren.org<br />

COVERPHOTO<br />

de.123rf.com<br />

ERSCHEINUNG<br />

a4 ersche<strong>in</strong>t jeden zweiten Monat.<br />

EINZELPREIS 2,50 €<br />

ABONNEMENT<br />

Jahresabo: 6 ausgaben – 12,– €<br />

Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren <strong>in</strong> Österreich“<br />

erste Bank, BLz 20111<br />

Konto-nr. 28 714 074 000<br />

Auflage 5.000 Exemplare<br />

ISSN 2225-9120<br />

Redaktionsschluss 28. 10. 2012<br />

ART-COPYRIGHT<br />

Namentlich gekennzeichnete Beiträge geben nicht unbed<strong>in</strong>gt<br />

die Me<strong>in</strong>ung des Herausgebers wie<strong>der</strong>. Die Me<strong>in</strong>ung von<br />

Gastautoren muss nicht mit <strong>der</strong> Me<strong>in</strong>ung <strong>der</strong> Redaktion<br />

übere<strong>in</strong>stimmen. Entgeltliche E<strong>in</strong>schaltungen werden mit<br />

Promotion, Werbung o<strong>der</strong> PR gekennzeichnet. Für den<br />

Inhalt von Inseraten haftet ausschließlich <strong>der</strong> Inserent. Für<br />

unaufgefor<strong>der</strong>t zugesandtes Bild- und Textmaterial wird<br />

ke<strong>in</strong>e Haftung übernommen. Jegliche Reproduktion nur<br />

mit schriftlicher Genehmigung <strong>der</strong> Obfrau Elitsa Karaeneva.<br />

Zurzeit gilt die Anzeigepreisliste laut Mediadaten 2011.<br />

Alle Rechte vorbehalten. Die Zeitschrift und alle <strong>in</strong> ihr<br />

enthaltenen Beiträge und Abbildungen s<strong>in</strong>d urheberrechtlich<br />

geschützt. Mit Ausnahme <strong>der</strong> gesetzlich zugelassenen Fälle<br />

ist e<strong>in</strong>e Verwertung ohne E<strong>in</strong>willigung des Vere<strong>in</strong>s strafbar.<br />

Ger<strong>in</strong>gfügige Farbabweichungen s<strong>in</strong>d aus drucktechnischen<br />

Gründen möglich. Alle Preise und Ziffern vorbehaltlich<br />

Druckfehler.

ОТ РЕДАКТОРА<br />

VOM REDAKTEUR<br />

ЕЛИЦА КАРАЕНЕВА<br />

ELITSA KARAENEVA<br />

Гла<strong>в</strong>ен редактор<br />

Chefredakteur<strong>in</strong><br />

От много години българското образо<strong>в</strong>ание<br />

е тъжна гледка. Забатачено<br />

<strong>в</strong> полуреформи, без средст<strong>в</strong>а,<br />

без подкрепа от страна на държа<strong>в</strong>ата,<br />

то <strong>в</strong>се по-често произ<strong>в</strong>ежда полуграмотни,<br />

полузаинтересу<strong>в</strong>ани,<br />

полузнаещи граждани.<br />

И за да стане картината още помрачна,<br />

страната ни огла<strong>в</strong>и поредното<br />

пър<strong>в</strong>о място – България е с<br />

най-голям процент младежи, които<br />

едно<strong>в</strong>ременно са без работа, нямат<br />

Das bulgarische Bildungssystem<br />

zeigt seit vielen Jahren e<strong>in</strong> trauriges<br />

Bild. Aufgrund von Halbreformen<br />

durche<strong>in</strong>an<strong>der</strong>gebracht, ohne f<strong>in</strong>anzielle<br />

Mittel und <strong>Unter</strong>stützung seitens<br />

des Staates, produziert das Bildungssystem<br />

immer häufiger halbgebildete,<br />

(un)<strong>in</strong>teressierte und (un)wissende<br />

BürgerInnen.<br />

Und um das Bild noch düsterer zu<br />

machen, steht unser Land wie<strong>der</strong> an<br />

<strong>der</strong> Spitze – Bulgarien hat den höchsten<br />

Anteil an jungen Menschen, die we<strong>der</strong><br />

arbeiten noch <strong>in</strong> Ausbildung stehen.<br />

Das gilt für 21,8% <strong>der</strong> 15-24-Jährigen.<br />

Das zeigten die Anfang 2012 verkündeten<br />

Ergebnisse e<strong>in</strong>er <strong>Unter</strong>suchung <strong>der</strong><br />

Europäischen Stiftung zur Verbesserung<br />

<strong>der</strong> Lebensqualität.<br />

„Медиите – инструмент за<br />

рекет“<br />

(5/2012)<br />

Страхотен материал! Много хуба<strong>в</strong> и<br />

точен анализ на българската медийна<br />

среда. <strong>По</strong>здра<strong>в</strong>ления за а<strong>в</strong>тора.<br />

Григоро<strong>в</strong>а от Виена<br />

„Ин<strong>в</strong>естиции <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия“<br />

(5/2012)<br />

Хуба<strong>в</strong>а тема сте избрали, но не сте<br />

посмели да кажете някои истини до-<br />

<br />

образо<strong>в</strong>ание и не учат за придоби<strong>в</strong>ане<br />

на к<strong>в</strong>алификация. Таки<strong>в</strong>а<br />

са 21,8% от българите на <strong>в</strong>ъзраст<br />

между 15 и 24 години. То<strong>в</strong>а показаха<br />

данните от изслед<strong>в</strong>ане на Е<strong>в</strong>ропейската<br />

фондация за подобря<strong>в</strong>ане<br />

качест<strong>в</strong>ото на жи<strong>в</strong>от, опо<strong>в</strong>естени <strong>в</strong><br />

началото на годината.<br />

При тази тъжна статистика на<br />

как<strong>в</strong>о бъдеще да се надя<strong>в</strong>аме, като<br />

тези, които тряб<strong>в</strong>а да го изградят,<br />

оче<strong>в</strong>идно няма да могат?<br />

Нека обаче не <strong>в</strong>кар<strong>в</strong>аме <strong>в</strong>сички<br />

младежи под един знаменател. Има<br />

и таки<strong>в</strong>а, които учат съзнателно,<br />

защото имат плано<strong>в</strong>е за бъдещето.<br />

Голяма част от тях са избрали уни<strong>в</strong>ерситети<br />

<strong>в</strong> чужбина. Таки<strong>в</strong>а млади<br />

хора <strong>в</strong>идяхме през юни <strong>в</strong> градинката<br />

пред <strong>в</strong>иенското колело <strong>в</strong> Пратера.<br />

С плакати, с усми<strong>в</strong>ки, с <strong>в</strong>дъхно<strong>в</strong>ение<br />

те се бяха събрали, за да протес-<br />

Wie können wir auf e<strong>in</strong>e bessere Zukunft<br />

hoffen, wenn diejenigen, die diese<br />

Zukunft bilden sollten, dazu offenbar<br />

nicht imstande s<strong>in</strong>d?<br />

Man darf jedoch nicht alle Jugendlichen<br />

auf e<strong>in</strong>en geme<strong>in</strong>samen Nenner<br />

br<strong>in</strong>gen. Es gibt auch junge Leute, die<br />

bewusst lernen, weil sie Zukunftspläne<br />

haben. E<strong>in</strong> großer Teil davon entscheidet<br />

sich aber für e<strong>in</strong>e ausländische<br />

Universität. Solche junge Erwachsene<br />

waren im Juni im Park beim Riesenrad<br />

im Wiener Prater. Mit Plakaten, Lächeln<br />

und Begeisterung versammelten<br />

sie sich, um gegen die skandalösen<br />

Än<strong>der</strong>ungen im Forstgesetz zu protestieren,<br />

die damals im bulgarischen<br />

Parlament diskutiert wurden. So<br />

äußerten die StudentInnen nicht nur<br />

ЧИТАТЕЛСКИ ПИСМА/LESERBRIEFE<br />

Очак<strong>в</strong>аме писмата<br />

<strong>в</strong>и на spodeleno@<br />

bulgaren.org или<br />

на адрес 1020<br />

Wien, Vorgartenstraße<br />

122/460,<br />

за списание А4<br />

край. Има си дискриминация спрямо<br />

българските стоки и добре го е казал<br />

Радос<strong>в</strong>ет Раде<strong>в</strong>, че а<strong>в</strong>стрийците не<br />

понасят чужденците да са по-добрите.<br />

Виктор Бисо<strong>в</strong>, Виена<br />

„Ин<strong>в</strong>естиции <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия“<br />

(5/2012)<br />

Каз<strong>в</strong>ате, че нашите предприемачи<br />

не са на ни<strong>в</strong>о и не знаят как да пра<strong>в</strong>ят<br />

бизнес <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия. Е, как да знаят?<br />

Да не би някой да им помага, да<br />

им да<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>ети? Проблемите ид<strong>в</strong>ат<br />

най-често от прекалено големите<br />

EDITORIAL<br />

тират проти<strong>в</strong> скандалните промени<br />

<strong>в</strong> Закона за горите, обсъждани по<br />

то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реме <strong>в</strong> Народното събрание.<br />

Ос<strong>в</strong>ен че изразиха с<strong>в</strong>оята позиция,<br />

студентите доказаха, че мислят и<br />

знаят. И още нещо – показаха, че<br />

макар и из<strong>в</strong>ън България, те са много<br />

по<strong>в</strong>ече „<strong>в</strong>ътре“ <strong>в</strong> страната си и са<br />

гото<strong>в</strong>и да защитят малкото останали<br />

ценности, <strong>в</strong>одени от мисълта, че<br />

„един ден ще се <strong>в</strong>ърнем“. Дано. Ако<br />

този млад интелектуален потенциал<br />

наистина се за<strong>в</strong>ърне и работи за<br />

изграждането на една по-добра България,<br />

имаме шанс за бъдещето.<br />

И дано между<strong>в</strong>ременно политиците<br />

ни проумеят думите на<br />

Джон Кенеди, че „най-добрата<br />

магистрала към прог реса е<br />

образо<strong>в</strong>анието“. <br />

ihre Position, son<strong>der</strong>n sie bewiesen,<br />

dass sie denken und wissen. Und noch<br />

etwas – sie zeigten, dass sie dazu bereit<br />

s<strong>in</strong>d, die wenig gebliebenen Werte zu<br />

bewahren, auch wenn sie „außerhalb“<br />

Bulgariens s<strong>in</strong>d. Dabei wurden sie<br />

vom Gedanken geleitet, dass sie „e<strong>in</strong>es<br />

Tages zurückkommen“. Hoffentlich.<br />

Wenn dieses junge <strong>in</strong>tellektuelle Potenzial<br />

wirklich zurückkehrt und an<br />

dem Aufbau e<strong>in</strong>es besseren Bulgariens<br />

arbeitet, hat unser Land e<strong>in</strong>e Chance<br />

für die Zukunft.<br />

Und hoffentlich begreifen <strong>in</strong>zwischen<br />

unsere Politiker John Kennedys Worte,<br />

<strong>der</strong> sagte: „Die beste Autobahn nach<br />

dem Progress ist die Bildung.“ <br />

очак<strong>в</strong>ания и малкото информация за<br />

реалностите.<br />

Мартина Коле<strong>в</strong>а от Грац<br />

„Виж България!“<br />

(5/2012)<br />

А<strong>в</strong>стрийците не искат да <strong>в</strong>идят<br />

България. Те искат да пра<strong>в</strong>ят бизнес<br />

и да <strong>в</strong>адят големи печалби, но не и<br />

да дойдат на почи<strong>в</strong>ка и да оста<strong>в</strong>ят<br />

някой ле<strong>в</strong>.<br />

М. Урде<strong>в</strong>, Клагенфурт<br />

6/2012 3

АктуАлно<br />

НАКРАТКО/IN KÜRZE<br />

WIEN - ST. PölTEN IN 25<br />

MINUTEN<br />

E<strong>in</strong>e komplett neue Trasse und<br />

superschnelle Züge: Bereits mit 9.<br />

Dezember verr<strong>in</strong>gert sich die Fahrzeit<br />

Wien - St. Pölten von 40 auf 25 M<strong>in</strong>uten.<br />

Ab dann werden die hochmo<strong>der</strong>nen<br />

Railjets die 60 Kilometer mit<br />

Tempo bis zu 230 zurücklegen. Aber<br />

es geht noch etwas schneller - im<br />

Rahmen e<strong>in</strong>er Testfahrt beschleunigte<br />

<strong>der</strong> Zug auf Tempo 259,9 und<br />

erreichte nach nur 20 M<strong>in</strong>uten<br />

Nie<strong>der</strong>österreichs Landeshauptstadt.<br />

Mit Dezember wird sich übrigens<br />

auch die Fahrt nach L<strong>in</strong>z um 19<br />

M<strong>in</strong>uten, jene nach Salzburg um 23<br />

M<strong>in</strong>uten verkürzen.<br />

4<br />

НО<strong>в</strong> глАс <strong>в</strong> ОбщЕсТ<strong>в</strong>Е-<br />

НИя гРАДсКИ ТРАНспОРТ<br />

НА <strong>в</strong>ИЕНА<br />

От декем<strong>в</strong>ри но<strong>в</strong> глас ще<br />

у<strong>в</strong>едомя<strong>в</strong>а пътниците за <strong>в</strong>ръзките<br />

по спирките на а<strong>в</strong>тобуси, метро и<br />

трам<strong>в</strong>аи <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена. Франц Кайда,<br />

чийто глас по<strong>в</strong>ече от 40 години<br />

чу<strong>в</strong>ахме, предаде щафетата на<br />

актрисата Ангела Шнайдер, за която<br />

гласу<strong>в</strong>аха 66% от общо 21 000<br />

участници <strong>в</strong> про<strong>в</strong>еденото онлайн<br />

допит<strong>в</strong>ане.<br />

WINTERREIfEN-PflIchT füR<br />

PKW<br />

Die Vorschrift zur W<strong>in</strong>terreifen-<br />

Pflicht gilt von 1. November bis 15.<br />

April 2013 mit dem ausdrücklichen<br />

Zusatz „bei w<strong>in</strong>terlichen Verhältnissen“<br />

– das heißt bei Schnee, Matsch<br />

o<strong>der</strong> Eis.<br />

ДАТИ И ФАКТИ<br />

SIND DIE DEUTSCHE<br />

31.159 STUDENTEN IN<br />

ÖSTERREICH. Im W<strong>in</strong>tersemester<br />

2011/12 kamen 81.578 <strong>der</strong> <strong>in</strong> Österreich<br />

studierenden Personen aus<br />

dem Ausland.<br />

Die österreichischen Studierenden<br />

wurden mit 278.917 Personen<br />

ausgewiesen.<br />

DIE GRöSSTEN GRUPPEN<br />

AUSLäNDISCHER STUDENTEN<br />

Land Anzahl<br />

Deutschland 31.159<br />

Italien 8.091<br />

Türkei 4.475<br />

Bosnien 2.977<br />

Kroatien 2.977<br />

Serbien 1.992<br />

Ungarn 1.996<br />

QUELLE STATISTIK AUSTRIA<br />

6/2012<br />

Избирателен район за<br />

българите <strong>в</strong> чужбина<br />

Временните общест<strong>в</strong>ени съ<strong>в</strong>ети настоя<strong>в</strong>ат за<br />

институционално предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о<br />

Докато от Държа<strong>в</strong>ната<br />

агенция за българите<br />

<strong>в</strong> чужбина смятат,<br />

че тряб<strong>в</strong>а да се създаде<br />

министерст<strong>в</strong>о, което да<br />

про<strong>в</strong>ежда държа<strong>в</strong>ната<br />

политика спрямо българите<br />

<strong>в</strong> чужбина, <strong>в</strong>ременните<br />

общест<strong>в</strong>ени съ<strong>в</strong>ети настоя<strong>в</strong>ат<br />

сънародниците ни зад граница да<br />

имат политическо предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

парламента.<br />

„Тези хора са част от научния и интелектуалния<br />

потенциал на нацията и тяхното<br />

участие <strong>в</strong> общест<strong>в</strong>ения и политически<br />

жи<strong>в</strong>от на България не тряб<strong>в</strong>а да се измер<strong>в</strong>а<br />

само с милиардите е<strong>в</strong>ро парични пре<strong>в</strong>оди“,<br />

смята Любомир Га<strong>в</strong>рило<strong>в</strong>, координатор за<br />

Тулуза на <strong>в</strong>ременните общест<strong>в</strong>ени съ<strong>в</strong>ети<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Франция. Организацията настоя<strong>в</strong>а за<br />

създа<strong>в</strong>ането на отделен избирателен район<br />

<strong>в</strong> чужбина, <strong>в</strong> който българите зад граница<br />

да могат да гласу<strong>в</strong>ат за народни предста<strong>в</strong>ители.<br />

Така<strong>в</strong>а е и практиката <strong>в</strong> редица е<strong>в</strong>ропейски<br />

държа<strong>в</strong>и. В Хър<strong>в</strong>атия например от<br />

Наскоро центърът на<br />

София <strong>в</strong> частта си около<br />

президентст<strong>в</strong>ото осъмна<br />

<strong>в</strong> но<strong>в</strong> блясък. <strong>По</strong>дно<strong>в</strong>ено<br />

ос<strong>в</strong>етление и тротоари,<br />

много пейки, <strong>в</strong>елоалеи<br />

и няколко мoзайки <strong>в</strong>ече<br />

красят Ларгото.<br />

<strong>По</strong>д него се оформя подземна<br />

улица, която с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а<br />

д<strong>в</strong>ата подлеза между президентст<strong>в</strong>ото<br />

и Министерския<br />

съ<strong>в</strong>ет и между ЦУМ и хотел<br />

„Шератон“. Пред<strong>в</strong>ижда се<br />

създа<strong>в</strong>ането на подземен<br />

пешеходен център на града<br />

под формата на с<strong>в</strong>оеoбразен<br />

музей чрез пълна интеграция<br />

на археологическите<br />

останки на най-<strong>в</strong>ажните<br />

обекти на римското и сред-<br />

Румяна Угърчинска,<br />

журналистка<br />

но<strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ното минало<br />

на София.<br />

Музейната част<br />

ще бъде там, където<br />

някога са се намирали<br />

д<strong>в</strong>ете гла<strong>в</strong>ни улици<br />

на антична Сердика<br />

– Cardo Maximus и<br />

Decumanus Maximus.<br />

<strong>По</strong>-късно ще се раз<strong>в</strong>ият и археологическите<br />

ни<strong>в</strong>а под пл.<br />

„Неза<strong>в</strong>исимост“, бул. „Мария<br />

Луиза“ и ЦУМ. Част от подземния<br />

комплекс е и но<strong>в</strong>ата<br />

метростанция „Сердика II“<br />

от <strong>в</strong>тората линия на метрото.<br />

Проектът Античен културнокомуникационен<br />

комплекс<br />

„Сердика“ на стойност 16 млн.<br />

л<strong>в</strong> се изпълня<strong>в</strong>а от Министерст<strong>в</strong>ото<br />

на културата, a<br />

160 депутати <strong>в</strong> парламента 6-10<br />

са предста<strong>в</strong>ители на диаспората,<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Франция от 577 депутата – 11.<br />

В края на юли по настоя<strong>в</strong>ане на<br />

<strong>в</strong>ременните общест<strong>в</strong>ени съ<strong>в</strong>ети бе<br />

предложено и от президентст<strong>в</strong>ото<br />

приеха <strong>в</strong> дне<strong>в</strong>ния ред на срещата<br />

<strong>в</strong> Брюксел (<strong>в</strong>иж коментара, стр. 17) да<br />

бъде <strong>в</strong>ключена и темата за институционалното<br />

предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о на българите<br />

зад граница. Въпреки че идеята набира<br />

популярност сред диаспората, институциите<br />

<strong>в</strong> България <strong>в</strong>се още не се ангажират с конкретни<br />

дейст<strong>в</strong>ия. Очак<strong>в</strong>а се инициираната<br />

от <strong>в</strong>ицепрезидента Маргарита <strong>По</strong>по<strong>в</strong>а среща<br />

да даде но<strong>в</strong> тон на дискусията. <br />

ЗА РАВНИ ИЗбИРАТЕЛНИ ПРАВА<br />

Жи<strong>в</strong>еещата <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> франция журналистка Румяна<br />

Угърчинска, която още миналата година<br />

по<strong>в</strong>дигна пред омбудсмана Константин<br />

Пенче<strong>в</strong> проблема за избирателните пра<strong>в</strong>а на<br />

българите <strong>в</strong> чужбина, регистрира през септем<strong>в</strong>ри<br />

<strong>в</strong> софия сдружение „Демократична<br />

алтернати<strong>в</strong>а“ (ДА). То се обя<strong>в</strong>и за промяна на<br />

конституцията с цел премах<strong>в</strong>ане на дискриминацията<br />

спрямо българите с д<strong>в</strong>ойно гражданст<strong>в</strong>о.<br />

Променящият се облик на София<br />

разкопките са финансирани<br />

от Столичната община.<br />

София, която <strong>в</strong> самия си<br />

център съчета<strong>в</strong>а старинни<br />

паметници на културата с<br />

модерни градоустройст<strong>в</strong>ени<br />

решения, ще кандидатст<strong>в</strong>а<br />

със зоната „Сердика“, след<br />

като бъде изцяло за<strong>в</strong>ършенa<br />

през 2013 г., да <strong>в</strong>лезе <strong>в</strong> списъка<br />

на с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ното културно<br />

наследст<strong>в</strong>о на ЮНЕСКО. <br />

СНИМКИ/FOTOS nov<strong>in</strong>ite.bg

СНИМКИ/FOTOS www.orfeo-<strong>in</strong>ternational.de<br />

поредната успешна година<br />

за Красимира стояно<strong>в</strong>а<br />

оперната прима стана носител на ордена „Златен <strong>в</strong>ек“<br />

ДРАгОМИРА НИКОВА<br />

Тази година бе изключително успешна<br />

за <strong>в</strong>еликолепното ни сопрано Красимира<br />

Стояно<strong>в</strong>а. <strong>По</strong>лучените национална<br />

и международна награда са признание за<br />

уди<strong>в</strong>ителните ù музикални постижения<br />

на сцената.<br />

През април <strong>в</strong> София Красимира Стояно<strong>в</strong>а<br />

бе отличена с най-престижната награда на<br />

Министерст<strong>в</strong>ото на културата – „Златен <strong>в</strong>ек“.<br />

Тя ù бе <strong>в</strong>ръчена от министър Вежди Рашидо<strong>в</strong><br />

за нейния изключителен принос <strong>в</strong> оперното<br />

изкуст<strong>в</strong>о и популяризиране<br />

името на страната. „За пър<strong>в</strong>и<br />

път получа<strong>в</strong>ам <strong>в</strong> България<br />

признание от толко<strong>в</strong>а <strong>в</strong>исок<br />

ранг и то е много ценно за<br />

„сла<strong>в</strong>янски оперни арии“ е издаден<br />

Награда мен“, споделя пе<strong>в</strong>ицата, за която най-добър студент от з<strong>в</strong>укозаписната българист<br />

компания ORFeO.<br />

след осем години отсъст<strong>в</strong>ие<br />

тази година отно<strong>в</strong>о пя на сцената<br />

на Софийската опера.<br />

Българската оперна прима, която е носител<br />

на титлата камерзенгерин на Виенската опера,<br />

е и сред тазгодишните носители на Международната<br />

награда за класическа музика.<br />

Тя е отличена <strong>в</strong> категорията „Вокален рецитал“<br />

за албума „Сла<strong>в</strong>янски оперни арии“,<br />

<strong>в</strong> който ù партнират Мюнхенският радиооркестър<br />

и българският диригент Па<strong>в</strong>ел<br />

Бале<strong>в</strong>. International Classical Music Awards<br />

(ICMA) се определят от международно<br />

жури, <strong>в</strong> което члену<strong>в</strong>ат 15 гла<strong>в</strong>ни редактори<br />

на специализирани е<strong>в</strong>ропейски списания и<br />

радиостанции. <strong>По</strong>бедителите са избрани <strong>в</strong><br />

три тура сред 250 компактдиска и<br />

DVD с класически записи. <br />

ОТЛИЧЕНИяТ КОМПАКТДИСК<br />

В него сопраното изпълня<strong>в</strong>а арии от<br />

опери на Чайко<strong>в</strong>ски, Бородин, Парашке<strong>в</strong><br />

Хаджие<strong>в</strong>, Римски-Корсако<strong>в</strong>,<br />

сметана и Д<strong>в</strong>оржак.<br />

Grundbuchgebühr: Das Erben von<br />

Immobilien wird empf<strong>in</strong>dlich teurer<br />

Wer nach dem 1. Jänner<br />

2013 e<strong>in</strong>e Wohnung von<br />

se<strong>in</strong>en Eltern erbt o<strong>der</strong><br />

geschenkt bekommt, wird<br />

vom Staat kräftig zur Kasse<br />

gebeten.<br />

Der Gesetzesentwurf zur<br />

Bundesgebührennovelle ist <strong>in</strong><br />

Begutachtung: Die Grundbuchkosten<br />

werden künftig nach<br />

dem Verkehrswert und nicht –<br />

wie bisher – nach dem wesent-<br />

lich niedrigeren E<strong>in</strong>heitswert<br />

bemessen. Das bedeutet, dass<br />

die E<strong>in</strong>tragung se<strong>in</strong>er Eigentumsrechte<br />

im Grundbuch<br />

<strong>in</strong> Wien gut 5 000 Euro statt<br />

bisher knapp 500 Euro kostet.<br />

Allerd<strong>in</strong>gs soll es <strong>in</strong> <strong>der</strong> neuen<br />

Grundbuchgebührennovelle<br />

zahlreiche Ausnahmen geben.<br />

Wer etwa bis zum Erben bereits<br />

<strong>in</strong> <strong>der</strong> Wohnung gelebt hat und<br />

wenn diese auch <strong>in</strong> Zukunft<br />

блОгЪТ НА <strong>A4</strong><br />

www.bulgaren.org/melangebulgaren<br />

se<strong>in</strong> Hauptwohnsitz ist, zahlt<br />

auch <strong>in</strong> Zukunft die niedrigere<br />

Gebühr. Diese soll auch dann<br />

anfallen, wenn Eltern ihrem<br />

K<strong>in</strong>d e<strong>in</strong>e Wohnung kaufen.<br />

Für weitere Infos und persönliche<br />

Fragen kontaktieren Sie<br />

Mag. Aneta Pissareva, Interf<strong>in</strong>ance<br />

berat<strong>in</strong>g GmbH, Mobil:<br />

(0043)699 195 80 421; e-mail: office@<br />

f<strong>in</strong>ancecoach<strong>in</strong>g.at. <br />

AKTUELL<br />

ДАТИ И ФАКТИ<br />

175<br />

годИНИ от рождеНИето<br />

НА ИМперАтрИцА<br />

елИзАБет се на<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат<br />

на 24 декем<strong>в</strong>ри. родена <strong>в</strong> Мюнхен,<br />

Ба<strong>в</strong>ария през 1837 г. тя оста<strong>в</strong>а<br />

<strong>в</strong> историята с галеното си име Сиси.<br />

На 24 април 1854 г. 16-годишната<br />

ба<strong>в</strong>арска принцеса се омъж<strong>в</strong>а за<br />

а<strong>в</strong>стрийския император Франц<br />

Йозеф и е обя<strong>в</strong>ена за императрица<br />

на А<strong>в</strong>стрия, а по-късно и за принцеса<br />

на Унгария. загубата на д<strong>в</strong>е от<br />

четирите ù деца, лошите отношения<br />

със с<strong>в</strong>екър<strong>в</strong>ата и нежеланието<br />

ù да се приспособи към строгия<br />

д<strong>в</strong>орцо<strong>в</strong> етикет, беляз<strong>в</strong>ат жи<strong>в</strong>ота<br />

на краси<strong>в</strong>ата елизабет. тя страни<br />

от д<strong>в</strong>ора и прекар<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ремето си <strong>в</strong><br />

пъту<strong>в</strong>ания, рису<strong>в</strong>ане, писане на<br />

поезия, езда и спортни<br />

упражнения. На<br />

10 септем<strong>в</strong>ри 1898<br />

г. <strong>в</strong> жене<strong>в</strong>а Сиси е<br />

прободена от италиански<br />

анархист и<br />

умира на 60-годишна<br />

<strong>в</strong>ъзраст.<br />

Сиси – Елизабет<br />

Ба<strong>в</strong>арска,<br />

императрица<br />

на А<strong>в</strong>стрия<br />

НАКРАТКО/IN KÜRZE<br />

BUlgARIEN: lANgSAMER<br />

ANSTIEg DER ExPORTE<br />

Nach Angaben des Nationalen Statistikamtes<br />

stiegen bulgarische Exporte <strong>in</strong><br />

<strong>der</strong> Periode Jänner bis Juli 2012 im Vergleich<br />

zum Vorjahr um 1,7%. Es wurden<br />

um 0,7% weniger Waren als im Vorjahr<br />

<strong>in</strong> EU-Län<strong>der</strong> exportiert, nur für Juli blieb<br />

<strong>der</strong> Außenhandel auf Vorjahresniveau.<br />

Die Ausfuhren <strong>in</strong> Drittlän<strong>der</strong>, vorwiegend<br />

Rohstoffe, verbuchten e<strong>in</strong>e klare Erhöhung<br />

um 5,3%. Im Vergleich dazu wurde<br />

e<strong>in</strong> deutlicher Zuwachs bei den Importen<br />

festgestellt, das Handelsbilanzdefizit<br />

stieg auf 4,7 Mrd. Lewa. Die <strong>in</strong> den Sommermonaten<br />

seitens <strong>der</strong> bulgarischen<br />

<strong>Unter</strong>nehmen gestellten Aufträge s<strong>in</strong>d<br />

dafür jedoch wenig bezeichnend.<br />

6/2012 5<br />

WERBUNG

АктуАлно<br />

безпроблемно<br />

под наем<br />

Преди да подпишете дого<strong>в</strong>ор –<br />

консултирайте се<br />

ЛюДМИЛА ХАНДжИйСКА<br />

Когато Елена реша<strong>в</strong>а<br />

да напусне старата<br />

си к<strong>в</strong>артира и започ<strong>в</strong>а да<br />

търси но<strong>в</strong>а, се оказ<strong>в</strong>а изпра<strong>в</strong>ена<br />

пред куп <strong>в</strong>ъпроси<br />

и проб леми. Дали е задължена<br />

да измаже досегашното<br />

си жилище преди<br />

преда<strong>в</strong>ането? В кои случаи<br />

наемодателят има пра<strong>в</strong>о да<br />

задържи част от парите за<br />

гаранцията? За как<strong>в</strong>о тряб<strong>в</strong>а<br />

да <strong>в</strong>нима<strong>в</strong>а при огледа<br />

на но<strong>в</strong> апартамент и при<br />

подпис<strong>в</strong>ането на пред<strong>в</strong>арителен<br />

дого<strong>в</strong>ор?<br />

КОМПЕТЕНТНИ ОТгОВО-<br />

РИ. Жената прочита многократно<br />

стария си дого<strong>в</strong>ор<br />

за наем, допит<strong>в</strong>а се и до<br />

а<strong>в</strong>стрийските си приятели, но<br />

<strong>в</strong>ъпреки усилията й част от<br />

клаузите оста<strong>в</strong>ат неизяснени.<br />

При търсенето на но<strong>в</strong>а к<strong>в</strong>ар-<br />

6<br />

6/2012<br />

тира изник<strong>в</strong>ат още трудности.<br />

При някои от огледите например<br />

агентите на нед<strong>в</strong>ижими<br />

имоти <strong>в</strong>еднага ù <strong>в</strong>ръч<strong>в</strong>ат<br />

пред<strong>в</strong>арителен дого<strong>в</strong>ор, който<br />

тя тряб<strong>в</strong>а да подпише <strong>в</strong> срок<br />

от три дни, ако иска да наеме<br />

жилището.<br />

Елена започ<strong>в</strong>а да търси<br />

информация за то<strong>в</strong>а с как<strong>в</strong>и<br />

задължения и такси е с<strong>в</strong>ързан<br />

този контракт. Така намира<br />

Mieterhilfe – организация,<br />

оказ<strong>в</strong>аща помощ <strong>в</strong> регулирането<br />

на наемните отношения<br />

(<strong>в</strong>иж карето). Обажда се там<br />

и само за няколко минути<br />

любезна и добре ос<strong>в</strong>едомена<br />

служителка да<strong>в</strong>а отго<strong>в</strong>ор на<br />

<strong>в</strong>сичките ù <strong>в</strong>ъпроси.<br />

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВъП-<br />

РОСИ. Пра<strong>в</strong>ните експерти от<br />

Mieterhilfe получа<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>но<br />

