Вестник "Струма", брой 98, 29 април 2022 г., петък

За Битолския скандал, за двете външ
Скопие, за "фашиста" В
На 16 април в Северна Македония
стана събитие, което
"оголи" по-дълбоки корени
на противоречивото тълкуване
на т.нар. "обща история".
Става реч за острата
реакция на Скопие по повод
откриването на Културния
център „Иван Михайлов“ в
Битоля. То опъна нервите на
северномакедонския президент
Стево Пендаровски.
"Откриването на културни
центрове навсякъде в демократичния
свят - рече той - води
към сближаване на народите и
техните култури, но да се именува
културен обект на лице,
което е доказан сътрудник на
фашисткия режим от Втората
световна война, не обслужва
тази благородна кауза“. Пендаровски
бе ядосан не толкова
заради присъствието в Битоля
на вицепрезидента Йотова, премиера
Петков и външния министър
Генчовска, колкото заради
ексвъншния министър Захариева
и колегата й по отбрана
Каракачанов.
Ядосан, Стево си позволи да
оспорва правото на последните
да присъстват. Щото като
представители на предишното
управление били най-гласовитите
противници на "македонския
път" към Европа.
Отгде иде тоз яд у Пендаровски?
Той не очакваше "в един
отбор" (любим израз на премиера
Петков) недолюбваните
в Скопие Захариева и особено
Каракачанов. Чиято "вина" бе,
че есента на 2020 г. стоят в основата
на пратения до страните
членки на Евросъюза разяснителен
меморандум за отношенията
между София и Скопие.
План, ясно очертал три
"червени линии" (условия) за
стартиране преговорния процес
по присъединяване на последната
към Евросъюза.
И понеже премиерът Петков
старателно избягва да ги цитира,
ще припомним:
1. "Македонски език" или етнос
не съществуват до 2 август
1944 г. Тяхното създаване е
част от цялостното изграждане
на отделна небългарска идентичност,
което цели да прекъсне
връзките между тогавашната
Социалистическа република
Македония и България".
2. "Официалният език, използван
в Република Северна
Македония, може да бъде
смятан единствено за писмена
регионална норма на българския
език".
3. "След Втората световна
война югославският комунистически
лидер Йосип Броз Тито
прибягна до налагане на нова
идентичност, този път "македонска",
в тогавашната Социалистическа
република Македония.
Проектът на Тито бе реализиран
чрез създаването на
нов исторически разказ, който
поставя основата на тази нова
"македонска" концепция, целяща
да замести традиционната
българска идентичност с регионална".
Стево Пендаровски: "За съжаление
вчера в Битоля беше
направен опит един доказан сътрудник
на хитлеристкия нацистки
режим да бъде представен
като мост за сближаване между
двете държави. Убеден съм, че
нито македонският, нито българският
народ смятат, че личността
и /не/делото на Иван Михайлов
може да имат принос в тази
посока“.
Но кой е той, та да говори от
името и на българския народ за
личността на Иван Михайлов?
Известен като най-страстен про-
Христо Mатов
Стево
Пендаровски
тивник и компетентен критик на
сръбския национал-шовинизъм
и титовизъм!
Битолският скандал, разгеле,
оголи още един проблем. Вътрешнокоалиционен,
но и национален.
Изненадващо ден по-рано
в Народното събрание външният
министър Теодора Генчовска
заяви: "България има две
външни политики, едната на
премиера Петков и външнополитическите
му съветници, а другата
- на Външно министерство".
Това тя заяви на закрито заседание
в парламента, като съобщи
непотвърдена информация,
че премиерът обещал до края на
юни България да вдигне ветото.
Генчовска призна наличието
на скандална ситуация във външната
ни политика. Като външен
министър научавала 80% от нещата
по отношение на РСМ от
Скопие. От приятели в Скопие
Генчовска научила: Петков и Ковачевски
са се договорили за
ново междуправителствено заседание,
без да уведомят Външно
министерство!
Така научихме: България има
не един, а двама външни министри!
Официален - Генчовска (от
ИТН), в сянка - Весела Чернева.
Външнополитически съветник на
премиера, на малцина известна
като кадър на небеизвестния Сорос,
Христомразец на национална
Европа.
