Вестник "Струма" брой 275
петък 23 ноември 2018 година петък 23 ноември 2018 година
На 80 г. бившият защитник на някогашния "Ботев" /Б Противник можеше да мине край мене, но не и нов, и търсят професионален съвет или помощ. Но Стобския е човек с далеч по-богата биография, за която много от по-младите благоевградчани малко или нищо не знаят. Всъщност той се казва Димитър Александров Тасков, роден е през 1938 г. в кочериновското село Стоб и оттам в годините се налага прякорът му - Стобския. Професионално се занимава с електротехника, след като завършва техникум в Дупница и вписва в трудовата си книжка 40 години работа по електрооборудването в бригадите на бившата Машинно-тракторна станция /МТС/ в Благоевград. 10 от тези години той отдава на футболния отбор "Ботев" /Благоевград/ през 60-те. Преди това пък се е занимавал с футбол, но в родното си село Стоб, играе в местния "Урожай" и като войник в дивизионния "Зенит" в София. Неизменно до него през годините е съпругата му Незабравка, тя пък е навъртяла 40 години трудов стаж като монтьор в една от някогашните промишлени гордости на Благоевград - Завода за високоговорители "Гроздан Николов". Спортът тече и в нейните жили, защото, подобно на съпруга си, посвещава много години на страстта си - участва в състезания по автора- само по 10 лева премия при победа, но тогава фу ли из Бъл- С тобския, това име в Благоевград и района е познато от години на шофьорите, които търсят майстор да им оправи акумулатор или да си купят - Димитре, на 80 как гледаш на живота и на това, което е минало през главата ти? - Ами за мен ще кажа "сполай му на Сътворителя" и нямам думи в речника си да се жалвам. С баба Незабравка, съпругата ми, я караме в задружие, челядта ни - деца и внучки, също са добре. Вървим напред във времето с много мили спомени от това, което е било назад, и гледаме с надежда за още. - Преди да те видя в един пенсионерски клуб, попитах дали знаят кой е Димитър Тасков, но се оказа, че си доста непознат. Но като стана реч за Митко Стобски и Моторетката, на всички им просветна и взеха да се надпреварват да споделят кой какво е видял и чул за тебе. На какво се ги Найденов, доктор Стефан Божков... - И след "Зенит"? - След "Зенит" пак в "Урожай" в Стоб, но за кратко. От ръководството на "Ботев" /Благоевград/ ме видели, че мога да ритам, и се обадили на баща ми да ида да ме прослушат на тамошен терен. Отидох и не се върнах повече като футболист в Стоб. Беше 1960 година. Включиха ме в тима, като ми повериха поста на десен защитник и той си ми остана до края на футдължи това? - Ами така стана, че из Благоевград, имам обаче предвид по-възрастните хора, все още не са ме забравили от ерата на футболния "Ботев" през 60-те години, в който имах честта и аз да се подвизавам. Митко е името ми така, на галено, а Стобски - то пък идва от родното ми село Стоб, и така ме прекръстиха в отбора. А що се касае до Моторетката, то пък гария и чужбина, като достига и до почетното капитанство на българския национален отбор. Димитър и Незабравка имат две деца - синът Александър, който е завършил Музикалната консерватория, имащ отличен глас и дар за владеене на музикални инструменти и композиране, и дъщерята Олга, наследила от майка си страстта към автомобилите и се представя успешно на рали състезания. Голямата гордост са внучките Диана и Моника Стоянови, на които, както и на баба им Незабравка и майка им Олга, мирисът на бензин е по-приятен от какъвто и да е парфюм. Със съпругата си Незабравка, някогашен капитан на националния отбор по автомобилно рали то Бараката, че беше от село Бараково... - Футболът ли е житейската ти тръпка? - Уважавах и работата си като професионалист по електрооборудване, която ми 1957 г. ФК "Урожай" - с. Стоб. Д. Тасков е вторият отдясно е, че дойдеше ли ми топката даде и необходимия трудов в нозете, като моторетка се стаж, за да вземам сега пенсия. Но футболът е нещо дру- затичвах към противниковата врата. Та така е с имената го - той бе за мене емоция, и на други футболисти. Например легендарният вратар главата ми малко по