Quo Vadis бр. 07 / 29.07.2021 година

More documents

Recommendations

Info

QUO VADISwww.blsbg.comе-ПМО27 юли | 2022 | 10МЕДИЦИНСКООБУЧЕНИЕ ЗА ЛЕКАРИВИДЕО ОБУЧИТЕЛЕН КУРСПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИОСТРИТЕ СЪСТОЯНИЯ, СВЪРЗАНИС НАРУШЕНИЯ ВКАЛЦИЕВО-ФОСФОРНАТА ОБМЯНАМЕДИЦИНСКИНОВИНИАСОЦИАЦИЯ МЕЖДУСЕРУМНАТА АНИОННАПРАЗНИНА И ОБЩАТАСМЪРТНОСТ ПРИПАЦИЕНТИ С ДИКПроучванията върху рисковитефактори при пациенти сдисеминирана интравазална коагулация(ДИК) са много малко,поради което Hu et al. се позоваватна данни от базата MedicalInformation Mart for Intensive CareIII version 1.4 (MIMIC-III v1.4) врамките на изследване относнотова дали серумната анионнапразнина (АП) е независимосвързана с общата смъртност припациенти с ДИК.В проучването са обхванатиобщо 2 654 пациенти с ДИКкато първичните крайни цели савътреболничната, 30-дневната,90-дневната и общата смъртност.АП е изследвана при прием в сек-СЕРТИФИКАТИ ЗАДОБРА МЕДИЦИНСКАПРАКТИКА(ЗА РАБОТА В ЧУЖБИНА)НЕОБХОДИМИ САКОПИЯ ОТ:1. ЛИЧНА КАРТА2. ДИПЛОМАЗА ВИСШЕОБРАЗОВАНИЕ3. ДИПЛОМА ЗАСПЕЦИАЛНОСТ4. УДОСТОВЕРЕНИЕОТ РЛК НА БЛСЗА ЧЛЕНСТВО ИДОБРА ПРАКТИКАЗа контакти:Ирен Борисова02/954 94-60;0899 90 66 47тор за интензивно лечение и нейнатаасоциация със смъртносттае оценена със статистически анализ.Според получените резултативсички крайни цели (вътреболнична,30-дневна, 90-дневнаи обща смъртност) са в положителнакорелация с АП. HR, доверителнитеинтервали и (CI) и Pса съответно 1.05 (1.04– 1.07) <0.0001, 1.06 (1.04– 1.07) < 0.0001,и 1.05 (1.03– 1.07). Същевременноавторите не откриват очевиднанелинейна връзка межди АП ивътреболничната, 30-дневната,90-дневната и общата смъртност,което показва, че асоциациятамежду АП и общата смъртностпри пациенти с ДИК е почти линейна.Източник:Hu B, Cao J, Hu Y, Qin Z,Wang J. The Association BetweenSerum Anion Gap and All-Cause Mortality in DisseminatedIntravascular Coagulation Patients:A Retrospective Analysis. Int J GenMed. 2021;14:4535-4544https://doi.org/10.2147/IJGM.S318334https://www.dovepress.com/theassociation-between-serum-aniongap-and-all-cause-mortality-in-dispeer-reviewed-fulltext-article-IJGMАКТУАЛЕН ГАЙДЛАЙНЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НАФЕТАЛНАТАЦЕНТРАЛНА НЕРВНАСИСТЕМАQUO VADISРедакционно броят е приключен на 26. 07. 2022 г.Платформата за лекари Medical Newsе водеща в различните методи наелектронното продължаващо медицинскообучение (е-ПМО) у нас и е официаленпартньор на БЛС в е-ПМООНЛАЙН СПИСАНИЕВсеки брой на списание Medical NewsНовости обединява най-новите проучванияи препоръки в дадена медицинскаспециалност от последните 12 месеца.Динамичното ежедневие на съвременниялекар води до невъзможносттада се следят най-важните научни статиив съответната област. Именно по тазипричина Medical News цели да помогнена лекарите “да са в крак” с най-актуалнитепроучвания за клиничната импрактика.Всяко едно списание се разпространявадо мейлите на всички регистриранив Medical News.Световната асоциация по перинаталнамедицина (WAPM)публикува последните препоръкиза изследване на феталнатаЦНС в сп. Journal of PerinatalMedicine.По време на прегледа на анатомията,използвайте компютърноаксиално сканиране за оценка наследните параметри: Нормална форма на главата/черепа и вкостяване на черепнитекости (трансталамусна илитренсвентрикуларна равнина).