Таз "министърка в сянка" бe
директор на българския офис на
Европейския съвет за външна
политика от 2008 г. и програмен
директор в Център за либерални
стратегии от 2003 г. Там
работи "рамо до рамо" с Иван
Кръстев, довереник на Сорос,
шеф на НПО октопода "Open
society". Номенклатурна издънка
на приближен на Бай Тошо
след Промяната. Която скоростно
го "преобразява" от верен
комсомолец в неолиберален
think tanks (мозъчен таран) или
"шаран" на глобализма. Таз г-
жа Чернева от 2004 до 2006 г.
работи като секретар на Международната
комисия за Балканите,
председателствана от
Джулиано Амато; наблюдаващ
редактор на сп. "Foreign Policy -
България". От 2000 до 2003 г.
Весела Чернева работи като политически
секретар в българското
посолство във Вашингтон,
САЩ. По заслуги Задкулисието
я "командирова" в кабинета
"Петков" с поръка да деблокира
ветото на София
над Скопие.
Тя и Даниел
Лорер се "натискаха"
за външни
министри в кабинета
"Петков", но
Слави Трифонов
наложи Генчовска.
За утеха
празноговорещият
Даниел Лорер
пое измисленото
Министерство
на иновациите
и растежа. Тя
пък стана "дипломатическото
Аз"
на премиера. Това,
което обединява
двамката с
техния шеф, е:
македонската тема
за тях е terra incognita (непозната
земя).
Горе казаното подсказва отредената
роля на "втората" външна
министърка: безпринципно
да отстъпим и пуснем на "преговорната
писта" все по-арогантно
Скопие. Странно, ден преди
да замине за Киев, премиерът
мъгляво намекна същото.
Това обяснява ядно артикулираната
мисъл на Стево Пендаровски,
притесняващ се за
мъждукащия живот на кабинета
"Петков": "Никой не може да
гарантира докога сегашното
правителство в България ще остане
на власт и какви ще бъдат
следващите искания на София.
Малко са тези, които ще потвърдят,
че кабинетът на Кирил
Петков ще остане на власт 7-8
години до официалното ни
членство в ЕС. От кого да искаме
такива гаранции? Тук става
въпрос за политика. Следващото
правителство може да каже,
че подписаното от предишното
е предателство на нашата кауза".
Горните думи потвърждават
зачестилите съмнения в обърканото,
двойствено поведение на
премиера. Неуютно разпънат
между тайния му ангажимент
пред Вашингтон и Брюксел, и
заплахата на "Има такъв народ"
и БСП, че са готови на разрив
на коалицията пред мерзкото
национално предателство.
Срамно разкрачената поза
СТРУМА
С ЯДОСАН
на управляващите сочи дефицит
на най-важното условие за един
държавник. Дефинира го Хенри
Кисинджър: "Ясно чувство за
история". Защото инак действащ
като инвалид в настоящето
и слепец за бъдещето на нация
и страна.
Ето как Христо Матов, едноименен
племенник на идеолога
на ВМОРО и син на скопския
войвода Милан Матов, дешифрира
аксиомата на Кисинджър
още в 2007 г. В интервю на двама
албански журналисти за сп.
"Вардаръ" казва: "Македонският
проблем за българската общественост
е основен проблем. Той
е проблем на гражданското общество
в България. Защо? Защото
от Македония в България
дойдоха голямо количество хора,
бежанци, и то на няколко пъти.
Като започнеш от Кресненско-Разложкото
въстание, след
това минеш през Илинден, после
бунтовете на Солунските атентатори,
всичко това бълваше
хора, които бегаха от родни
краища. Те бегаха по цял свят,
но най-много идваха тука, в България.
Защо идваха в България?
Защото от дедо, от баба всеки
си знаеше къде му е коренът...
И тука, всеки случай българската
държава тогава, макар и не
голема и не богата, се справяше,
помагаше на хората, не
много, недостатъчно, но все пак
помагаше. Има, тогава се създадоха
цели поселища по различните
краища на България.
Сега, към тоя момент, като ги
броиш синове, внуци вече, те са
станали повече, отколкото е населението
на Македония".
Следващите думи на Христо
Матов разкриват защо е безплодна
и продажна днешната ни
политика към Македония. "Ама
и България що прави? На мен
не ми требва дипломат да е гъвкав,
да е учтив. На мен ми
ТРЕБВА ДИПЛОМАТ,
КОЙТО ДА ИМА СЪРЦЕ
КЪМ МАКЕДОНИЯ.