към не- призвание, почит, вдигна Христо Христов беше Хрисбето. Едно е да тичаш с екип по отстраняване на разни бедствия и повреди по техниката из 11-те бригади на МТС-то в Благоевградско и Симитлийско, друго е да си на зелен терен пред хилядна публика, която те възнаграждава при добри изяви. Футболът ме изведе напред, вкара ме в публичност. - Как започна? - Както всяко дете - с ритане на парцалена или гумена топка на улица, площад, градинка, поляна. Когато вкараха моето село Стоб в кооператив, се учреди и футболен клуб, кръстиха го "Урожай". Бях вече понапреднал в ритането и ме включиха в тима, а скоро моя грижа стана и реденето на състава и воденето на отбора. "Урожай" си имаше своите добри моменти в участията му в тогавашните първенства на окръжната група в Пиринския край. Така бе, докато ме взеха войник. - Войниклъкът отдалечи ли те от футбола? - Не, даже станахме взаимно поинтимни, поблизки. Взеха ме в Зенитните войски, в една зенитна батарея в София. Станах командир на зенитно оръдие в секретна част, заела се с охрана на Военната академия. Все бяхме в ЖИВИ ЛЕГ Петък, 23 ноември 2018 г. 1970 г. Капитанът на националния отбор по авторали Незабравка Таскова получава отличия Внучките Диана и Моника Стояно рали като състезателки бойна готовност. Станах отличник по бойната и политическата подготовка и скоро на пагоните ми се явиха сержантски нашивки. Малко време мина и се поотървах от многото наряди. Разбраха от началството, че мога да ритам топка, и ме включиха в дивизионния "Зенит". Играехме и тренирахме най-вече на базата на ЦДНА, като тогава в "А" РФГ се подвизаваше силният тим на ЦДНА. По това време в държавното ни футболно първенство участваха и други военни отбори: ДНА /Пловдив/ - сега е "Ботев", ДНА /Сливен/ беше "Ген. Заимов", "Черно море" - отбор на военните моряци. На окръжни и други първенства само в Пиринския край участваха тимове с инициали ДНА в Благоевград, Кресна, Петрич, Гоце Делчев. В "Зенит" вече ритах топка по треньорски указания, като се наблягаше на футболна техника. Често се включвахме в тренировъчни мачове с ЦДНА /сега ЦСКА - София/. Ще си позволя да съобщя някои от имената на тогавашни футболисти на този отбор, достигнали и до национални изяви с екипа на България, срещу които съм играл, някои и директно съм пазил. Сред тях са легендата Иван Колев, Кирил Ракаров, великият стожер на вратата на националния отбор Геор- 1963 г. Д. Тасков /вляво/ с Викт болните ми изяви. Тогава "Ботев" се подвизаваше в "Б" РФГ, но първенството бе много силно. Помня, че първият ми мач бе с "Миньор" /Перник/ и върнахме "миньорите" в галериите с победа 1:0. - И? - И се заредиха 10 години с "Ботев". Това беше, когато стадионът пращеше от публика, чак се наложи да му правят и допълнителни трибуни откъм Владишкото. При стекли се хиляди почитатели на футбола на човек и да не му се играе, пак ще се напъне. В този легендарен тим бях до 1970 година.
лагоевград/ Митко Стобски-Моторетката си спомня: топката, заплата от отбора не съм получавал, тболът бе религия, публика и играчи бяхме едно СТРУМА ЕНДИ стр. 12-13 ви на рекламен плакат за авто- - И защо го напусна? - Не го напуснах аз, той ме напусна. Или по-точно една беда ми се случи и тя се оказа голямата причина. Получих голяма контузия, която ме извади от игра завинаги. Щяха да ме карат на операция в Германия, но не се случи. - С "Ботев" докъде стигна? - Нашият "Ботев" не можа тогава да стигне до "А" РФГ. Но това не значи, че футболът на "Ботев" е бил от второ качество, че в ония години футболът и в Благоевград, а и те спортове. На сърце са й най-вече планинските авторалита. Що гуми са изяли планинските пътища на семейната ни "Лада"... Стигна много напред, записа участия в национални състезания в чужбина. Така се случи, че стана и капитан на националния от- р Андонов в атака в цялата страна бе нещо като религия, нещо повече от развлечение за хората. Донякъде това се дължеше и на липсата на телевизия, компютри, лаптопи и всичко се гледаше на живо. - Имаш ли незабравим мачове с "Ботев"? - О, да! Играли сме с много отбори