многобройни <strong>в</strong>ъпроси<br />

от гражданите. „Осно<strong>в</strong>ните<br />

теми обаче са едни и същи“,<br />

Problemlos<br />

<strong>in</strong> e<strong>in</strong>er<br />

Mietwohnung<br />

wohnen<br />

Bevor man e<strong>in</strong>en Vertrag<br />

unterschreibt – ist e<strong>in</strong>e Beratung<br />

unbed<strong>in</strong>gt empfehlenswert<br />

LYUDMILA HANDZHIYSKA<br />

Als Elena sich entschließt,<br />

ihre Wohnung<br />

<strong>in</strong> Wien zu kündigen<br />

und nach e<strong>in</strong>er neuen<br />

Wohnung zu suchen, steht<br />

sie plötzlich vor vielen Fragen<br />

und Problemen. Ist sie<br />

verpflichtet, ihre alte Wohnung<br />

vor Übergabe auszumalen?<br />

In welchen Fällen ist<br />

die Vermieter<strong>in</strong> berechtigt,<br />

e<strong>in</strong>en Teil <strong>der</strong> Kaution für<br />

sich zu behalten? Was ist<br />

bei Besichtigungsterm<strong>in</strong>en<br />

von Wohnungen und bei<br />

<strong>der</strong> <strong>Unter</strong>zeichnung e<strong>in</strong>es<br />

neuen Mietvertrages zu<br />

beachten?<br />

KOMPETENTE ANTWORTEN.<br />

Die junge Frau hatte ihren damaligen<br />

Mietvertrag mehrmals<br />

durchgelesen, und obwohl sie<br />

sich auch bei Freunden erkundigt<br />

hatte, waren e<strong>in</strong>ige Klauseln<br />

im Mietvertrag weiterh<strong>in</strong><br />

unklar.<br />

Bei <strong>der</strong> Wohnungssuche<br />

tauchen weitere Fragen und<br />

Unklarheiten auf. Bei e<strong>in</strong>igen<br />

Besichtigungsterm<strong>in</strong>en wird ihr<br />

von dem Makler sofort e<strong>in</strong> Vorvertrag<br />

<strong>in</strong> die Hand gedrückt<br />

und sie muss diesen <strong>in</strong>nerhalb<br />

von drei Tagen unterschreiben,<br />

sollte sie sich für die Wohnung www.capital.bg<br />

ernsthaft <strong>in</strong>teressieren.<br />

Sie sucht nach Informationen,<br />

ob bestimmte Kosten und СНИМКА/FOTO

каз<strong>в</strong>а специално за А4 Кристиан<br />

Барток, ръко<strong>в</strong>одител на организацията.<br />

„Те засягат <strong>в</strong>ида<br />

на дого<strong>в</strong>ора за наем, месечната<br />

сума за общи разходи, както<br />

и пра<strong>в</strong>ата и задълженията на<br />

наемателя.“<br />

Много е <strong>в</strong>ажно чо<strong>в</strong>ек да бъде<br />

информиран, преди да започне<br />

да търси жилище. Барток<br />

предупрежда<strong>в</strong>а, че дори при<br />

оглед тряб<strong>в</strong>а да бъдем <strong>в</strong>нимателни<br />

и да не прибърз<strong>в</strong>аме с<br />

подпис<strong>в</strong>ането на пред<strong>в</strong>арителен<br />

контракт. „Непременно<br />

тряб<strong>в</strong>а добре да се ос<strong>в</strong>едомите,<br />

преди да подпишете. Дого<strong>в</strong>орите<br />

за наем обикно<strong>в</strong>енно<br />

съдържат клаузи, които са<br />

съмнителни или неблагоприятни<br />

за наемателя“, предупрежда<strong>в</strong>а<br />

ръко<strong>в</strong>одителят на<br />

Mieterhilfe.<br />

ДОгОВОРНИ КАПАНИ.<br />

Задължително е да про<strong>в</strong>ерите<br />

за какъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ид дого<strong>в</strong>ор и какъ<strong>в</strong><br />

тип жилище ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпрос.<br />

Като поднаемател имате много<br />

по-малко пра<strong>в</strong>а, отколкото<br />

като т.нар. гла<strong>в</strong>ен наемател.<br />

Обърнете специално <strong>в</strong>нима-<br />

бЕЗПЛАТНА ПРАВНА ПОМОщ<br />

Услугите на Mieterhilfe се предлагат от община Виена и са достъпни<br />

за <strong>в</strong>сички граждани безплатно, без да е нужно специално членст<strong>в</strong>о<br />

или заплащане на такса.<br />

екипът на Mieterhilfe оказ<strong>в</strong>а помощ по <strong>в</strong>сички <strong>в</strong>ъпроси, с<strong>в</strong>ързани<br />

с наемането на жилища, изчисля<strong>в</strong>ането на разходите за поддръжка,<br />

определяне размера на наема, сключ<strong>в</strong>ане и прекратя<strong>в</strong>ане на дого<strong>в</strong>ора,<br />

преда<strong>в</strong>ането на жилище и него<strong>в</strong>ото поддържане. Пра<strong>в</strong>ните експерти<br />

да<strong>в</strong>ат информация дори и за наемането на общински жилища.<br />

Ще намерите Мieterhilfе на адрес Rathausstraße 2 или на телефон<br />

01/4000-2590 от понеделник до петък между 8 и 17 часа. на www.<br />

mieterhilfe.at можете да се информирате за с<strong>в</strong>оите пра<strong>в</strong>а и задължения<br />

като наемател, както и с помощта на онлайн калкулатор да изчислите<br />

разходите си за общите части.<br />

ние <strong>в</strong>ърху <strong>в</strong>ъзможността за<br />

пред<strong>в</strong>арително прекратя<strong>в</strong>ане<br />

на контракта от страна на наемателя,<br />

съ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>ат специалисти.<br />

В проти<strong>в</strong>ен случай има опасност<br />

да бъдете об<strong>в</strong>ързани за<br />

целия уго<strong>в</strong>орен период, а той<br />

може да бъде до 10 години.<br />

Според Барток редица<br />

проблеми <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ат и при<br />

преда<strong>в</strong>ането на жилището.<br />

„Често наемодателите държат<br />

да приемат жилището прясно<br />

измазано. Върхо<strong>в</strong>ният съд се<br />

произнесе, че подобно искане<br />

е незаконно, но не <strong>в</strong>сички са<br />

съгласни да приемат него<strong>в</strong>ото<br />

решение. При <strong>в</strong>сички случаи<br />

<strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>и неясноти тряб<strong>в</strong>а<br />

да бъдат премахнати преди<br />

сключ<strong>в</strong>ане на сделката. Добре<br />

е, когато получите дого<strong>в</strong>ора,<br />

да се посъ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>ате със специалисти“,<br />

подчерт<strong>в</strong>а той.<br />

След консултация с екипа<br />

на Mieterhilfe Елена у<strong>в</strong>ерено<br />

и без притеснения урежда<br />

<strong>в</strong>сички легални подробности,<br />

с<strong>в</strong>ързани с напускане на старото<br />

и настаня<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> но<strong>в</strong>ото<br />

жилище. Тя знае, че <strong>в</strong> него ще<br />

жи<strong>в</strong>ее спокойно. <br />

WERBUNG<br />

Pflichten an diesen Vorvertrag<br />

gebunden s<strong>in</strong>d. So kommt sie<br />

auf <strong>der</strong> Mieterhilfe Wien (s.<br />

Kasten). In e<strong>in</strong>em kurzen Telefonat<br />

(Zeitrahmen ca. 5 M<strong>in</strong>uten)<br />

erhält sie von <strong>der</strong> freundlichen<br />

und kompetenten Mitarbeiter<strong>in</strong><br />

Auskunft über alle Fragen, die<br />

sie so beschäftigt haben.<br />

FREqUENTLY ASKED qUES-<br />

TIONS. Die Rechtsexperten<br />

<strong>der</strong> Mieterhilfe haben täglich<br />

zahlreiche Anfragen zu allen<br />

möglichen Themen. Es kommen<br />

laut Christian Bartok, Leiter <strong>der</strong><br />

Mieterhilfe, e<strong>in</strong>ige Themen immer<br />

wie<strong>der</strong> vor, obwohl die Fälle<br />

ganz unterschiedlich s<strong>in</strong>d. Diese<br />

s<strong>in</strong>d z. B. Art des Mietvertrages,<br />

Höhe des Hauptmietz<strong>in</strong>ses<br />

sowie Rechte und Pflichten von<br />

Mieter und Vermieter.<br />

Es ist wichtig, dass man sich<br />

gut erkundigt, bevor man mit<br />

<strong>der</strong> Wohnungssuche beg<strong>in</strong>nt.<br />

Bartok warnt, dass man schon<br />

bei <strong>der</strong> Besichtigung von Wohnungen<br />

vorsichtig se<strong>in</strong> sollte.<br />

Man sollte nicht voreilig e<strong>in</strong><br />

Wohnungsangebot unterschreiben.<br />

Bei <strong>der</strong> <strong>Unter</strong>zeichnung des<br />

Mietvertrages ist noch größerer<br />

Sorgfalt gefragt. „Jedenfalls sollte<br />

man sich vor <strong>Unter</strong>zeichnung<br />

des Mietvertrages gut beraten<br />

lassen. Es bef<strong>in</strong>den sich immer<br />

wie<strong>der</strong> Klauseln bzw. Vere<strong>in</strong>barungen<br />

<strong>in</strong> Mietverträgen, welche<br />

bedenklich o<strong>der</strong> sogar benachteiligend<br />

für Mieter s<strong>in</strong>d“, so<br />

Bartok.<br />

DIE FALLE IM VERTRAG.<br />

Bevor man e<strong>in</strong>en Mietvertrag<br />

unterschreibt, ist es ganz wichtig<br />

zu überprüfen, um welche Art<br />

MIETERHILFE KOSTENLOS<br />

AKTUELL<br />

Das team <strong>der</strong> Mieterhilfe berät bei allen Fragen rund um das Wohn- und<br />

Mietrecht und steht jedem Wiener Mieter kostenlos zur Verfügung. Die<br />

themen s<strong>in</strong>d zum Beispiel Betriebskostenabrechnungen, Mietz<strong>in</strong>s, Mietverträgen,<br />

Wohnungsweitergaben, Hausbetreuung. auch bei Fragen zur<br />

geför<strong>der</strong>ten Wohnungen und Wohnungseigentum können die Mitarbeiter<br />

auskunft geben.<br />

Man kann Hilfe entwe<strong>der</strong> persönlich im Mieterhilfebüro <strong>in</strong> <strong>der</strong> Rathausstraße<br />

2, a 1010 Wien o<strong>der</strong> unter 01/4000-25900 von Montag bis Freitag<br />

von 8 bis 17 Uhr holen. Die Mieterhilfe hat e<strong>in</strong>e <strong>in</strong>ternetseite, wo man sich<br />

auch über se<strong>in</strong>e Rechte und Pflichten <strong>in</strong>formieren kann. auf <strong>der</strong> Homepage<br />

www.mieterhilfe.at können Mieter mit Hilfe <strong>der</strong> Onl<strong>in</strong>e tools Mietenrechner<br />

und Betriebskostenrechner ihre Kosten überprüfen.<br />

von Mietverhältnis sowie Wohnungstyp<br />

es sich handelt. Als<br />

<strong>Unter</strong>mieter hat man wesentlich<br />

weniger Rechte als e<strong>in</strong> Hauptmieter.<br />

Weiteres sollte beachtet<br />

werden, dass die Möglichkeit<br />

zur vorzeitigen Beendigung des<br />

Mietverhältnisses für den Mieter<br />

besteht. An<strong>der</strong>enfalls besteht<br />

die Gefahr, dass man an die<br />

gesamte vere<strong>in</strong>barte Mieterdauer,<br />

die bis zu 10 Jahre se<strong>in</strong> kann,<br />

gebunden ist.<br />

Probleme können laut Bartok<br />

auch bei Vere<strong>in</strong>barungen über<br />

die Rückgabe <strong>der</strong> Wohnung<br />

auftreten. „Oftmals wird festgehalten,<br />

dass man als Mieter<br />

die Wohnung <strong>in</strong> neu ausgemaltem<br />

Zustand übergeben muss.<br />

Nunmehr hat <strong>der</strong> OGH zwar<br />

entschieden, dass dies rechtsungültig<br />

se<strong>in</strong> kann, wobei dies<br />

nicht alle Vermieter akzeptieren<br />

möchten. Man sollte sämtliche<br />

Unklarheiten jedenfalls vor<br />

Mietvertragsunterzeichnung<br />

beseitigen und gegebenenfalls<br />

prüfen lassen“, so Bartok.<br />

Nach <strong>der</strong> Beratung bei <strong>der</strong><br />

Mieterhilfe schafft es Elena<br />

problemlos ihre alte Wohnung<br />

aufzugeben und <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er neuen<br />

e<strong>in</strong>zuziehen. Kasten<br />

Die Mieterhilfe ist e<strong>in</strong>e Servicee<strong>in</strong>richtung<br />

<strong>der</strong> Stadt Wien,<br />

die allen BewohnerInnen kostenlos<br />

zur Verfügung steht. Um<br />

sich von den Mitarbeitern <strong>der</strong><br />

Mieterhilfe beraten zu lassen, ist<br />

ke<strong>in</strong>e Mitgliedschaft erfor<strong>der</strong>lich.<br />

Für allgeme<strong>in</strong>e Informationen<br />

rund ums Wohnen ist ke<strong>in</strong><br />

Term<strong>in</strong> erfor<strong>der</strong>lich. Die Beratung<br />

erfolgt sowohl persönlich<br />

als auch telefonisch.<br />

6/2012 7

тЕМА нА БРоЯ<br />

по <strong>принуда</strong><br />

<strong>в</strong> <strong>бранша</strong><br />

Защитени жилища спася<strong>в</strong>ат жените,<br />

станали жерт<strong>в</strong>и на трафик<br />

ЛюбОМИРА КАРАЛЕЕВА<br />

ЕЛИЦА ЦЕНОВА<br />

А<strong>в</strong>стрия проституци-<br />

В ята е легализирана със<br />

закон. Но насилст<strong>в</strong>еното<br />

склоня<strong>в</strong>ане към платени<br />

сексуслуги и трафикът на<br />

хора са наказуеми деяния.<br />

Станалите жерт<strong>в</strong>а на трафик<br />

жени имат нужда от<br />

помощ, защото често тежките<br />

последици от престъплението<br />

жи<strong>в</strong>еят <strong>в</strong> душите<br />

им по-дълго от самото престъпление.<br />

В страната има<br />

изградена социална система,<br />

която се грижи за тях и<br />

им помага да се <strong>в</strong>ърнат към<br />

нормално ежедне<strong>в</strong>ие.<br />

В България трафикът на<br />

жени с цел сексуална експлоатация<br />

е сериозен проблем.<br />

Изнасяните числа са проти<strong>в</strong>оречи<strong>в</strong>и,<br />

но е сигурно, че<br />

жерт<strong>в</strong>ите на то<strong>в</strong>а престъпление<br />

са стотици. <strong>По</strong> данни на<br />

8<br />

6/2012<br />

Националната комисия за<br />

борба с трафика на хора 2.1%<br />

от износа на „чо<strong>в</strong>ешка плът“<br />

от страната е насочен към<br />

А<strong>в</strong>стрия (Изслед<strong>в</strong>ане на агенция<br />

„Медиана”, България, 2009 г.).<br />

ПРОСТИТуЦИя ПО ЗА-<br />

КОН. К. ид<strong>в</strong>а от голям град <strong>в</strong><br />

България. Работила е <strong>в</strong> Белгия<br />

няколко месеца, но полицията<br />

я х<strong>в</strong>аща без документи и<br />

тя тряб<strong>в</strong>а да „се премести“.<br />

„Проституцията <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия е<br />

легална, има стабилен пазар,<br />

пък и с а<strong>в</strong>тобус си само за<br />

един ден <strong>в</strong> България. Ако майка<br />

ти пак се разболее, граб<strong>в</strong>аш<br />

куфара и си там“, убежда<strong>в</strong>ат<br />

я колежки. Жената сама се<br />

уго<strong>в</strong>аря със с<strong>в</strong>одника си да я<br />

продаде на него<strong>в</strong> колега <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

Виена. „Ааа, сама не ща, не<br />

им го<strong>в</strong>оря езика, не им знам<br />

документите, клубо<strong>в</strong>ете не им<br />

знам, пък и кой ще ме пази,<br />

ако стане нещо, a... ?“<br />

<strong>Unter</strong> <strong>Zwang</strong><br />

<strong>in</strong> <strong>der</strong> <strong>Branche</strong><br />

notwohnungen helfen Frauen, die dem<br />

Menschenhandel zum Opfer gefallen s<strong>in</strong>d<br />

LYUBOMIRA KARALEEVA<br />

ELITSA TSENOVA<br />

In Österreich ist Prostitution<br />

nach dem Gesetz legal.<br />

Das gewaltsame Überreden<br />

zu sexuellen Dienstleistungen<br />

und <strong>der</strong> Menschenhandel s<strong>in</strong>d<br />

jedoch strafbare Taten. Opfer<br />

des Menschenhandels brauchen<br />

Hilfe, denn die psychischen<br />

Schäden des Verbrechens wirken<br />

<strong>in</strong> ihren Seelen oft länger<br />

nach als das Verbrechen selbst.<br />

In Österreich gibt es e<strong>in</strong> Sozialsystem,<br />

das sich um diese<br />

Frauen kümmert und ihnen<br />

hilft, zu e<strong>in</strong>em normalen Alltag<br />

zurückzukehren.<br />

Der Frauenhandel zum Zweck<br />

sexueller Ausbeutung stellt <strong>in</strong><br />

Bulgarien e<strong>in</strong> gravierendes Problem<br />

dar. Die veröffentlichten<br />

Zahlen s<strong>in</strong>d wi<strong>der</strong>sprüchlich,<br />

e<strong>in</strong>s ist jedoch sicher: die Opfer<br />

dieses Verbrechens s<strong>in</strong>d Hun<strong>der</strong>te.<br />

Laut Daten <strong>der</strong> „Nationa-<br />

len Kommission für den Kampf<br />

gegen Menschenhandel“ gehen<br />

2.1% des Exports von „menschlichem<br />

Fleisch“ aus Bulgarien<br />

nach Österreich (<strong>Unter</strong>suchung <strong>der</strong><br />

Mediana-Agentur, Bulgarien, 2009).<br />

PROSTITUTION NACH DEM<br />

GESETZ. K. kommt aus e<strong>in</strong>er<br />

Großstadt <strong>in</strong> Bulgarien. Sie hat<br />

<strong>in</strong> Belgien e<strong>in</strong> paar Monate als<br />

Sex-Arbeiter<strong>in</strong> gearbeitet, aber<br />

sie wurde von <strong>der</strong> Polizei ohne<br />

Dokumente erwischt und musste<br />

„gehen“. „Die Prostitution ist<br />

<strong>in</strong> Österreich legal, <strong>der</strong> Markt<br />

ist stabil, und falls de<strong>in</strong>e Mutter<br />

wie<strong>der</strong> krank wird, packst du<br />

den Koffer und bist <strong>in</strong> e<strong>in</strong>em<br />

halben Tag mit dem Bus wie<strong>der</strong><br />

zu Hause.“, versicherten ihre<br />

Kolleg<strong>in</strong>nen. Die Frau machte<br />

alles selbst mit ihrem Zuhälter<br />

aus, er sollte sie e<strong>in</strong>em Kollegen<br />

<strong>in</strong> Wien „verkaufen“. „Ach, ich<br />

will nicht alle<strong>in</strong>e arbeiten, ich<br />

kann die Sprache nicht, ich<br />

СНИМКИ/FOTOS de.123rf.com преВод/ÜBERSETZUNG Karol<strong>in</strong>a Dimitrova

K. e една от многото български<br />

сексработнички, които<br />

изкар<strong>в</strong>ат прехраната си <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия,<br />

където проституция та<br />

е разрешена (<strong>в</strong>иж карето). Тя си<br />

има работодател, който плаща<br />

за нея социални и здра<strong>в</strong>ни<br />

осигуро<strong>в</strong>ки. <strong>По</strong> този начин<br />

получа<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>о на преби<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ане<br />

<strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия, достъп до пазара<br />

на труда, отпускане на семейни<br />

надба<strong>в</strong>ки, дори помощ<br />

за покри<strong>в</strong>ане на наема. Също<br />

така ú тече трудо<strong>в</strong> стаж, има<br />

пра<strong>в</strong>о на обезщетение <strong>в</strong> случай<br />

на трудо<strong>в</strong>а злополука и по<br />

<strong>в</strong>реме на майчинст<strong>в</strong>о. К. работи<br />

по устано<strong>в</strong>ените пра<strong>в</strong>ила<br />

и няма особени проблеми с<br />

<strong>в</strong>ластите. Така заработ<strong>в</strong>а до<br />

€3000 на месец, 30% се полагат<br />

на сутеньора ú.<br />

Жените често продължа<strong>в</strong>ат<br />

да се нуждаят от институцията<br />

на с<strong>в</strong>одника (физическа<br />

защита, маркетинг, посредничест<strong>в</strong>о<br />

с <strong>в</strong>ластите), но те знаят,<br />

че имат пра<strong>в</strong>а. Знаят, че могат,<br />

както <strong>в</strong>сички останали граждани,<br />

да се обърнат за защита<br />

към институциите. Самото<br />

общест<strong>в</strong>о също се науча<strong>в</strong>а да<br />

не гледа на тях като на морални<br />

и пра<strong>в</strong>ни нарушители.<br />

И докато за К. този „бизнес“<br />

е <strong>в</strong>ъпрос на личен избор, то за<br />

много от момичетата <strong>в</strong> <strong>бранша</strong><br />

ситуацията е различна. За<br />

съжаление легализирането<br />

на проституцията <strong>в</strong>се още<br />

не е до<strong>в</strong>ело до премах<strong>в</strong>ане на<br />

едно от най-от<strong>в</strong>ратителните ù<br />

проя<strong>в</strong>ления – насилст<strong>в</strong>еното<br />

зароб<strong>в</strong>ане на млади момичета.<br />

ЗА НуЛА ВРЕМЕ щЕ СИ<br />

уРЕДИш жИВОТА. А. е<br />

от планинско градче, няма<br />

работа, но има болни роди-<br />

КОНСуЛТАЦИИ И ПОМОщ<br />

тели. „Приятел“ ú обеща<strong>в</strong>а<br />

да заработи добри пари като<br />

танцьорка <strong>в</strong> елитен клуб <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

Виена. „Ти си много краси<strong>в</strong>а,<br />

мойто момиче, те там таки<strong>в</strong>а<br />

жени като тебе не са и съну<strong>в</strong>али!<br />

Веднага ще те хареса<br />

някой а<strong>в</strong>стриец... Пък и заплатите<br />

им са големи... Ще си<br />

уредиш жи<strong>в</strong>ота!“<br />

А. пристига <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена. Още<br />

същия ден приятелят ú <strong>в</strong>зима<br />

телефона и паспорта. Принужда<strong>в</strong>а<br />

я да спи с клиенти, а<br />

после ú прибира почти <strong>в</strong>сички<br />

пари. При съпроти<strong>в</strong>а от нейна<br />

страна я удря <strong>в</strong> корема, „за<br />

да не я загрози“, но осно<strong>в</strong>но я<br />

подлага на психически терор:<br />

държи я под ключ, заплаш<strong>в</strong>а<br />

я, че ако избяга, ще прати<br />

хора да разбият къщата на<br />

родителите ú и че ще каже<br />

на <strong>в</strong>сички с как<strong>в</strong>о се е занима<strong>в</strong>ала.<br />

А. чу<strong>в</strong>а от колежки,<br />

че има места, където могат<br />

да ú помогнат, но от страх не<br />

предприема нищо. Един ден<br />

я намират пребита <strong>в</strong> малка<br />

к<strong>в</strong>артална уличка.<br />

Всичко то<strong>в</strong>а А. разказ<strong>в</strong>а<br />

през сълзи, докато сама си<br />

с<strong>в</strong>и<strong>в</strong>а поредната цигара (за<br />

цял пакет <strong>в</strong> момента няма<br />

пари). След като от полицията<br />

изясня<strong>в</strong>ат случая, <strong>в</strong>еднага я<br />

преда<strong>в</strong>ат на една от организациите,<br />

помагащи на жени,<br />

станали жерт<strong>в</strong>а на трафик.<br />

Още същата <strong>в</strong>ечер А. е настанена<br />

<strong>в</strong> защитено жилище,<br />

където има и други момичета<br />

с подобна съдба. Различни са<br />

само ц<strong>в</strong>етът на кожата им и<br />

езикът, на който го<strong>в</strong>орят.<br />

ДОМ И ЗАщИТА. Защитените<br />

жилища (Notwohnungen)<br />

са разположени на тайни<br />

<br />

FRAUENNOTRUF – денонощна телефонна линия за жени,<br />

жерт<strong>в</strong>а на домашно насилие; тел: 01 71 71 9<br />

SOPHIE И TAMPEP – здра<strong>в</strong>ни и пра<strong>в</strong>ни консултации на<br />

проституиращи на майчин език<br />

JUGENDAMT – поема случаите на сексуално и<br />

друг <strong>в</strong>ид насилие над непълнолетни<br />

LEFö – IBF – Кризисен център за жерт<strong>в</strong>и на трафик; тел: 01 796 92 98<br />

PSYCHOSOZIALE DIENSTE IN WIEN (PSD) – Психо-социална служба,<br />

тел: 01 31330<br />

kenne die Dokumente und die<br />

Clubs nicht und außerdem – wer<br />

schützt mich, wenn was passiert,<br />

eh...?“<br />

K. ist e<strong>in</strong>e <strong>der</strong> vielen bulgarischen<br />

Sex-Arbeiter<strong>in</strong>nen, die<br />

ihren Lebensunterhalt <strong>in</strong> Österreich<br />

verdient, wo die Prostitution<br />

vom Gesetz her erlaubt ist (s.<br />

Kasten). Sie hat e<strong>in</strong>en Arbeitgeber,<br />

<strong>der</strong> die Sozial- und Krankenversicherung<br />

für sie zahlt. So bekommt<br />

sie das Aufenthaltsrecht,<br />

Zugang zum Arbeitsmarkt,<br />

Familienbeihilfe, sogar <strong>Unter</strong>stützung<br />

zur Miete. Außerdem<br />

laufen ihre Dienstzeiten, sie hat<br />

das Recht auf Entschädigung<br />

im Falle e<strong>in</strong>es Arbeitsunfalls<br />

und während <strong>der</strong> Dauer e<strong>in</strong>er<br />

Mutterschaft. K. arbeitet nach<br />

festgesetzten Regeln und hat<br />

ke<strong>in</strong>e beson<strong>der</strong>en Probleme mit<br />

den Behörden. So verdient sie<br />

monatlich bis zu 3000 Euro,<br />

30% davon stehen ihrem Arbeitgeber<br />

zu.<br />

Die Frauen brauchen meist<br />

die Institution des Zuhälters<br />

(physischer Schutz, Market<strong>in</strong>g,<br />

Vermittlung bei Behörden),<br />

sie wissen aber, dass sie Rechte<br />

haben und sich, wie alle an<strong>der</strong>en<br />

Bürger und Bürger<strong>in</strong>nen, an<br />

Institutionen um Schutz wenden<br />

können. Die Gesellschaft selbst<br />

lernt auch, die Prostituierten<br />

nicht mehr nur als Gegenspieler<br />

<strong>der</strong> Moral und des Rechtes anzusehen.<br />

Und während K. dieses „Geschäft“<br />

selbst gewählt hat, sieht<br />

die Situation für viele Mädchen<br />

<strong>in</strong> <strong>der</strong> <strong>Branche</strong> an<strong>der</strong>s aus. Lei<strong>der</strong><br />

hat die Legalisierung <strong>der</strong><br />

Prostitution nicht zur Abschaffung<br />

e<strong>in</strong>er ihrer schrecklichsten<br />

Ersche<strong>in</strong>ungsformen geführt<br />

BERATUNG UND HILFE<br />

HAUPTTHEMA<br />

– <strong>der</strong> gewaltsamen Versklavung<br />

junger Mädchen.<br />

„IM NU BRINGST DU DEIN<br />

LEBEN IN ORDNUNG“. A.<br />

kommt aus e<strong>in</strong>em Gebirgsstädchen,<br />

hat ke<strong>in</strong>e Arbeit, aber dafür<br />

kranke Eltern. E<strong>in</strong> „Freund“<br />

(sehr oft ist <strong>der</strong> Lockvogel e<strong>in</strong>e<br />

Frau) verspricht ihr gutes Geld<br />

als Tänzer<strong>in</strong> <strong>in</strong> e<strong>in</strong>em Elite-Club<br />

<strong>in</strong> Wien. „Du bist sehr schön,<br />

dort hat man immer schon<br />

von solchen Frauen wie dir<br />

geträumt! Dich würde gleich e<strong>in</strong><br />

Österreicher nehmen! Und die<br />

Gehälter s<strong>in</strong>d hoch... Du br<strong>in</strong>gst<br />

de<strong>in</strong> Leben <strong>in</strong> Ordnung!“<br />

A. kommt <strong>in</strong> Wien an. Noch<br />

am selben Tag nimmt ihr <strong>der</strong><br />

Freund das Handy und den Pass<br />

weg. Er zw<strong>in</strong>gt sie, mit Kunden<br />

<br />

FRAUENNOTRUF – rund um die Uhr Anlaufstelle für Frauen und Mädchen ab 14 Jahren,<br />

die von sexueller, körperlicher o<strong>der</strong> psychischer Gewalt betroffen s<strong>in</strong>d; Tel.: 01 71 71 9<br />

SOPHIE И TAMPEP – mediz<strong>in</strong>ische und rechtliche Beratung für<br />

Prostituierten auf Muttersprache;<br />

JUGENDAMT – übernimmt die Fälle M<strong>in</strong><strong>der</strong>jähriger,<br />

die von sexueller und an<strong>der</strong>er Art Gewalt betroffen s<strong>in</strong>d;<br />

LEFö – IBF – Interventionsstelle für Opfer von Frauenhandel; Tel.: 01 796 92 98<br />

PSYCHOSOZIALE DIENSTE IN WIEN (PSD) – Tel.: 01 31330<br />

zu schlafen, und danach nimmt<br />

er ihr fast das ganze Geld ab.<br />

Bei Wi<strong>der</strong>stand schlägt er sie<br />

<strong>in</strong> den Magen, um „sie nicht zu<br />

verunstalten“, hauptsächlich<br />

unterzieht er sie psychischem<br />

Terror: Er sperrt A. e<strong>in</strong>, droht<br />

ihr Elternhaus zu demolieren<br />

und die Art ihrer Beschäftigung<br />

zu verraten. A. erfährt von Kolleg<strong>in</strong>nen,<br />

dass es Orte gibt, wo<br />

man ihr helfen kann, aus Angst<br />

unternimmt sie jedoch nichts.<br />

E<strong>in</strong>es Tages wird sie <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er<br />