Без това сърце към Македония
ти не можеш нищо да направиш.
Ти нема да простиш, ти
ке се озлобиш и нема да разбереш
верния път".
Преди 15 години Христо Матов
каза нещо, в пълна сила важащо
и днес. Последиците от
липсата на сериозни български
инвестиции във Вардарска Македония.
Подобно на Белград,
Атина и Анкара, мощни лостове
за прокарване на користната им
политика в Скопие. "Аз например
не ми бендисва това, че в
Македония гърци, турци, китайци
дойдоха, направиха инвестиции,
в Македония нема един лев
българска инвестиция. Бе никаква
икономическа връзка немаме.
Това е нещо ужасно".
На въпрос на журналиста:
"Има, но са малце", Хр. Матов
контрира: "Ах, това са глупости!
Това са оборотни средства!
Това не са инвестиции. Това са
пари, вложени, за да търгуват,
за да работят. То не е инвестиция!
Инвестиция е да отиде да
поарчи за съоръжения, за нещо
да е направил".
Ето защо самолетната линия
София-Скопие-София е осъдена
да бъде губеща. Празнословният
шум, който се вдигна, до-
Петък, 29 април 2022 г.
каза за сетен път: българските
политици поставят коня не пред,
а зад каруцата!
Как да обясним таз безплодна
политика спрямо Северна
Македония! Коренът на злото се
нарича НАЦИОНАЛЕН НИХИЛИ-
ЗЪМ. Ясно се вижда в изначално
импотентнит българо-македонски
договор от 2017 г. Достатъчен
е бегъл паралел с Преспанския
(гръцко-македонски)
договор (2018 г.), та да разберем
що е тъй успешна гръцката
дипломация, желязно-стриктно
отстояваща националния интерес.
Бедата е, че държавният нихилизъм
на полуграмотната политическа
върхушка завършва,
а не започва с БКП. Нещо повече,
датира отпреди 1944-а. Прилепчанинът
Коста Църнушанов
(1903-1996), деец на ВМРО, съратник
на Иван Михайлов, през
войната Битолски областен инспектор
по образованието, казва
и днес валидни думи: "Вината
на управляващите кръгове в
Княжеството и после в Царство
България бе в непостоянството
на националната политика. Несъобразявано
с условията, при
които зрее освободителното дело
в Македония, и лековерието
на тия държавници, особено към
сърбите като главни рушители
на цялото българско дело".
Ето, за жалост, най-пресен
пример на скандално изказване.
На 18 януари в Скопие, след
среща с македонския си колега
Д. Ковачевски премиерът Петков
"изръси" МАКЕДОНИСТКАТА
ТЕЗА, че сме имали през войната
"фашистки режим". Думите
му предизвикаха остра реакция
в България. В българския
парламент с характерния мецащ
израз препотвърди думите за
"фашистки режим". Каза: "Тези
работни групи [в историческата
комисия] ще обсъдят и
ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА, В
КОЯТО Е ИМАЛО
Петков-Генчовска-Чернева - пробл
ФАШИСТКИ РЕЖИМ
в цяла Европа, и как това е
повлияло [през войната] на територията
на Република Северна
Македония".
Непростим гаф, доказващ недопустимо
за държавник историческо
невежество. Ей го в
разгънат вид: "Не бива да се говори
за българи фашисти, а за
фашистки режим. Престъпленията
на фашистките режими не
трябва да се приписват на цели
държави и народи, тъй като такива
режими е имало из цяла Европа
и те не могат да сa представителни
за една нация".
Не закъсняха острите реакции.
Историкът Емил Соколов
във Facebook: „Министър-председателят
си мисли, че по този
начин ще постигне консенсус с
Македония. Като някой, който
идва от бизнеса, той е научен,
че когато направиш отстъпка, отсрещната
страна ще отвърне със
същото. Това е така, ако насреща
си имаш бизнесмени. В Македония
обаче Петков не преговаря
с бизнесмени, а с идеолози.
Това са съветски идеолози и
ортодоксални комунисти, които
от едно време разбират само от
сила, а не от консенсус. Ако
признаем, че в България е имало
нещо наречено фашистки ре-