Обърнете внимание на осификациятав сагиталната равнина;на челната област за изключванена вродена деформация на челнатакост и на тилната област заидентифициране на задно енцефалоцеле Бипариетален диаметър иобиколка на главата (трансталамуснаравнина) Симетричност на полукълбата(трансталамусна или трансвентрикуларнаравнина) Наличие на централна фисурамежду хемисферите (трансталамуснаи трансвентрикуларнаравнина) Окципиталния рог на латералнотомозъчно стомахче дисталноот трансдюсера (трансвентрикуларнаравнина) Наличие и ориентация надвата фронтални рога на латералнитемозъчни стомахчета,разделени медиално от cavumsepti pellucidi (CSP; трансталамуснаили трансвентрикуларнаравнина) Наличие на гръбначно-мозъчнатечност (трансталамуснаи трансвентрикуларна равнина).Визуализацията в среднинната/сагитална равнина е необходимаза оценка на мазолестото тяло,неговото наличие и непрекъснатост Наличие на двете половинина таламуса, разделени срединно(трансталамусна равнина) Наличието на нормалноразвита fissura Sylvii би могло дабъде оценено по нейната формапри образно изследване във вториятриместър (трансталамуснаи трансвентрикуларна равнина) Наличие на нормални малкомозъчниполукълба, свързанисрединно от малкомозъчния вермис(трансцеребеларна равнина) Наличие на нормално развитаcisterna magna (трансцеребеларнаравнина) Измерване на cisternamagna (трансцеребеларна равнина)Оценка на наличието и непрекъснатосттана гръбначниястълб (включително на сакралнияотдел) и целостта на кожатав сагиталната равнина.Източник:1.De Robertis, Valentina, Sen,Cihat, Timor-Tritsch, Ilan, Chaoui,Rabih, Volpe, Paolo, Galindo,Alberto, Achiron, Reuven, Pooh,Ritsuko, Khalil, Asma, Volpe,Nicola, D’Antonio, Francesco andBirnbaum, Roee. “WAPM-WorldAssociation of Perinatal MedicinePractice Guidelines: Fetal centralnervous system examination”Journal of Perinatal Medicine, vol.49, no. 9, 2021, pp. 1033-1041.https://doi.org/10.1515/jpm-2021-0183РЕГИСТРАЦИЯВече над 18 000 лекари са регистриранина Medical News.За да имате достъп до е-ПМО наMedical News, официален партньор наБЛС, моля регистрирайте се на http://medicalnews.bg/registration/ или влезтев профила си – http://medicalnews.bg/login/Регистрацията Ви дава достъп до:• Всички научни статии на MedicalNews • Списания „Medical News:Новости“ • Седмичния ни бюлетин„Медицински новини“ •Акредитираниот БЛС онлайн обучителни курсове• Уебинари • Тема на месецаРЕКЛАМНИ ТАРИФИРЕКЛАМНИ ТАРИФИ: Направете запитване на 0899906644 и quovadis@blsbg.comАдрес на редакцията:София, бул. „Акад. Иван Евст. Гешов” 15,НЦОЗА Български Лекарски СъюзТел.: 359 8 999 0 66 44Цели на курса:Този курс цели да запознае лекарите с предизвикателстватав клиничната практика при острите състояния, свързанис нарушения в калциево-фосфорната обмянаЗа автора:Проф. д-р Жулиета Геренова, д.м. е началник на Клиникапо ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ“Проф. Киркович”; води лекционен курс по Вътрешни болестии ендокринология към Медицински факултет, ТракийскиУниверситет, гр. Стара Загора; отговаря за теоретичнотои практично обучение на студенти, стажанти и специализиращилекари по обща медицина и ендокринология.Подходяща аудитория:Курсът е подходящ само за лекари, основно ендокринолозии общопрактикуващи лекари.Допълнителна информация:Курсът е част от програмата за онлайн продължаващомедицинско обучение за лекари на Български лекарскисъюз и Medical News. Продължителността му е около 25мин.Материалите и използваната информация в курса са подготвенипрез 2018 г.