Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
СТРУМА 23 ноември 2018 г.<br />
У НАС И ПО СВЕТА<br />
стр. 8<br />
"Газпром" направи избора си за<br />
"Турски поток" - минава през България<br />
„Газпром“ взе решение за<br />
газопровода „Турски поток“,<br />
който ще премине през България,<br />
Сърбия, Унгария и<br />
Словакия и вече е включен в<br />
процеса на уреждане на газовите<br />
маршрути в тези страни.<br />
Доставките до България<br />
и Сърбия „Газпром“ ще започне<br />
през 2020 г. в Унгария<br />
през 2021 г. и в Словакия<br />
през втората половина на<br />
2022 г., което ще позволи да<br />
се прекрати транзитът през<br />
Украйна през 2022 г. Всъщност<br />
това е маршрутът на<br />
„Южен поток“, който ЕС замрази<br />
през 2014 г. под натиска<br />
на САЩ. Сега е трудно да<br />
се открие недостатък на<br />
проекта, подходът на „Газпром“<br />
напълно съответства<br />
на законодателството на ЕС.<br />
Но е малко вероятно да се<br />
мине без политически атаки.<br />
Това пише руският „Комерсант“.<br />
Руското издание прави<br />
изводите си „по материали<br />
на операторите на газопреносни<br />
системи на България,<br />
Сърбия, Унгария и Словакия,<br />
публикувани през октомвриноември<br />
като част от процедурата<br />
за резервиране на бъдещите<br />
си капацитети. Така<br />
Депутати с първи коментари за тръбата през нашата страна<br />
„Газпром“ избра маршрут за<br />
доставки до Европа през втория<br />
„Турски поток“ (първият<br />
свършва в Турция) и газът ще<br />
стига в България и Сърбия от<br />
2020 г., до Унгария от 2021<br />
г. и в Словакия през втората<br />
половина на 2022 г. Процедурата<br />
е предвидена в законодателството<br />
на ЕС и е<br />
необходима за изграждането<br />
на нови газопроводи. Операторът<br />
приканва участниците<br />
на пазара да купуват бъдещи<br />
мощности, а след приключване<br />
на аукциона е задължен<br />
да ги построи до определена<br />
дата, а купувачите<br />
- да плащат по-късно по<br />
съответните тарифи.<br />
Например „Булгартрансгаз“<br />
възнамерява да проведе<br />
търг през декември за бъдещ<br />
капацитет на газопровода<br />
на входа на българската<br />
газова връзка от Турция и на<br />
изхода за Сърбия. Входящият<br />
капацитет, който е предложен<br />
за резервация от 1 януари<br />
2020 г. в продължение на<br />
20 години, е 15,8 милиарда<br />
кубически метра годишно<br />
(което напълно съответства<br />
на капацитета на една линия<br />
от „Турски поток“), капацитетът<br />
е 4 милиарда кубичес-<br />
Карта на маршрута на „Турски поток“ към Европа<br />
ки метра, а от 1 януари 2021 ва Провадия“ ще бъде изградена<br />
трябва да се увеличи до 11<br />
в близост до компре-<br />
милиарда кубически метра. сорна станция „Провадия“ в<br />
За доставката на тези обеми<br />
североизточната част на<br />
от Турция през България страната (изградена през<br />
част от съществуващата инфраструктура<br />
2000-2001 г. край с. Кривня,<br />
ще бъде изпол-<br />
Варненско, част от „Транзи-<br />
звана в реверсивен режим. тен газопровод за Турция,<br />
Компресорната станция „Но-<br />
Гърция, Македония и Сърбия<br />
Таско Ерменков<br />
Рамадан Аталай<br />
Александър Ненков<br />
Искрен Веселинов<br />
Минаването на втората тръба на проекта „Турски поток“<br />
през България е приоритет за страната, каза пред журналисти<br />
депутатът от ГЕРБ и член на енергийната комисия<br />
Александър Ненков.<br />
Желанието на министъра на енергетиката и на колегите<br />
от „Булгартрансгаз“ е този проект да залегне в енергийната<br />
стратегия на страната, отбеляза той. По думите му няма<br />
да има проблем с финансирането на проекта от българска<br />
страна. Притеснение по думите на депутата обаче будят<br />
кратките срокове за изграждане на трасето през България<br />
(2020 г. - б.р.). "Трябва да се положат всички усилия и от<br />
