Вестник "Струма", брой 98, 29 април 2022 г., петък

ни политики на София към
анчо Михайлов и прочее... Н.
Стоянов
ТЕВО
стр. 12-13
емен дипломатически триъгълник
жим, ще легитимираме югославския
прочит на историята между
България и Македония. Това
не само няма да спре македонците
да наричат българите "фашисти",
ами направо ще узакони
езика на омразата срещу българите.
Щетите от такова признание
няма как да бъдат поправени,
тъй като такава позиция ще
е потвърждение на всички лъжи
и манипулации, които македонската
историография разпространява
от години. Няма как да
говориш за фашистки режим в
България и в същия момент да
очакваш от властите и обществото
в Македония да спрат антибългарското
си говорене. Точно
югославската и сръбската
пропаганда са отговорни за това
македонците да гледат на българите
като на фашисти, окупатори
и военни престъпници. Те
Църквата „Св. Крал“ след атентата
на 16 април 1925 г.
изобретиха модерна Македония
и те поквариха българския идеал
за национално обединение,
представяйки го като някаква завоевателна
война".
Така се пръкна парадокс!
Симпатичният нахъсан премиер,
когото 88 години делят от националния
предател Георги Димитров
(в 1944 г. с престъпно лека
ръка харизал на Тито българите
във Вардарска Македония; за
малко и в Пиринска!), с това си
изказване потвърди коминтерновската
теза на БКП от пред-
Бай-Tошово време: управлението
на цар Борис III е монархо-фашистка
диктатура!...
Сериозната (академична)
наука отдавна е доказала: управлението
на цар Борис III е авторитарно,
а не монархо-фашистко.
Както бе това на крал
Карол II и маршал Антонеску в
Румъния.
Ето какво казва в статията
"Що е то фашизъм и има ли той
почва у нас?" (9.09.2018 г.)
българският историк Калоян
Васев, специализирал история
в шотландския Абърдийнски
университет (основан 1494 г.):
"Тази тема е обсъждана много
в последните 70 (и дори повече)
години. Друг е въпросът дали
това обсъждане е било градивно
и истинно, предвид идеологическата
натовареност и
пропаганда. В България тази
натовареност и пропаганда, изразена
най-ярко в случая чрез
МАРКСИСТКАТА ИСТОРИОГ-
РАФИЯ, смесва, изкривява
понятия. За българския комунизъм
няма разлика между фашизъм,
авторитаризъм, националсоциализъм,
национализъм
и обикновен патриотизъм.
Всички тези течения са "фашизъм"
за нашите марксисти. И
това е логично действие от
тяхна страна. Иначе няма как
да се пренесе в български условия
голямото идеологическо
противопоставяне преди и по
време на Втората световна
война".
Историкът регистрира
"научно откритие", за което как
пък не са се досетили марксистките
му колеги! Проследявайки
хронологията, доказва: в
България през 1923 г. фашизмът
се ражда - КАТО ПРАКТИ-
КА - година по-рано от този в
Италия на Бенито Мусолини.
А като идеология! К. Васев:
"За рождена дата на италианския
фашизъм се смята 23 март
1919 г., когато Мусолини създава
"Fascio di Combattimento"
в Милано. Бенито Мусолини
произлиза от социалистически
среди, движел се е сред болшевишката
емиграция в Швейцария,
дори е разговарял с Ленин.
От досегашните социалистически
движения Мусолини
заимства дисциплината и пропагандния
си подход, а от национализма,
характеризирал
Първата световна война, той
извлича националните лозунги,
присъщи впоследствие на фашизма.
В общи линии фашизмът
се определя от антикапитализъм,
антидемократизъм,
отхвърляне на парламентарната
система, антикомунизъм,
култ към фашистката "Света
Троица" (по проф. Милен Семков
- блестящ учен в СУ "Климент
Охридски" през 60-90-те
години на ХХ век - бел. Н.С.) -
ПАРТИЯ, ВОДАЧ, ДЪРЖАВА,
засилващо се военизиране на
обществото, шовинизъм и контрол
върху икономиката и всеки
обществен процес от страна
на държавата. Тези фактори
дефинират фашизма като -
тоталитарна идеология, която е
близка в много отношения със
съветския комунизъм".