След курса предстои тест, за преминаването на който енужен правилен отговор на над 70% от въпросите. Приуспешно преминаване на теста, всеки участник получавасертификат с 1 кредитна точка за продължаващо медицинскообучение. Ако не преминете успешно теста от първияпът, ще имате още 2 опита за полагането му.УЕБИНАРЗАБОЛЯВАНИЯ НАХИПОФИЗНАТА ЖЛЕЗАПрограма:1. Въведение: „Акромегалия и дефицит на растеженхормон в зряла възраст“, лектор: проф. КирилХристозов, д.м.2. „Лабораторна диагноза при заболявания нахипофизата“, лектор: доц. Яна Бочева, д.м.3. „Образна диагностика при заболявания нахипофизата“, доц. Радослав Георгиев.4. „Лечение на акромегалия“, лектор: д-р ЕвелинаЗлатанова.5. „Дефицит на растежен хормон в зряла възраст.Чуждестранен опит в лечението на хипосоматотропизма“,лектор: д-р Сави Шишков.Видеото можете да гледате на: https://youtu.be/wxD1ZJrIy0kГлавен редактор: Георги РадевРепортер: Милена ЕнчеваEmail: quovadis@blsbg.comПредпечат: Ан-ДиЕкспонация и печат: ИПК „Родина 2”Редакцията на в. „Quo vadis“ не носи отговорност РЕКЛАМНИ за достоверността ТАРИФИ на публикуваните на страниците на вестника обяви.
QUO VADISwww.blsbg.comИСТОРИЯ27 юли | 2022 | 11150 ГОДИНИОТ РОЖДЕНИЕТО НАПРОФ. Д-Р ТОШКО ТОШКОВПроф. д-р Тошко Петров Тошков ероден през 1872 г. Завършва медицинапрез 1897 г. в Лион. Завръща се вБългария и работи като болниченлекар в Тетевен и Русе. През 1901 г. еназначен за околийски лекар в Орхание(Ботевград). Там, в продължениена 9 години развива голяма медицинскаи обществена дейност. Съставядоклад за санитарното и икономическотосъстояние на Орханийскаоколия, който и до днес със своятаизчерпателност е източник на ценнаинформация.Става инициатор за хигиенизиранетона града. През 1904 г. създавакооперативно дружество за лечебнавзаимопомощ „Братска помощ“,което по своята организация и уставпредставлява предтеча на здравноосигурителнатасистема и е било соченоза образец в цялата страна. Благодарениена изключителните му усилияпрез 1905-1906 г. се построяванова съвременна за епохата болница.През 1906 г. специализира хигиена вТулуза и Париж. Той пръв у насосъзнава изключителната роля напрофилактиката в здравеопазването.По негова инициатива през 1909 г. сесъздава Хигиенният институт приГлавна Дирекция на народното здраве,чийто директор е в продължениена 17 год. В този период развиваогромна дейност по организация наздравеопазването по отношениеборбата с епидемиите и социалнитеболести. Тошко Петров е един отоснователите на Медицинскияфакултет в София.Считайки, че профилактиката ебъдещето на медицината и че нейнотопреподаване е съществен дял отобучението на студентите, той създаваКатедрата по хигиена и социалнамедицина през 1919 г. Избран е заредовен професор и е неин ръководителдо 1940 г. Има същественизаслуги за организирането и развитиетона Медицинския факултет,чийто декан е през учебните1920/1921 и 1924/1925 г. През 1925 г.е избран за дописен, а през 1929 г. -за редовен член на Българската академияна науките (тогава Българскокнижовно дружество). В различнипериоди е бил секретар и председателна Природо-математическия йклон. Развива значителна общественаи научна дейност: основател ипредседател на Дружеството за предпазнамедицина, на Дружеството помикробиология, Дружеството похигиена (1929 г. - тогава “Научна секцияпо хигиена към дружеството занародно здраве”). Член на Висшиямедицински съвет, на Висшия санитаренсъвет, на Съюза за закрила надецата, на Съюза на българскитеучени, писатели и художници, наДружеството за борба с туберкулозата.Проф. Т. Петров е основоположникътна хигиенната наука в България.