Химия и опазване на околната среда за 8. клас
26.06.2017 • Views
Share Embed Flag

Химия и опазване на околната среда за 8. клас

Издание 2017 г. Одобрен с максимална оценка от МОН

Издание 2017 г.
Одобрен с максимална оценка от МОН

SHOW MORE
SHOW LESS
ePAPER READ
DOWNLOAD ePAPER
lumberjackbg

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

START NOW

Одобрен със <strong>за</strong>повед № ______________<br />

<strong>на</strong> м<strong>и</strong>н<strong>и</strong>стъра <strong>на</strong> образован<strong>и</strong>ето <strong>и</strong> <strong>на</strong>уката<br />

М<strong>и</strong>тка Павлова<br />

М<strong>и</strong>ле<strong>на</strong> К<strong>и</strong>рова<br />

Еле<strong>на</strong> Боядж<strong>и</strong>ева<br />

Неве<strong>на</strong> Върбанова<br />

Валент<strong>и</strong><strong>на</strong> Иванова<br />

Александър Кръстев<br />

ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ<br />

НА ОКОЛНАТА СРЕДА<br />

<strong>8.</strong> КЛАС<br />

Д<strong>и</strong><strong>за</strong>йн <strong>и</strong> кор<strong>и</strong>ца Пенко Пенков<br />

Предпечат<strong>на</strong> подготовка Цветанка Петрова<br />

Коректор Ан<strong>и</strong> Гешева<br />

Издава ПЕДАГОГ 6<br />

Адрес <strong>на</strong> <strong>и</strong>здателството: Соф<strong>и</strong>я, 1408, п.к. 82<br />

тел. 02 954 41 43, тел./факс 02 851 91 47<br />

e-mail: pedagog6@yahoo.com<br />

web: www.pedagog6.com<br />

Българска. Първо <strong>и</strong>здан<strong>и</strong>е 2017 г.<br />

Формат 60 90/<strong>8.</strong> Печатн<strong>и</strong> кол<strong>и</strong> 12<br />

Печат ...<br />

© М<strong>и</strong>тка Павлова<br />

М<strong>и</strong>ле<strong>на</strong> К<strong>и</strong>рова<br />

Еле<strong>на</strong> Боядж<strong>и</strong>ева<br />

Неве<strong>на</strong> Върбанова<br />

Валент<strong>и</strong><strong>на</strong> Иванова<br />

Александър Кръстев – автор<strong>и</strong>, 2017 г.<br />

© Пенко Пенков – граф<strong>и</strong>чен д<strong>и</strong><strong>за</strong>йнер, 2017 г.<br />

© ПЕДАГОГ 6, 2017 г.<br />

ISBN 978-954-324-XXX-X

СЪДЪРЖАНИЕ<br />

1. Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца (преговор <strong>и</strong> обобщен<strong>и</strong>е) .................. 6<br />

2. Свойства <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те, неметал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я ...................................... 10<br />

З<strong>на</strong>м <strong>и</strong> мога ...................................................................................................................................... 13<br />

СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВОТО<br />

3. Строеж <strong>на</strong> атома ................................................................................................................ 16<br />

4. Строеж <strong>на</strong> атома <strong>и</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца ................................................................... 20<br />

5. Строеж <strong>на</strong> атома (упражнен<strong>и</strong>е) ........................................................................................ 23<br />

6. Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> връзка .................................................................................................................... 24<br />

7. В<strong>и</strong>дове ковалентн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> .................................................................................................. 27<br />

<strong>8.</strong> Йон<strong>на</strong> връзка. Строеж <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те ................................................................................ 30<br />

9. Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> (упражнен<strong>и</strong>е) ............................................................................................ 32<br />

10. Кр<strong>и</strong>сталн<strong>и</strong> вещества ......................................................................................................... 33<br />

11. Строеж <strong>и</strong> свойства <strong>на</strong> веществата (лабораторно упражнен<strong>и</strong>е) ................................ 36<br />

12. Строеж <strong>на</strong> веществото (преговор <strong>и</strong> обобщен<strong>и</strong>е) ......................................................... 37<br />

Строеж <strong>на</strong> веществата (з<strong>на</strong>м <strong>и</strong> мога) ........................................................................................ 39<br />

СВОЙСТВА НА МЕТАЛИТЕ И НА ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ<br />

Теор<strong>и</strong><strong>и</strong>те в действ<strong>и</strong>е ...................................................................................................................... 42<br />

13. Метал<strong>и</strong> от IIA група <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца ............................................................ 43<br />

14. IIIA група. Алум<strong>и</strong>н<strong>и</strong>й ............................................................................................................. 46<br />

15. Свойства <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те (лабораторно упражнен<strong>и</strong>е) ...................................................... 49<br />

16. Основн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> <strong>и</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> ............................................................................................ 50<br />

17. Калц<strong>и</strong>ев окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> калц<strong>и</strong>ев д<strong>и</strong>х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д (лабораторно упражнен<strong>и</strong>е) ............................... 53<br />

1<strong>8.</strong> Съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> алум<strong>и</strong>н<strong>и</strong>я ..................................................................................................... 54<br />

19. З<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я ......................................................... 57<br />

20. Получаване <strong>и</strong> <strong>и</strong>зследване <strong>на</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> алум<strong>и</strong>н<strong>и</strong>я (лабораторно упражнен<strong>и</strong>е) ..... 59<br />

21. Метал<strong>и</strong> <strong>и</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я (упражнен<strong>и</strong>е) ................................................................. 60<br />

Свойства <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я (з<strong>на</strong>м <strong>и</strong> мога) ............................................ 61<br />

СВОЙСТВА НА НЕМЕТАЛИТЕ И НА ТЕХНИ СЪЕДИНЕНИЯ<br />

Теор<strong>и</strong><strong>и</strong>те в действ<strong>и</strong>е ...................................................................................................................... 64<br />

22. Неметал<strong>и</strong> от VIа група <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца........................................................ 65<br />

23. VA група. Азот .................................................................................................................... 68<br />

24. К<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> ................................................................................................................ 71<br />

25. Неметал<strong>и</strong> <strong>и</strong> техн<strong>и</strong>те окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> (упражнен<strong>и</strong>е) ..................................................................... 74<br />

26. Сяр<strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> <strong>и</strong> азот<strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong>.................................................................................... 75<br />

27. К<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong> ............................................................................................................................... 77<br />

2<strong>8.</strong> Свойства <strong>на</strong> разреде<strong>на</strong> сяр<strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> (лабораторно упражнен<strong>и</strong>е) ........................... 79<br />

29. З<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> неметал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я ..................................................... 80<br />

30. Прост<strong>и</strong> вещества <strong>и</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> неметал<strong>и</strong>те (преговор <strong>и</strong> обобщен<strong>и</strong>е) ................ 83<br />

Свойства <strong>на</strong> неметал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> техн<strong>и</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я (з<strong>на</strong>м <strong>и</strong> мога).............................................. 85<br />

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА<br />

31. Окол<strong>на</strong>та <strong>среда</strong> <strong>и</strong> н<strong>и</strong>е, граждан<strong>и</strong>те <strong>на</strong> Републ<strong>и</strong>ка Българ<strong>и</strong>я........................................... 87<br />

32. Опазване <strong>на</strong> окол<strong>на</strong>та <strong>среда</strong>.............................................................................................. 90<br />

33. Да м<strong>и</strong>сл<strong>и</strong>м като х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>, да бъдем отговорн<strong>и</strong> (упражнен<strong>и</strong>е) ........................................ 93<br />

Речн<strong>и</strong>к ............................................................................................................................................... 95<br />

Пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>я ...................................................................................................................................... 96

ОРИЕНТАЦИЯ В УЧЕБНИКА<br />

Номер <strong>на</strong> урока<br />

Име <strong>на</strong> урока<br />

Т<strong>и</strong>п урок:<br />

Нов<strong>и</strong><br />

з<strong>на</strong>н<strong>и</strong>я<br />

Упражнен<strong>и</strong>е<br />

Лабораторно<br />

упражнен<strong>и</strong>е<br />

Обобщен<strong>и</strong>е<br />

Контрол <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

самоконтрол<br />

Определен<strong>и</strong>е<br />

Рубр<strong>и</strong>ка<br />

в текста:<br />

Задача <strong>за</strong><br />

самостоятел<strong>на</strong><br />

работа<br />

Въпрос<br />

с отговор<br />

в урока<br />

Вн<strong>и</strong>ман<strong>и</strong>е!<br />

Прав<strong>и</strong>ла <strong>за</strong><br />

безопасност<br />

Оп<strong>и</strong>сан<strong>и</strong>е <strong>на</strong><br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен<br />

експер<strong>и</strong>мент<br />

Име <strong>на</strong> раздел

Точка в урока<br />

Цветов<strong>и</strong> <strong>и</strong>ндекс <strong>на</strong> раздела:<br />

Начален преговор<br />

<strong>и</strong> обобщен<strong>и</strong>е<br />

Строеж<br />

<strong>на</strong> веществото<br />

Свойства <strong>на</strong><br />

метал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

Свойства <strong>на</strong><br />

неметал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

Опазване<br />

<strong>на</strong> окол<strong>на</strong>та <strong>среда</strong><br />

Илюстрац<strong>и</strong>я<br />

Текст към<br />

<strong>и</strong>люстрац<strong>и</strong>я<br />

Рубр<strong>и</strong>ка<br />

„Какво <strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х“<br />

Рубр<strong>и</strong>ка<br />

„Още нещо <strong>за</strong>...“<br />

Рубр<strong>и</strong>ка<br />

„Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>за</strong>дач<strong>и</strong>“<br />

Име <strong>на</strong> урок

1.<br />

ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ<br />

И ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

М<strong>и</strong>л<strong>и</strong>он<strong>и</strong>те вещества в ж<strong>и</strong>вата <strong>и</strong> в неж<strong>и</strong>вата пр<strong>и</strong>рода са<br />

<strong>и</strong>зграден<strong>и</strong> от атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> 94 х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемента. Досега <strong>на</strong> <strong>на</strong>уката<br />

са <strong>и</strong>звестн<strong>и</strong> 118 елемента, а 24 от тях са получен<strong>и</strong> по<br />

<strong>и</strong>зкуствен път. Вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> тез<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> се разл<strong>и</strong>чават<br />

ед<strong>и</strong>н от друг по строежа <strong>на</strong> техн<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong>.<br />

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ<br />

Представата <strong>за</strong> същността <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> се променя<br />

във времето с разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> теор<strong>и</strong><strong>и</strong>те <strong>за</strong> строежа <strong>на</strong><br />

веществата.<br />

Въз основа <strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 1-1 сравнете определен<strong>и</strong>ята <strong>за</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен<br />

елемент, даван<strong>и</strong> през вековете.<br />

Съвремен<strong>на</strong> теор<strong>и</strong>я<br />

<strong>за</strong> строежа<br />

<strong>на</strong> атома<br />

Атом<strong>и</strong> с ед<strong>на</strong>къв брой<br />

протон<strong>и</strong> в ядрата<br />

XX в.<br />

ХИМИЧЕН<br />

ЕЛЕМЕНТ<br />

Атомномолекул<strong>на</strong><br />

теор<strong>и</strong>я<br />

Ед<strong>на</strong>кв<strong>и</strong><br />

по в<strong>и</strong>д атом<strong>и</strong><br />

XIX в.<br />

Емп<strong>и</strong>р<strong>и</strong>чно н<strong>и</strong>во<br />

(Р. Бойл)<br />

Неразлож<strong>и</strong>мата<br />

състав<strong>на</strong><br />

част <strong>на</strong> веществата<br />

XVIII в.<br />

ядро<br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-1<br />

След ред<strong>и</strong>ца откр<strong>и</strong>т<strong>и</strong>я, в края <strong>на</strong> ХIХ <strong>и</strong> в <strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> ХХ век<br />

се установява, че атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> се състоят<br />

от протон<strong>и</strong>, неутрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> електрон<strong>и</strong>. Чрез табл. 1-1 с<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>помнете<br />

основн<strong>и</strong>те характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>на</strong> част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те в атома.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 1-1. Част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> в атома<br />

Част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>и</strong> оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>я Заряд Маса (u) Място в атома<br />

протон p + +1 1 ядро<br />

11 прото<strong>на</strong><br />

12 неутро<strong>на</strong><br />

11 електро<strong>на</strong><br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-2. Строеж <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong><br />

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>я<br />

неутрон n 0 0 1 ядро<br />

електрон e – –1 1/1837 електрон<strong>на</strong> обв<strong>и</strong>вка<br />

Атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> всек<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен елемент са ед<strong>на</strong>кв<strong>и</strong> по в<strong>и</strong>д<br />

(ф<strong>и</strong>г. 1-2). Те <strong>и</strong>мат ед<strong>на</strong>къв брой протон<strong>и</strong>, размер <strong>и</strong> определе<strong>на</strong><br />

относ<strong>и</strong>тел<strong>на</strong> атом<strong>на</strong> маса A r (ф<strong>и</strong>г. 1-3).<br />

6 НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ

Сведен<strong>и</strong>я <strong>за</strong> строежа <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> всек<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен елемент<br />

можете да <strong>и</strong>зведете от Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца. В нея елемент<strong>и</strong>те<br />

са подреден<strong>и</strong> по <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> броя <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те в<br />

ядрата <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м. Броят <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те е равен <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я<br />

номер <strong>на</strong> елемента (Z).<br />

Атомен номер (Z) = брой протон<strong>и</strong> = брой електрон<strong>и</strong><br />

1/12 част от<br />

атома <strong>на</strong> въглерода<br />

атом<br />

водород<br />

H<br />

атом хел<strong>и</strong>й<br />

Определете броя <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те в атом<strong>и</strong>те<br />

<strong>на</strong> елемент<strong>и</strong> със Z = 13, Z = 16, Z = 20.<br />

Като <strong>и</strong>зползвате Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца, определете броя<br />

<strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те в оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>те прост<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>:<br />

Na + ; Cl – ; О 2– . Обяснете <strong>за</strong>що тез<strong>и</strong> йон<strong>и</strong> се от<strong>на</strong>сят към х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

елемент<strong>и</strong> <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й, хлор, к<strong>и</strong>слород.<br />

Като <strong>и</strong>зползвате ф<strong>и</strong>г. 1-1, предложете допълнен<strong>и</strong>е към определен<strong>и</strong>ето<br />

<strong>за</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен елемент, което да включва <strong>и</strong> йон<strong>и</strong>те.<br />

АТОМНО ЯДРО<br />

Атомното ядро <strong>и</strong>ма много малк<strong>и</strong> размер<strong>и</strong>, но в него е съсредоточе<strong>на</strong><br />

почт<strong>и</strong> цялата маса <strong>на</strong> атома. Както в<strong>и</strong> е <strong>и</strong>звестно,<br />

сумата от протон<strong>и</strong>те <strong>и</strong> неутрон<strong>и</strong>те в атомното ядро се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча<br />

масово ч<strong>и</strong>сло (A).<br />

брой протон<strong>и</strong> + брой неутрон<strong>и</strong> = масово ч<strong>и</strong>сло<br />

Броят <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те в ядрата <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> масовото <strong>и</strong>м<br />

ч<strong>и</strong>сло се отбелязват вляво от х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я з<strong>на</strong>к <strong>на</strong> елемента<br />

(ф<strong>и</strong>г. 1-4).<br />

Атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> с ед<strong>на</strong>къв брой протон<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

разл<strong>и</strong>чен брой неутрон<strong>и</strong> в ядрата са <strong>и</strong>зотоп<strong>и</strong>. Об<strong>и</strong>кновено <strong>за</strong><br />

<strong>и</strong>зотоп<strong>и</strong>те се <strong>и</strong>зползва <strong>на</strong><strong>и</strong>менован<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> елемента.<br />