от нашата класа за първенството из цялата страна, както и в срещи за тогавашната Купа на Съветската армия. Приятелски и турнирни срещи сме имали с елитни тимове като ЦДНА, "Левски", "Славия". Не сме и без международни срещи. Добре сме се представяли на терените в Струмица, Щип, Кавадарци, Гевгели в Македония, в Жилина, Раецке Теплице, Пиящени в Чехословакия. Мачове много, спомени - също, но един ми е и сега пред очите. И това е в Пазарджик, но не касаеше "Ботев" да се бори за водачество, а да не отпаданем от "Б" РФГ. Мачът бе, така да се каже, на живот и смърт. Бихме с 2:0 и останахме в групата. В този мач ме контузиха тежко, дойде и линейка да ме кара в болница, но аз, макар и поокървавен, събрах сили и продължих да играя. - Все ли си бил десен защитник? - Да. - Поглеждал ли си и към противниковата рамка на вратата? - Да, и съм вкарвал. Една година даже имах 9 гола за "Ботев" в сметката си. -Като защитник срещу какви по-именити нападатели си играл? - Много са. Ще спомена някои от националните и клубни легенди. Това са Иван Колев от ЦДНА, Григоров от "Славия", Георги Соколов- Жоро от "Левски", грамадата Тодор Диев от "Спартак" /Пловдив/. Бях обаче добър стопер и покрай мен играч можеше да мине, но не и топката. - Как ви плащаха по онова време в "Ботев"? - Питаш за заплати? Заплати официално в "Ботев" не се даваха. Може някои да са ги водили на по-лека работа към някое предприятие или институция, та оттам да припечелват по нещо. С мен обаче това не се е случвало. Единственото възнаграждение, което съм вземал от "Ботев", бе по 10 лева премия при победа на мач, а в добавка имаше вечери, безплатен транспорт, екип и всичко друго, свързано с организацията на отбора. - Какво е усещането да си част от този отбор? - "Ботев"! И името на патрона му е наистина велико, а и тимът бе велик във футболното прохождане на Благоевград и Пиринския край. Тръгни сега из града, попитай по-възрастните хора за "Ботев" и веднага ще се разприказват с носталгия. Веднага ще се стигне до имената на футболни легенди като Виктор Андонов, Атанас Пецовски, Георги Маркулийски, Тодор Чипев, Никола Шимбов, Иван Прошин, Борис Безев, Кирил Новоселски, Христо Христов-Бараката, Върбан Хаджигаев, Атанас Костадинов /голям хитрец 1964 г. Димитър Тасков на стадион "Христо Ботев" бор на България. Зарази с бензин и дъщерята Олга, която често й е била навигатор, а щафетата сега са поели внучките Диана и Моника като пилот и навигатор и вече бензинът им мирише по-хубаво от парфюмите. - Скъсал ли си вече с футбола? - Като футболист - да, но като запалянко - не. Ходя да гледам на живо, гледам и по телевизията. От футбола няма измъкване, станал е съставка в кръвта ми. - Сегашният футбол подобър ли е от този по твоето време? - Сигурно. Всяко нещо си има своето развитие. Да, сегашният футбол е по-техничен, по-бърз, играе се на подобри терени. Няма място за сравнение с футбола на някогашните благоевградски при головете/, Симеон Равначки, Петьо Бачев, Георги Лулейски... но да не редя всички. "Ботев" не бе само отбор, в него бяхме приятели, колектив, като тук заслуга имат и треньорите ни Ангел Петров-Чори, Милчо Милитиев... - Съпругата ти Незабравка как приемаше футболните ти митарства, които несъмнено са ти отнемали време от семейството? - Тя се оказа много разбрана. Никога не се е опитвала юзда да ми слага, за да ме възпира от мои си приумици. Ама и аз не съм й слагал. - А трябваше ли? - На мене - може би, но на нея и да исках, не можех, че и тя е като мене инат. Ние сме спортно семейство. И тя намери своя спортен терен за изяви. Остави нея, но повлия и на дъщеря ни Олга, а Олга пък на внучките ни Диана и Моника. Така се развиха нещата, че фамилно вече си имаме нещо като музей от купи, медали, грамоти и други отличия. Незабравка, съпругата ми, сега е в пенсия като мене, но в по-ранни години не се сдържаше. Трудовият й стаж мина като монтьор в Завода за високоговорители "Гроздан Николов", но голямото й поприще се оказаха автомобилнинякои елитни отбори като "Септември", "Витоша", "Славия", които играят на националния