Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Sie wollen auch ein ePaper? Erhöhen Sie die Reichweite Ihrer Titel.
YUMPU macht aus Druck-PDFs automatisch weboptimierte ePaper, die Google liebt.
Кътинските пирамиди<br />
Чудна природна т<strong>в</strong>орба, родена от стихията на<br />
дъждо<strong>в</strong>ете, <strong>в</strong>етро<strong>в</strong>ете и температурата - то<strong>в</strong>а са<br />
Кътинските пирамиди.<br />
Н<br />
Намират се на 16 км от София <strong>в</strong> югозападните<br />
склоно<strong>в</strong>е на Софийска Стара<br />
планина и са подходящи за разходка<br />
през уикенда. А<strong>в</strong>тобус номер 27 с начална<br />
спирка <strong>в</strong> к<strong>в</strong>артал “Илиянци”оти<strong>в</strong>а до<br />
село Кътина. Името на селото се спомена<strong>в</strong>а<br />
за пръ<strong>в</strong> път <strong>в</strong> турски регистър от 1420<br />
година.<br />
От указателната табела на края на улица<br />
„Пирамидите“ <strong>в</strong> източната част на селището<br />
започ<strong>в</strong>а удобен маршрут за разглеждане.<br />
Тръг<strong>в</strong>а се по пътека, която тутакси<br />
попада <strong>в</strong> гора и след няколко за<strong>в</strong>оя се<br />
откри<strong>в</strong>а <strong>в</strong>исока тераса. Отсреща пред погледа<br />
се чер<strong>в</strong>енеят пирамидите- групата<br />
на „С<strong>в</strong>ато<strong>в</strong>ете“ <strong>в</strong> Големия дол. От изток са<br />
естест<strong>в</strong>ено пазени от чо<strong>в</strong>ешка ръка с непроходими<br />
гъсталаци, а от запад с ур<strong>в</strong>а,<br />
<strong>в</strong> дъното на която тече плитък поток. В<br />
ниския дял на същия дол пясъчните брего<strong>в</strong>е<br />
разкри<strong>в</strong>ат прослойки от лигнитни<br />
<strong>в</strong>ъглища. През плиоцена по тези места е<br />
имало горска растителност, <strong>в</strong>последст<strong>в</strong>ие<br />
залята от <strong>в</strong>одите на езеро, разпростряло<br />
се по цялото Софийско поле. В осно<strong>в</strong>ата<br />
на този дълбок <strong>в</strong>одоем <strong>в</strong> течение на<br />
хилядолетия са се утая<strong>в</strong>али речните наноси,<br />
<strong>в</strong>лечени от околните планини, и са<br />
се образу<strong>в</strong>али мощни пясъчни пласто<strong>в</strong>е,<br />
затруп<strong>в</strong>айки дър<strong>в</strong>есината, и тя, лишена<br />
от кислород, се пре<strong>в</strong>ърнала <strong>в</strong> полезно гори<strong>в</strong>о<br />
за хората. Когато <strong>в</strong>одният басейн се<br />
оттеглил, снетите делу<strong>в</strong>иални отложения<br />
от пясъци и глини останали на открито и<br />
<strong>в</strong>ърху тях дейст<strong>в</strong>ала ерозията. По-слабо<br />
споените частици се рушели и отнасяли,<br />
а по-устойчи<strong>в</strong>ите останали на място и<br />
формирали пирамидите. Постепенно се е<br />
<strong>в</strong>сякъл и Големият дол, и тясно с<strong>в</strong>ързаните<br />
с него многобройни ро<strong>в</strong>ини, на чиито<br />
брего<strong>в</strong>е са гра<strong>в</strong>ирани разнообразни групи<br />
земни пирамиди с различна <strong>в</strong>исочина.<br />
Някои притежа<strong>в</strong>ат скални гугли отгоре,<br />
16 НЕПОЗНАТАТА БЪЛГАРИЯ<br />
които ги предпаз<strong>в</strong>ат от прякото <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие<br />
на <strong>в</strong>алежите. Подир панорамната площадка<br />
пътеката се спуска бързо надолу и<br />
отно<strong>в</strong>о на<strong>в</strong>лиза между дър<strong>в</strong>етата, <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и<br />
успоредно на ручея, пресича го по мостче<br />
и достига до малко блато. Изкуст<strong>в</strong>ено зарибено,<br />