Той има 223 труда - научни трудове,статии, практически ръководстваи учебници, някои от коитопубликувани в чужбина. Работи повъпросите на BCG ваксинацията ивъвежда приложението й в България.Изследва повишаването наобщия имунитет след ваксинация.Проучва здравето на населението скомплексна научна методика. Особеноценни са публикациите му върхуПроф. Тошко Петров (1872-1942 г.)Първият ръководител на Катедрапо хигиена и соц. медицина към МФ –София (1919 -1940 г.)пелаграта, холерата през войните,тифа, ендемичната гуша, септикемичнитеинфекции, проблеми нахраненето. Издава и първия учебникпо обща хигиена, както и такъв потрудова хигиена. Осъществява огромнапопуляризаторска дейност заутвърждаване на хигиената катонаука и практика. Проф. Петровучаства в редактирането на „Хигиеннисписания”, „Известия на БългарскияЧервен кръст”, „Народно здраве”.Основател и дългогодишен гл.редактор на сп. „Български хигиененпреглед“. Активен сътрудник иредактор (1907-1913) на сп. “Съвременнахигиена”. Научнопреподавателскатаи практическата дейност напроф. Петров намират висока оценкав чужбина. Той е член на Постоянниямеждународен комитет заизучаване на професионалнитеболести, на Международния наученсъвет в Рим, на Дружеството заобществена медицина (Франция), наДружеството по обща, индустриалнаи социална хигиена (Франция),почетен член на Германското хигиеннодружество, на Международнияаграрен съвет и на Academy ofForeign Relations (New York). Той епочетен гражданин на Ботевград.През 1942 г., на 70-годишна възраст,проф. д-р Т. Тошков напускатози свят.На негово име е учредена НационалнаСреща по обществено здравеи наградата „Академик Тошко Петров“.Източник: Цветков, Д.и Воденичаров, Е. (2019).Катедра по хигиена. МУ-София,с. 26-27Лекарят, който връзва медицинскасестра за хирургическа маса,бори се със свой колега и следтова печели НОБЕЛОВА НАГРАДАИсторията е пълна с лекари и учени,които са направили нещо необичайнов името на науката и са експериментираливърху себе си нестандартните сиидеи. Днес тези истории ни звучатпонякога плашещо и нехуманно, нонека имаме предвид, че тези хора сабили пионери в областта си и не саразполагали със съвременните достиженияна техниката.Доста рядко обаче те печелят Нобелованаграда за своя труд. Един човек,който си е спечелил най-голяматанаграда за наука, е Вернер Форсман,който е трябвало да извърши своясамостоятелен експеримент приизключително трудни обстоятелства ие бил уволнен заради проблемите си.През 1929 г. Форсман е ординатор похирургия в болница в Еберсвалде,северно от Берлин. Той вярва, че е възможнода се катетеризира сърцетокато се вкара тръбичка във вена налакътя и през нея се стигне до целта.По онова време това изглежда катонапълно ненормално предложение.Старшите лекари отхвърлят идеята му,смятайки, че тя ще убие всеки пациент,готов да се подложи на подобнапроцедура.Но Форсман твърдо вярвал в идеятаси. Отхвърляйки предложението насвоя началник да опита експериментапърво върху животни, той решава даизвърши процедурата върху себе си.Това се оказва и в разрез с изричнитеинструкции на неговия ръководител -но когато си на път да станеш първиятчовек, който ще катетеризира собственотоси сърце противно на всичкимедицински препоръки, вероятно неси от хората, които се притесняваттвърде много от последствията.