стадион "Васил Левски" пред два-три файтона хора? На кого е нужен такъв футбол" А бяга публиката и от Пловдив, Варна, Русе... А плащанията обаче на футбо- листи и треньори стават все повече и повече. Защо? - С политика занимаваш ли се? - Ходя на избори, но с малко яд. - Защо? - Защото България върви от зле към по-зле и не виждам някой да го е грижа. Аз лично съм устроен в пенсионерските си години, но жално е за младите хора, че стават миячи на чинии и берачи на зеленчуци из чужбина. - Занимаваш ли се с нещо? 1970 г. Със съпругата си Незабравка и децата им Александър и Олга отбори "Строител", "Червено - И на 80 лазарника не се знаме", "Македонска слава", изоставям. Живея с баба Незабравка в Благоевград, но които играеха на гола земя. По-добър е сегашният често сме и в село Стоб. Там футбол, но има един голям си имаме къща, дворно недостатък - повечето от футболистите са наемници и ло 2 дка. Садим домати, пи- място, градина с площ око- липсва приятелската връзка перки, имаме най-различни между тях и публиката. А има овошки, лозници, правим и много текучество, докато зимнина, вино, ракия. някога футболисти защитаваха отбора си по над 15 го- - Като всеки нормален чо- - Попийваш ли? дини. Ако щете в Кюстендил, век, и на мен чашката не ми Петрич, Дупница, а и къде ли е чужда. Най-често това се не - стадионите все с по 5- случва на семейни празници 10 хиляди седящи места са или ако ме посетят стари се пълнили, а сега на мач я дружки. Виното ми е тежко, ходят 1000 души, я не. Ами гъсто, червено и качествено, някога имаше и правостоящи. Какво да кажа дори и за дух от дупето, гащите ти че ако пийнеш и пуснеш въз- ще почервенеят. На висота ми е и ракийката. Тези, които пийват от нея, я наричат "Самодивски сълзи", че увеличава живота на човека с 12 години и лекува 24 болести. - Подхвърли за семейни празници. Често ли ги имате? Легендите на "Ботев" /Благоевград/ от 60-те години /Д. Тасков е вторият отдясно на горния ред/ - Ами често, че към официалните празници и почивните дни като се добавят и рождени и именни дни, то си стават много. - И как ги празнувате? - Ами често и с песни. Синът ми Александър е с Консерватория, умее да пее, а и да държи музикални инструменти. Той поема водачеството, ама и ние му помагаме. Много често ми гостуват и стари дружки. Тъжно ми е, че двама от тях, може би най-милите ми - легендата композитор Димитър Янев и големият съставител на кръстословици Димитър Бояджиев, наричан Докторо, който изобщо не е учил медицина, вече ги няма в Божия ни свят. С тях като приседнем на пиячка, като разтегнат те акордеоните, като поизвия и аз глас, че се включа и с китарата, и всичко е така, дето казват хората - стой, та гледай. - Какви песни са ти по сърце? - Народните и шлагерите. - Свои песни имаш ли? - Имам, и то по мои си текстове. Мисля, че мога да разкарвам гласа си по нотната стълбичка. Всичко обаче го правя в съпровод с китара. - Ще изпееш ли някоя? - Ами ако ми помогне китарата. Ще е една с име "Тъжни акорди", посветена на съпругата ми, но само част от нея. "ТЪЖНИ АКОРДИ" Тъжни акорди замират от дни преживени. Спомени само остават, спомени с тебе и мене. Вечер се вгледай в луната, в нейните бледи лъчи. Тя ще ти грейне в душата, ще грейне със мойте очи. Интервю на БОРИС САНДАНСКИ
- Page 1 and 2: След горещи дебати
- Page 3 and 4: Харесай ни във Facebook
- Page 5 and 6: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 7 and 8: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 9 and 10: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 11: например никой нищ
- Page 15 and 16: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 17 and 18: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 19 and 20: СТРУМА 23 ноември 2018
- Page 21 and 22: СТРУМА 23 ноември 2018
На 80 г. бившият защитник на някогашния "Ботев" /Б<br />
Противник можеше да мине край мене, но не и<br />
нов, и търсят професионален съвет или помощ. Но<br />
Стобския е човек с далеч по-богата биография, за която<br />
много от по-младите благоевградчани малко или<br />