страна на правителството, и от страна на парламента в<br />
най-кратки срокове да го изпълним", каза той. "Правителството<br />
върви в тази посока - да запазим и надградим своята<br />
транзитна роля на Балканите", изтъкна Ненков.<br />
"Голямата заплаха, че ще бъдем заобиколени от тръбата<br />
на „Турски поток“, не се случи, напротив ние ставаме<br />
една от сериозните транзитиращи страни", коментира зам.<br />
председателят на ПГ „Обединени патриоти“ и член на парламентарната<br />
комисия по енергетика Искрен Веселинов.<br />
Дори погледнато като икономическо изражение, вероятно<br />
транзитните такси ще са по-големи, отколкото от<br />
„Южен поток“, който беше провален, предположи той. Според<br />
него обаче освен подписването на самото споразумение<br />
следва изграждането на трасето, договорите за доставка<br />
и търговете за свободния резерв. Веселинов обясни,<br />
че тези търгове за капацитета на тръбите всъщност предхождат<br />
изграждането. Така че може би още следващите<br />
месеци ще имаме такива търгове, прогнозира той.<br />
"Има информация в руски вестник за втората тръба на<br />
„Турски поток“, но няма реална информация досега нито<br />
от министъра на енергетиката, нито от Министерския съвет",<br />
коментира депутатът от ДПС и член на парламентарната<br />
комисия по енергетика Рамадан Аталай.<br />
"Очакванията бяха, че ще се направи всичко възможно<br />
газът от втората тръба да минава по старото трасе от Люлебургас<br />
до Провадия и тук да се оформи т.нар. хъб", посочи<br />
той. Според него 15 млрд. куб. метра не са онази цифра,<br />
която ще ни направи транзитьори. Но след всички безобразия,<br />
които се направиха от Костово време до правителството<br />
на Бойко Борисов, така че да няма нито „Син поток“,<br />
нито „Южен поток“, сега не трябва да изпуснем поне част<br />
от „Турски поток“, коментира Рамадан Аталай. Ако изпуснем<br />
и това, означава, че трябва да чакаме нашите съседи<br />
да благоволят да ни доставят газ само за нас, добави той.<br />
Решението „Турски поток“ да мине през България е подобро,<br />
отколкото да ни заобиколи, заяви депутатът от БСП<br />
и член на енергийната комисия Таско Ерменков. Той подчерта,<br />
че сигурността на доставките зависи и в обратна пропорционалност<br />
на броя на страните, през които минава един<br />
газопровод, без да са членки на ЕС. „В дадения случай имаме<br />
по-ниска сигурност, защото минава през страна, която не<br />
е член на ЕС“ (Сърбия - б.р.), уточни той.<br />
Ерменков заяви, че енергийната стратегия не пречи за<br />
строителството на газопровода. Там е записано, че ще разширяваме<br />
връзките и ще диверсифицираме доставките.<br />
Единственият проблем, който съществува, е проблемът с<br />
обръщането на доставките. Досега изнасяхме около 11<br />
млрд. куб.м газ за Турция. Този транзит ще бъде прекратен,<br />
защото посоката ще бъде обратната, коментира Ерменков.<br />
Той попита „какво ще стане с онези договори, които имаме<br />
с Русия до 2030 г., за транзит на газ през България и<br />
плащането на този транзит, независимо какви количества<br />
се транзитират“. Ерменков е категоричен, че министър Теменужка<br />
Петкова трябва да даде отговор на този въпрос.<br />
- б.р.), като от нея ще бъде<br />
изграден нов газопровод с<br />
дължина 474 км и налягане<br />
7,5 МРа, който ще бъде подсилен<br />
от друга компресорна<br />
станция „Расово“, близо до<br />
границата със Сърбия. Газопроводът<br />
ще премине границата<br />
близо до град Зайчар. Този<br />
маршрут почти изцяло се<br />
припокрива с българската<br />
част на нереализирания<br />
„Южен поток“ (България замрази<br />
проекта под натиска на<br />
САЩ, след което Руската федерация<br />
го отхвърли през декември<br />
2014 г.). Стойността<br />
на разширението на системата<br />
е 1,63 милиарда долара.<br />
Операторите на Унгария,<br />
Словакия и Австрия в края на<br />