Ед<strong>и</strong>нствено <strong>и</strong>зотоп<strong>и</strong>те <strong>на</strong> водорода <strong>и</strong>мат собствен<strong>и</strong> <strong>и</strong>ме<strong>на</strong>: 1 1 H<br />

– прот<strong>и</strong>й; 1 2 H – деутер<strong>и</strong>й; 1 3 H – тр<strong>и</strong>т<strong>и</strong>й.<br />

Броят <strong>на</strong> част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те в ядрото се променя ед<strong>и</strong>нствено пр<strong>и</strong><br />

ядрен<strong>и</strong>те реакц<strong>и</strong><strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 1-5).<br />

He<br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-3. Така получаваме относ<strong>и</strong>тел<strong>на</strong>та<br />

атом<strong>на</strong> маса.<br />

масово ч<strong>и</strong>сло<br />

23<br />

11<br />

Na<br />

атомен номер (Z)<br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-4<br />

броят<br />

протон<strong>и</strong><br />

нов х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен<br />

елемент<br />

атомно<br />

ядро<br />

ядрен<strong>и</strong> реакц<strong>и</strong><strong>и</strong><br />

променя се<br />

броят<br />

неутрон<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong>зотоп <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я<br />

елемент<br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-5. Възможн<strong>и</strong> промен<strong>и</strong> в ядрата пр<strong>и</strong> ядрен<strong>и</strong>те реакц<strong>и</strong><strong>и</strong><br />

ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца е <strong>и</strong>зраз <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я <strong>за</strong>кон, който<br />

глас<strong>и</strong>:<br />

ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

7

ІА<br />

ІІА<br />

Свойствата <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong>, <strong>на</strong> прост<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м<br />

вещества <strong>и</strong> <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я са в пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong><br />

<strong>за</strong>в<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мост от броя <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те в ядрата <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те<br />

<strong>и</strong>м.<br />

Елемент<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца са подреден<strong>и</strong> в пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong> груп<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 1-6).<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>те са седемте хор<strong>и</strong>зонталн<strong>и</strong> реда от Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

табл<strong>и</strong>ца. Групата е верт<strong>и</strong>кален ред от елемент<strong>и</strong> с подобн<strong>и</strong><br />

свойства. Съществуват разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> вар<strong>и</strong>ант<strong>и</strong> <strong>за</strong> оз<strong>на</strong>чаване <strong>на</strong><br />

груп<strong>и</strong>те.<br />

неметал<strong>и</strong><br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong><br />

ІІІА ІVА VА VІА VІІА VІІІА<br />

17 18<br />

H<br />

F Ne<br />

9 10<br />

Al Si<br />

13 14<br />

3 Na Mg<br />

11 12 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12<br />

P S<br />

15 16<br />

Cl Ar<br />

17 18<br />

1 2<br />

13 14 15 16<br />

He<br />

1 2<br />

2<br />

Li B C N O<br />

3 4 ІІІБ ІVБ VБ VІБ VІІБ VІІІБ ІБ ІІБ 5 6 7 8<br />

6 Cs Ba La Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb<br />

55 56 57 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82<br />

Bi Po<br />

83 84<br />

At Rn<br />

85 86<br />

4 K Ca Sc Ti 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 Zn Ga Ge 30 31 32<br />

As Se<br />

33 34<br />

Br Kr<br />

35 36<br />

5 Rb Sr Y Zr Nb Pd Ag Cd In Sn Sb Te<br />

37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52<br />

I Xe 53 54<br />

Fr Ra Ac Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv<br />

87 88 89 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116<br />

Ts<br />

117<br />

Og<br />

118<br />

метал<strong>и</strong><br />

основн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

основн<strong>и</strong><br />

х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-6. Закономерност<strong>и</strong> в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

Напр<strong>и</strong>мер алкал<strong>на</strong>та група се определя като ІА група <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

1 група. Халоген<strong>на</strong>та група се бележ<strong>и</strong> като VІІА <strong>и</strong>л<strong>и</strong> 17 група.<br />

Определете коорд<strong>и</strong><strong>на</strong>т<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца –<br />

група <strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од, <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong> с атомн<strong>и</strong> номера Z = 13, Z = 16,<br />

Z = 20.<br />

ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

В<strong>и</strong>дове х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

От 7. <strong>клас</strong> з<strong>на</strong>ете, че в<strong>и</strong>дът <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я се <strong>и</strong>зменя по пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> <strong>и</strong> груп<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 1-6), а<br />

<strong>и</strong>менно:<br />

С увел<strong>и</strong>чаване <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я номер <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те в пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>те<br />

металн<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м свойства отслабват, а неметалн<strong>и</strong>те се<br />

<strong>за</strong>с<strong>и</strong>лват.<br />

С увел<strong>и</strong>чаване <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я номер <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те в А груп<strong>и</strong>те<br />

металн<strong>и</strong>те свойства се <strong>за</strong>с<strong>и</strong>лват, а неметалн<strong>и</strong>те отслабват.<br />

С помощта <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца <strong>и</strong> <strong>на</strong> схемата <strong>на</strong><br />

ф<strong>и</strong>г. 1-6 определете в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те със Z = 20 <strong>и</strong> Z = 16.<br />

8 НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ

Валентност <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong><br />

Валентността е свойство <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я елемент<br />

да се свързват с точно определен брой атом<strong>и</strong>. Няко<strong>и</strong><br />

елемент<strong>и</strong> проявяват постоян<strong>на</strong> валентност, <strong>на</strong>пр<strong>и</strong>мер <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й,<br />

калц<strong>и</strong>й, алум<strong>и</strong>н<strong>и</strong>й, к<strong>и</strong>слород. Друг<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong>мат променл<strong>и</strong>ва<br />

валентност – сяра, хлор, желязо <strong>и</strong> др.<br />

Като <strong>и</strong>зползвате граф<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те от ф<strong>и</strong>г. 1-7, <strong>и</strong>зведете връзка<br />

между номера <strong>на</strong> А-групата, валентността към водорода <strong>и</strong><br />

в<strong>и</strong>сшата валентност към к<strong>и</strong>слорода.<br />

З<strong>на</strong>н<strong>и</strong>ята <strong>за</strong> <strong>за</strong>кономерност<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца в<strong>и</strong><br />

позволяват да предв<strong>и</strong>ждате в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те, тях<strong>на</strong>та<br />

валентност <strong>и</strong> в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> образуван<strong>и</strong>те от тях вещества.<br />

Определете валентността спрямо водорода <strong>и</strong> спрямо к<strong>и</strong>слорода<br />

<strong>на</strong> елемент с атомен номер Z = 15.<br />

Съставете формулата <strong>на</strong> неговото водородно съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

окс<strong>и</strong>да му. Направете предположен<strong>и</strong>е <strong>за</strong> в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> тоз<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д.<br />

В<strong>и</strong>сша валентност<br />

към к<strong>и</strong>слорода<br />

8<br />

7<br />

6<br />

5<br />

4<br />

3<br />

2<br />

1<br />

І ІІ ІІІ ІV VVІ VІІ VІІІ<br />

A груп<strong>и</strong><br />

Валентност<br />

спрямо водорода<br />

4<br />

3<br />

2<br />

1<br />

І ІІ ІІІ ІV VVІ VІІ VІІІ<br />

A груп<strong>и</strong><br />

Ф<strong>и</strong>г. 1-7. Валентност <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

елемент<strong>и</strong><br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. Определете мястото <strong>на</strong> елемент с атомен номер Z = 13 в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

табл<strong>и</strong>ца. Направете предположен<strong>и</strong>е <strong>за</strong> в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> елемента. Определете<br />

валентността му <strong>и</strong> съставете формул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> негов<strong>и</strong>те окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д.<br />

2. Попълнете табл<strong>и</strong>цата с л<strong>и</strong>псващата <strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>я <strong>за</strong> елемент<strong>и</strong>те, като<br />

<strong>и</strong>зползвате Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца.<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

Характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong><br />

Е 1 Е 2 Е 3 Е 4<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен з<strong>на</strong>к<br />

Атомен номер 14<br />

Брой протон<strong>и</strong><br />

Брой електрон<strong>и</strong><br />

Пер<strong>и</strong>од, група<br />

4, IA<br />

Оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>е <strong>и</strong> в<strong>и</strong>д <strong>на</strong> простото вещество<br />

Формула <strong>на</strong> водородното му съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е<br />

H 2 S<br />

Формула <strong>на</strong> окс<strong>и</strong>да във в<strong>и</strong>сшата му валентност Cl 2 O 7<br />

В<strong>и</strong>д <strong>на</strong> елемента<br />

ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

9

2.<br />

СВОЙСТВА НА МЕТАЛИТЕ, НЕМЕТАЛИТЕ<br />

И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ<br />

злато<br />

мед<br />

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й<br />

Атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> не могат да съществуват<br />

дълго време самостоятелно. Те се свързват х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong><br />

помежду с<strong>и</strong>, образуват молекул<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> се превръщат в йон<strong>и</strong>, като<br />

отдават <strong>и</strong>л<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>емат електрон<strong>и</strong>.<br />

Свойствата <strong>на</strong> веществата се определят от техн<strong>и</strong>я състав<br />

<strong>и</strong> строеж. В 7. <strong>клас</strong> <strong>на</strong>уч<strong>и</strong>хте <strong>за</strong> <strong>и</strong>нтересн<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong><br />

алкалн<strong>и</strong>те метал<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>на</strong> неметал<strong>и</strong>те халоген<strong>и</strong>.<br />

Ще пр<strong>и</strong>помн<strong>и</strong>м тез<strong>и</strong> свойства със схем<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>за</strong>дач<strong>и</strong>. Така ще<br />

можете да г<strong>и</strong> сравнявате със свойствата <strong>на</strong> веществата,<br />

ко<strong>и</strong>то предсто<strong>и</strong> да <strong>и</strong>зуч<strong>и</strong>те.<br />

ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА – МЕТАЛИ И НЕМЕТАЛИ<br />

Прост<strong>и</strong>те вещества са <strong>и</strong>зграден<strong>и</strong> само от ед<strong>и</strong>н х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен елемент.<br />

В<strong>и</strong>дът <strong>на</strong> елемента – метал <strong>и</strong>л<strong>и</strong> неметал, определя <strong>и</strong> в<strong>и</strong>да<br />

<strong>на</strong> простото вещество. Метал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> неметал<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат разл<strong>и</strong>чен<br />

строеж, разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> ф<strong>и</strong>з<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> <strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> свойства (ф<strong>и</strong>г. 2-1).<br />

Строеж <strong>и</strong> ф<strong>и</strong>з<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> свойства<br />

ЗАДАЧА 1 Пр<strong>и</strong>помнете с<strong>и</strong> строежа <strong>и</strong> ф<strong>и</strong>з<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong><br />

поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong>те в<strong>и</strong> метал<strong>и</strong> <strong>и</strong> неметал<strong>и</strong>. Сравнете <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>я <strong>и</strong> хлора по<br />

строеж, състоян<strong>и</strong>е, цвят, топло- <strong>и</strong> електропроводност.<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> свойства<br />

Метал<strong>и</strong>те <strong>и</strong> неметал<strong>и</strong>те в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат с прост<strong>и</strong> вещества<br />

<strong>и</strong> с х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я. Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м свойства можете<br />

да с<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>помн<strong>и</strong>те, като <strong>и</strong>зползвате ф<strong>и</strong>г. 2-2.<br />

сяра<br />

х<strong>и</strong>др<strong>и</strong>д<br />

основен<br />

окс<strong>и</strong>д<br />

сол<br />

х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<br />

неметал +<br />

Просто<br />

H 2 +<br />

вещество<br />

+ H 2<br />

О 2 + + О 2<br />

H 2 O +<br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> +<br />

сол + Н 2<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-2<br />

метал<br />

неметал<br />

+ метал<br />

+ H 2 O<br />

+ основа<br />

водородно<br />

съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е<br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен<br />

окс<strong>и</strong>д<br />

сол<br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

сол + Н 2 О<br />

хлор<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-1. Метал<strong>и</strong> <strong>и</strong> неметал<strong>и</strong><br />

ЗАДАЧА 2 Конкрет<strong>и</strong>з<strong>и</strong>райте схемата <strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 2-2, като оз<strong>на</strong>ч<strong>и</strong>те<br />

с уравнен<strong>и</strong>я х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong> л<strong>и</strong>т<strong>и</strong>я <strong>и</strong> <strong>на</strong> хлора.<br />

Пр<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те с<strong>и</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>я атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> метал<strong>и</strong>те<br />

отдават електрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> се превръщат в полож<strong>и</strong>телн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Пр<strong>и</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>ето с<strong>и</strong> с метал<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> неметал<strong>и</strong>те<br />

пр<strong>и</strong>емат електрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> се превръщат в отр<strong>и</strong>цателн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Напр<strong>и</strong>мер пр<strong>и</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й с хлор се получава<br />

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев хлор<strong>и</strong>д, ч<strong>и</strong><strong>и</strong>то кр<strong>и</strong>стал<strong>и</strong> са <strong>и</strong>зграден<strong>и</strong> от <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong> хлор<strong>и</strong>дн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 2-3).<br />

10 НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев атом<br />

11 p + , 11 e – хлорен атом<br />

17 p + , 17 e – <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев йон<br />

11 p + , 10 e – хлор<strong>и</strong>ден йон<br />

17 p + , 18 e –<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-3. Натр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>ят хлор<strong>и</strong>д е <strong>и</strong>зграден от <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong> <strong>и</strong> хлор<strong>и</strong>дн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Прост<strong>и</strong>те вещества <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от ед<strong>на</strong> група <strong>и</strong>мат<br />

подобн<strong>и</strong> свойства, но се разл<strong>и</strong>чават по своята акт<strong>и</strong>вност<br />

(ф<strong>и</strong>г. 2-4).<br />

Кой от метал<strong>и</strong>те <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й <strong>и</strong>л<strong>и</strong> кал<strong>и</strong>й в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейства по-акт<strong>и</strong>вно<br />

с водата?<br />

ЗАДАЧА 3 Допълнете даден<strong>и</strong>те х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> уравнен<strong>и</strong>я, с ко<strong>и</strong>то<br />

се доказва по-голямата акт<strong>и</strong>вност <strong>на</strong> хлора в групата<br />

(ф<strong>и</strong>г. 2-5).<br />

Cl 2 + … KBr ………. + ………<br />

Cl 2 + … KI …...….. + ………<br />

ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ<br />

На ф<strong>и</strong>г. 2-6 са представен<strong>и</strong> поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong>те в<strong>и</strong> <strong>клас</strong>ове неорган<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><br />

вещества.<br />

г<br />

р<br />

у<br />

п<br />

а<br />

IA<br />

7 Li<br />

3<br />

23 Na<br />

11<br />

39 K<br />

19<br />

85 Rb<br />

37<br />

133 Cs<br />

55<br />

Металн<strong>и</strong>те свойства<br />

се <strong>за</strong>с<strong>и</strong>лват<br />

19<br />

F<br />

9<br />

35,5<br />

Cl<br />

17<br />

80<br />

Br<br />

35<br />

127<br />

I<br />

53<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-4. Закономeрно <strong>и</strong>зменен<strong>и</strong>е <strong>на</strong><br />

няко<strong>и</strong> характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те<br />

от IA <strong>и</strong> VIIA група<br />

г<br />

р<br />

у<br />

п<br />

а<br />

VIIA<br />

Неметалн<strong>и</strong>те свойства<br />

отслабват<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

водородн<strong>и</strong><br />

съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong> сол<strong>и</strong><br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-5. В<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е <strong>на</strong> хлор<strong>на</strong><br />

вода с разтвор<strong>и</strong> <strong>на</strong> KBr <strong>и</strong> KI<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-6<br />

