Quo Vadis бр. 07 / 29.07.2021 година

QUO VADIS
www.blsbg.com
ПОВЕЧЕ ОТ ХОБИ
27 юли | 2022 | 12
КРАСИВИ ИКОНИ –
КРАСИВА УСМИВКА
Д-р Мария Симеонова е от онези
млади и чаровни стоматолози, при
които не отиваш със свито сърце.
Старае се да посреща всички свои
пациенти, особено по-малките, с
усмивка, приветствайки ги да превърнат
ходенето на зъболекар в
своя рутина.
Младият стоматолог е родом от
Горна Оряховица. Първоначално
мислела да стане лекар, но в крайна
сметка интересът към денталната
медицина надделял. Завършва я
във Варна, където среща и своя
съпруг д-р Васил Урумов – също
стоматолог, от който вече има 2
деца.
Да предпочетеш
малкия град
След края на своето образование,
двамата съпрузи решили да се върнат
да живеят в Горна Оряховица
като към момента практикуват във
Велико Търново.
„Решихме, че в по-малък град ще
ни бъде по-лесно с отглеждането на
децата, а и самият град има нужда
от млади кадри – не само в областта
на медицината. И към днешна
дата можем да го потвърдим, предвид
броя на пациентите ни“, признава
д-р Симеонова.
Специалността, която сама
те избира
Още от ранните си ученически
години, д-р Симеонова е имала
интерес към медицината. Родителите
й купували енциклопедии за
човешкото тяло, които тя четяла с
интерес. Решението какво всъщност
да следва било взето след
нелеп лек инцидент.
„Точно преди да реша какво да
кандидатствам счупих зъб, докато
ядях бисквита, в която имаше
черупка. По тази причина се наложи
да се прекарам много часове в
зъболекарски кабинети и реших, че
обстановката там ми харесва“,
казва тя.
Тази случка, съчетана с факта, че
обича да рисува, й помагат да избере
професия, за която е нужна прецизна
ръка.
Рисуването като начин да
изразиш себе си
Д-р Симеонова обича да рисува
от малка. Записва се на кръжок по
иконопис.
„Много ми хареса. Учителят
беше изключително добър. Даваше
ми задачи и ми разясняваше основните
принципи и техники – как да
нанасяш боите, светлосенките,
златните акценти“, спомня си младата
стоматоложка.
След кръжока тя си купува материали
и започва да рисува икони в
дома си. Произведенията си тя
подарява на свои близки и познати,
които усеща, че имат нужда от
духовна подкрепа.
От тогава хобито на д-р Симеонова
остава неделима част от живота
й. Спирала е с него само когато е
имала много работа или е била
много заета, но после се е връщала
към него, защото то й помага да
намери своя вътрешен мир.
„В студентските си години също
съм нарисувала доста икони. Така
си почивах от ученето за изпитите.
Така че хобито и работата ми винаги
са вървели паралелно. Не бих се
отказала от нито едното от двете“,
допълва стоматологът.
За иконите, заредени с
история и смисъл
Д-р Симеонова не рисува икони,
От какво е
породена
любовта на
стоматолога
д-р Мария
Симеонова към
иконописта
които просто й допадат на пръв
поглед, тя проучва каква история се
крие зад всяка една от тях.
„Преди да започна да рисувам,
първо чета историята на иконата -
откъде е произлязла, какво чудо се
крие в нея, ако е чудотворна. Едва
след това пристъпвам към пресъздаването
й, за да има повече като
нея и да останат в бъдеще. Подбирам
да изобразя тези икони, чийто
смисъл ме е докоснал“, споделя
зъболекарят.
Д-р Симеонова няма представа
колко икони вече е успяла да нарисува,
тъй като по-голямата част от
тях са подарени. Произведението,
което е оставило най-силен отпечатък
и е нарисувала с най-голяма
любов, тя дарила в Басарбовския
манастир.
„Преди две години баща ми
получи инфаркт и се спаси на
косъм. Казах си, че ако всичко премине
успешно, ще направя икона в
знак на благодарност. Оставих я в
Басарбовския манастир, защото на
това място чувствам много силна
енергия и е много ценно за цялото
ми семейство. Може би това е иконата,
в която съм вложила най-много
заряд и позитивни мисли“, разказва
д-р Симеонова.