В "Учението на фашизма"
Мусолини казва: "Не Нацията
ражда Държавата, както е според
старото натуралистическо
схващане на националните Държави
в 19 век. Напротив, Нацията
е създадена от Държавата,
която дава на народа, съзнаващ
своето собствено нравствено
единство, една воля и едно действително
съществуване".
Хронологически първенството
(като практика) се пада на
болшевишкия вариант на комунизма.
Става 1917 г., пет години
преди фашистите на Мусолини
да вземат властта в Италия.
Италианският фашизъм и
немският нацизъм са
РАЗНОЯЙЧНИ
БЛИЗНАЦИ НА
БОЛШЕВИЗМА,
чийто общ знаменател е тоталитарната
идея.
Дучето Мусолини вярва в общонационалността
на неговата
идеология: "Ние ще си позволим
лукса да бъдем аристократи
и демократи, консерватори и
прогресисти, реакционери и революционери,
спазващи законите
и нарушаващи ги - според
обстоятелствата на времето, на
мястото, на обстановката".
Ето "научното прозрение" на
К. Васев, тегнещо като "воденичен
камък". "Според българската
марксистка историография
фашизмът в България идва
на власт след Деветоюнския
преврат от 1923
г., сваляйки легитимното
земеделско правителство.
Че Сговорът идва на власт
с преврат и че правителството
на БЗНС е легитимно
избрано - никой не спори,
но доколко дейците на
Военния съюз и на Сговора
са движени от фашистки
идеи, е нещо, което
българската марксистка
историография не може да
отговори истинно.
Погледнато строго хронологично,
т.нар. "Поход
към Рим", в резултат на
който Бенито Мусолини
взима властта, е събитие,
случило се на 30 октомври
1922 г. Това е по-малко от година
преди Деветоюнския преврат.
Дори и да се допусне, че в
рамките на толкова малко време
Дучето е овладял всички
лостове на властта (а това не
се случва поне до 1926 г.), нелогично
изглежда той да се опитва
да внедри и установи своята
идеология в Италия като първа
приоритетна страна. Ето защо
[в България] самите земеделци
не са гледали на превратаджиите
тогава като на фашисти".
Какво се оказва! Не Мусолини,
а българските офицери, извършили
преврата на 9 юни
1923 г., са първите фашисти в
Европа! Тази "логична нелепост"
доказва исторически фалшивата
теза за "фашистки преврат".
Всъщност това е бил националноотговорен
насилствен акт, защитава
страната от опит за разпалване
на гражданска война в
България. По заповед на Кремъл.
Първият неуспешен опит е
Септемврийското въстание
1923 г., а вторият - сатанинският
акт на 16 април 1925 г.
(атентатът в църквата "Свети
Крал" (по-късно преименувана
в "Света Неделя") под ръководството
на Станке Димитров-Марек.
Проследявайки партийните
документи, се натъкваме на
странен факт. Известно време
след преврата (6 юли 1923 г.)
заседание на Партийния съвет
на БКП (т.с.) не казва и дума за
фашистки преврат. В резолюцията
четем: "1. Новото правителство,
създадено от военния
преврат на 9 юни, е такова на
една широка буржоазна коалиция,
с участието на всички буржоазни
партии, включително
широките социалисти. Буржоазните
партии взеха властта чрез
един ДЪРЖАВЕН преврат".
Два месеца по-късно от Москва
др. Васил Коларов "донася"
друга формулировка. На Изпълкома
на Коминтерна (ИККИ). На
заседание на ЦК на БКП (т.с.),
тайно проведено на 20 септември
(без знание и съгласие на
лидера Димитър Благоев), В. Коларов
идва с директива от Москва
да вдигне революция. В резолюцията
пише: "Да се определи
денят на общото въоръжено
въстание по цялата страна на
22 срещу 23 септември 1923 година.
Целта на въстанието е да
се свали узурпаторското правителство
на Цанков, дошло на
власт чрез ВОЕННО-ФАШИС-
ТКИЯ ПРЕВРАТ на 9 юни, и да
се установи работническо-селско
правителство"1.
На секретна среща между
Димо Хаджидимов (БКП) и Тодор
Александров (ВМРО) се договарят
да няма въстание в Петрички
окръг, контролиран от Организацията.