ЗАДАЧА 4 Дайте подходящ<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>мер<strong>и</strong> <strong>за</strong> всек<strong>и</strong> <strong>клас</strong> вещества.<br />

Окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

Л<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>ят <strong>и</strong> <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>ят окс<strong>и</strong>д са основн<strong>и</strong>. Въглеродн<strong>и</strong>ят<br />

д<strong>и</strong>ок с<strong>и</strong>д, ед<strong>и</strong>н от пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>н<strong>и</strong>тел<strong>и</strong>те <strong>на</strong> парн<strong>и</strong>ков<strong>и</strong>я ефект, е к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен<br />

окс<strong>и</strong>д. Хлорн<strong>и</strong>те окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong> Cl 2 O <strong>и</strong> Cl 2 O 7 също са к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нн<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 5 Допълнете схемата <strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 2-7 <strong>за</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те свойства<br />

<strong>на</strong> основн<strong>и</strong>я Li 2 O.<br />

Li 2 O<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-7<br />

+ H 2 O<br />

+ CO 2<br />

.............<br />

..........................<br />

..........................<br />

............ + H 2 O<br />

СВОЙСТВА НА МЕТАЛИТЕ, НЕМЕТАЛИТЕ И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ<br />

11

Ф<strong>и</strong>г. 2-<strong>8.</strong> Водн<strong>и</strong>ят разтвор <strong>на</strong> NaOH<br />

променя цвета <strong>на</strong> фенолфтале<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

в мал<strong>и</strong>новочервено, а <strong>на</strong> червен<strong>и</strong>я<br />

лакмус <strong>и</strong> <strong>на</strong> ун<strong>и</strong>версалн<strong>и</strong>я <strong>и</strong>нд<strong>и</strong>катор<br />

– в с<strong>и</strong>ньо.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-10. Д<strong>и</strong>соц<strong>и</strong>ац<strong>и</strong>я <strong>на</strong> хлороводород<br />

<strong>и</strong> получаване <strong>на</strong> сол<strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

HBr<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-11<br />

HCl<br />

д<strong>и</strong>соц<strong>и</strong>ац<strong>и</strong>я ............<br />

<strong>и</strong>нд<strong>и</strong>катор ............<br />

+ K ............<br />

+ Li 2 O ............<br />

+ Ca(OH) 2 ............<br />

Х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

На алкалн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> съответстват основн<strong>и</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

с обща формула МОН. Техн<strong>и</strong>те водн<strong>и</strong> разтвор<strong>и</strong> се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>чат<br />

основ<strong>и</strong>. Те <strong>и</strong>мат рН > 7 <strong>и</strong> променят цвета <strong>на</strong> ун<strong>и</strong>версалн<strong>и</strong>я<br />

<strong>и</strong>нд<strong>и</strong>катор <strong>и</strong> червен<strong>и</strong>я лакмус в с<strong>и</strong>ньо, а <strong>на</strong> фенолфтале<strong>и</strong><strong>на</strong> – в<br />

мал<strong>и</strong>новочервено (ф<strong>и</strong>г. 2-8). Общ<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong> вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> основ<strong>и</strong><br />

се дължат <strong>на</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>дн<strong>и</strong>те йон<strong>и</strong>, ко<strong>и</strong>то се получават пр<strong>и</strong><br />

д<strong>и</strong>соц<strong>и</strong>ац<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м във вода.<br />

M(OH) n M n+ + nOH –<br />

ЗАДАЧА 6 Допълнете схемата <strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 2-9 <strong>за</strong> свойствата <strong>на</strong><br />

кал<strong>и</strong>евата основа със съответн<strong>и</strong>те формул<strong>и</strong> <strong>на</strong> реаг<strong>и</strong>ращ<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

получен<strong>и</strong> вещества. Оз<strong>на</strong>чете процес<strong>и</strong>те с уравнен<strong>и</strong>я.<br />

д<strong>и</strong>соц<strong>и</strong>ац<strong>и</strong>я<br />

+<br />

в разтвор<br />

+ фенолфтале<strong>и</strong>н<br />

........................................<br />

KOH<br />

+ ......................<br />

+ H 2 О<br />

+ ......................<br />

K 2 CO 3 +<br />

Ф<strong>и</strong>г. 2-9<br />

К<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong><br />

Съществуват два в<strong>и</strong>да к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong> – к<strong>и</strong>слородсъдържащ<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

безк<strong>и</strong>слородн<strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong>. Водн<strong>и</strong>те разтвор<strong>и</strong> <strong>на</strong> водородн<strong>и</strong>те<br />

съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> халоген<strong>и</strong>те са безк<strong>и</strong>слородн<strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong> – HCl, HBr.<br />

К<strong>и</strong>слородсъдържащ<strong>и</strong> са х<strong>и</strong>похлор<strong>и</strong>стата к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> HClO, перхлор<strong>на</strong>та<br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> HClO 4 , сяр<strong>на</strong>та к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> H 2 SO 4 , въглерод<strong>на</strong>та<br />

к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong> Н 2 СО 3 .<br />

Водн<strong>и</strong>те разтвор<strong>и</strong> <strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат рН < 7 <strong>и</strong> променят<br />

цвета <strong>на</strong> ун<strong>и</strong>версалн<strong>и</strong>я <strong>и</strong>нд<strong>и</strong>катор <strong>и</strong> <strong>на</strong> с<strong>и</strong>н<strong>и</strong>я лакмус в червено.<br />

Общ<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong>те се дължат <strong>на</strong> водородн<strong>и</strong>те<br />

йон<strong>и</strong>, ко<strong>и</strong>то се получават пр<strong>и</strong> д<strong>и</strong>соц<strong>и</strong>ац<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м във воден разтвор<br />

(ф<strong>и</strong>г. 2-10).<br />

H n A nH + + A n–<br />

ЗАДАЧА 7 Довършете схемата <strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 2-11, като <strong>за</strong>п<strong>и</strong>шете<br />

формул<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong><strong>и</strong>менован<strong>и</strong>ята <strong>на</strong> продукт<strong>и</strong>те <strong>на</strong> реакц<strong>и</strong><strong>и</strong>те.<br />

Оз<strong>на</strong>чете процес<strong>и</strong>те с уравнен<strong>и</strong>я.<br />

През таз<strong>и</strong> учеб<strong>на</strong> год<strong>и</strong><strong>на</strong> предсто<strong>и</strong> да <strong>и</strong>зуч<strong>и</strong>те <strong>и</strong>нтересн<strong>и</strong>те<br />

свойства <strong>и</strong> <strong>на</strong> друг<strong>и</strong> метал<strong>и</strong>, неметал<strong>и</strong> <strong>и</strong> техн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я.<br />

12 НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ

. ЗНАМ И МОГА<br />

Свойства <strong>на</strong> веществата<br />

Задача<br />

Оп<strong>и</strong>свам структурата <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца. 1<br />

По мястото <strong>на</strong> елемента в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца определям строежа <strong>на</strong> атома<br />

му <strong>и</strong> предв<strong>и</strong>ждам свойствата <strong>на</strong> прост<strong>и</strong>те вещества <strong>и</strong> <strong>на</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>ята му.<br />

Разпоз<strong>на</strong>вам основн<strong>и</strong> <strong>клас</strong>ове неорган<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> вещества – метал<strong>и</strong>, неметал<strong>и</strong>, водородн<strong>и</strong><br />

съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я, окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong>, основ<strong>и</strong>, к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong>.<br />

Оп<strong>и</strong>свам общото <strong>и</strong> разл<strong>и</strong>чното в свойствата <strong>на</strong> прост<strong>и</strong>те вещества <strong>и</strong> <strong>на</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>ята<br />

<strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от IA <strong>и</strong> VIIA група.<br />

Оз<strong>на</strong>чавам с х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> уравнен<strong>и</strong>я свойства <strong>на</strong> прост<strong>и</strong>те вещества <strong>и</strong> <strong>на</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>ята<br />

<strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от IA <strong>и</strong> VIIA група.<br />

2, 3, 4<br />

5<br />

6, 7, 8<br />

9, 10<br />

1. Допълнете текста с подходящ<strong>и</strong>те дум<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong> <strong>и</strong>зраз<strong>и</strong>.<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца са ..............<br />

редове. Малк<strong>и</strong>те пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> съдържат по ....... <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

....... елемента, а .................. пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> съдържат<br />

по 18 <strong>и</strong>л<strong>и</strong> 32 елемента. Груп<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

табл<strong>и</strong>ца включват елемент<strong>и</strong> с .........................<br />

свойства.<br />

2. Откр<strong>и</strong>йте в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

елемент с атомен номер Z = 20. Определете в<br />

кой ред е <strong>за</strong>п<strong>и</strong>сан прав<strong>и</strong>лно броят <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те<br />

в атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемента <strong>и</strong> атом<strong>на</strong>та му<br />

маса <strong>и</strong> броят <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те в негов<strong>и</strong>я йон с<br />

два полож<strong>и</strong>телн<strong>и</strong> <strong>за</strong>ряда.<br />

а) p + (Ca) = 20, А r = 20, e – (Ca 2+ ) = 20<br />

б) p + (Ca) = 20, А r = 40, e – (Ca 2+ ) = 18<br />

в) p + (Ca) = 40, А r = 20, e – (Ca 2+ ) = 18<br />

г) p + (Ca) = 18, А r = 40, e – (Ca 2+ ) = 20<br />

3. Елементът фосфор се <strong>на</strong>м<strong>и</strong>ра в VА група<br />

<strong>и</strong> трет<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца.<br />

3.1. Валентността му към водорода <strong>и</strong><br />

в<strong>и</strong>сшата му валентност към к<strong>и</strong>слорода са<br />

съответно:<br />

а) 3, 3<br />

б) 5, 5<br />

в) 5, 3<br />

г) 3, 5<br />

3.2. Елементът фосфор образува:<br />

а) просто вещество метал, основен окс<strong>и</strong>д<br />

<strong>и</strong> х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>д<br />

б) просто вещество метал, основен окс<strong>и</strong>д<br />

<strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

в) просто вещество неметал, к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен<br />

окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

г) просто вещество неметал, к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен<br />

окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> основа<br />

4. Елементът M се <strong>на</strong>м<strong>и</strong>ра във ІІА група <strong>и</strong><br />

шест<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од.<br />

4.1. Формул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> водородното му съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е<br />

<strong>и</strong> <strong>на</strong> окс<strong>и</strong>да му са съответно:<br />

а) HM, MO<br />

б) МH 2 , MO<br />

в) H 2 M, M 2 O<br />

г) HM, МO 2<br />

4.2. На елемента М съответстват:<br />

а) основен окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> основа<br />

б) основен окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

в) к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> основа<br />

г) к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нен окс<strong>и</strong>д <strong>и</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong><br />

5. На<strong>и</strong>менувайте оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>те вещества в<br />

първата коло<strong>на</strong> <strong>и</strong> свържете всяко от тях с<br />

<strong>клас</strong>а съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я, към който се от<strong>на</strong>ся.<br />

NaOH …………..<br />

HBr ……………. Основн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

KI ..…………… К<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>нн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

Li 2 O ……………… Основ<strong>и</strong><br />

Ca(OH) 2 ………….. К<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong><br />

CO 2 …………….. Сол<strong>и</strong><br />

HCl …………………<br />

ЗНАМ И МОГА<br />

13

6. Определете характерн<strong>и</strong>те свойства <strong>на</strong><br />

всек<strong>и</strong> в<strong>и</strong>д просто вещество.<br />

6.1. метал<strong>и</strong>: ……………………<br />

6.2. неметал<strong>и</strong>: ……………………<br />

а) електро- <strong>и</strong> топлопроводност<br />

б) в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е с водород<br />

в) в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е с метал<strong>и</strong><br />

г) в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е с неметал<strong>и</strong><br />

д) в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е с к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong>н<strong>и</strong><br />

е) в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е с основн<strong>и</strong> окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong><br />

7. В редове са оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong> вещества.<br />

а) CO 2 , HCl, H 2 SO 4<br />

б) O 2 , Cl 2 , H 2 O<br />

в) O 2 , KOH, HCl<br />

г) H 2 O, CO 2 , HCl<br />

7.1. Веществата от кой ред в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат<br />

с <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й?<br />

а) б) в) г)<br />

7.2. Веществата от кой ред в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат<br />

с кал<strong>и</strong>ева основа?<br />

а) б) в) г)<br />

7.3. Веществата от ко<strong>и</strong> редове в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат<br />

с д<strong>и</strong>л<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ев окс<strong>и</strong>д?<br />

а) б) в) г)<br />

<strong>8.</strong> В редове са оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong> вещества.<br />

а) K, Li 2 O, NaOH<br />

б) O 2 , Na, H 2 O<br />

в) H 2 , Na, NaOH<br />

г) H 2 O, CO 2 , NaOH<br />

<strong>8.</strong>1. Веществата от кой ред в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат<br />

с хлор?<br />

а) б) в) г)<br />

<strong>8.</strong>2. Веществата от кой ред в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат<br />

със сол<strong>на</strong> к<strong>и</strong>сел<strong>и</strong><strong>на</strong>?<br />

а) б) в) г)<br />

9. Оз<strong>на</strong>чете с уравнен<strong>и</strong>я даден<strong>и</strong>те превръщан<strong>и</strong>я.<br />

Na NaOH Na 2 CO 3<br />

NaCl<br />

10. Оз<strong>на</strong>чете с уравнен<strong>и</strong>я в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>ята<br />

<strong>на</strong> хлор с:<br />

водород: ..................................................................<br />

кал<strong>и</strong>й: ....................................................................<br />

14 СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

Строеж <strong>на</strong><br />

веществото<br />

Учен<strong>и</strong>те <strong>и</strong>зучават веществата, атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong><br />

молекул<strong>и</strong>те <strong>и</strong> въз основа <strong>на</strong> експер<strong>и</strong>мент<strong>и</strong>те<br />

създават модел<strong>и</strong>. Модел<strong>и</strong>те н<strong>и</strong> помагат да<br />

разберем неща, ко<strong>и</strong>то не можем да в<strong>и</strong>д<strong>и</strong>м<br />

д<strong>и</strong>ректно, <strong>за</strong>щото са <strong>и</strong>л<strong>и</strong> много голем<strong>и</strong> –<br />

като Вселе<strong>на</strong>та, <strong>и</strong>л<strong>и</strong> много малк<strong>и</strong> – като<br />

атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> молекул<strong>и</strong>те. С разв<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ето<br />

<strong>на</strong> <strong>на</strong>уката учен<strong>и</strong>те създават нов<strong>и</strong><br />

модел<strong>и</strong>, с ко<strong>и</strong>то все по-пълно се<br />

обясняват строежът <strong>и</strong> свойствата<br />

<strong>на</strong> веществата.<br />

В тоз<strong>и</strong> раздел ще се <strong>за</strong>поз<strong>на</strong>ете със<br />

съвременн<strong>и</strong>те представ<strong>и</strong> <strong>за</strong><br />

град<strong>и</strong>вн<strong>и</strong>те част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>на</strong> веществото<br />

– атом<strong>и</strong>, молекул<strong>и</strong>, йон<strong>и</strong>. Ще<br />

разберете <strong>за</strong>що <strong>и</strong> как се образуват<br />

молекул<strong>и</strong>те <strong>и</strong> какво определя<br />

свойствата <strong>на</strong> веществата <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

кр<strong>и</strong>стал<strong>и</strong>те.<br />

Ще <strong>и</strong>мате възможност сам<strong>и</strong> да<br />

прав<strong>и</strong>те модел<strong>и</strong> от разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><br />

матер<strong>и</strong>ал<strong>и</strong>. Ще усъвършенствате<br />

умен<strong>и</strong>ята с<strong>и</strong> да съставяте схем<strong>и</strong>,<br />

граф<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>и</strong> табл<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />

На добър път в света <strong>на</strong><br />

нев<strong>и</strong>д<strong>и</strong>мото!

3. СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

Ф<strong>и</strong>г. 3-1. Според модела <strong>на</strong> Н<strong>и</strong>лс Бор<br />

атомът <strong>и</strong>ма полож<strong>и</strong>телно <strong>за</strong>редено<br />

ядро, а електрон<strong>и</strong>те се дв<strong>и</strong>жат<br />

около него по точно определен<strong>и</strong><br />

орб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 3-2. Ако оз<strong>на</strong>ч<strong>и</strong>м с точк<strong>и</strong><br />

местата, където <strong>и</strong>ма <strong>на</strong>й-голяма<br />

вероятност да <strong>на</strong>мер<strong>и</strong>м електро<strong>на</strong><br />

около ядрото, мястото с<br />

<strong>на</strong>й-гъсто разположен<strong>и</strong> точк<strong>и</strong> ще<br />

покаже <strong>на</strong>й-вероят<strong>на</strong>та област да<br />

го откр<strong>и</strong>ем. Таз<strong>и</strong> област пр<strong>и</strong>л<strong>и</strong>ча<br />

<strong>на</strong> „облак“ с разл<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> форма около<br />

ядрото.<br />

ядро<br />

Електронн<strong>и</strong> енергет<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><br />

н<strong>и</strong>ва – слоеве<br />

Ф<strong>и</strong>г. 3-3. Модел <strong>на</strong> атом с електронн<strong>и</strong><br />

слоеве<br />

СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ ЗА СТРОЕЖА НА<br />

АТОМА<br />

Въз основа <strong>на</strong> експер<strong>и</strong>менталн<strong>и</strong> данн<strong>и</strong> Ърнест Ръдърфорд<br />

предлага модел <strong>на</strong> атома – полож<strong>и</strong>телно <strong>за</strong>редено ядро <strong>и</strong> обв<strong>и</strong>вка<br />

от отр<strong>и</strong>цателно <strong>за</strong>реден<strong>и</strong> електрон<strong>и</strong>. През 1913 г. Н<strong>и</strong>лс Бор<br />

предлага уточнен<strong>и</strong>е в тоз<strong>и</strong> модел, което се от<strong>на</strong>ся до разположен<strong>и</strong>ето<br />

<strong>и</strong> дв<strong>и</strong>жен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те в електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка<br />

(ф<strong>и</strong>г. 3-1).<br />

По-късно се пр<strong>и</strong>ема друг модел, който <strong>и</strong> досега се <strong>и</strong>зползва в<br />

<strong>на</strong>уката. Според него всек<strong>и</strong> електрон се <strong>на</strong>м<strong>и</strong>ра с <strong>на</strong>й-голяма<br />

вероятност в определе<strong>на</strong> област около ядрото, <strong>на</strong>рече<strong>на</strong> електронен<br />

облак (ф<strong>и</strong>г. 3-2).<br />

ЕЛЕКТРОНИ И ЕЛЕКТРОННИ СЛОЕВЕ<br />

Освен маса <strong>и</strong> <strong>за</strong>ряд, електрон<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат <strong>и</strong> спец<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> магн<strong>и</strong>тн<strong>и</strong><br />

свойства. Те се характер<strong>и</strong>з<strong>и</strong>рат с вел<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong>та сп<strong>и</strong>н.<br />

Сп<strong>и</strong>нът <strong>на</strong> електро<strong>на</strong> се отбелязва със стрелка <strong>и</strong>л<strong>и</strong> .<br />

Електрон<strong>и</strong>те с прот<strong>и</strong>воположн<strong>и</strong> сп<strong>и</strong>нове могат да образуват<br />

електрон<strong>на</strong> двойка (). Тез<strong>и</strong> с ед<strong>на</strong>кв<strong>и</strong> сп<strong>и</strong>нове съществуват<br />

като ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> електрон<strong>и</strong> ( <strong>и</strong>л<strong>и</strong> ).<br />

Електрон<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат разл<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>я. Електрон<strong>и</strong>те с<br />

по-н<strong>и</strong>ска стойност <strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>ята са по-бл<strong>и</strong>зо до ядрото, а тез<strong>и</strong><br />

с по-в<strong>и</strong>сока енерг<strong>и</strong>я – по-далече от ядрото. В електрон<strong>на</strong>та<br />

обв<strong>и</strong>вка се оформят енергет<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> н<strong>и</strong>ва, ко<strong>и</strong>то <strong>на</strong>р<strong>и</strong>чаме електронн<strong>и</strong><br />

слоеве (ф<strong>и</strong>г. 3-3).<br />

Електронн<strong>и</strong>ят слой се състо<strong>и</strong> от електрон<strong>и</strong> с бл<strong>и</strong>зк<strong>и</strong> стойност<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м. Електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка <strong>и</strong>ма слоест<br />

строеж.<br />

Пр<strong>и</strong>ето е електронн<strong>и</strong>те слоеве да се бележат с арабск<strong>и</strong>те<br />

ц<strong>и</strong>фр<strong>и</strong> 1, 2, 3, ..., 7 <strong>и</strong>л<strong>и</strong> с лат<strong>и</strong>нск<strong>и</strong>те букв<strong>и</strong> K, L, M, N, O, P, Q.<br />

Опростен модел <strong>на</strong> атома, който ще <strong>и</strong>зползваме, е представен<br />

<strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 3-4.<br />

Енерг<strong>и</strong>я <strong>на</strong><br />

електрон<strong>и</strong>те<br />

Q<br />

P<br />

O<br />

N<br />

M<br />

L<br />

K n = 1<br />

p<br />

ядро<br />

n = 7<br />

n = 6<br />

n = 5<br />

n = 4<br />

n = 3<br />

n = 2<br />

Ф<strong>и</strong>г. 3-4. Пр<strong>и</strong>мерен атомен модел: електронн<strong>и</strong> слоеве <strong>и</strong> <strong>на</strong>растване <strong>на</strong><br />

тях<strong>на</strong>та енерг<strong>и</strong>я<br />

16 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

Най-отдалечен<strong>и</strong>ят от ядрото слой <strong>на</strong> даден атом се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча<br />

външен електронен слой. Разстоян<strong>и</strong>ето от ядрото <strong>на</strong> атома<br />

до външн<strong>и</strong>я електронен слой се оз<strong>на</strong>чава като атомен рад<strong>и</strong>ус<br />

(ф<strong>и</strong>г. 3-5).<br />

Броят <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те във всек<strong>и</strong> слой е огран<strong>и</strong>чен.<br />

Макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>ят брой електрон<strong>и</strong> <strong>за</strong> даден електронен слой се<br />

определя по формулата 2n 2 , където n е номерът <strong>на</strong> слоя.<br />

Използвайте връзката между номера <strong>на</strong> слоя <strong>и</strong> макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>я<br />

брой електрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> допълнете табл. 3-1.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-1. Макс<strong>и</strong>мален брой електрон<strong>и</strong> в електронн<strong>и</strong>те слоеве<br />

Електронн<strong>и</strong> слоеве<br />

Характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong><br />

K L M N O<br />

номер <strong>на</strong> слоя n 1 2 3<br />

макс<strong>и</strong>мален брой електрон<strong>и</strong> 2n 2 2 8<br />

атомен<br />

рад<strong>и</strong>ус<br />

Ф<strong>и</strong>г. 3-5<br />

външен<br />

електронен<br />

слой<br />

външен<br />

електронен<br />

слой<br />

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕЛЕКТРОННАТА ОБВИВКА<br />

Електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка се <strong>и</strong>згражда постепенно, като се<br />

спазват следн<strong>и</strong>те прав<strong>и</strong>ла:<br />

1. Запълването <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те слоеве се <strong>и</strong>звършва<br />

последователно от слоеве с по-н<strong>и</strong>ска към слоеве с по-в<strong>и</strong>сока<br />

енерг<strong>и</strong>я, т.е. от първ<strong>и</strong>я към седм<strong>и</strong>я слой.<br />

2. Всек<strong>и</strong> електронен слой е <strong>за</strong>вършен, ако съдържа макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>я<br />

<strong>за</strong> него брой електрон<strong>и</strong>, а не<strong>за</strong>вършен, ако електрон<strong>и</strong>те<br />

му са по-малко от макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>я брой.<br />

3. Външн<strong>и</strong>ят електронен слой може да съдържа <strong>на</strong>й-много 8<br />

електро<strong>на</strong>, не<strong>за</strong>в<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мо от номера му (с <strong>и</strong>зключен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> първ<strong>и</strong>я<br />

– с <strong>на</strong>й-много 2 електро<strong>на</strong>). В тоз<strong>и</strong> случай той е устойч<strong>и</strong>в.<br />

4. Електрон<strong>и</strong>те в електронн<strong>и</strong>те слоеве са груп<strong>и</strong>ран<strong>и</strong> в<br />

електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> са ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>.<br />

В табл<strong>и</strong>ца 3-2 е представен модел <strong>на</strong> атома <strong>на</strong> водорода <strong>и</strong><br />

няко<strong>и</strong> негов<strong>и</strong> характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong>. Попълнете табл<strong>и</strong>цата <strong>за</strong> атома<br />

<strong>на</strong> хел<strong>и</strong>я (Z = 2).<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-2. Модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от първ<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од<br />

Характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong><br />

H<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

He<br />

атомен номер 1 2<br />

брой <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те 1<br />

брой <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те 1<br />

модел <strong>на</strong> атома<br />

1<br />

1p<br />

СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

17

Съставете подобн<strong>и</strong> модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от<br />

втор<strong>и</strong> <strong>и</strong> трет<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца, като <strong>и</strong>зползвате<br />

табл. 3-3 <strong>и</strong> 3-4.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-3. Модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от втор<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од<br />

Характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong><br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

Li Be B C N O F Ne<br />

атомен номер 3 4 5 6 7 8 9 10<br />

брой <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те 3<br />

брой <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те 3<br />

модел <strong>на</strong> атома<br />

2 1<br />

3p<br />

2 8<br />

10p<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-4. Модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от трет<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од<br />

Характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong><br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

Nа Mg Al Si P S Cl Ar<br />

атомен номер 11 12 13 14 15 16 17 18<br />

брой <strong>на</strong> протон<strong>и</strong>те 11<br />

брой <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те 11<br />

модел <strong>на</strong> атома<br />

2 81<br />

11p<br />

ВЪНШЕН ЕЛЕКТРОНЕН СЛОЙ<br />

Външн<strong>и</strong>ят електронен слой <strong>и</strong>ма з<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>е <strong>за</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong>.<br />

Затова е важно да се з<strong>на</strong>е колко са ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те електрон<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong>те двойк<strong>и</strong> в него. За представяне <strong>на</strong> външн<strong>и</strong>я<br />

електронен слой <strong>и</strong>зползваме модел<strong>и</strong>, въведен<strong>и</strong> от Г. Лю<strong>и</strong>с през<br />

1916 г. <strong>и</strong> <strong>и</strong>звестн<strong>и</strong> като Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong>, <strong>и</strong>л<strong>и</strong> Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> д<strong>и</strong>аграм<strong>и</strong>.<br />

В тях електронн<strong>и</strong>те двойк<strong>и</strong> се оз<strong>на</strong>чават с две точк<strong>и</strong>, а<br />

ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те електрон<strong>и</strong> – с ед<strong>на</strong> точка около х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я з<strong>на</strong>к <strong>на</strong><br />

елемента (табл. 3-5). Елемент<strong>и</strong>те от ед<strong>на</strong> <strong>и</strong> съща група в<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца <strong>и</strong>мат ед<strong>на</strong>кво разпределен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те<br />

във външн<strong>и</strong>я електронен слой.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-5. Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>на</strong> няко<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> от А-груп<strong>и</strong>те<br />

H<br />

Li Be B C N O F Ne<br />

He<br />

В гор<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца <strong>и</strong>зразете Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>те с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те<br />

от Na до Ar (Z = 11 до Z = 18).<br />

18 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

Какво<br />

<strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х<br />

Електрон<strong>и</strong>те в електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат разл<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>я.<br />

Електрон<strong>и</strong>те с бл<strong>и</strong>зк<strong>и</strong> енерг<strong>и</strong><strong>и</strong> образуват електронен слой. Електрон<strong>на</strong>та<br />

обв<strong>и</strong>вка <strong>и</strong>ма слоест строеж.<br />

Макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>ят брой електрон<strong>и</strong> в даден електронен слой се определя по<br />

формулата 2n 2 .<br />

Електронн<strong>и</strong>те слоеве се <strong>за</strong>пълват с електрон<strong>и</strong> по възходящ ред <strong>на</strong> тях<strong>на</strong>та<br />

енерг<strong>и</strong>я.<br />

Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>те с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> показват груп<strong>и</strong>рането <strong>на</strong><br />

електрон<strong>и</strong>те във външн<strong>и</strong>я електронен слой като електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> <strong>и</strong> ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><br />

електрон<strong>и</strong>.<br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. Ко<strong>и</strong> от следн<strong>и</strong>те дум<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>и</strong>зраз<strong>и</strong> се от<strong>на</strong>сят до атомното ядро, до електрон<strong>на</strong>та<br />

обв<strong>и</strong>вка <strong>и</strong>л<strong>и</strong> до атома като цяло? атомен номер, маса, отр<strong>и</strong>цателен<br />

<strong>за</strong>ряд, електрон, протон, неутрон, слоест строеж, Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong>,<br />

електрон<strong>на</strong> двойка, полож<strong>и</strong>телен <strong>за</strong>ряд, електронен слой. Предложете<br />

схема <strong>за</strong> връзката между вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> тез<strong>и</strong> дум<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>и</strong>зраз<strong>и</strong>.<br />

2. Определете с коя елементар<strong>на</strong> част<strong>и</strong>ца – протон, неутрон <strong>и</strong>л<strong>и</strong> електрон,<br />

са свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те маса, <strong>за</strong>ряд, сп<strong>и</strong>н, енерг<strong>и</strong>я, електронен слой,<br />

атомен рад<strong>и</strong>ус.<br />

3. Попълнете докрай табл. 3-6. Съставете подобн<strong>и</strong> табл<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>за</strong> проверка <strong>на</strong><br />

з<strong>на</strong>н<strong>и</strong>ята <strong>на</strong> ваш<strong>и</strong>те съучен<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 3-6. Връзка между разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong> <strong>на</strong> атома<br />

Z<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен<br />

з<strong>на</strong>к<br />

Брой <strong>на</strong><br />

протон<strong>и</strong>те<br />

Брой <strong>на</strong><br />

електрон<strong>и</strong>те<br />

Модел <strong>на</strong><br />

атома<br />

Брой <strong>на</strong><br />

електронн<strong>и</strong>те<br />

слоеве<br />

Брой <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те<br />

във<br />

външн<strong>и</strong>я слой<br />

Лю<strong>и</strong>сов<br />

с<strong>и</strong>мвол<br />

3<br />

Na<br />

10<br />

15<br />

3 4<br />

2 5<br />

... p<br />

4. Направете с<strong>и</strong> сам<strong>и</strong> модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> конкретн<strong>и</strong> атом<strong>и</strong>.<br />

За електронн<strong>и</strong>те слоеве <strong>и</strong>зползвайте кръгове с разл<strong>и</strong>чен<br />

цвят <strong>и</strong> рад<strong>и</strong>ус. Можете да модел<strong>и</strong>рате атомното<br />

ядро с ед<strong>на</strong> карф<strong>и</strong>ца. А как да покажете броя <strong>на</strong><br />

електрон<strong>и</strong>те, оставяме <strong>на</strong> вашето въображен<strong>и</strong>е.<br />

СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

19

4.<br />

СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

И ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

1 (1A)<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>ят <strong>за</strong>кон <strong>и</strong> структурата <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

вече са в<strong>и</strong> <strong>и</strong>звестн<strong>и</strong>. З<strong>на</strong>ете как се <strong>и</strong>зменят в<strong>и</strong>дът <strong>на</strong><br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong> образуван<strong>и</strong>те от тях вещества по<br />

пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> <strong>и</strong> груп<strong>и</strong>. С електронн<strong>и</strong>я строеж <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те се обяснява<br />

пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong>та <strong>за</strong> пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чното <strong>и</strong>зменен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> свойствата <strong>на</strong><br />

елемент<strong>и</strong>те.<br />

ПЕРИОДИ И ГРУПИ В ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

Установено е, че <strong>и</strong>ма връзка между строежа <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong><br />

даден х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чен елемент <strong>и</strong> мястото му в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

– пер<strong>и</strong>од <strong>и</strong> група.<br />

Като <strong>и</strong>зползвате ф<strong>и</strong>г. 4-1, сравнете броя <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те<br />

слоеве в атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong> номера <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>ода,<br />

в който те се <strong>на</strong>м<strong>и</strong>рат. Направете <strong>и</strong>звод.<br />

8<br />

H<br />

1p<br />

1 He 2p 2<br />

2 7<br />

Li 3p 2 1 Be 4p 2 2 ... F 9p 2 7 Ne 10p 2 8<br />

Na 11p 2 8 1 Mg 12p<br />

2 8 2 ... Cl 17p<br />

2 8 7 Ar 18p 2 8 8<br />

K 19p 2 8 8 1 Ca 20p 2 8 8 2 ... Br 35p 2 818 7 Kr 36p 2 818<br />

8<br />

Ф<strong>и</strong>г. 4-1. Модел<strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

елемент<strong>и</strong> от 1 (IA),<br />

2 (IIA), 17 (VIIA),<br />

18 (VIIIА) група<br />

Rb 37p 2 818 8 1 Sr 38p 2 818 8 2 ... I 53p<br />

2 818 18 7 Xe 54p<br />

2 818<br />

18 8<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от ед<strong>и</strong>н пер<strong>и</strong>од в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

<strong>и</strong>мат ед<strong>на</strong>къв брой електронн<strong>и</strong> слоеве в електрон<strong>на</strong>та<br />

обв<strong>и</strong>вка. Броят <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те слоеве е равен <strong>на</strong> номера <strong>на</strong><br />

пер<strong>и</strong>ода.<br />

Пер<strong>и</strong>одът в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца е хор<strong>и</strong>зонтален ред от<br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong>, ч<strong>и</strong><strong>и</strong>то атом<strong>и</strong> съдържат ед<strong>на</strong>къв брой<br />

електронн<strong>и</strong> слоеве.<br />

Сравнете строежа <strong>на</strong> електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те<br />

<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от 1 (IА) <strong>и</strong> 17 (VIIА) група (ф<strong>и</strong>г. 4-1).<br />

Атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong> от ед<strong>на</strong> <strong>и</strong> съща А група <strong>на</strong><br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца <strong>и</strong>мат ед<strong>на</strong>къв брой електрон<strong>и</strong> във<br />

външн<strong>и</strong>я с<strong>и</strong> слой. Те се разл<strong>и</strong>чават по броя <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те<br />

слоеве.<br />

20 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

В Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от А<br />

груп<strong>и</strong>те <strong>и</strong>мат ед<strong>на</strong>къв брой електрон<strong>и</strong> във външн<strong>и</strong>я с<strong>и</strong><br />

електронен слой. Тоз<strong>и</strong> брой е равен <strong>на</strong> номера <strong>на</strong> А-групата.<br />

В Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца Б-груп<strong>и</strong>те включват х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

само от голем<strong>и</strong>те пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>. Пр<strong>и</strong> тез<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> се до<strong>и</strong>зграждат<br />

вътрешн<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> слоеве <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м.<br />

ПЕРИОДИЧНОСТ В СВОЙСТВА-<br />

ТА НА ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ<br />

С <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>те номера <strong>на</strong><br />

елемент<strong>и</strong>те от ед<strong>на</strong> <strong>и</strong> съща група се увел<strong>и</strong>чава<br />

<strong>и</strong> броят <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те слоеве в<br />

атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м. Пр<strong>и</strong> всек<strong>и</strong> следващ елемент<br />

от групата се повтаря електронн<strong>и</strong>ят<br />

строеж <strong>на</strong> външн<strong>и</strong>я електронен слой<br />

(ф<strong>и</strong>г. 4-2). Това е пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong> <strong>за</strong> подоб<strong>и</strong>е в свойствата<br />

<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> от<br />

А-груп<strong>и</strong>те.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 4-2<br />

Na<br />

Li<br />

H<br />

Mg<br />

Be<br />

Ar<br />

Ne<br />

He<br />

Al<br />

B<br />

Cl<br />

F<br />

Si<br />

C<br />

S<br />

O<br />

P<br />

N<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чното повторен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> сходн<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> структур<strong>и</strong><br />

в електрон<strong>на</strong>та обв<strong>и</strong>вка <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те вод<strong>и</strong> до пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>чното<br />

<strong>и</strong>зменен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> свойствата <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong>.<br />

ИЗМЕНЕНИЕ НА АТОМНИЯ РАДИУС<br />

Изменен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я рад<strong>и</strong>ус по пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong><br />

<strong>и</strong> груп<strong>и</strong> в пер<strong>и</strong>о д<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та с<strong>и</strong>стема е представено<br />

<strong>на</strong> ф<strong>и</strong>г. 4-3.<br />

Увел<strong>и</strong>чен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я рад<strong>и</strong>ус <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те<br />

от А-груп<strong>и</strong>те се дълж<strong>и</strong> <strong>на</strong> увел<strong>и</strong>чаването<br />

<strong>на</strong> броя <strong>на</strong> електронн<strong>и</strong>те слоеве в<br />

атом<strong>и</strong>те (ф<strong>и</strong>г. 4-1). Намаляването <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я<br />

рад<strong>и</strong>ус в рамк<strong>и</strong>те <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>ода е резултат от<br />

увел<strong>и</strong>чаващ<strong>и</strong>я се <strong>за</strong>ряд <strong>на</strong> ядрото, което пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ча<br />

по-с<strong>и</strong>лно електрон<strong>и</strong>те от външн<strong>и</strong>я електронен<br />

слой.<br />

СТРОЕЖ НА АТОМА И ВИДА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ<br />

Елемент<strong>и</strong>те с малък брой електрон<strong>и</strong> във външн<strong>и</strong>я електронен<br />

слой <strong>и</strong> голям атомен рад<strong>и</strong>ус са метал<strong>и</strong>. Те се <strong>на</strong>м<strong>и</strong>рат в<br />

<strong>на</strong>чалото <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>те <strong>и</strong> вляво от л<strong>и</strong>н<strong>и</strong>ята бор – астат (B – At)<br />

в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца. Пр<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те реакц<strong>и</strong><strong>и</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong><br />

тез<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> лесно отдават електрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> се превръщат в<br />

полож<strong>и</strong>телн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Елемент<strong>и</strong>те с по-голям брой електрон<strong>и</strong> във външн<strong>и</strong>я слой <strong>и</strong><br />

по-малък атомен рад<strong>и</strong>ус са неметал<strong>и</strong>. Пр<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>я<br />

те пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат електрон<strong>и</strong> <strong>и</strong> могат да се превръщат в<br />

отр<strong>и</strong>цателн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 4-3. Изменен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я рад<strong>и</strong>ус по пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

А-груп<strong>и</strong><br />

СТРОЕЖ НА АТОМА И ПЕРИОДИЧНАТА ТАБЛИЦА<br />

21

Според мястото <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца<br />

вече можете да определяте строежа <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м <strong>и</strong> да прогноз<strong>и</strong>рате<br />

в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> образуван<strong>и</strong>те от тях прост<strong>и</strong> вещества <strong>и</strong><br />

съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я.<br />

Какво<br />

<strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х<br />

Мястото <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>я елемент в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца е пряко свър<strong>за</strong>но<br />

със строежа <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те му.<br />

Брой електронн<strong>и</strong><br />

= Номер <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>ода <strong>на</strong> елемента<br />

слоеве<br />

Брой електрон<strong>и</strong><br />

във външн<strong>и</strong>я слой<br />

=<br />

Номер <strong>на</strong> А-групата <strong>на</strong> елемента<br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. Допълнете характер<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те <strong>на</strong> двете понят<strong>и</strong>я – пер<strong>и</strong>од <strong>и</strong> група, с даден<strong>и</strong>я<br />

<strong>на</strong>бор от дум<strong>и</strong>: ед<strong>на</strong>къв, разл<strong>и</strong>чен, верт<strong>и</strong>кален, хор<strong>и</strong>зонтален, <strong>за</strong>с<strong>и</strong>лват,<br />

метален, отслабват, неметален.<br />

Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> табл<strong>и</strong>ца<br />

Пер<strong>и</strong>од<br />

А-група<br />

…. ред от елемент<strong>и</strong><br />

…… ред от елемент<strong>и</strong><br />

…… брой електронн<strong>и</strong> слоеве в ……. брой електронн<strong>и</strong> слоеве в<br />

атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong><br />

…… брой електрон<strong>и</strong> във външн<strong>и</strong>я<br />

електронен слой.<br />

н<strong>и</strong>я електронен слой.<br />

…… брой електрон<strong>и</strong> във външ-<br />

С <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я номер С <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> атомн<strong>и</strong>я номер<br />

металн<strong>и</strong>те свойства ……………. металн<strong>и</strong>те свойства се …………….<br />

2. Ако в<strong>и</strong>е сте уч<strong>и</strong>тел по х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>я в <strong>8.</strong> <strong>клас</strong>, как ще о<strong>на</strong>глед<strong>и</strong>те <strong>и</strong>зменен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong><br />

в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те по пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> <strong>и</strong> груп<strong>и</strong> в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца?<br />

Предложете вар<strong>и</strong>ант<strong>и</strong> <strong>и</strong> г<strong>и</strong> обсъдете по груп<strong>и</strong>.<br />

3. Попълнете табл. 4-1. Съставете подобн<strong>и</strong> табл<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>за</strong> проверка <strong>на</strong> з<strong>на</strong>н<strong>и</strong>ята<br />

<strong>на</strong> ваш<strong>и</strong>те съучен<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />

Z p + –<br />

e<br />

Модел <strong>на</strong><br />

атома<br />

Лю<strong>и</strong>сов<br />

с<strong>и</strong>мвол<br />

Група<br />

Пер<strong>и</strong>од<br />

В<strong>и</strong>д <strong>на</strong><br />

елемента<br />

12<br />

9<br />

15<br />

2 4<br />

6p<br />

IА 3<br />

22 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

5. СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

ЗАДАЧА 1 Колко е макс<strong>и</strong>малн<strong>и</strong>ят брой електрон<strong>и</strong><br />

в електронн<strong>и</strong>те слоеве M <strong>и</strong> N <strong>на</strong> ед<strong>и</strong>н<br />

атом?<br />

ЗАДАЧА 2 Елемент<strong>и</strong>те кал<strong>и</strong>й <strong>и</strong> калц<strong>и</strong>й се<br />

<strong>на</strong>м<strong>и</strong>рат в четвърт<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од съответно в 1А <strong>и</strong><br />

2А група <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца. Допълнете<br />

техн<strong>и</strong>те атомн<strong>и</strong> модел<strong>и</strong>, като <strong>и</strong>мате предв<strong>и</strong>д<br />

прав<strong>и</strong>лата <strong>за</strong> <strong>и</strong>зграждане <strong>на</strong> електрон<strong>на</strong>та<br />

обв<strong>и</strong>вка.<br />

K 19p<br />

+ 1<br />

Ca 20p<br />

+ 2<br />

ЗАДАЧА 3 Даден<strong>и</strong> са пр<strong>и</strong>мерн<strong>и</strong> модел<strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

атом<strong>и</strong> <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong>.<br />

1<br />

2<br />

3p<br />

7 2 8 7 1<br />

7<br />

2 2 1<br />

11p 1p 7 9p<br />

● В ко<strong>и</strong> от модел<strong>и</strong>те са допус<strong>на</strong>т<strong>и</strong> грешк<strong>и</strong>?<br />

Обосновете отговора с<strong>и</strong>, като <strong>и</strong>зползвате<br />

поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong>те в<strong>и</strong> прав<strong>и</strong>ла.<br />

● Съставете прав<strong>и</strong>лн<strong>и</strong>те модел<strong>и</strong> <strong>за</strong> тез<strong>и</strong><br />

атом<strong>и</strong>. Представете с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong><br />

разпределен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>те във външн<strong>и</strong>я<br />

<strong>и</strong>м електронен слой.<br />

● Определете ко<strong>и</strong> от тях са <strong>на</strong> атом<strong>и</strong> <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong><br />

от ед<strong>на</strong> <strong>и</strong> съща група <strong>на</strong> Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

табл<strong>и</strong>ца <strong>и</strong> ко<strong>и</strong> – от ед<strong>и</strong>н <strong>и</strong> същ пер<strong>и</strong>од.<br />

Обосновете отговор<strong>и</strong>те с<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 4 Порад<strong>и</strong> голямата с<strong>и</strong> твърдост<br />

м<strong>и</strong>нералът корунд се <strong>и</strong>зползва <strong>за</strong> шл<strong>и</strong>фоване<br />

като шм<strong>и</strong>ргелова харт<strong>и</strong>я <strong>и</strong>л<strong>и</strong> шм<strong>и</strong>ргелов<strong>и</strong><br />

шайб<strong>и</strong>. Негов<strong>и</strong>те прозрачн<strong>и</strong>, еднородно обагрен<strong>и</strong><br />

кр<strong>и</strong>стал<strong>и</strong> са <strong>и</strong>звестн<strong>и</strong> като скъпоценн<strong>и</strong><br />

камън<strong>и</strong>. Червен<strong>и</strong>ят корунд нос<strong>и</strong> <strong>на</strong><strong>и</strong>менован<strong>и</strong>ето<br />

руб<strong>и</strong>н, а с<strong>и</strong>н<strong>и</strong>ят – сапф<strong>и</strong>р.<br />

Корундът е окс<strong>и</strong>д <strong>на</strong> елемент с атомен<br />

номер Z = 13.<br />

● Съставете модел <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> тоз<strong>и</strong> елемент<br />

<strong>и</strong> оз<strong>на</strong>чете Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>я му с<strong>и</strong>мвол.<br />

● Определете пер<strong>и</strong>ода <strong>и</strong> групата <strong>на</strong> елемента<br />

в Пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та табл<strong>и</strong>ца, като <strong>и</strong>зползвате<br />

модела.<br />

● Направете предположен<strong>и</strong>е <strong>за</strong> в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> елемента<br />

<strong>и</strong> сравнете акт<strong>и</strong>вността му с таз<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от предходн<strong>и</strong>те груп<strong>и</strong> от<br />

същ<strong>и</strong>я пер<strong>и</strong>од.<br />

● Съставете формулата <strong>на</strong> корунда.<br />

ЗАДАЧА 5 Хлорът се <strong>и</strong>зползва <strong>за</strong> преч<strong>и</strong>стването<br />

<strong>на</strong> вод<strong>и</strong>. Атомн<strong>и</strong>ят номер <strong>на</strong> хлора е 17. В<br />

пр<strong>и</strong>родата съществуват два <strong>и</strong>зотопа <strong>на</strong> хлора<br />

35 37<br />

– 17 Cl <strong>и</strong> 17 Cl. Относ<strong>и</strong>тел<strong>на</strong>та атом<strong>на</strong> маса <strong>на</strong><br />