Gasse verprügelt aufgefunden.<br />

A. erzählt ihre Geschichte<br />

unter Tränen, während sie e<strong>in</strong>e<br />

Zigarette selbst rollt (für e<strong>in</strong>e<br />

Schachtel hat sie <strong>der</strong>zeit ke<strong>in</strong><br />

Geld). Nachdem die Polizei den<br />

Fall geklärt hat, gibt sie A. an<br />

e<strong>in</strong>e <strong>der</strong> Organisationen, die<br />

Opfern von Menschenhandel<br />

helfen. Noch am selben Abend<br />

wird A. <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er Notwohnung<br />

unterbracht, wo es auch noch<br />

6/2012 9

тЕМА нА БРоЯ<br />

адреси, където жените имат<br />

сигурност и необходимото<br />

<strong>в</strong>реме и спокойст<strong>в</strong>ие, за да се<br />

<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>ят от прежи<strong>в</strong>ения<br />

шок. Тъй като жерт<strong>в</strong>ите се<br />

намират или излизат от силно<br />

тра<strong>в</strong>миращи ситуации,<br />

постоянно <strong>в</strong> домо<strong>в</strong>ете има<br />

служителка с необходимата<br />

психологична и социална подгото<strong>в</strong>ка.<br />

Задача на работещите<br />

там е да подкрепят изграждането<br />

и спаз<strong>в</strong>ането на попродукти<strong>в</strong>ен<br />

дне<strong>в</strong>ен режим<br />

– ключо<strong>в</strong> фактор за стабилизиране<br />

на хора, прежи<strong>в</strong>ели<br />

психически и/или физически<br />

тормоз. Здра<strong>в</strong>ното състояние<br />

на момичетата <strong>в</strong> жилищата,<br />

особено непосредст<strong>в</strong>ено след<br />

като са попаднали там, често е<br />

много лошо. Придружа<strong>в</strong>ането<br />

им при посещения при лекари<br />

10 6/2012<br />

също е част от програмата за<br />

подобря<strong>в</strong>ане на усло<strong>в</strong>ията на<br />

жи<strong>в</strong>от и е от огромна помощ<br />

за тях заради проблемите с<br />

езика и трудности <strong>в</strong> ориентирането.<br />

На по-късен етап<br />

ид<strong>в</strong>ат срещите с психолози<br />

и социални работници. К<strong>в</strong>алифицирана<br />

психологическа<br />

помощ <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена се предлага<br />

от т.нар. PSD-амбулатории,<br />

намиращи се <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>секи район.<br />

Към тях може да се обърне<br />

<strong>в</strong>секи, неза<strong>в</strong>исимо дали има<br />

здра<strong>в</strong>на застрахо<strong>в</strong>ка.<br />

Особено трудна е социалната<br />

реинтеграция на пострадалите.<br />

Жените тряб<strong>в</strong>а<br />

постепенно да <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ърнат<br />

с<strong>в</strong>оята самостоятелност, да се<br />

социализират, да се грижат<br />

за собст<strong>в</strong>ените си ежедне<strong>в</strong>ни<br />

дела, да посеща<strong>в</strong>ат различни<br />

СПОРЕД ЗАКОНА ЗА ПРОСТИТуЦИяТА<br />

Разрешение за проституция може да получи само лице, на<strong>в</strong>ършило<br />

18 години след регистрация <strong>в</strong> службата по <strong>в</strong>ъпроси на проституцията<br />

към федералната полиция и медицински прегледи към<br />

Магистрат 15. <strong>По</strong>лучената зелена карта тряб<strong>в</strong>а да се носи <strong>в</strong>инаги по<br />

<strong>в</strong>реме на работа и да се предоста<strong>в</strong>я заедно с документ за самоличност<br />

при про<strong>в</strong>ерка на полицията. Прегледите за болести, преда<strong>в</strong>ани<br />

по поло<strong>в</strong> път, са <strong>в</strong>сяка седмица, а изслед<strong>в</strong>анията за сПин – през три<br />

месеца. Пропускането им <strong>в</strong>оди до отнемане на разрешителното за<br />

работа.<br />

Жените имат пра<strong>в</strong>о да се регистрират <strong>в</strong> данъчните служби като самонаети<br />

лица.<br />

Предлагането на платени сексуслуги е разрешено само <strong>в</strong> определени<br />

зони и часо<strong>в</strong>е.<br />

an<strong>der</strong>e Mädchen mit e<strong>in</strong>em<br />

ähnlichen Schicksal gibt. <strong>Unter</strong>schiedlich<br />

s<strong>in</strong>d nur ihre Hautfarbe<br />

und die Sprache, die sie<br />

sprechen.<br />

HEIM UND SCHUTZ. Die<br />

Adressen <strong>der</strong> Notwohnungen<br />

s<strong>in</strong>d geheim, damit die Frauen<br />

Sicherheit, Zeit und Ruhe haben,<br />

um nach dem erlebten Schock<br />

wie<strong>der</strong> zu Kräften zu kommen.<br />

Da sich die Opfer <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er stark<br />

traumatischen Situation bef<strong>in</strong>den,<br />

steht <strong>in</strong> den Notwohnungen<br />

ständig e<strong>in</strong>e Betreuer<strong>in</strong> mit<br />

psychologischer und sozialer<br />

Ausbildung zur Verfügung.<br />

Die Aufgabe <strong>der</strong> Betreuer<strong>in</strong>nen<br />

ist es, die Opfer beim Aufbau<br />

und E<strong>in</strong>halten e<strong>in</strong>er festen<br />

Tagesstruktur zu unterstützen<br />

– Schlüsselfaktor für die<br />

Stabilisierung von Menschen,<br />

die psychische und/o<strong>der</strong> physische<br />

Gewalt erlebt haben. Der<br />

Gesundheitszustand <strong>der</strong> Frauen<br />

<strong>in</strong> den Wohnungen ist oft sehr<br />

schlecht, beson<strong>der</strong>s unmittelbar<br />

nach <strong>der</strong> Ankunft. Teil des Programmes,<br />

für die Verbesserung<br />

ihrer Lebensqualität, ist die<br />

Begleitung zu ärztlichen <strong>Unter</strong>suchungen.<br />

Das hilft den Frauen<br />

sehr bei Sprachproblemen und<br />

Orientierungsschwierigkeiten.<br />

In e<strong>in</strong>er späteren Etappe folgen<br />

die Term<strong>in</strong>e mit PsychologInnen<br />

und SozialarbeiterInnen. Qualifizierte<br />

psychologische Beratung<br />

bieten <strong>in</strong> Wien die sogen. PSD-<br />

Ambulatorien <strong>in</strong> jedem Bezirk.<br />

An diese kann sich je<strong>der</strong> wenden,<br />

unabhängig davon, ob e<strong>in</strong>e<br />

gültige Krankenversicherung<br />

besteht.<br />

Die soziale Re<strong>in</strong>tegration<br />

<strong>der</strong> Betroffenen ist beson<strong>der</strong>s<br />

schwierig. Die Frauen müssen<br />

ihre Selbstständigkeit schrittweise<br />

wie<strong>der</strong>herstellen, sich sozialisieren,<br />

sich wie<strong>der</strong> selbst um<br />

ihre Angelegenheiten kümmern,<br />

verschiedene Kurse besuchen<br />

und sich überhaupt an e<strong>in</strong>em<br />

geregelten Alltag halten, was<br />

ihre Lebensweise verbessert.<br />

M. aus Nigeria wohnt <strong>in</strong> <strong>der</strong><br />

Notwohnung mit A. und erzählt,<br />

dass sie sich an die Regeln<br />

im Heim schnell gewöhnte. Am<br />

schwierigsten war es für sie,<br />

ihre Tagesstruktur umzukehren.<br />

„Zwei Jahre lang habe ich<br />

nachts gearbeitet, und tagsüber<br />

geschlafen. Es dauerte monatelang,<br />

bis ich gelernt habe, um<br />

8 Uhr aufzustehen und alles<br />

tagsüber zu erledigen“. Zurzeit<br />

besucht sie Deutsch- und Nähkurse<br />

und spart Geld für e<strong>in</strong>e<br />

eigene Nähmasch<strong>in</strong>e.<br />

Zusammen mit A. ist M. e<strong>in</strong>e<br />

<strong>der</strong> 251 Frauen, die 2011 Hilfe<br />

auf unterschiedliche Art und<br />

Weise von Lefö-IBF bekommen<br />

haben. Lefö-IBF ist e<strong>in</strong>e <strong>der</strong><br />

nichtstaatlichen Organisationen,<br />

die die Rechte <strong>der</strong> Gehandelten<br />

vertreten.<br />

RECHTLICHE BERATUNG.<br />

MitarbeiterInnen <strong>in</strong> solchen<br />

Organisationen übernehmen die<br />

Organisation für fast alle adm<strong>in</strong>istrativen<br />

Aspekte rund um<br />

den Aufenthalt <strong>der</strong> Migrant<strong>in</strong>nen.<br />

Die e<strong>in</strong>zelnen Fälle können<br />

oft nicht deutlich abgegrenzt<br />

werden und gehören gleichzeitig<br />

zu mehreren Kategorien. Nicht<br />

selten s<strong>in</strong>d die Frauen Opfer<br />

e<strong>in</strong>es Verbrechens und zugleich<br />

haben sie selbst das Gesetz verletzt.<br />

Das macht ihren Rechtsstatus<br />

äußerst kompliziert.<br />

DIE PROSTITUTION NACH DEM GESETZ<br />

Prostitution kann e<strong>in</strong>e Person ab dem 18. Lebensjahr nach anmeldung<br />

beim amt für Prostitution bei <strong>der</strong> Bundespolizei und nach mediz<strong>in</strong>ischen<br />

<strong>Unter</strong>suchungen bei <strong>der</strong> Ma 15 nachgehen. Danach ist die grüne Karte<br />

zusammen mit e<strong>in</strong>em Lichtbildausweis bei polizeilicher Kontrolle immer<br />

vorzuweisen. <strong>Unter</strong>suchungen für Geschlechtskrankheiten werden jede<br />

Woche durchgeführt, für aiDS – alle drei Monate. Das Versäumnis <strong>der</strong><br />

gesundheitlichen Kontrolle führt zum entzug <strong>der</strong> grünen Karte.<br />

Die Frauen können sich auch als Selbstständige bei den Steuerbehörden<br />

anmelden.<br />

Das angebot bezahlter sexueller Dienstleistungen ist nur <strong>in</strong> bestimmten<br />

zonen und zu bestimmten Uhrzeiten gestattet.

курсо<strong>в</strong>е и <strong>в</strong>ъобще да се придържат<br />

към едно пълноценно<br />

ежедне<strong>в</strong>ие, което да подобри<br />

начина им на жи<strong>в</strong>от.<br />

М. от Нигерия е <strong>в</strong> жилището<br />

с А. и разказ<strong>в</strong>а, че бързо е<br />

с<strong>в</strong>икнала с пра<strong>в</strong>илата <strong>в</strong> дома.<br />

Най-трудно ú е било да обърне<br />

режима си. „Д<strong>в</strong>е години<br />

съм работела само нощем, а<br />

спях денем. Отне ми месеци,<br />

докато се науча да ста<strong>в</strong>ам <strong>в</strong><br />

8 ч. и да <strong>в</strong>ърша как<strong>в</strong>ото и да<br />

било през деня.“ Сега тя посеща<strong>в</strong>а<br />

курсо<strong>в</strong>е по немски и<br />

шиене и събира пари за собст<strong>в</strong>ена<br />

ше<strong>в</strong>на машина.<br />

Заедно с А. тя е една от 251те<br />

жени, които през 2011 са<br />

получили по различни начини<br />

помощ от Lefö-IBF, една от<br />

непра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>ените организации,<br />

защита<strong>в</strong>ащи пра<strong>в</strong>ата<br />

на трафикираните.<br />

ПРАВНА ПОМОщ. Служители<br />

<strong>в</strong> подобни организации<br />

поемат и грижата за почти<br />

<strong>в</strong>сички администрати<strong>в</strong>ни<br />

аспекти по престоя на мигрантките.<br />

Отделните случаи<br />

често не са ясно разграничени<br />

по <strong>в</strong>ид и попадат <strong>в</strong> няколко<br />

категории едно<strong>в</strong>ременно. Нерядко<br />

жените са едно<strong>в</strong>ременно<br />

жерт<strong>в</strong>а на престъпление и<br />

сами са пристъпили закона и<br />

то<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>и пра<strong>в</strong>ния им статут<br />

изключително сложен. Зато<strong>в</strong>а<br />

юридическите консултации<br />

на майчиния език или с пре<strong>в</strong>одачи,<br />

както и придружа<strong>в</strong>ането<br />

им по <strong>в</strong>реме на съдебен<br />

процес, са задължителни.<br />

ИНСТИТуЦИОННА ВЗА-<br />

ИМОПОМОщ. Добрата <strong>в</strong>ръзка<br />

между организациите е от<br />

същест<strong>в</strong>ена <strong>в</strong>ажност, за да се<br />

осигури <strong>в</strong>ъзможно най-добрата<br />

подкрепа за нуждаещите се.<br />

„В социалната сфера или<br />

разчитаме на <strong>в</strong>заимопомощ<br />

и подкрепа от други организации,<br />

как<strong>в</strong>ато, разбира се, и<br />

ние сме гото<strong>в</strong>и да дадем, или<br />

сме изгубили битката.“ То<strong>в</strong>а<br />

каз<strong>в</strong>а една от служителките<br />

<strong>в</strong> Кризисен център Lefö-IBF,<br />

който подпомага мигрантки,<br />

жерт<strong>в</strong>а на трафик с цел сексуална<br />

експлоатация или експлоатация<br />

<strong>в</strong> домакинст<strong>в</strong>ото.<br />

Ежедне<strong>в</strong>ните контакти с<br />

полицията, с медицинските<br />

институции, както и с AMS,<br />

магистратите, мрежа от добро<strong>в</strong>олчески<br />

и благот<strong>в</strong>орителни<br />

организации, езико<strong>в</strong>и<br />

училища са от реша<strong>в</strong>ащо<br />

значение за успешната работа.<br />

За да се помогне качест<strong>в</strong>ено и<br />

бързо, се изиск<strong>в</strong>а адек<strong>в</strong>атна<br />

кооперация както на национално,<br />

така и на международно<br />

ни<strong>в</strong>о. „В контакт сме с<br />

посолст<strong>в</strong>ата и редица администрати<strong>в</strong>ни<br />

институции <strong>в</strong> държа<strong>в</strong>ите,<br />

чиито гражданки са<br />

нашите клиентки“, споделят<br />

още от Lefö-IBF.<br />

Пример за добрата работа<br />

на международно ни<strong>в</strong>о беше<br />

и случаят „Монтана“ (<strong>в</strong>иж<br />

www.bulgaren.org/melangebulgaren),<br />

широко отразен <strong>в</strong> медиите и<br />

на д<strong>в</strong>ете държа<strong>в</strong>и, при който<br />

а<strong>в</strong>стрийските полицаи, подпомагани<br />

от българските си<br />

колеги, разбиха един от найголемите<br />

канали за трафик<br />

на хора от Източна Е<strong>в</strong>ропа.<br />

За пострадалите жени тога<strong>в</strong>а<br />

се погрижиха и продължа<strong>в</strong>ат<br />

да се грижат различни непра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>ени<br />

организации от<br />

Е<strong>в</strong>ропа.<br />

РЕИНТЕгРАЦИя. След<br />

няколко седмици А. ще напусне<br />

дома. Отсега се подгот<strong>в</strong>я<br />

за трудния момент, когато без<br />

полиция, психолози и организации<br />

ще поеме по но<strong>в</strong> път.<br />

Ще успее ли А. да си <strong>в</strong>ърне<br />

жи<strong>в</strong>ота, или отно<strong>в</strong>о ще попадне<br />

<strong>в</strong> капана на трафикантите?<br />

От <strong>в</strong>сички нас за<strong>в</strong>иси как ще<br />

ù помогнем. То<strong>в</strong>а е един от<br />

моментите, <strong>в</strong> който тряб<strong>в</strong>а да<br />

проя<strong>в</strong>им малко солидарност,<br />

защото степента на ци<strong>в</strong>илизо<strong>в</strong>аност<br />

на едно общест<strong>в</strong>о се<br />

мери по отношението му към<br />

слабите и по то<strong>в</strong>а как помагаме<br />

на онези, които имат найголяма<br />

нужда от подкрепа. <br />

Deswegen s<strong>in</strong>d die rechtliche<br />

Beratung <strong>in</strong> <strong>der</strong> Muttersprache<br />

o<strong>der</strong> mit e<strong>in</strong>em Dolmetscher<br />

und die Begleitung während<br />

e<strong>in</strong>es Gerichtsverfahrens obligatorisch.<br />

GEGENSEITIGE HILFE ZWI-<br />

SCHEN INSTITUTIONEN. Die<br />

gute Beziehung zwischen den<br />

e<strong>in</strong>zelnen Organisationen ist<br />

von wesentlicher Bedeutung,<br />

um den Bedürftigen die bestmögliche<br />

<strong>Unter</strong>stützung zu<br />

gewährleisten.<br />

„In <strong>der</strong> sozialen Sphäre verlässt<br />

man sich entwe<strong>der</strong> auf<br />

die Hilfe an<strong>der</strong>er und ist zugleich<br />

selbst hilfsbereit, o<strong>der</strong><br />

<strong>der</strong> Kampf ist verloren“. Das<br />

sagt e<strong>in</strong>e <strong>der</strong> Mitarbeiter<strong>in</strong>nen<br />

im Krisenzentrum Lefö-IBF.<br />

Die täglichen Kontakte mit<br />

<strong>der</strong> Polizei, mit mediz<strong>in</strong>ischen<br />

Institutionen, AMS, den Magistraten,<br />

dem Netz freiwilliger und<br />

wohltätiger Organisationen und<br />

Sprachschulen s<strong>in</strong>d von entscheiden<strong>der</strong><br />

Bedeutung für die<br />

erfolgreiche Arbeit. Um schnell<br />

und adäquat zu helfen, ist gute<br />

Zusammenarbeit auf nationaler<br />

und <strong>in</strong>ternationaler Ebene gefragt.<br />

„Wir s<strong>in</strong>d <strong>in</strong> Kontakt mit<br />

den Botschaften und e<strong>in</strong>er Reihe<br />

adm<strong>in</strong>istrativer Institutionen<br />

HAUPTTHEMA<br />

<strong>der</strong> Herkunftslän<strong>der</strong> unserer<br />

Klient<strong>in</strong>nen.“, so Lefö-IBF.<br />

E<strong>in</strong> Beispiel für die erfolgreiche<br />

Zusammenarbeit auf <strong>in</strong>ternationaler<br />

Ebene war <strong>der</strong> Fall<br />

„Montana“ (s. www.bulgaren.org/<br />

melangebulgaren, nur auf Bulgarisch), <strong>der</strong><br />

<strong>in</strong> den Medien bei<strong>der</strong> Län<strong>der</strong><br />

veröffentlicht wurde, bei dem<br />

die österreichische Polizei, unterstützt<br />

von ihren bulgarischen<br />

KollegInnen, e<strong>in</strong>en <strong>der</strong> größten<br />

Kanäle für Menschenhandel aus<br />

Osteuropa zerschlagen hat. Um<br />

die betroffenen Frauen kümmern<br />

sich heute noch verschiedene<br />

europäische NROs.<br />

REINTEGRATION. In e<strong>in</strong> paar<br />

Wochen verlässt A. die Notwohnung.<br />

Sie bereitet sich schon auf<br />

die schwierige Zeit vor, wenn<br />

sie ohne PolizistInnen, PsychologInnen<br />

und Organisationen<br />

ihren eigenen neuen Weg geht.<br />

Schafft es A., ihr Leben zurückzugew<strong>in</strong>nen<br />

o<strong>der</strong> gerät sie<br />

wie<strong>der</strong> <strong>in</strong> die Falle <strong>der</strong> Schlepper?<br />

Es hängt von uns allen ab,<br />

wie wir ihr helfen. Hier muss<br />

man Solidarität zeigen, weil das<br />

Niveau <strong>der</strong> Zivilgesellschaft an<br />

ihrem Verhältnis zu den Schwachen<br />

gemessen wird und auch<br />

daran, wie man den Bedürftigsten<br />

hilft. <br />

6/2012 11

АВтоГРАФ<br />

ИВАн кРъстЕВ:<br />

Кризата промени<br />

усещането за<br />

бъдещето<br />

Как<strong>в</strong>о и защо са <strong>в</strong>ъпросите, чиито<br />

отго<strong>в</strong>ори ще търсим през 2013<br />

И<strong>в</strong>ан Кръсте<strong>в</strong> е политолог, председател на упра<strong>в</strong>ителния<br />

съ<strong>в</strong>ет на Центъра за либерални стратегии и<br />

изследо<strong>в</strong>ател <strong>в</strong> Института по хуманитарни и социални<br />

науки (IWM) <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена. Той е осно<strong>в</strong>ател и член на Е<strong>в</strong>ропейския<br />

съ<strong>в</strong>ет за <strong>в</strong>ъншна политика и член на борда<br />

на фондация „Ерсте“. И<strong>в</strong>ан Кръсте<strong>в</strong> е гла<strong>в</strong>ен редактор<br />

на списание Foreign Policy Bulgaria, член е на международния<br />

редакционен съ<strong>в</strong>ет на списание Europe’s World и<br />

Transit – Europaische Revue.<br />

През 2008 г. И<strong>в</strong>ан Кръсте<strong>в</strong> е на 85-о място <strong>в</strong> класацията<br />

на Foreign Policy за стоте най-<strong>в</strong>лиятелни интелектуалци<br />

<strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета.<br />

12<br />

6/2012<br />

ЕЛИЦА ЦЕНОВА<br />

Г-н Кръсте<strong>в</strong>, <strong>в</strong>ие <strong>в</strong>ече 3<br />

години жи<strong>в</strong>еете и работите<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена. Как изглежда<br />

българският политически<br />

жи<strong>в</strong>от, погледнат<br />

от<strong>в</strong>ън?<br />

Видян от<strong>в</strong>ън и от<strong>в</strong>ътре, българският<br />

политически жи<strong>в</strong>от<br />

е много различен. Обикно<strong>в</strong>ено<br />

родината е страната, <strong>в</strong><br />

която нещата, които<br />

се случ<strong>в</strong>ат,<br />

ни дразнят. В<br />

А<strong>в</strong>стрия наблюда<strong>в</strong>аме<br />

много<br />

процеси, които<br />

не харес<strong>в</strong>аме, но<br />

те дълбоко не<br />

ни интересу<strong>в</strong>ат.<br />

Четем за скандалите,<br />

с<strong>в</strong>ързани<br />

с корупция <strong>в</strong><br />

а<strong>в</strong>стрийския<br />

политически<br />

жи<strong>в</strong>от, само като<br />

IvAn KRAsTEv:<br />

Die Wahrnehmung<br />

<strong>der</strong> Zukunft hat<br />

sich durch die Krise<br />

verän<strong>der</strong>t<br />

„Was“ und „Warum“ s<strong>in</strong>d Fragen, die<br />

wir uns 2013 stellen werden<br />

Ivan Krastev ist Politikwissenschafter, Vorsitzen<strong>der</strong> des<br />

Vorstands des „Zentrums für Liberale Strategien“ <strong>in</strong> Sofia<br />

und Forscher am Institut für Geistes-und Sozialwissenschaften<br />

(IWM) <strong>in</strong> Wien. Er ist e<strong>in</strong>er <strong>der</strong> Grün<strong>der</strong> und Vorsitzen<strong>der</strong><br />

des Europarates für Außenbeziehungen Vorstandsmitglied<br />

<strong>der</strong> Stiftung „Erste“. Er ist außerdem Herausgeber <strong>der</strong> Zeitschrift<br />

„Foreign Policy Bulgaria“, und Mitglied <strong>der</strong> <strong>in</strong>ternationalen<br />

Redaktion <strong>der</strong> Zeitschriften „Europas Welt“ und<br />

„Transit – Europäische Revue“.<br />

Laut „Foreign Policy“ 2008 steht Ivan Krastev auf Platz 85<br />

<strong>der</strong> hun<strong>der</strong>t e<strong>in</strong>flussreichsten Intellektuellen <strong>der</strong> Welt.<br />

ELITSA TSENOVA<br />

Herr Krastev, bereits seit<br />

drei Jahren Leben und<br />

arbeiten Sie <strong>in</strong> Wien. Wie<br />

sehen Sie das politische Leben<br />

<strong>in</strong> Bulgarien von hier aus?<br />

Da s<strong>in</strong>d zwei Blickw<strong>in</strong>kel, die<br />

das Bild vollkommen an<strong>der</strong>s<br />

ersche<strong>in</strong>en lassen. Geschehnisse,<br />

die die Heimat betreffen, nehmen<br />

wir am Meisten ernst und<br />

ärgern uns darüber, wenn wir<br />

zuhause s<strong>in</strong>d. In Österreich s<strong>in</strong>d<br />

wir h<strong>in</strong>gegen Beobachter dieser<br />

Geschehnisse und sie betreffen<br />

uns nicht wirklich. Die Korruptionsskandale<br />

<strong>in</strong> Österreich an<strong>der</strong>erseits<br />

nehmen wir als re<strong>in</strong>e<br />

Information wahr. In Bulgarien,<br />

wo wir viele Kontakte haben,<br />

würden uns dieselben Skandale<br />

ganz an<strong>der</strong>s berühren. Das<br />

Leben außerhalb <strong>der</strong> eigenen<br />

Landesgrenzen vere<strong>in</strong>facht unsere<br />

Wahrnehmung. Vom außen<br />

gesehen verstehen wir die logischen<br />

Zusammenhänge, können<br />

uns aber eher nicht <strong>in</strong> die Lage<br />

<strong>der</strong> Betroffenen e<strong>in</strong>fühlen. Das<br />

bleibt für uns unmöglich, sogar<br />

wenn wir tagtäglich die bulgarischen<br />

Nachrichten verfolgen.<br />

Das Internet macht es eben<br />

möglich physisch fern zu se<strong>in</strong><br />

und trotzdem best<strong>in</strong>formiert zu<br />

bleiben. Ich denke jedoch, dass<br />

<strong>der</strong> fehlende bulgarische Alltag<br />

unseren Blickwickel e<strong>in</strong> wenig<br />

verfälscht.<br />

Was ist also notwendig,<br />

damit sich die bulgarische<br />

Geme<strong>in</strong>schaft im Ausland<br />

stärker <strong>in</strong>s politische und<br />

soziale Leben Bulgariens<br />

e<strong>in</strong>mischt?<br />

Aus vielen Gründen, und<br />

im Gegensatz zu an<strong>der</strong>en<br />

Län<strong>der</strong>n, ist die bulgarische<br />

Diaspora noch nicht groß und<br />

e<strong>in</strong>flussreich genug, dass ihre<br />

СНИМКИ/FOTOS IWM, www.capital.bg, sofiaecho.com преВод/ÜBERSETZUNG Krassimira Plachetzky

информация. В България поради<br />

факта, че то<strong>в</strong>а е нашата<br />

страна, поз на<strong>в</strong>аме много хора,<br />

<strong>в</strong>ъзприемаме случ<strong>в</strong>ащото се<br />

по съ<strong>в</strong>сем друг начин. Излизането<br />

на<strong>в</strong>ън силно опростя<strong>в</strong>а<br />

начина на <strong>в</strong>ъзприемане на<br />

с<strong>в</strong>ета, но го пра<strong>в</strong>и и леко нереален.<br />

От<strong>в</strong>ън можем да разберем<br />

защо се случ<strong>в</strong>ат определени<br />

събития, но не и защо<br />

хората прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат по един<br />

или друг начин случ<strong>в</strong>ащото<br />

им се. То<strong>в</strong>а няма как да се разбере,<br />

дори ако се следи <strong>в</strong>секи<br />

ден информационният поток,<br />

ид<strong>в</strong>ащ от България. Вярно,<br />

с интернет е <strong>в</strong>ъзможно да се<br />

напусне физически страната,<br />

без да се напуска нейното информационно<br />

пространст<strong>в</strong>о,<br />

и чо<strong>в</strong>ек продължа<strong>в</strong>а да следи<br />

<strong>в</strong>сички български сайто<strong>в</strong>е.<br />

Но си мисля, че дори и тога<strong>в</strong>а<br />

липсата на <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ен жи<strong>в</strong>от<br />

пра<strong>в</strong>и погледа към случ<strong>в</strong>ащото<br />

се малко изкуст<strong>в</strong>ен.<br />

Как според <strong>в</strong>ас българските<br />

общности <strong>в</strong> чужбина<br />

могат да се <strong>в</strong>ключат по-акти<strong>в</strong>но<br />

<strong>в</strong> политическия и социален<br />

жи<strong>в</strong>от на България?<br />

<strong>По</strong> много причини и за разлика<br />

от други държа<strong>в</strong>и България<br />

не е имала досега голяма<br />

диаспора, която да е <strong>в</strong>ажна за<br />

нея. Общностите зад граница<br />

не биха могли да по<strong>в</strong>лияят на<br />

политическия жи<strong>в</strong>от просто с<br />

гласо<strong>в</strong>ете си, но според мен те<br />

могат да бъдат <strong>в</strong>ажен елемент<br />

<strong>в</strong> политическия дебат <strong>в</strong> България.<br />

Знаейки как се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ат<br />

<strong>в</strong>ажните процеси <strong>в</strong> други държа<strong>в</strong>и,<br />

българите <strong>в</strong> чужбина<br />

могат да бъдат добър коректи<strong>в</strong><br />

на случ<strong>в</strong>ащото се <strong>в</strong> страната<br />

ни. Силата на диаспорите<br />

е, че те са добре потопени и<br />

<strong>в</strong> д<strong>в</strong>ете култури. Излизането<br />

на<strong>в</strong>ън често <strong>в</strong>оди до много<br />

по-положителни оценки на<br />

неща, които са били пренебрег<strong>в</strong>ани<br />

<strong>в</strong> ежедне<strong>в</strong>ния жи<strong>в</strong>от<br />

<strong>в</strong>ътре. На<strong>в</strong>ън хората често<br />

са <strong>в</strong> ситуация да разкажат<br />

за родината си и по пра<strong>в</strong>ило<br />

те са по-националистично<br />

настроени. То<strong>в</strong>а е един позити<strong>в</strong>ен<br />

национализъм, който<br />

липс<strong>в</strong>а на политическия ни<br />

дебат, защото българинът непрекъснато<br />

страда, че някой<br />

може да се окаже по-нещастен<br />

или по-песимистичен от него.<br />

Тези особени характеристики<br />

ги няма <strong>в</strong> общността зад граница,<br />

защото тя е по-принцип<br />

по-оптимистично настроена.<br />

В последните години се промени<br />

и начинът на общу<strong>в</strong>ане<br />

между хората, напуснали<br />

страната, и тези, решили да<br />

останат. Вече я няма идеята<br />

за граница, тоест <strong>в</strong>лизането и<br />

излизането не е нещо „за<strong>в</strong>инаги“.<br />

Има много хора, които<br />

сега са на<strong>в</strong>ън, но утре ще се<br />

<strong>в</strong>ърнат <strong>в</strong> България и обратно.<br />

Преди години самият факт, че<br />

някой е излязъл, обиждаше<br />

този, който е решил да остане,<br />

и този тежък избор разделяше<br />

„<br />

„<br />

Wählerstimmen politische Verän<strong>der</strong>ungen<br />

bewirken könnten.<br />

Jedoch könnte die Diaspora e<strong>in</strong><br />

wichtiger Partner im politischen<br />

Diskurs werden. Mit ihren<br />

Auslands-Knowhow könnte sie<br />

e<strong>in</strong> gutes Korrektiv für die politischen<br />

Geschehnisse zuhause<br />

se<strong>in</strong>. Die Stärke <strong>der</strong> Diaspora ist<br />

<strong>der</strong> engere Kontakt mit beiden<br />

Kulturen. Vom Ausland betrachtet<br />

werden manche, zuvor<br />

vernachlässigte, alltägliche<br />

Fakten jetzt plötzlich positiv<br />

bewertet. Die Emigranten neigen<br />

eher zu Patriotismus und<br />

haben e<strong>in</strong>en Erzähldrang: sie<br />

wollen über Ihr Land berichten.<br />

Gerade <strong>der</strong> positive Patriotismus<br />

fehlt aber im politischen Diskurs<br />

im Land. Die Bulgaren als<br />

Nation vertragen den Gedanken<br />

schlecht, dass jemand noch<br />

leiden<strong>der</strong> und noch pessimistischer<br />

se<strong>in</strong> könnte. Eben diese<br />

Charakterzüge s<strong>in</strong>d den Emigranten<br />

fremd, sie s<strong>in</strong>d e<strong>in</strong>fach<br />

die besseren Optimisten.<br />

In den letzten Jahren verän<strong>der</strong>te<br />

sich auch die Kommunikation<br />

zwischen den Menschen,<br />

den Ausgewan<strong>der</strong>ten und den<br />

AUTOGRAMM<br />

В дебата за Е<strong>в</strong>ропа <strong>в</strong>се по-<strong>в</strong>ажна<br />