Най-често обича да пресъздава
образа на светицата, на която е
кръстена. „Дева Мария с Младенеца“
се оказва и нейната първа
икона. А последната й е тази на „Св.
Атанас“, която тя направила по
молба на сина си.
„Ходихме в близка църква да му
покажа икона на „Св. Атанас“, но
там нямаше точно тази, затова
реших да му я нарисувам“, споделя
зъболекарят.
Една от иконите на д-р Симеонова
пък краси храм в Естония, след
спечелен конкурс.
Иконопис и стоматология в
пресечна точка
Въпреки че много обича своето
хоби, зъболекарят не си е представяла
това да бъде основното й поле
на дейност. Не би заменила работата
с хобито си – а и има нужда и от
двете, защото по думите й те се
балансират чудесно.
„Аз съм забелязала, че повечето
мои колеги също рисуват - макар и
не икони, но всеки може да рисува.
Просто естеството на нашата работа
изисква да имаме прецизна към
детайла ръка“, казва тя.
Към иконописта интерес проявява
и по-малкият и син, който често
й помага с избора на следващата
икона.
„Големият ми син много обича да
рисува. Стените вкъщи са окачени с
детски рисунки. Определено се
интересува от моето хоби и иска да
му показвам определени техники.
Вече често заедно избираме също
какво следващо да нарисувам и аз“,
пояснява майката.
Ще се радва, ако в крайна сметка
някое от децата й наследи нейното
хоби или професия, но е категорична,
че изборът е в техни ръце и на
каквото и да се спрат, трябва да им
харесва.
Стоматологията като
призвание
Преди да започне да се развива в
тази област, д-р Симеонова не е
имала никакви очаквания спрямо
професията, тъй като никой в
семейството й не се занимава с
нищо подобно.
„Бих казала, че съм доволна от
развитието и възможностите пред
себе си. Разбира се, има и трудни
моменти, но няма как без тях. Засега
всичко върви в положителна
посока. Започнах курс за обучение
по ортодонтия, така че нещата се
случват в посоката, в която искам“,
категорична е тя.
Стоматологът иска в бъдеще да
работи все повече с деца като по
този начин да допринесе за развитието
на денталната култура у подрастващите.
„Много майки не знаят например
кога трябва да заведат детето си на
зъболекар за пръв път, кога трябва
да започнат да му мият зъбките.
Именно затова често във фейсбук
страницата на стоматологичния
кабинет пускаме подобни съвети.
Готови сме да говорим и говорим за
това, да помогнем на хората, но
най-вече на децата“, казва зъболекарят.
Най-често в кабинета на д-р
Симеонова идват именно деца.
Забелязва, че те често имат кариеси
в много ранна детска възраст,
които дори са усложнени.
„Това го отдавам, от една страна,
на храните, които те консумират -
богати на захари, повечето опаковани,
много рядко ядат сурови
зеленчуци. Наблягат на близалки,
бонбони, пуканки. Това е основното,
което се хапва между храненията,
да не кажем, че някои деца консумира
това и като основно хранене“,
обяснява стоматологът.
Често проблем се оказва и
фактът, че голяма част от родителите
водят за пръв път децата си на
зъболекар много късно, когато вече
има проблем.
„Ако се идва редовно на шест
месеца до една година, дори да има
някакъв проблем, ние ще го регистрираме
още в зародиш и тогава ще
бъде много по-лесно за нас да го
отстраним, от една страна, а от
друга, детето да се настрои положително“,
пояснява още тя.
По думите на д-р Симеонова
по-младите и образовани хора
обръщат значително повече внимание
на оралната диагностика, за
сметка на по-възрастното поколение,
което често я неглижира по
ред причини.
„Може би това се дължи на лош
опит в миналото, когато все пак са
се използвали други материали –
сега денталната медицина е много
по-напреднала. Но в същото време
финансовият момент е ключов –
има много хора, които искат да се
погрижат за усмивката и здравето
си, но просто нямат възможност“,
признава зъболекарят.
Именно затова стоматологът се
надява да възпита грижата за зъбите
още в ранна детска възраст, за да
не се налагат по-сложни интервенции
в бъдеще.