хлора е 35,45. Кой от <strong>и</strong>зотоп<strong>и</strong>те е по-разпространен<br />

в пр<strong>и</strong>родата? Обосновете се.<br />

ЗАДАЧА 6 Използвайте компютъра. С помощта<br />

<strong>на</strong> текстообработваща програма съставете<br />

табл<strong>и</strong>ца, в която да орган<strong>и</strong>з<strong>и</strong>рате след<strong>на</strong>та<br />

<strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>я <strong>за</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong> с<br />

номера Z = 8; Z = 14; Z = 16: брой протон<strong>и</strong>; брой<br />

електрон<strong>и</strong>; група; пер<strong>и</strong>од; в<strong>и</strong>д <strong>на</strong> елемента.<br />

Пр<strong>и</strong>бавете две колон<strong>и</strong>, в ко<strong>и</strong>то да вмъкнете<br />

модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> тез<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong>. Направете г<strong>и</strong> с р<strong>и</strong>суваща<br />

<strong>и</strong>л<strong>и</strong> презентац<strong>и</strong>он<strong>на</strong> програма. Представете<br />

<strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>ята <strong>на</strong> сво<strong>и</strong>те съучен<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />

Да <strong>на</strong>прав<strong>и</strong>м от отпадъц<strong>и</strong>! Използвайте празн<strong>и</strong>те<br />

опаковк<strong>и</strong> от яйца <strong>и</strong> мън<strong>и</strong>ста, <strong>за</strong> да <strong>на</strong>прав<strong>и</strong>те<br />

модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те от<br />

първ<strong>и</strong>те тр<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>ода. Идея <strong>за</strong> това е пока<strong>за</strong><strong>на</strong><br />

<strong>на</strong> сн<strong>и</strong>мката.<br />

СТРОЕЖ НА АТОМА<br />

23

6. ХИМИЧНА ВРЪЗКА<br />

E<br />

H<br />

H<br />

В 7. <strong>клас</strong> <strong>и</strong>зуч<strong>и</strong>хте ред<strong>и</strong>ца вещества. Вероятно сте с<strong>и</strong> <strong>за</strong>давал<strong>и</strong><br />

въпроса <strong>за</strong>що молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> водорода <strong>и</strong> <strong>на</strong> к<strong>и</strong>слорода са<br />

двуатомн<strong>и</strong>, как едн<strong>и</strong> атом<strong>и</strong> се свързват в молекул<strong>и</strong>, а друг<strong>и</strong><br />

образуват йон<strong>и</strong>.<br />

Чрез з<strong>на</strong>н<strong>и</strong>ята с<strong>и</strong> <strong>за</strong> строежа <strong>на</strong> атома <strong>и</strong> теор<strong>и</strong>ята <strong>за</strong><br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> ще обяснявате свързването <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong><br />

образуването <strong>на</strong> прост<strong>и</strong> <strong>и</strong> сложн<strong>и</strong> вещества.<br />

H<br />

Ф<strong>и</strong>г. 6-1. Пон<strong>и</strong>жаването <strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>ята<br />

е пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong> <strong>за</strong> свързването <strong>на</strong><br />

атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> водорода в молекул<strong>и</strong>.<br />

H<br />

H<br />

H<br />

H + H<br />

+<br />

+<br />

H<br />

H<br />

Ф<strong>и</strong>г. 6-2. Модел <strong>на</strong> образуването<br />

<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка в молекулата<br />

<strong>на</strong> водорода чрез общ<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong><br />

двойк<strong>и</strong><br />

H<br />

H<br />

H<br />

H<br />

ПРИЧИНИ ЗА СВЪРЗВАНЕ НА АТОМИТЕ<br />

Установено е, че свързването <strong>на</strong> два свободн<strong>и</strong> водородн<strong>и</strong><br />

атома в молекула е съпроводено с отделянето <strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>я във<br />

в<strong>и</strong>д <strong>на</strong> топл<strong>и</strong><strong>на</strong> Q (ф<strong>и</strong>г. 6-1).<br />

H + H H 2 + Q<br />

Телата с по-н<strong>и</strong>ска енерг<strong>и</strong>я са по-стаб<strong>и</strong>лн<strong>и</strong>, по-устойч<strong>и</strong>в<strong>и</strong>.<br />

Следователно водород<strong>на</strong>та молекула е по-устойч<strong>и</strong>ва от свободн<strong>и</strong>те<br />

атом<strong>и</strong>.<br />

Основ<strong>на</strong> пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong> <strong>за</strong> свързването <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те е пон<strong>и</strong>жаването<br />

<strong>на</strong> енерг<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м в хода <strong>на</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>ето.<br />

Връзк<strong>и</strong>те, ко<strong>и</strong>то се осъществяват между атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

между йон<strong>и</strong>те във веществата, се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>чат х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong>.<br />

КОВАЛЕНТНА ВРЪЗКА<br />

Пр<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>бл<strong>и</strong>жаването <strong>на</strong> два водородн<strong>и</strong> атома <strong>на</strong> достатъчно<br />

бл<strong>и</strong>зко разстоян<strong>и</strong>е, между тях възн<strong>и</strong>кват с<strong>и</strong>л<strong>и</strong> <strong>на</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е.<br />

Атом<strong>и</strong>те се отблъскват, ако електрон<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м са с<br />

ед<strong>на</strong>кв<strong>и</strong> сп<strong>и</strong>нове. Ако електрон<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м са с прот<strong>и</strong>воположн<strong>и</strong><br />

сп<strong>и</strong>нове, те образуват електрон<strong>на</strong> двойка. Тя е обща <strong>за</strong> двете<br />

ядра <strong>и</strong> свързва двата водородн<strong>и</strong> атома в молекула (ф<strong>и</strong>г. 6-2).<br />

Електрон<strong>на</strong> двойка, образува<strong>на</strong> от електрон<strong>и</strong> от разл<strong>и</strong>чн<strong>и</strong><br />

атом<strong>и</strong>, се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча обща електрон<strong>на</strong> двойка.<br />

Чрез обща електрон<strong>на</strong> двойка се осъществява х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

връзка <strong>и</strong> в молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> Cl 2 <strong>и</strong> HCl (ф<strong>и</strong>г. 6-3).<br />

Cl<br />

+<br />

Cl<br />

Cl<br />

Cl<br />

H<br />

+<br />

Cl<br />

H<br />

Cl<br />

неподелен<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong><br />

Cl<br />

+<br />

Cl<br />

Cl<br />

Cl<br />

H<br />

+<br />

Cl<br />

H<br />

Cl<br />

обща електрон<strong>на</strong> двойка<br />

а)<br />

б)<br />

Ф<strong>и</strong>г. 6-3. Модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> образуване <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> в молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong>: а) хлор Cl 2 ; б) хлороводород<br />

HCl<br />

24 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> връзка, която се осъществява чрез общ<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong><br />

двойк<strong>и</strong>, пр<strong>и</strong><strong>на</strong>длежащ<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>на</strong> двата свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома,<br />

се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча ковалент<strong>на</strong>.<br />

Образуването <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> може да се оз<strong>на</strong>ч<strong>и</strong> с<br />

Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>и</strong> формул<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> с модел<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 6-3). В Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>те<br />

формул<strong>и</strong> общата електрон<strong>на</strong> двойка се оз<strong>на</strong>чава с две точк<strong>и</strong><br />

между з<strong>на</strong>ц<strong>и</strong>те <strong>на</strong> двата свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома. Общата електрон<strong>на</strong><br />

двойка съответства <strong>на</strong> ед<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> връзка.<br />

+ H H H H H<br />

Cl + Cl Cl Cl Cl Cl<br />

+ Cl H Cl H Cl<br />

H<br />

H<br />

Освен с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> формул<strong>и</strong>, х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> се оз<strong>на</strong>чават <strong>и</strong><br />

със структурн<strong>и</strong> формул<strong>и</strong>. В тях <strong>на</strong> всяка обща електрон<strong>на</strong><br />

двойка съответства ед<strong>на</strong> черта между з<strong>на</strong>ц<strong>и</strong>те <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те<br />

(ф<strong>и</strong>г. 6-4).<br />

КРАТНОСТ НА КОВАЛЕНТНАТА ВРЪЗКА<br />

Между два атома могат да се образуват повече от ед<strong>на</strong><br />

общ<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> (табл. 6-1). Тоз<strong>и</strong> брой определя кратността<br />

<strong>на</strong> ковалент<strong>на</strong>та връзка. В<strong>и</strong>довете ковалентн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong><br />

според кратността са представен<strong>и</strong> в табл<strong>и</strong>ца 6-1.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 6-1. Кратност <strong>на</strong> ковалентн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong><br />

Прост<strong>и</strong><br />

(eд<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>)<br />

В<strong>и</strong>дове ковалентн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> по кратност<br />

двойн<strong>и</strong><br />

Сложн<strong>и</strong><br />

тройн<strong>и</strong><br />

H H<br />

О C О N N<br />

Cl Cl<br />

H<br />

H<br />

C C<br />

H<br />

H<br />

H<br />

C<br />

C<br />

H<br />

Cl Cl<br />

Cl Cl<br />

Ф<strong>и</strong>г. 6-4. В Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong>те формул<strong>и</strong><br />

ед<strong>на</strong> ковалент<strong>на</strong> връзка се отбелязва<br />

с двойка точк<strong>и</strong>, в структурн<strong>и</strong>те<br />

формул<strong>и</strong> – с ед<strong>на</strong> черта между<br />

свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong>.<br />

+<br />

H H H 2<br />

+<br />

N N N N<br />

Ф<strong>и</strong>г. 6-5<br />

H<br />

О<br />

H<br />

ЗДРАВИНА НА КОВАЛЕНТНАТА ВРЪЗКА<br />

Здрав<strong>и</strong><strong>на</strong>та <strong>на</strong> ковалентн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> се определя от енерг<strong>и</strong>ята,<br />

която се отделя пр<strong>и</strong> образуването <strong>и</strong>м. За разкъсването ù е<br />

необход<strong>и</strong>ма същата енерг<strong>и</strong>я.<br />

Връзката е по-здрава <strong>и</strong> по-трудно се разкъсва, ако пр<strong>и</strong> образуването<br />

є се отделя по-голямо кол<strong>и</strong>чество енерг<strong>и</strong>я. Напр<strong>и</strong>мер<br />

пр<strong>и</strong> образуването <strong>на</strong> трой<strong>на</strong>та връзка в азота се отделя два<br />

път<strong>и</strong> повече енерг<strong>и</strong>я, отколкото пр<strong>и</strong> образуването <strong>на</strong> простата<br />

ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> връзка във водород<strong>на</strong>та молекула (ф<strong>и</strong>г. 6-5).<br />

Затова азотът трудно встъпва в х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> реакц<strong>и</strong><strong>и</strong>.<br />

ХИМИЧНА ВРЪЗКА<br />

25

Какво<br />

<strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х<br />

Веществата са <strong>и</strong>зграден<strong>и</strong> от атом<strong>и</strong> <strong>и</strong> йон<strong>и</strong>, свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> помежду с<strong>и</strong> чрез<br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong>. Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong> свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong> са енергет<strong>и</strong>чно по-стаб<strong>и</strong>лн<strong>и</strong><br />

от свободн<strong>и</strong>те.<br />

Ковалент<strong>на</strong>та х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong> връзка се осъществява чрез общ<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>.<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> оз<strong>на</strong>чаваме с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> структурн<strong>и</strong> формул<strong>и</strong>.<br />

Поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong> са прост<strong>и</strong> <strong>и</strong> сложн<strong>и</strong> ковалентн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong>.<br />

Още нещо<br />

<strong>за</strong>...<br />

Атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> благородн<strong>и</strong>те газове не образуват молекул<strong>и</strong>.<br />

Те съществуват самостоятелно <strong>и</strong> много рядко<br />

встъпват в х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> реакц<strong>и</strong><strong>и</strong>. Според създателя <strong>на</strong><br />

теор<strong>и</strong>ята <strong>за</strong> ковалент<strong>на</strong>та връзка Г. Лю<strong>и</strong>с пр<strong>и</strong>ч<strong>и</strong><strong>на</strong>та е<br />

в стаб<strong>и</strong>лн<strong>и</strong>я <strong>и</strong>м външен електронен слой с 8 електро<strong>на</strong><br />

(2 електро<strong>на</strong> <strong>за</strong> Не). Той смята, че пр<strong>и</strong> ковалентното<br />

свързване с общ<strong>и</strong> електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> друг<strong>и</strong>те<br />

елемент<strong>и</strong> също пр<strong>и</strong>доб<strong>и</strong>ват стаб<strong>и</strong>лен външен<br />

електронен слой.<br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. Представете с модел<strong>и</strong> <strong>и</strong> с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>и</strong> формул<strong>и</strong> образуването <strong>на</strong><br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> в следн<strong>и</strong>те вещества: F 2 , HI, N 2 , H 2 S, NH 3 . Определете<br />

кратността <strong>на</strong> ковалентн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> в молекул<strong>и</strong>те <strong>и</strong>м.<br />

2. Структур<strong>на</strong>та формула можем да състав<strong>и</strong>м <strong>и</strong> като з<strong>на</strong>ем валентността<br />

<strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те. Всяка валентност се оз<strong>на</strong>чава с ед<strong>на</strong> черта, а <strong>за</strong> всек<strong>и</strong><br />

атом броят <strong>на</strong> черт<strong>и</strong>те трябва да е равен <strong>на</strong> валентността <strong>на</strong> елемента.<br />

Определете валентността <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те по даден<strong>и</strong>те модел<strong>и</strong> <strong>на</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

<strong>и</strong> съставете структурн<strong>и</strong>те формул<strong>и</strong> <strong>на</strong> веществата бромоводород<br />

HBr; амоняк NH 3 ; вода Н 2 O; метан СН 4 . Въз основа <strong>на</strong> структурн<strong>и</strong>те формул<strong>и</strong><br />

съставете <strong>и</strong> Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> формул<strong>и</strong> <strong>за</strong> веществата.<br />

H<br />

Br<br />

H<br />

O<br />

H<br />

H<br />

N<br />

H<br />

H<br />

H<br />

H<br />

C<br />

H<br />

H<br />

3. Изразете образуването <strong>на</strong> молекулата <strong>на</strong> к<strong>и</strong>слорода с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> <strong>и</strong> със<br />

структурн<strong>и</strong> формул<strong>и</strong>.<br />

26 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

7. ВИДОВЕ КОВАЛЕНТНИ ВРЪЗКИ<br />

Вече з<strong>на</strong>ете, че ковалент<strong>на</strong>та връзка се образува с общ<strong>и</strong><br />

електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>. Как са разпределен<strong>и</strong> те между атом<strong>и</strong>те в<br />

молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> прост<strong>и</strong>те вещества <strong>и</strong> <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я?<br />

ЕЛЕКТРООТРИЦАТЕЛНОСТ<br />

В молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> водорода <strong>и</strong> хлора общ<strong>и</strong>те електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong><br />

се пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат ед<strong>на</strong>кво от двата свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома. В молекулата<br />

<strong>на</strong> хлороводорода хлорн<strong>и</strong>ят атом пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ча по-с<strong>и</strong>лно общата<br />

електрон<strong>на</strong> двойка към себе с<strong>и</strong>.<br />

Свойството <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong> да пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат<br />

общ<strong>и</strong>те електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча електроотр<strong>и</strong>цателност.<br />

Електроотр<strong>и</strong>цателността се бележ<strong>и</strong> с гръцката<br />

буква χ (х<strong>и</strong>).<br />

Атом<strong>и</strong>те с по-голяма електроотр<strong>и</strong>цателност пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат<br />

по-с<strong>и</strong>лно общ<strong>и</strong>те електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>.<br />