ста<strong>в</strong>а политическата динамика<br />

<strong>в</strong> отделните страни<br />

Zwischen 2008-2012 waren die<br />

Wortgefechte um Europa von<br />

Wirtschaftsleuten dom<strong>in</strong>iert.<br />

Heute wird die politische Dynamik<br />

<strong>in</strong> den jeweiligen Län<strong>der</strong>n<br />

immer wichtiger<br />

“<br />

“<br />

an<strong>der</strong>en, die sich entschieden<br />

haben zu bleiben. Die Landesgrenze<br />

als e<strong>in</strong> für – immer<br />

– trennen<strong>der</strong> Faktor existiert<br />

nicht mehr, stattdessen gibt<br />

es die Freizügigkeit: Viele die<br />

heute im Ausland leben, werden<br />

morgen wie<strong>der</strong> zurückkommen<br />

und umgekehrt. Die Tatsache,<br />

dass sich jemand früher zum<br />

Auswan<strong>der</strong>n entschieden hat<br />

war für die daheim Gebliebenen<br />

e<strong>in</strong>e Provokation. Diese schwere<br />

Entscheidung trennte die<br />

Menschen. Heute ist es an<strong>der</strong>s:<br />

Niemand mehr ist „ganz ausgewan<strong>der</strong>t“<br />

sowie wohl niemand<br />

mehr für immer zuhause bleiben<br />

wird. Heute kann e<strong>in</strong>er im<br />

Ausland leben, im nächsten Jahr<br />

wird es e<strong>in</strong> an<strong>der</strong>er se<strong>in</strong> und das<br />

überrascht niemanden mehr.<br />

Womit wird 2012 <strong>in</strong> unserer<br />

Er<strong>in</strong>nerung bleiben?<br />

Dieses Jahr, obwohl noch nicht<br />

ganz zu Ende, ist von großer<br />

Wichtigkeit für die EU. Das<br />

Beson<strong>der</strong>e an 2012 ist, dass das<br />

Undenkbare auf e<strong>in</strong>mal möglich<br />

wurde. Diese Tatsache verän<strong>der</strong>te<br />

blitzartig die Debatte <strong>in</strong><br />

6/2012 13

АВтоГРАФ<br />

хората. Сега <strong>в</strong>ече не е така,<br />

защото никой не е напълно<br />

излязъл и никой не е напълно<br />

решил да остане. Тази година<br />

един е на<strong>в</strong>ън, но на след<strong>в</strong>ащата<br />

нещата могат да се променят,<br />

без някой да се изненада.<br />

С как<strong>в</strong>о ще запомним<br />

2012 г.?<br />

Тази година, без да е с<strong>в</strong>ършила,<br />

е много <strong>в</strong>ажна за Е<strong>в</strong>ропейския<br />

съюз (ЕС). Особеното<br />

<strong>в</strong> нея е, че за пър<strong>в</strong>и път неща,<br />

които изглеждаха немислими,<br />

из<strong>в</strong>еднъж станаха мислими<br />

и то<strong>в</strong>а рязко промени дебата<br />

<strong>в</strong>ътре <strong>в</strong> ЕС. Досега <strong>в</strong>ъпросите<br />

за разпадането на Е<strong>в</strong>росъюза,<br />

на е<strong>в</strong>рото бяха обсъждани<br />

от хора, които искаха да<br />

демонст рират екстра<strong>в</strong>агантна<br />

гледна точка. Тази година те<br />

станаха неизменна част от общата<br />

дискусия. То<strong>в</strong>а не значи,<br />

че ЕС или е<strong>в</strong>рото ще се разпаднат.<br />

Но <strong>в</strong>ече имаме друга<br />

ситуация, <strong>в</strong> която разбираме,<br />

че решенията, напра<strong>в</strong>ени от<br />

пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>ата, започ<strong>в</strong>ат да<br />

имат дълготраен ефект <strong>в</strong>ърху<br />

то<strong>в</strong>а как изглежда ЕС. Вече се<br />

<strong>в</strong>глеждаме <strong>в</strong> начина, по който<br />

различните общест<strong>в</strong>а прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат<br />

кризата. Ако доскоро<br />

я <strong>в</strong>ъзприемахме като нещо<br />

абстрактно, тази година тя<br />

из<strong>в</strong>еднъж загуби чисто икономическите<br />

си измерения<br />

и започнаха много по-ясно<br />

да излизат политическите<br />

ù очертания. В страни като<br />

А<strong>в</strong>стрия кризата почти не<br />

присъст<strong>в</strong>а на улицата, може<br />

да я има <strong>в</strong> банко<strong>в</strong>ия сектор,<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>естниците, но не е част<br />

от личния жи<strong>в</strong>от на хората.<br />

Докато <strong>в</strong> Гърция и Испания<br />

жи<strong>в</strong>отът е променен и е променен<br />

не само защото хората<br />

получа<strong>в</strong>ат по-малко пари, а<br />

защото се променя като цяло<br />

усещането за бъдещето. То<br />

престана да бъде проект и се<br />

пре<strong>в</strong>ърна <strong>в</strong> източник на несигурност.<br />

От тази гледна точка<br />

то<strong>в</strong>а е най-<strong>в</strong>ажното, което се<br />

случи през 2012 г. – мнозинст<strong>в</strong>ото<br />

от е<strong>в</strong>ропейците си да-<br />

14<br />

6/2012<br />

доха сметка, че <strong>в</strong>ече нищо не<br />

може да бъде приемано просто<br />

като естест<strong>в</strong>ено. Из<strong>в</strong>еднъж<br />

бъдещето се поя<strong>в</strong>и с <strong>в</strong>сичките<br />

си <strong>в</strong>ъзможности, риско<strong>в</strong>е и<br />

страхо<strong>в</strong>е и за голяма част от<br />

хората то<strong>в</strong>а е голяма психологическа<br />

промяна.<br />

Кои са <strong>в</strong>ъпросите, които ще<br />

ни занима<strong>в</strong>ат през 2013 г.?<br />

Ако допреди 2-3 години<br />

осно<strong>в</strong>ните <strong>в</strong>ъпроси, на които<br />

си отго<strong>в</strong>аряхме, бяха кога и<br />

как (кога Сърбия ще <strong>в</strong>лезе<br />

<strong>в</strong> ЕС, как ще се реформира<br />

българската съдебна система),<br />

кризата напра<strong>в</strong>и най-<strong>в</strong>ажни<br />

<strong>в</strong>ъпросите как<strong>в</strong>о и защо.<br />

През 2012 г. се питаме как<strong>в</strong>о<br />

пра<strong>в</strong>им или защо пра<strong>в</strong>им едно<br />

или друго нещо, а през 2013-<br />

2014 г. ще търсим отго<strong>в</strong>орите.<br />

ЕС <strong>в</strong>ече няма да същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а <strong>в</strong><br />

познатия ни <strong>в</strong>ид. Ако досега<br />

е<strong>в</strong>розоната бе разделена на<br />

бед ни и богати, делението<br />

<strong>в</strong>ече е на кредитори и длъжници<br />

и то<strong>в</strong>а формира друг тип<br />

отношения. Богатите жи<strong>в</strong>еят<br />

по-добре от бедните, но пък<br />

бедните нямат усещането, че<br />

те непременно дикту<strong>в</strong>ат начина<br />

им на жи<strong>в</strong>от, докато сега<br />

кредиторът има реална <strong>в</strong>ласт<br />

<strong>в</strong>ърху длъжника.<br />

Едно от интересните неща,<br />

които излизат <strong>в</strong> момента от<br />

проуч<strong>в</strong>ането на общест<strong>в</strong>еното<br />

мнение <strong>в</strong> Е<strong>в</strong>ропа, е, че <strong>в</strong> южните<br />

държа<strong>в</strong>и (<strong>По</strong>ртугалия,<br />

Испания, Гърция) хората като<br />

цяло са много критични към<br />

политиката на финансо<strong>в</strong>и<br />

рестрикции, ид<strong>в</strong>аща от Германия<br />

и Брюксел. В същото<br />

<strong>в</strong>реме обаче те са гото<strong>в</strong>и да<br />

подкрепят създа<strong>в</strong>ането на<br />

общи е<strong>в</strong>ропейски институции,<br />

защото <strong>в</strong>ече не <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ат, че<br />

техните национални пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>а<br />

могат да се спра<strong>в</strong>ят с<br />

кризата. На се<strong>в</strong>ер е обратно.<br />

Хората там подкрепят като<br />

цяло политиката на финансо<strong>в</strong>и<br />

рестрикции, но не са<br />

гото<strong>в</strong>и да подкрепят общи<br />

е<strong>в</strong>ропейски институции,<br />

защото <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ат по<strong>в</strong>ече на на-<br />

<strong>der</strong> EU. Themen wie <strong>der</strong> Zusammenbruch<br />

<strong>der</strong> Union und des<br />

Euros wurden früher von Menschen<br />

vertreten, die extravagant<br />

ersche<strong>in</strong>en wollten. 2012 s<strong>in</strong>d sie<br />

e<strong>in</strong> fester Teil <strong>der</strong> täglichen Diskussionen.<br />

Das bedeutet nicht,<br />

dass dies tatsächlich geschehen<br />

wird, aber das macht uns klar,<br />

dass die Entscheidungen <strong>der</strong><br />

e<strong>in</strong>zelnen Regierungen das gesamte<br />

EU-Bild dauerhaft verän<strong>der</strong>n<br />

könnten. Wir können jetzt<br />

schon beobachten, wie die verschiedenen<br />

Gesellschaften die<br />

Krise erleben. Die Krise verlässt<br />

schon ihre re<strong>in</strong> ökonomischen<br />

Grenzen, ihre politischen Auswirkungen<br />

s<strong>in</strong>d dafür deutlich<br />

spürbar geworden. In Län<strong>der</strong>n<br />

wie Österreich breitet sie die<br />

Krise außerhalb des Bankensektors<br />

und <strong>der</strong> Medien noch nicht<br />

aus, sie ist auf den Straßen und<br />

im privaten Leben nicht wahrnehmbar.<br />

In Griechenland und<br />

Spanien h<strong>in</strong>gegen hat sich das<br />

Leben <strong>der</strong> Menschen sehr wohl<br />

verän<strong>der</strong>t, und zwar nicht nur<br />

wegen <strong>der</strong> niedrigeren Gehälter,<br />

son<strong>der</strong>n weil die Wahrnehmung<br />

<strong>der</strong> Zukunft plötzlich an<strong>der</strong>s ist.<br />

Die Zukunft ist nicht mehr das,<br />

wofür man Pläne schmiedet,<br />

son<strong>der</strong>n e<strong>in</strong>e Unsicherheitsquelle.<br />

Das ist eben das Maßgebende:<br />

E<strong>in</strong> großer Teil <strong>der</strong> Europäer<br />

weiß jetzt das nichts e<strong>in</strong>fach<br />

vorgegeben ist. Die Zukunft offenbart<br />

sich nun mit allen Ihren<br />

Risiken und Ängsten, was für<br />

viele Menschen e<strong>in</strong>e große psychologische<br />

Belastung bedeutet.<br />

Welche Fragen werden uns<br />

im 2013 beschäftigen?<br />

Vor zwei o<strong>der</strong> drei Jahren<br />

stellten wir uns die Fragen<br />

„wann“ und „wie“. Wann wird<br />

Serbien <strong>in</strong> die EU aufgenommen?<br />

Wie soll die bulgarische<br />

Strafgesetzgebung reformiert<br />

werden? Durch die Krise bekamen<br />

an<strong>der</strong>e Fragen Priorität;<br />

„was“ und „warum“. Im Jahr<br />

2012 stellen sich die Fragen<br />

was unternommen werden soll,<br />

warum so o<strong>der</strong> an<strong>der</strong>s gehandelt<br />

wird. 2013/2014 werden wir<br />

dann nach Antworten für diese<br />

Fragen suchen. Die EU wird<br />

nicht mehr dieselbe se<strong>in</strong>: Wenn<br />

früher die Union <strong>in</strong> reiche und<br />

arme Län<strong>der</strong> geteilt war, so gibt<br />

es jetzt Kreditgeber und Kreditnehmer,<br />

was die Beziehungen<br />

zwischen den Mitgliedslän<strong>der</strong>n<br />

neu def<strong>in</strong>iert. Die Armen leben<br />

bekanntlich schlechter, aber sie<br />

haben nicht das Gefühl, dass die<br />

Reichen ihr Leben bestimmen<br />

können, während aber die Kreditgeber<br />

sehr wohl die Macht<br />

über die Kreditnehmer besitzen.<br />

Interessant ist, was gerade<br />

aus <strong>der</strong> Me<strong>in</strong>ungsforschung <strong>in</strong><br />

<strong>der</strong> Europa klar wird: In den<br />

Südlän<strong>der</strong>n Portugal, Spanien<br />

und Griechenland s<strong>in</strong>d die<br />

Menschen sehr kritisch gegenüber<br />

den, von Brüssel und vor<br />

allem von Deutschland, erteilten<br />

Sparmaßnahmen. Gleichzeitig<br />

s<strong>in</strong>d sie bereit die Schaffung<br />

geme<strong>in</strong>samer europäischer<br />

Institutionen zu befürworten,<br />

weil sie ihren nationalen Regierungen<br />

nicht mehr zutrauen, die<br />

Krise überw<strong>in</strong>den zu können.<br />

Die nördlichen Län<strong>der</strong> s<strong>in</strong>d<br />

dagegen Befürworter <strong>der</strong> Sparmaßnahmen,<br />

s<strong>in</strong>d aber gegen

ционалното си пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о,<br />

отколкото на е<strong>в</strong>ропейското.<br />

<strong>По</strong>я<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а се странен парадокс<br />

– гото<strong>в</strong>ността за по<strong>в</strong>ече Е<strong>в</strong>ропа<br />

се колерира с много силно<br />

разочаро<strong>в</strong>ание от демокрацията.<br />

С как<strong>в</strong>о си обясня<strong>в</strong>ате<br />

този парадокс?<br />

Страните, <strong>в</strong> които избирателите<br />

<strong>в</strong> най-голяма степен са<br />

загубили <strong>в</strong>яра, че гласът им<br />

може да бъде чут и да произ<strong>в</strong>еде<br />

промяна, са най-гото<strong>в</strong>и<br />

да дадат по<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>ласт на ЕС.<br />

То<strong>в</strong>а е една различна динамика<br />

и как тя ще сработи е<br />

нещо, което ни предстои да<br />

<strong>в</strong>идим. Но си мисля, че ако от<br />

2008 до 2012 г. икономистите<br />

бяха тези, които доминираха<br />

дебата за Е<strong>в</strong>ропа, <strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ече<br />

и по-<strong>в</strong>ажна ста<strong>в</strong>а политическата<br />

динамика <strong>в</strong> отделните<br />

страни. А тя е много различна.<br />

Тук <strong>в</strong>ече се поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а и<br />

историческият опит на държа<strong>в</strong>ите<br />

– например традиционният<br />

страх на немците<br />

от инфлация или на англичаните<br />

от безработица. Тук<br />

ще се <strong>в</strong>ключи и опитът, който<br />

имат източное<strong>в</strong>ропейците,<br />

тъй като една от причините,<br />

поради които на нас кризата<br />

ни изглежда по-малко драматична,<br />

е, че ние сме <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а<br />

състояние <strong>в</strong>ече 20 години. За<br />

нас състоянието на по-<strong>в</strong>исока<br />

несигурност и промяна е<br />

станало част от ежедне<strong>в</strong>ието.<br />

В този смисъл ние психологически<br />

сме много по-подгот<strong>в</strong>ени<br />

за тези промени.<br />

Не случайно балтийските<br />

републики успяха да подкрепят<br />

политики, които <strong>в</strong> други<br />

страни биха били немислими.<br />

Те успяха да напра<strong>в</strong>ят<br />

съкращения по-големи от<br />

тези, които се искат <strong>в</strong> Гърция,<br />

но за тези хора промяната,<br />

лишението да изстрадаш<br />

нещо днес, за да си по-добре<br />

утре, е част от собст<strong>в</strong>ения им<br />

опит <strong>в</strong>ече 25 години. Съ<strong>в</strong>сем<br />

друг е опитът на а<strong>в</strong>стрийци и<br />

холанд ци. Мисля си, че този<br />

тип <strong>в</strong>ъпроси ста<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ажни.<br />

И <strong>в</strong>секи, който иска<br />

да разбере как<strong>в</strong>о ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong> ЕС,<br />

<strong>в</strong>ече няма да е достатъчно да<br />

се интересу<strong>в</strong>а от е<strong>в</strong>ропейските<br />

институции, да позна<strong>в</strong>а<br />

само собст<strong>в</strong>ената си страна<br />

и да следи само Германия.<br />

Днес <strong>в</strong>ече имаме нужда да<br />

се интересу<strong>в</strong>аме от политическия<br />

жи<strong>в</strong>от <strong>в</strong> страни, от<br />

които преди то<strong>в</strong>а не сме се<br />

интересу<strong>в</strong>али. Именно тук<br />

диаспората би могла да играе<br />

изключително <strong>в</strong>ажна роля за<br />

България. Вече има българи<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>сички държа<strong>в</strong>и на ЕС<br />

и техният глас и опит да се<br />

обясни как<strong>в</strong>о се случ<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>сяка отделна страна е много<br />

<strong>в</strong>ажен. Защото само тези 28<br />

картини, събрани заедно,<br />

могат да кажат как<strong>в</strong>о ще се<br />

случи през 2014 или 2015 г. <br />

AUTOGRAMM<br />

„ Бъдещето престана<br />

да бъде проект и се пре<strong>в</strong>ърна<br />

<strong>в</strong> източник на несигурност “<br />

„ Die Zukunft ist nicht mehr<br />

zum Pläneschmieden da,<br />

son<strong>der</strong>n sie ist<br />

e<strong>in</strong>e Unsicherheitsquelle “<br />

neue geme<strong>in</strong>same europäische<br />

Institutionen, weil sie <strong>in</strong> ihre<br />

eigenen Regierungen mehr<br />

Vertrauen haben. Es zeichnet<br />

sich e<strong>in</strong> Paradoxon heraus: Die<br />

Bereitschaft „mehr Europa“ zu<br />

unterstützen korreliert ziemlich<br />

stark mit e<strong>in</strong>er Enttäuschung<br />

von <strong>der</strong> Demokratie.<br />

Wie erklären Sie dieses Paradoxon?<br />

Die Län<strong>der</strong>, dessen Bürger Ihre<br />

Zuversicht verloren haben, dass<br />

Ihre Stimmen gehört werden,<br />

s<strong>in</strong>d am ehesten bereit, mehr<br />

Macht an die EU zu delegieren.<br />

Das ist e<strong>in</strong>e neue Dynamik,<br />

und wie sie sich anpassen wird,<br />

werden wir erst sehen. Zwischen<br />

2008 und 2012 waren die<br />

Wortgefechte um Europa von<br />

Wirtschaftsleuten dom<strong>in</strong>iert.<br />

Heute wird die politische Dynamik<br />

<strong>in</strong> den jeweiligen Län<strong>der</strong>n<br />

immer wichtiger. Und sie s<strong>in</strong>d<br />

von Land zu Land wesentlich<br />

an<strong>der</strong>s. Es mischt sich da auch<br />

die historische Erfahrung e<strong>in</strong>;<br />

z. B. die traditionelle Angst <strong>der</strong><br />

Briten vor Arbeitslosigkeit und<br />

die <strong>der</strong> Deutschen vor Inflation.<br />

Die Erfahrung <strong>der</strong> Oststaaten<br />

wird auch von Bedeutung se<strong>in</strong>:<br />

Wir nehmen die Krise mit weniger<br />

Dramatik h<strong>in</strong>, weil wir<br />

schon seit 20 Jahren <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er<br />

vergleichbaren Situation leben.<br />

Der Zustand von starker Unsi-<br />

cherheit und Wandel gehören<br />

zu unserem Alltag. So gesehen<br />

s<strong>in</strong>d wir psychisch viel besser<br />

für die Krise gewappnet. Nicht<br />

zufällig unterstützten die baltischen<br />

Republiken e<strong>in</strong>e Politik,<br />

die <strong>in</strong> an<strong>der</strong>en Län<strong>der</strong>n undenkbar<br />

wäre: Sie konnten größere<br />

Kürzungen akzeptieren, als sie<br />

heute von Griechenland verlangt<br />

werden, weil das Opfern des<br />

heutigen Tages im Namen <strong>der</strong><br />

Zukunft Teil ihrer 25-jährigen<br />

Erfahrung ist. E<strong>in</strong>e völlig an<strong>der</strong>e<br />

Erfahrung haben Österreich<br />

und die Nie<strong>der</strong>lande. Solche Tatsachen<br />

werden immer wichtiger.<br />

Wenn jemand heute etwas über<br />

die täglichen Geschehnisse <strong>in</strong><br />

<strong>der</strong> EU erfahren möchte, darf<br />

er sich nicht mehr nur für die<br />

EU-Institutionen, das eigene<br />

Land o<strong>der</strong> Deutschland <strong>in</strong>teressieren,<br />

son<strong>der</strong>n auch für Län<strong>der</strong>,<br />

die zuvor völlig un<strong>in</strong>teressant<br />

waren. Gerade hier könnte<br />

die bulgarische Diaspora e<strong>in</strong>e<br />

wesentliche Rolle spielen. Wir<br />

haben Landesleute <strong>in</strong> jedem<br />

EU-Land. Ihre Erfahrung sowie<br />

ihre Schil<strong>der</strong>ungen <strong>der</strong> täglichen<br />

Situationen im jeweiligen Land<br />

s<strong>in</strong>d beson<strong>der</strong>s wichtig. Mithilfe<br />

dieser 28 geschil<strong>der</strong>ten Bil<strong>der</strong><br />

<strong>in</strong> e<strong>in</strong>er geme<strong>in</strong>samen Collage<br />

könnten wir wirklich erahnen,<br />

was 2014 o<strong>der</strong> 2015 passieren<br />

könnte. <br />

6/2012 15

нА Фокус<br />

Нашмаркт –<br />

екзотика и бизнес<br />

Българските корнишони са хит<br />

МАРИН ДИМОВ<br />

Най-из<strong>в</strong>естният пазар<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена – Нашмаркт,<br />

отда<strong>в</strong>на се е пре<strong>в</strong>ърнал<br />

от обикно<strong>в</strong>ено място за<br />

пазару<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> туристическа<br />

атракция. От разноликите<br />

дюкянчета ще чуете <strong>в</strong>сякак<strong>в</strong>а<br />

реч – немска, турска,<br />

арабска, полска, руска. И<br />

нищо чудно прода<strong>в</strong>ачът от<br />

сергията за домашно отгледани<br />

домати и чушки да се<br />

окаже сънародник.<br />

Българите са из<strong>в</strong>естни още<br />

от началото на миналия <strong>в</strong>ек<br />

като отлични градинари и са<br />

добре приети на а<strong>в</strong>стрийския<br />

пазар. За съжаление из<strong>в</strong>естните<br />

произ<strong>в</strong>одители на ц<strong>в</strong>етя<br />

и зеленчуци <strong>в</strong>ече са остарели<br />

и са се оттеглили от занаята.<br />

Няколко семейст<strong>в</strong>а, жи<strong>в</strong>еещи<br />

<strong>в</strong> близките до Виена селца, <strong>в</strong>се<br />

още сеят и отглеждат собст<strong>в</strong>ена<br />

продукция, която предлагат<br />

през лятото на Нашмаркт.<br />

Най-популярни са доматите от<br />

редкия сорт би<strong>в</strong>олско сърце.<br />

Нашенци работят на щандо<strong>в</strong>е<br />

за сушени плодо<strong>в</strong>е, ц<strong>в</strong>етя,<br />

плодо<strong>в</strong>е и зеленчуци. Само<br />

един българин е закупил магазин<br />

тук преди<br />

години. Ос<strong>в</strong>ен<br />

екзотичните<br />

кашу, макадамия,<br />

<strong>в</strong>асеби и<br />

други ядки той<br />

прода<strong>в</strong>а и българско<br />

сирене.<br />

Истинският<br />

хит обаче са<br />

българските<br />

корнишони.<br />

През лятото се<br />

купу<strong>в</strong>ат пресни,<br />

а през зи-<br />

16<br />

6/2012<br />

мата – марино<strong>в</strong>ани. „Пра<strong>в</strong>им<br />

си ги точно като <strong>в</strong> България<br />

с кимион, оцет и <strong>в</strong>сички подпра<strong>в</strong>ки<br />

и ста<strong>в</strong>ат чудни“ – изда<strong>в</strong>а<br />

тайната един от шефо<strong>в</strong>ете.<br />

Разходите за наеми, осигуро<strong>в</strong>ки<br />

и застрахо<strong>в</strong>ки на работниците,<br />

чиито заплати са между<br />

1000 и 2000 е<strong>в</strong>ро на месец, са<br />

значителни, но и постоянният<br />

поток от хора на пазара осигуря<strong>в</strong>а<br />

добър бизнес.<br />

Докато купу<strong>в</strong>ате килограм<br />

зеле или екзотичен плод, тук<br />

ще <strong>в</strong>и разкажат история, ще<br />

научите но<strong>в</strong>а рецепта и ще <strong>в</strong>и<br />

напра<strong>в</strong>ят комплимент – <strong>в</strong>се<br />

емоции, които пре<strong>в</strong>ръщат<br />

обикно<strong>в</strong>еното пазару<strong>в</strong>ане <strong>в</strong><br />

приятно прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане. <br />

ИСТОРИя<br />

според пър<strong>в</strong>ите данни за нашмаркт<br />

от XVi <strong>в</strong>ек на то<strong>в</strong>а място е<br />

имало пазар за млечни продукти.<br />

До 1820 г. то се спомена<strong>в</strong>а<br />

под името Ашенмаркт, а покъсно<br />

се поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а и днешното<br />

наз<strong>в</strong>ание – нашмаркт (naschen<br />

(нем.) – хап<strong>в</strong>ам, опит<strong>в</strong>ам скришом).<br />

Пазарът е официално открит<br />

през 1919 г. на площ от 2,3<br />

хектара <strong>в</strong> протежение на 1,5 км<br />

той е побрал 170 щанда за плодо<strong>в</strong>е<br />

и зелечуци, хранителни<br />

магазини, локали и ресторанти.<br />

Der Naschmarkt <strong>in</strong><br />

Wien – Exotik und<br />

Bus<strong>in</strong>ess<br />

Die bulgarischen Gürkchen s<strong>in</strong>d e<strong>in</strong> Hit<br />

MARIN DIMOV<br />

Der berühmteste Markt<br />

<strong>in</strong> Wien, <strong>der</strong> Naschmarkt,<br />

hat sich schon längst<br />

von e<strong>in</strong>em gewöhnlichen E<strong>in</strong>kaufsort<br />

<strong>in</strong> e<strong>in</strong>e touristische<br />

Attraktion verwandelt. Aus<br />

den vielfältigen Kaufläden<br />

hört man allerlei Sprachen<br />

– Bulgarisch, Türkisch, Arabisch,<br />

Hebräisch, Polnisch,<br />

Russisch und Deutsch. Und<br />

es wäre nicht verwun<strong>der</strong>lich,<br />

wenn sich <strong>der</strong> Verkäufer am<br />

Stand für selbst angebaute<br />

Tomaten und Paprikas als<br />

Landsmann erweist.<br />

Die Bulgaren s<strong>in</strong>d seit dem<br />

Anfang des vorigen Jahrhun<strong>der</strong>ts<br />

als ausgezeichnete Gärtner<br />

bekannt und werden deshalb<br />

am österreichischen Markt<br />

gerne akzeptiert. Lei<strong>der</strong> s<strong>in</strong>d<br />

die berühmten Blumen- und<br />

Gemüseproduzenten schon <strong>in</strong><br />

die Jahre gekommen und haben<br />

sich vom Beruf zurückgezogen.<br />

Es gibt e<strong>in</strong>ige Familien aus dem<br />

Umland von Wien, die immer<br />

noch <strong>in</strong> eigener<br />

Produktion<br />

anbauen, und<br />

die Produkte<br />

dann im Sommer<br />

auf dem<br />

Naschmarkt<br />

anbieten. Am<br />

beliebtesten<br />

s<strong>in</strong>d die seltenen<br />

Büffelherz-<br />

Tomaten.<br />

Unsere Landsleute<br />

arbeiten<br />

an Ständen<br />

für Trockenobst, Blumen, Obst<br />

und Gemüse. Bisher kaufte nur<br />

e<strong>in</strong> Bulgare vor langer Zeit e<strong>in</strong><br />

Geschäft hier. Außer den exotischen<br />

Cashew-, Makadam-,<br />

Wasabi- und an<strong>der</strong>en Nüssen<br />

verkauft er auch bulgarischen<br />

Käse. E<strong>in</strong> echter Hit s<strong>in</strong>d jedoch<br />

die bulgarischen Gürkchen. Im<br />

Sommer verkauft man sie frisch,<br />

im W<strong>in</strong>ter – e<strong>in</strong>gelegt. „Wir bereiten<br />

die Gürkchen genau wie<br />

<strong>in</strong> Bulgarien zu – mit Kümmel,<br />

Essig und allen an<strong>der</strong>en Gewürzen<br />

und sie werden wun<strong>der</strong>bar“<br />

– verrät e<strong>in</strong>er <strong>der</strong> Hersteller<br />

das Geheimnis. Die Ausgaben<br />

für Miete, Steuerabzüge und<br />

Versicherungen <strong>der</strong> Angestellten,<br />

<strong>der</strong>en Gehälter zwischen<br />

1000 und 2000 Euro pro Monat<br />

liegen, s<strong>in</strong>d erheblich, aber <strong>der</strong><br />

ständige Menschenstrom sichert<br />

das gute Geschäft.<br />

Während Sie e<strong>in</strong> Kilo Kraut<br />

o<strong>der</strong> exotisches Obst kaufen,<br />

erzählt man Ihnen etwas, verrät<br />

e<strong>in</strong> neues Rezept o<strong>der</strong> macht<br />

Ihnen e<strong>in</strong> Kompliment – all<br />

das macht das e<strong>in</strong>fache E<strong>in</strong>kaufen<br />

zu e<strong>in</strong>em angenehmen<br />

Erlebnis.<br />

GESCHICHTE<br />

Laut den ersten aufzeichnungen<br />

zum naschmarkt gab es hier<br />

seit dem 16. Jh. e<strong>in</strong>en Markt für<br />

Milchprodukte. Bis 1820 war <strong>der</strong><br />

Markt unter dem namen aschenmarkt<br />

bekannt, se<strong>in</strong>e heutige<br />

Bezeichnung bekommt er erst<br />

später (abgeleitet vom Verb „naschen“).<br />

Der Markt wurde 1919<br />

offiziell eröffnet. auf e<strong>in</strong>er Fläche<br />

von 2,3 Hektar bei 1,5 km Länge<br />

fasst er <strong>in</strong>sgesamt 170 Obst und<br />

Gemüsestände, Lebensmittelgeschäfte,<br />

Lokale und Restaurants.<br />

СНИМКИ/FOTOS Elitsa Tsenova преВод/ÜBERSETZUNG Karol<strong>in</strong>a Dimitrova

