Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Bulgaren in Österreich - Българите в Австрия
Sie wollen auch ein ePaper? Erhöhen Sie die Reichweite Ihrer Titel.
YUMPU macht aus Druck-PDFs automatisch weboptimierte ePaper, die Google liebt.
1939-41 год. заема поста министър на търго<strong>в</strong>ията, промишлеността<br />
и заетостта <strong>в</strong> България. По-късно, през 1942-44 год., е царски<br />
пратеник <strong>в</strong> Берлин. След прекъс<strong>в</strong>ане на дипломатическите отношения<br />
между България и Третия райх е интерниран <strong>в</strong> Байерн.<br />
След края на Втората с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>на <strong>в</strong>ойна оста<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Германия, където<br />
отначало работи като професор по статистика <strong>в</strong> Регенсбург.<br />
През периода 1950-54 год. е из<strong>в</strong>ънплано<strong>в</strong>, редо<strong>в</strong>ен професор по<br />
икономически изслед<strong>в</strong>ания, нато<strong>в</strong>арен с изследо<strong>в</strong>ателска задача<br />
от Института за изслед<strong>в</strong>ане на храните <strong>в</strong> уни<strong>в</strong>ерситета <strong>в</strong> Станфорд,<br />
Калифорния. През 1955 год. Загоро<strong>в</strong> получа<strong>в</strong>а предложение<br />
от Виенския уни<strong>в</strong>ерситет да заеме професорското място по<br />
статистика, което приема и на което оста<strong>в</strong>а до края на жи<strong>в</strong>ота си<br />
през 1970 год. През същия период участ<strong>в</strong>а и <strong>в</strong> ръко<strong>в</strong>одст<strong>в</strong>ото на<br />
Статистическия институт към Виенския уни<strong>в</strong>ерситет, и е председател<br />
на А<strong>в</strong>стрийското статистическо дружест<strong>в</strong>о. В продължение<br />
на една година от 1959-60 е декан на Пра<strong>в</strong>ния и държа<strong>в</strong>но-научен<br />
факултет на Виенския уни<strong>в</strong>ерситет. По същото <strong>в</strong>реме Загоро<strong>в</strong><br />
създа<strong>в</strong>а уни<strong>в</strong>ерситетския електронноизчислителен център,<br />
който носи из<strong>в</strong>естно <strong>в</strong>реме него<strong>в</strong>ото име. От 1963 до 1965 год. е<br />
директор на но<strong>в</strong>осъздадения <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена Институт за <strong>в</strong>исша изследо<strong>в</strong>ателска<br />
дейност „Фондация Форд”.<br />
През 1969 г. за значителните си научни заслуги Загоро<strong>в</strong> е удостоен<br />
с почетната награда – златен медал на град Виена. Много<br />
а<strong>в</strong>стрийски учени се хабилитират при него, като проф. Герхард<br />
Брукман, (из<strong>в</strong>естен <strong>в</strong> А<strong>в</strong>стрия от теле<strong>в</strong>изията, където през 60-те<br />
г. предста<strong>в</strong>я изборните резултати, а през 80-те г. <strong>в</strong> продължение<br />
на 11 години е депутат <strong>в</strong> Националния парламент). Въ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъзпоменателна<br />
реч Брукман нарича Загоро<strong>в</strong> „един от най-значителните<br />
и симпатични предста<strong>в</strong>ители <strong>в</strong> областта на статистиката на немского<strong>в</strong>орящите<br />
страни, джентълмен от старата школа”.<br />
Сла<strong>в</strong>чо Загоро<strong>в</strong> умира през 1970 год. <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Виена, където е погребан<br />
<strong>в</strong> гробището Neustift am Walde <strong>в</strong> 18-ти к<strong>в</strong>артал. <br />
bulgaren <strong>in</strong> österreich • 10-11/2008<br />
Него<strong>в</strong>ата кратка биография<br />
е публику<strong>в</strong>ана<br />
през1969 год. <strong>в</strong> списанието<br />
за статистика<br />
„Метрика”.<br />
Se<strong>in</strong>e kurze Biographie<br />
ist <strong>in</strong> der Zeitschrift<br />
Metrika aus dem Jahr<br />
1969 publiziert worden.<br />
Nach dem Ende des Krieges blieb er <strong>in</strong> Deutschland, wo er anfangs<br />
als Professor für Statistik <strong>in</strong> Regensburg arbeitete. Von 1950 bis 1954<br />
war er außerplanmäßiger ordentlicher Professor für Wirtschaft sforschung<br />
mit e<strong>in</strong>em Forschungsauft rag des Food Research Institute an<br />
der Universität Stanford, Kalifornien. Im Jahr 1955 wurde Sagoroff der<br />
Lehrstuhl für Statistik an der Universität Wien angeboten, den er auch<br />
annahm und bis zu se<strong>in</strong>em Tod 1970 <strong>in</strong>nehatte. In diesem Zeitraum<br />
war er auch im Vorstand des Statistischen Institutes an der Universität<br />
Wien und Vorsitzender der österreichischen Statistischen Gesellschaft<br />
. E<strong>in</strong> Jahr lang, von 1959 bis 1960, war er Dekan der Rechts- und<br />
staatswissenschaft lichen Fakultät der Universität Wien, 1959 begründete<br />
er das elektronische Rechenzentrum der Universität Wien, das<br />
se<strong>in</strong>en Namen trug und Sagoroff – Rechenzentrum hieß. 1963-65 war<br />
er Gründungsdirektor des Institutes für Höhere Studien und Wissenschaft<br />
liche Forschung <strong>in</strong> Wien (Ford Foundation).<br />
1969 erhielt er für se<strong>in</strong>e bedeutenden wissenschaft lichen Leistungen<br />
die Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien <strong>in</strong> Gold. Viele österreichische<br />
Wissenschaft ler haben bei ihm habilitiert, so zum Beispiel<br />
Prof. Gerhart Bruckmann, <strong>in</strong> <strong>Österreich</strong> bekannt aus dem Fernsehen,<br />
wo er seit den 60er Jahren die Wahlhochrechnungen präsentierte und<br />
ab den 80er Jahren 11 Jahre lang Nationalratsabgeordneter war. In<br />
e<strong>in</strong>em Nachruf für Sagoroff bezeichnete ihn Gerhart Bruckmann als<br />
„e<strong>in</strong>en der bedeutendsten und liebenswürdigsten Vertreter der deutschen<br />
Statistik, e<strong>in</strong>en Grandseigneur der alten Schule“.<br />
Sagoroff starb 1970 <strong>in</strong> Wien und liegt im Friedhof Neustift am Walde<br />
im 18. Wiener Geme<strong>in</strong>debezirk begraben. <br />
GESCHICHTE<br />
15
Change language