Електроотр<strong>и</strong>цателността е свър<strong>за</strong><strong>на</strong> със строежа <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те<br />

<strong>и</strong> се <strong>и</strong>зменя <strong>за</strong>кономерно по пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong> <strong>и</strong> груп<strong>и</strong> <strong>на</strong> пер<strong>и</strong>од<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

с<strong>и</strong>стема. В пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>е 1 в края <strong>на</strong> учебн<strong>и</strong>ка са предоставен<strong>и</strong><br />

данн<strong>и</strong> <strong>за</strong> относ<strong>и</strong>тел<strong>на</strong>та електроотр<strong>и</strong>цателност <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те.<br />

НЕПОЛЯРНИ И ПОЛЯРНИ КОВАЛЕНТНИ ВРЪЗКИ<br />

Въз основа <strong>на</strong> електроотр<strong>и</strong>цателността <strong>на</strong> свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong>те<br />

атом<strong>и</strong> се обособяват два в<strong>и</strong>да ковалентн<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> –<br />

ковалент<strong>на</strong> неполяр<strong>на</strong> <strong>и</strong> ковалент<strong>на</strong> поляр<strong>на</strong>.<br />

Сравнен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> тез<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> е представено в табл<strong>и</strong>ца 7-1.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 7-1. Особеност<strong>и</strong> <strong>на</strong> в<strong>и</strong>довете ковалентн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong><br />

Вещество<br />

Сравнен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> електроотр<strong>и</strong>цателността<br />

Модел <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

връзка в молекул<strong>и</strong>те<br />

Разпределен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> общата<br />

електрон<strong>на</strong> двойка<br />

В<strong>и</strong>д ковалент<strong>на</strong><br />

връзка<br />

H 2<br />

χ H = χ H<br />

H<br />

H<br />

H<br />

с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно<br />

неполяр<strong>на</strong><br />

Cl 2<br />

χ Cl = χ Cl Cl<br />

Cl<br />

с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно неполяр<strong>на</strong><br />

<br />

+<br />

HCl χ H < χ Cl Cl<br />

нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно поляр<strong>на</strong><br />

Като <strong>и</strong>зползвате табл<strong>и</strong>цата, оп<strong>и</strong>шете особеност<strong>и</strong>те <strong>на</strong><br />

двата в<strong>и</strong>да ковалент<strong>на</strong> връзка.<br />

Ковалент<strong>на</strong> неполяр<strong>на</strong> връзка се осъществява чрез общ<strong>и</strong><br />

електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>, с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong> между двата<br />

свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома.<br />

ВИДОВЕ КОВАЛЕНТНИ ВРЪЗКИ<br />

27

Ковалент<strong>на</strong>та неполяр<strong>на</strong> връзка е характер<strong>на</strong> <strong>за</strong> прост<strong>и</strong>те<br />

вещества <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те неметал<strong>и</strong>.<br />

Изразете с Лю<strong>и</strong>сов<strong>и</strong> с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> <strong>и</strong> формул<strong>и</strong> образуването <strong>на</strong><br />

ковалентн<strong>и</strong>те неполярн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> в молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> йода <strong>и</strong> азота.<br />

Ковалент<strong>на</strong> поляр<strong>на</strong> връзка се осъществява чрез общ<strong>и</strong><br />

електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>, нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong> между<br />

двата свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома.<br />

<br />

H<br />

H<br />

<br />

<br />

_<br />

2 _<br />

O<br />

108,5<br />

<br />

а)<br />

б)<br />

<br />

H<br />

Cl<br />

<br />

<br />

_<br />

Ф<strong>и</strong>г. 7-1. Нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong>е<br />

<strong>на</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> в<br />

молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong>:<br />

а) хлороводород HCl; б) вода H 2 O<br />

_<br />

O<br />

2 <br />

Ф<strong>и</strong>г. 7-2. С<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong>е<br />

<strong>на</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> в<br />

молекулата <strong>на</strong> CO 2<br />

C<br />

+<br />

–<br />

_ O C +<br />

2 O _<br />

_<br />

O<br />

Ковалент<strong>на</strong>та поляр<strong>на</strong> връзка се осъществява между елемент<strong>и</strong><br />

неметал<strong>и</strong>, ко<strong>и</strong>то <strong>и</strong>мат разл<strong>и</strong>ка в електроотр<strong>и</strong>цателността.<br />

По-електроотр<strong>и</strong>цателн<strong>и</strong>ят елемент пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ча към<br />

себе с<strong>и</strong> общата електрон<strong>на</strong> двойка. В резултат <strong>на</strong> това пр<strong>и</strong><br />

него възн<strong>и</strong>ква част<strong>и</strong>чен отр<strong>и</strong>цателен <strong>за</strong>ряд (δ–), а пр<strong>и</strong> друг<strong>и</strong>я<br />

елемент – част<strong>и</strong>чен полож<strong>и</strong>телен (δ+). Напр<strong>и</strong>мер:<br />

H δ+ Cl δ–<br />

Така нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чното разпределен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> общата електрон<strong>на</strong><br />

двойка вод<strong>и</strong> до възн<strong>и</strong>кването <strong>на</strong> част<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> в<br />

молекулата.<br />

Изразете образуването <strong>на</strong> ковалент<strong>на</strong>та поляр<strong>на</strong> връзка в<br />

молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> H 2 O, H 2 S, HBr <strong>и</strong> CO 2 . Определете по-електроотр<strong>и</strong>цателн<strong>и</strong>я<br />

елемент. Оз<strong>на</strong>чете част<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong>.<br />

ПОЛЯРНИ И НЕПОЛЯРНИ МОЛЕКУЛИ<br />

В молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> HCl <strong>и</strong> H 2 O връзк<strong>и</strong>те са ковалентн<strong>и</strong> полярн<strong>и</strong>.<br />

Разпределен<strong>и</strong>ето <strong>на</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> е нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно,<br />

оформят се два полюса – полож<strong>и</strong>телен <strong>и</strong> отр<strong>и</strong>цателен (ф<strong>и</strong>г. 7-1).<br />

Так<strong>и</strong>ва молекул<strong>и</strong> се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>чат полярн<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> д<strong>и</strong>пол<strong>и</strong> (двуполюсн<strong>и</strong>).<br />

В молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> H 2 , Cl 2 , N 2 х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> са ковалентн<strong>и</strong><br />

неполярн<strong>и</strong>. Електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> са с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разположен<strong>и</strong>.<br />

Молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong> тез<strong>и</strong> вещества са неполярн<strong>и</strong>.<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> между въглерода <strong>и</strong> к<strong>и</strong>слорода в молекулата<br />

<strong>на</strong> СО 2 са ковалентн<strong>и</strong> полярн<strong>и</strong>. Л<strong>и</strong>нейното разположен<strong>и</strong>е <strong>на</strong><br />

атом<strong>и</strong>те обаче вод<strong>и</strong> до с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong>е <strong>на</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

<strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 7-2). Центровете <strong>на</strong> полож<strong>и</strong>телн<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

отр<strong>и</strong>цателн<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> съвпадат. Молекулата <strong>на</strong> въглеродн<strong>и</strong>я<br />

д<strong>и</strong>окс<strong>и</strong>д е неполяр<strong>на</strong>.<br />

В<strong>и</strong>довете молекул<strong>и</strong> <strong>и</strong> в<strong>и</strong>дът <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка в тях са<br />

представен<strong>и</strong> в табл<strong>и</strong>ца 7-2.<br />

Табл<strong>и</strong>ца 7-2. В<strong>и</strong>дове молекул<strong>и</strong><br />

В<strong>и</strong>дове<br />

молекул<strong>и</strong><br />

В<strong>и</strong>д <strong>на</strong><br />

ковалентн<strong>и</strong>те<br />

връзк<strong>и</strong><br />

Разпределен<strong>и</strong>е<br />

<strong>на</strong> електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

<strong>за</strong>ряд<strong>и</strong><br />

Модел <strong>на</strong><br />

молекул<strong>и</strong>те<br />

Пр<strong>и</strong>мер<strong>и</strong><br />

неполярн<strong>и</strong><br />

неполярн<strong>и</strong><br />

полярн<strong>и</strong><br />

с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чнo<br />

с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чнo<br />

<br />

<br />

H 2 , O 2 , Cl 2 , N 2<br />

CO 2 , CH 4<br />

полярн<strong>и</strong> полярн<strong>и</strong> нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чнo<br />

<br />

<br />

H 2 O, HCl, NH 3<br />

28 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

З<strong>на</strong>н<strong>и</strong>ята н<strong>и</strong> <strong>за</strong> в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> молекул<strong>и</strong>те н<strong>и</strong> помагат да прогноз<strong>и</strong>раме<br />

свойства <strong>на</strong> веществата. Напр<strong>и</strong>мер веществата, <strong>и</strong>зграден<strong>и</strong><br />

от полярн<strong>и</strong> молекул<strong>и</strong>, <strong>и</strong>мат по-в<strong>и</strong>сок<strong>и</strong> температур<strong>и</strong> <strong>на</strong><br />

топене <strong>и</strong> к<strong>и</strong>пене от тез<strong>и</strong> с неполярн<strong>и</strong> молекул<strong>и</strong>.<br />

Какво<br />

<strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х<br />

Електроотр<strong>и</strong>цателността е свойство <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те да пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат общ<strong>и</strong>те<br />

електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong>.<br />

Пр<strong>и</strong> ковалент<strong>на</strong>та неполяр<strong>на</strong> връзка общ<strong>и</strong>те електронн<strong>и</strong> двойк<strong>и</strong> са с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно<br />

разпределен<strong>и</strong> между двата свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> атома, а пр<strong>и</strong> ковалент<strong>на</strong>та<br />

поляр<strong>на</strong> връзка – нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong>.<br />

Полярността <strong>на</strong> молекул<strong>и</strong>те <strong>за</strong>в<strong>и</strong>с<strong>и</strong> от в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> ковалент<strong>на</strong>та връзка <strong>и</strong> разпределен<strong>и</strong>ето<br />

<strong>на</strong> <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong>те в пространството.<br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. Подредете следн<strong>и</strong>те х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> по <strong>на</strong>растване <strong>на</strong> тях<strong>на</strong>та електроотр<strong>и</strong>цателност:<br />

S, Cl, Na, H, O, Br, Ca, Li, I, N, K, Mg, P. Използвайте<br />

пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>е 1 в края <strong>на</strong> учебн<strong>и</strong>ка.<br />

2. Определете в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> ковалентн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> по полярност в следн<strong>и</strong>те вещества:<br />

H 2 , H 2 O, H 2 S, O 2 , SO 2 , Br 2 , Cl 2 O. Използвайте пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>е 1.<br />

3. Клас<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>райте веществата по в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка в тях: H 2 , Cl 2 O,<br />

N 2 , SO 3 , I 2 , HCl, P 2 O 3 , NH 3 . Използвайте пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>е 1.<br />

4. Молекулата <strong>на</strong> бел<strong>и</strong>я фосфор съдържа 4 атома, а таз<strong>и</strong> <strong>на</strong> простото вещество<br />

сяра – 8 атома. Фосфорът <strong>и</strong> сярата горят, като се образуват P 2 O 3<br />

<strong>и</strong> SO 2 . Определете в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> в прост<strong>и</strong>те вещества <strong>и</strong> в<br />

окс<strong>и</strong>д<strong>и</strong>те.<br />

молекула сяра<br />

молекула бял фосфор<br />

ВИДОВЕ КОВАЛЕНТНИ ВРЪЗКИ<br />

29

<strong>8.</strong><br />

ЙОННА ВРЪЗКА.<br />

СТРОЕЖ НА МЕТАЛИТЕ<br />

Na<br />

+<br />

Cl<br />

+<br />

Na<br />

8 1 8 7 8<br />

2 2<br />

2<br />

11p + 17p 11p<br />

Cl<br />

8<br />

8<br />

2<br />

17p<br />

+<br />

Na Cl Na Cl<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-1. Образуване <strong>на</strong> йон<strong>и</strong>те<br />

в <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев хлор<strong>и</strong>д<br />

–<br />

Йон<strong>и</strong>те, <strong>на</strong>ред с атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> молекул<strong>и</strong>те, са основн<strong>и</strong> град<strong>и</strong>вн<strong>и</strong><br />

част<strong>и</strong>ц<strong>и</strong> <strong>на</strong> веществата. З<strong>на</strong>ете, че йон<strong>и</strong>те се образуват пр<strong>и</strong><br />

отдаване <strong>и</strong> пр<strong>и</strong>емане <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>. Защо се образуват йон<strong>и</strong>те?<br />

Как се осъществява х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка между тях?<br />

ЙОННА ВРЪЗКА<br />

Да разгледаме като пр<strong>и</strong>мер образуването <strong>на</strong> поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong>я н<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев хлор<strong>и</strong>д NaCl. Ед<strong>и</strong>н<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те електрон<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong> <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>я <strong>и</strong> <strong>на</strong> хлорн<strong>и</strong>я атом<br />

от външн<strong>и</strong>я електронен слой образуват<br />

обща електрон<strong>на</strong> двойка.<br />

Разл<strong>и</strong>ката в електроотр<strong>и</strong>цателността<br />

<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong>тр<strong>и</strong>й <strong>и</strong> хлор е много голяма. Хлорн<strong>и</strong>ят<br />

атом пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ча към себе с<strong>и</strong> общата<br />

електрон<strong>на</strong> двойка <strong>и</strong> се превръща в<br />

отр<strong>и</strong>цателен йон. Натр<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>ят атом,<br />

„<strong>за</strong>губ<strong>и</strong>л“ електро<strong>на</strong> от външн<strong>и</strong>я с<strong>и</strong> електронен слой, се превръща<br />

в полож<strong>и</strong>телен йон (ф<strong>и</strong>г. 8-1). Между прот<strong>и</strong>воположно <strong>за</strong>реден<strong>и</strong>те<br />

йон<strong>и</strong> възн<strong>и</strong>кват електростат<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> с<strong>и</strong>л<strong>и</strong> <strong>на</strong> пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чане.<br />

Йон<strong>на</strong>та връзка се осъществява чрез електростат<strong>и</strong>чно<br />

в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е между прот<strong>и</strong>воположно <strong>за</strong>реден<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-2. Горене <strong>на</strong> магнез<strong>и</strong>й<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-3. Температурата <strong>на</strong> сп<strong>и</strong>рт<strong>на</strong>та<br />

лампа не е достатъч<strong>на</strong> <strong>за</strong><br />

стапянето <strong>на</strong> <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>ев хлор<strong>и</strong>д.<br />

Образуването <strong>на</strong> йон<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> йон<strong>на</strong>та връзка в NaCl може<br />

да се <strong>и</strong>зраз<strong>и</strong> с модел<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 8-1) <strong>и</strong>л<strong>и</strong> с х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чно уравнен<strong>и</strong>е.<br />

2e<br />

2Na + Cl<br />

2<br />

2NaCl<br />

Йонн<strong>и</strong>те х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> са характерн<strong>и</strong> <strong>за</strong> съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я, образуван<strong>и</strong><br />

от метал<strong>и</strong> <strong>и</strong> неметал<strong>и</strong>.<br />

Ослеп<strong>и</strong>тел<strong>на</strong>та бяла светл<strong>и</strong><strong>на</strong> <strong>на</strong> фойерверк<strong>и</strong>те се дълж<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong> свързването <strong>на</strong> метала магнез<strong>и</strong>й с к<strong>и</strong>слорода от въздуха.<br />

Образува се магнез<strong>и</strong>ев окс<strong>и</strong>д (ф<strong>и</strong>г. 8-2). Оз<strong>на</strong>чете с модел<strong>и</strong> <strong>и</strong> с<br />

х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чно уравнен<strong>и</strong>е образуването <strong>на</strong> йон<strong>на</strong>та връзка в магнез<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>я<br />