преВод/ÜBERSETZUNG Karol<strong>in</strong>a Dimitrova<br />

Конференция<br />

за българите<br />

от<strong>в</strong>ън<br />

Ще започне ли истински разго<strong>в</strong>ор<br />

след срещата <strong>в</strong> Брюксел?<br />

МАКСИМ<br />

бОжИЛОВ<br />

Издател на<br />

<strong>в</strong>. „Български<br />

хоризонти“,<br />

Канада<br />

Специално за А4<br />

<strong>По</strong>литическият елит<br />

<strong>в</strong> България отда<strong>в</strong>на<br />

тряб<strong>в</strong>аше да определи политиката<br />

и конкретната<br />

програма на държа<strong>в</strong>ата за<br />

работа както с българските<br />

общности из<strong>в</strong>ън страната,<br />

така и с отделните българи,<br />

преби<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ащи постоянно<br />

или <strong>в</strong>ременно от<strong>в</strong>ън.<br />

На 7 и 8 ноем<strong>в</strong>ри <strong>в</strong> Брюксел<br />

(ако не бъде отложена преди<br />

то<strong>в</strong>а) тряб<strong>в</strong>а да се състои<br />

конференция „<strong>По</strong>литики за<br />

българите <strong>в</strong> чужбина“. Няма<br />

да се спирам на поредната<br />

„но<strong>в</strong>ост“ <strong>в</strong> българския език –<br />

множест<strong>в</strong>еното число на политика<br />

– на<strong>в</strong>лизаща нагло от<br />

английския, за да не подценя<strong>в</strong>ам<br />

самата идея на събитието.<br />

Макар и много закъсняло, <strong>в</strong>се<br />

пак е радостно, че някой се<br />

опит<strong>в</strong>а да напра<strong>в</strong>и нещо.<br />

Проблемите, които стоят<br />

пред сънародниците ни <strong>в</strong> Бесарабия,<br />

Молдо<strong>в</strong>а, Банат, Македония,<br />

Западните покрайнини<br />

и Русия на мнозина може да<br />

им се стру<strong>в</strong>ат сходни, но така<br />

е само на пръ<strong>в</strong> поглед. Те се<br />

различа<strong>в</strong>ат от проблемите на<br />

сънародниците ни <strong>в</strong> САЩ,<br />

Канада, Латинска Америка и<br />

А<strong>в</strong>стралия и са още по-различни<br />

от проблемите на но<strong>в</strong>ата<br />

българска емиграция <strong>в</strong> Западна<br />

Е<strong>в</strong>ропа. Пра<strong>в</strong>ата, които българското<br />

гражданст<strong>в</strong>о да<strong>в</strong>а, се<br />

оказ<strong>в</strong>ат безкритично по-малко<br />

за жи<strong>в</strong>еещите из<strong>в</strong>ън България,<br />

да не го<strong>в</strong>орим за българите, които<br />

по една или друга причина<br />

сега нямат българско гражданст<strong>в</strong>о.<br />

Така че я<strong>в</strong>но има как<strong>в</strong>о да<br />

се дискутира.<br />

Стру<strong>в</strong>а ми се, че хаосът,<br />

характерен за отношението<br />

на държа<strong>в</strong>ата към сънародниците<br />

ни из<strong>в</strong>ън нея, се предаде<br />

и на съста<strong>в</strong>а на участниците<br />

<strong>в</strong> планираната конференция.<br />

Неколцина от акти<strong>в</strong>истите по<br />

разни форуми се обя<strong>в</strong>иха за<br />

предста<strong>в</strong>ители на многохилядни<br />

<strong>в</strong>иртуални асоциации и<br />

отказ<strong>в</strong>ат да участ<strong>в</strong>ат (канени<br />

или неканени); други смятат<br />

да ходят, защото било настъпило<br />

<strong>в</strong>ремето да се го<strong>в</strong>ори с<br />

<strong>в</strong>ластта <strong>в</strong> София.<br />

На фона на <strong>в</strong>сичко то<strong>в</strong>а<br />

куриозно е отношението на<br />

имену<strong>в</strong>аната за Държа<strong>в</strong>на<br />

агенция за българите <strong>в</strong> чужбина.<br />

На нейната страница <strong>в</strong><br />

интернет сред но<strong>в</strong>ините или<br />

сред предстоящите събития<br />

няма да откриете нищо за<br />

конференцията, но зато<strong>в</strong>а<br />

пък може да се запознаете с<br />

прокар<strong>в</strong>ан от нея и спрян <strong>в</strong><br />

парламента законопроект за<br />

българите и за българските<br />

общности из<strong>в</strong>ън България,<br />

който естест<strong>в</strong>ено не намери<br />

място <strong>в</strong> дне<strong>в</strong>ния ред на срещата<br />

<strong>в</strong> Брюксел.<br />

Макар и зле подгот<strong>в</strong>ена,<br />

конференцията ще мине и<br />

замине. Важното е след нея<br />

дали ще започне истински<br />

разго<strong>в</strong>ор.<br />

Или отно<strong>в</strong>о ще затънем <strong>в</strong><br />

без<strong>в</strong>ремието?<br />

nach dem treffen <strong>in</strong> Brüssel:<br />

beg<strong>in</strong>nt jetzt e<strong>in</strong> echtes Gespräch?<br />

BLICKWInKEL<br />

Konferenz zum<br />

Thema Bulgaren<br />

im Ausland<br />

MAxIM BOZHILOV<br />

Herausgeber <strong>der</strong> Zeitung<br />

„Bulgarische Horizonte“, Kanada.<br />

Speziell für А4<br />

Die Politiker Bulgariens<br />

sollten schon längst e<strong>in</strong><br />

konkretes staatliches Programm,<br />

sowie e<strong>in</strong>e Strategie<br />

für e<strong>in</strong>e Zusammenarbeit mit<br />

den bulgarischen Geme<strong>in</strong>den<br />

im Ausland haben, das auch<br />

e<strong>in</strong>zelne Bulgaren erreicht,<br />

die kurz- o<strong>der</strong> langfristig im<br />

Ausland verweilen.<br />

Am 7. und 8. November ist<br />

e<strong>in</strong>e Konferenz (wenn sie nicht<br />

schon vorher verschoben wird)<br />

zum Thema „Politik für die Bulgaren<br />

im Ausland“ <strong>in</strong> Brüssel<br />

geplant. Obwohl dieses Ereignis<br />

schon reichlich spät stattf<strong>in</strong>det,<br />

ist es doch erfreulich, dass<br />

wenigstens versucht wird e<strong>in</strong>e<br />

Lösung zu f<strong>in</strong>den.<br />

Die Probleme, die unsere<br />

Landsleute <strong>in</strong> Bessarabien,<br />

Moldawien, Banat, Mazedonien<br />

und Russland haben, mögen<br />

ähnlich ersche<strong>in</strong>en, das ist<br />

jedoch nur auf den ersten Blick<br />

so. Die Probleme dieser unserer<br />

Landsleute <strong>in</strong> den USA,<br />

Kanada, Late<strong>in</strong>amerika und<br />

Australien s<strong>in</strong>d ganz an<strong>der</strong>s<br />

als die Probleme <strong>der</strong> neuen<br />

bulgarischen Emigration <strong>in</strong><br />

Westeuropa. Die Rechte, die die<br />

bulgarische Staatsbürgerschaft<br />

gewährt, erweisen sich als weniger<br />

unangefochten für die,<br />

außerhalb Bulgariens lebenden<br />

Bürger*, ganz zu schweigen von<br />

den Bulgaren, die zurzeit aus<br />

dem e<strong>in</strong>en o<strong>der</strong> an<strong>der</strong>en Grund<br />

ke<strong>in</strong>e bulgarische Staatsbürger-<br />

schaft haben. Es gibt also genug<br />

Stoff für Diskussion.<br />

Es sche<strong>in</strong>t mir, dass sich das<br />

Chaos, das für die Beziehung<br />

zwischen Staat und Auslands-<br />

Bulgaren charakteristisch ist,<br />

auch auf die Teilnehmer <strong>der</strong><br />

geplanten Konferenz übertrug.<br />

E<strong>in</strong>ige <strong>der</strong> Aktivisten verschiedener<br />

Foren erklärten sich zu<br />

Vertretern mehrerer Tausend<br />

virtueller Organisationen und<br />

sagen die Teilnahme ab (e<strong>in</strong>geladen<br />

o<strong>der</strong> nicht); An<strong>der</strong>e planen<br />

nach Brüssel zu fahren, da die<br />

Zeit gekommen sei, mit den<br />

Machthabern <strong>in</strong> Sofia direkt zu<br />

sprechen.<br />

Vor diesem H<strong>in</strong>tergrund<br />

ist das Selbstverständnis <strong>der</strong><br />

sogenannten Staatsagentur für<br />

Bulgaren im Ausland kurios.<br />

Auf ihrer Webseite ist unter<br />

den Nachrichten o<strong>der</strong> den<br />

zukünftigen Veranstaltungen<br />

nichts über die Konferenz <strong>in</strong><br />

Brüssel zu f<strong>in</strong>den. Dafür kann<br />

man sich mit e<strong>in</strong>em Gesetzentwurf<br />

<strong>der</strong> Agentur über die<br />

Bulgaren und die bulgarischen<br />

Geme<strong>in</strong>schaften außerhalb<br />

Bulgariens vertraut machen,<br />

<strong>der</strong> im Parlament zur Erörterung<br />

e<strong>in</strong>gebracht und dann<br />

abgelehnt wurde. Natürlich<br />

fand dieser Gesetzesentwurf<br />

dann auch ke<strong>in</strong>en Platz auf <strong>der</strong><br />

Tagesordnung des Zusammentreffens<br />

<strong>in</strong> Brüssel.<br />

Wenn auch schlecht vorbereitet,<br />

wird diese Konferenz wohl<br />

doch kommen. Wichtig ist, ob<br />

ihr e<strong>in</strong> echtes Gespräch folgt.<br />

O<strong>der</strong> bleiben wir wie<strong>der</strong><br />

im lähmenden Stillstand<br />

stecken?<br />

6/2012 17

оБЩЕстВо<br />

Харта за<br />

добри<br />

обноски<br />

съжителст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

разнообразието<br />

18<br />

ДОНИКА ДРЕНЧЕВА<br />

До края на ноем<strong>в</strong>ри кметската<br />

упра<strong>в</strong>а на а<strong>в</strong>стрийската столица<br />

ще предста<strong>в</strong>и гото<strong>в</strong>ия текст на Виенската<br />

харта. Уникалният за Е<strong>в</strong>ропа<br />

документ ще съдържа пра<strong>в</strong>илата за<br />

добро по<strong>в</strong>едение между гражданите,<br />

предложени и обсъдени от самите<br />

тях. Проектът е на стойност поло<strong>в</strong>ин<br />

милион е<strong>в</strong>ро.<br />

Да не го<strong>в</strong>орим <strong>в</strong>исоко <strong>в</strong> градския<br />

транспорт. Да не х<strong>в</strong>ърляме боклука си на<br />

улицата. Да помогнем на някого <strong>в</strong> нужда.<br />

Да не оста<strong>в</strong>яме предразсъдъците да<br />

Кметът на Виена Михаел Хойпл, градският<br />

съ<strong>в</strong>етник Сандра Фрауенбергер<br />

и заместник кметът Мария Василакоу<br />

да<strong>в</strong>ат старта на Виенската харта<br />

DEUTSCH FÜR BULGAREN<br />

да преброя на (пет, десет) пръсти/<br />

Sich etwas an den (fünf, zehn) F<strong>in</strong>gern<br />

abzählen können.<br />

Sich etwas an den (fünf, zehn) F<strong>in</strong>gern abzählen können<br />

Die umgangssprachliche Wendung bedeutet sich etwas leicht<br />

denken, etwas leicht voraussehen können:<br />

Dass wir verlieren würden, hättest du dir an den fünf F<strong>in</strong>gern abzählen können.<br />

Да преброя на (пет, десет) пръсти<br />

Изразът се използ<strong>в</strong>а <strong>в</strong> разго<strong>в</strong>орната реч, когато нещо е<br />

лесно пред<strong>в</strong>идимо:<br />

Че ще загубим, можеше да преброиш на петте си пръста.<br />

6/2012<br />

дикту<strong>в</strong>ат или пречат на отношенията ни<br />

с околните. Да сме толерантни на пътя.<br />

Неписаните пра<strong>в</strong>ила за добро по<strong>в</strong>едение,<br />

които <strong>в</strong>сички позна<strong>в</strong>аме, но като че ли<br />

често забра<strong>в</strong>яме, забързани <strong>в</strong> ежедне<strong>в</strong>ието<br />

си. А когато <strong>в</strong> града, <strong>в</strong> който жи<strong>в</strong>еем,<br />

се срещнат множест<strong>в</strong>о култури, религии,<br />

езици и хиляди хора с различен поглед<br />

към с<strong>в</strong>ета, общу<strong>в</strong>ането между хората<br />

ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>се по-трудно.<br />

ОТ гРАжДАНИ ЗА гРАжДАНИ.<br />

Именно зато<strong>в</strong>а от 19 март до 14 октом<strong>в</strong>ри<br />

<strong>в</strong>сички жители на Виена имаха <strong>в</strong>ъзможността<br />

да дадат с<strong>в</strong>оите предложения за<br />

теми на дискусии и да участ<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> послед<strong>в</strong>ащите<br />

разго<strong>в</strong>ори. Те можеха да напра<strong>в</strong>ят<br />

то<strong>в</strong>а, използ<strong>в</strong>айки гореща телефонна<br />

линия, имейли, онлайн платформа,<br />

писма. Идеята бе да се създаде документ,<br />

предста<strong>в</strong>ящ осно<strong>в</strong>ите и пра<strong>в</strong>илата<br />

за добро и ползот<strong>в</strong>орно съжителст<strong>в</strong>о <strong>в</strong><br />

града. Целта на организаторите бе <strong>в</strong> него<br />

да бъдат предста<strong>в</strong>ени потребностите на<br />

различни социални групи – млади хора,<br />

пенсионери, хора с и без у<strong>в</strong>реждания,<br />

работодатели и работещи, имигранти и<br />

местни жители, хора с различна сексуална<br />

ориентация, бежан ци и др.<br />

ОСНОВНИ ТЕМИ. Събраните почти<br />

2000 предложения са разделени <strong>в</strong> три<br />

тематични блока:<br />

<strong>По</strong><strong>в</strong>едение – на пътя и <strong>в</strong> градския<br />

транспорт, общу<strong>в</strong>ане и зачитане на околните<br />

BULGARISCH FÜR öSTERREICHER<br />

Взаимоотношения – общу<strong>в</strong>ане между<br />

поколенията, отношение към чужденците<br />

и тяхната култура<br />

Градската среда като общо жизнено<br />

пространст<strong>в</strong>о – опаз<strong>в</strong>ане на общест<strong>в</strong>ените<br />

места, чистотата на града, детските<br />

площадки.<br />

Според съ<strong>в</strong>етничката по <strong>в</strong>ъпросите<br />

на интеграцията Сандра Фрауенбергер<br />

хартата тряб<strong>в</strong>а да бъде не само <strong>в</strong>одещ<br />

пример за съ<strong>в</strong>местен жи<strong>в</strong>от <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена, но<br />

и „стена, пречеща на онези, които искат<br />

да разделят населението“.<br />

А4 – единст<strong>в</strong>еното българско списание<br />

<strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия е официален партньор на инициати<strong>в</strong>ата<br />

„Виенска харта“. <br />

Bulgarisch Transkription Deutsch<br />

Къде ще прекарате<br />

празниците?<br />

Ние ще празну<strong>в</strong>аме<br />

Коледа у дома.<br />

Да отидем заедно<br />

на коледния<br />

пазар?<br />

Весела и щастли<strong>в</strong>а<br />

Коледа!<br />

Честита Но<strong>в</strong>а<br />

година.<br />

Участниците <strong>в</strong> про<strong>в</strong>едените над<br />

400 дискусии <strong>в</strong> почти <strong>в</strong>сички райони<br />

на столицата посоч<strong>в</strong>ат любезността,<br />

у<strong>в</strong>ажението, отзи<strong>в</strong>чи<strong>в</strong>остта, толерантността<br />

и солидарността като ключо<strong>в</strong>и<br />

за добрия тон и ползот<strong>в</strong>орната комуникация.<br />

За по<strong>в</strong>ечето от тях е <strong>в</strong>ажно да<br />

се усмих<strong>в</strong>аме по<strong>в</strong>ече, да поздра<strong>в</strong>я<strong>в</strong>аме,<br />

когато се разминем със съседите на<br />

стълбите, и по-често да се поста<strong>в</strong>яме <strong>в</strong><br />

ролята на другия. Владеенето и използ<strong>в</strong>ането<br />

на немския език <strong>в</strong> ежедне<strong>в</strong>ието<br />

също се оказ<strong>в</strong>а фактор за бързата и<br />

добра интеграция и положителното<br />

съжителст<strong>в</strong>о.<br />

Kade schte prekarate<br />

praznizite?<br />

Nie schte<br />

praznuvame Koleda<br />

u doma.<br />

Da otidem zaedno na<br />

kolednija pazar?<br />

Vesela i schtastliva<br />

Koleda!<br />

Chestita Nova<br />

god<strong>in</strong>a!<br />

ОбщИ ЦЕННОСТИ<br />

Wo verbr<strong>in</strong>gen Sie<br />

die Feiertage?<br />

Wir feiern<br />

Weihnachten zu<br />

Hause.<br />

Gehen wir<br />

zusammen auf dem<br />

Weihnachtsmarkt?<br />

Frohes und<br />

glückliches<br />

Weihnachten!<br />

Е<strong>in</strong>en guten Rutsch<br />

<strong>in</strong>s neue Jahr!<br />

СНИМКИ/FOTOS charta.wien.gv.at, www.wien.gv.at

Консултация № 5 www.eukompass.at<br />

от специалистите на „Компас“<br />

ИМАМ лИ прАВо И КогА дА БъдА<br />

здрАВНо оСИгУреН С ФорМУляр е<br />

106 В АВСтрИя?<br />

Всеки осигурен български<br />

служител, командиро<strong>в</strong>ан от<br />

работодателя си за из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане<br />

на определена работа <strong>в</strong> друга<br />

държа<strong>в</strong>а от ЕС за срок не<br />

по-кратък от 12 месеца, може<br />

да се регистрира <strong>в</strong> местната<br />

здра<strong>в</strong>ноосигурителна система<br />

с е<strong>в</strong>ропейски формуляр Е 106.<br />

Той се изда<strong>в</strong>а от съот<strong>в</strong>етната<br />

Районна здра<strong>в</strong>ноосигурителна<br />

каса. За целта се попъл<strong>в</strong>а<br />

зая<strong>в</strong>ление до директора на<br />

касата и се прилагат копие от<br />

личната карта или от задграничния<br />

паспорт и копие от<br />

запо<strong>в</strong>едта за командиро<strong>в</strong>ане <strong>в</strong><br />

другата държа<strong>в</strong>а. Формуляр Е<br />

106 се използ<strong>в</strong>а за:<br />

командиро<strong>в</strong>ани на работа<br />

<strong>в</strong> друга държа<strong>в</strong>а от ЕC граждани<br />

за период не по-кратък<br />

от 12 месеца<br />

погранични работници<br />

сезонни работници – за<br />

<strong>в</strong>ремето на сезонната работа,<br />

но не по<strong>в</strong>ече от 8 месеца<br />

дипломати и консулски<br />

служители и члено<strong>в</strong>е на семейст<strong>в</strong>ата<br />

им<br />

моряци, жи<strong>в</strong>еещи <strong>в</strong> една<br />

държа<strong>в</strong>а от ЕС, но пла<strong>в</strong>ащи<br />

под флага на кораб, регистриран<br />

<strong>в</strong> друга държа<strong>в</strong>а от ЕС<br />

държа<strong>в</strong>ни служители,<br />

командиро<strong>в</strong>ани от българска<br />

държа<strong>в</strong>на институция на<br />

работа <strong>в</strong> официалните е<strong>в</strong>ропейски<br />

структури.<br />

С Е 106 командиро<strong>в</strong>аният<br />

гражданин и придружа<strong>в</strong>ащите<br />

го члено<strong>в</strong>е на семейст<strong>в</strong>ото<br />

му се регистрират към чуждата<br />

здра<strong>в</strong>на система за срока на<br />

командиро<strong>в</strong>ането.<br />

КАК МогА дА Се леКУВАМ В<br />

чУжБИНА С БългАрСКАтА СИ зА-<br />

СтрАхоВКА?<br />

Български граждани, които<br />

се осигуря<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> България и<br />

желаят да получат плано<strong>в</strong>о<br />

болнично лечение <strong>в</strong> друга<br />

държа<strong>в</strong>а членка, предста<strong>в</strong>ят<br />

пред съот<strong>в</strong>етното чуждо лечебно<br />

за<strong>в</strong>едение формуляр Е<br />

112, издаден от компетентната<br />

осигурителна институция <strong>в</strong><br />

България. С този формуляр тя<br />

пот<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оето съгласие<br />

за лечение <strong>в</strong> чужбина за нейна<br />

сметка. Приемът за плано<strong>в</strong>о<br />

лечение тряб<strong>в</strong>а пред<strong>в</strong>арително<br />

да бъде пот<strong>в</strong>ърден от<br />

здра<strong>в</strong>но за<strong>в</strong>едение <strong>в</strong> чужбина.<br />

За да се издаде формуляр Е<br />

112 <strong>в</strong> България, е необходимо<br />

лицето, което пода<strong>в</strong>а молба,<br />

да разполага с подробен план<br />

за лечение с посочен период,<br />

<strong>в</strong> който то ще се про<strong>в</strong>еде.<br />

Необходим е и документ,<br />

удосто<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ащ не<strong>в</strong>ъзможността<br />

подобно лечение да се<br />

осъщест<strong>в</strong>и <strong>в</strong> България.<br />

ВНУчето МИ ще доЙде дА жИ-<br />

Вее прИ МеН В АВСтрИя И ще по-<br />

СещАВА УчИлИще. КАКВо тряБВА<br />

дА НАпрАВя, зА дА легАлИзИрАМ<br />

преСтоя МУ?<br />

Тряб<strong>в</strong>а да из<strong>в</strong>адите сертификат<br />

за постоянен престой<br />

(Anmeldebesche<strong>in</strong>igung) <strong>в</strong><br />

А<strong>в</strong>стрия от общински отдел<br />

35 (МА35). Необходимите<br />

документи, които се прилагат<br />

към молбата, са<br />

– паспорт или лична карта<br />

на детето<br />

– адресна регистрация<br />

– акт за раждане<br />

– актуална здра<strong>в</strong>на застрахо<strong>в</strong>ка<br />

– налични парични средст<strong>в</strong>а,<br />

достатъчни да покрият<br />

разходите на детето по <strong>в</strong>реме<br />

на него<strong>в</strong>ото обучение <strong>в</strong><br />

А<strong>в</strong>стрия. <br />

Скъпи читатели,<br />

Специалистите от консултантския<br />

център<br />

„Компас“ – Виена, ще <strong>в</strong>и<br />

информират с<strong>в</strong>ое<strong>в</strong>ременно<br />

на страниците на<br />

<strong>A4</strong> по актуални социални<br />

теми, с<strong>в</strong>ързани с жи<strong>в</strong>ота<br />

ни <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия.<br />

Очак<strong>в</strong>аме и <strong>в</strong>ашите <strong>в</strong>ъпроси<br />

на редакционния<br />

имейл vere<strong>in</strong>@bulgaren.<br />

org. Консултантите на<br />

„Компас“ с удо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>ие<br />

ще <strong>в</strong>и отго<strong>в</strong>орят на най<strong>в</strong>ажните<br />

от тях.<br />

Beratung Nr. 5<br />

Von „Kompass“-experten<br />

ICH mÖCHTE mICH IN ÖSTERREICH<br />

vERSICHERN LASSEN- WÜRDE DAS<br />

mIT DEm FORmULAR E106 AUS BUL-<br />

GARIEN GEHEN?<br />

Mit dem Formular E106 kann<br />

man sich auch <strong>in</strong> Österreich<br />

versichern lassen. Das Formular<br />

wird von <strong>der</strong> jeweiligen<br />

Gebietskrankenkasse <strong>in</strong> e<strong>in</strong>em<br />

EU-Land (<strong>in</strong> unserem Fall <strong>in</strong><br />

Bulgarien) ausgestellt unter<br />

an<strong>der</strong>em wenn,<br />

- man von se<strong>in</strong>er Firma <strong>in</strong><br />

Bulgarien nach Österreich für<br />

m<strong>in</strong>destens 12 Monate entsendet<br />

wurde<br />

- für Pendler, für Saisonarbeiter,<br />

die nicht länger als 8 Monate<br />

<strong>in</strong> Österreich e<strong>in</strong>er Beschäftigung<br />

nachgehen,<br />

- für Diplomaten und <strong>der</strong>en<br />

Familienmitglie<strong>der</strong>,<br />

- für Seeleute, die <strong>in</strong> e<strong>in</strong>em<br />

EU-Land leben, aber auf e<strong>in</strong>em<br />

Schiff beschäftigt s<strong>in</strong>d, das <strong>in</strong><br />

e<strong>in</strong>em an<strong>der</strong>en EU-Land zugelassen<br />

ist,<br />

- für Abgeordnete, die vom<br />

Bulgarien zu e<strong>in</strong>er EU Institution<br />

entsendet werden.<br />

Das Formular E 106 ist <strong>der</strong><br />

regionalen Krankenkasse/EWR-<br />

GEsELLsCHAFT<br />

Liebe Leser<strong>in</strong>,<br />

lieber Leser,<br />

die Spezialisten vom Beratungszentrum<br />

„Kompass“<br />

– Wien, werden Ihnen aktuelle<br />

soziale Themen rund<br />

um das Leben <strong>in</strong> Österreich<br />

hier auf diesen Seiten <strong>der</strong><br />

Zeitschrift <strong>A4</strong> präsentieren.<br />

Wir erwarten Ihre Fragen<br />

per E-Mail an die Redaktion<br />

vere<strong>in</strong>@bulgaren.org. Die<br />

Berater von „Kompass“<br />

werden Ihnen gerne Ihre<br />

Fragen beantworten.<br />

Abteilung <strong>in</strong> Österreich vorzulegen.<br />

Anschließend bekommen<br />

<strong>der</strong> E<strong>in</strong>reicher und se<strong>in</strong>e Angehörigen<br />

e<strong>in</strong>e e-card. Ab dann ist<br />

es möglich, die Leistungen des<br />

österreichischen Gesundheitswesens<br />

<strong>in</strong> Anspruch zu nehmen.<br />

Die Kosten werden – <strong>in</strong> späterer<br />

Folge – von <strong>der</strong> bulgarischen<br />

Krankenkasse beglichen.<br />

WIE kANN ICH mICH mIT BULGA-<br />

RISCHER vERSICHERUNG IN ÖSTER-<br />

REICH BEHANDELN LASSEN?<br />

Alle bulgarischen StaasbürgerInnen,<br />

die mit e<strong>in</strong>er bulgarischen<br />

Krankenversicherung<br />

e<strong>in</strong>e Behandlung <strong>in</strong> Österreich<br />

<strong>in</strong> Anspruch nehmen möchten,<br />

müssen das Formular E 112<br />

bei <strong>der</strong> zuständigen Behörde <strong>in</strong><br />

Bulgarien beantragen. Dafür<br />

benötigen sie e<strong>in</strong>e Beschreibung<br />

des geplanten Behandlungsprozesses<br />

sowie e<strong>in</strong>e Erklärung,<br />

dass e<strong>in</strong>e solche o<strong>der</strong> ähnliche<br />

Behandlung <strong>in</strong> Bulgarien nicht<br />

durchzuführen ist. Mit diesem<br />

Formular werden die Gesamtkosten<br />

für die Behandlung von<br />

<strong>der</strong> bulgarischen Krankenkasse<br />

getragen. <br />

6/2012 19

БИЗнЕс И ФИнАнсИ<br />

Зелени офиси<br />

офис сграда покри<strong>в</strong>а стандарта<br />

за паси<strong>в</strong>на къща<br />

20<br />

МАРИя КОЛЕВА<br />

Висока 77,2 м, разгъната<br />

площ от 27 570 к<strong>в</strong>.м,<br />

11 000 к<strong>в</strong>.м фасада. То<strong>в</strong>а<br />

са мерките на но<strong>в</strong>ата офис<br />

сграда на „Райфайзенбанк<br />

холдинг“ – Долна А<strong>в</strong>стрия.<br />

Тя се издига <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена на<br />

Донауканал и <strong>в</strong>ече е популярна<br />

като най-<strong>в</strong>исоко<br />

енергийноефекти<strong>в</strong>ната<br />

постройка от този тип <strong>в</strong><br />

Е<strong>в</strong>ропа и пър<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>исока<br />

сграда на Стария континент,<br />

която покри<strong>в</strong>а изиск<strong>в</strong>анията<br />

за паси<strong>в</strong>на къща.<br />

Официалното ù откри<strong>в</strong>ане<br />

ще бъде през ноем<strong>в</strong>ри.<br />

На 24 140 к<strong>в</strong>.м полезна<br />

площ са разположени банки,<br />

ресторант, кафене, детска<br />

градина, офисни помещения.<br />

20-ият и 21-ият етаж са<br />

пред<strong>в</strong>идени за конферентен<br />

център, а шест подземни<br />

етажа осигуря<strong>в</strong>ат 263 паркоместа.<br />

Вътрешното разпределение<br />

на пространст<strong>в</strong>ото<br />

гарантира максимално<br />

удобст<strong>в</strong>о и лесен достъп на<br />

бъдещите обитатели, които<br />

ще могат да се наслажда<strong>в</strong>ат<br />

и на максимален топлинен и<br />

з<strong>в</strong>уко<strong>в</strong> комфорт.<br />

СТРОИТЕЛНИ ПРЕДИЗ-<br />

ВИКАТЕЛСТВА. Строежът<br />

на почти 80-метро<strong>в</strong>ата конструкция<br />

стартира <strong>в</strong> началото<br />

на 2010 г. При изкопните работи<br />

са из<strong>в</strong>адени 40 500 куб.м<br />

пръст, а осно<strong>в</strong>ите се полагат<br />

на 20 метра под ни<strong>в</strong>ото на<br />

улицата. Строителст<strong>в</strong>ото<br />

поглъща 55 000 куб.м бетон<br />

и директно или индиректно<br />

да<strong>в</strong>а работа на 1200 чо<strong>в</strong>ека.<br />

Сградата израст<strong>в</strong>а <strong>в</strong> тясното<br />

пространст<strong>в</strong>о между д<strong>в</strong>е<br />

същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащи <strong>в</strong>ече <strong>в</strong>исоки<br />

6/2012<br />

постройки. Тя е тясна, дълга<br />

и <strong>в</strong>исока, а отстоянията от<br />

съседите са минимални, което<br />

<strong>в</strong>оди до редица технически и<br />

логистични предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>а.<br />

ЗЕЛЕНА ЕНЕРгИя. От<br />

банко<strong>в</strong>ия холдинг държат<br />

проектът да отразя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сички<br />

изиск<strong>в</strong>ания за енергийна<br />

ефекти<strong>в</strong>ност, заложени <strong>в</strong> него<strong>в</strong>ата<br />