<strong>в</strong> него ос<strong>в</strong>ен риби се срещат земно<strong>в</strong>одни,<br />
ди<strong>в</strong>и патици и <strong>в</strong>одни кокошки.<br />
И рибари, разбира се. На някои от тях за<br />
наслука <strong>в</strong> риболо<strong>в</strong>а помагат напра<strong>в</strong>ените<br />
дър<strong>в</strong>ени пейки. По-нататък мочурището<br />
се заобикаля и се излиза <strong>в</strong> началото на<br />
улица „Пирамидите“.<br />
Запазената местност около пирамидите<br />
с площ 2,90 хектара е обя<strong>в</strong>ена за природна<br />
забележителност през 1962 година.<br />
През 90-те години на XX <strong>в</strong>. се разпространиха<br />
слухо<strong>в</strong>е, че <strong>в</strong> резултат на интензи<strong>в</strong>ното<br />
дейст<strong>в</strong>ие от страна на <strong>в</strong>ъншните<br />
земни сили тези причудли<strong>в</strong>и форми на<br />
релефа са заличени. То<strong>в</strong>а не отго<strong>в</strong>аря на<br />
истината, <strong>в</strong>ъпреки че с <strong>в</strong>ремето <strong>в</strong>исочината<br />
им е намаляла, а някои от по-малките<br />
са изчезнали. Застроя<strong>в</strong>ането на но<strong>в</strong>и<br />
къщи наоколо им прида<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ида на малък<br />
природен оазис <strong>в</strong> населеното място. По-<br />
село Кътина<br />
Dorf Kat<strong>in</strong>a<br />
Текст: Е<strong>в</strong>гени Стоимено<strong>в</strong><br />
Пре<strong>в</strong>од: Красимира Плахецки<br />
раждат се екологични проблеми, които е<br />
необходимо да се преодоля<strong>в</strong>ат. Недалеч от<br />
Големия дол се намират би<strong>в</strong>шите открити<br />
рудници за доби<strong>в</strong> на <strong>в</strong>ъглища, сега заляти<br />
с <strong>в</strong>ода и предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащи изкуст<strong>в</strong>ен <strong>в</strong>одоем.<br />
Неза<strong>в</strong>исимо от то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> защитената<br />
територия напълно се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а очаро<strong>в</strong>анието<br />
на ландшафта. Особено краси<strong>в</strong>и са<br />
пирамидите при залез и <strong>в</strong> лунна нощ. С<br />
промяната на с<strong>в</strong>етлината се <strong>в</strong>ъзприемат<br />
и но<strong>в</strong>и форми - като че ли тези <strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ни<br />
т<strong>в</strong>орения ожи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат.<br />
Друга интересна забележителност <strong>в</strong> Кътина<br />
е църк<strong>в</strong>ата „С<strong>в</strong>. Спас“. Тя е <strong>в</strong> списъка<br />
на НИПК (Национален институт за паметниците<br />
на културата) като паметник<br />
на културата заради с<strong>в</strong>оите жи<strong>в</strong>описни<br />
стенописи и икони. В нея могат да се <strong>в</strong>идят<br />
рядко срещани сцени <strong>в</strong> българската<br />
иконография - Иисус Христос с потир и<br />
с<strong>в</strong>ети Трифон с лозарски косер <strong>в</strong> ръка.<br />
Построена е през 1880 г., а изографисана<br />
през 1883 г. от майстори на Дебърската<br />
школа <strong>в</strong> Македония. <br />
Част от<br />
„С<strong>в</strong>ато<strong>в</strong>ете“ <strong>в</strong><br />
Големия дол<br />
на природна<br />
забележителност<br />
Кътински пирамиди<br />
- село<br />
Кътина, област<br />
София<br />
- град<br />
E<strong>in</strong> Teil der<br />
Felspyramiden-Gruppe<br />
„die Väter“ <strong>in</strong><br />
der Nähe von<br />
Dorf Kat<strong>in</strong>a<br />
българите <strong>в</strong> а<strong>в</strong>стрия • 10-11/2008
Change language