За да направи експеримента си, Форсманима нужда от разрешение отмедицинската сестра в операционнатазала. Без одобрението на Герда Дитцентой не може да получи достъп дохирургическите инструменти и местнатаупойка, от които се нуждае. Отнемаму няколко седмици, за да убедимедицинската сестра. Той е толковаубедителен, че Герда се съгласява процедуратада бъде извършена върху нея.В деня на експеримента тя иска да е вседнало положение, но Форсман яубеждава да легне на хирургическамаса, което аргументира с предпазнамярка в случай на странични ефектиот упойката. Завързва краката и ръцетей към масата и започва да я подготвяза процедурата. Само че докато тяне го гледа, той поставя упойката насобствената си ръка, твърдо решен, ченяма да извърши процедурата наникого, освен на себе си.Той продължава да се преструва, чея подготвя за катетеризация, докаточака упойката да подейства. В момента,в който това става, направил разрезв ръката си и вкарал катетъра на 30 смв собствената си вена. Моли Герда даизвика рентгеновата сестра, която му енеобходима за следващата част от процедурата.Едва в този момент Герда Дитценосъзнава, че катетърът е във вената нагрешния човек. Реагира остро на ситуацията,но в крайна сметка го отвеждав рентгеновото отделение, къдетопредстояла среща с друг лекар. Докатосе опитва да си направи рентгеноваснимка, за да види докъде е стигналкатетърът, приятелят му Питър Ромесна свой ред се опитва да издърпа катетъраот вената му, в опит да спасиживота му.Форсман успява да го отблъсне - койби подозирал, че когато се опитваш данапреднеш в кардиологията, умението,от което наистина се нуждаеш, е давладееш бойно изкуство - и така успявада се изследва на рентгеновия апарат,като установява, че катетърът едостигнал до раменната му става.Успява да достигне до 60 сантиметра(24 инча) и… стига целта си: камернатакухина.Главният клиницист в Еберсвалдереагира гневно като научава за експериментана Форсман, но когато виждарентгеновата снимка той поздравяваколегата си. След това на Форсман еразрешено да извърши процедуратаотново, този път върху неизлечимоболен пациент като метод за доставянена лекарства. Когато обаче публикуварезултатите от по-нататъшните сисамоексперименти, той е уволнен незабавнои изхвърлен от болницата, катому е казано, че това не е начин да започнекариера на хирург.Форсман започва да работи катоуролог, преди да стане военен хирург имайор през Втората световна война.Няма да се заблуждаваме, че макар ида е постигнал голям напредък в медицината,той безспорно е бил нацист,като активно се е присъединил къмпартията през 1932 г., преди да севключи във военните действия. Повреме на войната попада в плен, следкоето за кратко става дървосекач, аслед това се връща към медицинатакато селски лекар.За него е изненада, когато повече от20 години след експериментите си,получава Нобелова награда. Докатотой е в затвора, лекарите Андре ФредерикКурнан и Дикинсън У. Ричардспрочитат работата му и я доразвиват,като я прилагат за диагностика иизследване на сърдечни заболявания.Заради това той е обявен за един относителите на Нобеловата награда зафизиология и медицина за 1956 г.„Чувствам се като селски енорист,който току-що е научил, че е станалепископ“, казва той и добавя: „Изглежда,че понякога в нашия свят имамярка за справедливост.“Източник: iflscience.com
Page 1 and 2: София | година XX | Бр
Page 3 and 4: QUO VADISwww.blsbg.com20 юли 202
Page 5 and 6: QUO VADISwww.blsbg.comПОСТИЖ
Page 8 and 9: QUO VADISwww.blsbg.comСПЕЦИА
Page 12: QUO VADISwww.blsbg.comПОВЕЧЕ

Quo Vadis бр. 07 / 29.07.2021 година

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?