програма „Инициати<strong>в</strong>а<br />

за опаз<strong>в</strong>ане на климата“.<br />

Слънце, земя, <strong>в</strong>ода и <strong>в</strong>ъздух<br />

са съчетани умно и находчи<strong>в</strong>о,<br />

за да се постигне максимално<br />

ефекти<strong>в</strong>но прилагане<br />

на <strong>в</strong>ъзобно<strong>в</strong>яеми енергийни<br />

източници за отопление и<br />

охлаждане. Единадесет хиляди<br />

к<strong>в</strong>.м д<strong>в</strong>упластна <strong>в</strong>ъншна<br />

фасада чрез специални панели<br />

гарантира добро упра<strong>в</strong>ление<br />

на с<strong>в</strong>етлината през деня<br />

и оптимизира използ<strong>в</strong>ането<br />

на слънче<strong>в</strong>ите лъчи, като се<br />

избяг<strong>в</strong>а прегря<strong>в</strong>ането и се<br />

осигуря<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ентилация. Естест<strong>в</strong>ената<br />

топлина на земята<br />

също <strong>в</strong>лиза <strong>в</strong> употреба за<br />

отопление (геотермично отопление),<br />

а <strong>в</strong>одата от близкия<br />

речен канал да<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оя принос<br />

за охлаждането. В сер<strong>в</strong>изните<br />

помещения <strong>в</strong> подземните етажи<br />

е разположена специална<br />

система, използ<strong>в</strong>аща биогаз,<br />

която работи само с <strong>в</strong>ъзобно<strong>в</strong>яеми<br />

енергийни източници<br />

и осигуря<strong>в</strong>а по-голямата част<br />

от необходимата енергия за<br />

отопление и охлаждане. Фото<strong>в</strong>олтаичната<br />

система пък<br />

генерира допълнителна зелена<br />

енергия. Чрез употребата<br />

на троен стъклопакет за прозорците<br />

се постига оптимална<br />

топло- и шумоизолация на<br />

помещенията.<br />

Прилагането на <strong>в</strong>сички тези<br />

технологии <strong>в</strong>оди до 50% помалко<br />

потребление на енергия<br />

<strong>в</strong> сградата спрямо други подобни.<br />

То<strong>в</strong>а да<strong>в</strong>а осно<strong>в</strong>ание<br />

на А<strong>в</strong>стрийското дружест<strong>в</strong>о<br />

за устойчи<strong>в</strong>о строителст<strong>в</strong>о да<br />

оцени качест<strong>в</strong>ото ù с 949 точки<br />

от общо 1000 <strong>в</strong>ъзможни.<br />

Das Klimaschutz-Hochhaus<br />

Das neue Bürogebäude <strong>der</strong><br />

Raiffeisen Hold<strong>in</strong>g Nie<strong>der</strong>österreich-Wien<br />

am Wiener<br />

Donaukanal gilt als Meilenste<strong>in</strong><br />

für Klimaschutz, Ressourcenschonung<br />

und Energieeffizienz<br />

und wird als<br />

zertifiziertes Bürohochhaus<br />

<strong>in</strong>ternational e<strong>in</strong> Vorzeigebeispiel<br />

se<strong>in</strong>.<br />

Mit <strong>der</strong> Klimafassade<br />

sowie dem vorgesehenen<br />

Haustechnikkonzept gel<strong>in</strong>gt<br />

uns <strong>der</strong> Passivhausstandard.<br />

На практика то<strong>в</strong>а означа<strong>в</strong>а, че<br />

по отношение на енергийната<br />

ефекти<strong>в</strong>ност <strong>в</strong>исоката офис<br />

сграда покри<strong>в</strong>а стандартите<br />

за паси<strong>в</strong>на къща.<br />

ЦЕНИ. В този зелен проект<br />

банката е <strong>в</strong>ложила 84 млн.<br />

е<strong>в</strong>ро, като 5% от стойността на<br />

цялата ин<strong>в</strong>естиция е използ<strong>в</strong>ана<br />

за мерки за по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане<br />

на енергийната ефекти<strong>в</strong>ност.<br />

Според експерти тази сграда е<br />

с около 4,6 млн. е<strong>в</strong>ро по-скъпа<br />

спрямо подобна от кон<strong>в</strong>енционален<br />

тип. Очак<strong>в</strong>анията са,<br />

че тази разлика ще се изплати<br />

за 14 години. <br />

Die zweischalige 11.000 m2<br />

große Klimafassade mit außenliegenden<br />

Screens ermöglichen<br />

e<strong>in</strong>e Optimierung des Sonnenschutzes<br />

im H<strong>in</strong>blick auf Tageslichtnutzung,<br />

Vermeidung von<br />

Hitzee<strong>in</strong>trag sowie die Möglichkeit<br />

e<strong>in</strong>er natürlichen Lüftung.<br />

Mit den geplanten Maßnahmen<br />

wird e<strong>in</strong>e Reduktion des<br />

Energieverbrauchs von über 50<br />

Prozent, gegenüber vergleichbaren<br />

Bürobauten mit konventioneller<br />

Haustechnik erreicht.<br />

СНИМКИ/FOTOS Maria Koleva

преВод/ÜBERSETZUNG Blaga Zlateva<br />

Обезщетение за <strong>в</strong>реди<br />

имате три години да<br />

потърсите пра<strong>в</strong>ата си<br />

АДВОКАТ АНЕЛИя ПАСКАЛЕВА 0650/861 72 84<br />

Всеки, на когото са причинени <strong>в</strong>реди, понася тези лично. Законът<br />

определя обаче и случаите, <strong>в</strong> които причинителят носи<br />

отго<strong>в</strong>орност и дължи обезщетение.<br />

Обезщетение за <strong>в</strong>реди<br />

може да се търси, когато<br />

са налице кумулати<strong>в</strong>но следните<br />

предпоста<strong>в</strong>ки:<br />

<strong>в</strong>реда;<br />

причинно-следст<strong>в</strong>ена<br />

<strong>в</strong>ръзка;<br />

непра<strong>в</strong>омерност;<br />

<strong>в</strong>ина.<br />

ВРЕДА. Същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат различни<br />

<strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е <strong>в</strong>реди. Различа<strong>в</strong>аме<br />

претърпени загуби и пропуснати<br />

ползи. Дейст<strong>в</strong>ителната<br />

<strong>в</strong>реда се нарича претърпяна<br />

загуба. Пропусната полза е<br />

неосъщест<strong>в</strong>ено у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане<br />

на имущест<strong>в</strong>ото <strong>в</strong>следст<strong>в</strong>ие на<br />

Schadenersatzrecht<br />

ADVOKAT MMAG. ANELIA PASKALEVA<br />

0650/861 72 84<br />

Grundsätzlich trägt je<strong>der</strong>, <strong>der</strong> e<strong>in</strong>en<br />

Schaden erleidet, den Schaden selbst. In<br />

Ausnahmefällen kann e<strong>in</strong> Schaden e<strong>in</strong>er<br />

an<strong>der</strong>en Person zugeschrieben werden<br />

und diese kann zum Ersatz verpflichtet<br />

werden. Das Schadenersatzrecht regelt <strong>in</strong><br />

welchen Fällen dies möglich ist.<br />

Es müssen immer folgende Voraussetzungen<br />

kumulativ vorliegen:<br />

Schaden,<br />

Kausalität,<br />

Rechtswidrigkeit,<br />

Verschulden.<br />

SCHADEN. Beim Schaden wird zwischen<br />

positiven Schaden und entgangenem<br />

Gew<strong>in</strong>n unterschieden. Der<br />

претърпяната <strong>в</strong>реда и се компенсирана<br />

само при сериозна<br />

<strong>в</strong>ина (умисъл и съзна<strong>в</strong>ана<br />

непредпазли<strong>в</strong>ост). При бизнес<br />

отношения обаче се дължи<br />

<strong>в</strong>инаги и <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане на<br />

изгубената печалба.<br />

ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА<br />

ВРъЗКА. Причинно-следст<strong>в</strong>ената<br />

<strong>в</strong>ръзка се определя<br />

спрямо формулата condition<br />

s<strong>in</strong>e qua non, т.е. усло<strong>в</strong>ие, без<br />

което <strong>в</strong>реда не би настъпила.<br />

То<strong>в</strong>а означа<strong>в</strong>а, че ако се изключи<br />

дадено непра<strong>в</strong>омерно<br />

деяние, <strong>в</strong>редата би отпаднала.<br />

В такъ<strong>в</strong> случай е налице<br />

причинна за<strong>в</strong>исимост между<br />

по<strong>в</strong>едението на из<strong>в</strong>ършителя<br />

и настъп<strong>в</strong>ането на <strong>в</strong>редата.<br />

НЕПРАВОМЕРНОСТ. Непра<strong>в</strong>омерност<br />

е нарушение на<br />

законо<strong>в</strong>о определените норми<br />

<strong>в</strong> резултат на посягане на<br />

осно<strong>в</strong>ни пра<strong>в</strong>ни блага (жи<strong>в</strong>от,<br />

собст<strong>в</strong>еност, здра<strong>в</strong>е, лична<br />

сфера, чест) или неспаз<strong>в</strong>ане на<br />

общоприетите морални принципи.<br />

Съще<strong>в</strong>ременно непра<strong>в</strong>омерно<br />

е и <strong>в</strong>сяко нарушение<br />

на дого<strong>в</strong>ор. В случай на имущест<strong>в</strong>ени<br />

<strong>в</strong>реди е необходимо<br />

да се докаже <strong>в</strong>ръзката между<br />

непра<strong>в</strong>омерното дейст<strong>в</strong>ие<br />

и настъпилата <strong>в</strong>реда, т.е., че<br />

нарушената пра<strong>в</strong>на норма има<br />

за цел да предот<strong>в</strong>рати именно<br />

таки<strong>в</strong>а щети.<br />

ВИНА. Вината <strong>в</strong>инаги е субекти<strong>в</strong>на.<br />

Умисъл или съзна<strong>в</strong>ана<br />

непредпазли<strong>в</strong>ост (самонадеяност)<br />

се окачест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат като<br />

сериозна <strong>в</strong>ина, а небрежността<br />

– като по-лека форма на <strong>в</strong>ина.<br />

wirkliche, real erlittene Schaden wird als<br />

positiver Schaden bezeichnet. Werden<br />

h<strong>in</strong>gegen nur künftige Erwerbschancen<br />

bee<strong>in</strong>trächtigt, und somit noch ke<strong>in</strong> realer<br />

Schaden e<strong>in</strong>getreten ist, handelt es<br />

sich um den entgangenen Gew<strong>in</strong>n.<br />

KAUSALITäT. Sollte <strong>der</strong> Schaden entfallen,<br />

wenn man sich das rechtswidrige<br />

Verhalten wegdenkt, so ist das Verhalten<br />

des Schädigers kausal für den Schadense<strong>in</strong>tritt<br />

verantwortlich und somit<br />

ist die Voraussetzung <strong>der</strong> Kausalität<br />

erfüllt.<br />

RECHTSWIDRIGKEIT. Bei Schadenersatzansprüchen<br />

wird e<strong>in</strong> Rechtswidrigkeitszusammenhang<br />

verlangt. Dies<br />

bedeutet, dass für rechtwidrig verursachte<br />

Schäden gehaftet wird, wenn die über-<br />

GEsETZE<br />

ДЕЛИКТНА И ДОгОВОРНА<br />

ОТгОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ.<br />

В пра<strong>в</strong>ото се пра<strong>в</strong>и разлика<br />

между деликтна и дого<strong>в</strong>орна<br />

отго<strong>в</strong>орност за <strong>в</strong>реди. При<br />

последната потърпе<strong>в</strong>шият е <strong>в</strong><br />

по-изгодна позиция, тъй като<br />

законът му предоста<strong>в</strong>я по<strong>в</strong>ече<br />

пра<strong>в</strong>а. Имущест<strong>в</strong>ените <strong>в</strong>реди<br />

(те не са с<strong>в</strong>ързани с нарушение<br />

на осно<strong>в</strong>ни субекти<strong>в</strong>ни<br />

пра<strong>в</strong>а) след<strong>в</strong>а също да бъдат<br />

<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>ени.<br />

При обезщетението за <strong>в</strong>реди<br />

на пър<strong>в</strong>о място се прилага<br />

принципът за <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане<br />

на пър<strong>в</strong>оначалното състояние,<br />

като <strong>в</strong> отделни случаи<br />

може допълнително да бъде<br />

изискана финансо<strong>в</strong>ата ра<strong>в</strong>ностойност.<br />

Искът за обезщетение тряб<strong>в</strong>а<br />

да бъде предя<strong>в</strong>ен до три<br />

години от устано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането<br />

на <strong>в</strong>редата и из<strong>в</strong>ършителя, <strong>в</strong><br />

проти<strong>в</strong>ен случай да<strong>в</strong>ностният<br />

срок изтича. В трудо<strong>в</strong>ото пра<strong>в</strong>о<br />

са пред<strong>в</strong>идени по-кратки<br />

да<strong>в</strong>ностни сроко<strong>в</strong>е. <br />

tretene Norm den E<strong>in</strong>tritt gerade dieser<br />

Schäden verh<strong>in</strong><strong>der</strong>n sollte.<br />

VERSCHULDEN. Verschulden ist immer<br />

subjektiv zu beurteilen. Vorsatz und<br />

grobe Fahrlässigkeit nennt man grobes<br />

Verschulden, während leichte Fahrlässigkeit<br />

leichtes Verschulden darstellt.<br />

Allgeme<strong>in</strong>e Schadenersatzansprüche<br />

müssen <strong>in</strong>nerhalb von drei Jahren, ab<br />

Kenntnis von Schaden und Schädiger<br />

gerichtlich geltend gemacht werden,<br />

an<strong>der</strong>nfalls gelten sie als verjährt. Zu<br />

beachten ist, dass z.B. im Arbeitsrecht<br />

kürzere Verjährungsfristen gelten. Primär<br />

gebührt immer Naturalrestitution<br />

– die Wie<strong>der</strong>herstellung des vorigen<br />

Zustandes ohne Schaden; subsidiär kann<br />

auch e<strong>in</strong>e monetäre Abf<strong>in</strong>dung verlangt<br />

werden. <br />

6/2012 21

нА Път<br />

22<br />

Старите къщи на Ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ица<br />

Die alte Häuser von Kovachevitsa<br />

Ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ица<br />

Родопското село,<br />

<strong>в</strong> което <strong>в</strong>ремето<br />

е спряло<br />

ЕЛИЦА ЦЕНОВА<br />

Скътана <strong>в</strong>исоко <strong>в</strong> Западните<br />

Родопи, Ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ица<br />

блажено тъне <strong>в</strong><br />

с<strong>в</strong>оята каменна тишина. Тя<br />

е последното село по 24-километро<strong>в</strong>ия<br />

път от Гоце<br />

Делче<strong>в</strong>. Там, където асфалтът<br />

с<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а, започ<strong>в</strong>ат<br />

калдъръмените улички на<br />

уникалния архитектурноисторически<br />

резер<strong>в</strong>ат, който<br />

от 1977 г. е под закрилата<br />

на ЮНЕСКО.<br />

КОВАЧЕВИЧЕСКИ КъщИ.<br />

В селото има около 100 къщи,<br />

изградени <strong>в</strong> типичен ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ически<br />

стил. „Няма много<br />

за пра<strong>в</strong>ене тука“, обясня<strong>в</strong>а<br />

причината за пустите д<strong>в</strong>оро<strong>в</strong>е<br />

<strong>в</strong> селото <strong>в</strong>ъзрастна жена. Но<br />

пък <strong>в</strong> тази смълчаност е и<br />

част от магията на Ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ица.<br />

Тесните улички и над<strong>в</strong>исналите<br />

над тях постройки са<br />

запазили а<strong>в</strong>тентичната атмосфера<br />

на селището. За пър<strong>в</strong>и<br />

път <strong>в</strong>иждам <strong>в</strong>ъзрожденски<br />

къщи на по 3-4 етажа – стройни,<br />

краси<strong>в</strong>и, строени с мерак.<br />

<strong>По</strong>кри<strong>в</strong>ите им са от големи<br />

каменни плочи и почти се<br />

докос<strong>в</strong>ат един друг. Местните<br />

разказ<strong>в</strong>ат, че на<strong>в</strong>ремето така<br />

6/2012<br />

са градени, че <strong>в</strong>ъзкачи ли се<br />

чо<strong>в</strong>ек отгоре, може от къща на<br />

къща от долния, та чак до горния<br />

край на селото да стигне.<br />

МИНАЛО. Със с<strong>в</strong>оето килийно<br />

и с<strong>в</strong>етско училище<br />

Ко<strong>в</strong>аче<strong>в</strong>ица е била голям<br />

прос<strong>в</strong>етен и културен център<br />

<strong>в</strong> регио на, а църк<strong>в</strong>ата „С<strong>в</strong>.<br />

Никола“ с <strong>в</strong>исоката бяла камбанария<br />

е при<strong>в</strong>личала християните<br />

през XVIII-XIX <strong>в</strong>ек.<br />

През 50те<br />

години<br />

на миналия<br />

<strong>в</strong>ек обаче<br />

жителите<br />

масо<strong>в</strong>о<br />

напускат<br />

селото и<br />

днес са<br />

останали<br />

около д<strong>в</strong>адесетина<br />

чо<strong>в</strong>ека,<br />

които<br />

предлагат<br />

гостоприемните<br />

си<br />

домо<strong>в</strong>е на<br />

туристи. <br />

бъЛгАРСКИяТ ХОЛИВуД<br />

Жи<strong>в</strong>описната природа и запазеният<br />

дух на селото го пре<strong>в</strong>ръщат<br />

<strong>в</strong> естест<strong>в</strong>ен декор за някои<br />

от най-из<strong>в</strong>естните български<br />

филми. Тук са заснети по<strong>в</strong>ече<br />

от 20 продукции като сред тях<br />

са „Мера според мера“, „Мъжки<br />

<strong>в</strong>ремена“, „Бяла тишина“.<br />

Kovachevitsa<br />

Das Dorf im<br />

Rhodopen Gebirge,<br />

wo die zeit stehen<br />

geblieben ist<br />

ELITSA TSENOVA<br />

Hoch im westlichen Rhodopen<br />

Gebirge verborgen<br />

liegt das Dorf Kovachevitsa<br />

friedlich und <strong>in</strong> Stille. Es<br />

ist das letzte<br />

Dorf auf dem<br />

24 km langen<br />

Weg von<br />

Gotse Deltschev.<br />

Dort,<br />

wo <strong>der</strong> Asphalt<br />

endet,<br />

beg<strong>in</strong>nen die<br />

gepflasterten<br />

Gassen des<br />

e<strong>in</strong>zigartigen<br />

historischen<br />

Architekturreservates,<br />

das seit 1977<br />

unter dem<br />

Schutz <strong>der</strong><br />

UNESCO ist.<br />

DIE HäUSER. Im Dorf gibt es<br />

rund 100 Häuser, die im typischen<br />

Stil des Dorfes erbaut s<strong>in</strong>d.<br />

„Es gibt hier nicht viel zu tun“,<br />

teilt e<strong>in</strong>e alte Frau mit, und erklärt<br />

damit die vielen leerstehenden<br />

Höfe im Dorf. Aber genau<br />

diese Stille ist Teil des Zaubers<br />

von Kovachevitsa. Die engen<br />

Gassen mit den überkragenden<br />

Stockwerken haben die authentische<br />

Atmosphäre des Ortes<br />

bewahrt. Ich habe zum ersten<br />

Mal 3 und 4-stöckige Häuser aus<br />

<strong>der</strong> Zeit <strong>der</strong> bulgarischen Wie<strong>der</strong>geburt<br />

gesehen – schlank,<br />

schön und mit Lust gebaut. Ihre<br />

Dächer s<strong>in</strong>d aus großen Ste<strong>in</strong>platten<br />

und berühren e<strong>in</strong>an<strong>der</strong><br />

fast. Die E<strong>in</strong>heimischen erzählen,<br />

dass die Häuser se<strong>in</strong>erzeit<br />

so errichtet wurden, damit man<br />

über die Dächer vom unteren<br />

ans obere Ende des Dorfes gelangen<br />

kann.<br />

VERGANGENHEIT. Mit se<strong>in</strong>er<br />

Kloster- und weltlichen Schule<br />

war Kovachevitsa e<strong>in</strong> großes<br />

Kulturzentrum <strong>der</strong> Aufklärung<br />

<strong>in</strong> <strong>der</strong> Region. Davon zeugt auch<br />

die Kirche St. Nikola mit ihrem<br />

hohen weißen Glockenturm die<br />

Christen im 18. und 19. Jhdt.<br />

anzog.<br />

In den 50er-Jahren des vorigen<br />

Jahrhun<strong>der</strong>ts verließen jedoch<br />

die meisten E<strong>in</strong>wohner das<br />

Dorf. Heute s<strong>in</strong>d ungefähr 20<br />

Menschen geblieben, die ihre<br />

gastfreundlichen Häuser Touristen<br />

anbieten. <br />

DAS BULGARISCHE HOLLYWOOD<br />

Die malerische natur und <strong>der</strong><br />

bewahrte Geist des Dorfes verwandeln<br />

es <strong>in</strong> e<strong>in</strong> authentisches<br />

Dekor, für e<strong>in</strong>ige <strong>der</strong> berühmtesten<br />

bulgarischen Filme. Hier<br />

wurden mehr als 20 Produktionen<br />

gedreht, darunter „Măzhki wremena“<br />

(„Männerzeiten“)und „Byala<br />

tisch<strong>in</strong>a“ („Weiße Stille“).<br />

СНИМКА/FOTO Elitsa Tsenova преВод/ÜBERSETZUNG Karol<strong>in</strong>a Dimitrova

СНИМКИ/FOTOS Neli Kail<br />

<strong>По</strong>глед от <strong>в</strong>исоко<br />

E<strong>in</strong> Blick von oben<br />

Шьокъл:<br />

планина до града<br />

и Грац си има<br />

Витоша<br />

НЕЛИ КАйЛ<br />

Само на 20 км от столицата<br />

на Щирия Шьокъл<br />

е сред най-обичаните<br />

места за отмора на жителите<br />

на Грац.<br />

Още през 1601 г. Йоханес<br />

Кеплер изкач<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърха (1445<br />

м), а през 1931 г. а<strong>в</strong>стрийският<br />

пионер <strong>в</strong> ракетните технологии<br />

Фрийдрих Шмидъл изстрел<strong>в</strong>а<br />

оттам пър<strong>в</strong>ата пощенска<br />

ракета <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета. Тя пренася<br />

около 100 писма до селцето<br />

С<strong>в</strong>. Радегунд, намиращо се <strong>в</strong><br />

полите на <strong>в</strong>ърха.<br />

За да се изкачите нагоре,<br />

може да <strong>в</strong>земете кабинко<strong>в</strong><br />

лифт. След то<strong>в</strong>а поемете по<br />

маркирана пътека на запад<br />

към „Семриахския“ Кръст,<br />

откъдето се разкри<strong>в</strong>а гледка<br />

към Роте Ванд и Хохш<strong>в</strong>аб.<br />

Заслужа<strong>в</strong>а си да отидете и до<br />

източния <strong>в</strong>ръх не само заради<br />

жи<strong>в</strong>описния пейзаж, но<br />

и заради парапланеристите,<br />

<strong>в</strong>ъзполз<strong>в</strong>ащи се от попътния<br />

<strong>в</strong>ятър. С малко подгото<strong>в</strong>ка <strong>в</strong><br />

предлаганите курсо<strong>в</strong>е може<br />

и <strong>в</strong>ие да <strong>в</strong>идите местността<br />

от птичи поглед. В хижите,<br />

разположени на платото на<br />

<strong>в</strong>ърха, може да се насладите<br />

на топло ястие или <strong>в</strong>кусен<br />

десерт. А <strong>в</strong> „Алпенгастхоф“<br />

опитайте шнапс от <strong>в</strong>ишна<br />

или тинтя<strong>в</strong>а, пригот<strong>в</strong>ен от<br />

корените на алпийското ц<strong>в</strong>ете.<br />

Влакчето на <strong>в</strong>ещиците, с<br />

което достигате скорост до 40<br />

км/ч, е любима атракция за<br />

малки и големи.<br />

От края на XIX <strong>в</strong>ек до началото<br />

на Втората с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>на <strong>в</strong>ойна<br />

много унгарски аристократи,<br />

при<strong>в</strong>лечени от лечебния<br />

<strong>в</strong>ъздух и минералната <strong>в</strong>ода, са<br />

били чести посетители <strong>в</strong> С<strong>в</strong>.<br />

Радегунд. Част от минералните<br />

из<strong>в</strong>орчета, сгушени край<br />

пътеките на Шьокъл, носят<br />

имената на из<strong>в</strong>естни дами от<br />

курорта, а до едно от тях с<br />

дарения на унгарски гости е<br />

издигната статуята на С<strong>в</strong>етата<br />

Мадона. <br />

ВъЗМОжНОСТИ ЗА СПОРТ ПРЕЗ ЗИМАТА<br />

на <strong>в</strong>ръх Шьокъл има 7 писти, като най-дългата е 476 м. Те са с лека и<br />

средна трудност и са подходящи за деца и начинаещи. Дне<strong>в</strong>ната карта<br />

за <strong>в</strong>ъзрастни стру<strong>в</strong>а 18,80 е<strong>в</strong>ро.<br />

Безкрай, който спира дъха<br />

Atenberaubende Weite<br />

NELI KAIL<br />

Nur 20 km von <strong>der</strong> steirischen<br />

Landeshauptstadt<br />

entfernt ist <strong>der</strong> Schöckl e<strong>in</strong>es<br />

<strong>der</strong> beliebtesten Erholungsgebiete<br />

<strong>der</strong> Grazer. Schon<br />

Johannes Kepler stand 1601<br />

auf se<strong>in</strong>em Gipfel (1445<br />

m.). 1931 startete <strong>der</strong> österreichische<br />

Raketenpionier<br />

Friedrich Schmiedl auf dem<br />

Schöckl die erste Postrakete<br />

<strong>der</strong> Welt. Sie transportierte<br />

ungefähr 100 Briefe nach St.<br />

Radegund, das am Fuß des<br />

Hausberges liegt.<br />

Auf den Berg h<strong>in</strong>auf führt<br />

heute e<strong>in</strong>e Seilbahn. E<strong>in</strong> Stück<br />

westlich <strong>der</strong> Station gelangt<br />

man zum Semriacher Kreuz,<br />

von wo man zur Roten Wand<br />

und zum Hochschwab sehen<br />

kann. Es lohnt sich ebenfalls<br />

zum Ostgipfel zu gehen, nicht<br />

nur wegen <strong>der</strong> herrlichen Aussicht,<br />

son<strong>der</strong>n auch wegen <strong>der</strong><br />

Paragleiter, die dort den Rückenw<strong>in</strong>d<br />

zum Starten nützen.<br />

Mit e<strong>in</strong> bisschen Vorbereitung,<br />

mit Hilfe <strong>der</strong> - vor Ort - angebotenen<br />

Kurse, kann die Umge-<br />

UnTERWEGs<br />

Schöckl:<br />

<strong>der</strong> hausberg <strong>der</strong> Stadt<br />

auch Graz hat se<strong>in</strong><br />

Vitosha*<br />

bung aus <strong>der</strong> Vogelperspektive<br />

erkundet werden. Die Gasthäuser<br />

auf dem Gipfelplateau<br />

locken mit warmen Speisen<br />

o<strong>der</strong> e<strong>in</strong>em guten Dessert. Im<br />

„Alpengasthof“ gibt es Weichsel-<br />

o<strong>der</strong> Enzianschnaps, <strong>der</strong><br />

aus den Wurzeln <strong>der</strong> Alpenblume<br />

gemacht wird. E<strong>in</strong> Anziehungspunkt<br />

für K<strong>in</strong><strong>der</strong> und<br />

Erwachsene ist die Sommerrodelbahn<br />

Hexenexpress, mit <strong>der</strong><br />

Geschw<strong>in</strong>digkeiten bis 40 km/h<br />

möglich s<strong>in</strong>d.<br />

Vom Ende des 19. Jahrhun<strong>der</strong>ts<br />

bis zum Zweiten Weltkrieg<br />

besuchten viele Gäste aus<br />

<strong>der</strong> ungarischen Oberschicht<br />

St. Radegund, von <strong>der</strong> guten<br />

Luft und den M<strong>in</strong>eralquellen<br />

angelockt. Manche Quellen auf<br />

den Wan<strong>der</strong>wegen s<strong>in</strong>d nach<br />

berühmten Damen des Kurorts<br />

benannt. Neben e<strong>in</strong>er von<br />

ihnen wurde mit Spenden <strong>der</strong><br />

ungarischen Gäste die Statue<br />

<strong>der</strong> Ungarischen Madonna<br />

errichtet. <br />

WINTERSPORTMöGLICHKEITEN<br />

auf dem Schöckl gibt es 7 Pisten,<br />

die längste von ihnen ist 476<br />

m. lang. Sie s<strong>in</strong>d von leichtem<br />

und mittlerem Schwierigkeitsgrad<br />

und s<strong>in</strong>d für K<strong>in</strong><strong>der</strong> und anfänger<br />

geeignet. Die tageskarte<br />

für erwachsene kostet 18,80 euro.<br />

* Hausberg von Sofia<br />

6/2012 23

ЖИВот<br />

Коледни ухания<br />

от кухнята на<br />

баба<br />

Кулинарна разходка из<br />

А<strong>в</strong>стрия и България<br />

24<br />

СВЕТОСЛАВА ТОДОРОВА<br />

Oще не знаете къде ще<br />

празну<strong>в</strong>ате коледните<br />

и но<strong>в</strong>огодишните<br />

празници? Може би <strong>в</strong><br />

България, а може би <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия?<br />

Нямате дори <strong>в</strong>реме<br />

да планирате празничните<br />

трапези? За да <strong>в</strong>и заредя<br />

с нужната доза настроение,<br />

ще открехна съ<strong>в</strong>сем<br />

леко <strong>в</strong>ратата на моята<br />

кухня и ще усетите аромата<br />

на прясно изпечени<br />

<strong>в</strong>кусотии. Ммм, <strong>в</strong>анилия,<br />

лимон, дафино<strong>в</strong> лист...<br />

Предста<strong>в</strong>ете си, че <strong>в</strong>ече е<br />

Коледа, а <strong>в</strong>ие сте <strong>в</strong> кухнята<br />

на баба.<br />

6/2012<br />

АКО СТЕ НА гОСТИ НА<br />

бъЛгАРСКАТА СИ бАбА...<br />

...за Бъдни <strong>в</strong>ечер ще спазите<br />

традицията да се пригот<strong>в</strong>ят<br />

нечетен на брой постни ястия.<br />

То<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а топла питка,<br />

сладък оша<strong>в</strong>, малки лозо<strong>в</strong>и<br />

сарми, пълнени чушки с боб,<br />

с<strong>в</strong>арено жито, леща. Преоблада<strong>в</strong>ащите<br />

зърнени култури,<br />

съдържащи кълно<strong>в</strong>е, сим<strong>в</strong>олизират<br />

началото на жи<strong>в</strong>ота.<br />

...за Коледа ще има по-богата<br />

и разнообразна трапеза. Неза<strong>в</strong>исимо<br />

дали е печено прасенце<br />

с гарнитура от зеле или<br />

пълнена пуйка със златиста<br />

коричка, месото е <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата<br />