нищо не знаят. Всъщност той се казва Димитър Александров<br />
Тасков, роден е през 1938 г. в кочериновското<br />
село Стоб и оттам в годините се налага прякорът му<br />
- Стобския. Професионално се занимава с електротехника,<br />
след като завършва техникум в Дупница и вписва<br />
в трудовата си книжка 40 години работа по електрооборудването<br />
в бригадите на бившата Машинно-тракторна<br />
станция /МТС/ в Благоевград. 10 от тези<br />
години той отдава на футболния отбор "Ботев"<br />
/Благоевград/ през 60-те. Преди това пък се е занимавал<br />
с футбол, но в родното си село Стоб, играе в местния<br />
"Урожай" и като войник в дивизионния "Зенит" в<br />
София.<br />
Неизменно до него през годините е съпругата му<br />
Незабравка, тя пък е навъртяла 40 години трудов стаж<br />
като монтьор в една от някогашните промишлени гордости<br />
на Благоевград - Завода за високоговорители<br />
"Гроздан Николов". Спортът тече и в нейните жили,<br />
защото, подобно на съпруга си, посвещава много години<br />
на страстта си - участва в състезания по автора-<br />
само по 10 лева премия при победа, но тогава фу<br />
ли из Бъл-<br />
С<br />
тобския, това име в Благоевград и района е познато<br />
от години на шофьорите, които търсят<br />
майстор да им оправи акумулатор или да си купят<br />
- Димитре, на 80 как гледаш<br />
на живота и на това,<br />
което е минало през главата<br />
ти?<br />
- Ами за мен ще кажа<br />
"сполай му на Сътворителя"<br />
и нямам думи в речника си<br />
да се жалвам. С баба Незабравка,<br />
съпругата ми, я караме<br />
в задружие, челядта ни -<br />
деца и внучки, също са добре.<br />
Вървим напред във времето<br />
с много мили спомени<br />
от това, което е било назад,<br />
и гледаме с надежда за още.<br />
- Преди да те видя в<br />
един пенсионерски клуб,<br />
попитах дали знаят кой е<br />
Димитър Тасков, но се оказа,<br />
че си доста непознат. Но<br />
като стана реч за Митко<br />
Стобски и Моторетката, на<br />
всички им просветна и взеха<br />
да се надпреварват да<br />
споделят кой какво е видял<br />
и чул за тебе. На какво се<br />
ги Найденов, доктор Стефан<br />
Божков...<br />
- И след "Зенит"?<br />
- След "Зенит" пак в "Урожай"<br />
в Стоб, но за кратко. От<br />
ръководството на "Ботев"<br />
/Благоевград/ ме видели, че<br />
мога да ритам, и се обадили<br />
на баща ми да ида да ме<br />
прослушат на тамошен терен.<br />
Отидох и не се върнах повече<br />
като футболист в Стоб. Беше<br />
1960 година. Включиха ме<br />
в тима, като ми повериха поста<br />
на десен защитник и той<br />
си ми остана до края на футдължи<br />
това?<br />
- Ами така стана, че из<br />
Благоевград, имам обаче<br />
предвид по-възрастните хора,<br />
все още не са ме забравили<br />
от ерата на футболния<br />
"Ботев" през 60-те години, в<br />
който имах честта и аз да се<br />
подвизавам. Митко е името<br />
ми така, на галено, а Стобски<br />
- то пък идва от родното<br />
ми село Стоб, и така ме прекръстиха<br />
в отбора. А що се касае<br />
до Моторетката, то пък<br />
гария и<br />
чужбина,<br />
като достига<br />
и до<br />
почетното<br />
капитанство<br />
на българския<br />
национален<br />
отбор.<br />
Димитър<br />
и Незабравка<br />
имат две<br />
деца - синът<br />
Александър,<br />
който е завършил Музикалната консерватория,<br />
имащ отличен глас и дар за владеене на музикални<br />
инструменти и композиране, и дъщерята Олга, наследила<br />
от майка си страстта към автомобилите и се<br />
представя успешно на рали състезания. Голямата гордост<br />
са внучките Диана и Моника Стоянови, на които,<br />
както и на баба им Незабравка и майка им Олга, мирисът<br />
на бензин е по-приятен от какъвто и да е парфюм.<br />
Със съпругата си Незабравка, някогашен капитан на националния<br />
отбор по автомобилно рали<br />
то Бараката, че беше от село<br />
Бараково...<br />
- Футболът ли е житейската<br />
ти тръпка?<br />
- Уважавах и работата си<br />
като професионалист по електрооборудване,<br />
която ми<br />