октомври вече проведоха<br />
търг за резервиране на нови<br />
мощности от октомври 2022<br />
г. за седем години напред.<br />
Системата е резервирана за<br />
4,3 милиарда кубически метра<br />
на входа на Словакия откъм<br />
Унгария, което би<br />
трябвало да увеличи възможността<br />
за газов поток между<br />
страните до 5 милиарда кубически<br />
метра годишно. Резервиран<br />
е капацитет на входа<br />
на системата в Австрия откъм<br />
Словакия в размер на 3,8<br />
милиарда кубически метра<br />
годишно. Тръжните процедури<br />
все още не са напълно завършени,<br />
това трябва да стане<br />
до март 2019 г. Според източници<br />
на „Комерсант“ на<br />
пазара „Газпром“ ще резервира<br />
всички предложени<br />
мощности. Очертаващият се<br />
пълен монопол компанията<br />
отказа да коментира. През<br />
2017 г. тя използва точно същата<br />
процедура за резервиране<br />
на капацитета за продължаване<br />
на газопровода<br />
„Северен поток-2“ в Германия,<br />
Чехия и Словакия.<br />
Така „Газпром“ ще пусне<br />
в експлоатация и двете тръби<br />
от „Турски поток“ още от<br />
2020 г. (морската част на газопровода<br />
вече е изградена).<br />
Втората линия, предназначена<br />
за доставки на Балканите,<br />
през 2020 г. обаче ще<br />
бъде заредена само частично<br />
- за доставки до България,<br />
Гърция и Сърбия - и ще достигне<br />
пълния си капацитет<br />
през 2022 г. Не е съвсем<br />
ясно как точно ще се доставят<br />
количества газ до Гърция:<br />
тя може да се доставя<br />
през България, но това означава<br />
обиколен маршрут при<br />
транспортирането на газ.<br />
Според източниците на „Комерсант“<br />
възможно е „Газпром“<br />
да извърши суап с газ<br />
от Азербайджан, който ще<br />
дойде в Гърция през 2020 г.<br />
чрез газопровода „ТАП“.<br />
Такъв строителен график<br />
за продължаване на „Турски<br />
поток“ ще позволи на „Газпром“<br />
да се откаже транзита<br />
през Украйна още през<br />
2022 г. Компанията ще<br />
трябва да се споразумее с<br />
„Нафтогаз Украйна“ за запазване<br />
на транзита през<br />
2020 и 2021 г., а през 2021<br />
г. транзитът да падне под 10<br />
милиарда кубически метра.<br />
Но ако „Газпром“ иска да<br />
увеличи износа за Европа,<br />
Украйна ще запази и поголям<br />
обем транзит.<br />
Както „Газпром“, така и<br />
представители на руските<br />
власти, като започнем с президента<br />
Владимир Путин, засега<br />
отказват да кажат точно<br />
как ще се движи „Турски поток“<br />
в Европа: в допълнение<br />
към описания маршрут беше<br />
разгледана и възможността<br />
за транспортиране през Гърция<br />
и по-нататък в Южна Италия.<br />
Източниците на „Комерсант“<br />
отбелязаха, че Кремъл<br />
не е забравил печалния опит<br />
с „Южен поток“ и поради това<br />
иска да отложи обявяването<br />
на реалния маршрут, за<br />
да намали риска от външен<br />
натиск върху транзитните<br />
държави. Говорителят на<br />
президента Дмитрий Песков<br />
заяви на 19 ноември, че не<br />
изключва въвеждането на<br />
„ограничения“ срещу „Турски<br />
поток“, защото „САЩ са<br />
толкова погълнати от тези<br />
мерки, че никой не е защитен<br />
от натиск“.<br />
„Участието в процедурата<br />
open season означава, че „Газпром“<br />
изцяло спазва изискванията<br />
на ЕС и правилата<br />
на Третия енергиен пакет и от<br />
тази гледна точка ще бъде<br />
много трудно да се открие нарушение<br />
при продължението<br />
на „Турски поток“, смята Мария<br />
Белова от „ВИГОН“. Тя е<br />
на мнение, че „Газпром“ не<br />
желае да се шуми много по<br />
тези проекти до края на „открития<br />
сезон“ (open season).<br />
„По всяка вероятност ще се<br />
появи политически натиск,<br />
особено от САЩ, където през<br />
последните месеци беше<br />
предложено да се наложат<br />
санкции на всички „руски<br />
тръбопроводи за износ“, отбелязва<br />
анализаторът.
Change language