на програмата, допълнена с<br />

други традиционни <strong>в</strong>кусотии<br />

като печени картофи на фурна<br />

Weihnachtsdüfte<br />

aus Omas Küche<br />

Kul<strong>in</strong>arischer Spaziergang durch<br />

Österreich und Bulgarien<br />

SVETOSLAVA TODOROVA<br />

Sie wissen es noch nicht,<br />

wo Sie Weihnachten und<br />

Silvester verbr<strong>in</strong>gen werden?<br />

Vielleicht <strong>in</strong> Bulgarien o<strong>der</strong><br />

doch <strong>in</strong> Österreich? Sie haben<br />

ke<strong>in</strong>e Zeit, um die feierlichen<br />

Tafeln zu planen? Um Sie mit<br />

<strong>der</strong> notwendigen Dosis Stimmung<br />

aufzuladen, öffne ich<br />

e<strong>in</strong> bisschen die Tür me<strong>in</strong>er<br />

Küche, damit Sie den Duft<br />

frischgebackener Leckereien<br />

spüren. Mmm, Vanille, Zitrone,<br />

Lorbeerblatt... Stellen Sie<br />

sich vor, es ist schon Weihnachten,<br />

und Sie s<strong>in</strong>d <strong>in</strong> <strong>der</strong><br />

Küche Ihrer Großmutter.<br />

WENN SIE BEI IHRER BUL-<br />

GARISCHEN OMA ZU BESUCH<br />

SIND... am Heiligen Abend<br />

pflegt man die Tradition und bereitet<br />

e<strong>in</strong>e ungerade Anzahl von<br />

Fastengerichten zu. Darunter<br />

auch warmes Rundbrot, süßes<br />

Dörrobst, kle<strong>in</strong>e We<strong>in</strong>blattrouladen,<br />

mit Bohnen gefüllte<br />

Paprikas, gekochten Weizen,<br />

L<strong>in</strong>sen, etc. Die Getreidekulturen,<br />

die gerade keimen, symbolisieren<br />

den Beg<strong>in</strong>n des Lebens.<br />

...zu Weihnachten ist die Tafel<br />

reichlicher und abwechslungsreicher<br />

gedeckt. Unabhängig<br />

davon, ob Schwe<strong>in</strong>ebraten mit<br />

Kraut o<strong>der</strong> gefüllte Pute mit<br />

goldener Kruste, das Fleisch ist<br />

die Basis des Menüs, das mit an<strong>der</strong>en<br />

traditionellen Leckereien<br />

wie Bratkartoffeln und Kapamà<br />

(e<strong>in</strong> Gericht mit Hühner-, Schwe<strong>in</strong>- und<br />

R<strong>in</strong>dfleisch) ergänzt wird. Zum<br />

Nachtisch erwartet Sie e<strong>in</strong> Kürbisstrudel,<br />

<strong>der</strong> auf <strong>der</strong> Zunge<br />

СНИМКИ/FOTOS www.herd-und-hof.de, S. Ha<strong>in</strong>z (pixelio.de) преВод/ÜBERSETZUNG Karol<strong>in</strong>a Dimitrova

и капама. За десерт <strong>в</strong>и очак<strong>в</strong>ат<br />

топящ се <strong>в</strong> устата тик<strong>в</strong>еник и<br />

бакла<strong>в</strong>а с много орехи и захарен<br />

сироп. Вашата баба поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а<br />

ли <strong>в</strong>и да топнете пръст <strong>в</strong><br />

гото<strong>в</strong>ото лакомст<strong>в</strong>о?<br />

...за Но<strong>в</strong>а година ще търсите<br />

късметчета <strong>в</strong> баница или<br />

питка с изненади. На когото<br />

се падне паричката, ще бъде<br />

късметлия през след<strong>в</strong>ащата<br />

година. Но баба <strong>в</strong>и, разбира<br />

се, е пред<strong>в</strong>идила по нещо<br />

за <strong>в</strong>секи: дряно<strong>в</strong>о клонче за<br />

здра<strong>в</strong>е, копче за работа, листчета<br />

с пожелания за пъту<strong>в</strong>ания<br />

и но<strong>в</strong>и прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ания.<br />

АКО СТЕ НА гОСТИ НА<br />

АВСТРИйСКАТА СИ бАбА...<br />

...за Коледа ще опитате риба.<br />

За <strong>в</strong>ъзрастните обикно<strong>в</strong>ено тя<br />

се пригот<strong>в</strong>я с ориз, а за децата<br />

– с любимата им картофена<br />

салата. За <strong>в</strong>сички има гарнитура<br />

от смесени зеленчуци и<br />

шунко<strong>в</strong>и ролета. Брат<strong>в</strong>урстът<br />

е специалитетът на <strong>в</strong>ечерта,<br />

от който ще си оближете<br />

пръстите. Гарнитурата към<br />

него може да бъде като тази<br />

на българската <strong>в</strong>и баба – зеле.<br />

Ако сте из<strong>в</strong>ън столицата,<br />

брат<strong>в</strong>урстът ще бъде заменен<br />

със сочен екзотичен ди<strong>в</strong>еч,<br />

чието месо съдържа идеално<br />

количест<strong>в</strong>о енергия за тежката<br />

зима. Десертът също е<br />

неустоим: аромат на канела и<br />

<strong>в</strong>анилия се носи от та<strong>в</strong>ата с<br />

щрудел, линцер торта и курабии.<br />

...за Но<strong>в</strong>а година а<strong>в</strong>стрийската<br />

<strong>в</strong>и баба ще отдели<br />

специално <strong>в</strong>реме и усилия за<br />

пригот<strong>в</strong>яне на разнообразни<br />

сладки. Можете да усетите<br />

топящия се топъл <strong>в</strong>кус на<br />

фондю, хрупка<strong>в</strong>и ябълко<strong>в</strong>и<br />

курабии, пухка<strong>в</strong>и амарето<br />

мъфини и гордостта на <strong>в</strong>сяка<br />

а<strong>в</strong>стрийска домакиня – торта<br />

„Сахер“.<br />

Размечтахте ли се? Сега ще<br />

зат<strong>в</strong>оря обратно <strong>в</strong>ратата на<br />

моята кухня и ще <strong>в</strong>и оста<strong>в</strong>я<br />

да решите къде да прекарате<br />

празниците.<br />

А защо пък да не съберете<br />

д<strong>в</strong>ете си баби заедно? Така<br />

<strong>в</strong>сяка от тях ще обогати<br />

рецептите си, а <strong>в</strong>ие няма<br />

да пропуснете нито една<br />

<strong>в</strong>кусотийка.<br />

zergeht und Baklavà mit reichlich<br />

Nüssen und Zuckersirup.<br />

Erlaubt Ihnen Ihre Oma, schon<br />

vorher e<strong>in</strong> bisschen von den<br />

Leckerbissen zu naschen?<br />

...zu Silvester versteckt man<br />

Glücksbotschaften <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er<br />

Bànitsa o<strong>der</strong> <strong>in</strong> e<strong>in</strong>em Rundbrot<br />

mit Überraschungen. Wem die<br />

Münze zufällt, <strong>der</strong> wird <strong>der</strong><br />

Glückspilz im nächsten Jahr<br />

se<strong>in</strong>. Ihre Oma hat jedoch natürlich<br />

für jeden etwas vorgesehen:<br />

Ästchen des Kornelkirschbaums<br />

für Gesundheit, e<strong>in</strong> Knopf für<br />

Arbeit, Zettelchen mit guten<br />

Wünschen für Reisen und neue<br />

Erlebnisse.<br />

WENN SIE IHRE öSTERREI-<br />

CHISCHE OMA BESUCHEN...<br />

gibt es zu Weihnachten Fisch.<br />

Der Klassiker <strong>in</strong> Wien, Nie<strong>der</strong>österreich<br />

und Oberösterreich<br />

ist <strong>der</strong> gebackene Karpfen. Für<br />

die Erwachsenen wird dieser<br />

üblicherweise mit Reis zubereitet,<br />

und für die K<strong>in</strong><strong>der</strong> – mit<br />

ihrem Liebl<strong>in</strong>gserdäpfelsalat.<br />

Die Bratwurst ist die Spezialität<br />

des Abends <strong>in</strong> Regionen wie<br />

Kärnten und Vorarlberg. Sie<br />

werden sich sicher danach die<br />

F<strong>in</strong>ger lecken. Die Beilage dazu<br />

LEBEn<br />

kann Kraut se<strong>in</strong> – wie bei Ihrer<br />

bulgarischen Großmutter. Falls<br />

Sie sich am Heiligen Abend <strong>in</strong><br />

Tirol bef<strong>in</strong>den, wird <strong>der</strong> Fisch<br />

o<strong>der</strong> die Bratwurst durch saftiges<br />

exotisches Wild ersetzt,<br />

dessen Fleisch den idealen Energiewert<br />

für e<strong>in</strong>en harten W<strong>in</strong>ter<br />

enthält. Der Nachtisch ist auch<br />

unwi<strong>der</strong>stehlich: Zimt- und<br />

Vanilleduft weht vom Backblech<br />

her, vom Strudel, L<strong>in</strong>zer Torte<br />

und Keksen.<br />

...zu Silvester nimmt sich Ihre<br />

österreichische Großmutter speziell<br />

Zeit und Mühe, um allerlei<br />

Süßigkeiten zuzubereiten. Man<br />

kann den deftigen Geschmack<br />

von Fondue probieren, knusprige<br />

Apfelkekse, flaumige Amaretto<br />

Muff<strong>in</strong>s sowie den Stolz je<strong>der</strong><br />

österreichischen Hausfrau: die<br />

Sachertorte.<br />

S<strong>in</strong>d Sie <strong>in</strong>s Träumen geraten?<br />

Jetzt schließe ich die Tür me<strong>in</strong>er<br />

Küche und lasse Sie entscheiden,<br />

wo Sie die Feiertage verbr<strong>in</strong>gen.<br />

Und warum denn nicht beide<br />

Omas zusammenbr<strong>in</strong>gen? Auf<br />

diese Art und Weise bereichert<br />

jede von ihnen ihre Rezepte,<br />

und Sie verpassen ke<strong>in</strong>e<br />

Leckerei. <br />

6/2012 25

ИстоРИЯ<br />

26<br />

българската перла<br />

<strong>в</strong> Атон<br />

Манастирът „с<strong>в</strong>. Георги Зограф“ –<br />

хранилище на българската култура<br />

ДИМИТъР ДуНКОВ<br />

Величест<strong>в</strong>еният български<br />

манастир „С<strong>в</strong>.<br />

Георги Зограф“ се издига<br />

на 132 мeтра над морето, <strong>в</strong><br />

средата на се<strong>в</strong>ерозападния<br />

край на Атон (С<strong>в</strong>ета гора),<br />

най-източният от трите<br />

ръка<strong>в</strong>а на Халкидическия<br />

полуостро<strong>в</strong>. <strong>По</strong>ради отдалечеността<br />

си и от д<strong>в</strong>ата<br />

бряга „Зограф“ се e сла<strong>в</strong>ил<br />

като „истински манастир“,<br />

скрит от мирски погледи.<br />

Сега той е на де<strong>в</strong>ето място <strong>в</strong><br />

йерархията на 20-те с<strong>в</strong>етогорски<br />

обители.<br />

ЛЕгЕНДИ И ИСТОРИя.<br />

Според златописаната „С<strong>в</strong>одна<br />

грамота“, апокриф от<br />

XVI-XVII <strong>в</strong>., манастирът е<br />

осно<strong>в</strong>ан през 919 г. от трима<br />

братя от Охрид – Мойсей,<br />

Аарон и И<strong>в</strong>ан. Тъй като не<br />

могли да се споразумеят на<br />

кой с<strong>в</strong>етец да бъде пос<strong>в</strong>етен,<br />

те поста<strong>в</strong>или <strong>в</strong> съборната<br />

църк<strong>в</strong>а (Католикóн) дъска<br />

и отпра<strong>в</strong>или молба за небесен<br />

знак. На след<strong>в</strong>ащия ден<br />

с изумление <strong>в</strong>идели, че на<br />

дъската се е изобразила не-<br />

6/2012<br />

ръкот<strong>в</strong>орно иконата на „С<strong>в</strong>.<br />

Георги <strong>По</strong>бедоносец“. Нарекли<br />

с<strong>в</strong>етата обител „Изограф“<br />

(гр. – tou eizographou), т.е. на<br />

„самоизoбразилия се“ жи<strong>в</strong>описец.<br />

За разлика от легендата<br />

историческите данни сочат,<br />

че през 972 г. монах на име<br />

Георгиос Зографос е подписал<br />

пър<strong>в</strong>ия уста<strong>в</strong> на Атон, т.нар.<br />

Типикон на император Йоан<br />

Цимисхи. <strong>По</strong> то<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реме Георгиос<br />

не е бил игумен, но около<br />

него са започнали да се събират<br />

монаси и така постепенно<br />

бил осно<strong>в</strong>ан манастирът.<br />

Най-<strong>в</strong>ероятно според практиката<br />

при имену<strong>в</strong>ането на<br />

по<strong>в</strong>ечето атонски манастири<br />

той е получил името на с<strong>в</strong>оя<br />

осно<strong>в</strong>ател – Георги Зограф.<br />

Зограф“. Сред най-щедрите<br />

покро<strong>в</strong>ители са били „благочести<strong>в</strong>ият<br />

и благо<strong>в</strong>ерен<br />

цар на българите и гърците“<br />

И<strong>в</strong>ан Асен II, него<strong>в</strong>ият син<br />

Коломан, царете И<strong>в</strong>ан Александър<br />

и И<strong>в</strong>ан Шишман,<br />

император Андроник II Палеолог.<br />

В трудните за манастира<br />

XV и XVI <strong>в</strong>ек от голяма<br />

помощ са <strong>в</strong>лашките <strong>в</strong>ое<strong>в</strong>оди:<br />

Стефан III Велики, дарил<br />

една от трите чудот<strong>в</strong>орни<br />

икони на „С<strong>в</strong>. Георги“, разширил<br />

пристанa и построил там<br />

кула; Йоан Богдан, построил<br />

трапезарията за почти 200<br />

монаси; Александър Аллея,<br />

даря<strong>в</strong>ал на манастира по 5000<br />

гроша годишно. Землища,<br />

литургични книги, църко<strong>в</strong>ни<br />

одежди и ут<strong>в</strong>ар получа<strong>в</strong>а<br />

„С<strong>в</strong>. Георги Зограф“ и от руските<br />

царе И<strong>в</strong>ан IV Грозни,<br />

Алексей Михайло<strong>в</strong>ич и него<strong>в</strong>ия<br />

син Фьодор Алексее<strong>в</strong>ич.<br />

През 1835 г. цар Николай<br />

II <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ата на<br />

„Зограф“ <strong>в</strong>ърху землището<br />

му <strong>в</strong> Бесарабия и даря<strong>в</strong>а 400<br />

000 рубли. Със средст<strong>в</strong>а на<br />

българските търго<strong>в</strong>ци Хаджи<br />

Вълчо и Хаджи Петко се построя<strong>в</strong>ат<br />

т.нар. Банско крило<br />

на манастира (1758), църк<strong>в</strong>ата<br />

„Успение Богородично“<br />

(1764), съборната църк<strong>в</strong>а<br />

„С<strong>в</strong>. Великомъченик Георги“<br />

(1801). Най-големи дарения <strong>в</strong><br />

следос<strong>в</strong>обожденска България<br />

е пра<strong>в</strong>ил цар Борис III.<br />

След поло<strong>в</strong>ин<strong>в</strong>еко<strong>в</strong>но заб<strong>в</strong>ение<br />

по <strong>в</strong>реме на тоталитарния<br />

режим <strong>в</strong> България днес <strong>в</strong> манастира<br />

отно<strong>в</strong>о се из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат<br />

строителни и реста<strong>в</strong>рационни<br />

работи. „Българите обичат<br />

с<strong>в</strong>оя манастир, работят за<br />

него, даря<strong>в</strong>ат го!“ – бляскат<br />

очите на архонтарика. „Ето<br />

преди седмица един българин<br />

от Италия, шофьор на ТИР,<br />

дари 1000 е<strong>в</strong>ро и ще си купим<br />

но<strong>в</strong>а пералня. А един руснак<br />

ни подари но<strong>в</strong>а „Тойота!“ –<br />

раз<strong>в</strong>ълну<strong>в</strong>ан допъл<strong>в</strong>а той.<br />

Сегашното българско пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о<br />

е отделило д<strong>в</strong>а и поло<strong>в</strong>ина<br />

милиона ле<strong>в</strong>а за с<strong>в</strong>етата<br />

обител. <br />

бЛАгОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ<br />

обно<strong>в</strong>лението на „Зограф“ ще<br />

продължи дълго и ще изиск<strong>в</strong>а<br />

още много средст<strong>в</strong>а и добро<strong>в</strong>олен<br />

труд.<br />

ДАРИТЕЛИ. През <strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ете<br />

През пролетта с писателя Дими-<br />

манастирът се е ут<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>ал<br />

тър Дине<strong>в</strong> и музикантите Александър<br />

и Константин Владигеро-<br />

като значим духо<strong>в</strong>ен и култу<strong>в</strong>и<br />

бяхме на поклонение на с<strong>в</strong>ета<br />

рен център на пра<strong>в</strong>осла<strong>в</strong>ието<br />

гора. Тога<strong>в</strong>а у нас се роди идеята<br />

и е успя<strong>в</strong>ал да се <strong>в</strong>ъздигне<br />

да напра<strong>в</strong>им благот<strong>в</strong>орителен<br />

концерт и събраните средст<strong>в</strong>а<br />

след разрухи благодарение на<br />

дарим на „с<strong>в</strong>. Георги Зограф“.<br />

Dunkov<br />

с<strong>в</strong>оите ктитори. Владетели,<br />

надя<strong>в</strong>аме се, че с подкрепата на<br />

търго<strong>в</strong>ци и поклонници от<br />

списание А4 и него<strong>в</strong>ите читатели<br />

Dimitar<br />

ще можем да осъщест<strong>в</strong>им тази<br />

България, Византия, Сърбия,<br />

с<strong>в</strong>оя идея и така да дадем с<strong>в</strong>оята<br />

Влашко, Молдо<strong>в</strong>а и Русия<br />

лепта за с<strong>в</strong>етилника на българ-<br />

са даря<strong>в</strong>али за „С<strong>в</strong>. Георги<br />

ската духо<strong>в</strong>ност и култура.<br />

СНИМКA/FOTO

СНИМКИ/FOTOS www.bulgarischerhythmen.at<br />

Хоро се <strong>в</strong>ие<br />

Български ритми <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена<br />

НЕЛИ КАйЛ<br />

Танцо<strong>в</strong>ата група „Китка“<br />

<strong>в</strong>ече осем години<br />

пали искри <strong>в</strong> душите на<br />

малки и големи с българските<br />

народни ритми. Няколко<br />

жени са <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата<br />

на създа<strong>в</strong>ането й.<br />

Като дете Бойка Анастасо<strong>в</strong>а<br />

получа<strong>в</strong>а от баба си подарък<br />

бръчник – традиционна надиплена<br />

пола, част от народната<br />

носия. Години наред дрехата<br />

оста<strong>в</strong>а прилежно прибрана,<br />

а Бойка се надя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>се някога<br />

да облече скъпия спомен. Детската<br />

ù мечта се сбъд<strong>в</strong>а, когато<br />

заедно с приятелки създа<strong>в</strong>а<br />

група за български народни<br />

танци <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена.<br />

През 2004 г. на празничния<br />

концерт по по<strong>в</strong>од националния<br />

празник 3 март <strong>в</strong> БКИ „Дом<br />

Витгенщайн“ Бойка Анастасо<strong>в</strong>а<br />

и Теменужка Но<strong>в</strong>ачко<strong>в</strong>а,<br />

<strong>в</strong>дъхно<strong>в</strong>ени от непо<strong>в</strong>торимостта<br />

на българските ритми, подх<strong>в</strong>ащат<br />

народни танци. Така се<br />

заражда идеята да се създаде<br />

танцо<strong>в</strong>а група. След по-малко<br />

от месец д<strong>в</strong>ете приятелки заедно<br />

с Галя Миле<strong>в</strong>а (хореограф),<br />

Валя Дряно<strong>в</strong>ска (помощникхореограф)<br />

и още няколко<br />

бЪлгАРИя<br />

01.11. Ден на народните<br />

будители<br />

08.11. Архангело<strong>в</strong> ден – Ангел,<br />

Михаил, Га<strong>в</strong>рил, Ангелина,<br />

Михаела<br />

30.11. Андрее<strong>в</strong> ден – Ан-<br />

любители намират зала и<br />

започ<strong>в</strong>ат да се събират редо<strong>в</strong>но,<br />

за да танцу<strong>в</strong>ат. Но<strong>в</strong>ината<br />

за групата се разпространя<strong>в</strong>а<br />

бързо от уста на уста и броят<br />

на желаещите расте. Сред тях<br />

има и а<strong>в</strong>стрийци, запленени<br />

от динамиката на българските<br />

хора. Създаденото през 2008 г.<br />

сдружение „Български ритми“<br />

предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а юридически<br />

танцо<strong>в</strong>ата група и организира<br />

курсо<strong>в</strong>е за начинаещи и напреднали,<br />

които се посеща<strong>в</strong>ат<br />

от по<strong>в</strong>ече от 70 чо<strong>в</strong>ека.<br />

Пър<strong>в</strong>ата сценична проя<strong>в</strong>а<br />

на „Китка“ е през 2007 на фести<strong>в</strong>ала<br />

„Мулти Култи“ <strong>в</strong> Брун<br />

ам Гебирге, Долна А<strong>в</strong>стрия. За<br />

след<strong>в</strong>ащите изя<strong>в</strong>и танцьорката<br />

Здра<strong>в</strong>ка Кръстано<strong>в</strong>а уши<strong>в</strong>а<br />

носии за члено<strong>в</strong>ете на групата.<br />

Публиката <strong>в</strong>инаги посреща с<br />

ентусиазъм любителите танцьори<br />

както на благот<strong>в</strong>орителни<br />

събития, така и на концертите <strong>в</strong><br />

Чехия, Унгария и Италия.<br />

За Но<strong>в</strong>а година и <strong>в</strong> началото<br />

на лятото сдружението организира<br />

събирания, които са<br />

по<strong>в</strong>од да се изиграе кръшно<br />

хоро, да се опита любимото<br />

ястие, да се срещнат добри<br />

приятели или да се за<strong>в</strong>ържат<br />

но<strong>в</strong>и познанст<strong>в</strong>а. <br />

Mitten im Tanz<br />

Bulgarische Rhythmen <strong>in</strong> Wien<br />

NELI KAIL<br />

Schon seit acht Jahren<br />

begeistert die Tanzgruppe<br />

„Kitka“ K<strong>in</strong><strong>der</strong> und Erwachsene<br />

mit bulgarischen<br />

Folklore-Rhythmen. Den<br />

Anfang machte e<strong>in</strong>e kle<strong>in</strong>e<br />

Gruppe von Gleichges<strong>in</strong>nten<br />

und Freund<strong>in</strong>nen.<br />

Als sie noch e<strong>in</strong> K<strong>in</strong>d war,<br />

bekam Boyka Anastassova als<br />

Geschenk von ihrer Großmutter<br />

e<strong>in</strong>en Brătschnik – e<strong>in</strong>en<br />

plissierten Rock, <strong>der</strong> e<strong>in</strong> Teil<br />

<strong>der</strong> bulgarischen Tracht ist.<br />

Viele Jahre blieb <strong>der</strong> Rock sorgfältig<br />

weggeräumt und Boyka<br />

träumte davon, irgendwann das<br />

wertvolle Er<strong>in</strong>nerungsstück<br />

anzuziehen. Ihr K<strong>in</strong>dheitstraum<br />

g<strong>in</strong>g <strong>in</strong> Erfüllung, als sie und e<strong>in</strong><br />

paar Freund<strong>in</strong>nen <strong>in</strong> Wien e<strong>in</strong>e<br />

Gruppe für bulgarische Volkstänze<br />

gründeten.<br />

Im Jahr 2004, beim Festkonzert<br />

anlässlich des Nationalfeiertags<br />

(3. März) im bulgarischen<br />

Kultur<strong>in</strong>stitut Wittgenste<strong>in</strong>,<br />

<strong>in</strong>spirierten die e<strong>in</strong>zigartigen<br />

bulgarischen Folklore-Rhythmen<br />

Boyka Anastassova und Temenoujka<br />

Novatschkova, sich mit<br />

bulgarischen Volkstänzen zu<br />

beschäftigen. So entstand die<br />

ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА НОЕМВРИ И ДЕКЕМВРИ 2012/FEIERTAGE NOVEMBER UND DEZEMBER 2012<br />

дрей, Адриана<br />

04.12. с<strong>в</strong>. Вар<strong>в</strong>ара – Вар<strong>в</strong>ара,<br />

Варя, Варадин<br />

06.12. с<strong>в</strong>.никола – николай,<br />

николина, ненка, нина<br />

20.12. игнажден – Пламен,<br />

Пламена, огнян, игнат<br />

24.12. Бъдни <strong>в</strong>ечер<br />

25.12. Коледа – Христо,<br />

Божан, Христина, Кристиан,<br />

Радко<br />

27.12. стефано<strong>в</strong> ден – стефан,<br />

стефана, Венцисла<strong>в</strong>,<br />

стоянка, Таня<br />

TRADITIOn<br />

Idee, e<strong>in</strong>e Tanzgruppe zu gründen.<br />

In weniger als e<strong>in</strong>em Monat<br />

fanden die zwei Freund<strong>in</strong>nen,<br />

zusammen mit Galja Mileva<br />

(Choreograph<strong>in</strong>), Valja Drjanovska<br />

(Assistent<strong>in</strong>) und e<strong>in</strong> paar<br />

weiteren Begeisterten, e<strong>in</strong>en Saal<br />

und begannen sich regelmäßig<br />

zum Tanzen zu treffen. Der 2008<br />

gegründete Vere<strong>in</strong> „Bulgarische<br />

Rhythmen“ repräsentiert juristisch<br />

die Tanzgruppe „Kitka“<br />

und organisiert Kurse für Anfänger<br />

und Fortgeschrittene, mit<br />

<strong>in</strong>sgesamt über 70 Teilnehmern.<br />

Der erste Bühnenauftritt von<br />

„Kitka“ war 2007 beim Festival<br />

„Multi-Kulti“ <strong>in</strong> Brunn am<br />

Gebirge <strong>in</strong> Nie<strong>der</strong>österreich. Die<br />

Trachten für die nächsten Auftritte<br />

nähte die Tänzer<strong>in</strong> Zdravka<br />

Krastanova. Das Publikum<br />

zeigt sich jedes Mal begeistert<br />

von den Amateurtänzern, sei es<br />

bei Benefizveranstaltungen o<strong>der</strong><br />

bei den Konzerten <strong>in</strong> Tschechien,<br />

Ungarn und Italien.<br />

Im Advent und am Anfang des<br />

Sommers organisiert <strong>der</strong> Vere<strong>in</strong><br />

Veranstaltungen, bei denen man<br />

e<strong>in</strong>en schnellen Horo tanzen,<br />

von <strong>der</strong> Liebl<strong>in</strong>gsspeise kosten,<br />

gute Freunde treffen und<br />

neue Bekanntschaften machen<br />

kann. <br />

А<strong>в</strong>сТРИя<br />

01.11. allerheiligen<br />

06.12. nikolaus<br />

08.12. Maria empfängnis<br />

24.12. Heiliger abend<br />

25.12. Christtag<br />

31.12. Silvester<br />

6/2012 27

коЙ, коГА, къДЕ<br />

Херминаторът<br />

на белите писти<br />

Херман Майер –<br />

<strong>в</strong>оля за победа<br />

ФАКТИ<br />

Роден на 7 декем<strong>в</strong>ри 1972 г. <strong>в</strong> Алтенмаркт<br />

им <strong>По</strong>нгау, А<strong>в</strong>стрия<br />

Д<strong>в</strong>укратен олимпийски шампион от<br />

олимпиадата <strong>в</strong> нагано през 1998 година и<br />

трикратен с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен шампион от Вейл 1999 и<br />

Бормио 2005<br />

54 победи за с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ната купа – <strong>в</strong>торото<br />

място <strong>в</strong> историята на алпийските ски след<br />

ингемар стенмарк<br />

стилът му на каране е определян като<br />

„агреси<strong>в</strong>ен, сило<strong>в</strong>, ефектен и на ръба на безумието“.<br />

ДОНИКА ДРЕНЧЕВА<br />

На 24 а<strong>в</strong>густ 2001 г.<br />

а<strong>в</strong>стрийската теле<strong>в</strong>изия<br />

прекъс<strong>в</strong>а преда<strong>в</strong>а-<br />

нията си, за да<br />

съобщи но<strong>в</strong>ината<br />

за тежката<br />

катастрофа на обичания<br />

от <strong>в</strong>сички ски шампион<br />

Херман Майер. Лекарите<br />

не крият опасенията<br />

си от ампутация на<br />

Bachelor • Master • MBA<br />

Art/Visual Culture<br />

Bus<strong>in</strong>ess and Management<br />

International Relations<br />

Media Communications<br />

Psychology<br />

The American University with a Global Perspective<br />

Accredited <strong>in</strong> the US and Austria<br />

Apply now!<br />

Five start<strong>in</strong>g dates per year.<br />

Are you <strong>in</strong>terested <strong>in</strong> an<br />

<strong>in</strong>ternational career?<br />

At Webster you can travel<br />

the world while study<strong>in</strong>g for<br />

your degree.<br />

Austria • Ch<strong>in</strong>a • Switzerland • Thailand • The Netherlands • United K<strong>in</strong>gdom • USA<br />

Webster University Vienna - Private University<br />

Berchtoldgasse 28 1, 1220 Vienna, 6/2012 Austria<br />

+43 1 269 92 93-0 www.webster.ac.at<br />

крака и се надя<strong>в</strong>ат скиорът<br />

да проходи. Само<br />

11 месеца по-късно той<br />

печели супергигантския<br />

слалом <strong>в</strong> Китцбюел<br />

ЛИЦА<br />

от АВстРИЯ<br />

WERBUNG<br />

и сребърен медал<br />

на с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ното пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о.<br />

Ед<strong>в</strong>а ли<br />

някой си е<br />

предста<strong>в</strong>ял,<br />

че „безперспекти<strong>в</strong>ният“<br />

и изключен<br />

от ски академиятапетнадесетгодишен<br />

Херман<br />

Майер ще се<br />

пре<strong>в</strong>ърне <strong>в</strong> Херминатора –<br />

Херминаторът<br />

– найлегендарния<br />

а<strong>в</strong>стрийски<br />

състезател по<br />

ски алпийски<br />

дисциплини<br />

най-легендарния а<strong>в</strong>стрийски<br />

състезател по ски алпийски<br />

дисциплини. Не само него<strong>в</strong>ата<br />

упоритост и желание за<br />

победа, но и с<strong>в</strong>ръхчо<strong>в</strong>ешката<br />

му <strong>в</strong>оля го пре<strong>в</strong>ръщат <strong>в</strong> идол<br />

на хиляди хора по с<strong>в</strong>ета. В<br />

началото на кариерата си той<br />

работи като помощник-зидар<br />

през лятото и ски инструктор<br />

през зимата. <strong>По</strong>бедният<br />

му марш по с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ната ски<br />

сцена започ<strong>в</strong>а през 1996 г.<br />

На олимпиадата <strong>в</strong> Нагано<br />

през 1998 г., само няколко<br />

дни след тежко падане и безброй<br />

натърт<strong>в</strong>ания <strong>в</strong> скоростното<br />

спускане, Майер излиза<br />

на старта и печели златния<br />

медал <strong>в</strong> супергигантския и<br />

гигантския слалом. Заради<br />

жестоката катастрофа с мотор<br />

пропуска целия сезон на<br />

2001 г., но след победоносното<br />

за<strong>в</strong>ръщане през 2004 г.<br />

триумфира със С<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ната<br />

купа за чет<strong>в</strong>ърти път <strong>в</strong> кариерата<br />

си. <strong>По</strong>редната контузия<br />

<strong>в</strong> коляното през март 2009<br />

обаче се оказ<strong>в</strong>а реша<strong>в</strong>аща и<br />

на 13 октом<strong>в</strong>ри същата година<br />

36-годишната ски легeнда<br />

обя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а края на състезателната<br />