окс<strong>и</strong>д Mg 2+ O 2– .<br />

Йон<strong>на</strong>та връзка се отл<strong>и</strong>чава с голяма здрав<strong>и</strong><strong>на</strong>. Тя трудно се<br />

разкъсва. Това определя няко<strong>и</strong> от свойствата <strong>на</strong> йонн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я<br />

– сравн<strong>и</strong>телно голяма твърдост <strong>и</strong> в<strong>и</strong>сок<strong>и</strong> температур<strong>и</strong><br />

<strong>на</strong> топене (ф<strong>и</strong>г. 8-3).<br />

Йон<strong>и</strong>те Na + , Mg 2+ , Cl – са прост<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>. Съществуват <strong>и</strong> сложн<strong>и</strong><br />

йон<strong>и</strong>, съставен<strong>и</strong> от няколко атома, свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong> с ковалентн<strong>и</strong><br />

връзк<strong>и</strong>. Такъв е поз<strong>на</strong>т<strong>и</strong>ят в<strong>и</strong> от основ<strong>и</strong>те х<strong>и</strong>дрокс<strong>и</strong>ден йон<br />

OH – . Сулфатн<strong>и</strong>ят SO 4 2– <strong>и</strong> н<strong>и</strong>тратн<strong>и</strong>ят NO 3 – йон също са сложн<strong>и</strong><br />

йон<strong>и</strong>. Връзк<strong>и</strong>те между атом<strong>и</strong>те в сложн<strong>и</strong>те йон<strong>и</strong> са ковалентн<strong>и</strong><br />

полярн<strong>и</strong>.<br />

30 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

Йон<strong>и</strong>те в йонн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я са прав<strong>и</strong>лно подреден<strong>и</strong> <strong>и</strong> свър<strong>за</strong>н<strong>и</strong><br />

в кр<strong>и</strong>стал<strong>на</strong> решетка, а не в отделн<strong>и</strong> молекул<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 8-4).<br />

Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та формула <strong>на</strong> йонн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я показва само<br />

<strong>на</strong>й-простото съотношен<strong>и</strong>е между йон<strong>и</strong>те в решетката.<br />

Напр<strong>и</strong>мер <strong>на</strong>й-простото съотношен<strong>и</strong>е между йон<strong>и</strong>те в NaCl e<br />

1:1, а в CaCl 2 e 1:2.<br />

МЕТАЛНА ВРЪЗКА<br />

В метал<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong>те са плътно разположен<strong>и</strong> ед<strong>и</strong>н до друг.<br />

Те <strong>и</strong>мат малък брой електрон<strong>и</strong> във външн<strong>и</strong>я слой, ко<strong>и</strong>то се пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>чат<br />

по-слабо от ядрото. Затова атом<strong>и</strong>те лесно се превръщат<br />

в полож<strong>и</strong>телно <strong>за</strong>реден<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>. Електрон<strong>и</strong>те от външн<strong>и</strong>я<br />

електронен слой са общ<strong>и</strong> <strong>за</strong> плътно разположен<strong>и</strong>те металн<strong>и</strong><br />

йон<strong>и</strong> (ф<strong>и</strong>г. 8-5). Тез<strong>и</strong> електрон<strong>и</strong> са в непрекъс<strong>на</strong>то дв<strong>и</strong>жен<strong>и</strong>е <strong>и</strong><br />

<strong>на</strong>подобяват „море от електрон<strong>и</strong>“, в което са потопен<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>те.<br />

Чрез тях се осъществява метал<strong>на</strong>та връзка.<br />

Метал<strong>на</strong>та връзка определя общ<strong>и</strong>те ф<strong>и</strong>з<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> свойства <strong>на</strong><br />

прост<strong>и</strong>те вещества метал<strong>и</strong>.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-4. В магнез<strong>и</strong>ев<strong>и</strong>я окс<strong>и</strong>д йон<strong>и</strong>те<br />

са прав<strong>и</strong>лно подреден<strong>и</strong> в кр<strong>и</strong>стал<strong>на</strong><br />

решетка.<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-5. В <strong>на</strong>тр<strong>и</strong>я връзката е метал<strong>на</strong>.<br />

Какво<br />

<strong>на</strong>уч<strong>и</strong>х<br />

Йон<strong>на</strong>та връзка се осъществява чрез електростат<strong>и</strong>чно в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е<br />

между прот<strong>и</strong>воположно <strong>за</strong>реден<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>. Съществуват прост<strong>и</strong> <strong>и</strong> сложн<strong>и</strong> йон<strong>и</strong>.<br />

Метал<strong>на</strong>та връзка се осъществява чрез общ<strong>и</strong> електрон<strong>и</strong> от външн<strong>и</strong>я<br />

електронен слой <strong>на</strong> вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> атом<strong>и</strong>.<br />

Още нещо<br />

<strong>за</strong>...<br />

Теор<strong>и</strong>ята <strong>за</strong> йон<strong>на</strong>та връзка е предложе<strong>на</strong> от немск<strong>и</strong>я ф<strong>и</strong>з<strong>и</strong>к<br />

<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>к Валтер Косел през 1916 г.<br />

Образуването <strong>на</strong> няко<strong>и</strong> йон<strong>и</strong> може да се осъществ<strong>и</strong> пр<strong>и</strong> в<strong>за</strong><strong>и</strong>модейств<strong>и</strong>е<br />

<strong>на</strong> молекул<strong>и</strong>. Така газовете амоняк NH 3 <strong>и</strong> хлороводород<br />

HCl в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат <strong>и</strong> се получава йонното съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е<br />

амон<strong>и</strong>ев хлор<strong>и</strong>д NH 4 + Cl – , <strong>и</strong>звестно в практ<strong>и</strong>ката като н<strong>и</strong>шадър.<br />

В лаборатор<strong>и</strong>ята тоз<strong>и</strong> оп<strong>и</strong>т се <strong>на</strong>р<strong>и</strong>ча „д<strong>и</strong>м без огън“<br />

(ф<strong>и</strong>г. 8-6).<br />

Ф<strong>и</strong>г. 8-6. „Д<strong>и</strong>м без огън“<br />

Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />

<strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />

1. От оз<strong>на</strong>чен<strong>и</strong>те със с<strong>и</strong>мвол<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> S, Na, H, O, Br, Ca подберете поне<br />

две двойк<strong>и</strong>, между ко<strong>и</strong>то според вас може да се образува йон<strong>на</strong> връзка.<br />

Изберете <strong>и</strong> две двойк<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong>, между ко<strong>и</strong>то може да се образува ковалент<strong>на</strong><br />

връзка. Обосновете ваш<strong>и</strong>я <strong>и</strong>збор.<br />

2. Изразете със схем<strong>и</strong> образуването <strong>на</strong> йон<strong>и</strong>те Ca 2+ , S 2– , Li + , Br – от съответн<strong>и</strong>те<br />

атом<strong>и</strong>.<br />

3. Изразете със схем<strong>и</strong> <strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> уравнен<strong>и</strong>я образуването <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong><br />

в CaCl 2 , Na 2 S.<br />

ЙОНА ВРЪЗКА. СТРОЕЖ НА МЕТАЛИТЕ<br />

31

9. ХИМИЧНИ ВРЪЗКИ<br />

Теор<strong>и</strong>ята <strong>за</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка обяснява образуването<br />

<strong>на</strong> молекул<strong>и</strong>те <strong>и</strong> <strong>на</strong> йон<strong>и</strong>те. С ней<strong>на</strong><br />

помощ можете да определ<strong>и</strong>те в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

връзк<strong>и</strong> във веществата, част<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

цел<strong>и</strong>те <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong> <strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> йон<strong>и</strong>те в съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>ята,<br />

в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> молекул<strong>и</strong>те.<br />

ЗАДАЧА 1 Ко<strong>и</strong> от следн<strong>и</strong>те дум<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>и</strong>зраз<strong>и</strong> се<br />

от<strong>на</strong>сят съответно до ковалент<strong>на</strong>та неполяр<strong>на</strong>,<br />

ковалент<strong>на</strong>та поляр<strong>на</strong> <strong>и</strong> йон<strong>на</strong>та връзка?<br />

обща електрон<strong>на</strong> двойка, преход <strong>на</strong> електрон<strong>и</strong>,<br />

с<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно разпределен<strong>и</strong>е, нес<strong>и</strong>метр<strong>и</strong>чно<br />

разпределен<strong>и</strong>е, проста връзка, слож<strong>на</strong><br />

връзка.<br />

ЗАДАЧА 2 Между атом<strong>и</strong>те <strong>на</strong> ко<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong><br />

се образува съответно ковалент<strong>на</strong> неполяр<strong>на</strong>,<br />

ковалент<strong>на</strong> поляр<strong>на</strong> <strong>и</strong> йон<strong>на</strong> връзка? Подберете<br />

съответн<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>мер<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 3 Няко<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong> проявяват постоян<strong>на</strong><br />

валентност, <strong>за</strong>щото участват в образуването<br />

<strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> с ед<strong>и</strong>н <strong>и</strong> същ брой<br />

електрон<strong>и</strong>. Так<strong>и</strong>ва са водородът, к<strong>и</strong>слородът,<br />

флуорът, елемент<strong>и</strong>те от 1, 2, 13 група.<br />

Определете в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те връзк<strong>и</strong> във<br />

веществата H 2 , H 2 O, CaF 2 , HF, NH 3 . Оз<strong>на</strong>чете<br />

образуването <strong>и</strong>м с подходящ<strong>и</strong> модел<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 4 З<strong>на</strong>ете, че въглеродът проявява<br />

променл<strong>и</strong>ва валентност. Тя се обяснява с прем<strong>и</strong><strong>на</strong>ването<br />

<strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те от основно във възбудено<br />

състоян<strong>и</strong>е пр<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те реакц<strong>и</strong><strong>и</strong><br />

(ф<strong>и</strong>г. 9-1).<br />

C<br />

основно<br />

състоян<strong>и</strong>е<br />

E<br />

C<br />

възбудено<br />

състоян<strong>и</strong>е<br />

Ф<strong>и</strong>г. 9-1<br />

Оз<strong>на</strong>чете образуването <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> в<br />

молекулата <strong>на</strong> CO 2 <strong>и</strong> <strong>на</strong> метан СН 4 .<br />

Въглеродн<strong>и</strong>те атом<strong>и</strong> <strong>и</strong>мат <strong>и</strong> свойството да<br />

се свързват помежду с<strong>и</strong> с прост<strong>и</strong> <strong>и</strong> със сложн<strong>и</strong><br />

връзк<strong>и</strong>. По даден<strong>и</strong>те структурн<strong>и</strong> формул<strong>и</strong> определете<br />

в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> връзк<strong>и</strong> в молекул<strong>и</strong>те <strong>на</strong><br />

етан С 2 Н 6 , етен C 2 H 4 <strong>и</strong> ет<strong>и</strong>н C 2 H 2 .<br />

H H H H<br />

H C C H C C H C C H<br />

H H H H<br />

етан C 2 H 6 етен C 2 H 4 ет<strong>и</strong>н C 2 H 2<br />

ЗАДАЧА 5 Подредете по полярност <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та<br />

връзка водородн<strong>и</strong>те съед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> елемент<strong>и</strong>те<br />

от VIIA (17) група, като <strong>и</strong>зползвате<br />

пр<strong>и</strong>ложен<strong>и</strong>е 1. Обосновете отговора с<strong>и</strong>, като<br />

<strong>и</strong>зползвате дум<strong>и</strong>те електроотр<strong>и</strong>цателност,<br />

обща електрон<strong>на</strong> двойка, <strong>на</strong>й-голяма, <strong>на</strong>й-малка,<br />

пр<strong>и</strong>вл<strong>и</strong>ча, по-с<strong>и</strong>лно, по-слабо.<br />

ЗАДАЧА 6 Даден<strong>и</strong> са х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong><br />

водород, к<strong>и</strong>слород <strong>и</strong> калц<strong>и</strong>й. Зап<strong>и</strong>шете формул<strong>и</strong>те<br />

<strong>на</strong> веществата, ко<strong>и</strong>то те могат да<br />

образуват. Определете в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те<br />

връзк<strong>и</strong> в <strong>за</strong>п<strong>и</strong>сан<strong>и</strong>те вещества. Оз<strong>на</strong>чете,<br />

където е необход<strong>и</strong>мо, част<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те <strong>и</strong> пълн<strong>и</strong>те<br />

електр<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> <strong>за</strong>ряд<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 7 Клас<strong>и</strong>ф<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>райте веществата по<br />

в<strong>и</strong>да <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>ч<strong>на</strong>та връзка в тях: NaBr, CaH 2 ,<br />

H 2 , Cl 2 O, N 2 , SO 3 , I 2 , KH, HCl, K 2 S, Mg, Na 2 O,<br />

CaCl 2 , Li, K 2 S, CaO, PH 3 .<br />

ЗАДАЧА 8 Изразете с х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чно уравнен<strong>и</strong>е<br />

процеса <strong>на</strong> образуване <strong>на</strong> Са 2+ О 2– от съответн<strong>и</strong>те<br />

прост<strong>и</strong> вещества <strong>и</strong> оз<strong>на</strong>чете прехода <strong>на</strong><br />

електрон<strong>и</strong>.<br />

ЗАДАЧА 9 Всек<strong>и</strong> от <strong>на</strong>с всек<strong>и</strong>дневно <strong>и</strong>зползва<br />

паста <strong>за</strong> зъб<strong>и</strong>. В състава є се включват<br />

калц<strong>и</strong>ев<strong>и</strong> Ca 2+ <strong>и</strong> флуор<strong>и</strong>дн<strong>и</strong> F – йон<strong>и</strong>. От друга<br />

стра<strong>на</strong>, прост<strong>и</strong>те вещества флуор <strong>и</strong> калц<strong>и</strong>й<br />

в<strong>за</strong><strong>и</strong>модействат акт<strong>и</strong>вно с водата <strong>и</strong> могат да<br />

<strong>на</strong>несат много тежк<strong>и</strong> поражен<strong>и</strong>я <strong>на</strong> орган<strong>и</strong>зма.<br />

На какво се дължат тез<strong>и</strong> разл<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>я в свойствата<br />

<strong>на</strong> атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> йон<strong>и</strong>те <strong>на</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong>те елемент<strong>и</strong><br />

калц<strong>и</strong>й <strong>и</strong> флуор? Сравнете строежа <strong>на</strong><br />

атом<strong>и</strong>те <strong>и</strong> йон<strong>и</strong>те <strong>на</strong> тез<strong>и</strong> х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>чн<strong>и</strong> елемент<strong>и</strong>,<br />

като <strong>и</strong>зползвате дум<strong>и</strong>те протон, електрон,<br />

атомно ядро, електрон<strong>на</strong> обв<strong>и</strong>вка, ед<strong>на</strong>къв, разл<strong>и</strong>чен.<br />

32 СТРОЕЖ НА ВЕЩЕСТВАТА

ISBN 978-954-324-XXX-X<br />

XXXX<br />

Учебн<strong>и</strong>к по <strong>Х<strong>и</strong>м<strong>и</strong>я</strong> <strong>и</strong> <strong>опазване</strong> <strong>на</strong> окол<strong>на</strong>та <strong>среда</strong> <strong>за</strong> <strong>8.</strong> <strong>клас</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />

<strong>за</strong> 9. <strong>клас</strong> пр<strong>и</strong> обучен<strong>и</strong>е с <strong>и</strong>нтенз<strong>и</strong>вно <strong>и</strong>зучаване <strong>на</strong> чужд ез<strong>и</strong>к

logo

products

Resources

Company

Terms of service
Privacy policy
Cookie policy
Cookie settings
Imprint
Change language
Made with love in Switzerland
© 2024 Yumpu.com all rights reserved

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!