1957 г. ФК "Урожай" - с. Стоб. Д. Тасков е вторият отдясно<br />
е, че дойдеше ли ми топката даде и необходимия трудов<br />
в нозете, като моторетка се стаж, за да вземам сега пенсия.<br />
Но футболът е нещо дру-<br />
затичвах към противниковата<br />
врата. Та така е с имената го - той бе за мене емоция,<br />
и на други футболисти. Например<br />
легендарният вратар главата ми малко по към не-<br />
призвание, почит, вдигна<br />
Христо Христов беше Хрисбето.<br />
Едно е да тичаш с екип<br />
по отстраняване на разни<br />
бедствия и повреди по техниката<br />
из 11-те бригади на<br />
МТС-то в Благоевградско и<br />
Симитлийско, друго е да си<br />
на зелен терен пред хилядна<br />
публика, която те възнаграждава<br />
при добри изяви. Футболът<br />
ме изведе напред, вкара<br />
ме в публичност.<br />
- Как започна?<br />
- Както всяко дете - с ритане<br />
на парцалена или гумена<br />
топка на улица, площад,<br />
градинка, поляна. Когато<br />
вкараха моето село Стоб в<br />
кооператив, се учреди и футболен<br />
клуб, кръстиха го "Урожай".<br />
Бях вече понапреднал<br />
в ритането и ме включиха в<br />
тима, а скоро моя грижа стана<br />
и реденето на състава и<br />
воденето на отбора. "Урожай"<br />
си имаше своите добри<br />
моменти в участията му в тогавашните<br />
първенства на окръжната<br />
група в Пиринския<br />
край. Така<br />
бе, докато ме<br />
взеха войник.<br />
- Войниклъкът<br />
отдалечи<br />
ли те от<br />
футбола?<br />
- Не, даже<br />
станахме<br />
взаимно поинтимни,<br />
поблизки.<br />
Взеха<br />
ме в Зенитните<br />
войски,<br />
в една<br />
зенитна батарея<br />
в София.<br />
Станах командир<br />
на зенитно<br />
оръдие<br />
в секретна<br />
част, заела<br />
се с охрана<br />
на Военната<br />
академия.<br />
Все бяхме в<br />
ЖИВИ ЛЕГ<br />
Петък, 23 ноември 2018 г.<br />
1970 г. Капитанът на националния отбор по авторали<br />
Незабравка Таскова получава отличия<br />
Внучките Диана и Моника Стояно<br />
рали като състезателки<br />
бойна готовност. Станах отличник<br />
по бойната и политическата<br />
подготовка и скоро<br />
на пагоните ми се явиха сержантски<br />
нашивки. Малко<br />
време мина и се поотървах<br />
от многото наряди. Разбраха<br />
от началството, че мога да<br />
ритам топка, и ме включиха<br />
в дивизионния "Зенит". Играехме<br />
и тренирахме най-вече<br />
на базата на ЦДНА, като<br />
тогава в "А" РФГ се подвизаваше<br />
силният тим на ЦДНА.<br />
По това време в държавното<br />
ни футболно първенство участваха<br />
и други военни отбори:<br />
ДНА /Пловдив/ - сега е<br />
"Ботев", ДНА /Сливен/ беше<br />
"Ген. Заимов", "Черно море"<br />
- отбор на военните моряци.<br />
На окръжни и други първенства<br />
само в Пиринския край<br />
участваха тимове с инициали<br />
ДНА в Благоевград, Кресна,<br />
Петрич, Гоце Делчев.<br />
В "Зенит" вече ритах топка<br />
по треньорски указания,<br />
като се наблягаше на футболна<br />
техника. Често се<br />
включвахме в тренировъчни<br />
мачове с ЦДНА /сега ЦСКА -<br />
София/. Ще си позволя да<br />
съобщя някои от имената на<br />
тогавашни футболисти на този<br />
отбор, достигнали и до национални<br />
изяви с екипа на<br />
България, срещу които съм<br />
играл, някои и директно съм<br />
пазил. Сред тях са легендата<br />
Иван Колев, Кирил Ракаров,<br />
великият стожер на вратата<br />
на националния отбор Геор-<br />
1963 г. Д. Тасков /вляво/ с Викт<br />
болните ми изяви. Тогава "Ботев"<br />
се подвизаваше в "Б"<br />
РФГ, но първенството бе много<br />
силно. Помня, че първият<br />
ми мач бе с "Миньор" /Перник/<br />
и върнахме "миньорите"<br />
в галериите с победа 1:0.<br />
- И?<br />
- И се заредиха 10 години<br />
с "Ботев". Това беше, когато<br />
стадионът пращеше от публика,<br />
чак се наложи да му правят<br />
и допълнителни трибуни откъм<br />
Владишкото. При стекли се<br />
хиляди почитатели на футбола<br />
на човек и да не му се играе,<br />
пак ще се напъне. В този<br />
легендарен тим бях до 1970<br />
година.
Change language