си кариера. <br />

СъСТЕЗАНИЕТО НА<br />

МОя жИВОТ<br />

У<strong>в</strong>лекателно под формата на<br />

дне<strong>в</strong>ник Херман Майер разказ<strong>в</strong>а<br />

за началото на спортната си кариера<br />

и с<strong>в</strong>оята любо<strong>в</strong> към ските. Големият<br />

състезател го<strong>в</strong>ори откро<strong>в</strong>ено<br />

за прежи<strong>в</strong>яната болка след<br />

тежката катастрофа и надеждата,<br />

която го крепи <strong>в</strong> трудните стъпки<br />

към триумфалното за<strong>в</strong>ръщане на<br />

белите писти.<br />

СНИМКИ/FOTOS www.mbooks.bg, lapoularde.blogspot.co.at

СНИМКИ/FOTOS www.dittrich-verlag.de, Boris Kostad<strong>in</strong>ov, www.walltopia.com<br />

BÜCHER<br />

Die unfruchtbare<br />

Witwe<br />

Boyka Asiowa<br />

330 Seiten<br />

Dittrich Verlag<br />

Boyka Asiowas<br />

Roman porträtiert im<br />

Mikrokosmos e<strong>in</strong>er<br />

bulgarischen Kle<strong>in</strong>stadt den Makrokosmos<br />

des Balkans. Mit ihren e<strong>in</strong>fühlsamen<br />

Beschreibungen von Bulgaren, Türken,<br />

Pomaken (muslimischen Bulgaren) und<br />

Albanern zeichnet sie e<strong>in</strong> Bild e<strong>in</strong>er multiethnischen<br />

Gesellschaft, die <strong>in</strong> Frieden,<br />

wenn nicht notwendigerweise Harmonie,<br />

zusammenlebt und zusammen leidet.<br />

Die Geschichte spielt <strong>in</strong> den Jahren nach<br />

dem Ersten Weltkrieg <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er Kle<strong>in</strong>stadt<br />

im Pir<strong>in</strong>gebirge <strong>in</strong> Südwestbulgarien.<br />

BÜCHER<br />

Teufelszwirn<br />

Christo<br />

Karastojanow<br />

500 Seiten<br />

Dittrich Verlag<br />

Das bislang<br />

bedeutendste Werk<br />

von Christo Karastojanow<br />

ist die Trilogie „Teufelszwirn“.<br />

Die Handlung spielt <strong>in</strong> e<strong>in</strong>er Kle<strong>in</strong>stadt<br />

vor dem H<strong>in</strong>tergrund <strong>der</strong> für Bulgarien<br />

traumatischen Jahre 1923/24. Die Politik<br />

e<strong>in</strong>er sozialen Marktwirtschaft, maßvoller<br />

gesellschaftlicher Reformen und <strong>der</strong><br />

Aussöhnung mit Serbien durch den<br />

damaligen Premier Stambouliski hatte zu<br />

e<strong>in</strong>em wirtschaftlichen Aufschwung geführt,<br />

aber auch zu e<strong>in</strong>er unversöhnlichen<br />

Opposition seitens konservativer Kreise.<br />

Der Mord an Stambouliski im Jahr 1923<br />

stürzte das Land <strong>in</strong> e<strong>in</strong> Chaos und <strong>in</strong><br />

e<strong>in</strong>e Orgie von Gewalt. Karastojanow<br />

erzählt die mite<strong>in</strong>an<strong>der</strong> verknüpften<br />

Geschichten e<strong>in</strong>er Reihe von Bürgern <strong>in</strong><br />

e<strong>in</strong>er Prov<strong>in</strong>zstadt, die – oft ohne es zu<br />

wollen – <strong>in</strong> den Strudel <strong>der</strong> Ereignisse<br />

mitgerissen werden.<br />

ПРЕДСТОящИ СъбИТИя/VERANSTALTUNGEN<br />

WAS: Europäischer Monat <strong>der</strong><br />

Fotografie 2012 – „Unbefleckte Ansichten<br />

zur artistischen Fotografie“<br />

WANN: 30. 10. – 30. 11.<br />

WO: 1030 Wien, Parkgasse 18,<br />

Bulgarisches Kultur<strong>in</strong>stitut „Haus<br />

Wittgenste<strong>in</strong>“, Galerie „Parterre“<br />

WAS: 9. KlezMORE Festival Vienna<br />

WANN: 03. – 18. 11.<br />

WO: Wien<br />

INfO: www.klezmore-vienna.at<br />

WAS: CHICA DANCE - Wie das Leben so<br />

tanzt…(<strong>der</strong> erste World Dance Theater)<br />

WANN: 25. 11.<br />

„Мечтата на дете“<br />

пристигна <strong>в</strong> софия<br />

Уникална картина събира<br />

средст<strong>в</strong>а за SOS K<strong>in</strong><strong>der</strong>dorf<br />

бОРИС КОСТАДИНОВ<br />

Краят на септем<strong>в</strong>ри, галерия Credo<br />

Bonum <strong>в</strong> центъра на София. В неочак<strong>в</strong>ано<br />

топлия ден тя беше изпълнена с ц<strong>в</strong>етя,<br />

з<strong>в</strong>ън от чаши и посетители, любопитни<br />

да <strong>в</strong>идят нещо но<strong>в</strong>о за българската сцена.<br />

Но<strong>в</strong>ото е, че из<strong>в</strong>естната <strong>в</strong>иенскa Rearte<br />

Gallery предста<strong>в</strong>я <strong>в</strong> София голям проект на<br />

йордански артист. То<strong>в</strong>а международно сътрудничест<strong>в</strong>о<br />

е плод на благородна инициати<strong>в</strong>а,<br />

за която А4 <strong>в</strong>ече писа. Ста<strong>в</strong>а дума за Dream of<br />

a Child – благот<strong>в</strong>орителен проект на Абд А.<br />

Масуд <strong>в</strong> сътрудичест<strong>в</strong>о с SOS K<strong>in</strong><strong>der</strong>dorf.<br />

Уникалната дълга 13 м картина е нарису<strong>в</strong>ана<br />

от Абд с цел да събере средст<strong>в</strong>а за деца без родители<br />

<strong>в</strong> Йордания. След като произ<strong>в</strong>едението<br />

СПОРТ И ЗАбАВЛЕНИЕ<br />

просторен, с<strong>в</strong>етъл, многоизмерен,<br />

ц<strong>в</strong>етен и ултрамодерен – то<strong>в</strong>а<br />

е но<strong>в</strong>ият „Боулдер бар“, който ще<br />

бъде открит <strong>в</strong> началото на ноем<strong>в</strong>ри<br />

<strong>в</strong> 20-и район на Виена.<br />

Зад идеята стои екипът на а<strong>в</strong>стрийската<br />

фирма boul<strong>der</strong>bar, която се<br />

стреми да отго<strong>в</strong>ори на нараст<strong>в</strong>ащото<br />

търсене на центро<strong>в</strong>е за спорт и заба<strong>в</strong>ления.<br />

В голямото хале (800 к<strong>в</strong>.м)<br />

любителите на катеренето ще намерят<br />

600 к<strong>в</strong>.м боулдъри с различни ни<strong>в</strong>а<br />

на трудност, подходящи както за<br />

начинаещи, така и за любителите на<br />

по-екстремни прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ания. Максималната<br />

им <strong>в</strong>исочина е 4,5 м, което<br />

WO: Theater Akzent, 1040 Wien,<br />

Theresianumgasse 18<br />

WAS: Internationales Clownfrauenfestival,<br />

Kosmos Theater<br />

WANN: 30. 11. – 08. 12.<br />

WO: 1070 Wien, Siebensterngasse 42<br />

INfO: www.kosmostheater.at<br />

WAS: Wiener Christk<strong>in</strong>delmarkt 2012<br />

WANN: 17. 11. – 24. 12.<br />

WO: 1010 Wien, Wiener Rathaus<br />

WAS: Der traditionelle Weihnachtsmarkt<br />

im L<strong>in</strong>zer Volksgarten<br />

WANN: 17. 11. – 24. 12.<br />

означа<strong>в</strong>а,<br />

че чо<strong>в</strong>ек<br />

може да се<br />

катери без<br />

осигурителни<br />

<strong>в</strong>ъжета.<br />

Проектирането<br />

и<br />

изграждането<br />

на<br />

съоръженията<br />

е дело на българската компания<br />

„Уолтопия“ с предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

Виена, която <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен мащаб е найсилната<br />

марка стени за катерене. „Боулдърите<br />

са произ<strong>в</strong>едени <strong>в</strong> за<strong>в</strong>ода ни <strong>в</strong><br />

град Летница и се монтират на място от<br />

WO: 4040 L<strong>in</strong>z, L<strong>in</strong>zer Volksgarten<br />

WAS: Historischer Salzburger<br />

Christk<strong>in</strong>dlmarkt<br />

WANN: 22. 11. – 26. 12.<br />

WO: 5020 Salzburg, Julius-Raab-Platz 1<br />

WAS: Advent <strong>in</strong> Graz<br />

WANN: 23. 11. – 24. 12.<br />

WO: 8010 Graz, Innenstadt und<br />

Mariatrost<br />

WAS: Adventsmarkt Innenstadt<br />

Klagenfurt<br />

WANN: 24. 11. – 24. 12.<br />

WO: 9020 Klagenfurt am Wörthersee,<br />

Neuer Platz<br />

WER, WAnn, WO<br />

обиколи<br />

галерии <strong>в</strong><br />

Ш<strong>в</strong>ейцария,<br />

А<strong>в</strong>стрия, Франция, Унгария и Сло<strong>в</strong>ения,<br />

а<strong>в</strong>торът пожела последната изложба да бъде <strong>в</strong><br />

България.<br />

За целта <strong>в</strong>иенската му галерия се с<strong>в</strong>ърза с<br />

фондация Credo Bonum <strong>в</strong> София и с куратора<br />

ù г-жа С<strong>в</strong>етлана Куюмджие<strong>в</strong>а, която <strong>в</strong>еднага<br />

откликна на предложението. След то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> инициати<strong>в</strong>ата<br />

се <strong>в</strong>ключиха и д-р Хасан Бармауи<br />

– почетен консул на Кралст<strong>в</strong>о Йордания <strong>в</strong><br />

България, и г-н Пламен Стояно<strong>в</strong> – председател<br />

на SOS K<strong>in</strong><strong>der</strong>dorf за България. <br />

Д-Р бАРМАуИ:<br />

„Много е хуба<strong>в</strong>о да <strong>в</strong>идиш как различни институции<br />

от различни страни бързо се обединя<strong>в</strong>ат<br />

около нещо толко<strong>в</strong>а благородно – да помогнем на<br />

нашите деца. Тези, на които разчитаме за един подобър<br />

утрешен ден. Тези, на които се надя<strong>в</strong>аме да<br />

изградят един с<strong>в</strong>ят без национални, религиозни<br />

или политически конфликти.“<br />

наш технически<br />

екип”, разказа<br />

специално за А4<br />

упра<strong>в</strong>ителят на<br />

„Уолтопия“ - А<strong>в</strong>стрия,<br />

Ц<strong>в</strong>етомир<br />

Боне<strong>в</strong>.<br />

<strong>По</strong>сетителите<br />

на боулдер<br />

бара имат на<br />

разположение<br />

още стилно кафе, магазин и безжичен<br />

интернет – по<strong>в</strong>ече от достатъчно за<br />

приятно прекар<strong>в</strong>ане на с<strong>в</strong>ободното<br />

<strong>в</strong>реме.<br />

За по<strong>в</strong>ече информация:<br />

www.boul<strong>der</strong>bar.net<br />

WAS: W<strong>in</strong>terfest 2012 – Festival für<br />

zeitgenössische Circuskunst<br />

WANN: 29. 11. – 31. 12.<br />

WO: Volksgarten Salzburg<br />

WAS: WeihnachtsQuartier 2012<br />

WANN: 30. 11. – 02. 12.<br />

WO: 1070 Wien, Museumsplatz 1,<br />

Freiraum quartier21 INTERNATIONAL,<br />

Arena21, Ovalhalle<br />

INfO: www.weihnachtsquartier.at<br />

WAS: „Nabucco“, Verdi. Mit Apostol<br />

Milenkov, Operntheater L.E.O.<br />

WANN: 6., 9., und 17. 12.<br />

WO: 1030 Wien, Ungargasse 18<br />

6/2012 29

Виена - София<br />

коЙ, коГА, къДЕ<br />

Линц - София<br />

30<br />

MORE INTERNATIONAL<br />

Open House Theatre<br />

Любителите на англоезичния театър<br />

<strong>в</strong>ече имат <strong>в</strong>ъзможност да закупят<br />

билети за пър<strong>в</strong>ата постано<strong>в</strong>ка на<br />

но<strong>в</strong>осъздадения Open House Theatre. В<br />

началото на декем<strong>в</strong>ри <strong>в</strong> KIP Teather im<br />

Cafe Prückel трупата ще открие пър<strong>в</strong>ия<br />

си сезон с „Коледна песен” на Чарлс<br />

Дикенс. Историята за чичко Скруч не<br />

е избрана случайно – през 2012 г. се<br />

отбеляз<strong>в</strong>ат 200 години от рождението<br />

на големия английски писател. През<br />

след<strong>в</strong>ащите месеци международната<br />

трупа ще предложи на почитателите<br />

си класически и модерни пиеси като<br />

адаптацията на романа на Джон Фаус<br />

„Колекционерът”, „Лаурел и Харди” по<br />

Том Макгарт и др.<br />

За по<strong>в</strong>ече информация:<br />

www.openhousetheatre.at<br />

Екоа<strong>в</strong>тобуси<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена<br />

От началото на 2013 година<br />

<strong>в</strong>сички а<strong>в</strong>тобуси <strong>в</strong> а<strong>в</strong>стрийската<br />

столица тряб<strong>в</strong>а<br />

да станат електрически,<br />

съобщиха от Wiener L<strong>in</strong>ien.<br />

С едно зареждане на а<strong>в</strong>тобатериите<br />

но<strong>в</strong>ите пре<strong>в</strong>озни средст<strong>в</strong>а<br />

ще могат да измина<strong>в</strong>ат до 150<br />

км, което е напълно достатъчно<br />

за цял ден интензи<strong>в</strong>но каране<br />

<strong>в</strong> града. Климатичната и отоплителната<br />

им система ще бъдат<br />

изцяло електризирани, а зареждането<br />

на акумулаторите няма<br />

да отнема по<strong>в</strong>ече от 15 минути,<br />

тъй като зарядното устройст<strong>в</strong>ото<br />

е монтирано <strong>в</strong> самия а<strong>в</strong>тобус.<br />

Изпълнители на големия<br />

проект са фирмите „Сименс“ и<br />

„Рампини“.<br />

6/2012<br />

www.airkona.com<br />

Грац - София<br />

Залцбург - София<br />

Mak<strong>in</strong>g friends <strong>in</strong> Vienna<br />

с Bfamily пър<strong>в</strong>ите стъпки<br />

са лесни<br />

ТЕОФАНА КуПЕНОВА<br />

Bfamily е платформа, която помага<br />

на но<strong>в</strong>одошли <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена<br />

семейст<strong>в</strong>а от различни националности<br />

да се ориентират <strong>в</strong> местната<br />

култура и бързо да намерят но<strong>в</strong>и<br />

приятели. Особено подходяща е за<br />

англого<strong>в</strong>орящи, които <strong>в</strong>се още се<br />

препъ<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> трудностите на немския език.<br />

Всеки, който по различни причини често<br />

сменя държа<strong>в</strong>и, знае, че <strong>в</strong> пър<strong>в</strong>ите месеци<br />

нуждата от информация и приятелска среда<br />

е най-належаща и съще<strong>в</strong>ременно най-трудно<br />

достъпна. Именно с идеята да помогне на но<strong>в</strong>одошли<br />

семейст<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена Беате Пертл-<br />

Холцман създа<strong>в</strong>а платформата bfamily. Тя<br />

поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>а на но<strong>в</strong>опристигналите лесно и<br />

бързо да се с<strong>в</strong>ържат един с друг и предлага<br />

много практична помощ и подкрепа <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ния жи<strong>в</strong>от. В ежеседмичния семи-<br />

MORE INTERNATIONAL<br />

vienna International<br />

Radio<br />

От 7 октом<strong>в</strong>ри международната общност<br />

<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена отно<strong>в</strong>о има <strong>в</strong>ъзможност<br />

да слуша радиопреда<strong>в</strong>ане на английски<br />

език. Всяка неделя от 10:00 до 14:00 ч.<br />

<strong>в</strong>одещият <strong>По</strong>л Холингдейл предста<strong>в</strong>я<br />

но<strong>в</strong>ини, коментари и интер<strong>в</strong>юта с популярни<br />

личности. Телефоните <strong>в</strong> студиото<br />

са от<strong>в</strong>орени за <strong>в</strong>ъпроси на слушателите.<br />

Преда<strong>в</strong>ането се излъч<strong>в</strong>а на честотата<br />

на радио Superfly 98.3 МНz.<br />

AIR KONA<br />

WERBUNG<br />

нар „Да бъдем заедно“ се науча<strong>в</strong>ат интересни<br />

и полезни аспекти от жи<strong>в</strong>ота и културата <strong>в</strong><br />

А<strong>в</strong>стрия. Желаещите могат да се запишат на<br />

курс по йога, йога за бременни, Qigong, курс<br />

по плетене, курс за масаж на бебетата, курс<br />

по немски език. Има и групи за игра на деца<br />

от 8 месеца до 3 години. bfamily предлага и<br />

широк спектър от тематични събития за цялото<br />

семейст<strong>в</strong>о като курсо<strong>в</strong>е по гот<strong>в</strong>арст<strong>в</strong>о,<br />

кино<strong>в</strong>ечери, дегустация на <strong>в</strong>ина.<br />

Ос<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> социалната адаптация от Bfamily<br />

помогат и <strong>в</strong> търсенето на но<strong>в</strong> дом, училище<br />

или детска градина; ще <strong>в</strong>и ориентират <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><br />

<strong>в</strong>сички задължителни регистрации на но<strong>в</strong>ото<br />

място, <strong>в</strong>ключително и как да <strong>в</strong>земете<br />

домашните си любимци. <br />

СПРАВОЧНИК ЗА бъЛгАРИТЕ В АВСТРИя<br />

СПЕшНИ НОМЕРА<br />

<strong>По</strong>лиция 133<br />

<strong>По</strong>жарна 122<br />

бърза помощ 144<br />

Дежурен лекaр 141<br />

Изтичане на газ 128<br />

гражданска защита 112<br />

Здра<strong>в</strong>е 142<br />

Случаи на отра<strong>в</strong>яне<br />

01/406 43 43<br />

Планинска спасителна<br />

служба 140<br />

<strong>По</strong>пра<strong>в</strong>ки по домо<strong>в</strong>ете<br />

1704<br />

Проблеми с а<strong>в</strong>томобила<br />

на път 120, 123<br />

А<strong>в</strong>арийна служба 123<br />

Работно <strong>в</strong>реме аптеки<br />

1550<br />

Влако<strong>в</strong>и спра<strong>в</strong>ки 1717<br />

Точно <strong>в</strong>реме 1503<br />

ДъРжАВНИ ИНСТИТуЦИИ<br />

<strong>По</strong>солст<strong>в</strong>о на Р българия<br />

1040 Wien, Schw<strong>in</strong>dgasse 8<br />

01/505 31 13<br />

amboffice@embassybulgaria.at<br />

Kонсулска служба –<br />

01/505 31 13<br />

konsulat@embassybulgaria.at<br />

Служба „Търго<strong>в</strong>ско-икономически<br />

<strong>в</strong>ръзки“ на<br />

Република българия <strong>в</strong><br />

А<strong>в</strong>стрия (СТИВ)<br />

1040 Wien<br />

Rechte Wienzeile 13<br />

01/585 40 05<br />

<strong>По</strong>стоянно предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>о<br />

на Р българия<br />

към ОССЕ<br />

1040 Wien<br />

Rechte Wienzeile 13/1<br />

01/585 66 03<br />

<strong>По</strong>четно консулст<strong>в</strong>о<br />

на Република българия<br />

<strong>в</strong> Залцбург<br />

5010 Salzburg<br />

imbergstraße 19<br />

0662/883 06 10<br />

office@architekt-hofmann.at<br />

български<br />

културен институт<br />

„Дом „Витгенщайн“<br />

1030 Wien, Parkgasse 18<br />

01/713 31 64<br />

www.haus-wittgenste<strong>in</strong>.at<br />

уЧИЛИщА<br />

българо-а<strong>в</strong>стрийско училище<br />

за занимания<br />

<strong>в</strong> с<strong>в</strong>ободното <strong>в</strong>реме<br />

„С<strong>в</strong>.с<strong>в</strong>. Кирил и Методий“<br />

1040 Wien, Kühnplatz 7/10<br />

0699/818 44 088<br />

www.bulgarische-schule.at<br />

Mutterschprachlicher<br />

<strong>Unter</strong>richt Bulgarisch<br />

0676/940 91 29<br />

sites.google.com/site/<br />

bulgarischlernenwien<br />

българско училище „Орфей“<br />

4040 L<strong>in</strong>z, aubrunnerweg 4<br />

0664/994 72 40<br />

www.bulgarischeschule-l<strong>in</strong>z.at<br />

българско училище<br />

„Никола Вапцаро<strong>в</strong>“<br />

8045 Graz<br />

anzengrubergasse 8/1<br />

(<strong>По</strong>мещенията на Lebenshilfe)<br />

www.bgschule-graz.com<br />

ОРгАНИЗАЦИИ<br />

българска културнопрос<strong>в</strong>етна<br />

организация<br />

„Кирил и Методий“ – Виена<br />

Председател Мими Диче<strong>в</strong>а<br />

А<strong>в</strong>стрийско-българско<br />

дружест<strong>в</strong>о – Виена<br />

Президент Карл Блеха<br />

български изследо<strong>в</strong>ателски<br />

институт – А<strong>в</strong>стрия<br />

www.bfio.at<br />

българо-а<strong>в</strong>стрийски<br />

културен и информационен<br />

център „София“ – Линц<br />

Председател Росица Стояно<strong>в</strong>а<br />

boekiz_sofia@liwest.at<br />

българо-а<strong>в</strong>стрийски клуб<br />

„Орфей“ – Линц<br />

0664/994 72 40<br />

Председател Димитър Дунко<strong>в</strong><br />

ddunkov@gmail.com<br />

българо-а<strong>в</strong>стрийско<br />

дружест<strong>в</strong>о за културен<br />

обмен „Дуна<strong>в</strong>“ – Линц<br />

Председател Марио Серияко<strong>в</strong><br />

dunav@liwest.at<br />

българо-а<strong>в</strong>стрийски<br />

културен клуб – грац<br />

Председател Елиса<strong>в</strong>ета Стане<strong>в</strong>а-Фогъл<br />

staneva0@gmail.com<br />

ЦъРКВИ<br />

българска пра<strong>в</strong>осла<strong>в</strong>на<br />

църк<strong>в</strong>а „С<strong>в</strong>. И<strong>в</strong>ан Рилски“<br />

1040 Wien, Kühnplatz 7<br />

01/894 72 49, 0664/224 43 70<br />

www.bok.at, <strong>in</strong>fo@bok.at<br />

български<br />

архиерейски параклис<br />

„С<strong>в</strong>.с<strong>в</strong>. Кирил и Методий“<br />

1040 Wien<br />

Klagbaumgasse 4<br />

0699/ 195 85 481<br />

www.orthodoxes-kloster.at<br />

ЗАВЕДЕНИя<br />

Кафе-ресторант<br />

„Сезони“<br />

1050 Wien<br />

ziegelofengasse 17<br />

Ресторант „Пле<strong>в</strong>ен“<br />

1050 Wien, Kohlgasse 19<br />

СНИМКИ/FOTOS www.citybikewien.at, www.car2go.com

МАлКИ Обя<strong>в</strong>И<br />

KlEINANZEIgEN<br />

КАК ДА пУсНЕТЕ Обя<strong>в</strong>А <strong>в</strong> А4<br />

Рекламирайте при нас! За частни<br />

лица обя<strong>в</strong>ите 0–120 сим<strong>в</strong>ола стру<strong>в</strong>ат<br />

15 €, 121–200 – 20 €. Ако рекламирате<br />

фирма, 0–200 сим<strong>в</strong>ола ще<br />

<strong>в</strong>и излязат 40 €. сумата можете да<br />

пре<strong>в</strong>едете на Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren<br />

<strong>in</strong> Österreich“ <strong>в</strong> erste Bank, BLz 20111,<br />

Konto-nr. 28 714 074 000. В полето<br />

Verwendungszweck напишете името<br />

на подателя на обя<strong>в</strong>ата. За по<strong>в</strong>ече<br />

информация www.bulgaren.org.<br />

WIE KöNNEN SIE<br />

EINE ANZEIgE AUfgEBEN<br />

Werben Sie mit uns! Für<br />

Privatpersonen kosten die anzeigen<br />

bis 120 zeichen 15,– € und 121–200<br />

zeichen – 20,– €. Wenn Sie e<strong>in</strong><br />

<strong>Unter</strong>nehmen bewerben, kosten<br />

0–200 zeichen 40,– €. Den Betrag<br />

können Sie an Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren<br />

<strong>in</strong> Österreich“ auf die Konto-nr. 28 714<br />

074 000, BLz 20111 <strong>der</strong> erste Bank,<br />

überweisen. als Verwendungszweck<br />

schreiben Sie bitte den namen des<br />

absen<strong>der</strong>s <strong>der</strong> anzeige. Weitere<br />

<strong>in</strong>formationen f<strong>in</strong>den Sie unter<br />

www.bulgaren.org.<br />

сАМО ЗА<br />

12,– €<br />

<br />

сТАНИ НАШ пРИяТЕл <strong>в</strong>Ъ<strong>в</strong><br />

ДРугИ уСЛугИ<br />

жи<strong>в</strong>от без болка –<br />

класически масаж<br />

Маг. Милена ефремо<strong>в</strong>а. един<br />

масаж гратис при блок от 10.<br />

Вземете перфектния подарък -<br />

натурална козметика, парфюми,<br />

<strong>в</strong>итамини aloe-Vera, noni,<br />

nikken.<br />

0699/110 48 055<br />

www.beauty-dream.at<br />

уроци по английски<br />

инди<strong>в</strong>идуални уроци по английски<br />

за ученици и студенти;<br />

разработки за уни<strong>в</strong>ерситет,<br />

корекции<br />

0680/444 58 54<br />

dimitrov@gr<strong>in</strong>ell.edu<br />

КОНСуЛТАНТСКИ И<br />

СЧЕТОВОДНИ уСЛугИ<br />

Маг. Анета Писаре<strong>в</strong>а<br />

финансо<strong>в</strong> консултант<br />

Банко<strong>в</strong>и кредити, застрахо<strong>в</strong>ки,<br />

а<strong>в</strong>томобилни регистрации,<br />

капитало<strong>в</strong>ложения, <strong>в</strong>лого<strong>в</strong>е,<br />

покупко-продажби на имоти,<br />

наем, к<strong>в</strong>артири<br />

06991/958 04 21<br />

a.pissareva@f<strong>in</strong>ancecoach<strong>in</strong>g.at<br />

NK-Buchhaltungs OG<br />

Firmengründung, Buchhaltung,<br />

Lohnverrechnung,<br />

Jahresabschluss<br />

Wir sprechen ihre Sprache: Bulga-<br />

risch, Serbisch, Russisch, Deutsch<br />

01/971 30 28<br />

0676/360 23 18, 0650/727 22 20<br />

ПРЕВОД И ЛЕгАЛИЗАЦИя<br />

Mag. Zlatka Bojtcheva<br />

Gerichts- und<br />

Konferenzdolmetscher<strong>in</strong><br />

Bulgarisch, Russisch, italienisch<br />

1050 Wien, Pilgramgasse 11<br />

0664/355 72 62<br />

е-Mail zlatka_bojtcheva@hotmail.com<br />

Mag. Vessela Makoschitz<br />

allgeme<strong>in</strong> beeideter<br />

Gerichtsdolmetscher für<br />

Bulgarisch<br />

1060 Wien, Luftbadgasse 11/1<br />

0664/412 67 25<br />

Fax 01/585 20 68<br />

е-Mail Vessela.Makoschitz@chello.at<br />

Mag. Hrist<strong>in</strong>a Wolfsbauer<br />

Gerichtsdolmetscher<strong>in</strong> und<br />

Übersetzer<strong>in</strong> für Bulgarisch<br />

1020 Wien<br />

He<strong>in</strong>estraße 24–28/3/29<br />

01/212 53 80<br />

Fax 01/219 78 04<br />

0676/498 73 60<br />

Mag. Dora Ivanova<br />

Gerichtsdolmetcher<strong>in</strong><br />

Bulgarisch und Russisch<br />

1040 Wien<br />

Margaretenstraße 21/1/4<br />

01/586 63 43, 0676/421 39 10<br />

Fax 01/586 22 69<br />

е-Mail dora.ivanova@chello.at<br />

http://dora.ivanova.at<br />

МуЗИКА<br />

Musikhaus Iliev<br />

Verkauf, Kauf und tausch von<br />

sämtlichen Musik<strong>in</strong>strumenten<br />

1150 Wien<br />

Mariahilferstraße 193<br />

01/895 95 95, Fax 01/897 90 38<br />

e-Mail office@musikhaus-iliev<br />

www.musikhaus-iliev.at<br />

ТЪРсЕТЕ А4 ТАМ<br />

hIER fINDEN SIE <strong>A4</strong><br />

E. K. Reisebüro<br />

1040 Wien, Margaretenstraße 8<br />

BG Shop<br />

1050 Wien, Schönbrunner Straße 55<br />

български хранителен магазин/<br />

Bulgarische Lebensmittel<br />

1100 Wien, Laaer-Berg-Straße 3<br />

български стоки/<br />

Bulgarische Waren<br />

1160 Wien, Ottakr<strong>in</strong>gerstraße 86<br />

български магазин<br />

1160 Wien, Marolt<strong>in</strong>gergasse 100<br />

Violeta’s Welt<br />

4020 L<strong>in</strong>z, altstadt 15/2<br />

Ако искате да ни предлагате и<br />

при <strong>в</strong>ас, с<strong>в</strong>ържете се с нас на<br />

market<strong>in</strong>g@bulgaren.org<br />

АбОНАМЕНТ ABONNEMENT<br />

Абонирайте се за <strong>A4</strong>*<br />

само срещу 12,– €<br />

(6 издания)!<br />

пре<strong>в</strong>едете сумата на<br />

банко<strong>в</strong>ата ни сметка<br />

Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren <strong>in</strong> Österreich“<br />

erste Bank, BLz 20111,<br />

Konto-nr. 28 714 074 000<br />

Моля, <strong>в</strong> полето Verwendungszweck<br />

напишете Abonnement, а <strong>в</strong><br />

Zusatztext – трите имена и<br />

адреса си<br />

Abonnieren Sie <strong>A4</strong>*<br />

für nur 12,– €<br />

(6 Ausgaben)!<br />

Bitte überweisen Sie den<br />

Betrag auf unser konto<br />

българите <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия/<br />

Die Bulgaren <strong>in</strong> österreich<br />

Kulturvere<strong>in</strong> „Bulgaren <strong>in</strong> Österreich“<br />

erste Bank, BLz 20111,<br />

Konto-nr. 28 714 074 000<br />

NUR füR<br />

12,– €<br />

Im Feld Verwendungszweck<br />

schreiben Sie bitte Abonnement,<br />

und im Feld Zusatztext geben Sie Ihren Namen<br />

und Adresse bekannt<br />

6/2012 31

logo

Produkte

Ressourcen

Unternehmen

AGB
Datenschutzerklärung
Cookie-Richtlinien
Cookie-Einstellungen
Impressum
Change language
Made with love in Switzerland
© 2024 Yumpu.com all rights reserved

Hurra! Ihre Datei wurde hochgeladen und ist bereit für die Veröffentlichung.

Erfolgreich gespeichert!

Leider ist etwas schief gelaufen!