В замяна ВМРО остава
пасивна в другите райони.
Хаджидимов не спазва обещанието.
Въстанието избухва и в
Пиринско (Разложката червена
комуна).
Още от 1921 година обаче
Пиринска Македония е посещавана
от младия тогава Иван
Михайлов. Доверен на Т. Александров
и едновременно извънщатен
сътрудник на Трета
секция (военно контраразузнаване).
Именно той след разгрома
на въстанието разследва
как е превзета разложката казарма.
И установява: в нощта
на превземането офицерският
състав е поканен на соаре у д-
р Борис Майлер. Кабинетът му
Цар Борис III (вляво), премиерът Ал. Цанков и ген. Иван
Вълков на погребението на жертвите от 16 април 1925
Й. Вапцаров (вляво), д-р Борис Майлер (вдясно), Ив. Михайлов
(правият вдясно) - Банско,12 юли 1921 г.
е в Разлог, но живее в Банско
с жена и дъщеря под наем у
Йонко Вапцаров, виден деец от
времената на ВМОРО. Докторът
имитирал забягнал от болшевиките
белогвардеец. Всъщност
резидент на болшевишкото
разузнаване за Пиринска
Македония. Разплитането на
конспиративното кълбо отвежда
Иван Михайлов в дома на
Вапцаров. Д-р Майлер е арестуван.
Но с помощта на Йонко
Вапцаров, опрян на "дебели
връзки" с Двореца, е организирано
бягство на Майлер в Турция.
Оттам се завръща във Съветска
Русия. Това научаваме
от писмо на д-р Майлер, пратено
чак 1948 г. от Ташкент до
сина на Йонко, Борис Вапцаров.
В него той благодари за
помощта (естествено загатната),
която дължи на бащата.
Превод на писмото се пази в
ОДА - Благоевград.
Но да се върнем на темата.
Ето какво пише Калоян Васев
за "фашисткия" премиер проф.
Александър Цанков! Управлението
на Александър Цанков се
свързва с гражданската война
и т.нар. "бял терор". Това понякога
се използва като аргумент
в полза на фашистката
природа на правителството. Но
ако политическото насилие е
равнозначно на фашизъм, значи
фашизмът съществува от
хилядолетия. Без да се оправдава
политическото насилие от
която и да е страна, ако човек
наистина иска да придобие
правилна представа за онези
смутни години, не трябва да се
поддава на инсинуацията, че
едната страна в този конфликт
била фашистка, защото това
просто не отговаря на истината.
Не бива да се забравя и
фактът, че Септемврийският
метеж, предизвикал белия терор,
не е приет еднозначно от
БКП и БЗНС. Димитър Благоев
е твърдо против това привнесено
въоръжено въстание,
мнозина земеделци също.
Впоследствие създаденият единен
фронт на комунисти, земеделци
и анархисти не е формация,
която е напълно подкрепена
от всички земеделски
дейци. Мнозина от тях са силно
антикомунистически настроени
и не одобряват терористичните
действия на БКП.
В една своя реч от 1927 г.
Александър Цанков заявява:
"Ние, Демократическия
сговоръ, проповядваме силна
власть, демокрация чрезъ силна
власть, но силна власть не
диктаторска, защото силниятъ
държавникъ не е диктаторъ, силата
няма нищо общо със насилието".
Цанков се застъпва
за парламентаризма и не отрича
демокрацията като идея. По
време на сговористкото управление
БЗНС никога не е била
забранявана. Факт - имало е
много репресии (вкл. и много
незаслужени такива) срещу
нейни дейци, но тя продължава
да е легална опозиция. Нещо
повече, управлението на
Цанков не е белязано нито от
радикален антикапитализъм,
нито от шовинизъм. Липсва ограничаване
ролята на монарха.
Липсва и цялостно военизиране
на обществото... Има
изразен силен антикомунизъм
предвид Септемврийското въстание,
провокирано от една
чужда Велика сила, и, разбира
се, кървавия атентат в църквата
"Света Неделя". И двете събития
предизвикват логична и
естествена реакция, изразена
с въвеждането на "Закона за
защита на държавата", погазването
на много граждански
свободи и забрана на БКП като
терористична
на стр. 16